Решение № 123 от 11.7.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 108/2023 г.

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 32/10.09.2019 г. по НОХД № 475/2018г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора, подсъдимият Г. Х. Г. е бил признат за виновен, както следва:

1. За това, че в периода 03.09.2014 г. - 17.09.2014 г. в гр. •, като подбудител и помагач в съучастие с неустановено лице и с Д. И. Г. като извършител, подбудил и подпомогнал Д. И. Г. в качеството му на собственик, управител и представляващ „•“ ЕООД, ЕИК • със седалище гр.•, да получи, държи и направи опит да използва парични средства от 986 620 евро с левова равностойност 1 929 660, 99 лева, за които към момента на получаването им /към 15.09.2014г./ предполагал, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление, което не попада в наказателната юрисдикция на Република България - извършена измама в • с пострадал търговско дружество „•“•, дан. № • със седалище гр. •, •, за което е образувано досъдебно производство/досие № 2014/094, преписка № 20.L2.44574/14 на съдебен следовател - •, Съдебна служба - Район • за престъпление по чл.496 от Наказателния кодекс на•, като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 253, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 2, пр. 2, 3 и 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 54 от НК е ОСЪДЕН на 10 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален „Строг“ режим, както и „Глоба“ в размер на 20 600 лева;

1. За това, че в периода 16.09.2014г. - 17.09.2014г. в гр.•, като извършител, в съучастие с Д. И. Г. като извършител и неустановено лице, съставил неистински частен документ - Догово𠹕 от 01.09.2014г. със страни: доставчик „•“ ЕООД, ЕИК •, със седалище гр.•, Република •, представлявано от Д. И. Г., и купувач търговско дружество „•“ •, дан. № • със седалище в гр.•, •, представлявано от Б. Д., с предмет доставка на влекачи с ремаркета и хладилни контейнери на обща стойност 2 960 000 евро, и на 17.09.2014г. Д. И. Г. го употребил чрез представяне на заверено копие от същия пред кредитна институция - банка „•“ АД гр.•, офис •, за да докаже, че съществува правно отношение между „•“ ЕООД, ЕИК•, със седалище в Република България, гр.• и „•“ •, дан. № • със седалище в •, по силата на което получените на 16.09.2014г. 986 620 /деветстотин осемдесет и шест хиляди шестстотин и двадесет/ евро по банковата сметка на „•“ ЕООД, ЕИК • в „•” АД - •, представляват авансово плащане съгласно т.3.2 и т.5 от представения неистински договор, поради което и на основание чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 от НК е ОСЪДЕН на 1 година и 3 месеца лишаване от свобода при първоначален „Строг“ режим;

1. За това, че на 17.09.2014 г. в гр. •, като извършител, в съучастие с неустановено лице, съставил неистински официален документ - нотариална заверка с рег. № • от 16.09.2014 г. на нотариус Х. К. с рег. № • на Нотариалната камара, район на действие Районен съд гр.•, за нотариално удостоверяване на подписите на Договор № • от 01.09.2014 г. със страни: „•“ ЕООД, ЕИК •, със седалище гр. •, Република България, представлявано от Д. И. Г., и търговско дружество „•“ •, дан. № • със седалище в •, представлявано от Б. Д., с цел да бъде използван от Д. И. Г. чрез представяне на заверено копие от същия пред кредитна институция - банка „•“ АД, гр. •, офис •, поради което и на основание чл. 308, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 от НК е ОСЪДЕН на 1 година и 7 месеца лишаване от свобода при първоначален „Строг“ режим.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Г. Г. е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 10 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг“ режим, както и „Глоба“ в размер на 20 600 лева.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено подсъдимият Г. Г. да изтърпи отделно отложеното наказание от 2 години и 10 месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим, постановено по НОХД № 326/2012 г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора.

На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от така определеното общо наказание са били приспаднати три дни задържане за 72 часа.

Със същата присъда подсъдимият Д. И. Г. е бил признат за виновен, както следва:

1. За това, че в периода 03.09.2014 г. - 17.09.2014 г. в гр. •, като извършител, в съучастие с Г. Х. Г. - подбудител и помагач, в качеството си на собственик, управител и представляващ „•“ ЕООД, ЕИК • със седалище гр.•, получил, държал и направил опит да използва парични средства - 986 620 евро с левова равностойност 1 929 660, 99 лева /към дата 15.09.2014г./, за които към момента на получаването им предполагал, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление, което не попада в наказателната юрисдикция на Република България - извършена измама в • с пострадал търговско дружество „•“ •, дан. № • със седалище град •, •, за което е образувано досъдебно производство/досие № 2014/094, преписка № 20.L2.44574/14 на съдебен следовател - •, Съдебна служба - Район • за престъпление по чл. 496 от Наказателния кодекс на •, като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 253, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 2, пр. 2, 3 и 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.54 от НК е ОСЪДЕН на 5 години и 6 месеца лишаване от свобода, което съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „Строг“ режим, и „Глоба“ в размер на 10 000 лева;

1. За в това, че в периода 16.09.2014г. - 17.09.2014г. в гр. •, като извършител, в съучастие с Г. Х. Г. като извършител и неустановено лице, съставил неистински частен документ - Договор № • от 01.09.2014г. със страни: доставчик „•“ ЕООД, ЕИК•, със седалище в гр.•, Република България, представлявано от Д. И. Г., и купувач търговско дружество „•“ •, дан. № • със седалище в гр.• •, представлявано от Б. Д., с предмет доставка на влекачи с ремаркета и хладилни контейнери на обща стойност 2 960 000 евро, и на 17.09.2014г. го употребил чрез представяне на заверено копие от същия пред кредитна институция - банка „•“ АД гр.•, офис •, за да докаже, че съществува правно отношение между „•“ ЕООД, ЕИК •, със седалище гр. • и „•“ •, дан. №• със седалище в гр. •, по силата на което получените на 16.09.2014г. парични средства 986 620 евро по банковата сметка на „•“ ЕООД, ЕИК •в „•” АД - IBAN•, представляват авансово плащане съгласно т.3.2 и т.5 от представения неистински договор, поради което и на основание чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК е ОСЪДЕН от 6 месеца лишаване от свобода при първоначален „Строг“ режим;

1. За това, че на 17.09.2014 г. в гр. •, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - нотариална заверка с рег. №• от 16.09.2014 г. на нотариус Х. К. с рег. №• на Нотариалната камара, район на действие Районен съд гр.•, за нотариално удостоверяване на подписите на Договор № • от 01.09.2014 г. със страни „•“ ЕООД, ЕИК •, със седалище гр. •, Република България, представлявано от Д. И. Г., и търговско дружество „•“ •, дан. № • със седалище в •, представлявано от Б. Д., чрез представяне на заверено копие от същия пред кредитна институция - банка „•“ АД гр.•, офис •, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК и чл.54 от НК е ОСЪДЕН на 9 месеца лишаване от свобода при първоначален „Строг“ режим.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Д. Г. е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 5 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг“ режим, както и глоба в размер на 10 000 лева.

На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание по НОХД № 306/2016 г. на ОС гр. Ст.Загора, НОХД № 2284/2016 г. на РС гр. Ст.Загора, НОХД № 239/2016 г. на РС гр. Нова Загора, НОХД № 494/2016 г. на РС гр. Нова Загора и по НОХД № 475/2018 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора в размер на пет години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг“ режим, както и глоба в размер на 10 000 лева.

На основание чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от НК от така определеното общо най-тежко наказание пет години и шест месеца лишаване от свобода е било приспаднато изтърпяното до момента по цитираните съдебни актове.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от определеното общо наказание са били приспаднати и три дни - задържането за 72 часа.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и по отношение веществените доказателства.

Присъдата е била обжалвана от подсъдимия Г. Г. и неговите защитници адв. Н. и адв. В., като неправилна, незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и закона. Иска се нейната отмяна и постановяване на оправдателна присъда. При условията на алтернативност се иска връщане на делото за ново разглеждане на прокурора, или връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При същите условия, се иска изменение на съдебния акт, чрез преквалифициране на първото от деянията по чл. 253а, ал.1 от НК.

С Решение № 103 от 21.07.2020 г., по ВНОХД № 644/2019 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив присъдата на първата инстанция е била потвърдена.

По жалба на подсъдимия Г. Г. с Решение № 7 от 26.02.2021 г. по н. д. № 891/2020 г. на ВКС, 2 н. о. е отменено горепосоченото решение по ВНОХД № 644/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта му, с която е потвърдена присъдата на Окръжен съд – Стара Загора, с която подсъдимия Г. Х. Г. и Д. И. Г. са признати за виновни и осъдени за престъплението по чл. 253 от НК и произтичащите от това последици по чл. 23, 25 от НК, като делото е било върнато за ново разглеждане в тази част от друг състав на въззивния съд.

В решението на ВКС е било посочено, че по линия на международното сътрудничество по наказателни дела от Първоинстанционния • съд в гр. Б., • по дело 14 R 40384 следва да се изиска присъдата ведно в мотивите на съда, по осъждането на Г. Г. за престъплението „пране на пари“. Горното се налага във връзка с обсъждане на доводите за приложението на принципа „non bis in idem“ по наказателни дела, съобразяването на който следва да се извърши от апелативния съд за „идентичност на деянието като съвкупност от неразривно свързани помежду си във времето и пространството съществено значими факти, независимо от правната квалификация на деянието като цяло и от защитавания правен интерес. В цитираното решение на ВКС се сочи, че делото следва да се попълни с нужната информация от • власти за съдържанието на постановената присъда срещу подсъдимите Г. Г. и Д. Г., ведно с мотивите към същата. На следващо място следва да се изследва и въпросът предприети ли са били мерки за изпълнението й, за което са относими доказателства относно процедура по чл. 463 от НПК или данни за издадена Европейска заповед за арест, с оглед на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Посочено е, че наличието на регистрирано дело пред Евроджъст би улеснило тази задача.

Предходният състав на Пловдивският апелативен съд се е съобразил с горепосочените указания на ВКС, като съответно е издал европейски заповеди за разследване - с първата е изискал от Първоинстанционния • съд в гр. •, • по дело 14 R 40384 постановената присъда ведно в мотивите срещу подсъдимите Г. Г. и Д. Г.; с втората е изискана допълнителна информация до Федералната прокуратура на • във връзка с това, дали са предприемани действия /арестуване или други принудителни действия/ спрямо подсъдимите Г. Г. и Д. Г., насочени към изпълнение/обезпечаване изпълнението на наложеното с присъдата №2019/3137 и №2019/3136 на • съд – • наказание, за изпращане на подходящи материали за същността на престъплението „пране на пари“, какви доказателства и обстоятелства са събрани/установени относно извършените престъпления с цел установяване на идентичността, сходството на обстоятелствата около извършените от лицата престъпления на територията на • и са присъдите в сила и т.н; изискал е с писмо информация от Министерство на правосъдието информация, дали разполагат с данни да са постъпвали при тях искания за евентуално признаване в Република България на издадената срещу двамата подсъдими присъда на • трибунал от първа инстанция в • № 20192251 от 08.04.2019 г., влязла в законна сила на 19.04.2019 г.; изискана е от Окръжен съд – Стара Загора информация, дали в съда са били образувани производства по реда на чл. 465 от НПК за признаване на изпълнението на горецитираната присъдата на чуждестранен съд, а също така налице ли са образувани производства във връзка с изпълнението на Европейска заповед за арест за изтърпяването на наказание лишаване от свобода от подсъдимите Г. Г. и Д. Г., както и за извършено групиране на наложените им наказания.

С Решение № 260005 от 28.08.2022 г., по ВНОХД № 124/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив от втория по ред състав, присъдата на първата инстанция отново е била потвърдена.

По жалба на подсъдимия Г. Г. и на неговия защитник с Решение № 100/09.03.2023г. по н.д. №904/2022г. на 3 н.о. на ВКС, решението на втория по ред състав на Апелативен съд – Пловдив по ВНОХД № 124/2021г. отново е било отменено в частта за потвърждаването на присъдата на Окръжен съд - Стара Загора, с която подсъдимите Г. Г. и Д. Г. са признати за виновен и осъдени за престъпление по чл.253 от НК и произтичащите последици по чл.23, 25 от НК, като е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция в стадия на съдебното заседание.

Основните съображения на касационната инстанция са свързани с липсата на реална и всеобхватна съпоставка между установената фактология по делото пред българския съд спрямо фактологията и правните квалификации, възприети от • съд, както и престъпленията, за които подсъдимите са били осъдени в •. Преценено е, че предходния въззивен състав само декларативно е счел за неприложим принципа „ne bis in idem“, без да се посочат изрично съответствията и разликите между двете осъждания. Следвало е съдът да подложи на задълбочен и прецизен анализ фактическите обстоятелства по българското и • дело, по които двамата подсъдими са били осъдени и отговори убедително на въпроса, приложим ли е този принцип, т.е. налице ли е идентичност на деянието, като съвкупност от неразривно свързани помежду си във времето и пространството съществено значими факти, независимо от правната квалификация като цяло. В тази връзка трябва да се съобрази решението по дело № С -129/2014г. на Съда на ЕС /делото „S“/, което внася ограничения в принципа „ne bis in idem“, а именно възможността да се води наказателно производство против лице, осъдено от друга държава за същото деяние при бездействие на осъдилата го държава да изпълни наказанието.

