Решение № 14911 от 30.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11535/2024 г.

Производството е по реда на чл. 268 и сл. от ДОПК. Производството пред АССГ е образувано по повод на подадена жалба от К. Н. У.-[ЕГН]. Жалбата е насочена срещу Решение № ПИ- 32/05.02.2024 г. на Директора на ТД на НАП - София, с което на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК е оставена без разглеждане жалбата на Улузов срещу Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение с изх.№С230022-035-0316235/25.10.2023г. на главен публичен изпълнител в отдел „Публични вземания“, Дирекция „Събиране“, ТД на НАП София. Жалбоподателят поддържа, неправилност и незаконосъобразност на процесното разпореждане и неправилност на мотивите на директора на ТД на НАП – София, че жалбоподателят няма правен интерес от обжалването, както и издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че по този начин неоснователно административният орган е отказал да се произнесе по неговото искане. Искането до съда е за отмяна на решение на Директора на ТД на НАП - София. Ответникът - директор на ТД на НАП - София, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Самичкова, счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението. Претендира да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Административен съд София - град, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със съобщение за доброволно изпълнение с изх. №024169/2015/000001/10.06.2015г. дружеството „Балмакс“ ЕООД е уведомено, че срещу него е образувано изп.д.№22150024169/2015г. за неплатени в срок публични вземания в особено големи размери, установени с РА №2000906759/22.03.2010г., спрямо които са наложени обезпечителни мерки. По молба на „Балмакс“ ЕООД е образувано изп.д.№20198900400469 по описа на ЧСИ Б.В. въз основа на издаден изпълнителен лист от 26.06.2019г. по гр.д.№3851/2017г. по описа на АС-София срещу К. У. за заплащане на главница в размер на 696373.00 лв. ведно със законната лихва върху нея считано от 19.06.2019г. до окончателното й плащане.С ПНОМ изх.№С200022-022-0004974/03.02.2020г. е наложен запор върху вземане на „Балмакс“ ЕООД към жалбоподателя Улузов, произтичащо от изп.л. от 26.06.2019г., за който запор Улузов е уведомен със Запорно съобщение №С200022-119-0001288/03.02.2020г. редовно връчено на същия на 07.02.2020г. С Постановление изх. № C200022-087-0000001/29.09.2020г. публичния изпълнител на осн.чл.236, ал.6 ДОПК се суброгира в правата на длъжника „Балмакс“ ЕООД спрямо вземането си от К. У. за заплащане на главница в размер на 696 373.00лв. ведно със законната лихва върху нея считано от 19.06.2019г. до окончателното й плащане. На 20.04.2021г. в ТД на НАП София, е постъпило възражение с вх.№С210022-000-0184377 за отписване на задължения по давност на осн.чл.173 от ДОПК от страна на дружеството.С Разпореждане изх.№С210022-035-0241485/22.04.2021г. производството по принудително изпълнение е частично прекратено на осн.чл.225 от ДОПК, поради погасени по давност задължения установени спрямо дружеството в размер на 431 676.09лв.Установено е, че към 27.09.2023г. от страна на Улузов е внесена сума в общ размер 696 376.64лв., което представлява главницата по изпълнителен лист от 26.06.2019г.От страна на жалбоподателя, който е трето задължено лице е надвнесена сума в размер на 30 963.64лв.От публичния изпълнител е прието, че от 28.09.2023г. дружество „Балмакс“ ЕООД вече няма качество на задължено лице към НАП и публичните му задължения са погасени изцяло.Изпълнителното дело е прекратено с Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение изх.№С230022-035-0316235/25.10.2023г., предмет на настоящето производство.Отменени са и наложените обезпечителни мерки и Постановлението за суброгация. На 10.10.2023г. публичният изпълнител при ТД на НАП София е изпратил уведомително писма с изх.№С230022-178-0022463/10.10.2023г. до К. У., с което го уведомява, че към 27.09.2023г. евнесена сума в общ размер на 696 374.64лв. като са изброени плащанията по реда на постъпване, както и за надвнесената сума в размер на 30 963.64 лв., с указание да се подаде искане за възстановяване на суми до дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София. С обжалваното в настоящото съдебно производство решение № ПИ-32/05.02.2024г. на Директора на ТД на НАП - София на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес жалбата по административен ред срещу Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение изх.№С230022-035-0316235/25.10.2023г. По-горестоящият административен орган е изложил съображения, че след като са налице предпоставките на чл.225, ал.1, т.1-7 от ДОПК за прекратяване на производството по принудително изпълнение, за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване на Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение изх.№С230022-035-0316235/25.10.2023г., предвид че същият не е задължено лице след погасяване на публичните задължения в размер посочен в постановлението за суброгация на публичния изпълнител. Жалбата срещу него е подадена в установения 7 – дневен срок по чл. 268, ал. 1 ДОПК, като жалбата е подадена от легитимирано лице и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен, поради което е процесуално допустима. При така установеното от фактическа страна, Административен съд София - град, обосновава следните правни изводи: Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган по чл. 268, ал. 1 ДОПК и е мотивиран от правна и фактическа страна. Липсват данни за допуснати в административното производство съществени процесуални нарушения, които съществено да са ограничили правото на защита на засегнатото лице или които ако не бяха допуснати органът би постановил решение в противен смисъл. Спорът между страните е изцяло правен. Съдът намира доводите на по-горестоящия административен орган в оспореното решение за недопустимост на жалбата срещу Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение изх.№С230022-035-0316235/25.10.2023г. за направени при правилно приложение на закона. Процесуалноправният интерес е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните. Той трябва да е личен - никой не може от свое име да търси съдебна защита на чужди права. Трябва да е и пряк, и непосредствен. Пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т.е. се изменят, отменят или ограничават права, или административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия или за които той поражда задължения. Видно от жалбата до административния орган по реда на чл. 266 от ДОПК, жалбоподателят излага твърдения и доводи касаещи единствено права и задължения на длъжникът по изпълнителното дело. Видно и от молбата до съда за даване ход на делото, К. У. прави искания да бъде изяснено основанието за погасяване на публични вземания спрямо длъжникът по делото, което искане само по себе си не представлява правен интерес за същия, тъй като с погасяването на публични задължения по давност спрямо длъжникът „Балмакс“ ЕООД, се намаляват и задълженията на третото задължено лице-К. У. по суброгацията. По отношение на второто искане от молбата, от кой момент „Балмакс“ ООД е престанал да бъде длъжник на НАП, то отговорът на този въпрос е, че от издаването на разпореждането за прекратяване на производството по принудително изпълнение. По отношение на третото искане от молбата, същите касаят „Балмакс“ ЕООД, и в случай на образувани производства по ДОПК, единствено дружеството се уведомява за тях, както и единствено лицето/лицата, спрямо които са образувани имат право да изискват подобна информация, още повече, че в тях се съдържа и данъчно- осигурителна информация. По отношение на четвъртото искане от молбата до съда на какво основание е възстановена сумата от 30 963.64 на „Балмакс“ ЕООД с АПВ, то основанието е, че поради погасяване на публичните задължения, тази сума се явява надвнесена сума по изпълнителното дело. След погасяване на публичните задължения на „Балмакс“ ЕООД, държавата преставайки да бъде кредитор на „Балмакс“ЕООД, следва да я възстанови на лицето престанало да бъде публичен длъжник. В изпълнителното производство по описа на ЧСИ, „Балмакс“ ЕООД е кредитор на К. У. и сумата от 30 963.64 лв. (възстановена на „Балмакс“ ЕООД с АПВ) следва да бъде редуцирана/намалена в производството по реда на ГПК, т.е. и тук лицето не обоснова правен интерес за нарушени негови лични права. Предвид изхода на делото, искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя К. Н. У.-[ЕГН] трябва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100.00 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 37 от Закона за правната помощ. Така мотивиран, Административен съд София - град, ІII - то отделение, 80 - ти състав: