Решение № 1088 от 17.6.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 248/2024 г.

Административен съд - Перник17.06.2024 г.докладчик Цветелина Гоцова

Диспозитив

ОТМЕНЯ по жалба на Н. И. Ч. Заповед рег. № 513з-3306/26.03.2024г. на директора на СДВР за преназначаване на държавен служител в СДВР, с която Н. И. Ч. е преназначен от длъжността главен разследващ полицай в 03 сектор „Разследване на транспортни и други престъпления“ към отдел "Разследване“ при СДВР на длъжност старши разследващ полицай в група „Разследване на икономически престъпления“ на сектор „Разследване“ в 07 РУ-СДВР. ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Н. И. Ч. с [ЕГН], с адрес община Перник, [населено място], [улица], сума в размер на 760 /седемстотин и шестдесет/ лева, представляваща направени съдебни разноски. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия: /п/

Мотиви

Производството е по реда на чл. 145–178 от Административно процесуалния кодекс (АПК)във вр. чл. 164, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Н. И. Ч. с [ЕГН], с адрес община Перник, [населено място], [улица]срещу Заповед рег. № 513з-3306/26.03.2024г. на директора на СДВР за преназначаване на държавен служител в СДВР. Със заповедта, на основание чл. 143, ал. 1, т. 6 и чл. 159, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, чл. 164, ал.1 от ЗМВР жалбоподателят е преназначен от длъжността главен разследващ полицай в 03 сектор „Разследване на транспортни и други престъпления“ към отдел "Разследване“ при СДВР на длъжност старши разследващ полицай в група „Разследване на икономически престъпления“ на сектор „Разследване“ в 07 РУ-СДВР. С жалбата се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения, че след като е разбрал, че има структурни промени в отдела, е подал заявление за преназначаване в същия отдел, но на 22.03.2024г. му е предложено преназначаване в районни управления към СДВР, което жалбоподателят е приел, за да избегне прекратяване на служебното му правоотношение. Заявлението за преназначаване от 22.03.2024г. е било подписано „под натиск“, като същото е оттеглено на 24.03.2024г., получено на 25.03.2024г., но въпреки това – на 26.03.2024г. е издадена оспорената заповед. В нея е посочено несъществуващо правно основание – чл. 164, ал.1 от ЗМВР – при искане от служителя, а реално е осъществен фактическия състав на чл. 164, ал.2 от ЗМВР във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з – 310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР. При липсата на реално съкращаване на длъжността и наличието на подходящи други длъжности за заемане, издадената заповед е материално незаконосъобразна. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат Г. Б., който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде уважена и в съответствие с това издадената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по чл.80 от ГПК. Представя писмени бележки. Ответникът – Директор на СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от гл. юрисконсулт Б. С., излага съображения за неоснователност на жалбата. Намира, че оспореният административен акт е законосъобразен и обоснован. В него са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът, след преценка на доводите на страните и писмените доказателства по делото, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят Н. И. Ч. заема длъжност "главен разследващ полицай" в 03 – ти сектор "Разследване на транспортни и други престъпления" към отдел "Разследване" при СДВР. Със Заповед № 8121К-2463/05.03.2024г. на министъра на вътрешните работи се изменя т.1. на заповед № 8121К-528/24.02.2015г. за утвърждаване на щат на СДВР на министъра на вътрешните работи, като съгласно т.1 се съкращават от щата на СДВР 65 щатни бройки, от които 64 бройки за държавни служители с висше образование и 1 за лице, работещо по трудово правоотношение, като се закрива отдел „Разследване“. Съгласно т. 2 от същата заповед, в щата на СДВР се включват 60 щатни бройки, от които 59 бройки за държавни служители с висше образование и 1 бройка за лице, работещо по трудов договор и се създава отдел "Разследване“, в което има сектор 01 „Разследване на криминални престъпления“, 02 сектор „Разследване на икономически престъпления“ и 03 сектор „Разследване на престъпления по транспорта“, който 03 сектор е с щат общо 17 бройки, от които