На второ място във връзка с двата престъпни състави на „изпирането на пари“ по чл.253, ал.1 и ал.2 от НК се указва да се извърши задълбочен анализ и оценка на доказателствените източници и възприетата фактология, като се отговори на въпроси, дали в конкретния случай е налице довършено престъпление или се касае за опит.

На трето място, в мотивите от решението на въззивната инстанция е прието, че получаването на сумата в размер на 986 620 евро с левова равностойност 1 929 660, 99 лева по банкова сметка на търговското дружество /фирма/ е елемент от състава на престъплението „изпиране на пари“ по чл.253 от НК, но в същото време във възприетата от съда фактическа обстановка, при описанието на предикатното престъпление, се посочва, че получаването на тази сума е резултат от осъществена измама в /държава/ и е елемент от състава именно на това първично престъпление. По този начин въззивната инстанция не е направила ясно и категорично разграничение между първичната и вторична престъпна дейност и между отделните проявни форми на изпълнителното деяние по чл.253 от НК.

На четвърто място не е защитена тезата за възприетия квалифициращ признак „особено тежък случай“.

На пето място се посочва, че обсъждането на правните последици за признаването и приемането за изпълнение на чуждестранната присъда по реда на чл.463 и сл. от НПК от български съд няма пряко отношение при обсъждането на въпросите по настоящото дело за приложимостта на принципа „ne bis in idem“.

Настоящият състав на апелативния съд, съобразявайки доводите на страните и дадените указания в двете решения на ВКС, проведе въззивно следствие:

Констатира се, че издадената от предходния състав - Европейска заповед за разследване с № 61764 – 124/2021г. е била изпълнена, като в представените материали от Прокуратурата в •, отдел на комисията за Международно сътрудничество в превода им от • на български език се съдържа информация за постановената присъда на • съд – • в раздела по наказателното производство само за осъждането на Д. И. Г. по повдигнатите му обвинения по подточки А, Б, В и Г, като няма такава за подсъдимия Г. Х. Г. /съответно на с. 199 и с.185 от т.1 на ВНОХД № 124/2021г./. От представения допълнителен превод се установи, че наложените наказания на подсъдимия Г. Г. са идентични /л. 49 от ВНОХД №108/23г./.

От Министерство на правосъдието и Окръжен съд – Стара Загора се изиска и получи информация, за данните, с които разполагат, за постъпили искания за признаване и изпълнение в Р. България на издаденото срещу двамата подсъдими на Съдебно решение 2251/2019 от 08.04.2019 г. на • първоинстанционен съд – •, 63-ти състав с № 2019/3137 на подс. Г. Г. и №2019/3136 на подс. Д. Г.. По този повод беше изпратен заверен препис от Решение № 62/01.12.2021г. по ЧНД №2219/2021г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е отказано на основание чл.16, ал.7, т.2, вр. чл.19, ал.1, т.5, б. „а“ и т.6, вр. чл.3, т.1 от ЗПИИРКОРНФС признаване и изпълнение на Акт за конфискация – Решение 2251/2019, влязло в сила на 08.05.2019г. на същия първоинстанционен съд в • спрямо българските граждани Д. Г. и Г. Г., както и ю.л. „•“ ЕООД със собственик Д. Г., с което въз основа на влязла в сила присъда на същия съд е наложено наказание „Конфискация на цялата парична сума – 986 620 евро“ равностойна на 1 929 661 лева, запорирана по сметка на същата фирма в • ЕАД, представляваща облага от престъпната им дейност /с. 21 – 22 и л. 35 – 40 от ВНОХД №108/23г./.

Установи се, че е извършено групиране на част от наложените наказания след произнасянето на Присъда № 32/10.09.2019 г. по НОХД № 475/2018г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора спрямо подсъдимия Д. Г.. Това е видно от изпратения заверен препис на протоколно определение № 260279/07.05.2021г., с което на основание чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК са групирани наложените на Д. Г. наказания със споразумение №16/13.02.2020г. по нохд № №95/2020г. на Окръжен съд – Стара Загора, с присъда от 18.11.2020г. по нохд № 1766/2020г. на РС – Стара Загора и с присъда от 10.09.2019г. по нохд №475/2018г. /във връзка с Р. № 7/26.02.2021г. по н.д. № 891/2020г. на 2 н.о. на ВКС по отношение потвърдителната част на наложените наказания за престъпленията по чл. 309, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл. 308, ал.1 от НК/, като му е наложено едно общо, най-тежко наказание от 4 години „Лишаване от свобода“, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим /л. 41 - 43 от НОХД №108/23г./. Последното е било изтърпяно от подс. Д. Г. и същият освободен на 29.12.2022г., видно от изпратената справка от началника на Затвора – •/л. 45 - 46 от ВНОХД №108/23г./.

По отношение на подс. Г. Г., с оглед предстоящото изтърпяване на наложените му наказания лишаване от свобода по НОХД №326/2012г. и по НОХД № 475/2018г., видно от изпратената справка от началника на Затвора – • /л.29 от ВНОХД №108/23г./, се измени мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 3000 лв.

Не се установи да са образувани производства във връзка с изпълнението на Европейска заповед за арест за изтърпяването на наказание лишаване от свобода от подсъдимите Г. Г. и Д. Г. по Съдебно решение 2251/2019 от 08.04.2019 г., на • първоинстанционен съд – • /л. 34 от ВНОХД № 108/23г./.

Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив изразява становище, че извършваните действия в • са приключили на 15.09.2014г. в 14, 22 ч., когато лицето, което е могло да се разпорежда със сметките на фирма • - • е наредила превод на сумата от 986 620 евро по сметка на • ЕООД в • – •. От този момент действията упълномощеното физическо лице в • са приключили и е настъпила щетата за тяхното юридическо лице. Едва след постъпването на сумата в България започват действията на подсъдимите по чл.253, ал.2 от НК, като не е инкриминирано придобиването, а получаването, държането и опит за разпореждане с тази значителна сума от близо два милиона лева. Такива са действията на подсъдимите от 16 - 17.09.2014г. в гр. •, когато подс. Д. Г. се легитимира като титуляр на сметката, а подс. Г. Г. е плътно до него, като го е подбудил и помогнал да представи необходимите документи, които са дадени на служителите на “•“ с цел да се трансформира незаконно придобитото имущество, чрез направения опит да се преведе сумата по сметките на • ЕООД - • и •. Счита, че извършения опит за измама в • по същото време на 16.09.2014г. във връзка с придобиването на парите няма нищо общо с приключилата преди това дейност с превода на парите по сметката на „•“, както и няма конкретни доказателства за свързаност в тази насока. Там не са разглеждани фактите, предмет на настоящото дело, свързани с легитимирането на Д. Г. пред банковите служители като титуляр на сметката, представянето на договора, посочващ основанието за получаването на парите, платежните документи, както и действията му да получи за лични нужди сумата от 2000 евро.

На следващо място счита, че присъдата в • е влязла в сила още през м. април 2019г., като въпреки издадените две ЕЗР, до момента няма доказателства да са поискали признаването на тяхната присъда от българския съд или да са предприети някакви действия по привеждането й в изпълнение, т.е. се бездейства, въпреки близкия срок за изтичане на давността за изпълнение.

В тази връзка се предлага да се потвърди присъдата на окръжния съд в частта за престъплението по чл.253 от НК и наложените на подсъдимите наказания.

Подсъдимият Г. Г. се явява лично и със своите защитници – адв. К. и адв. В. от АК – •, като заявяват, че поддържат жалбата си. Адв. К. акцентира на това, че неправилно са били анализирани фактите на деятелността на подсъдимите, които сочат на наличието на принципа „не два пъти за едно и също нещо“ по отношение на обстоятелствата, за които двамата са били осъдени в • и България. Изразява несъгласието си с тезата на прокурора, че действията на подсъдимите в • са приключили с разпореждането на служителката от • фирма, с което е завършен състава на престъплението измама и от там насетне са започнали тези по прането на пари в България. Не отрича, че няма значение, дали тази сума е получена от извършителя. Но не може да се разграничава въвеждането в заблуждение и разпореждането с парите, без да се получи сумата, която тя е наредила по банковата сметка на извършителя и това да представлява самостоятелно престъпление, т.е. деятелността им е обща и не формира отделни престъпления. Умисълът на подсъдимите е бил да се заблуди някого да се разпореди в тяхна полза, като са получили и съответната сума, поради което са били осъдени в • за престъплението измама. Отделно двамата са осъдени там и за пране на пари във връзка с получаването на тази сума, макар и усилията им са били насочени не към трансформацията, а към усвояването й. Няма данни за започнало разпореждане с постъпилата сума, въпреки подготвените две платежни нареждания, защото тя е останала блокирана в банковата сметка и не се е намирала във фактическата власт на Д. Г., който е бил управител на фирмата.

Адв. В. е също категоричен, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 24, ал.1, т.6 от НПК, тъй като е налице идентичност на фактите, за които подсъдимите са били осъдени от • съд и тези пред българския съд по настоящото дело. Изразява несъгласието си с тезата на прокурора, че съгласно решение на съда на ЕС по делото Спасич, този принцип може да се преодолее, защото • власти не са предприели действия па изпълнение на тяхната присъда. Те са обявили за общонационално издирване двамата осъдени, опитали са да поискат изпълнение на присъдата по отношение на едното наказание, което не би могло да се тълкува като бездействие.

Подсъдимият Д. Г. се явява лично и с адв. А. от АК -•, поддържат доводите на колегите си за наличието на основанията за приложение на принципа „не два пъти за едно и също нещо“. Акцентират и на това, че деятелността би могла да се квалифицира като опит, защото платежните нареждания макар и да са били подготвени, не са били използвани и предадени. Деецът не е дал тези документи и е излязъл от банката, където е бил задържан, т.е. би могло да се помисли за доброволен отказ и лицето не се наказва. Счита, че по делото няма доказателства подсъдимите да имат някакво отношение към предикатното престъпление и към разпореждането с парите, защото са останали блокирани по сметката. Заявяват, че макар и да не се обжалвали присъдата, с оглед на указанията на ВКС биха се ползвали от последиците, при евентуалната нейна отмяна в техен интерес.

Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Въззивна жалба на подсъдимия Г. Г. е частично основателна.

Делото е било образувано пред Окръжен съд - Стара Загора по внесен обвинителен акт срещу подсъдимите Г. Г. и Д. Г. за извършени престъпления, съответно по чл. 253, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 2, пр. 2, 3 и 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК /за подс. Г. Г./, вр. чл. 20, ал.2 от НК /за подс. Д. Г./; по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за двамата, по чл. 308, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК /за подс. Г. Г./ и по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК /за подс. Д. Г./.

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил, събраните по делото доказателства, като от настоящата въззивна инстанция не се установиха сериозни несъответствия във възприетата за установена фактическа обстановка, изразяваща се в следното:

Към инкриминирания момент подсъдимите Д. Г. и Г. Г., които били осъждани за престъпления от общ характер, живеели в • и поддържали приятелски отношения.

През лятото на 2014 г. подсъдимият Г. Г. се ангажирал пред неизвестно лице със създаването на мрежа от фирми, по чиито банкови сметки да преминават големи парични потоци. За целта на 09.07.2014 г. подс. Г. Г. помогнал на св. М. А. да регистрира дружество - „•“ ЕООД, вписано в търговския регистър на 15.07.2014 г. На 08.07.2014 г. последователно в 13, 53 ч. и 13, 55 ч. А. платил по банков път в „•“ АД, клон • такси в Търговския регистър за учредяване на дружеството по електронен път и за издаване на удостоверение за вписването му. Касовите документи останали у подс. Г. Г.. На същата дата в 16, 45 часа в „•“, клон • А. внесъл уставния капитал на учреденото дружество в размер на 10 лева. На 08.07.2014 г. в същия банков клон на „•“ АД, друг познат на подс. Г. Г. – св. И. А., учредил „•“ ЕООД, като в 13, 57 ч. и в 13, 58 ч. платил по банков път такси в Търговския регистър за учредяване на дружеството и за издаване на удостоверение за вписването му. Касовите документи отново останали в подс. Г. Г.. На тази дата А. внесъл в „•“ и уставен капитал за дружеството от 10 лева.

На 17.07.2014 г. след регистрацията на „•“ ЕООД, А. открил разплащателна сметка на дружеството в евро в търговска банка „•“ гр.• и заявил услугата интернет банкиране. Месец по-късно, на 22.08.2014 г. разкрил и разплащателна сметка в щатски долари в „•“, клон •, по която имало включено и уеб банкиране. Същият ден открил и разплащателна сметка в евро в „•“ ЕАД, клон •.

На 17.09.2014 г. с протокол за доброволно предаване подс. Г. Г. предал намиращите се в него искания от 09.09.2014 г. до „•“ ЕАД, клон •, от името на „•“ ЕООД за електронно известяване за входящи преводи по сметка на дружеството с номер •, документи за платени такси, за уставен капитал, за вписване в търговския регистър и за издаване на удостоверение, учредителен акт /неподписан/. В т. 1-3 от същия било посочено, че негов учредител е И. Е. К., като дружеството било дъщерно на „•“ ЕООД, поради което в клаузите за управление и представителство било посочено и това дружество. С договор от 12.08.2014 г. с нотариално заверени подписи на 19.08.2014 г. дружествените дялове на „•“ ЕООД били продадени на И. К., които станал едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Преди това, считано от 19.11.2013 г. едноличен собственик на капитала и управител на „•“ ЕООД бил бащата на подс. Г. Г. - Х. Г. Г.. По същото време - на 18.08.2014 г. св. И. К. учредил и „•“ ЕООД, на което е управител и едноличен собственик на капитала. Дружеството било вписано в Търговския регистър на 21.08.2014 г., а таксата за регистрация била внесена на 18.08.2014 г. от бащата на подс. Г. Г. - Х. Г. Г.. Непосредствено след това била платена и такса за издаване на удостоверение за актуално състояние. На 28.08.2014 г. Агенцията по вписванията издала исканото удостоверение за актуално състояние. Същото се открило у подсъдимия Г. Г. ведно с подписаните от св. К. учредителен акт и протокол на „•“ ЕООД и оригиналните касови документи за платените такси на Агенцията по вписвания.

На 17.09.2014 г. подс. Г. Г. предал доброволно оригиналните документи относно регистрацията и на „•“ ЕООД, учредено на 18.08.2014 г. Таксите за вписване и за издаване на удостоверение за актуално състояние били внесени от баща му Х. Г.. На 28.08.2014 г. Агенцията по вписванията издала исканото удостоверение за актуално състояние и вписани обстоятелства за „•“ ЕООД. Тези документи, както и учредителен акт и протокол на дружеството, оригинални касови документи за платени такси на Агенцията по вписванията, Търговски регистър, се намирали в подс. Г. Г.. На 17.09.2014 г., когато бил задържан, в подсъдимия Г. Г. се намирали и договор за откриване на разплащателна сметка в евро в „•“ на „•“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала баща му Х. Г. Г., както и придружаващите договора документи.

На 11.07.2014 г. свидетелят В. Н. с помощта на своя приятел – подс. Г. Г. регистрирал „•“ ЕООД и открил и банкова сметка на дружеството в „•” АД. На 26.08.2014 г. свидетелят придружен от подс. Г. Г. открил разплащателна сметка в евро на „•“ ЕООД в „•“, клон •, с IBAN •, като договорил и услуга за уеб банкиране. За ползване на активното интернет банкиране „•“ предоставила на Н. токен устройство /банкиране по електронен път от всеки компютър чрез интернет/ и парола за достъп до сметката на ЕООД.

В края на месец август 2014 г. подсъдимите Д. Г. и Г. Г. се срещнали случайно в централната част на •. По това време Д. Г. не работел и нямал достатъчно парични средства. Г. Г. му предложил лесен начин за осигуряване им, като с негова помощ трябвало да регистрира търговско дружество, на което да се открие банкова сметка и ще се привеждат пари, с които Д. Г. ще се разпорежда по указания от него начин. Д. Г. се съгласил за тази услуга /дейност/ да получи на първо време 5 000 лева, а впоследствие и допълнително пари. Във връзка с уговореното Г. Г. му предал мобилен телефон „•“, с ИМЕИ •, с поставена СИМ карта на „•“ „•“ със сериен № •/иззети с протокол за обиск и изземване от Д. Г. при задържането му/, за да имат постоянна връзка. Няколко дни след 26.08.2014 г., след като открил разплащателната сметка в евро и услуга за уеб банкиране на „•“ ЕООД в „•“, Н. решил да продаде търговското дружество. Г. Г. преценил, че ще е удачно „•“ ЕООД да се прехвърли от Н. на Д. Г., който имал готовност да регистрира или придобие търговско дружество, по сметките на което да постъпват парични суми. Още повече, че дружеството на Н. имало договорени услуги за уеб банкиране с банка и притежавало токен устройство и пароли за достъп до сметките.

Подс. Г. Г. организирал прехвърлянето на дружествените дялове на „•“ ЕООД от Н. на Д. Г., като на 03.09.2014 г. била извършена нотариална заверка на необходимите документи за сключване на сделката пред нотариус Д. Г. в •. С това Д. Г. станал едноличен собственик на капитала и управител на „•“ ЕООД. Тези обстоятелства били вписани в Търговския регистър на 06.09.2014 г. Въпреки това, Н. не предал на Д. Г. предоставените от „•“ токен устройство и пароли за активното интернет банкиране на „•“ ЕООД. Вместо това ги предоставил на Г. Г., който на свой ред, ги предал на неустановено при разследването лице. На 03.09.2014 г. в 21, 33 часа токен устройството било активирано, чрез осъществяване на достъп до сметката на „•“ ЕООД в „•“, клон •. Съществуващата парола за достъп била променена и в 21, 37 часа сметката била напусната.

На 09.09.2014 г. до „•“ ЕАД, клон •, от името на „•“ ЕООД било подадено искане за електронно известяване за входящи преводи по сметка №• на търговеца чрез СМС на мобилен номер •, регистриран на името на А. М. С. - лице с несъществуващи идентификационни данни.

След като придобил дяловете на „•“ ЕООД подсъдимият Д. Г., започнал да чака постъпване на суми по сметката му, за да се разпореди с тях по указан от Г. Г. начин, тъй като знаел, че няма да развива търговска дейност с дружеството.

На 15.09.2014 г. по сметката на „•“ ЕООД в „•“ АД с номер • бил нареден превод и на 16.09.2014 г. постъпила сумата 986 620 евро. Наредител на превода било юридическото лице „•“ със седалище •, •. „•“, с рег. № • на Служба за фирмена регистрация, •, било учредено през 1978 г. като акционерно дружество със седалище •, Община •, ул. „•“ № 26-28. Чуждестранното дружество било с основен предмет на дейност производство на медикаменти. Имало открити банкови сметки, включително с IBAN • в банка „•“. От 01.01.2014 г. се представлявало от три физически лица - свидетелката К. М. М. Б., Ф. Р. М. Б. и Ж. М.. На 15.09.2014 г. около 12, 30 часа местно време А. Б. /В./, финансов служител /директор/ в „•” получила телефонно обаждане от лице, което й се представило като адвокат П. Ф. от Адвокатска кантора „•“ •. То я уведомило, че трябва да извърши транзакция на сума в евро за придобиване на дялове от чуждо търговско дружество. А. Б. отказала, защото за подобно действие следва да бъде уведомен от висшестоящ ръководител, който да й разпореди извършването на транзакцията - Ф. Б.. Няколко минути след това, в 13, 19 часа местно време на електронната поща на А. Б. /В./ - •, се получило електронно писмо от имейл адрес •, отговарящ на имейл адреса на Ф. Б., но с разширение •, което било възприето от А. Б. като изпратено от електронната поща на представителя на „•” и член на Управителния съвет на дружеството Ф. Б.. Според текста на имейла - лице, представящо се за Ф. Б. й е задавало въпрос дали адв. П. Ф. от Адвокатска кантора „•“ се е свързал с нея. А. Б. отговорила утвърдително. След това в 13, 35 часа местно време на електронната поща на А. Б. се получил имейл от • от името на Ф. Б., в който й било обяснено, че в момента се извършва операция по изкупуване на търговско дружество в чужбина, като публичното обявяване на сделката било предвидено за 07.10.2014 г. В тази връзка на А. Б. било разпоредено да спазва строга поверителност. Тя получила инструкции да се свърже с адв. П. Ф. на посочен в писмото имейл, за да получи банковите данни на българското дружество, по чиято сметка да извърши превод на първа вноска на стойност 986 260 евро /по курса на деня/. В изпълнение на указанията, в 13, 41 часа местно време А. Б. поискала информация за плащането от адв. П. Ф. чрез електронно писмо и няколко минути по-късно в 13, 53 часа местно време получила електронно писмо от имейл адрес •, в което били посочени банковите данни за плащането, а именно: „•“ ЕООД като бенефициент, по сметка IBAN • в „•“, клон •, за сумата 986 260 евро по курса на деня. В електронното писмо било указано преводът да се извърши спешно, а след нареждането му, копие от документа SWIFT да се изпрати на адв. П. Ф., за да го приложи към досието. След разменената кореспонденция А. Б. била убедена, че контактува с Ф. Б., който по това време действително бил в чужбина. Съобразявайки се с указанията в електронното писмо, в 14, 22 часа местно време А. Б. наредила превод от банковата сметка на „•“, с IBAN •-BIC • при банка „•“, по разплащателна сметка • при „•“ АД, офис •, с получател „•“ ЕООД, ЕИК•, със седалище в Република България, за сумата 986 620 евро. При нареждане на превода А. Б. допуснала техническа грешка, като вместо указаната в електронното писмо сума 986 260 евро инициирала превод на 986 620 евро. Сумата била окончателно преведена в късния следобед на 15.09.2014 г. Непосредствено след извършения превод, П. Т. - управител на „•“ АД, клон •- офис •, който се намирал на бул. „• и“ № 105А, получил обаждане от Централния офис на банката в •, че е нареден превод в значителен размер от около 900 000 евро, по сметка в техния клон. Колегите му изразили съмнение, че е възможно да се касае за измама. Т. направил проверка и установил, че получателят е новорегистрирано дружество - „•“ ЕООД, по чиято банкова сметка, по искане на клиента, била предоставена услуга за активно интернет- банкиране, което не било обичайна практика. Тези обстоятелства - скорошна регистрация на дружеството, активирано интернет-банкиране, сигнал от централния офис на банката, затвърдили съмненията на служителите на „•“ за законността на получената по сметката на „•“ ЕООД значителна парична сума в евро. Поради това банковата сметка на българското дружество била служебно блокирана.

Вечерта на 15.09.2014 г., в 19, 23 часа българско време, започнали опити за интернет банкиране по нея. До 19, 44 часа многократно бил проверяван балансът по сметката.

На 16.09.2014 г. от 01, 21 часа продължили същите действия и опити за интернет банкиране. Преведената сума от 986 620 евро била налична по сметката на „•“ ЕООД и видима при интернет достъп до нея, но тъй като била блокирана, не допускала действия по разпореждане. Обстоятелството, че е блокирана, не се отразявало по никакъв начин видимо и лицето, което правило опити да извърши интернет банкиране - преводи и разпореждания, не могло да разбере, че постъпилата сума по сметката на ЕООД е блокирана.

Вечерта на 15.09.2014 г. във връзка с получения паричен превод, подсъдимият Г. Г. се обадил по телефона на Д. Г. и двамата се срещнали в дома на последния. Там Г. Г. предупредил Д. Г. да има готовност за действия, за които на следващия ден ще се чуят отново. Сутринта на 16.09.2014 г. двамата подсъдими се срещнали в дома на Г. Г. и заедно отишли до офиса на „•“ на бул. „•“ № 67 в •. По указания на Г. Г., в банката влязъл само Д. Г., за да провери има ли превод по сметката на „•“ ЕООД. Преди влизането в офиса Д. Г. получил от Г. Г. документите, които го легитимирали като собственик и управител на дружеството. От служител на банката разбрал, че има превод, за който следва да посети главния офис, който се намирал наблизо - на бул. „•“ № 105А в •.

Подсъдимият Д. Г. предал на съпроцесника си казаното от банковия служител и двамата посетили, намиращия се на горепосочения адрес офис • на „•“ в •. В него влязъл само Д. Г., а Г. Г. останал отвън. Д. Г. се легитимирал пред банковите служители като управител на „•“ ЕООД и поискал информация за възможността да се разпореди с постъпилите по сметка на дружеството средства. Управителят на клона - свидетелят Т., провел разговор с подсъдимия Д. Г., пред когото последният подчертал, че по сметка на ЕООД има превод на „почти един милион евро“, за които иска да разбере каква сума може да изтегли в брой, а останалите пари да преведе по сметки на други търговски дружества, с които неговото дружество работи. Клиентът /Д. Г./ обяснил на управителя на клона, че основанието значителното постъпление на средства по сметката на „•“ ЕООД е извършена доставка на много скъпа техника от ЕООД на • фирма.

