Решение № 1893 от 30.5.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 11101/2021 г.

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН Образувано е по жалба от „ХХХХХ“ ЕООД, ЕИК №№№№№, представлявано от Н. Т. А. – управител срещу наказателно постановление № 22/30.06.2021 г., издадено от И. В. А. – изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие /АУЕР/, с което на основание на основание чл. 102 от Закона за енергийната ефективност /ЗЕЕ, обн. в ДВ бр. 35 от 15.05.2015 г., в сила от същата дата/ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500, 00 /хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 46, ал. 1 ЗЕЕ. В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на дружеството-въззивник, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон. Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк. Иван Панев, с пълномощно по делото, който оспорва жалбата и пледира за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: С акт за установяване на административно нарушение № 116/19.04.2021 г., съставен от СН. К. К. – гл. експерт в дирекция „Контрол и информация“ при АУЕР при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН и в присъствието на свидетелите Л. Н. К. и И. Д. П. е констатирано, че на жалбоподателят „ХХХХХ“ ЕООД, в качеството си на лице, вписано в публичния регистър по чл. 44, ал. 1 ЗЕЕ не е изпълнил задължението си в срок до 31.01.2021 г. да представи в АУЕР списък на сградите, за които е извършил дейности по чл. 43, ал. 1 ЗЕЕ през предходната 2020 година. В акта е отразено, че с демонстрираното противоправно бездействие на 02.02.2021 г. /първият последващ присъствен ден/ в гр. София привлеченото към отговорност лице е нарушило разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗЕЕ, като препис от същия е връчен на законния представител на дружеството-жалбоподател чрез полицейските органи на ОД МВР-Пловдив на 11.05.2021 г. Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 22/30.06.2021 г. от И. В. А. – изпълнителен директор на АУЕР, с което на основание чл. 102 ЗЕЕ, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско дружество „ХХХХХ“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500, 00 /хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 46, ал. 1 ЗЕЕ. Препис от НП е връчен на служител на дружеството-въззивник на 08.07.2021 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция е депозирана чрез наказващия орган в законоустановения 7-дневен срок на 15.07.2021 г., видно от извършената справка на интернет сайта на пощенския оператор. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приобщените по делото писмени доказателства, относими към назначаването на актосъставителя и наказващия орган на съответните длъжности. На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, с което правото на защита на въззивника е гарантирано в пълна степен. В тази връзка, принципно основателно е оплакването в жалбата, че търговецът не е бил призован надлежно за съставянето на АУАН, доколкото поканата е изпратена посредством електронна поща, но в случая липсват доказателства за нейното получаване. Само по себе си обаче неспазването на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН не би довело до отмяна на оспореното НП, имайки предвид, че правото на защита на въззивника е било гарантирано в пълна степен с последващото предявяване на акта, съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН, което е позволило на неговия законен представител да узнае параметрите на възведеното административно обвинение. Не се споделя и възражението за накърнено право на защита, поради невръчването на препис от съставената докладна записка от 25.02.2021 г. от служители на АУЕР, тъй като същата предхожда изготвянето на АУАН, а съгласно изричната разпоредба на чл. 36, ал. 1 ЗАНН именно с него се поставя началото на административнонаказателното производство. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на търговското дружество от формална страна. Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание. Имуществената отговорност на въззивника „ХХХХХ“ ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 46, ал. 1 ЗЕЕ, като на основание чл. 102 ЗЕЕ му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500, 00 /хиляда и петстотин/ лева. По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят „ХХХХХ“ ЕООД в действителност е лице, вписано в публичния регистър по чл. 44, ал. 1 ЗЕЕ, извършващо обследване за енергийна ефективност, сертифициране на сгради, изготвяне на оценка за съответствие на инвестиционните проекти и изготвяне на оценки за енергийни спестявания. Това обстоятелство поражда задължението му по чл. 46, ал. 1 ЗЕЕ да представя в АУЕР ежегодно не по-късно от 31 януари на текущата календарна година списък на сградите, за които е извършил някоя от изброените дейности през предходната година. При проведеното езиково /лексикално/ тълкуване на посочената правна норма обаче, отчитайки употребената от законодателя производна форма в минало свършено време на преходния глагол от свършен вид „извърша“, се налага несъмнен извод, че процесният списък следва да бъде представен в Агенцията единствено при условие, че търговецът е реализирал някоя от дейностите по чл. 43, ал. 1 ЗЕЕ. На етапа на съдебното следствие не са представени доказателства в очертаната насока, като в предходната фаза на процеса такава проверка не е била извършена, поради което твърденията в жалбата, че привлеченото към отговорност лице не е осъществявало търговска дейност през 2020 г. не са опровергани с предвидените в процесуалния наказателен закон средства и способи на доказване. Ето защо, този съдебен състав намира, че актосъставителят и наказващият орган са допуснали порок при формиране на вътрешното си убеждение, касателно действителния смисъл на приложения материален закон. Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни доводи, че макар така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание да не е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, то отговорността на търговското дружество е ангажирана при некоректно приложение на материалния закон. Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно. Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав