РЕШЕНИЕ

№ 210

гр. Разлог, 22.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20241240101568 по описа за 2024 г. Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от П.П.Х., ЕГН•, адрес: г.Д., у. „И.Г.“№6, против Дг„М.П.“, адрес: г.Д., у.„О.“№11, с директор И.К.Б.. Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че по силата на трудов договор №1 от 01.11.2017 г., ищцата работи в ответната ДГ на длъжност „учител“. В последствие са били сключени доп. споразумения към трудовия й договор, като от 04.01.2021 г. основното й трудово възнаграждение (ОТВ) било определено на 1260.00 лв., в изпълнение на Анекс от 07.12.2020 г. към КТД за с-мата на предучилищното и училищното образование (СПУО) Д01-179/17.08.2020 г. Изложени са доводи, че м/у страните са водени гр. дела за изплащане на ДТВ на ищцата. По отношение иска с правно основание чл.59 КТ, във вр. чл.32 от КТД, ищцата твърди, че на основание цитирания текст работодателите планират и изплащат в рамките на год. бюджет на образователната институция ДТВ на работещите в СПУО - 3 плащания, отразени във вътрешните правила за работните заплати (ВПРЗ) на образователната институция. Първото плащане за учебната 2021-2022 г. било извършено през м.09.2021 г., от 470, 00 лева, което не било изплатено на ищцата. Второто плащане по този ред от 470, 00 лева, било осъществено през м.12.2021 г. и същото не й било изплатено от работодателя. Третото плащане, което се извършило на останалите учители и работещи в ДГ се осъществило през м.05.2022 г., от 520, 00 лева и то не й било изплатено. За учебната 2022-2023 г. учителите и работещите в ДГ получили възнаграждение на основание чл.32 от КТД от 576, 00 лева. като отново това възнаграждение на ищцата не било излпатено. Плащания за тези ДТВ не са извършени от ответника и към настоящия момент. По отношение на иска с правно основание чл.59 от КТ, вр. с чл. 3, ал.6 от КТД, се сочи, че на основание в чл.33, ал.6 от КТД, №•/17.08.2020 г. работодателите в СПУО следва да заплащат ДТВ за членовете на синдикалните организации не по-малко от миним. предвидените в тази разпоредба -ри. На всички учители се заплаща ДТВ за постигнати резултати. Тъй като заповедта за прекратяване на трудовото й отношение е била отменена и по вина на работодателя, ищцата не е била допускана до раб. си място, счита че такова възнаграждение се дължи и на нея. По отношение на иска с правно основание чл.59 от КТ, вр. с чл.48 от КТД, се сочи че на основание в чл.48. ал.1 от КТД, №•/17.08.2020 г. и сключените към него Анекс №•/07.12.2020 г.; Анекс №•/04.04.2022 г.; Анекс №•/20.07.2022 г. и съответно на чл.50, ал.1 от КТД, №•/06.12.2022 г. работодателите в СПУО осигуряват средства за представително облекло на членовете на синдикалните организации по-малко от 430.00 лева. През 2022 г. на колегите на ищцата били изплатени средства за представително облекло. Ищцата твърди, че също получила част от това възнаграждение, но с 374, 00 лева по-малко, като отново плащането на остатъка до изплатената на останалите й колеги суми било отказано. Директорът на ДГ не й изплатил тези средства с мотива, че не й се дължали такива, тъй като трудовото й правоотношение е било прекратено и не е била на работа в този период. Ищцата сочи, че заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение е обжалвана и отменена със съд. решение като е била възстановена на длъжността си. Предвид посоченото, счита че последиците от издадената заповед следва да се приеме, че не са възникнали и работодателят неоснователно отказва да й плати дължащите ми се средства за осигуряване на раб. облекло и в тази вр. не изпълнява разпоредбите на чл. чл.48. ал.1 от КТД №•/17.08.2020 г., съответно на чл.50, ал.1 от КТД №•/06.12.2022 г. Позовавайки се на обстоятелствата изложени в ИМ, се иска съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ДГ „М.П.“, адрес: г.Д., у.„О.“№11, с директор И.К.Б., да заплати на ищцата П.П.Х., ЕГН•, адрес: г.Д., у.„И.Г.“№6, следните суми: 1. На основание чл.59 от КТ, вр. с чл.32 от КТД за СПУО №•/17.08.2020 г. сумата от 2036, 00 лева, състояща се от следните неплатени възнаграждения ДТВ: за учебната 2021-2022 г. плащане през м.09.2021 г. от 470, 00 лева, плащане през м.12.2021 г. от 470, 00 лева. плащане през м.05.2022 г. от 520, 00 лева и за учебната 2022-2023 г. плащане през м.09. - 576, 00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на трудовото й правоотношение, до окончателното изплащане на сумата; 2. На основание чл.59 от КТ, във вр. с чл.33, ал.6 от КТД за СПУО №•/17.08.2020 г. сумата от 550, 00 лева - ДТВ за учебната 2021-2022 г., ведно със законната, считано от датата на прекратяване на трудовото й правоотношение до окончателното изплащане на сумата; 3. На основание чл.59 от КТ, вр. с чл.48, ал.1 от КТД №•/17.08.2020 г., съответно на чл.50, ал.1 от КТД №•/06.12.2022 г., сумата от 530, 00 лева, средства за представително облекло на членовете на синдикалните организации за учебната 2021-2022 г., ведно със законната, считано от датата на прекратяване на трудовото й правоотношение до окончателното изплащане на сумата; Претендират се и сторените по делото съд. и деловодни разноски. В подкрепа на основателността на исковата претенция и фактическите и правни твърдения визирани в обстоятелствената част на ИМ, ищецът е направил съответните доказателствени искания. С разпореждане №2257 от 20.12.2024 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответното дружество препис от ИМ, ведно с приложените към нея писмени док-ва, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК. В указания от съда срок е депозиран писмен отговор на ИМ от страна на ответника по делото, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Ответникът сочи, че предпоставките за изплащане на претендираните суми са регламентирани освен в КТД, така също и в Наредба №4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда във вр. чл.15, ал.5 от ВПРЗ на ДГ„М.П.“. В тази вр. е изложено становище, че съгласно цитирания тест на чл.15, ал.5 от ВПРЗ на ДГ„М.П.“ и чл.22, ал.3 от Наредба №4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда изискването за отработено раб. време не е спазено, както и че тези ДТВ са обвързани с възможностите/респ. рамките на утвърдения бюджет на институцията. Ответникът счита, че не са налице предпоставките за изплащане на претендираните ДТВ, тъй като е налице възстановяване на ищцата на робота, но не и реално отработено раб. време. По отношение претенцията от 550.00 лв., претендирана на основание чл.59 КТ във вр. чл.32, ал.6 от КТД, се сочи, че изплащането на ДТВ е регламентирано в раздел 5 от Наредба №4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда и раздел 7 от ВПРЗ на ДГ„М.П.“. Сочи се, че не са изпълнени изискванията на цитираните текстове: наличие на трудов договор в края на уч. година, за която се извършва оценяването на труда и липса на действително отработен минимум от 124 дни и Извършена оценка на труда на педагогическия специалист, приета от Педагогическия съвет (ПС). По отношение третата претенция по чл.59 от КТ, във вр. чл.48 от КТД, се сочи, че след изчисляване на реалното отраб. време от ищцата за календарната 2022 г., ответникът е изплатил полагащото се ДВ но ищцата като сумата е изчислена за 4 месеца. В СЗ ищецът конкретизира, че претендира лихва в/у неизплатената главница, считано от датата на подаване на ИМ в съда. В СЗ проведено на 13.06.2025 г., съдът е допуснал изменение на предявените искове относно р-ра на същите, като е приел за разглеждане искове, както следва: 1. На основание чл.59 от КТ, вр. с чл.32 от КТД за СПУО №•/17.08.2020 г., съдът да осъди ответника ДГ„М.П“-Д. да заплати на ищцата сумата от 1`730.00 лева - неплатени ДТВ: за учебната 2021 2022 г.; 2. На основание чл.59 от КТ, вр. с чл.33, ал.6 от КТВ за СПУО №•/17.08.2020 г., съдът да осъди ответника ДГ„М.П.“-Д. да заплати на ищцата сумата от 445.00 лева - ДТВВ за учебната 2021-2022 г.; 3. На основание чл.59 от КТ, вр. с чл.48, ал.1 от КТД №•/17.08.2020 г., съдът да осъди ответника ДГ„М.П.“-Д. да заплати на ищцата сумата от 354.00 лева - средства за представително облекло на членовете на синдикалните организации за учебната 2021-2022 г., ведно със законната в/у неизплатените главници, считано от датата на депозиране на ИМ в съда до окончателното изплащане. В СЗ ответникът се представлява от упълномощен представител, ч/з който оспорва ИМ като неоснователна. След преценка на събраните по делото док-ва, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Не се спори по делото, че ищецът е работил в ответната ДГ„М.П.“-Д. по силата на сключен трудов договор №1 от 01.11.2017 г., като е заемала длъжността „учител“ при пълно раб. време от 8 часа, като с доп. споразумения са променяни р-рите на получаваното от ищцата ТВ. М/у страните не се спори, че на 17.08.2020 г. е сключен КТД за СПУО, СРСНПБ, СДСОРБ – работодатели, и СБУ към КНСБ, С„О“ към КТ„П“, НУС към КНСБ – синдикати, изменен с Анекс от 07.12.2020 г. и Анекс от 31.03.2022 г. от който има задължителен хар-р и се прилага за работниците и служителите, членове на СОР, членове на организациите на работодателите – страни по договора /чл.4/. Съгласно чл.32 от КТД, работодателите планират и изплащат в рамките на год. бюджет на образователната институция ДТВ на работещите в СПУО – 3 плащания, отразени във ВПРЗОИ. В чл.33 от КТД, страните по КТД са се споразумели относно минималните р-ри на ДТВ за членовете на организациите, страни по договора, като съгласно ал.6, СДТВ за постигнати резултати от труда през уч. година на педагогическите специалисти в образователните институции се планират в рамките на бюджетите на институциите в размер не по-малко от 4.2% и не повече от 5.0% от год. размер на средствата за раб.заплати на педагогическите специалисти. Съгласно чл.48 работодателите и първостепенните разпоредители с бюджет осигуряват средства за представително облекло на педагогическите специалисти, зам. директорите без норма преподавателска работа и гл. счетоводител, членове на синдикалните и работодателските организации, страни по договора, в съответствие с действащата нормативна уредба в размер не по-малък от 430.00 лв. На 06.12.2022 г. е сключен КТД за СПУО, СРСНПБ, СДСОРБ – работодатели, и СБУ към КНСБ, С„О“ към КТ„П“, НУС към КНСБ – синдикати, изменен с Анекс от 10.08.2023 г. В чл.33 от КТД, страните по КТД са се споразумели относно миним. р-ри на ДТВ за членовете на организациите, страни по договора, като съгласно ал.6, СДТВ за постигнати резултати от труда п/з уч. година на педагог. специалисти в образов. институции се планират в рамките на бюджетите на институциите в размер не по-малко от 4.2% и не повече от 5.0% от год. размер на СРЗПС. Съгласно чл.50, ал.1 работодателите и първостепенните разпоредители с бюджет осигуряват средства за представително облекло на педагогическите специалисти, зам. директорите без норма преподавателска работа и гл. счетоводител, членове на синдикалните и работодателските организации, страни по договора, в съответствие с действащата нормативна уредба в размер, не по-малък от 430.00 лв. В ДГ„МП“ действат ВПРЗ, в които е отразено, че са издадени в съответствие с клаузите на КТД за СПУО от 17.08.2020 г. Видно от приложените към ИМ решения, е, че м/у страните са водени съд. производства за изплащане на обезщетения по чл.59 от КТ. Видно от приложеното решение №27 от 08.03.2022 г., постановено по гр. д. №1173/2021 г. по описа на РС-Рг е, че на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, е отменена като незаконосъобразна Заповед №138 от 27.08.2021 г. на Дир. на ДГ„МП“, с която е било прекратено трудовото правоотношение с ищцата, като същата е възстановена на заемната преди уволнението длъжност. Със същото решение е уважен предявен от ищцата иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. чл.225, ал.1 от КТ, като на ищцата е присъдено обезщетение от 6 БТВ за времето, през което е останала без работа. Също така на основание чл.59 от КТ, във вр. чл.32 от КТД, ответникът е осъден да заплати на П.Х. сумата от 410.00 лв. – плащане за м.05.2021 г. Видно от направеното отбелязване решението е влязло в сила на 23.08.2022 г. Със заявление с вх. №327 от 02.09.2022 г., ищцата е поискала да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност с оглед влязлото в сила съд. решение. Със заявление ищцата изрично поискала да й бъдат заплатени дължими суми за ДТВ по силата на цитираните по-горе КТД. По делото е изслушана ССчЕ, от заключението по която се установяват р-рите на делегираният бюджет на ДГ„М.П.“ в периода 2021-2024 г. Според ВЛ в посочените суми за бюджет по години са включени ДТВ на педагогическия персонал и той е бил достатъчен за изплащането им. На учителите и друг персонал са изплащани ДТВ за учебните 2021-2022 г. и 2022-2023 г. За учебната 2021-2022 г. за м. 09.2021 г. в м. 11.2021 г. е изплатена сумата от 410.00 лв. За учебната 2022-2023 г. в м. 09.2022 г. е изплатена сумата от 410.00 лв. и в м. 12.2022 г. е изплатена сумата от 565.00 лв. Според ВЛ, доп. заплащане по чл.32 от КТД за постиганите резултати зависи от утвърдените средства за РЗ на педагог. персонал, като е свързано с индивидуалната РЗ, но не е задължително да се равнява на 1/3 от индивидуалната РЗ. ВЛ е посочило, че на ищцата не е са изплатени следните ДТВ: По чл.32 от КТД: В м.12.2021 г. – 410.00 лв. неизплатени; в м.05.2022 г. – 1/3 от БТВ – 575.00 лв. - неизплатени; в м.09.2022 г. – 1/3 от БТВ – 575.00 минус 410.00 лв. – изплатени и остатък 165.00 лв. – неизпалатени; в м.05.2023 г. – 1/3 от БТВ е 580.00 лв. – неизплатени. По чл. 33, ал. 6 от КТД: Според заключението на ВЛ р-ра на ДТВ по чл.33, ал. 6 от КТД е не по-малко от 4.2% и не повече от 5% от год. средства за РЗ на педагогическият персонал. Същото се определя индивидуално от д-ра на ДГ, ч/з точкова с-ма. ВЛ сочи, че тъй като на експертизата не е предоставен р-ра на ДТВ по точково с-ма на ищцата П.Х. за учебната 2021-2022 г., експертизата приема, че същото е 550.00 лв., колкото е иска. Сочи, че на ищцата е изплатена сумата от 105.00 лв. в м.10.2021 г. като неизплатена е сумата от 445.00 лв. Според заключението ДТВ по чл.48, ал.1 от КТД, се изплаща за календарната година. За 2022 г. са изплатени 176.00 лв. в м.10.2022 г. при полагаеми 530.00 лв. Не са изплатени 354.00 лв. В Приложение 1 към експертизата ВЛ е посочило изплатените ДТВ на останалите учители съгласно посочените в ИМ основания. Съдът кредитира заключението на ВЛ по изслушаната ССчЕ като пълно, ясно и обосновано. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, следното: Така предявените искове са с правно основание чл.357 от КТ, във вр. чл.59 от КТ, във вр. чл.32, чл.33, ал.6, чл.48, ал.1 от КТД №•/17.08.2020 г. и сключените към него Анекс №•/07.12.2020 г.; Анекс №•/04.04.2022 г.; Анекс №•/20.07.2022 г. и съответно на чл.50, ал.1 от КТД №•/06.12.2022 г. Съдът намира така предявените обективно съединени искове за допустими. Съгласно чл.59 от КТ, при неизпълнение на задълженията по КТД искове пред съда могат да предявяват страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото КТД се прилага. Исковете са допустими, като предявени в предвидения от чл.358, ал.1, т.3 от КТ, 3- год. срок, ищецът е активно легитимиран да ги предяви с оглед твърденията за неизплатено ДТВ. Разгледани по същество, съдът намира предявения иск за основателен в частта относно претенцията на ищцата за заплащане на ДТВ по чл.32 от КТД, за сумата от 165.00 лв. – остатък от неизплатеното ДТВ в м.09.2022 г. – 1/3 от БТВ, както и за сумата от 576.00 лв. неизплатено ДТВ както е поискано с ИМ представляваща неизплатено ДТВ за учебната 2022-2023 г. в м.05.2023 г. – 1/3 от БТВ, /съобразно изчисленията на ВЛ от 580.00 лв./. По делото е безспорно, че м/у ищцата и ответника са налице трудови правоотношения по силата на сключен ТД №1 от 01.11.2017 г. и доп. споразумения към него. Не се оспорва и твърдението, че в посочения период ищцата е заемала длъжността „учител“ в ДГ„М.П.-Д. и е изпълнявала трудовите си задължения по договора. Посочените обстоятелства се установяват и от приложените писмени доказателства. От обсъдените по-горе писмени док-ва безспорно се установява, че в претендирания период ищцата е била член на СО, а именно на КТ„П”. Членуването в синдикална организация представлява предпоставка за действието на КТД спрямо лицата. На основание чл.57 от КТ, КТД имат действие спрямо работниците и служителите, които са членове на СО - страна по договора. По делото е безспорно установено и не е налице оспорване от страна на ответника, че към процесния период е бил налице и е действал КТД на браншово ниво, а именно от 17.08.2020 г. и от 06.12.2022 г., сключен м/у МОН, СРСНПБ, СДСОРБ – работодатели, и СБУ към КНСБ, С„О“ към КТ„П“, НУС към КНСБ – синдикати. Същият е действал към момента на депозиране на ИМ. Съгласно чл.32 от КТД, работодателите планират и изплащат в рамките на год. бюджет на образователната институция ДТВ на работещите в СПУО – 3 плащания, отразени във ВПРЗОИ. В останалата част предявените искове са неоснователни. Според нормата на чл.242 от КТ, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, следователно, трудово възнаграждение, било то основно и/или допълнително, се дължи само с/у положен труд по трудово правоотношение. По делото е безспорно установено, че със Заповед №138 от 27.08.2021 г. на Д-ра на ДГ„М.