Решение № 1971 от 11.6.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 333/2024 г.

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на директора на ТД Митница Варна срещу Решение № 52/19.03.2023 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив., с което е оставена без уважение жалбата, подадена от Митница – Варна срещу разпореждане изх.№ С 2440024-035-0024690/26.02.2024 година, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив ИРМ Стара Загора за прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК срещу „Весдима“ ЕООД гр.Стара Загора, ЕИК 200372821. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно – постановено в противоречие с материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка, в противоречие с целта на закона. Жалбоподателят счита, че публичният изпълнител не е извършил необходимите действия за проучването на имущественото състояние на длъжника и че не били изчерпани всички изпълнителни способи, поради което фактическият състав на чл. 225, ал.1, т.4 не бил изпълнен. Твърди, че дружеството е действащо, било развивало дейност, от която би могло да се реализират приходи. Фирмата не била изпаднала в неплатежоспособност, тъй като не било открито производство по несъстоятелност. Необоснован бил изводът, че публичното вземане било несъбираемо. В тази връзка се твърди, че не са реализирани всички способи за принудително изпълнение, регламентирани в чл. 215, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Въз основа на изложените аргументи се прави крайният извод, че не са изчерпани всички допустими от закона правни възможности за събиране на публичните вземания и неоснователно е пристъпено към прекратяване на производството по събирането им. По изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но в писменото си становище поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - директор на ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. Р. и в депозираното писмено становище моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита. .Длъжникът – „ Весдима“ ЕООД, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалбата. Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: От доказателствата по делото се установява, че Териториална дирекция Митница Варна има качеството на взискател по изп. дело № 231391614/2023 по описа на ТД на НАП – Пловдив, с длъжник "Весдима" ЕООД, образувано за събиране на задължения, произтичащи от неизплатено ДДС по подадени от дружеството декларации по ЗДДС за данъчни периоди: 01.05. 2023 т.-31.05.2023 г., 01.03.2023 г. до 31.03.2023 г., 01.07.2023 г. до 31.07.2023 г., 01.06.2023 г. до 30.06.2023 година и от 01.01.2022.до 31.12.2022 г. и наказателно постановление № BG2023/2000-119 от 28.07.2023 година, издадено от директора на ТД на Митница Варна. След извършени действия в производството по събиране на публичното задължение по горецитираното изпълнително дело, публичен изпълнител в Отдел "Събиране" при ТД на НАП – Пловдив С. П. издава на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 225, ал. 1, т. 1 от ДОПК Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК с изх. № С240024-035--0024690/26.02.2024 г. по изп. дело № 231391614/2023 г относно следните публични вземания: главница 150393, 79 лв., лихва 14184, 76лв., нелихвоносна главница 1117, 40 лв. За да постанови горепосоченото разпореждане, публичният изпълнител е извършил пълно проучване на имущественото състояние на дружеството. При проверка в наличните информационни системи на НАП е установил, че дружеството длъжник няма недвижимо имущество и амортизируеми дълготрайни материални активи. Извършени са справки от БНБ за банкови и платежни сметки и банкови сейфове по отношение на длъжника по реда на чл. 56а от ЗКИ /. Наложени са запори на банковите сметки на "ВЕСДИМА" ЕООД в ТБ "ОББ" АД и ТБ и до Българо-Американска кредитна банка Изпратени са разпореждания за изпълнение до банките. Вследствие еднократно на 07.08.2023 г. е постъпила сума в размер на 13720лв. Съгласно направена справка в регистър на БНБ, банковите сметки в ТБ "ОББ" АД е закрита. Няма новооткрити банкови сметки. Извършена е справка в базата данни на КАИС, въз основа на която е установено, че длъжникът не притежава недвижими имоти и вписани вещни права върху тях. Няма данни за притежавани плавателни съдове. Няма данни за предоставени заеми от задълженото лице съгласно проверка в ПП на НАП "Регистър заеми". Няма данни за притежавани от длъжника дялове и акции в други дружества съгласно справка в Търговския регистър за притежавани от длъжника дялове и акции в други дружества. Няма записи за притежавани, наети или държани на друго основание въздухоплавателни средства съгласно справка в Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". Няма данни за притежавана земеделска и горска техника, както и земеделски земи съгласно писмо от Министерство на земеделието и храните. Няма данни за активни данъчни партиди за недвижими имоти на територията на Стара Загора. Няма извършени вписвания на обстоятелствата по чл. 26 от Закона за особените залози по партидата на дружеството в Централен регистър