Решение № 425 от 10.12.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 965/2024 г.

Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Образувано е по искане за отмяна на решението и възобновяване на внохд №10/2024г. по описа на СОС и отмяна на присъдата по нохд №778/2022г. по описа на РС Ихтиман, депозирано от осъдения Е. Е. Р., чрез защитника адв.Ч.. Твърди се, че са налице предпоставките по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за това, тъй като решението на въззивната инстанция е постановено при нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанията. Според искането, въззивният съд е формирал неправилно вътрешното си убеждение, въпреки липсата на деятелност по чл.281 от НК и липсата на доказателства за наличието на предвидената от закона специална цел „да набави за себе си или за другиго имотна облага“. При потвърждаване на присъдата са тълкувани превратно доказателствата, като са споделени фактическите и правни изводи на първата инстанция, за което са изложени подробни съображения и са анализирани свидетелските показания. Според защитника, присъдата и въззивното решение почиват на предположения, направените в тях изводи не се основават на конкретни доказателства. Наказанието е явно несправедливо, тъй като при определянето му са взети предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, но не е приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В частта относно отнемането на автомобила на осъдения, се сочи че въззивният съд е нарушил Конституцията на Р България и чл.2, ал.2 от НК, като е потвърдил отнемането на автомобила на основание чл.281, ал.3 от НК, във вр. с чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, според редакцията преди изменението на нормата с ДВ бр.67/2023г. В конкретния случай в чл.281, ал.3 от НК не се съдържа текст, относим към чл.53 от НК, въпросът с отнемането е уреден в чл.281, ал.4 от НК, така че с присъдата и решението не е приложен законът, който е следвало да се приложи. С оглед горното се настоява за отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена присъдата и постановяване на нова, с която Р. да бъде признат за невиновен, като се постанови оправдаване по обвинението, алтернативно след отмяната делото да се върне за ново разглеждане от посочен от решаващия съд стадии, или да се измени решението, като се намалят наказанията „лишаване от свобода“ и „глоба“, и се отмени отнемането на МПС. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, осъденият Е. Е. Р., редовно призован, се явява лично и се представлява от упълномощения си защитник- адв. Д. Ч.. Последната поддържа подаденото искане по изложените в него основания. Счита, че окръжният съд по никакъв начин не е направил самостоятелен анализ на доказателствения материал, като в тази насока поддържа, че е изложила подробни доводи в искането за възобновяване и моли същите да бъдат съобразени от настоящата инстанция. Относно явната несправедливост на наложените наказания допълва, че подзащитният й е с чисто съдебно минало, без криминалистически регистрации, глава на семейство е, има малко дете, за което се грижи и заплащането на наложената „глоба“ се явява непосилно за него. Настоява да бъде отменено и отнемането на лекия автомобил, тъй като правото на частна собственост е неприкосновено. В заключение моли искането за възобновяване да бъде уважено. Осъденият Р., в лична защита, поддържа казаното от защитника си. В предоставената му последна дума, моли за справедливост. Представителят на апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането, като счита, че липсват каквито и да е основания, за да се приеме, че е осъществена някоя от предпоставките по чл. 348, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Поддържа, че фактическата обстановка, въз основа на която решаващите съдилища са изградили правните си изводи съответства на събраните доказателства. Изтъква, че макар действително СОС да се е солидаризирал с анализа на доказателствения материал, направен от първоинстанционния съд, е посочил решения на ВКС, с които е обосновал извода си, че в тази връзка не е необходимо подробно да анализира доказателствата по делото. Същевременно, при извършената проверка, законосъобразно въззивният съд е уважил едно от направените възражения, касаещо извършеното в нарушение на разпоредбата на чл.171, ал.2 от НПК разпознаване и не е кредитирал протокола, който удостоверява това процесуално следствено действие. Вън от последното счита, че в случая доказателствата, събрани по делото /разпитаните по делото свидетели, най-вече полицейските служители, от които е бил задържан впоследствие/, водят към единствено възможния извод, че действително осъденият е осъществил състава на престъплението по чл. 281 от НК. Намира за неоснователно и твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание, с оглед което счита, че подаденото искане за възобновяване на наказателното производство следва да бъде оставено без уважение. В реплика, защитникът на осъденото лице допълва съображенията, че са били обсъдени свидетелски показания, дали повод и на двете инстанции да признаят подзащитния й за виновен, без да се отчита обстоятелството, че показанията на афганистанските граждани касаят период, преди те да бъдат установени, т.