Решение № 536 от 27.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 282/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН“ ООД, ЕИК 204467569, със седалище и адрес на управление в гр. ••• 1231, р-н „•••“, ж.к. „••• – 2“, бл. •••, вх. •••, ет. •••, ап. •••, представлявано от управителя И. Д. К., срещу Решение № 144 от 02.02.2023 г., постановено по т. д. № 768 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI-24 състав, В ЧАСТТА, с която са отменени по иск по чл. 74 ТЗ, предявен от Е. И. А., гр. •••, кв. •••, ул. „•••“ 48. вх. •••. ет. •••. ап. ••• срещу „МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН“ ООД, ЕИК 204467569, гр. ••• 1231, р-н •••, ж.к. ••• - 2, бл. •••, вх. •••, ет. •••, ап. ••• всички решения /по т.1-4/, взети на Общото събрание на съдружниците на „МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН“ ООД, ЕИК 204467569, провело се на 15.04.2022г. като незаконосъобразни, като „МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН“ ООД, ЕИК 204467569, гр. ••• 1231, р-н •••, ж.к. ••• - 2, бл. •••, вх. •••, ет. •••, ап. ••• е осъдено да заплати на Е. И. А., гр. •••, кв. •••, ул. „•••“ 48. вх. •••. ет. •••. ап. •••, сумата от 80 лева разноски по делото. Твърди се във въззивната жалба, че решението, в частта, с която съдът е отменил по иск по чл. 74 ТЗ всички решения, взети на Общото събрание на съдружниците в дружеството, провело се на 15.04.2022 г. като незаконосъобразни, е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Въззивникът счита, че съдът правилно е приел, че Общото събрание на съдружниците в дружеството, провело се на 15.04.2022 г., относно изключването на съдружника Е. А., е свикано редовно и решенията са взети от компетентен орган, при наличието на необходимите кворум и мнозинство за вземането на решения. Съдът неправилно, обаче, е приел, че не е спазен материалният закон при вземането на решенията за изключване на съдружника Е. А.. Според въззивника неправилно и необосновано е заключението на първоинстанционния съд, че не може да се обоснове категоричен извод за действие, даващо основание за изключване на ищцата като съдружник, завеждането на иск от нейна страна за прекратяване на дружеството. Твърди се във въззивната жалба, че завеждането на подобен иск може да представлява действие против интересите на дружеството по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ. В закона не се съдържа изискване това действие да бъде противоправно, за да бъде квалифицирано като увреждащо дружествените интереси, като се излагат подробни доводи в тази насока. Съдружникът в ООД има и други признати от закона правни възможности (освен прекратяване на дружеството по реда по чл. 155, т. 1 ТЗ) да прекрати участието си като съдружник, от които би получил еквивалентен имуществен резултат (при това при значително облекчена извънсъдебна процедура), без обаче чрез тях да обрича съществуването на дружеството - прехвърляне на дял по чл. 129 ТЗ или прекратяване на участието по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Избирайки, обаче, най-тежкия от гледна точка на дружеството способ, безспорно съдружникът осъществява действие, увреждащо неговия интерес. Според въззивника първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил и не е изложил аргументи относно заведения иск за прекратяване на дружеството от страна на ищцата, като вместо това само е посочил, че не може да се обоснове категоричен извод за действие, даващо основание за изключване на ищцата. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е установено кога и колко свидетелства за професионална квалификация по професия „брокер“ са предадени на ищцата. Тези документи според въззивника са от съществено значение за осъществяване дейността на дружеството, тъй като са пряко свързани с изпълнение на поетите договорни задължения. Непредаването им от страна на ищцата до съответните лица, които са получили квалификацията сериозно уврежда доброто име и репутацията на дружеството, като води и до вреди, което е признато от самата ищца. В нейно становище относно общо събрание на съдружниците, насрочено за 12.10.2021 г., същата излага, че на 25.01.2021 г. е изпратено уведомление от фондация „НООБ“ за предприемане на принудителни действия срещу дружеството и събиране на дължими суми чрез съдия-изпълнител, като цитира - „беше абсолютно необходимо да задържа наличните при мен свидетелства“. Посочва, че свидетелят К. е изложила подробни аргументи относно предаването на въпросните 48 бр. свидетелства на ищцата. Макар и свидетелят да е майка на управителя на дружеството, същата дава показания пред съд под страх от наказателна отговорност. Съдът не е кредитирал показанията и неправилно е заключил, че не може да се установи предаването на процесните 48 бр. свидетелства на ищцата. С тези си действия, изключеният съдружник е действал против интересите на дружеството като му е нанесъл вреди. Съдът правилно е приел, че неучастието на ищцата в ОС на 15.02.2022 г. действително не представлява действие срещу интересите на дружеството, но това й неявяване следва да се тълкува в цялост с всички нейни останали действия, които разгледани в съвкупност представляват действия, с които се действа срещу интересите на дружеството. Както правилно и самият съд е посочил между съдружниците има задължения, типични за персоналните дружества. Именно поради тази причина отделните действия на ищцата Е. А. в своята съвкупност показват цялостно увреждане интересите на дружеството, като въззивникът посочва подробно кои действия счита за увреждащи интересите на дружеството. С оглед изложеното, моли, съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която същият е отменил по иск по чл. 74 ТЗ всички решения, взети на Общото събрание на съдружниците в дружеството, провело се на 15. 04. 2022 г. за изключването на съдружника Е. А. и вместо него да постанови решение по съществото на спора, с което да отхвърли иска по чл. 74 ТЗ, като присъди и направените по делото разноски. Въззиваемата страна Е. И. А. е депозирала отговор в законоустановения срок, в който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд като се претендират направените по делото разноски.