Решение № 193 от 27.3.2018 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 106/2018 г.

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 124б, ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Делото е образувано по жалба на „Винарска къща Виноградец“ АД, ЕИК•••, със седалище и адрес на управление с. Виноградец, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД15-04/04.01.2018 г. на началника на Митница Пловдив. С оспорената заповед на основание чл. 124б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС, е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на обект" данъчен склад с ИНДС BGNCA 00095001, намиращ се в с. Виноградец ПК 4487, община Септември, обл. Пазарджик, “Извън регулация, стопанисван от „Винарска къща Виноградец“АД, с ЕИК •••, считано от 22.01.2018 г., 13: 00 часа и е забранен достъпът до същия обект, считано от 22.01.2018 г., 13: 00 часа. Със същата заповед е наредено, на основание чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС, наличните стоки в обекта, с изключение на тези, които са предмет на установеното нарушение, да бъдат отстранени в срок до 21.01.2018 г. от управителя на „Винарска къща Виноградец“ АД или упълномощено от него лице. Жалбоподателят иска отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Излагат се съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление, от което се твърди и незаконосъобразност на процесната заповед. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски. Ответникът по жалбата - Началникът на Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Началникът на Митница Пловдив е издал НП № 1116/2017 г. от 04.01.2018г., с което на основание чл. 91б, чл. 114а, ал. 1, чл. 124, ал. 1, чл. 124а, ал. 1 и чл. 128, ал. 2 от ЗАДС е наложил имуществена санкция в размер на 4 000 лева на „Винарска къща Виноградец“ АД. Стоките са отнети в полза на държавата и дружеството е лишено от право да упражнява търговска дейност, за срок от един месец. На 04.01.2018г. от началника на Митница Пловдив е била издадена и процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД15-04/04.01.2018 г., с която са наложени принудителни административни мерки на основание чл. 124б, ал. 1 и 2 и чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС - запечатване на обект - данъчен склад с ИНДС BGNCA 00095001, намиращ се в с. Виноградец ПК 4487, община Септември, обл. Пазарджик, “Извън регулация, стопанисван от „Винарска къща Виноградец“АД, считано от 22.01.2018 г., 13: 00 часа и е забранен достъпът до същия обект, считано от 22.01.2018 г., 13: 00 часа. С оспорения акт е наредено, на основание чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС, наличните стоки в обекта, с изключение на тези, които са предмет на установеното нарушение, да бъдат отстранени в срок до 21.01.2018 г. от управителя на „Винарска къща Виноградец“ АД или упълномощено от него лице. Заповедта за налагане на ПАМ е връчена на 12.01.2018г. на управителя на дружеството, видно от разписка за връчване на лист 36 от делото. Жалбата срещу заповедта е входирана в Административен съд Пазарджик на дата 26.01.2018 г., видно от дадения й номер от деловодството на съда. Въз основа на така установеното от фактическа страна и като взе предвид констатациите, становищата на страните, и представените по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация - адресат на оспорения административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Съдът установи, че Заповед № РД15-04/04.01.2018 г. на началника на Митница Пловдив е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 124б, ал. 2 от ЗАДС, принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат със заповед на началника на компетентното митническо учреждение или на оправомощено от него длъжностно лице. Макар това да не е изрично посочено, тълкуването на чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС обосновава извод, че забраната на достъп до запечатаните обекти се налага също от органа или упълномощеното лице, приложили ПАМ "запечатване на обект". Аргумент в тази насока е и предвидената в алинея втора на същата норма възможност именно този орган да разпореди оставяне на стоките в обекта или обектите на отговорно пазене от нарушителя. Според чл. 7 от Устройствения правилник на Агенция „Митници " ( посл. изм., бр. 102 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Агенцията е структурирана в Централно митническо управление и в митници: Аерогара София, Бургас, Варна, Лом, Пловдив, Свищов, Столична, Русе и Югозападна. Според местонахождението на обекта, стопанисван от търговеца, същият попада в обхвата на материално и териториално компетентен да приложи принудителните административни мерки - началник на Митница Пловдив. Заповед № РД15-04/04.01.2018 г. на началника на Митница Пловдив е издадена в писмена форма и съдържа законово установени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, основанията за прекратяването им преди изтичането на този срок, срока и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Оспореният акт съдържа изложение на фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителните административни мерки, посочени са и съответните правни норми, представляващи основание за издаването му. В мотивната част на заповедта са посочени материалните предпоставки за прилагането на ПАМ /издадено наказателно постановление/. Спазено е изискването на чл. 59, т. 4 от АПК за отразяване на