Договорът между „•“ и „•“ ЕООД за откриване на сметка на дружеството обаче бил сключен и подписан от свидетеля Н. като предишен управител на дружеството. Поради промяната на управлението и собствеността на капитала на процесното ЕООД, подсъдимият Д. Г. представил документи, удостоверяващи правомощията му по отношение на търговското дружество - копия от договор за покупка на дружествени дялове, учредителен акт, учредителен протокол, нотариално завереното на 03.09.2014 г. съгласие за приемане и управление и образец от подписа му като управител на „•“ ЕООД. Подсъдимият Д. Г. попълнил и подписал документите, които се изисквали при преводи на парични суми в големи размери - декларация по чл. 6, ал. 2 от Закона за мерките срещу изпиране на пари - „Самоличност на действителен собственик“, декларация по чл. 5а, ал. 1 от ЗМИП вр. чл. 8а от ППЗМИП, формуляр „Клиентски данни за физически лица“, спесимен от подписа си. Всички така съставени и подписани от подсъдимия Д. Г. документи, били подадени в банковия офис, в присъствието на свидетеля Т.. След депозирането на изискуемите документи подсъдимият Д. Г. отново поставил въпроса за възможностите за разпореждане със сумата. Т. поискал от него да представи документ за основание на превода, респ. за произход на средствата - договор въз основа, на който е нареден паричния превод. Д. Г. не притежавал такъв договор и затова пред управителя на банковия офис се обадил по телефона на Г. Г.. Г. Г. поискал да узнае, дали е необходимо договорът да е нотариално заверен, на което Т. отговорил утвърдително. Тогава Г. Г. уведомил Д. Г., че на следващия ден договорът ще бъде готов. На свой ред Д. Г. съобщил на Т., че на следващия ден ще представи документа, който му изисква банката. Отново поискал уверение, че след това ще може да се разпорежда с постъпилата по сметката на „•“ ЕООД сума. Управителят на банковия офис – св. Т. пояснил, че след като договорът се представи, следва да се изпрати за потвърждение в централния офис на банката в •, а след получаване на потвърждението подсъдимият Д. Г. ще може да се разпорежда свободно със сумата по сметката на дружеството си.

След това Д. Г. напуснал офиса и предал на Г. Г. разясненията на Т.. Г. Г. казал на своя съпроцесник да го изчака, след което тръгнал в неизвестна посока.

На 16.09.2014 г. в 12, 36 часа на служебната електронна поща на П. К., зам. управител на офиса на „•“ •, се получило съобщение от „Д. А.“, с електронна поща •, с което банката била уведомена, че „•“ ЕООД има сключен инвестиционен договор с „•“ • за извършване на специализиран транспорт на стойност 2 980 500 евро, като се очаква превод на около 2 000 000 евро. В писмото се отправяла молба за своевременна и бърза реакция от страна на банката, за да могат да бъдат усвоени постъпилите пари, тъй като дружеството имало сключени договори. К. препратила това електронно писмо на управителя на офиса Т.. Междувременно опитите за интернет-банкиране по сметката на „•“ ЕООД продължавали.

За времето от следобеда на 16.09.2014 г. до сутринта на 17.09.2014 г. подсъдимият Г. Г. се снабдил от неустановено при разследването лице с документ - договор с номер • от 01.09.2014 г. с доставчик „•“ ЕООД, представлявано от Д. И. Г. и купувач „•“ •, представлявано от Б. Д., с предмет: доставка на влекачи с ремаркета и хладилни контейнери на обща стойност 2 960 000 евро. Договорът бил изготвен на два езика, български и • език, не бил подписан, но имал поставен нотариален печат за нотариална заверка с рег. №•от 16.09.2014 г. на нотариус Х. К. с рег. № • на Нотариалната камара, район на действие Районен съд гр. •. Подсъдимите се срещнали и попълнили окончателно договора, като Г. Г. положил подпис на всяка страница за купувача, а Д. Г. се подписал на всяка страница за доставчик.

Сутринта на 17.09.2014 г. Г. Г. се срещнал с Д. Г. в центъра на града.

Носел със себе си договора, на който попълнил саморъчно реквизитите върху поставения нотариален печат /щемпел/ - нотариална заверка с рег. № • от 16.09.2014 г. на нотариус Х. К. с рег. №• на Нотариалната камара, район на действие Районен съд гр. •. Вписал имената на лицата, чиито подписи са нотариално заверени - „Д. И. Г.“ и „Б. Д.“. Подсъдимият Г. Г. погрешно попълнил фамилията на „представляващия“ „“, която би следвало да е Д.. Попълнил и датата в нотариалния печат - „16.09.2014 г.“. След „оформянето“ на нотариалната заверка на подписите по договора, Г. Г. го ксерокопирал, като на всеки от трите листа изписал „В. О. Д. И. Г.“. Д. Г. се подписал, като по този начин направил частна заверка на ксерокопието на договора.

С така съставения документ - договор с номер • от 01.09.2014 г. със страни: доставчик „•“ ЕООД, ЕИК •, със седалище гр. •, Р. България, представлявано от Д. И. Г., и купувач „•“ •, дан. № •, със седалище гр. •, •, представлявано от Б. Д., с предмет: доставка на влекачи с ремаркета и хладилни контейнери на обща стойност 2 960 000 евро, подсъдимият Д. Г. отново отишъл в централния офис на „•“ в гр. •. Срещнал се с управителя Т., на когото предал „договора“ и му заявил, че това е основанието паричния превод. Отново поискал да разбере кога ще има възможност да се разпорежда свободно със сумата, постъпила по сметка на „•“ ЕООД. Управителят на офиса обяснил, че договорът ще се изпрати служебно до централния офис на „•“ в •за потвърждение от там. След това, Т. щял да му се обади да дойде в банката и да пусне платежни нареждания и/или заявка за теглене на по- голяма парична сума. Подсъдимият Д. Г. поискал бланки за платежни нареждания, за да ги попълни. Тъй като не могъл да уточни какви точно преводи възнамерява да прави, свидетелят Т. му дал множество бланки за платежни нареждания.

Подсъдимият Д. Г. предал казаното от управителя на банковия офис и празните бланки на платежни нареждания на съпроцесника си Г. Г.. Уговорили се да отидат по-късно в банката. През това време Г. Г. се заел с попълване на платежните нареждания.

На 17.09.2014 г. около 13, 30 часа Д. Г. отново посетил офиса на „•“, носейки попълнените от Г. Г. платежни документи. Т. открил грешки в техните реквизити и дал нови бланки, които Д. Г. да попълни правилно. Също така обяснил, че потвърждението във връзка с представения договор, който бил и основанието за превода, все още не е получено от централния офис и най-вероятно няма да бъде дадено преди 15, 00 часа. Д. Г. отново се поинтересувал за възможността да тегли в брой, включително и голяма сума от порядъка на 150 000 евро. Т. потвърдил, че това е възможно, но след получаване на потвърждение от централния офис и предварителна заявка, за да бъде осигурена сумата. Двамата се разбрали Д. Г. да дойде отново в банката, като носи правилно попълнени платежни нареждания, а на място да направи заявка за теглене в брой на определена от него парична сума. След като напуснал офиса, Д. Г. отново се срещнал с Г. Г., на когото преразказал разговора с Т. и предал празните бланки на платежни нареждания, за да ги попълни правилно. За кратко двамата подсъдими се разделили. Д. Г. отишъл в банковия офис на „•“, офис • на бул. „•“ № 67. Пред К., зам. управител на офиса, се легитимирал като собственик и управител на „•“ ЕООД и поискал да изтегли в брой 2 000 евро. К. се обадила на управителя на офис •- Т., който й указал в никакъв случай да не изплаща суми от сметката на дружеството. Тя обяснила на клиента, че следва да отиде в офис •на същата улица, но на № 105А, където евентуално ще му изплатят сумата. През това време подсъдимият Г. Г. попълнил две от платежните нареждания, бланките за които получил от подсъдимия Д. Г.. Първото платежно нареждане било за превод на 195 000 евро от сметката на „•“ ЕООД по откритата на 22.08.2014 г. сметка в евро в „•“, клон • на „•“ ЕООД с управител М. А., с номер •, за която без знанието на свидетеля А., било подадено заявление за електронно известяване на банкови входящи преводи. Като основание за превода в платежното нареждане Г. Г. посочил „авансово плащане по договор“. Второто платежно нареждане било за превод на още по-голяма сума - 350 000 евро от сметката на „•“ ЕООД по тази на „•“ ЕООД с управител и собственик на капитала В. Л. при банка „•“ с номер •. И за този превод подсъдимият Г. Г. посочил като основание „авансово плащане по договор“. Договорът с банка „•“ за електронно банкиране по тази сметка на „•“ ЕООД бил сключен от свидетеля Л. на 29.05.2014 г. След като не успял да изтегли 2 000 евро от сметката на „•“ ЕООД, Д. Г. отново се срещнал с Г. Г., който му предал попълнените платежни нареждания - за 195 000 евро по сметка на „•“ ЕООД и за 350 000 евро по сметка на „•“ ЕООД, както и непопълнените бланки на платежни нареждания. Попълнените платежни нареждания били подписани от подсъдимия Д. Г. за „наредител“.

На 17.09.2014 г. около 16, 00 часа Д. Г. отново отишъл в офис • на „•“ на бул. „•“ 105А. Срещнал се с Т., който преди това се обадил на ДАНС и очаквал пристигане на служители на агенцията. Д. Г. носел редовно попълнените платежни нареждания. При разговора с Т. се усъмнил, че има проблем и казал, че няма да работи с парите, защото „• фирма няма да работи с него“. Пристигналите служители на ДАНС задържали подсъдимия Д. Г., който в дясната си ръка държал прозрачен плик с двете попълнени платежни нареждания /оригинал и копие/ за преводи от „•“ ЕООД в полза на „•“ ЕООД за 195 000 евро, а в полза на „•“ - за 350 000 евро. В плика се намирали и 25 празни бланки на платежни нареждания на „•“.

Видно от протокола за обиск и изземване от подсъдимия Д. Г. са иззети платежни нареждания и мобилен телефон „•“ с IMEI •, с поставена СИМ карта на „•“ „•“. Срещу разписка мобилният апарат му бил върнат. При задържането си, Д. Г. заявил, че върши всичко по указание на своя приятел „Г.“, който го чакал близо до банковия клон.

Не след дълго и подсъдимия Г. Г. бил задържан. С протокол за доброволно предаване от 17.09.2014 г. същият предал на разследващия орган множество документи: искане за електронно известяване от банка за движение по сметката на „•“ ЕООД с номер • за входящи преводи от 09.09.2014 г. до „•“ ЕАД, клон • от името на „•“ ЕООД, копие от договор за откриване на разплащателна сметка в евро в „•“ и придружаващи документи на „•“ ЕООД, учредителен акт и протокол, банкови документи за платени такси и платен уставен капитал на „•“ ЕООД, документи за платен уставен капитал за вписване в Търговския регистър и издаване на удостоверение на „•“ ЕООД, документи относно „•“ ЕООД, документи на „•“ ЕООД - учредителен акт и учредителен протокол, оригинални касови документи за платени в полза на Агенция по вписванията - Търговски регистър, такси и удостоверение за актуално състояние, документи на „•“ ЕООД - учредителен акт и учредителен протокол, оригинални касови документи за платени в полза на Агенция по вписванията - Търговски регистър такси, празни бланки на платежни нареждания на „•“.

След задържането на двамата подсъдими, неустановеното по време на разследването лице, чрез използване на услугата за електронно /интернет/ банкиране, с предоставените му от подсъдимия Г. Г. токен- устройство и пароли, продължило неуспешно да прави опити да се разпореди със сумата по сметката на „•“ ЕООД, която била блокирана.

Междувременно в „•“ постъпило съобщение SWIFT. С него банката била уведомена, че плащането на сумата 986 620 евро по сметката на „•“ ЕООД, с IBAN•, в „•“, по нареждане на „•“ •, с банкова сметка с IBAN •-BIC •при банка „•“, е свързано с измама и молят плащането да бъде спряно.

С протокол за доброволно предаване свидетелят Т. предал копие на договор за доставка • от 01.09.2014 г. на „•“ ЕООД, ЕИК •, с положен оригинален печат на ЕООД, заверен от Д. И. Г.. В хода на досъдебното производство по искане на Окръжна прокуратура - Стара Загора с определение № 592/19.09.2014 г. на Окръжен съд - Стара Загора по ЧНД № 404/2014 г., на основание чл. 72, ал. 1 НПК постъпилата по сметката на „•“ ЕООД сума била запорирана. Запор бил наложен и по искане на „•“ • с определение № 363/27.05.2016 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора по ЧНД № 235/2016 г. с правно основание чл. 73, ал. 2 от НПК, както и с определение № 1744/21.05.2015 г. на СГС по ЧНД № 2004/2015 г., с правно основание чл. 8, ал. 3, т. 1 от ЗПИПАОИД за признаване на акт за обезпечаване на имущество - разпореждане за налагане на запор, издадено на 12.05.2015 г. по досие № 2014/094, преписка № 20.L2.44574/14 г. от съдия-следовател в окръг •, •, до равностойността на 986 200 евро по сметката, открита в „•” с титуляр Д. И. Г.. От заключението на техническата експертиза - протокол № 545/25.09.2014 г. е видно, че обект на изследване е мобилния телефон „•“ с IMEI •, със СИМ карта на „•“ „•“, с ПИН код •, иззет от подсъдимия Д. Г.. В него е посочен телефонния указател, получените тестови съобщения и последно набрани телефонни номера.

От заключението на съдебно-почеркова експертиза - протокол № 627/05.11.2014 г. се установява, че ръкописният текст „В. О. Д. И. Г.“ в долната частта на всяка страница от копие на договор за доставка •, между „•“ ЕООД и „•“ • от дата 01.09.2014 г., е изпълнен от лицето Г. Х. Г.. Подписите, след ръкописния текст „В. О. Д. И. Г.“ на всяка страница от копие на договор за доставка •, между „•“ ЕООД и „•“ • от дата 01.09.2014 г., са изпълнени от Д. И. Г.. Подписите в полета на реквизитите „ЗА ДОСТАВЧИК“, „SUPLLIER“ и „Доставчик“ на трета страница от копие на договор за доставка •, между „•“ ЕООД и „•“ • от 01.09.2014 г., са копия на подписи, изпълнени от Д. И. Г.. Ръкописният текст „Д. И. Г. и Б. Д.“, както и датата „16.09.2014“ в печат на нотариус Х. К., положен на трета страница от копие на договор за доставка •, между „•“ ЕООД и „•“ • от дата 01.09.2014 г., са копия на ръкописен текст и цифри, изпълнени от Г. Х. Г.. За цифрите „2947“ в печат на нотариус Х. К., положен на трета страница от копие на договор за доставка •, между „•“ ЕООД и „•“ • от дата 01.09.2014 г., при извършеното сравнително изследване с почерка на лицата Д. И. Г. и Г. Х. Г. се установили съвпадения и различия, от които не се образува достатъчна или преобладаваща идентификационна съвкупност.

Съгласно заключението на съдебно-почеркова експертиза - протокол № 701/08.12.2014 г., ръкописният текст и цифри в полетата за данни на представените за изследване два броя платежни нареждания на „•“ с наредител „•“ ЕООД от 17.09.2014г., едното с име на получателя „•“ ЕООД, а второто с име на получателя „•“ ЕООД, са изпълнени от Г. Х. Г.. Подписите в полетата на реквизити „подпис на наредител“ са изпълнени от Д. И. Г.. Видно от заключението на съдебно-почеркова експертиза - протокол № 13/20.06.2018 г. копията на подписи на лист трети, страница първа, долу вляво под реквизита „ЗА КУПУВАЧА“ и долу вдясно под реквизита „BUYER“ в копие на документа Договор за доставка • от 01.09.2014 г. на обща стойност 2 960 000 евро, не са изпълнени от Д. И. Г. и представляват копия от автентични подписи, изпълнени от Г. Х. Г.. Копието на подпис на лист трети, страница първа, долу вдясно, срещу реквизита „Нотариус“ в копие на документа Договор за доставка • от 01.09.2014 г. на обща стойност 2 960 000 евро, е с лошо качество, което е основание да се прекрати по нататъшното изследване.

Видно от заключението на съдебно-почеркова експертиза № 5/19.02.2019 г., изследвала искане за регистрация на услугата „Електронно известяване“ от „•“ ЕООД до „•“ с дата 09.09.2014 г., подписът срещу реквизита „подпис на клиента“ не е положен от М. Н. А., но не изключено да е от Г. Х. Г.. От предоставената информация от нотариус Х. К. и копие от страницата на общия регистър, под № 2947 в него фигурира нотариално удостоверяване на подпис в пълномощно със страни Д. Д. Ф. и Щ. Г. Д.. Общият регистър на кантората с дата 16.09.2014 г. започва с № 4403 и завършва с № 4444. За периода 01.01.2013 г. - 01.10.2014 г. лица с имената на подсъдимите не са извършвали вписвания и не са ползвали нотариалните услуги.

Законосъобразно изложената фактическа обстановка е била възприета от окръжния съд за базирана, частично на обясненията на подсъдимите Г. Г. и Д. Г. /вкл. приобщените, чрез прочитането им в т.1 и т.5 от ДП/, показанията на свидетелите В. Н., М. А., И. К., П. Т., П. К., Д. Х., Н. Н. /вкл. приобщените от ДП, чрез прочитането им по чл. 281, ал.1 от НПК/, тези на свидетелите М. М., В. Л., И. А., Х. К., К. М. М. Б. /приобщени по чл. 281, ал. 10 НПК/, Д. И., заключенията на техническата и съдебно-почерковите експертизи, приложените по делото писмени доказателствени средства и доказателства - протоколи за обиск и изземване, за доброволно предаване, договори, разпечатка на имейли, информация от мобилни оператори, данни за юридическо лице, копие от пълномощно, справка за IP адреси, справка от ТД на НАП-•, офис •, за регистрирани трудови договори, копия на банкови документи, справки от банки, SWIFT, удостоверения за актуално състояние на търговски субекти, документи, получени по реда на международна правна помощ, определение на СГС по ЧНД № 2004/2015 г., определение на ОС - Стара Загора по ЧНД № 235/2016 г., справка за значение на абревиатури, справки от ГДИН при МП, характеристични справки, справки за съдимост, декларации за семейно и материално положение и имотно състояние.

Единствената корекция, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели, касае само тези на полицейския служител Н. Н., който е провел извънпроцесуални беседи със задържания на досъдебното производство подсъдим Г. Г.. Съдебната практика отдавна наложи виждането, че е недопустимо първичните доказателствени източници да бъдат замествани с производни такива, защото се заобикаля регламентираният в НПК ред за събирането на гласни доказателства. В тази връзка следва да се изключат от гласните доказателства показанията на св. Н. по отношение на споделената от подс. Г. Г. информация, че му е била предложена схема от определено лице срещу сериозно възнаграждение. Същевременно с това, участието в деятелността на трето неустановено по делото лице се установява от други допълнителни доказателствени източници – обясненията на самия подс. Г. Г., показанията на свидетелите А., А. и К. по отношение на оказаната негова подкрепа във връзка с регистрацията на фирмите, откритата в същия подсъдим документация, констатираните опити да се прехвърлят парични суми от сметката на процесното търговско дружество, чрез активно интернет банкиране. В останалата им част показанията на св. Н. няма пречка да бъдат кредитирани – впечатленията му за обстоятелствата по повод извършване на престъплението, условията на реализация на отделните процесуално следствени действия, задържането на подс. Г. Г. и др. факти, заявени в обясненията на другия съпроцесник – подс. Д. Г. за взаимодействието между двамата.

От окръжния съд подробно са били обсъдени показанията на свидетелите – Т., К. и Х., като служители в офисите на • – • във връзка с обстоятелствата, свързани с превода на сумата от 986 620 лева от сметката на „•“ •в тази на „•“ ЕООД, за посещенията на подс. Д. Г., легитимирането му като собственик и управител на дружеството, представяните документи и др. Обективни и съответни на останалите доказателства са показанията на св. К., която е категорична, че щемпелът и печатът в копие на договор за доставка •, със страни „•“ ЕООД и „•“ • от 01.09.2014 г., приличат на този на кантората, но почеркът не е на неин служител, подписът на нотариус не е изпълнен от нея. Нейните показанията се подкрепят от заключението на съдебно- почеркова експертиза № 627/05.11.2014 г. и данните от общия регистър на нотариалната кантора. От важно значение са и приобщените по надлежния ред показания на св. К. Б. за обстоятелствата, при които представляваното от нея търговско дружество „•“ • е превело пари по сметка на българското „•“ ЕООД, за „указанията“ на мнимия управител на фирмата към техния служител А. Б. и предприетите от последната действия. Показанията на свидетелите Л. и И. изясняват обстоятелствата, свързани с „•“ ЕООД и приетата липса на взаимоотношения на последното с „•“ ЕООД.

Показанията на В. Н., М. А., И. А. и И. К. правилно са били подложени на критичен анализ от първия съд, с оглед на тяхната близост и роднинска връзка на единия от тях с Г. Г. по повод на оказаната помощ за регистрацията на притежаваните формално търговски дружества, като изложените от окръжния съд съображения за кредитирането им в съответните части се подкрепят изцяло и от настоящата въззивна инстанция.

Обсъдени са с нужната задълбоченост и обясненията на двамата подсъдими по време на съдебното и досъдебно производство, като са кредитирани в съответната им част, чрез съпоставянето им помежду им, както и с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства.

При така възприетата от окръжния съд фактическа обстановка, настоящият състав намира, че следва да се сподели правния извод за доказаност на основната част от повдигнатото обвинение срещу подсъдимите Г. Г. и Д. Г. за престъплението по чл.253, ал.7, вр. ал.5, вр. ал.4, вр. ал.2, пр.2, 3 и 4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, ал.3 и ал.4 от НК, което е обект на настоящия въззивен контрол.

Престъплението по чл.253 от НК е форма на вторична престъпна дейност, която изисква наличието на предходна предикатна дейност с незаконен характер, от която да се генерират имуществени облаги.

В случая предикатната дейност е осъществена в чужбина и за нея няма образувано производство в Р. България, макар и наказателния ни закон да е приложим за българските граждани при извършените от тях престъпления в чужбина /по аргумент от чл.4, ал.1 от НК/. Това обстоятелство не пречка за ангажиране на наказателната отговорност на двамата подсъдими по повдигнати им обвинения, тъй като в чл.253, ал.7 от НК изрично е посочено, че съставите на престъплението „пране на пари“ се прилагат и когато престъплението, чрез което е придобито имуществото, не попадат под наказателната юрисдикция на Р. България.

Според съдебната практика, за осъществяване на престъплението по чл.253 от НК не се изисква и да е налице предходно осъждане, повдигнато или внесено в съда обвинение за предикатната дейност, вкл. да бъде дефинирана с елементите на конкретен престъпен състав като време, място и начин на извършване, вкл. с данни за личността на дееца. Не е необходимо на подсъдимите да се вменява и съпричастност към извършения превод на пари от сметката на чуждия търговец спрямо тази на българския търговец, а и такава не е била визирана във внесения в съда обвинителен акт срещу двамата подсъдими, макар и междувременно да е последвало тяхното осъждане от • съд за подобна дейност в •. И това е така, защото субект на престъплението „пране на пари“ е както лицето, което е участвало в предикатното престъпление, така и лицето което е реализирало самото изпиране на пари.

Изпирането на пари като последваща престъпна дейност е свързана с осъществено вече друго престъпление, от което или по повод на което е получена определена икономическа изгода, съгласно чл. 6, т. 1, вр. чл. 1, б. „а“ на Конвенцията относно изпирането, издирването, изземването и конфискацията на облагите от престъпление.

В конкретния случай предикатното престъпление измама е било извършено в • и пострадал е търговско дружество „•“, дан. №•, със седалище •. В резултат на измамливите действия, • дружество е превело по сметката на българското „•“ ЕООД сумата 986 620 евро с левова равностойност 1 929 660, 99 лева. За това тежко умишлено престъпление по чл.496 от Наказателния кодекс на • е образувано досъдебно производство/досие № 2014/094, преписка № 20.L2.44574/14 на съдебен следовател - •, Съдебна служба - Район •. Ясно е от представения превод на присъдата на • съд, че това е второто по ред престъпление, извършено в • на 15.09.2014г., приключило със съдебен акт, на който ще се обърне допълнително внимание.

Правилно е прието, че предмет на престъплението е облага с материална стойност, придобита чрез предходна престъпна деятелност - 986 620 евро в равностойност 1 929 660, 99 лева, чието легализиране се цели.

Налице е и нужната причинна връзка между придобития неправомерно финансовия актив и предикатната дейност. „•“ ЕООД не е развивало търговска дейност, изобщо не е било в договорни отношения с търговец и преводът е лишен от основание като сумата произтича от незаконна дейност. С нея е оперирано по начин, по който да се придаде вид, че средствата имат законен произход. С деятелността си подсъдимите са целели да прикрият престъпния произход на имуществото и да му придадат вид на законно и легално впоследствие.

Окръжният съд е изложил подробни съображения по отношение на времевите измерения, както и способите за извършване на деянието по чл. 253 от НК.

Настоящият въззивен състав обаче не би могъл да се съгласи със заключението на окръжния съд, че тази дейност след като е протекла на определени етапи по подготовка, чрез осигуряване на подходяща фирма, по чиято сметка на да се получи сумата, за да бъде легализирана, заявяването на намерения за разпореждане с паричните средства, опити да се стори това, чрез електронно банкиране и др., реално е реализирана през цялостния инкриминиран период от 03.09. до 17.09.2014г. и то единствено в гр. •. И това е така, защото предикатното престъпление измама е било осъществено на 15.09.2014г. в • с превода на паричната сума, след което следват действията по вторичното престъпление по изпиране на пари в България, т.е. би могъл да се инкриминира само остатъчният период по повдигнатото обвинение за деятелността до 17.09.2014г. Отделен е въпросът, че с присъдата на • съд двамата подсъдими са били признати за виновни и осъдени за осъществено по същото време в • пране на същата парична сума по чл.505, ал.1, т.3 от техния НК, на което по-късно ще се обърне внимание. В този ред на мисли не би могло да се сподели и виждането, че за предшестващия период е имало осъществено приготовление към пране на пари по смисъла на чл.253а от НК, тъй като тази дейност би могла да се инкриминира, само ако не се реализират действията на самото престъпление по чл.253 от НК.

По отношение на вмененото изпълнителното деяние по чл.253, ал.2 от НК за получаване, държане и направен опит да се използват паричните средства, за които към момента на получаването им се предполага, че са придобити, чрез тежко умишлено престъпление, могат да бъдат възприети частично правните изводи на окръжния съд.

По делото е безспорно установено, че с извършения превод на 15.04.2014г. в 14, 22 ч., паричната сума от 986 620 евро е постъпила в късния следобед на същия ден в банковата сметка на „•“ ЕООД в „•“. Подс. Д. Г., като едноличен собственик на капитала и управител на това дружество, в резултат на извършения паричен превод е получил предоставеното имущество, което формално би следвало след приемането му да премине в неговата фактическа власт, т.е. да може да осъществява контрол върху паричната сума и да се разпорежда с нея. Не се отрича, че същият е заявил пред служителите намеренията си да тегли и прехвърля средства от банковата си сметка. Наред с това, подс. Д. Г., със съдействието на съпроцесника си, е направил опит и да използва неправомерно придобитото имущество, като се разпореди с парите и да ги преведе по сметките на търговските дружества, с които „•“ ЕООД не е имало установени търговски отношения с цел да осуети разкриването на действителния им произход. Това е сторил с представеното пред банката нареждане на преводи с привидно основание „авансово плащане по договор“, като е целял да трансформира, макар и безуспешно придобитото от предикатната дейност имущество. Но по делото е установено и че сумата е била служебно блокирана от кредитната институция още на 15.09.2014г. следобед от съображения за сигурност, което е възпрепятствало подс. Д. Г. да установи реална фактическа власт и контрол върху паричните суми като се разпореди с тях, въпреки усилията му заедно със съпроцесника Г. Г. в тази насока през следващите два дни. В този смисъл и изпълнителното деяние под междинната форма на държане върху предмета на престъплението от тяхна страна не би могло да бъде възприето за осъществено. Остава инкриминираният недовършен опит от страна на двамата съпроцесници да се използва това имущество, с представените, но неодобрени от банката платежни нареждания, съпроводени с деятелността, за която присъдата е влязла в сила по изготвянето и представянето на неистински частен и официален документ. Затова и изложените доводи от защитата за липсата на разграничаване по категоричен начин на всички форми на изпълнителното деяние по чл. 253 от НК от окръжния съд са частично основателни.

Изводите на окръжния съд, че престъплението по чл. 253 от НК е било извършено в съучастие в резултат на съвместната деятелност на двамата подсъдими, към която има съпричастност и неустановено по делото трето лице, следва да бъдат възприети изцяло. Подсъдимият Д. Г. е действал като извършител, тъй като е участвал в осъществяването на деянието при съучастие само с подсъдимия Г. Г., но не и с неустановеното лице. По делото няма данни да е контактувал с него и да е знаел за неговото участие. Подсъдимият Г. Г. е действал в съучастие като подбудител и помагач, защото е склонил Д. Г., чрез думи и увещания да вземе решение за осъществяване на деянието. Дал му е разяснения и съвет за придобиването на „•“ ЕООД, обещал му е материална облага. Благодарение на действията на Г. Г. като подбудител, подсъдимият Д. Г. е взел решение да извърши престъплението по чл. 253 от НК. Наред с това Г. Г. е и помагач, тъй като е създал благоприятни условия и улеснил дейността на извършителя, като е организирал придобиването на „•“ ЕООД, осигурил е необходимите документи пред банката, направлявал е действията на Д. Г. в офисите й, чрез разяснения за исканията, които следва да бъдат отправени. Придружавал го е до банковите клонове. Отстранил е и спънки, свързани с необходимостта от представянето на подкрепящи основанието на превода данни с изготвянето на договор • от 01.09.2014 г. с привиден доставчик „•“ ЕООД, представлявано от Д. Г. и привиден купувач „•“•, •, • с мним управител - Б. Д.. Съобразно стабилизираната част от присъдата на първия съд, Г. Г. е действал в съучастие и с трето, неустановено при разследването лице, което му е предало въпросния договор без попълнени реквизити - подписи на страните и печат /щемпел/ на нотариалната заверка, като тези празноти са били отстранени от подсъдимия Г. Г., който попълнил печата на нотариуса, положил подписи за купувач и изготвил ръкописния текст за вярно с оригинала. Разяснил е къде да се подпише подсъдимият Д. Г., като сам е попълнил и двете платежни нареждания за разпореждане с придобитата облага. По този начин подс. Г. Г. е осъществил физическо и интелектуално помагачество, като след създадения умисъл и взетото решение от Д. Г. за извършване на престъплението, е подкрепил и засилил неговата решителност.

По отношение на квалифициращия белег по чл. 253, ал. 4 от НК, за това че подсъдимите са предполагали, че паричните средства са придобити чрез извършено тежко умишлено престъпление, следва да бъдат възприети съображенията на окръжния съд, но с някои забележки. В случая, с оглед на произнесената впоследствие присъда от • съд става ясно, че подсъдимите не са предполагали, а са знаели за придобиването на паричните средства, чрез подобно престъпление, защото са взели участие в него. Но тези факти са установени впоследствие по време на съдебното производство по делото като не би могло да се възприеме тази по-тежка форма за квалификация на изпълнителното деяние.

Налице са и кумулативните законови изисквания за квалифицирането на деянието по чл.253, ал.5 от НК, с оглед степента на засягане на обекта, тъй като предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък. Особено големите размери са обусловени от паричната му равностойност от 1 929 660, 99 лева, която надхвърля 140 пъти размера на минималната работна заплата от 340 лева към момента на извършване на престъплението[1]. Взета е предвид и втората задължителна предпоставка по чл. 93, т. 8 от НК, че извършеното престъпление представлява особено тежък случай, с оглед на настъпилите вредни последици и другите отегчаващи обстоятелства, разкриващи изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. По този повод могат да бъдат споделени изцяло мотивите на окръжния съд, в които са съобразени конкретните характеристики на предмета и начина на осъществяване, разкриващи степен на обществена опасност на деянието, която е значително по-голяма от обичайната за този вид престъпления. Подсъдимите са създали сложен механизъм от съставяне на документи с невярно съдържание, както и неистински, които са представили пред банкова институция, демонстрирали са упоритост в постигане на преследваните цели при реализирането деянието. Извършили са и сериозна подготвителна дейност по осигуряване на търговски субект. Стойността на обекта на посегателство е изключително висока, като не само покрива критерия за особено големи размери, но и значително го надхвърля. Обсъдени са и данните за личността на подсъдимите, които са осъждани за умишлени престъпления, както и особеностите престъплението, които сочат за изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на подсъдимите.

Правилно в мотивите на окръжния съд е преценено, че от субективна страна престъплението по чл. 253 от НК е осъществено от подсъдимите при пряк умисъл с целени и настъпили обществено-опасни последици. Подсъдимите са съзнавали всички признаци от обективна страна на престъпния състав. Имали са съзнание и за връзка на деянието с предикатно престъпление, в което са взели участие. Те са били запознати, че преведената сума по сметката на „•“ ЕООД е придобита, чрез предходна престъпна деятелност към момента на получаването й, без правно основание, на което да постъпи по сметката на новорегистриран търговец, който не осъществява търговска дейност. Българското търговско дружество не е имало сключени договори с други търговци, вкл. и чуждестранни. Крупният размер на преведената сума също така е навеждал на познанието им, че предметът е придобит чрез тежко умишлено престъпление, осъществено на територията на друга държава. Чрез съставянето на документи с невярно съдържание и неистински такива, съобразно изискванията на банката и при проявената упоритост да се извърши разпореждане със сумата непосредствено след превода, вкл. и чрез електронно банкиране, подсъдимите са целели да прикрият престъпния произход на имуществото и да го легализират. Съзнавали са размера на облагата и останалите квалифициращи обстоятелства. Имали са съзнание и за общност на умисъла, за участието на други лица. Подсъдимият Д. Г. е съзнавал, че умишлено е мотивиран и улеснен за извършване на престъплението по чл. 253 от НК от подсъдимия Г. Г.. Последният на свой ред е предвиждал, че у подсъдимия Д. Г. ще възникне решение за извършване на деянието, като е искал точно това. Съзнавал е, че го улеснява в тази му деятелност, както и че действа с друго неустановено лице.

Доводът на защитата, че е налице доброволен отказ от страна на подс.

Д. Г. да довърши престъплението, не могат да бъдат споделени. И това е така, защото той е получил по сметката на управляваното от него дружество инкриминираната парична сума, като е направил и опит да се разпореди с нея, за да я легализира. Поведението на Д. Г. не представлява самоволен отказ от опит, тъй като въпреки обективните пречки за разпореждането с паричната сума, поради блокирането на банковата сметка, същият не се е отказал да стори това. Репликата на подсъдимия пред служителите, че „няма да работи с парите“, не изразява отказ да се довърши деянието по собствени подбуди, а съзнание, че са възникнали обективни пречки да стори това, предвид на многократните откази на банката да извърши преводите и за разреши теглене по разпореждане на дееца.

Следва да се обърне внимание и на друг интересен довод на защитата, свързан с това, че самото придобиване на имущество е относимо към предикатното престъпление и не представлява финансова операция или сделка с имущество по смисъла на чл. 253, ал.1 от НК, тъй като първичното деяние – измамата е осъществено с причиняването на имуществената вреда, чрез извършването на паричния превод, в резултат на което сумата е постъпила в сметката на „•“ ЕООД. В този смисъл предварителната дейност с незаконен характер, от която са придобити облаги от имуществен характер, се явява основна фактическа предпоставка за ангажирането на наказателната отговорност на дееца за пране на пари, т.е. получаването на облаги не би могло да бъде едновременна част от състава на предикатното и на вторичното престъпление. Но тази дейност не е приключила, тъй като след придобиване на полученото от първичната дейност имущество, са налице опити за трансформирането му, чрез последващи сделки и опериране с паричните средства, а не дейност по усвояване на средствата от измамата, както се твърди от защитата. Тук е мястото да се отбележи и че конкретните факти по делото, свързани с предикатното престъпление сочат на това, че същото е довършено с извеждането на предмета на измамата от сметката на • дружество, с което престъпният резултат по настъпване на имотната вреда за търговеца, при който е работело заблуденото лице, е настъпила. Това обстоятелство не е препятствало • съд да прецени в присъдата си за същата дейност, че с извършването на 15.09.2014 г. на предикатното престъпление – измама, е последвало на същата дата и преобразуване или прехвърляне на престъпни финансови облаги, с цел прикриване на техния незаконен произход по чл. 505, ал.1, т.3 от техния НК, отговарящо на българския състав за пране на пари, а да колко тази дейност е била идентична с повдигнатото обвинение по настоящото дело, предстои да се обърна внимание.

Аргументите на защитата за нарушение на забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за също деяние – „ne bis in idem“, след съобразяване с указанията на касационната инстанция, настоящият състав намира за основателни.

В случая се констатират нарушения на принципа, гарантиращ, че деецът няма да бъде съден повторно за деяния, за които е налице постановен преди това окончателен съдебен акт, ползващ се със сила на присъдено нещо.

За установяването на наличието, респ. липсата на елемента за същото деяние - idem, трябва да се търси идентичност на фактите и съществено сходство от обективна страна на конкретно реализираното от подсъдимите престъпно поведение, което е било изследвано от • и българския съд.

Във връзка с преценката за наличието на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, съдебната практика е категорична, че е от значение е само фактическото съдържание на деянието, а не неговата правна квалификация[2]. Затова и смисълът на тази забрана е да се избегне паралелното провеждане на отделни наказателни производства срещу едно и също лице за идентична деятелност, без оглед на правната й квалификация, както и различните обществени отношения, които могат да бъдат засегнати с деянието. И тъй като за приложението на принципа „ne bis in idem“ са от значение единствено обстоятелствата по делото, съдът следва да разглежда деянието като съвкупност от факти, реализирани в обективната действителност, абстрахирайки се от различните правни квалификации, които могат да бъдат дадени[3]. Затова и се поставят на централно място фактите на инкриминираната дейност като отправна точка при определянето на тъждеството на деянието в редица решения на ЕСПЧ по смисъла на чл.6, пар. 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ[4]. Според тях приложението на принципа „ne bis in idem“ не се изключва заради различия в правната квалификация на едно и също деяние или с оглед на критерия „тъждество на защитения правен интерес“, който може и да не е еднакъв.

В случая за разлика от подхода на предходните въззивни състави, обект на изследване са фактите и цялостното престъпно поведение на подсъдимите Д. Г. и Г. Г., реализирано в контекста на обвинението, предмет на настоящото наказателно производство пред българския съд, по чл.253 от НК за пране на пари, за възприетия период от 15.09. – 17.09.2014г., след извършване на предикатното престъпление – измама на 15.09.2014г., както и съпътстващите го престъпни деяния, за които е била постановена присъдата на • съд за периода от 14.09.-17.09.2014г.

В изпълнение на отправените до Кралство • две европейски заповеди за разследване, придружени с надлежен превод /въпреки някои явни стилистични неточности/ е видно, че със съдебно решение 2019/2251 от 08.04.2019 г. на • първоинстанционен съд - •, 63–ти състав, под номера: 2019/3136 – за Д. Г. и 2019/3137 – за Г. Г.[5], двамата са били обвинени и осъдени за следните пет престъпления, осъществени в •, •:

А. Между 14 септември и 17 септември от Х. неизвестен автор, Д. Г. и Г. Г., с цел измама или нанасяне на вреда, в извършване на фалшифициране, като е въвел в компютърна система, променил или изтрил данни, които се съхраняват, обработват или предават от компютърната система или е променил с всякакви технологични средства, възможното използване на данни в компютърната система и по този начин е променил юридическия обхват на тези данни и със същата цел измама или нанасяне на вреда е използвал фалшивите данни като е създал или е поръчал да бъде създаден фалшив имейл адрес на името на Ф. Б. и е написал или е поръчал да бъде написан имейл, за който се твърди, че е от Ф. Б. и е адресиран до А. Б. – престъпление по чл. 193, 210б, ал. 1 и 2 и чл. 213 от НК на •– компютърна фалшификация и използване на фалшификати в областта на информатиката.

Б. На 15.09.2014 г. от неизвестен автор, Д. Г., Г. Г., с цел присвояване на чужда вещ, след като са били предадени или доставени средства, движимо имущество, облигации и разписки, документи за освобождаване от отговорност, чрез използване на фалшиви имена или професионални позиции, или чрез измамни маневри, за да убеди хората за съществуването на фалшиви предприятия, на въображаема власт и кредит, да породи надежда или страх от успех, от злополука или други илюзорни събития, или да злоупотреби с доверието или доверчивостта по друг начин в ущърб на „•“ за парична сума в общ размер от 986 620 евро – престъпление по чл. 496, ал. 1 от НК на •– измама с цел присвояване на чужда вещ, когато са били предадени или доставени средства.

В. На 16.09.2014 г. от Х. неизвестен автор, Д. Г., Г. Г. е направен опит за извършване на престъпление, след като решението за извършването на престъплението е било изразено чрез външни действия, които представляват начало на изпълнението му и които са преустановени или не са се осъществили само поради обстоятелства извън контрола на извършителя с цел да се присвои чужда вещ, като са били предадени или доставени парични средства, движимо имущество, облигации, разписки или квитанции за получени суми, като използва фалшиви имена, професионални позиции или измамнически маневри, за да убеди хората за съществуването на фалшиви предприятия, на въображаема власт и кредит, за да породи надежда или страх от успех, от злополука или друго илюзорно събитие, или за да злоупотреби с доверието или доверчивостта по друг начин в ущърб на „•“ за сума в размер от 1 982 160 евро – престъпление по чл. 496, ал. 1 от НК на • – опит за измама с цел присвояване на чужда вещ.

Г. На 15.09.2014 г. от Х. неизвестен автор, Д. Г., Г. Г. е преобразувал или е прехвърлил вещите посочени в чл. 42.3 от НК, в случая финансови облаги, получени пряко от престъплението, имущество или ценности, с които са били заместени и доходи от тези инвестирани облаги, получени пряко от престъплението, имущество или ценности, с които са били заместени и доходи от тези инвестирани облаги, с цел да прикрие или да замаскира незаконния им произход или да помогне на всяко лице, замесено в извършването на престъплението, от което произхождат тези вещи, да избегне правните последици от своите действия – престъпление по чл. 505, ал.1.3 НК на • – преобразуване или прехвърляне на престъпни финансови облаги с цел прикриване на техния незаконен произход /пране на пари/.

Д. Между 14.09.2014 г. и 17.09.2014 г. от Х. – неизвестен автор, Д. Г., Г. Г. участие в сдружение, сформирано с цел посегателство срещу хора или имущество, чрез извършване на престъпления – престъпление по чл. 322, чл. 323, ал. 2 и чл. 324, ал. 1 и 4 НК на • /престъпно сдружаване/.

• съд е преценил, че повдигнатите обвинения срещу Д. Г. и Г. Г. по пунктове А, Б, В, Г и Д са доказани, като съставляват едно колективно престъпление при единен умисъл, което трябва да бъде наказано за всеки от обвиняемите само с една присъда, най-строгата, като им е определил наказания от по 20 месеца „Лишаване от свобода“ и „Конфискация“ на паричната сума в размер на 986 620 евро, внесена по сметка в бившата „•“ на името на Д. И. Г. и/или „•“, за която е издадена обезпечителна заповед – запор на 12.05.2015г.

Съдебното решение е произнесено задочно за подсъдимите, като им е връчено в чужбина на 04.06.2019г. Давността за изпълнение на присъдата изтича на 04.08.2024г.

В случая очевидно обект на изследване в присъдата на • съд е била цялостната престъпна дейност на подсъдимите Д. Г. и Г. Г. през периода от 14.09. до 17.09.2014г. в •, като хронологично са инкриминирани: компютърно престъпление в периода 14 – 17.09.2014г., измама на 15.09.2014г. с предмет 986 620 евро /предикатно престъпление за българския съд по отношение пране на пари/, осъществено пране на пари на 15.09.2014г. за сумата от 986 620 евро, опит за измама на 16.09.2014г. за сумата от 1 982 160 евро и участие в престъпно сдружение, сформирано с цел посегателство върху лица и имущество в периода от 14.09.-17.09.2014г.

Безспорно тези деяния, според присъдата на • съд са извършени в•, •, докато инкриминираните такива в настоящото въззивно производство са в гр. •, Р. •, т.е. местата на осъществяването им са различни. Но следва да се има предвид и обстоятелството, че инкриминираната от двете национални юрисдикции едновременна деятелност на двамата подсъдими касае типични престъпления с трансграничен характер, което позволява на извършителите, независимо, че са пребивавали в гр. •, да осъществят деянията и в гр. •.

На следващо място, с оглед на изложените преди това съображения, настоящият състав приема, че престъплението по чл.253 от НК е осъществено в периода от 15 - 17. 09. 2014г. в България, тъй като предикатното престъпление измама в • по пункт Б. е извършено на 15.09.2014г., като е приключило с превода на процесната сума от 986 620 евро от св. А. Б. по сметката на българското търговско дружество /т.е. отпада първоначалният период на обвинението от 03.09. до 14.09.2014г./.

На същата дата – 15.09.2014г., според пункт Г. от присъдата на • съд, е извършено и престъплението пране на пари в •. Тази дата съвпада с началото на извършеното престъпление пране на пари по чл.253 от НК по настоящото дело, когато паричната сума е получена по сметката на „•“ ЕООД, с което е осъществена и първата форма на изпълнителното деяние. Изкуственото разкъсване на деятелността, свързана с пране на пари между изпращането на сумата от • в 14.22 ч. и получаването им по-късно следобед в България, така както се иска от прокурора в пледоарията пред настоящия състав не може да бъде споделена, тъй като тя изобщо не е била преустановена от подсъдимите, независимо от възприетата правна квалификация от • съдебни власти за извършването й само на датата 15.09.2014 г. Както стана реч по-нагоре, поради съмнение в незаконния произход на средствата, получената сума е била блокирана от служителите на „•“, като формалното й наличие по сметката на процесното дружество, без възможност за разпореждане с нея от страна на подс. Д. Г., не би могло да обуслови наличието на втората форма на изпълнителното деяние за държане на получените средства, придобити в резултат на престъпление. Остават през следващия период от 16-17.09.2014г. като форма на инкриминираното деяние по чл.253 от НК - направения опит от страна на подсъдимите в България да се използват депозираните парични средства с незаконен произход като бъдат прехвърлени в банкови сметки на други дружества, но последния е иманентно свързан с извършените измамливи действия, обосноваващи основанието да се стори това. Тази съпътстваща деятелност на подсъдимите Д. и Г. Г.и през периода от 16- 17.09.2014 г. по чл. 309, ал.1 от НК и по чл. 308, ал.1 от НК /по влязлата в сила част от българската осъдителна присъда/ се изразява в съставянето и представянето пред кредитната институция на неистински частен документ и неистински официален документ – нотариална заверка на сключен договор от 01.09.2014г. с доставчик „•“ ЕООД с представител Д. Г. и купувач същото дружество „•“ с представител Б. Д. на стойност 2 960 000 евро, от които има авансово плащане на получените преди това 986 620 евро за доставка на влекачи и хладилни контейнери. Тази деятелност съвпада в известна степен по пункт В. от присъдата на •съд с извършения на 16.09.2014г. опит за измама на представителя на това дружество, чрез изпратения имейл, че сумата от 986 620 евро представлява първа вноска на дружеството като цялостната сума на покупката е 1 982 520 евро, след което е преустановена кореспонденцията между двете дружества с имейли. Въпреки това, цялостните действия на подсъдимите Д. Г. и Г. Г. заедно с неизвестен автор през периода от 14 – 17. 09. 2014г. /преди и по време на прането на пари в България/ са квалифицирани в присъдата на • съд като компютърна фалшификация и участие в престъпно сдружение в пунктове А. и Г. По този повод и неслучайно в присъдата на • съд изрично е посочено, че всички престъпления по подточки А, Б, В, Г и Д, съставляват едно колективно престъпление при единен умисъл, което трябва да обоснове наказването на всеки от обвиняемите с една присъда /л.196, т.1 от ВНОХД № 124/2021г./.

Последното очевидно сочи, че извършеното престъпление от подсъдимите Д. Г. и Г. Г. по чл.253 от НК, свързано с пране на пари през периода от 15.09.-17.09.2014г. в България, на практика се припокрива /съвпада/ до голяма степен като фактология с инкриминираните събития за цялостната им престъпна деятелност спрямо търговско дружество „•“, за която двамата са били осъдени с присъдата на • съд в периода от 14.09.- 17.09.2014г., вкл. за пране на пари по отношение на същите парични средства.

При тези условия българският съд не би могъл да разграничи и преквалифицира като отделно престъпление, при условията на идеална или реална съвкупност, повдигнатото обвинение по чл. 253 от НК от настоящото дело спрямо вменената идентична и твърде сходна по своите факти деятелност от • съд, за която са били осъдени с влязла в сила присъда, като постанови със своя съдебен акт и наложи отделни наказания.

Съдът в • също се произнася по въпросите за приложението на принципа „ne bis in idem“ и с оглед на разпоредбата на чл. 54 от Конвенцията за прилагането на споразумението от Шенген /КПСШ/ от 14.07.1985 г., предвиждаща „лице, осъдено в една договаряща страна, не може да бъде преследвано за същите деяния в друга договаряща страна, при условие, че когато лицето е осъдено, санкцията е изпълнена или е в процес на изпълнение или не може да се изпълни по силата на законите в договарящата страна, в която е произнесена”. В посочения смисъл е и съдебната ни практика[6], по отношение на ангажиментите на нашата страна във връзка с присъединяването към ЕС и задължителният характер на правото на Шенген, според което допустимостта на повторно наказателно производство е определена от „условие за изпълнение“. Според чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която има задължителна правна сила за Р. България, никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза, с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Разликата между двете разпоредби е, че втората не съдържа допълнителното условие за изпълнение на наложената санкция, а противоречието между тях намира разрешение в практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/, като особен акцент се поставя на Решението по делото Зоран Спасич, според което чл.54 от КПСШ поставя като условие за прилагането на принципа ne bis in idem, когато лицето е осъдено, санкцията да „е изпълнена“ или да „е в процес на изпълнение“, което съвместимо с чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз[7].

Тук е важно да се отбележи обстоятелството, че при изпълнението на втората европейска заповед за разследване е изпратено в превод придружително писмо от Прокуратурата на •, отдел на Комисията за международно сътрудничество /л. 356 в оригинал и л. 501 – 502, т.2 в превод по ВНОХД №124/21г. на ПАС/. В него се посочва, че Г. Х. Г. и Д. И. Г. все още не са задържани в • за изпълнение на присъдата на Първоинстанционния съд на • от 08.04.2019 г. BR 20.L2.44674-14. Те са били обявени за издирване в национален мащаб, но все още не са открити. Посочена е възможността за задочно обжалване на съдебното решение на • съд и съответните условия за това /л. 362-366, т. 2 от ВНОХД №124/2021г./. До момента няма издадена ЕЗА и образувани производства за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на осъдените Д. Г. и Г. Г. по влязлата в сила тяхна присъда.