В отговора се подържа, че решението, в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Едно от фактическите основания за изключването на ищцата като съдружник е обстоятелството, че тя е предявила иск по чл. 155, т. 1 ТЗ с искане да се постанови решение за прекратяване на дружеството, което не представлява действие, даващо основание за изключването й като съдружник. Съдът, съобразявайки доказателствата по спора и твърденията в исковата молба, е следвало да изследва доколко изобщо процедурата по изключване е била инициирана за това конкретно действие. Видно от предупреждението за изключване, връчено на Е. А. на 15.03.2022 г., в него не се посочва като фактическо основание за евентуално изключване предявяването на иск по чл. 155 от ТЗ пред СГС за прекратяване на „МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН“ ООД. Едва в т. 4 от протокола от общото събрание на съдружниците, проведено на 15.04.2022 г., се посочва, че на дружеството е връчена искова молба, подадена от ищцата, с която се иска от съда да постанови прекратяване на дружеството. Това обстоятелство е използвано като основание за приемане на решението за изключване на Е. А., макар и същото да е въведено за пръв път едва при провеждане на общото събрание на съдружниците, на което е прието решението за изключване. Ищцата не е била предупредена за изключването, като следва да се има предвид, че връчването на предупреждение за изключване по чл. 126, ал. 3 от ТЗ поставя началото на процедурата по изключване. Целта на писменото предупреждение е да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по повод на участието му или неучастието му в дружествените работи. Изискването до предложения за изключване съдружник да се отправи предупреждение е императивно и нарушаването му опорочава приетото решение за изключване, като са изложени подробни доводи в тази насока. Счита, че изключването на съдружник въз основа на действие/бездействие, което не е описано в предупреждението по чл. 126, ал. 3 от ТЗ, е равнозначно на липса на предупреждение, а липсата на предупреждение е съществен порок на процедурата, който води до незаконосъобразност на решението за изключване. Действително в т. 4 от протокола от общото събрание, проведено на 15.04.2022 г., е посочено, че исковата молба е връчена на дружеството след изпращане на предупреждението за изключване. Това обаче не изключва възможността да се отправи ново предупреждение, в което да се опишат точно и изрично считаните за нарушения действия. В първоинстанционното решение не са обсъдени посочените доводи, макар в исковата молба изрично да е наведено оплакване в този смисъл. Въззиваемата страна счита, че дори да се приеме, че липсата на предупреждение не е порок, достатъчен да обоснове незаконосъобразност на решението за изключване, анализирано по същество предявяването на иск по чл. 155 ТЗ срещу дружеството не представлява годно за изключване на съдружника основание. В този смисъл, изводът на съда в решението на първа инстанция е правилен. Счита за безспорно, че предявяването на иск за прекратяване на дружеството от страна на съдружник не би могло да представлява действие против неговите интереси по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ. Посочено е в отговора на въззивната жалба, че престижът и доброто име на дружеството не са абстрактни категории, които нямат проявление в обективната действителност. В този смисъл, ако въззивникът твърди, че дружеството е с накърнени престиж и добро име в резултат на предявения иск, то е следвало да бъдат предприети своевременни действия по доказването на тези твърдения. В процеса пред първоинстанционния съд такава доказателствена дейност не е извършвана, а пред въззивния съд тази възможност се явява преклудирана. Счита, че без значение е съществуването в полза на съдружника на други правни възможности за прекратяване на участието му в дружеството. Съдружникът разполага със свободата на преценка кога и кое от правата си да упражни, като от него не може да се очаква да се съобрази с желанията и очакванията на другия съдружник. Правото да се предяви иск по чл. 155, т. 1 ТЗ е обусловено единствено от размера на дяловото участие в капитала на ищеца/ищците. Упражняването му е предоставено на свободната преценка на активно легитимираните субекти. Противоречащо на логиката е нормативното уреждане на този иск, ако същевременно законодателят счита упражняването му за накърняване на дружествените интереси по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ. Счита, че правото да се предяви иск по чл. 155, т. 1 ТЗ е законово признато на всеки съдружник, притежаващ повече от 1/5 от капитала в дружеството и упражняването му не нарушава дружествените интереси. Невъзможна е съпоставка между иска по чл. 155, т. 1 от ТЗ и някоя от възможностите за прекратяване или прехвърляне на членствено правоотношение, защото целите, които те преследват, и предназначението им са напълно различни. Дори да се приеме, че Е. А. е могла да предприеме различно действие, от доказателствата безспорно се установява, че това е сторено. Тя е проявила инициатива за продажба на притежаваните от нея дружествени дялове на другия съдружник — И. К.. До постигане на съгласие между страните обаче така и не се е стигнало. Следователно, необосновани са оплакванията на въззивника, че Е. А. е предприела действия по предявяване на иск за прекратяване на дружеството без да опита да се възползва от някой от другите законово регламентирани способи за излизане от членствения състав на дружеството. Въззиваемата страна посочва, че всички обвинения срещу Е. А., свързани с предаването на свидетелства за професионална квалификация „брокер“, касаят евентуално извършени действия в качеството й на управител на „МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН“ ООД. Затова дори да се приеме, че те са довели до засягане на дружествените интереси и са нанесли вреди, следва се приложи редът за ангажиране на отговорността на управителя, а не процедурата за изключване на съдружник. Противно на твърденията във въззивната жалба, Е. А. не е признавала, че не е предала свидетелствата до съответните лица. Напротив, в подробните писмени обяснения, депозирани до общото събрание на дружеството, тя изрично заявява, че „свидетелствата са предадени по съответния ред на Възложителите по договора. Тези твърдения са потвърдени от показанията на свидетеля К.. Правилно съдът не е кредитирал напълно показанията на свидетеля К.. Във въззивната жалба се съдържат още и неверни твърдения за нанесени вреди на дружеството, изразяващи се в предприемане на принудителни действия от страна на съдебен изпълнител. В действителност подобни действия, причинили вреди, не се доказват. Тълкувани в цялост, действията на Е. А. като съдружник не биха могли да доведат до обоснован извод, че интересите на дружеството са засегнати. Е. А. е участвала в заседанието на общото събрание, проведено на 15.02.2022 г. Обстоятелството, че тя е била представлявана от пълномощник не опорочава валидността на участието й. В този смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. След като Е. А. е заличена като управител на МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕИШЪН“ ООД през м. юни 2021 г., едва през м. февруари 2022 г. е свикано и проведено общо събрание, което да приеме решение за гореспоменатата промяна в ТРРЮЛНЦ. Това обстоятелство сериозно дискредитира твърденията на въззивника и свидетелските показания на г-жа К., че дейността на дружеството е била фактически спряна. Фактът, че думата „заедно“ относно начина на представителство на дружеството е продължила да фигурира по партидата дори и след заличаването на ищцата като управител, не може да се вмени в нейна вина. Доколкото никое от действията на Е. А. не е противоречие с интересите на „МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН“ ООД, нито е форма на правонарушение, разгледани в цялост те също не носят правни и фактически последици, даващи основания за изключването й като съдружник. Решението не е обжалвано, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 137, ал. 5, вр. с ал. 4 ТЗ, предявен от Е. И. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. •••, кв. •••, ул. „•••“ 48, вх. •••, ет. •••, ап. •••, срещу „МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН“ ООД, ЕИК 204467569, гр. ••• 1231, р-н •••, ж.к. ••• - 2, бл. •••, вх. •••, ет. •••, ап. ••• за прогласяване на нищожността на всички взети решения на Общото събрание на съдружниците на „МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН“ ООД, ЕИК 204467569, провело се на 15.04.2022 г. и е влязло в сила. Съдът по предмета на спора съобрази следното: Производството по делото е образувано по искова молба на Е. И. А. ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. •••, кв. •••, ул. „•••“ 48, вх. •••, ет. •••, ап. •••, с която е предявен иск срещу „МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН“ ООД, ЕИК 204467569, гр. ••• 1231, р-н „•••“, ж.к. „••• – 2“, бл. •••, вх. •••, ет. •••, ап. •••, представлявано от управителя И. Д. К., за прогласяване нищожността на всички решения, взети на Общо събрание на съдружниците в дружеството, проведено на 15.04.2022г. и в условията на евентуалност, иск по чл. 74 ТЗ срещу дружеството за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците, проведено на 15.04.2022г. Ищцата Е. И. А. твърди в исковата молба, че има качеството на съдружник в „МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН“ ООД с 50% дялово участие, а другият съдружник в дружеството е И. Д. К., ЕГН ••••••••••. На 15.04.2022г. е проведено общо събрание на съдружниците на „МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН“ ООД, на което са взети следните решения: по т. I - за изключване на ищеца като съдружник, на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ, по т. II - за разпределение и поемане на освободените дружествени дялове от другия съдружник И. Д. К., по т. III — приемане на нов учредителен акт на дружеството и по т. IV - за възлагане на управителя на дружеството И. Д. К. за предприемане на всички необходими действия за вписване на промените по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ. Посочва, че на 20.04.2022г. по електронен път било подадено заявление А4 до Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията с вх. № 20220420140353/20.04.2022 г., с което се искало вписване на промяна на обстоятелствата по повод взетите решения на 15.04.2022г. По подаденото заявление е бил постановен отказ с изх. № 20220420140353/21.04.2022 г., който към датата на депозиране на искова молба не е влязъл в сила. Решенията, взети на събранието са незаконосъобразни, тъй като противоречат на закона и на устава на дружеството, а не е спазена процедурата по изключването като съдружник, в това число не е налице и изискуемият кворум. Ищцата посочва, че не са налице основанията за изключването и като съдружник, посочени в протокола от взетото решение от 15.04.2022г. Не е налице виновно неизпълнение на задълженията и като съдружник, а част от посочените в решението основания за изключването касаят дейността и като управител. Като нарушения на процедурата по изключването на съдружник посочва, че общото събрание не е взело решение за отправяне на писмено предупреждение за изключването й. Твърди, че по т. 3 от дневния ред, касаещ приемането на решение за оправомощаване на управителя на дружеството да отправи предупреждение към съдружника Е. И. А. по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ за изключване, пълномощникът на Е. А. - И. С. П., гласувал "против". Посочва, че не е налице необходимият кворум, предвиден в чл. 23, ал. 1 от дружествения договор на дружеството, а именно мнозинство от 85% от капитала, поради което взетото решение на общото събрание на 15.02.2022г. за отправянето на предизвестие от управителя на дружеството до съдружника за изключването и е незаконосъобразно. Освен това, посочва, че е недопустимо включването на нови основания за изключване при разискването, които не са били включени в поканата за свикване на ОС и в предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ. Ищцата твърди, че наред с неспазване на процедурата, липсват и основания за изключването и като съдружник. Сочените от ответника действия не представляват неизпълнение на задълженията за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия против интересите на дружеството. В тази връзка излага следното: На 15.03.2022г. получила нотариална покана, съдържаща предупреждение по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ. Към поканата не били приложени доказателства в подкрепа на изложените в предупреждението твърдения. Ищцата била информирана, че ще бъде изключена като съдружник, в случай че до