е. преди влизането им в България, отношенията им с каналджии и отношения с лица, които са ги завели до границата на България, но никъде тези свидетели не сочели осъденият Р. като евентуален техен водач, нито пък са налични парични средства, за които може да се предположи, че той е действал, с цел да набави за себе си облага. Счита, че единственото обстоятелство, което е ангажирало наказателната отговорност на подзащитния й и станало причина на него да му се повдигне обвинение, е именно разпознаването, извършено от свидетеля Н. С., но същото е извършено в нарушение на чл. 171, ал. 2 от НПК, респективно това доказателствено средство да бъде изключено от доказателствения материал. В тази връзка, не е налично нито едно конкретно доказателство, което да мотивира и двете инстанции да счетат установяването на самоличността на водача на автомобила за безспорно. Показанията на полицейските служители П. и К. възпроизвеждат данни относно задържането на осъдения, а тези на А. и З. - установяването на чуждите граждани по пътен възел Мухово и нищо повече, което да обосновава вината и отговорността именно на Е. Р. като извършител на деянието. Апелативен съд София, след като прецени доводите на страните, материалите по делата и в пределите на правомощията си в настоящото производство, намери следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, като направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и срещу акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, при посочено основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Разгледано по същество, се явява неоснователно. С присъда от 11.09.2023 година, постановена по НОХД № 778/2022 година, РС Ихтиман, 6-и наказателен състав, е признал за виновен и осъдил Е. Е. Р. на „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и „глоба“ в размер на 5000 лв. за извършено престъпление по чл. 281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 от НК. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл. 281, ал.3, вр. чл.53, ал.1, б. „а“ от НК, първоинстанционният съд е постановил да бъде отнет в полза на държавата лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, с рег. № ••••••••, цвят –син металик, рама № VF1KCOVEF25678934, собственост на осъденият Р.. С решение от 10.06.2024 година, постановено по ВНОХД № 10/2024 година по описа на СОС, 1-и второинстанционен наказателен състав, първоинстанционната присъда е била изцяло потвърдена. Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението за допуснати съществени процесуални нарушения. Съдилищата по фактите са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не престъплението от осъдения Р., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, подробно изброени в мотивите, приложените писмени доказателства /в това число справка за движение на МПС с рег. № ••••••••, справка за собственост на МПС с рег. № •••••••• /, чрез които е установено точно поведението му. При извършената проверка не са констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверeна изцяло правилността на присъдата, видно от приложените мотиви. Внимателният преглед на съдебните актове сочи, че решаващите съдилища не са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила при проверка и оценка на доказателствените източници в съответствие с правилата на формалната логика. Вътрешното убеждение на контролираните инстанции по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, е формирано след проверката на наличната доказателствена съвкупност от валидни доказателствени източници, която преценка е извършена изцяло в пълно съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК. Всички събрани гласни и писмени доказателства са били подложени на задълбочен и внимателен анализ, както от първоинстанционния съд, така и от въззивния съд, и са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Нито едно доказателство или доказателствено средство не е подценено или надценено, нито пък му придадено съдържание, каквото няма. Фактическата обстановка, установена от решаващите съдилища, не се отличава с някаква усложненост, като обстоятелствата около установяването на автомобила, управляван от осъдения Р. и мигрантите, които е превозвал в него са изведени след обстойно обсъждане и преценка на събраните по делото годни доказателства, инкорпорирани чрез свидетелските показания на Т. З./вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания, депозирани в хода на ДП/, А. А./вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания, депозирани в хода на ДП/, К. К., Б. П./ вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания, депозирани