Решение № 5755 от 2.10.2023 г. на Административен съд - София-град по дело № 3103/2023 г.

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) вр. реда на чл.203 – 207 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искова молба на Н. Е. З., ЕГН [ЕГН], с която е предявен иск срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерството на правосъдието за присъждане на обезщетение в размер на 8000, 00 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващо се в неблагоприятните изживявания, тежки емоционални и психически преживявания в периода от 10.03.2023г. до 13.03.2023г., причинени от незаконосъобразни действия и бездействия от служители на ответника, които са я задържали в следствения арест на [улица]в [населено място] без основание, след като Софийски районен съд изрично на 10.03.2023г. разпоредил да бъде освободена незабавно. Претендира и присъждане на законната лихва от 10.03.2023 г. (от деня на увреждането) до окончателното изплащане на сумата. С исковата молба е представено заверено копие на протокол № 269/10.03.2023 г. по НОХД № 20231110202307 по описа за 2023 г. на СРС, НО, 15 състав и са направени искания за събиране на доказателства, в т.ч. и гласни, чрез разпит на свидетел. Претендира присъждане на разноски. В уточнение на искова молба от 21.04.2023г. (л. 12 и сл.) се твърди, че престоят на Н. З. в следствения арест е бил незаконно продължен вследствие на бездействието на служителите на ответника по изпълнение на разпореждането на СРС постановено в протокола от 10.03.2023 г. Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които се изразяват в неблагоприятни изживявания, поради неблагоприятното развитие на нейното освобождаване. Конкретно се сочи, че е изтърпяла редица несгоди пряко свързани със свободата на личността, на свободно придвижване, на контактуване. Както ищцата, така и съпругът й и трите им деца очаквали, че ще бъде освободена от следствения арест вечерта на 10.03.2023 г., съгласно постановеното от съда, но поради продължаване на задържането й незаконно продължило и ограничаването на гражданските й права регламентирани в Конституцията на Република България. От процесуалния представител на ищцата са представени и подробни писмени бележки. Ответникът в писмен отговор от 12.05.2023 г. (л. 29 и сл.), чрез процесуален представител, оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита, че не са доказани незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника. Сочи, че в случая актът за освобождаване по реда на НПК е получен в извънработно време и своевременно е изпълнен през първия работен ден, съгласно разпоредбата на чл.180, ал.2 от ЗИНЗС. Твърди, че наложената на ищцата мярка „задържане под стража“ не е била изпълнявана от администрацията на ответника в ареста на бул. „д-р Г.М. Д.“ № 42, [населено място]. В тази връзка поддържа, че при наличието на изрично указание в протокол № 269/10.03.2023 г. по НОХД № 20231110202307 по описа за 2023 г. на СРС, НО, 15 („дали се задържа на друго основание“) администрацията на следствения арест в [населено място] няма правомощие да освободи лице без да получи официално данни от мястото, в което лицето се води, което в случая е Затвора – [населено място]. Счита направеното искане за необосновано, както и че не е налице вреда. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Прилага писмени доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят СГП дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата молба. Счита, че не са установени нарушения от страна на ответника, поради което не са налице предпоставки за ангажиране на отговорност. Административен съд София-град, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Считано от 20.02.2023 г. спрямо Н. Е. З. е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Затвора - [населено място] по разпореждане № ПД230/23 г. на Районна прокуратура - С., по повдигнато й обвинение по чл. 195 от НК по ДП № 2069/2022 г. на 01 РУ-СДВР. След внесен обвинителен акт е образувано НОХД № 2307/2023 г. по описа на СРС, НО, 15 състав. Делото е било насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 10.03.2023г. от 15: 00 ч. На 08.03.2023 г. по Заповед № 27/22.02.2023 г. на началника на Затвора - [населено място] (л. 35) ищцата е конвоирана по делегация в следствения арест на [улица], [населено място], към сектор „Арести“ при ОСИН-С. за участие като подсъдима в съдебното заседание на 10.03.2023 г. по НОХД № 2307/2023 г. В заповедта на началника на затвора е посочено: „след отпадане на необходимостта от нея да бъде върната обратно в затвора“. На 10.03.2023 г. по НОХД № 2307/2023 г. по описа на СРС, НО, 15 състав, е постановен съдебен акт (протокол № 269), в който е разпоредено Н. З. „да бъде незабавно освободена, освен ако не се задържа на друго основание“. На 13.03.2023 г. в 08: 54 ч., в ареста на бул. „Д-р Г. М. Д.