провеждане на следващо Общо събрание на 15.04.2022г. не съдейства на дружеството да осъществява дейността си, като активно участва в работата на общото събрание при приемането на решение за промени по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, касаещи заличаване на думата „заедно“ в раздел: “Начин на представляване“ във връзка с напускането й като управител по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ, както и приемане на нужните промени в дружествения договор във връзка с тази промяна. Ищцата твърди, че като друго основание за изключването било посочено, че липсва реакция от нейна страна до провеждане на Общото събрание на съдружниците на 15.02.2022 г. във връзка с решаване на проблема, който създавал присъствието на думата „заедно“ в партида на дружеството по повод представителството му. По повод получената покана, ищцата твърди, че била дала писмени обяснения, получени лично от другия съдружник И. К. на 13.04.2022 г. Твърди, че е оказала съдействие във връзка със заличаване на думата „заедно“ от партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, като присъствала чрез пълномощник на общо събрание на съдружниците, проведено на 15.02.2022г., на което същият гласувал „За“ по точката, касаеща отстраняването на проблема с представителството, вследствие на което на 24.02.2022г., в Търговския регистър била вписана надлежно промяната, като от партидата на дружеството било заличено като обстоятелство думата „заедно“. В тази връзка ищцата твърди, че соченото като основание за изключването й обстоятелство към датата на приемане на решението на общо събрание на 15.04.2022г. не е налице. Ищцата посочва, че като друго основание за изключването й като съдружник ответникът сочел, предприетите от нея действия, касаещи заличаването й като управител на дружеството на основание чл. 141 ал. 5 ТЗ. Това поведение ответникът бил тълкувал като действие против интересите на дружеството. Също така, ищцата посочва, че като основание за изключването й било включено и обстоятелството, че на проведеното на 15.02.2022г. общо събрание на дружеството не присъствала лично, а чрез пълномощник и не били зачетени дадените от нея писмени обяснения. Ищцата твърди, че в поканата за провеждане на общо събрание на 15.04.2022г., не било включено предупреждение за изключването й по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Друго основание за изключването й, което било посочено, е предявеният от нея иск по чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на дружеството. Ищцата твърди, че това нейно действие не може да се тълкува като извършено против интересите на дружеството, а представлява упражняване на законоустановени права на всеки един съдружник. Твърди, че е недопустимо да бъде сочено като основание за изключването й като съдружник и поведение, което тя е имала в качеството й на управител на дружеството. Това са действията, касаещи предаването на 48 броя Свидетелства за професионална квалификация по професия „Брокер“. В тази връзка сочи, че е дала подробни обяснения какво се е случило с въпросните свидетелства с писмените си обяснения, изпратени във връзка с провеждане на общото събрание на 15.04.2022г. Освен това посочва, че същите не били 48 на брой, а 21 бр. В допълнение поддържа, че проблемът, който бил възникнал с тях по повод на дължими от страна на дружеството суми към Фондация НООБ за тях, бил отстранен, като била установена точната дължима сума и същата била заплатена лично от ищцата. След което изпратила въпросните свидетелства към преводач в Италия съгласно установената на дружеството процедура и били предадени на възложителите по договорите за обучение. Като други действия, възприети в разрез с интересите на дружеството, били посочени и следните: подаване на заблуждаваща информация до обслужващата банка относно действителния адрес за комуникация с дружеството; използването на рекламни материали на ЦПО „КЕЛИ", собственост на дружеството „МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН "ЕООД, за насочване на клиенти към друго дружество (АСЕНИНА ООД), което няма нищо общо с "МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН"ЕООД, свързвайки рекламите с координати на другото дружество - заблуждаваща реклама; подписване на декларация по чл. 142 ТЗ от страна на ищцата при назначаването й като управител на МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН“ ЕООД, в която декларирала, че не заема длъжност в ръководни органи на други дружества, въпреки че към този момент е била член на Съвета на директорите на „Илиин Марин“ АД, ЕИК 204845905; подаване на информация до БТПП, с която се уронвал престижа на дружеството. Ищецът твърди, че така изброените нарушения, освен, че са неверни, са свързани с дейността й като управител на дружеството и не биха могли да обосноват изключването й като съдружник. Твърди, че независимо от това, била взела становище и по тях в изпратените писмени обяснения във връзка с провеждането на общото събрание на 15.04.2022г. Освен всичко, посочва, че не били представени доказателства за действията, извършени от нея и сочени като нарушения от страна на ответника, същите не били конкретизирани по време, място и в какво точно се изразяват. Ответникът оспорва основателността на предявените искове и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. По отношение на евентуално предявения иск прави подробно изложение по фактите, довели до вземане на решение от общото събрание на дружеството за изключване на ищцата като съдружник - решения от 15.04.2022г., като твърди да е спазил процедурата по изключването. По отношение на твърденията за неспазване на процедурата по изключването, ответникът посочва следното: не оспорва, че редът за изключване на съдружник наистина изисква преди вземане на решение за това същият да получи писмено предупреждение, като му се предостави достатъчен период от време да преосмисли и коригира поведението си. В случая твърди, че тези изисквания са спазени. Посочва, че на Е. А. е била връчена нотариална покана, в която се съдържало и предупреждение за изключване. Същата била получена от нея на 15.03.2022 г. Ответникът твърди, че независимо от получаването на поканата, ищцата продължила да има поведение, което било основание за изключването й като съдружник от дружеството. Посочва, че бил несъстоятелен доводът на ищцата, че решението за отправяне на предупреждение за изключване следвало да се гласува и от двамата съдружници на дружеството, доколкото така би се блокирала възможността за изключването на съответния съдружник при определени условия. Допълва, че самото обстоятелство, че изобщо било взето такова решение било израз на добра воля, доколкото законът не изисквал да се взема решение от общото събрание за отправяне на предупреждение. Като причини за вземане на решенията на общото събрание на дружеството, проведено на 15.04.2022г. сочи следните: Представените от Е. А. писмени обяснения не давали отговор на поставените от дружеството въпроси. Отделно от това, липсата на личното й присъствие на проведеното общото събрание довело до невъзможността да се проведе т.