в хода на ДП/, Т. З. / вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания, депозирани в хода на ДП /, Е. К. /вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания, депозирани в хода на ДП/, Р. Г., А. Ю., показанията на свид. Н. С., дадени пред съдия на ДП и дадените пред разследващ полицай, С. Т., З. Н., Д. М., К. К. и Н. У., както и писмения доказателствен материал, приобщен по съответния ред. Основните възражения в подаденото искане, развити като нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, касаят именно кредитирането на гласните доказателства, тяхната достоверност и правилност, респективно възможността съдебните инстанции да формират законосъобразен извод относно правната страна на деянието, за което се търси наказателната отговорност на Р.. Инстанциите по фактите не могат да бъдат упрекнати в безкритичност при оценката по същество на свидетелските показания на А., З., П. и К.. Напротив, след преценка на относимите към предмета на доказване факти, първостепенният съд аргументирано е посочил по отношение на кои факти ги кредитира като достоверни, взаимнодопълващи се и в корелация на останалите доказателства по делото. Така, показанията на тези свидетели установяват приблизителното време и мястото на което за първи път е видян автомобила, управляван от осъденото лице, къде е установен и спрян по- късно, както и къде са установени чуждите граждани. Информацията, възпроизведена от свидетелите А. и З. относно времето от установяването на автомобила до намирането на мигрантите се припокрива изцяло от писмените доказателства - справка от СКТ, докладна на свидетеля П. и докладна от Началник група ОДЧ ОДМВР София. Обстоятелствата около установяването на процесния автомобил на пътен възел „Мухово“ и на чуждите граждани в тревиста местност в близост до пътния възел се съдържат и в показанията на свидетелите Г., Ю. и Н. С. /депозирани от последния пред съдия в хода на ДП и приобщени по съответния процесуален ред/. С нужното внимание е било подходено и към показанията на свидетелите С. Т., З. Н., Д. М., К. К. и Н. У., като освен информацията относно преминаването и пребиваването им на територията на Р България, заплатените от техни близки суми, тези свидетели /с изключение на Н. У./ описват осъдения идентично по отличителни външни белези, като лицето което ги е транспортирало през цялото време. На свой ред, въззивният съд не може да бъде упрекнат в липсата на аналитична дейност, касателно доказателствената съвкупност. Той е възприел изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първия съд, достигайки до извод за направена вярна оценка на доказателствата и доказателствените източници. Тези изводи на окръжния съд не сочат на допуснато процесуално нарушение, тъй като принципно той не е бил длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото. Това не е необходимо, когато мотивите към присъдата са аналитични и убедителни, и това позволява на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда/Решение № 181 по н.д. № 486/12г., ВКС, І н.о./. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като настоящата извънредна инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая, инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, като същите са оценени при спазване на изискванията на НПК, поради което не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на предходните инстанции да установят по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване. Приетата от решаващите съдилища фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства. Въззивният съд изцяло е възприел за правилен доказателствения анализ, направен от първостепенния съд. Прави впечатление, че още първата инстанция е обсъдила всички доказателства и доказателствени източници, при това с необходимата задълбоченост, като следва да се отчете прецизния аналитичен подход при оценка на гласните доказателствени средства и в частност на свидетелските показания на А. А., Б. П., Т. З., Е. К., Р. Г. и А. Ю.. Неоснователно в искането се поддържа, че е допуснато нарушение на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата в нарушение на чл.107, ал.3 НПК. От съдържанието, както на мотивите на първоинстанционната присъда /които са повече от изчерпателни/, така и на решението на контролиращия съд е видно, че и двете решаващи инстанции са обсъдили поотделно и в тяхната съвкупност показанията на всички разпитани по делото свидетели, анализирали са ги и са изложили подробни съображения кои от относимите обстоятелства се установяват посредством всеки от тях. Оценката им е направена с оглед тяхното съдържание и действителния им смисъл. Точно тук се намесва в пълна степен оценъчната функция на съда, който след съпоставка на събрания доказателствен материал, прави преценка на относимите доказателства, респективно кои доказателства кредитира, в кои части и относно кои обстоятелства ги кредитира. Онази част от доказателствените