една е за началник на сектор, 2 са за главен разследващ полицай и 14 са за младши разследващ полицай – старши разследващ полицай. С т.2 в щата на СДВР се включват 5 бройки за държавни служители с висше образование в 01 РУ - група „Разследване на икономически престъпления“ – 1 бройка за младши разследващ полицай – старши разследващ полицай, 02 РУ - група „Разследване на икономически престъпления“ – 1 бройка за младши разследващ полицай – старши разследващ полицай, 03 РУ - група „Разследване на икономически престъпления“ – 1 бройка за младши разследващ полицай – старши разследващ полицай и 05 РУ - група „Разследване на криминални престъпления – 2 бройки за младши разследващ полицай – старши разследващ полицай. Със Заповед № 8121К-2910/12.03.2024г. на министъра на вътрешните работи е изменена т. 2 от Заповед № 8121К-2463/05.03.2024г., като в т.2. след длъжността „началник на отдел“ се добавя текста („главен разследващ полицай“). Предвид измененията в структурата на СДВР, отдел „Разследване“, жалбоподателят е подал на 20.03.2024г. заявление, регистрирано с № 513р-29526 до директора на СДВР /л. 23 от делото/ за преназначаване на длъжност главен разследващ полицай в 03 сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ към отдел „Разследване“. Върху заявлението е поставена резолюция на ръка „Не съм съгласен“ с подпис без посочване на длъжностното лице, което е автор на резолюцията. С Протокол рег. № 513р-31108/22.03.2024г. на Н. Ч. са предложени длъжности, описани в справка № 513р-30908/22.03.2024г. по описа на СДВР – младши-старши разследващ полицай в група „Разследване на криминални престъпления“ в 05 и 09 РУ, младши-старши разследващ полицай в група „Разследване на икономически престъпления“ в 07 РУ. В протокола е посочено, че преназначаването е във връзка със Заповед № 8121К-2463/05.03.2024г. относно изменение на заповед № 8121К-528/24.02.2015г. за утвърждаване на щат на СДВР на министъра на вътрешните работи и че при отказ на служителя да приеме предложената му вакантна длъжност, служебното му правотоношение ще бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Върху предложението служителят е вписал, че приема длъжността в група „Разследване на икономически престъпления“ в 07 РУ. По делото е приложено от жалбоподателя заявление без регистрационен номер и дата /л. 6/, с отбелязване, че е подадено по електронен път с електронен подпис, с което жалбоподателят оттегля заявлението си от 22.03.2024г., изразява несъгласие да бъде назначен в 07 РУ и поддържа предходното си заявление, в което е изразил желание да бъде преназначен на длъжност главен разследващ полицай в 03 сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ към отдел „Разследване“. Издадена е процесната заповед, с която на основание чл. 143, ал. 1, т. 6 и чл. 159, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, чл. 164, ал.1 от ЗМВР и протокол рег. № 513р-31108/22.03.2024г. жалбоподателят е преназначен от длъжността главен разследващ полицай в 03 сектор „Разследване на транспортни и други престъпления“ към отдел "Разследване“ при СДВР на длъжност старши разследващ полицай в група „Разследване на икономически престъпления“ на сектор „Разследване“ в 07 РУ-СДВР. Няма данни по преписката заповедта да е връчена на служителя, няма подписан и акт за встъпване в длъжност. В съдебно заседание, след указания на съда, са приобщени като доказателства щатно разписание на СДВР, отдел „Разследване“, утвърдено със Заповед № 8121К-528/24.02.2015г., изменено със Заповед № 8121К-8803/27.08.2020г., в сила от 27.08.2020г. видно от което общата щатна численост на отдел „Разследване“ е 65 щатни бройки, разпределени в 01 сектор „Разследване на криминални престъпления“, 02 сектор „Разследване на икономически престъпления“ и 03 сектор „Разследване на транспортни и други престъпления по транспорта“. Трети сектор „Разследване на транспортни и други престъпления по транспорта“ е с щатна численост 17 бройки, от които една е за началник на сектор, 2 са за главен разследващ полицай и 14 са за младши разследващ полицай – старши разследващ полицай. Съгласно новото щатно разписание, утвърдено със Заповед № 8121К-2463/05.03.2024г. на министъра на вътрешните работи за изменение на заповед № 8121К-528/24.02.2015г., в сила от 05.03.2024г., 03 сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ е с щат 17 бройки, от които 1 - началник на сектор, 2 - главен разследващ полицай и 14 - младши разследващ полицай – старши разследващ полицай. Приложена е справка за вакантните щатни бройки в отдел „Разследване“, сектор 03 „Разследване на престъпления“ /наименованието е на изготвилия справката/ към 22.03.2024г., съгласно което вакантните бройки са 3 – една за началник сектор /главен разследващ полицай/ и 2 за младши разследващ полицай – старши разследващ полицай. Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. А. П., който е заемал длъжност в отдел „Разследване“ на СДВР, сектор „Икономически престъпления“. Заявява, че са били извикани заедно двамата с жалбоподателя в „Човешки ресурси“, дадени им са предварително попълнени документи за преназначаване и са им казали, че ако не ги подпишат, ще бъдат уволнени. Не са знаели за преструктурирането и въобще на какви основания ги преназначават. Въпреки възраженията, им дали по-късно акт за встъпване в длъжност, който свидетелят подписал „малко по принудителен начин“ и станал служител на 01 РУ. Н. техните места в този сектор след това така наречено „преназначаване“ няма назначени други служители. Съдът кредитира показанията на свидетеля в цялост като дадени въз основа на преки впечатления по служба именно във връзка със структурните промени в отдел „Разследване“. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, разгледана по същество е основателна. Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган. Не е спорно между страните, че жалбоподателят заема длъжност „главен разследващ полицай” в 03 сектор на СДВР, със специфично длъжностно наименование „инспектор“, т.е. изпълнителска длъжност (пункт VIII. 7a от Приложение № 2 към Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР). От което следва, че компетентен да издаде заповед за преназначаване съгласно чл. 159, ал.1, т. 3 във връзка с чл. 164 от ЗМВР, е именно издалият процесната заповед – директор на СДВР, ръководител на основна структура по чл. 37, т. 2 от ЗМВР. Заповедта е издадена от компетентен орган, но при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 6 от АПК. Видно е, че оспорената заповед сочи като правни основания чл. 159, ал. 1, т. 4 и чл. 164, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Същевременно се прави препращане към Протокол рег. № 513р-31108/22.03.2024г. за предлагане на вакантни длъжности в МВР, съставен на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Наредба № 8121з – 310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, а именно съкращаване на щата. Липсва единство между правни и фактически основания в оспорената заповед, тъй като от събраните по делото доказателства категорично се установява, че не е налице хипотезата на чл. 164, ал.1 от ЗМВР – преназначаване по искане на служителя. Напротив, ясно е формирана волята на служителя да остане в 03 сектор на отдел „Разследване“ на СДВР, видна от подаденото на 20.03.2024г. заявление и оттегленото впоследствие съгласие за преназначаване в 07 РУ, което съгласие е станало под психически натиск и се установява от показанията и на разпитания свидетел, който е пряк очевидец и сам той участник в процедурата по подписването на протоколите за предлагане на вакантни длъжности. Възможността за преназначаване на държавен служител по предложение на съответния ръководител е регламентирана в чл. 164, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР, като в случая е приложима хипотезата на чл. 164, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба, по предложение на съответния ръководител, държавният служител може да бъде преназначен с негово съгласие на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност. Условията и редът за преназначаване са регламентирани в Наредба № 8121з – 310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, условие за преназначаване на друга длъжност е заеманата до момента длъжност да бъде съкратена. В ЗМВР не съществува определение за "съкращаване на щата", поради което и на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове следва да се използва утвърдения смисъл на това понятие по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл относно държавните служители. Съкращаване на длъжност е налице, когато длъжността, заемана от служителя, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, престане да съществува или ако е запазена, но е намален броя на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. В случая това условие не е налице. Липсва законовата предпоставка на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за преназначаване на служителя на друга длъжност, тъй като заеманата от него длъжност не е съкратена. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика или тези функции и задължения да са толкова значително изменени, че новата им съвкупност и изисквания за тяхното осъществяване да налагат извод за качествено нова длъжност. Двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. В настоящия случай не се установява кумулативното им наличие. Видно от приетото от фактическа страна, след преструктурирането 03 сектор на отдел „Разследване“ е с променено наименование „Разследване на транспортни престъпления“ /отпада „и други“/, но щатната му численост остава непроменена - 17 бройки, от които една е за началник на сектор, 2 са за главен разследващ полицай и 14 са за младши разследващ полицай – старши разследващ полицай. Промените в щатното разписание са в 01 сектор „Разследване на криминални престъпления“, където щатната численост е намалена от 21 на 18 бройки – съкратени са 2 бройки за младши-старши разследващ полицай и една за системен оператор. Съкращаване има и в 02 сектор „Разследване на икономически престъпления“, където е намалена числеността на старши разследващ полицай от 21 на 18 бройки. Или общо 5 бройки на длъжност младши – старши разследващ полицай са съкратени в 01 и 02 сектор, което кореспондира със Заповед № 8121К-2463/05.03.2024г. на министъра на вътрешните работи, като съгласно т.2 от същата заповед в щата на СДВР се включват 5 бройки за младши разследващ полицай – старши разследващ полицай в 01 РУ, 02 РУ, 03 РУ - група „Разследване на икономически престъпления“ и 05 РУ - група „Разследване на криминални престъпления. От изложеното е видно, че след направените изменения в щата със Заповед № 8121К-2463/05.03.2024г. на министъра на вътрешните работи, фигурира заеманата от жалбоподателя длъжност като нормативно установена позиция – главен разследващ полицай в 03 сектор „Разследване на транспортни престъпления“ и тя не е премахната от длъжностното разписание, нито са намалени бройките, тоест не е съкратена. Липсва законово основание за неговото преназначаване в 07 РУ на друга длъжност – старши разследващ полицай. Освен посочените нарушения на материалния закон са допуснати и съществени нарушения на процедурата по преназначаване. Преди предлагане на друга длъжност с протокол по чл. 7, ал. 4 от Наредбата е следвало органът по назначаването да изиска справка за всички вакантни длъжности в СДВР, отдел „Разследване“, които да предложи на служителя за заемане. По аргумент от чл. 7, ал. 2 от Наредба № 8121з-310 преназначаването се извършва в същата структура, където се намира заеманата длъжност от служителя. Видно от приложената справка за вакантните щатни бройки в отдел „Разследване“, сектор 03 „Разследване на престъпления“ към 22.03.2024г., има вакантни изпълнителски длъжности и в самия сектор. Тези длъжности обаче не са били предложени на жалбоподателя. С Протокол рег. № 513р-31108/22.03.2024г са предложени 3 изпълнителски длъжности в районни управления към СДВР, което освен нарушение на процедурата е в противоречие и с целта на закона и принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, който изисква упражнява на властническите правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, по начин, който е по-благоприятен за гражданите, чиито права са засегнати. В заключение, издадената заповед е в нарушение на чл. 164, ал. 2 от ЗМВР, чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 8121з – 310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и чл. 6 от АПК и следва да бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на правния спор, на жалбоподателя се дължат разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, поискани своевременно и доказани по делото. Адвокатското възнаграждение, което е договорено и платено е 800 лева, но предвид възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, и факта, че по делото е проведено едно съдебно заседание, следва да бъде определено в минимален размер от 750 лева по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал.1 от АПК, съдът

Цитирани разпоредби

23