фактически и правни основания за издаването на ИАА. По отношение прилагането на материалноправните разпоредби на закона: Съгласно чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а от същия закон се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението, а чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС вменява в задължение на административния орган при налагане на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС да забрани и достъпа до обекта или обектите на нарушителя и да отстрани наличните стоки, с изключение на тези, които са предмет на нарушение. Цитираната законова уредба сочи на извода, че необходимата материалноправна предпоставка за налагане и на двете принудителни административни мерки е единствено наличието на наложено по надлежен ред административно наказание по чл. 124а от ЗАДС - "лишаване от право да се упражнява определена дейност", чието изпълнение всъщност се цели с прилагането на процесните мерки. Нещо повече, текстовете на чл. 124б, ал. 1 и чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС въвеждат задължителното кумулативно прилагане на ПАМ във всички случаи на налагане на посоченото административно наказание по 124а, ал. 1 от ЗАДС, без на административния орган да е предоставено правото на преценка за целесъобразност при реализирането на тази мярка на държавна принуда. В конкретния случай е издаденото наказателно постановление № 1116/2017 от 04.01.2018г. на дружеството и му е наложено именно наказание от посочения вид. При това положение следва да се приеме за установено наличието на нормативно предвидените материалноправни предпоставки за прилагането по отношение на жалбоподателя на принудителните административни мерки "Запечатване на обект" и "Забрана достъпа до обекта" за същия обект. Началникът на Митница Пловдив, действайки в условията на обвързана компетентност, законосъобразно е издал заповед за налагането им, в съответствие с цитираните по-горе императивни разпоредби на ЗАДС. Видно от разпоредителната част на оспорената заповед, началникът на Митница Пловдив е наредил запечатване на търговския обект данъчен склад с ИНДС BGNCA 00095001, намиращ се в с. Виноградец ПК 4487, община Септември, обл. Пазарджик, “Извън регулация, стопанисван от „Винарска къща Виноградец“АД, считано от 22.01.2018 г., 13: 00 часа и е забранен достъпът до същия обект, считано от 22.01.2018 г., 13: 00 часа. В диспозитива обаче липсва срок, за който се налага ПАМ „Запечатване на обект“. Не се установява за какъв срок е запечатан обектът, стопанисван от жалбоподателя, тъй като такъв срок не е посочен в акта. Разпоредбата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС предвижда, че при налагане на административно наказание по чл. 124а се прилага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок един месец, а при повторно нарушение - за срок от 2 до 6 месеца. Законоустановеният срок за налагане на мярката следва да бъде изрично посочен, конкретизиран и мотивиран в обжалваната заповед. Административният орган има задължение да посочи срок на действие на ПАМ. Това не е сторено в процесната заповед, в диспозитива на която липсва посочен срок на принудителната административна мярка, както и не се съдържа посочване на такъв и в нейната мотивна част. Съгласно чл. 124в, ал.1 от ЗАДС, при налагане на принудителната административна мярка по чл. 124б, ал.1 се забранява и достъпа до обекта на нарушителя. Тази забрана няма характер на самостоятелна ПАМ, а законосъобразността й е предпоставена от наложената мярка по чл. 124б ЗАДС. Съдът констатира, че и относно ПАМ „Забраната за достъп до търговския обект“, административният орган не е посочил за какъв срок е наложена мярката. Срокът за налагане на мярката е задължителна част от съдържанието на заповедта и следва да бъде посочен независимо дали е фиксиран или в определени в закона граници. Принудителната административна мярка може да се прекрати, ако се внесе целия размер на имуществената санкция преди изтичане на срока на действието й съгласно чл.124б, ал.5 ЗАДС. При неопределен срок на принудителната административна мярка задълженото лице не може да се възползва от привилегията по чл.124б, ал. 5 ЗАДС. Освен това липсата на определен сок за налагане на принудителната административна мярка противоречи на целта на закона - предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и предотвратяване и преустановяване на вредните последици от него. Налагайки ПАМ, без да е определил срока на действието й, административният орган е създал неяснота, водеща до незаконосъобразност на административния акт, който и противоречи на целта на закона, и е основание за неговата отмяна. Тоест налице са пороци при налагане на ПАМ по 124б, ал. 1 от ЗАДС и на забраната по чл. 124в ЗАДС. Съдът се позовава и на съдебната практика на ВАС (Решение № 7872/29.06.2015г. по адм. д. № 10131/2014г., Решение № 1878/12.02.2018г. по адм. д. № 8341/2017г.) С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка следва да бъде отменено като незаконосъобразна. При този изход на спора и предвид изричната претенция на жалбоподателя за разноски и липсата на възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ответната страна следва да заплати сумата от 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева разноски, от които 1200 лева адвокатско възнаграждение и 50 лева държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 124б, ал. 4 от ЗАДС съдът