нар. „изслушване“ на съдружника, каквото било заявено в дневния ред. Твърди, че след едноличното напускане на ищцата като управител, считано от 03.06.2021 г. - датата на вписване на това обстоятелство в Търговския регистър, в продължение на повече от 7 месеца, поведението й като съдружник било в разрез с интересите на дружеството. Твърди, че липсата на съдействие от страна на ищцата по отношение промяната в обстоятелствата по партида на дружеството, касаеща представителството, а именно премахване на думата „заедно“ в раздел „Начин на представляване“, довело до невъзможността на управителя да открие дружествена сметка и в други банки, освен налична. Твърди, че ищцата поставяла условия, при спазването на които щяла да съдейства на дружеството както за отстраняване на проблема, породил се от останалата по партида на дружеството дума „заедно“, така и за прехвърляне на дяловете на другия съдружник. Условието било вземане на решение за освобождаването й от отговорност като управител на дружеството. В тази връзка отбелязва, че ищцата с поведението си сама смесвала двете си качества - на управител и на съдружник. Посочва, че бил получил съдействие от страна на ищцата едва след отправеното към нея предупреждение за изключване. Като друго основание за изключването й сочи поведението й във връзка със свидетелствата за професионална квалификация. Твърди, че дружеството е възложило на Фондацията по силата на договор помежду им да обучи определен брой курсисти и да издаде свидетелства за професионална квалификация, които след получаването им от Фондацията в изпълнение на договореностите е трябвало да се предадат на г-жа С. К., а не на „УНИВЕРСИТАС МЕРКАТОРУМ“ от гр. Рим и ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ от гр. Перник. Твърди, че ищцата не била предала въпросните свидетелства, като в потвърждение на това посочва, че липсвало и плащане във връзка с тяхното предаване. Твърди, че ищцата имала поведение, което не спомагало за реализирането на приходи за дружеството от неговата дейност. Посочва, че Е. А. подвеждала клиентите на дружеството, че предлаганите услуги се извършват от него, а всъщност те се извършват от друго дружество, респективно, приходите са за това друго дружество. В тази връзка посочва, че поведението на Е. А. било нелоялно спрямо дружеството. Намира, че подаването на иск за прекратяване на дружеството представлявало също действие, което е в разрез с интересите на дружеството. Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна: Между страните няма спор, а и се установява от Търговския регистър, че дружеството „МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН“ ООД е регистрирано с двама съдружници, с 50% дялово участие, единият, от които е ищцата, а другият съдружник в дружеството е И. Д. К.. От представеният протокол за проведено ОС на съдружниците се установява, че на 15.04.2022г. е проведено общо събрание на съдружниците на „МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН“ ООД, на което са взети следните решения: по т. I - за изключване на ищеца като съдружник, на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ, по т. II - за разпределение и поемане на освободените дружествени дялове от другия съдружник И. Д. К., по т. III — приемане на нов учредителен акт на дружеството и по т. IV - за възлагане на управителя на дружеството И. Д. К. за предприемане на всички необходими действия за вписване на промените по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ. От представеният протокол от 15.02.2022 година от ОС на съдружниците е видно, че на това събрание са присъствували съдружникът И. К. и Е. И. А., чрез упълномощени представители, на което се е взело решение за отправяне на предупреждение до съдружника Е. А. и да се изслуша същата във връзка с 48 броя свидетелства за професионална квалификация „брокер“. На това събрание представителят на съдружника Е. И. А. е гласувал против това предложение. Видно от отправената нотариална покана, връчена на 15.03.2022 година е, че съдружникът Е. А. е била уведомена за провеждане на ОС на съдружниците на 15.04.2022 година от 10 часа на посочен адрес при посочения в поканата дневен ред, както и в поканата е налице предупреждение за изключване, като са посочени последиците ако съдружникът не окаже съдействие по заличаване на думите „заедно“ в търговския регистър; да даде обяснения по повод 48 броя свидетелства за професионална квалификация „брокер“, както и подаване на заблуждаваща информация до обслужващата банка относно действителния адрес за комуникация с дружеството; използването на рекламни материали на ЦПО „КЕЛИ", собственост на дружеството „МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН "ЕООД, за насочване на клиенти към друго дружество (АСЕНИНА ООД), което няма нищо общо с "МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН"ЕООД, свързвайки рекламите с координати на другото дружество - заблуждаваща реклама; подписване на декларация по чл. 142 ТЗ от страна на ищцата при назначаването й като управител на МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН“ ЕООД, в която декларирала, че не заема длъжност в ръководни органи на други дружества, въпреки че към този момент е била член на Съвета на директорите на „Илиин Марин“ АД, ЕИК 204845905; подаване на информация до БТПП, с която се уронвал престижа на дружеството. От свидетелските показания на свидетеля К., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни, кореспондиращи с писмените доказателства по делото се установява, че между Европейския политехнически университет, като част от италиански университет, собственик е консорциум, който осъществява плащането като между университета и С. К. е имало договор за обучение на брокери, като дружеството е влязло в правата и задълженията на К., а Е. А. е администрирала този процес, тъй като е знаела италиански и през нея е преминавала дейността. На дружеството се превеждат пари за готови удостоверения Съдът цени свидетелските показания на св. Ц. и св. К., двете като майки на съдружниците, при условията на чл.172 ГПК. Св.