източници, които са съдържали противоречия по отношение на обстоятелствата, значими за отговорността на осъдения, са били изяснени, като е даден кредит на доверие на взаимно кореспондиращи си доказателства и доказателствени средства. Именно поради прецизността, с която първата инстанция е подходила към изясняването на всички релевантни към настоящия казус въпроси, както и извършената въззивна проверка/чиито обхват включва и изчерпателен отговор на оплакванията, поддържани във въззивната жалба на подсъдимия/, за настоящия съд не съществува правно валидно основание да сподели възражението за допуснати процесуални нарушения, свързани с наличната доказателствена маса на базата, на която съдебните инстанции са формирали правните си изводи. Доколкото последното рефлектира и върху правилното приложение на материалния закон, настоящият съд намира, че при спазване на процесуалните норми и изисквания, въз основа на всестранно проведено разследване, двете редовни инстанции са стигнали до законосъобразния извод за обективна и субективна доказаност на обвинението по чл.281, ал.2, т.2 и т.5, вр. ал.1 НК. Неоснователно се явява и наведеното в искането за възобновяване оплакване за допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. На първо място, доколкото в хода на производството пред първоинстанционния съд е прието изменение в приложимия закон, съгласно което е бил завишен размерът на наказанието „лишаване от свобода“ и „глоба“, законосъобразно решаващият съд е определил наказанието, прилагайки разпоредбата на чл.2, ал.2, вр. ал.1 от НК, доколкото нормите на действащия към момента на извършване на деянието закон се явяват по- благоприятни за дееца. На свой ред, първостепенният съд безспорно е отчел всички обстоятелства, които законодателят е предвидил в НК, вземайки предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства – високата степен на обществена опасност на деянието, предвид широката разпространеност на този вид деяния към инкриминирания момент, провокиращо засилване на напрежението сред обществото по повод нерегламентираното и несанкционирано от институциите установяване и придвижване на големи групи нелегални мигранти, допълнителния криминогенен фактор за извършването и на други престъпления във връзка с нелегалните емигранти на територията на страната, както и извършването от самите тях на престъпления от общ характер. Същевременно, съдът е ценил като смекчаващи отговорността на подсъдимото лице обстоятелства - чистото съдебно минало, доброто процесуално поведение на подсъдимия, както и продължителността на воденото наказателно производство /без да придава изключително значение на последното/. Отчитайки наличието както на смекчаващи, така и на отегчаващи отговорността обстоятелства, първостепенният съд правилно е определил наказанието за извършеното престъпление от подсъдимия при условията на чл.54 НК, тъй като не са налице основанията на чл.55 НК, в резултат на което, за осъщественото от Р. деяние по чл.281, ал.2, т.2 и т.5, вр. ал.1 НК, РС-Ихтиман е отмерил справедлив и съответен на постигане на визираните в чл.36 от НК цели размер на наказанието към минималния предвиден, а именно- „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години, както и „глоба“ в размер на 5000лв. На основание чл. 281, ал.3 от НК съдът е отнел в ползва на държавата лек автомобил „Рено“, модел „Канго“, с рег. № ••••••••, цвят –син металик, рама № VF1KCOVEF25678934, собственост на осъденият Р.. На свой ред, окръжният съд се е съгласил изцяло с направения от първия съд прочит на касаещите вината на дееца обстоятелства, и като не е констатирал допълнителни такива, законосъобразно е потвърдил присъдата и в наказателно-осъдителната й част. Настоящата инстанция намира решението на СОС за правилно и законосъобразно. По делото не се установяват обстоятелства, които да не са били съобразени и да обосновават допълнително смекчаване на наказателно - правното положение на осъдения, поради което въпрос за явна несправедливост на наложеното наказание в случая не може да бъде поставян. Лишено от основание е и възражението на защитата по повод постановеното отнемане на лекия автомобил „Рено Канго“, собственост на Р., доколкото съгласно разпоредбата на чл. 281, ал.3 от НК, действаща към момента на деянието /предвид приложението на чл.2, ал.2 от НК/, в случаите по ал. 2, т.1, превозното средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на дееца, какъвто е настоящия случай. Ето защо, като намери, че искането на осъдения Р., подадено чрез процесуалния му представител е неоснователно по изложените в него доводи, настоящият състав на САС прие, че не са налице основанията за възобновяване на наказателното дело и отмяна на влязлата в сила присъда с удовлетворяване на заявеното искане, поради което и съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК, счете, че следва да го остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК, САС в настоящия състав