Но • държава е поискала изпълнение на присъдата спрямо постановената в наказателно-осъдителната й част - конфискация на предмета на престъплението пране на пари, който е идентичен с това в настоящото наказателно производство. Вярно е, че това не е станало по реда на чл. 463 и сл. от НПК от български съд, но касационната инстанция в отменителното си решение изрично е указала, че липсата на образувано подобно производство, няма пряко отношение при обсъждането на въпросите по настоящото дело за приложимостта на принципа „ne bis in idem“. Видно от приобщения заверен препис от Решение № 62/01.12.2021г. по ЧНД № 2219/2021г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е отказано на основание чл.16, ал.7, т.2, вр. чл.19, ал.1, т.5, б. „а“ и т.6, вр. чл.3, т.1 от ЗПИИРКОРНФС признаване и изпълнение на Акт за конфискация – Решение 2251/2019, влязло в сила на 08.05.2019 г., на същия първоинстанционен съд в • спрямо българските граждани Д. Г. и Г. Г., както и ю.л. „•“ ЕООД, със собственик Д. Г., с което въз основа на влязла в сила присъда на същия съд е наложено наказание „Конфискация на цялата парична сума – 986 620 евро“ равностойна на 1 929 661 лева, запорирана по сметка на същата фирма в „•“ ЕАД, представляваща облага от престъпната им дейност /с. 21 – 22 и л. 35 – 40 от ВНОХД №108/23г./. В мотивите на окръжния съд, един от основните аргументи за постановения отказ е обстоятелството, че решението на• съд се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на българска територия, защото по време на извършването на деянието подсъдимите са били в България и паричната сума им е била прехвърлена с паричен превод, като по този въпрос е налице висящо наказателно производство по отношение на деяние, свързано с пране на пари за същата сума и преценка за условията за приложението на забраната за „не бис ин идем“. Препис от решението, придружен с надлежен превод им е бил изпратен, вкл. и уведомление на посочения електронен адрес. В този смисъл и предприемането впоследствие на действия от • правосъдни власти и нови опити за привеждане в изпълнение на тяхната присъда, не само по отношение на постановената конфискация на инкриминираната идентична сума, но и спрямо определеното наказание лишаване от свобода, вкл. за престъплението „пране на пари“, очевидно са обвързани от това произнасяне на българския съд.

Предвид на гореизложеното и настоящия въззивен състав счита, че не е налице допустимост на повторно наказателно производство в Р. България, при наличието на забраната за „не бис ин идем“, определена от „условие за изпълнение“, тъй като не е била приведена в изпълнение присъдата на • съд по отношение на наложеното от тях наказание за престъпната дейност на подсъдимите Д. Г. и Г. Г., включваща идентично престъпление за пране на пари.

Всичко това изисква, на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, да се отмени присъдата на Старозагорския окръжен съд в частта, с която подсъдимите Д. И. Г. и Г. Х. Г. са били признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 253, ал. 7, вр. ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 2, пр. 2, 3 и 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 /за Д. Г./, ал. 3 и ал. 4 /за Г. Г./ от НК, поради наличието на влязла в сила присъда - решение 2019/2251 от 08.04.2019 г. по дело 14 R 40384 на • първоинстанционен съд - •, с номера 2019/3136 – за Д. Г. и 2019/3137 – за Г. Г. за същото престъпление, като се прекрати производството в тази му част.

С Решение № 100/09.03.2023г. по н.д. №904/2022г. на 3 н.о. на ВКС е отменено предходното решение на ПАС и в частта за приложението на чл. 23 и чл.25 от НК, същевременно с оглед на отмяната на присъдата на окръжния съд в частта за престъплението по чл. 253 от НК и наложените наказания, настоящият състав, следва са се произнесе отново по тези въпроси:

По отношение на подсъдимия Д. Г.. С Присъда № 32/10.09.2019г. по НОХД № 475/2019г. на ОС – Стара Загора за извършените престъпления по чл.253, чл. 309 и чл.316, вр. чл.308 от НК, на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Д. Г. е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 5 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг“ режим, както и глоба в размер на 10 000 лева.

На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание по НОХД № 306/2016 г. на ОС гр. Ст.Загора, НОХД № 2284/2016 г. на РС гр. Ст.Загора, НОХД № 239/2016 г. на РС гр. Нова Загора, НОХД № 494/2016 г. на РС гр. Нова Загора и по НОХД № 475/2018 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора /включващо наложените наказания за престъпленията по чл.253 от НК, по чл.309 от НК и по чл.316, вр. чл.308 от НК/ в размер на 5 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг“ режим, както и глоба от 10 000 лева.

Присъдата по НОХД № 475/2018г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора с първоначалното решение на ВКС, обаче е потвърдена и влязла в сила на 26.02.2021г. в частта за определените на подс. Д. Г. наказания за извършените документни престъпления, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПАС в частта за престъплението по чл.253 от НК и за приложението на чл.23 и чл.25 от НК.

Междувременно с протоколно определение № 260279/07.05.2021 г. по ЧНД №100/2021г., съобразявайки това решение на ВКС, друг състав на Окръжен съд – Стара Загора, на основание чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.25, вр. чл.23 от НК е определил на подс. Д. Г. едно общо, най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 95/2020г. на ОС – Стара Загора, по НОХД № 1766/2020г. на РС – Стара Загора /4 години лишаване от свобода/, по НОХД № 1766/2020г. на РС- Стара Загора /две години лишаване от свобода/ и по НОХД № 475/2018г. /в частта за извършените престъпления по чл.309 от НК и по чл.316, вр. чл.308 от НК от 6 месеца лишаване от свобода и 9 месеца лишаване от свобода/ като му е наложил едно общо и най-тежко наказание от 4 години „Лишаване от свобода“, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от НК да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим /вж. л. 41 - 43 от ВНОХД №108/23г./.

Видно от справката на Затвора – •, така определеното общо и най-тежко наказание на подс. Д. Г. от 4 години лишаване от свобода по ЧНД №100/2021г. на Окръжен съд – Стара Загора е било с начало 14.12.2019г., зачетен предварителен арест от 18.09.2014г. до 21.09.2014г. от 3 дни. Същият е бил освободен на 29.12.2022г. с помощта на 11 м. и 12 дни от работа в негова полза.

По ЧНД № 3912/2018г. на РС – Нова Загора е определено едно общо и най-тежко наказание по предходните осъждания на подс. Д. Г. по НОХД № 306/2016 г. на ОС гр. Ст.Загора, НОХД № 2284/2016 г. на РС гр. Ст.Загора, НОХД № 239/2016 г. на РС гр. Нова Загора, НОХД № 494/2016 г. на РС гр. Нова Загора от 4 години „Лишаване от свобода“ с начало на наказанието 31.05.2016г. и освободен на 11.09.2019г. с помощта на 8 м. и 20 д. от работа /вж. л.45 – 46 от ВНОХД №108/23г./.

По този начин на практика подс. Д. Г. е изтърпял изцяло наложените му по двете кумулативни вериги наказания, определени с ЧНД № 3912/2018г. на РС – Нова Загора и по ЧНД №100/2021г. на ОС – Стара Загора, включително и за тези по влязлата в законна сила част от първоинстанционната присъда по настоящото дело за извършените престъпления по чл.311 от НК и по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК.

Въпреки това, с оглед на отмяната от ВКС в частта за приложението на чл.23 и чл.25 от НК, както и прекратяването на наказателното производство за престъплението по чл.253 от НК, настоящият състав трябва да се произнесе отново по тези въпроси.

За престъплението по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено в периода от 16-17.09.2014г. на подс. Д. Г. му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода.

За престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК, извършено на 17.09.2014г. му е наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода.

За двете престъпления са налице условията на чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо и най-тежко наказание от 9 месеца лишаване от свобода.

Няма пречка на основание чл. 25, вр. чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Д. Г. да му се определи едно общо и най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 95/2020г. на ОС – Стара Загора, по НОХД № 1766/2020г. на РС – Стара Загора от 4 години лишаване от свобода, по НОХД № 1766/2020г. на РС - Стара Загора от две години лишаване от свобода и по НОХД № 475/2018г. в частта за извършените престъпления по чл.309 от НК и по чл.316, вр. чл.308 от НК от 9 месеца лишаване от свобода, съответно от 4 години „Лишаване от свобода“. Следва на основание чл.25, ал.2, вр. ал.1 от НК да се приспадне от определеното общо и най-тежко наказание от 4 години лишаване от свобода, изтърпяното по ЧНД № 100/2021г. на ОС – Стара Загора, по което е определено общо и най-тежко наказание по присъдите по горепосочените дела. Тъй като същото е изтърпяно изцяло, съгласно справката на Затвора –•, не се налага произнасянето за съответния режим.

По отношение на подс. Г. Г.. С оглед на отмяната на присъдата по НОХД № 475/2018г. на Окръжен съд – Стара Загора и прекратяването на производството по чл.253 от НК от настоящия състав на ПАС и влизането й в сила с първоначалното решение на ВКС в частта за извършените престъпления по чл. 309 от НК и по чл.316, вр. чл.308 от НК, остава произнасяне по чл.23, ал.1 от НК.

За престъплението по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено в периода от 16-17.09.2014г. на подс. Г. Г. му е наложено наказание от 1 година и 3 месеца лишаване от свобода.

За престъплението по чл.308, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено на 17.09.2014г. му е наложено наказание от 1 година и 7 месеца лишаване от свобода.

За двете престъпления са налице условията на чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо и най-тежко наказание от 1 година и 7 месеца лишаване от свобода.

Правилно на основание чл.68, ал.1 от НК е постановено да се изтърпи от подс. Г. Г. и отложеното наказание от 2 години и 10 месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 326/2012г. на Старозагорския окръжен съд. Присъдата е влязла сила на 31.08.2012г., като неговото изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 5 години. В рамките на този срок същият е извършил престъпленията по чл.309 и чл.308 от НК по настоящото дело, поради което следва да изтърпи отделно и това наказание.

Видно от представената справка от Затвора – • подс. Г. Г. е постъпил на 10.09.2019г. с начало на наказанието 10.09.2019г. по НОХД № 326/12г. на ОС – Стара Загора в размер на 2 години и 10 месеца лишаване от свобода със зачетен предварителен арест от 4 дни по НОХД № 475/2018г. Наказанието по НОХД № 326/12г. от 2 години и 10 месеца лишаване от свобода е изтърпяно на 12.02.2020г., от която дата е приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 475/2018г. в размер на 1 година и 7 месеца лишаване от свобода, като към 29.03.2023г. остатъкът е от 3 м. и 23 дни /вж. л. 29 от ВНОХД № 108/23г./.

Настоящият състав намира, че първоначалният режим правилно е определен на „Строг“, но прецизната формулировка би следвало да е на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС, защото се касае за извършени умишлени престъпления в изпитателни срок на предходно условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, като сборът на двете наказания надвишава 2 години. Тази констатация не води до промяна в определения от окръжния съд режим като вид.

Първостепенният съд е изложил аргументи, защо не е отнел процесната сума от 986 620 евро /с левова равностойност 1 929 660, 99 лева /към 15.09.2014 г./ като предмет на престъплението на основание чл. 253, ал. 6 от НК. Подходът му е напълно съобразен със закона и съдебната практика, още повече и след преценката на настоящия състав за приложението на чл.24, ал.1, т.6 от НПК досежно престъпната дейност по чл.253 от НК[8].

Не се налага промяна по отношение и на произнасянето на съда за веществените доказателства.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения.

Предвид на гореизложеното, първоинстанционната присъда следва да бъде отменена в частта, с която подсъдимите Д. И. Г. и Г. Х. Г. са били признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 253, ал. 7, вр. ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 2, пр. 2, 3 и 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 /за Д. Г./, ал. 3 и ал. 4 /за Г. Г./ от НК, поради наличието на влязла в сила присъда за същото престъпление, като се прекрати производството в тази му част. Присъдата следва да се отмени и в частта за приложението чл.23, ал.1 от НК по отношение на определеното на подсъдимите общо и най-тежко наказание, а за подсъдимия Д. Г. и в частта за приложението на чл.25, ал.1 от НК, което следва да бъде определено отново по най-благоприятния за него начин.

Водим от горното и на основание чл. 334, т.4, вр. чл.24, ал.1, т.6 и чл.337, ал.1, т. 2 от НПК, Апелативният съд [1] Вж. ТР. № 1 от 30.10.1998 г. по т.д. № 1/1998г. на ОСНК на ВКС.