П.“-Д., е било прекратено трудовото правоотношение с ищцата. С решение №27 от 08.03.2022 г., постановено по гр.д. №1173/2021 г. по описа на РС-Рг, влязло в сила на 23.08.2022 г. цитираната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата е била отменена като същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Наистина по силата на императивната правна норма, регламентирана в чл.354, т.1 КТ, времето през което работникът или служителят не е бил на работа поради уволнение, което е признато за незаконно, се признава за трудов стаж, въпреки че през това време не е съществувало трудово правоотношение.

Но през този период липсват фактически отношения по реда на КТ, м/у работника и неговия работодател. За този период лицето не е изпълнявало трудови задължения, тъй като е липсвало и трудово правоотношение. Законът ч/з уредената фикция в чл.354, т.1 КТ единствено признава периода, п/з който служителят не е бил на работа поради уволнение, признато впоследствие за незаконно, за "трудов стаж". Поради неполагането за същия период на труд по изпълнение на длъжността на него не му се дължи месечно възнаграждение, както и евентуално получените за същия период допълнителни възнаграждения като премии, добавки и др. подобни, а има правото на обезщетение по смисъла на чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ. Видно от приложеното решение по гр. д. №1173/2021 г. по описа на РС-Рг такова обезщетение е било присъдено на ищцата. Поради това обстоятелство служителят не би имал право и на ДТВ под формата на премии за постигнати резултати или средства за представително облекло, които се дължат при действително положен труд и предоставяне на раб. сила. Изключението, уредено в чл.354, т.1 КТ, се отнася само за трудовия стаж, а не и за останалите последици от работа по трудово правоотношение, вкл. и относно правото на ДТВ. В този смисъл са и мотивите към Решение №844/22.05.2006 г., постановено по гр. д. №2587/2003 г. по описа на ВКС/. Видно от заключението на ВЛ на ищцата са изплащани частично доп. възнаграждения по чл.33, ал.6 от КТД и по чл.48, ал.1 от КТД, порпорционално на отработеното време след възстановяването й на работа по силата на горецитираното съд. решение. По изложените съображения предявения иск за заплащане на ДТВ по чл.32 от КТД, за сумата от 410.00 лв. платими в м. 12.2021 г., за сумата от 575.00 лв. платими в м. 05.2022 г.; както и ДТВ за постигнати резултати по чл.33, ал.6 от КТД, за учебната 2021-2022 г. в размер на неизплатената сума от 445.00 лв. (след приспадане на извършеното плащане в м.10.2021 г. на сумата от 105.00 лв.); както и ДТВ по чл.48 от КТД, респ. чл.50, ал.1 от КТД за представително облекло в размер на неизплатената сума от 354.00 лв. (след приспадане на извършеното плащане в м.10.2022 г. на сумата от 176.00 лв.), са недоказани по своето основание и като такива следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Относно разноските по делото: С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата 294.59 лв. сторени по делото разноски за адв. хонорар, съразмерно на уважената част от исковете. В останалата част искането за заплащане на разноски над уважения от съда размер до пълно предявения от 1300.00 лв. искането следва да бъде оставено без уважение. На ответникът следва да бъдат присъдени разноски от 1209.84 лв., за заплатено адв. възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от предявените искове. На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът дължи заплащане по сметка на РС-Рг на държ. такса от 50.00 лв. и възнаграждение за ВЛ от 161.08 лв., съразмерно с уважената част от предявените искове, както и сумата от 5.00 лв. за служ. издаване на ИЛ. Водим от гореизложеното съдът