“ № 42 по факс е получена служебна бележка с per. № 27/13.03.2023 г. от Затвора - [населено място] (л. 49). В същата е посочено, че считано от 13.03.2023 г. Н. З. е освободена от затвора - с отменена мярка. В тази връзка на същата дата администрацията на ареста в [населено място] е освободила З., поради липсата на друго основание за задържането й. По делото е представена и приета справка на началника на Затвора - [населено място], с per. № 27 от 09.05.2023 г., вх. № 5791/09.05.2023 г. по описа на ОСИН-С. (л. 36 по делото). В нея е отразено, че служебната бележка за освобождаване (л. 49) е изготвена на база получен чрез факс от ареста в [населено място] протокол № 269/10.03.2023 г. по НОХД № 2307/2023 г. на СРС (л. 37 и сл.), с който спрямо лицето е постановено условно наказание и мярката за неотклонение е отменена. Факсът е получен в 17, 08 ч. на 10.03.2023 г., което е извън работното време на администрацията, съгласно заповед № ЧР-05-283/17.08.21 г. на МП (л. 58) - начален час 08, 30 ч. и край 17.00 ч. В справката се сочи, че в случая намира приложение нормата на чл.180, ал.2 от ЗИНЗС – „полученият в извънработното време акт за освобождаване по реда на НПК се изпълнява в първия работен ден“. В справката е маркирано, че видно от протокол № 269/10.03.2023 г., съдебното заседание по НОХД е приключило в 16, 20 ч. Първоначално същият е изпратен не до мястото, където е разпоредено задържането на лицето – затвора в [населено място], а където лицето е настанено по делегация - в ареста в [населено място]. В тази връзка е последвало повторното му изпращане и до Затвора - [населено място], където по факс е получен в 17, 12 ч. на 10.03.2023 г. Като писмени доказателства са приети: представеният с исковата молба - препис от протокол № 269/10.03.2023г. на СРС по НОХД № 2307/2023г., НО, 15 състав, както и представените с писмения отговор на ответника доказателства, включително - заповед на началника на затвора – [населено място] (л. 35); справка на началника на затвора - [населено място], per. № 27/2023г. от 09.05.2023 г. и вх. № 5791/09.05.2023 г. по описа на ОСИН-С. (л. 36); протокол № 269/10.03.2023г. по описа на СРС, НО, 15 състав – с данни за получаването му по факс в затвора – [населено място] (л. 37-48), служебна бележка от затвора – [населено място] с вх. № 3321/13.03.2023 г. по описа на ОСИН-С. (л. 49). От процесуалния представител на ответника допълнително в съдебно заседание е представена и приета заповед № ЧР-05-283 от 17.08.2021 г. на Министъра на правосъдието, относно определяне на работното време в ГДИН (л. 58-69). Приложено е за послужване и НОХД № 2307/2023 г. по описа на СРС, 15-ти състав. Изискана е информация и доказателства от СРС, относно датата и часа на изпращане на протокол № 269/10.03.2023г. по описа на СРС, НО, 15 състав, в следствения арест в [населено място] и в Затвора – [населено място]. В тази връзка по настоящото дело на 03.07.2023 г. е представено писмо от СРС, с което уведомяват съда, че изисканата информация е приложена по представеното преди това за послужване дело НОХД № 2307/2013 г. По искане на ищцата е разпитан свидетелят Ц. Т. З. – съпруг на ищцата, с която имат три деца. Свидетелят няма ясен спомен за датата, на която съпругата му е била задържана миналата година. Категоричен е, че когато ищцата е трябвало да бъде освободена, не са я пуснали от ареста. Той се е намирал пред ареста при конвоирането й отново там след съдебното заседание. Тогава тя му казала да я изчака отпред пред сградата. Свидетелят посочва, че е чакал заедно с баща си от 16, 30 - 17, 00 часа до 20, 00 - 21, 00 часа, но не са я пуснали. Допълва, че и децата им са чакали. Вечерта служители в ареста му казали, че няма да я освободят, защото е станала някаква грешка. Чул се е с ищцата и по телефона. Тя му е казала да се обади на адв. Б.. Според показанията на свидетеля, ищцата се е чувствала много зле, след като е разбрала, че няма да бъде освободена, плакала е. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и обективни, като отчита семейната му връзка с ищцата. Установената фактическа обстановка не се оспорва от страните. При така установените факти и събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи: Относно допустимостта на иска: Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр.чл.203 и сл. от АПК, предвид изложен ите фактически обстоятелства в исковата молба, че ищцата е неблагоприятно засегната и е претърпяла неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от: действието по задържането й без основание в следствения арест на [улица]в [населено място], в периода от 10.03.2023г. до 13.03.2023г.; проявеното бездействието на служители на ответника по изпълнение на съдебно разпореждане на СРС от 10.03.2023 г. (ищцата да бъде освободена незабавно). Искът за обезщетение е предявен срещу надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура са служителите, които са задържали ищцата в следствения арест на [улица]в [населено място], поради което е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд София-град по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред съда по мястото на увреждане, съгласно чл. 7, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 ЗОДОВ. Разгледана по същество, съдът намира с; едното: Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на визираните в разпоредбата предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпване на вреди от тях и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При недоказване, на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест е за ищеца. Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Така разписаната в закона доказателствена тежест е указана на страните. По отношение на първия елемент – както фактическите действия по продължаване задържането на ищцата, така и бездействието във връзка с незабавното й освобождаване са при и по повод на административна дейност. Задържането под стража е вид принудителна административна мярка, която ограничава основно човешко право – правото на свободно придвижване. Тя е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения и упражнена компетентност, законово, предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Фактическото задържане на ищцата без основание е в следствения арест на [улица]в [населено място], в периода от 10.03.2023г. до 13.03.2023г., когато лицето е било освободено. Изпълнено е условието на чл. 204 ал. 1 от АПК. Съгласно ал. 1 на този член, първата предпоставка за допустимост на иска, когато се претендира, че вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт, е той да бъде отменен по съответния ред, а при претендиране на вреди от незаконосъобразни действия и бездействия, както е в случая, това да бъде установено в същото съдебно производство. Тази предпоставка в случая е доказана. На 10.03.2023 г. в 16: 21 часа, по НОХД № 2307/2023 г. по описа на СРС, НО, 15 състав е постановен протокол № 269. Съгласно съдебния акт, на основание чл.309, ал.4 от НПК („Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание, по-леко от лишаване от свобода, или е оправдан, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона. В този случай задържаният подсъдим се освобождава още в съдебната зала“.) Мярката за неотклонение "задържане под стража", взета по отношение на З. е била отменена, тъй като с определението за решаване на делото със споразумение същата е осъдена условно. От съда е било разпоредено ищцата да бъде „незабавно освободена, освен ако не се задържа на друго основание“. В тази връзка, с оглед предприемане действия по компетентност, препис от съдебния акт е изпратен по факс на Затвора - [населено място], където е получен в 17, 12 ч. на 10.03.2023 г. На 13.03.2023 г. от администрацията на Затвора – [населено място] е съставена служебна бележка (л. 49), която след изпращане по факс е получена в 08: 54 ч. в следствения арест в [населено място]. З. е освободена от ареста на същата дата. Съдът счита, че с писмените доказателства и със свидетелските показания се установяват, заявените в исковата молба незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника - както извършените фактически действия по задържане на ищцата без основание, така и проявеното бездействие от служители на ответника по реализиране на разпореждането в протокол № 269 по НОХД № 2307/2023 г. по описа на СРС, в периода от 10.03.2023г. до 13.03.2023г. Този извод не се опровергава нито с представената по делото справка на началника на затвора – [населено място], в която се позовава на чл.180, ал.2 от ЗИНЗС (полученият в извънработното време акт за освобождаване по реда на НПК се изпълнява в първия работен ден), нито със заповед № ЧР-05-283/17.08.21 г. на МП (чл. 4 Работното време на държавните служби „Главна дирекция изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби, с изключение на служителите по чл. 2.1 и т.3 е от 08.30 ч. до 17.00 ч., с половин час почивка за хранене като същата не се отчита за работно време). Това е така, поради обстоятелството, че когато става въпрос за привеждане в изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“ или за отмяна/замятана й в по – лека, действията на компетентните органи следва да бъдат незабавни и няма как да се ограничат във времевата рамка