Решение № 44 от 17.5.2022 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 82/2022 г.

Производството е по чл.258 от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от ответника Община Търговище против решение №8/10.01.2022г., постановено по гр.д.№558/2021г. на Районен съд- Търговище в частта му, с което общината е осъдена да заплати на ищеца Н. Б. Б. от гр.••••••• обезщетение по чл.49 от ЗЗД в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди, причинени на 09.06.2020г. при удар в провиснал кабел от общинската радиомрежа, поради неизпълнение на задълженията на работници в Община Търговище по поддържане безопасността на движението и изправността на въздушната кабелна мрежа, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото разноски в размер на 1 450лв. С доводи за нарушения на закона и необоснованост въззивникът моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск, евентуално-за намаляване на присъденото обезщетение и разноските, поради прекомерност. С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК процесуалният представител на ищеца адв.Д.Т. оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението. След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното: Решението е валидно и допустимо. Жалбата е допустима, но неоснователна. Предявеният иск по чл.49 от ЗЗД за сумата 10 000 лв. е обоснован с обстоятелствата, че на 09.06.2020г. в гр.Търго-вище, при удар в провиснал кабел от общинската радиомрежа, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, на посочената стойност, отговорна за чието възмездяване е ответната община, задължена чрез своите служители да поддържа безопасността на движението и изправността на въздушната кабелна мрежа. С писмен отговор в срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответни кът оспорва иска с възражения за липса на предпоставките по чл.49 и чл.45 от ЗЗД за ангажиране на имуществената му отговорност. След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното: Съгласно регламентацията на чл. 63, ал. 1 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструк-тура, кабелните съобщителни мрежи следва да са подземно разположени, като изграждането на въздушни съобщителни мрежи е допустимо само по изключение, а съгласно разпоредбите на чл.167, ал.1 от ЗДвП и чл. 31 от ЗП, поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, задължени да осигурят необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение-§1, т. 14 от ДР на ЗП, като неизпълнението на тези дейности от служителите на общината, включая на задължението за сигнализиране за възникналото препятствие, обуславят ангажиране на безви-новната й отговорност по чл. 49 ЗЗД. В конкретния случай, от неопроверганите показания на свидетеля- очевидец Цв. Цв., подкрепени от пока-занията на св.Б. И. и приложената медицинска документация се установява, че на 09.06.2020г. ищецът се е придвижвал със скутера си по общинската улица “Вит“ в гр.Търговище, когато до №8 провиснал кабел от въздушна радио-мрежа се врязал във врата му.В резултат на удара, същият паднал на земята и получил телесни увреждания-наранявания по шията и счупване на трето ребро в ляво, като бил откаран по спешност в болницата.Посочените съоръжения от 2006г. са прехвърлени от БТК в собственост на общината, която е отговорна за поддръжката им-чл.53 от ЗОбС.Сигнал за проблем с провисване на кабела е регистриран от последната още през предходната година-на 29.07.2019г.Самият св.Цв. Цв. също няколкократно е подавал сигнали за неизправност-както преди инцидента, поради скъсан кабел, като същият няколко пъти е бил възстановяван, така и месец след инцидента относно необходимост от повдигане на кабела, който не бил на необходимата височина, но действия от служители на ответника не са последвали, а по улицата са преминавали и товарни автомобили. Дори и след инцидента няколко дни кабелът е висял скъсан, а поддържащата скоба-паднала на земята. При тези обстоятелства, дори и да е налице изключение по чл.63, ал.2, т.3 от ЗЕСМФИ за въздушно разполагане на кабела, то последният не е безопасно укрепен на достатъчна височина от пътя, както и независимо кога и кой е подавал сигнали за неизправност, налице е неизпълнение на нормативно регламентирани задължения на лица, за чието поведение ответникът отговаря и чието бездействие е в пряка причинна връзка с увреждането на ищеца, обуславящо ангажиране на безвиновната отговорност на общината за обезвреда на причинените неимуществени вреди, поради което предявеният иск по чл.49 от ЗЗД е доказан по основание. Съгласно заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза и свидетелските показания, при инцидента ищецът е получил травматични увреждания- лентовидно охлузване по дясната странична повърхност на шията в основата, оток с размер от 3-4 см в лявата част на шията, контузия на гръбначния стълб в шийния му отдел и счупване на 3-то ребро в ляво по предната мишнична линия. Непосредствено след инцидента е бил неадекватен и е постъпил в болнично заведение за два дни.Лечебният процес е продължил около месец, през което време е търпял силни болки и страдания, които са били най-интензивни в първите няколко дни след инцидента, когато са били необходими обезболяващи лекарства.Възстановителният период относно счупеното ребро е по-продължителен-за няколко месеца, като болките продължават при студено и влажно време, както и при физическо натоварване. Ищецът живее сам и е имал значителни затруднения в ежедневието, наложило ползването на чужда помощ. Болките и силният стрес са довели и до други негативни изживявания, предвид и предишен тежък пътен инцидент, след който били сменени бедрените стави на ищеца. При тези обстоятелства, стойността на претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и други негативни изживявания, предвид вида, естеството, характера и степента им, описани от вещото лице и свидетелите, включително възрастта на ищеца-69г., изискваща по-продължителен възстановителен период, както и инфлационните процеси в страната, следва да се определи в размер на 10 000 лв., съобразно изискванията на чл.52 от ЗЗД, като не са налице предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението, тъй като не е установено каквото и да е било неправомерно поведение от страна на ищеца при инцидента. Напротив-същият е бил с каска, която е поела първоначалния удар на кабела и това е предотвратило настъпването на много по-тежки последици. Или претенцията за обезвреда следва да бъде уважена в пълния й предявен размер, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането-09.06.2020г. Предвид горното, решението на районния съд е постановено в съответствие със закона и следва да бъде потвърдено, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, включая в частта му за присъденото адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно, тъй като размерът му е непосредствено над предвидения минимум. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., което също е непосредствено над минимума и липсва основание за намаляването му. Въз основа на изложените съображения, съдът