на особените залози, видно от извършена проверка в регистъра на ЦРОЗ. Задълженото лице не притежава безналични ценни книжа, регистрирани в Централен депозитар АД. Не е осъществен контакт с представляващ дружеството. Задълженията произтичат от Данък по добавена стойност по подадени декларация от длъжника и Имуществена санкция по Наказателно постановление и глоби, поради което ЗЛ не е оповестено в интернет съгласно чл. 182, ал. 3, т. 2 и чл. 221 от ДОПК. Уведомена е Районна прокуратура Стара Загора, че дружеството има непогасени публични задължения в размер на 160932, 15 лева. Извършен е анализ за възможността за ангажиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК на управителя на дружеството Й. Ж.. Изготвена е справка за проученото имуществено състояние и категоризация на задълженото лице с изх. № С230024-134-0008879/14.11.2023 г. /л. 25- 28/. Прието е, че не са налице предпоставки за завеждане на иск по чл. 216 от ДОПК, тъй като липсват активи, собственост на длъжника, към които да се насочи принудителното изпълнение. Въз основа на горните констатации публичният изпълнител е обосновал извод, че дългът е несъбираем, като са изчерпани всички изпълнителни способи. С разпореждане изх.№ С240024-035-00224690/26.02.2024 публичният изпълнител на основание чл.225, ал.1т.4 във връзка с чл.225, ал.1 от ДОПК е прекратил производството по принудително изпълнение на публичните вземания по изпълнително дело № 231391614/2023 година в размер на160 695, 95 лева. Горепосоченото разпореждане частично е оспорено от ТД Митница Варна към Агенция "Митници" пред директора на ТД на НАП – Пловдив до размера от 500 лева, представляваща наложена имуществена санкция по наказателно постановление № BG2023/2000-119 от 28.07.2023 година, издадено от директора на ТД на Митница Варна, който с Решение № 52/19.03.2024 година е оставил без уважение жалбата му против разпореждането за прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК в частта относно публично вземане в размер на 500 лева по цитираното по-горе НП, издадено от директора н ТД Митница Варна срещу "Весдима" ЕООД, . В решението са изложени мотиви, че публичният изпълнител е предприел множество действия за установяване на имущественото и финансово състояние на длъжника, извършвайки необходимата пълнота от справки в съответните публични регистри относно осъществявана икономическа дейност, притежавани доходи, движимо и недвижимо имущество, включително и банкови сметки, притежавани от длъжника на територията на Република България, с оглед прилагане на изпълнителните способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК. Въз основа на извършените от публичния изпълнител справки решаващият административният орган е стигнал до извода, че е налице невъзможност да се приложат изпълнителните способи за събиране на публичните вземания и дългът е несъбираем. По делото е приета административната преписка без оспорване от страните. Във връзка с обосноваването на фактите по делото от административния орган са представени следните писмени доказателства: Писмо изх. № 66-05-492/19.03.2024 г.; Решение №52/ 19.03.2024 година на директора НА ТД на НАП гр. Пловдив, Жалба рег. № 32-762300/05.03.2024 г.; разпореждане на № С24024-035-0024690/26.02.2024 година на главен публичен изпълнител ИРМ гр.Стара Загора; Протокол изх. № С240024-0260008198/16.02.2024 г.; Писмо изх. № 11-04-718/18.12.2023 г. по описа на ТД НАП Пловдив; Уведомление от 04.12.2023 г.; разпореждане за присъединяване от 30.11.2023 г.; Справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задължено лице; Протокол изх. № С240024-0260006547/14.11.2023 г.; Разпореждане за присъединяване от 04.09.2023 г.; Писмо изх. № 85/24.08.2023 г.; Искане до УОН по чл. 212 ДОПК от 23.08.2023 г..; Искане до „Градус 3“ ЕООД по чл. 212 ДОПК от 23.08.2023 г.; Искане до „Слънчо 99“ ЕООД по чл. 212 ДОПК от 23.08.2023 г.; Писмо изх. № 230-ОПЗ/2300222552/07.08.2023 г.; Писмо УРИ 349000-19501/14.08.2023 г.; Справка изх. № 13-2023-8832/10.08.2023 г.; Актуално състояние на „Весдима“ ЕООД – извадка от ТР; Справка за въздухоплавателни средства С230024-000-0388663/10.09.2023 г.; Справка за ПС – данни, предоставени от КАТ; Справка за имущество на „Весдима“ ЕООД; Разпореждане изх. № С230024-125-0234653/08.08.2023 г.; Разпореждане изх. № С230024-029-0032290/04.08.2023 г.; Писмо изх. № 230-ОПз/230021272/27.07.2023 г.; Писмо 12-5875/01.08.2023 г.; Искане по чл. 212 ДОПК до ОД МВР Стара Загора от 27.07.2023 г.; Искане по чл. 212 ДОПК до МЗХ; Искане за представяне на документи и писмени обяснения от 27.07.2023 г.; Запорно съобщение до БАБК от 27.07.2023 г.; Запорно съобщение до ОББ от 27.07.2023 г.; Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 27.07.2023 г.; Съобщение за доброволно изпълнение от 27.07.2023 г. При така установената фактическа обстановка Административен съд – Стара Загора прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: При извършената служебна проверка съдът констатира, че административното производство по постановяване на оспореното решение е осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК от материално компетентен орган и е завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт, който е постановен в изискваната от закона форма. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. В случая съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства потвърждава фактическите констатации на органите по приходите, като направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. Съдът споделя тезата на ответника, че от фактическите и правните основания, посочени в разпореждането, категорично може да се изведе извод, че производството по принудителното изпълнение е прекратено на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК – поради несъбираемост на вземането и след като са изчерпани всички изпълнителни способи. От аргументите, изложени в жалбата срещу разпореждането, както и изложените такива пред съда, е видно, че жалбоподателят е наясно с мотивите на публичния изпълнител за прекратяване на производството по принудителното изпълнение, поради което съдът намира, че не е нарушено правото му на защита. Спорът в случая касае правилното приложение на материалния закон, съответно налице ли са предпоставките по чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК за прекратяване на производството по принудително изпълнение на публични вземания спрямо длъжника. Видно е от разпоредбата на чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК, че производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява, когато публичният изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани. В случая от доказателствата по приложената административна преписка се установява, че публичният изпълнител е предприел съответните действия за установяване на имущественото и финансово състояние на длъжника, извършвайки необходимата пълнота от справки в съответните публични регистри относно осъществявана икономическа дейност, притежавани доходи, движимо и недвижимо имущество, включително и банкови сметки, притежавани от длъжника на територията на Република България, с оглед прилагане на изпълнителните способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК. Въз основа на извършените проверки е установено, че дружествотодлъжник не притежава движимо и недвижимо имущество, върху което може да бъде насочено принудително изпълнение. Очевидно е при това положение, че в случая е налице обективна невъзможност да се приложат изпълнителните способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК спрямо длъжника. Оплакванията на жалбоподателя в обратния смисъл, а именно, че публичният изпълнител не е изчерпал в необходимата пълнота всички изпълнителни способи, преди да обяви вземането за несъбираемо, са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. В случая публичният изпълнител е извършил законосъобразна преценка относно несъбираемостта на вземането, като се е позовал на липса на наличности по банкови сметки, липса на движимо и недвижимо имущество и каквито и да било активи. Следва да бъде отбелязано, че обективният критерий при категоризирането на вземанията като несъбираеми не е свързан с обстоятелството дали дружеството длъжник е заличено или не от Търговския регистър, а този, че същото не извършва никаква дейност, от която да се генерират приходи, съответно да могат да бъдат придобити активи и имущество, от които да се удовлетвори взискателя по изпълнителното дело. Видно от приложените към административната преписка доказателства, публичният изпълнител е прекратил производството по принудително изпълнение, след като е предприел действия по прилагане на всички изпълнителни способи, предвидени в ДОПК. В разпоредбата на чл. 215, ал, 1 от ДОПК, изрично са посочени изпълнителните способи, които се прилагат за целите на принудителното изпълнение по реда на ДОПК, а именно: изпълнение върху вземания и парични средства в банките и други доставчици на платежни услуги, изпълнение върху парични средства и вземания на длъжника, изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книжа. В хода на публичното производство, видно от доказателствата по делото, е извършено щателно документално проучване за притежавано имущество, доходи и активи на длъжника, към което да бъде насочено принудителното изпълнение. Правилно и законосъобразно, след като е извършил проверка относно наличието на доходи, имущество и активи на длъжника, към които да бъде насочено принудителното изпълнение, е установено, че такива липсват. В случая жалбоподателят не ангажира доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от органите по приходите изводи, като от страна на взискателя не се сочи, нито се установява от данните по делото да са налице доходи или имущество на длъжника, върху които да е възможно да се насочи принудителното изпълнение на публичните вземания. Като е изложил съображения в този смисъл, директорът на ТД на НАП – Стара Загора е постановил решението си в съответствие със закона, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената юрисконсултска защита, които съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на сума в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Стара Загора