А. няма лични възприятия за дейността на дружеството, а св.К. установява, че тя е тази, която е сключила първоначалния договор, намерила е подизпълнител, направила е лицензиите, програмата, която е призната в Италияи е прехвърлила административните действия и въобще обученията към дружеството, като първоначално то е било еднолично дружество с ограничена отговорност, а впоследствие са прехвърлили 50% от дружествените дялове на А..Знае, че през 2021 година получили писмо от фондацията, че има да се изплащат някакви суми, като това го знае от счетоводителката на дружеството, а през зимата – януари, 2021 година провели среща, в която обяснили, че и те чакат постъпления, за да се разплатят. К. искал А. да си продаде дяловете и тя по едно време била съгласна, но впоследствие не са се договорили за цената. К. е пуснал писмо до БТПП да спрат с рекламата. но не знае какво е станало впоследствие. Разказва, че Е. А. не е качила документи в сайта на МОН, но в същото време заявява, че в „пощата на И. идвали писма за това, че има пропуски“. Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ. По допустимостта на производството: Искът по чл.74 ТЗ представлява предоставено на съдружника потестативно право да иска отмяна на решението на ОС, когато то противоречи на закона или устава на дружеството, като същото може да бъде упражнено само в преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ. С оглед преклузивния характер на срока за предявяване на иска, съдът се произнася само по релевираните в този срок основания. Видно от датата на събранието 15.04.2022 година и присъствието на съдружника ищец, срокът изтича след датата на депозиране на исковата молба, поради което същият следва да се приеме за спазен. С оглед съвпадащите волеизявления на страните относно фактическите обстоятелства и вписванията по партидата на дружеството, съдът приема за установено, че ищецът е съдружник към момента на провеждане на процесното Общо събрание, поради което е активно процесуално легитимиран да води иск по чл.74 ТЗ за отмяна на взетите решения на това събрание. В производството по този иск предмет на изследване е спазени ли са изискванията на закона и устава, свързани с процедурата по провеждане на събранието и валидността на взетите решения, като проверката на редовността на взетите решения включва проверка дали са били налице предвидените от закона основания за изключването на съдружник. В производството по иска по чл.74 ТЗ доказателствената тежест е за ответника, който черпи права и следва да докаже юридическите факти, от които следва законосъобразността на взетите решения, като проверката, която се извършва се ограничава само до посочените от ищеца основания за отмяна на решенията. Изключването на съдружник е най-тежка санкция, приложима при неизпълнение на законови разпоредби или извършване на действия против интересите на дружеството. Именно защото се касае до приложение на най- тежка санкция законът изисква налагането и да стане само след писмено предупреждение на съдружника за конкретно посочени в чл.126, ал.3, т.1-4 ТЗ нарушения, изразяващи се в действия или бездействия. Смисълът на разпоредбата, съчетаваща и защитаваща интересите на дружеството, но и на отделния съдружник е съдружникът да бъде изключен едва след като бъде писмено предупреден, че извършва нарушения, за които ще бъде изключен и той не коригира поведението си. Изключването следва само ако съдружникът не преустанови неправомерните си действия или бездействия след предупреждението. Законосъобразно е решението на ОС тогава когато изключеният съдружник е извършил нарушенията, за които е отправено писмено предупреждение и същият не е коригирал поведението си. В тежест на ответната страна е да установи законосъобразността на взетото решение, респективно при валидно проведена процедура за свикване на ОС и наличие на кворум да установи, че съдружникът действително е извършил нарушенията за които е предупреден ако същите са наведени като основание на иска. Конститутивният иск по чл.74, ал.1 от ТЗ е процесуален способ за защита на съдружниците /и акционерите/ в търговско дружество срещу онези решения на общото събрание на дружеството, които противоречат на повелителни разпоредби на закона или на дружествения договор и нарушават членствените права на конкретния съдружник. Предявяването на иска зависи от преценката на засегнатия съдружник, който притежава правото на избор дали да предприеме процесуални действия за защита на членството си и в какъв обем. Свободата на избор важи както за решенията, чиято отмяна ще бъде поискана по реда на чл.74 от ТЗ, така и за нарушенията, които ще бъдат въведени в процеса като основания за исканата отмяна. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес пределите на търсената с иска по чл.74 от ТЗ съдебна защита се определят от самия ищец чрез основанието и петитума на исковата молба. В обсега на проверката се включват въпросите: 1. има ли данни за редовно свикване и провеждане на общо събрание на съдружниците; 2. взети ли са решенията от компетентния съгласно устава и закона орган на дружеството и спазена ли е формата за вземане на решения; 3. има ли данни за необходимия кворум за редовното провеждане на общото събрание; 4. при данни за кворум за провеждане на общото събрание - имало ли е мнозинство при вземането на решенията; 5. спазен ли е материалния закон при вземането на решенията с оглед характера им. В производството по чл. 74, ал. 1 ТЗ проверката на решаващия съд обхваща както процедурата, при която атакуваното решение на ОС на съдружниците в ООД е прието, така и законосъобразността на конкретните решения. При решение за изключване на съдружник преценката включва и основанията, довели до предприемане на предвидената крайна мярка за това. Общото събрание на съдружниците на 15.04.2022 г. е свикано редовно, а текстът на поканата до ищцата отговаря на законовите изисквания, в нея е посочен дневният ред, а и ищцата не е навела такива оплаквания като основание на иска. По отношение на отправеното предупреждение към нея за изключването й, с оглед наведеното от ищцата оплакване, че представляващия на ОС от 15.02.2022 година е гласувал „против“ и решението не е взето с мнозинство, съдът намира следното: Изключването на съдружник е най-тежката санкция, приложима при неизпълнение на законови и договорни задължения от него. Именно поради това законът изисква налагането й да става след писмено предупреждение на съдружника за конкретно посочени в чл. 126, ал. З, т. 1 - 4 ТЗ нарушения. Целта на писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ е да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по повод на участието или неучастието му в дружествените работи, а също така представлява и известие, че дружеството би могло да предприеме действия по изключването му. С предупреждението на съдружника, освен да узнае за намерението да бъде изключен, му се предоставя и възможност да се подготви за ОС, на което ще се разглежда този въпрос, като при желание той би могъл да изложи доводи против съобщените му писмено провинения, попадащи в някое от основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, евентуално и да коригира и поведението си, ако нарушението позволява това. Възможно е писменото предупреждение да бъде материализирано в самостоятелен документ, да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ за събранието (т.е. да бъде елемент от нея) или пък да е възпроизведено в протокол на предходно общо събрание, на което съдружникът е присъствал, в който случай изискването за писмена форма също би било спазено. Следователно, няма пречка съдружникът да бъде предупреден за изключването и с повече от един писмени документа - нарочно предупреждение и предупреждение, съдържащо се в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ, като посочените основания за изключване могат да бъдат идентични или допълващи се, стига те да са достигнали до съдружника в предхождащ Общото събрание подходящ за подготовката му за защита срок. Т.е. законът не поставя изискване предупреждението за изключване на провинилия се съдружник да бъде взето на Общо събрание. Целта на писменото предупреждение е да се предостави възможност на съдружника да подготви защитата си на Общото събрание. Решенията на ОС от 15.04.2022 г. са взети от компетентен орган - именно правомощие на ОС, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ, е изключването на съдружници. Решенията на ОС са взети в предписаната от чл. 137, ал. 4 ТЗ форма - с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието на протокола, извършени едновременно. Съдът приема, че при вземането на решенията от ОС е имало мнозинство, тъй като съгласно чл. 23, ал. 1 от дружествения договор и чл. 137, ал. 3 ТЗ решенията за изключване на съдружник се вземат с мнозинство съответно от 85% от капитала и повече от 3/4 от капитала, но съдът при изчисляване на мнозинството взема предвид разпоредбата на закона, че изключваният съдружник не гласува като неговите гласове не се вземат предвид при определяне на мнозинството. Относно обстоятелството спазен ли е материалният закон при вземането на решенията с оглед характера им, съдът счита, че това не е налице по следните съображения: В предупреждението следва да бъде посочено основанието/основанията за изключване по т. 1-4 на чл. 126, ал. 3 ТЗ. С оглед основанието, следва да е налице и съответната му конкретизация - в какво се изразява неизпълнението на задължение за съдействие: кое решение/решения на ОС не е изпълнено; естеството на действията против интересите на дружеството. Смисълът на даденото предупреждение е съдружникът да поправи поведението си по начин, указан в предупреждението и отговарящ на интересите на дружеството. Предупреждението губи смисъл ако веднага се пристъпи към изключване на съдружника, тъй като целта е поправяне на поведението му. С оглед горното, обстоятелствата относно предявяването на иск по чл.155 ТЗ и предприемането на действия по заличаването на ищцата като управител не са били включени в писменото предупреждение, а са послужили като основание за изключването на ищцата, без на същата да е било отправяно писмено предупреждение, което е нарушение на процедурата, като съдът приема, че същите не могат да послужат като основание за изключването и. Дори и да се приеме, че същите могат да послужат като основания за изключването й, съдът намира следното: Чл. 126 ТЗ въвежда като основания за изключване на съдружник неизплатен или невнесен дял, неизпълнение на задълженията за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството, неизпълнение решенията на общото събрание, действия против интересите на дружеството, невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане. Освен това нарушенията на съдружника (с изключение на невнасянето на дял или на допълнителна парична вноска) следва да са сериозни, непоправими, да са извършвани системно, цЕ.сочено, поведението във вреда на дружеството да води в действителност до възможността за възникване на реални, а не предполагаеми вреди или такива да са възникнали. Не може да обоснове категоричен извод за действие, даващо основание за изключване на ищцата като съдружник заведеният от нея иск за прекратяване на дружеството. Всеки съдружник има това право, а дали то ще бъде реализирано, е въпрос на преценка от страна на съда дали важни причини налагат това или не. Горното се отнася и за предприемането на действия по заличаването на ищцата като управител. Упражняването на субективно право е укоримо поведение само в хипотезата на злоупотреба с право, но тази злоупотреба с право следва да бъде доказана, а по делото липсват такива доказателства. Не може да се приеме за нарушение, обуславящо възникване на основание за изключване наличието в периода 03.06.2021г.- 24.02.2022г. по партидата на „МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН“ООД в раздел „начин на представляване“ думата „заедно“. Заличаването на това обстоятелство е в правомощията на Търговския регистър и при данни, че единия управител е заличен не може да се приеме, че липсата на заличаване на думата „заедно“ е по вина на ищцата. От доказателствата по делото се установява, че събрание е проведено на 15.02.2022 година, където съдружникът Е. А. е участвувала, а факта, че е проведено със закъснение не може да и се вмени във вина, тъй като свикването на ОС е изцяло от правомощията на управителя на дружеството, какъвто ищцата не е. Съдът не приема за действия срещу интересите на дружеството, както и за недобросъвестно поведение неучастието на въззиваемата в ОС на 15.02.2022 г., на което същата е поканена да бъде изслушана лично по конкретни въпроси. Видно от доказателствата на същото събрание А., освен че е участвала (макар и чрез пълномощник) е представила и писмено становище от нея по въпросите, по които е следвало да бъде изслушана. Не са доказани и останалите твърдения за извършени нарушения от страна на съдружника А., довели до обосноваване на решението за нейното изключване като съдружник в „МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН“ООД, тъй като по делото са налице доказателства /стр.95/, че ищцата е заличена като член на съвета на директорите на „Илиин марин“ АД на 12.03.2019 година, т.е. преди да е вписана като управител на „МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН“ООД; че същата е отправила изявление до банката за заличаване на погрешно отразен фирмен адрес /л.96/, а по отношение на нарушението - подаване на информация до БТПП, с която се уронвал престижа на дружеството липсват конкретни твърдения относно време и място на извършване на нарушението. Горното се отнася и до твърдението за извършване на нарушение, касаещо заблуждаваща реклама и използването на рекламни материали с цел привличане на клиенти. Относно твърдяната от дружеството липса на свидетелства за професионална квалификация по професия „брокер“, които е получила, но не ги е предала на управителя, съдът намира следното: Съгласно разрешението, дадено с т.3 на ТР 1/22 година на ОСТК на ВКС няма пречка ако действията са извършени от управителя и съдружник и ако са нарушения по чл.126, ал.3 ТЗ същият да бъде санкциониран като съдружник. Установява се от представеният договор от 15.07.2019 г., че между УНИВЕРСИТАС МЕРКАТОРУМ, ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ като възложители и С. К. като изпълнител е възникнало облигационно правоотношение, по силата, на което С. К. е поела задължението срещу получаване на възнаграждение да извърши следната дейност – провеждане на пълно обучение и държавни изпити по теория и практика по програма, която отговаря на изискванията в Италия за: придобиване на професионална квалификация по професия „брокер“, специалност код 3410301 „недвижими имоти“; признаване на правоспособност във връзка с упражняване на професията. В чл. 3, ал. 6 от договора е посочено, че изпълнителя издава свидетелства за професионална квалификация „брокер“, при успешно положени изпити. Видно от представеното споразумение за партнъорство и сътрудничество /л.106/ е, че между С. К., наричана координатор и дружеството, в качеството му на изпълнител се подписва споразумение за партнъорство и сътрудничество, съгласно което страните обединяват „усилия за осъществяването и изпълнението“ на договор от 15.07.2019 г. между университетите и С. К., като е уговорено, че координаторът предоставя финансовото си възнаграждение в полза на „МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН“ ООД. От представените договори /л.104-л.106/ е видно, че между „МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН“ООД и ЦПО към Фондация „Национална организация за обучение и бизнес“, подписан от страна на дружеството от К. е налице облигационно правоотношение, по силата, на което възложителят възлага, а ЦПО към фондацията, в качеството си на изпълнител приема да организира и проведе курс по професия ‚брокер“ за периода 30.05.2019 година – 30.02.2020 година, като плащането се извършва по банков път на Фондация „НООБ“. От представените писмени доказателства – договори е видно, че задължението за заплащане на възнаграждение е от страна на университетите към К., след представяне на свидетелствата за успешно придобитата квалификация, а задължението за заплащане на възнаграждение на фондацията е на дружеството. Тъй като се касае за договор за изработка следва да се установи изпълнението и приемането на работата, а по делото не са представени такива доказателства. Кое конкретно задължение по договора не е изпълнено от Е. А. не става ясно, нито от представените доказателства, нито от св.показания на св.К., които са разпокъсани, хаотични и изразяват по скоро мнение, отколкото конкретни факти. Свидетелката не отразява конкретни събития, а какво е чула от счетоводителката или от сина си. Задължението за предаване на свидетелствата на възложителя, по силата на договора е на К., поради което закъснението на плащането или неплащането е поставено в зависимост от нейните действия. Не се установи същата да е искала получаването на свидетелствата, както и не се установи същите да са предавани на Е. А.. Дори и да се приеме, че Е. А. е признала получаването на свидетелствата не става ясно как тя е причина за неплащането при положение, че сумата следва да бъде преведена на дружеството от К., за да бъде заплатена на фондацията за обучението. Не се установява и твърдяното настъпване на вреди, тъй като по делото няма данни за образувани дела или предприети изпълнителни действия спрямо дружеството, дори и няма данни за наличието на описваните задължения в счетоводството на дружеството към датата на решението на Общото събрание. С оглед гореизложеното, взетото решение за изключване на съдружника Е. А. е незаконосъобразно, тъй като не се доказа възникването на основание за това, не се доказа системно неизпълнение на дружествените работи или действия против интересите на дружеството. По исковете за отмяна на решенията по т. 2, т. 3 и т. 4 на това ОС, същите са обусловени от приемане на решението за изключване. Изключеният съдружник е легитимиран да иска отмяна и на обусловените решения. Последните също са незаконосъобразни като взети в резултат на първото решение. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „МУВИНГ ФОРУЪРД ЕДЮКЕЙШЪН“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на Е. И. А. разноски в размер на сумата от 1200 лева.