Решение № 4724 от 17.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5992/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от „НЮ ПРОДЖЕКТС КОНСУЛТ“ЕООД срещу решение №20009881/02.02.2022г. по гр. д. № 64343/2019г. по описа на СРС, 54 състав, с което е уважен предявеният срещу него от „М-ВИ ФРУКТ“ ЕООД иск с правно основание чл. 286 ал.1 от ЗЗД за сумата от 16010, 16 лв. представляваща неплатено възнаграждение за извършени доставки на продукти по договор за услуга от 05.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата и разноски по делото в размер на 2041, 00 лв. В жалбата се твърди, че е решението е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, доколкото в доклада по делото е приел една правна квалификация – чл.79 ал.1 от ЗЗД, а при постановяване на решението е приел, че страните са обвързани от договор за поръчка и се е произнесъл по иск с правно основание чл.286 ал.1 от ЗЗД, какъвто не е предявен от ищеца, поради което счита, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Въззивникът излага твърдения, че районният съд неправилно е приел кои са релевантите факти по спора и съответно неправилно е преценил доказателствената стойност на събраните доказателства, вследствие на което е стигнал до грешни фактически и правни изводи. В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „НЮ ПРОДЖЕКТС КОНСУЛТ“ЕООД, в който се оспорват наведените доводи във въззивната жалба и се посочва, че решението на първоинстанционния съд е постановено въз основа на всички заявени фактически твърдения в исковата молба, при съвкупна преценка на доказателствата по делото, които при условията на пълно и главно доказване установяват основателността на исковата претенция. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното: Предявен е иск с правно основание чл. 286 ЗЗД за осъждане на „Ню проджектс консулт“ ЕООД да заплати на „М- Ви фрукт“ ЕООД сумата от общо 16 010.16 лева, представляваща възнаграждение по сключен между страните Договор от 05.11.2018г. за услуга „Извършване на доставки по схема „Училищен плод“ (получаване, съхранение, транспорт и доставка)“ за осъществени от „М- Ви фрукт“ ЕООД доставки на плодове до обекти- училища и детски градини, индивидуализирани в приложение към договора, за периода от м. 02.2019г. до м. 04.2019г„ за която сума са издадени фактури, както следва: фактура № 4000000016/02.09.2019г„ фактура № 4000000017/02.09.2019г. и фактура № 4000000018/02.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 07.11.2019г„ до окончателно изплащане на задължението. Ищецът твърди, че с ответника сключили Договор от 05.11.2018г. за услуга „Извършване на доставки по схема „Училищен плод“ (получаване, съхранение, транспорт и доставка)“, в изпълнение на който в периода от м. 02.2019г. до м. 04.2019г. извършил доставки на порции плодове, собственост на ответника, до детски градини и училища съобразно списък на същите, представляващ приложение № 1 към договора, срещу което му се следвало възнаграждение от по 0.10 лв. без ДДС на порция доставен продукт. Изяснява, че съгласно чл. 5, ал. 2 от договора така уговорената цена следвало да бъде заплатена до 20 дни на следващия месец след извършване на услугата и след представяне от ищеца на фактури и месечни отчети. Поддържа, че въпреки надлежното изпълнение на задълженията му по договора, ответникът не му заплатил цената за доставките, за която били издадени фактура № 4000000016/02.09.2019г„ фактура № 4000000017/02.09.2019г. и фактура № 4000000018/02.09.2019г., като изяснява, че причината за забавеното издаване на фактурите било поведението на ответника, който не предоставил своевременно информацията, необходима за съставянето им. Твърди, че ответникът отказал да получи изпратените му по куриер фактури от 02.09.2019г„ както и че не бил открит на адреса на управление за връчване на изпратена във връзка с връчването им нотариални покана. По изложените съображения претендира процесната сума, законна лихва върху нея, както и разноски. В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, с който ответникът оспорва иска. Признава сключването на процесния договор от 05.11.2018 г., като твърди, че е извършвал плащания по него за месеците ноември и декември 2018 г. и януари 2019 г. Излага твърдения, че между дружествата е сключен и друг договор- от 02.11.2018г., по силата на който възложил на ищеца извършване на доставки по схема „Училищен плод“- закупуване и подготовка на плодове и зеленчуци, организация на логистика, съхранение, транспорт, обработка на документи и заявки за плащане за отчитане пред ДФ „Земеделие“, като в този договор било изрично предвидено, че възнаграждението по него се заплаща на ищцовото дружество след получаване на одобреното плащане от ДФ „Земеделие“. Поддържа в тази връзка, че към датата на подаване на отговора не е получил уведомително писмо от ДФ „Земеделие“ за одобрени и отказани разходи за възстановяване по подадени заявки за плащане по схема „Училищен плод“, както и възстановяване на разходите за доставка във връзка със сключения с ищеца договор за услуга от 02.11.2018 г. С решение №20009881/02.02.2022г. по гр. д. № 64343/2019г. по описа на СРС, 54 състав, предявеният от „М-ВИ ФРУКТ“ ЕООД иск е уважен. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбатаРешението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното: Действително в доклада по делото, обективиран в определение №20201965/18.09.2020 г., районният съд първоначално е приел, че предявеният иск е с правна квалификация чл. 79 ЗЗД, а в постановеното и обжалвано решение е посочил, че правната квалификация на същия е чл. 286 ЗЗД. Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че по този начин не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, което да доведе до недопустимост на първоинстанционния акт, каквото оплакване е направено във въззивната жалба. Съгласно т. 2 ТР №1/09.12.2013 г. ОСГТК на ВКС в случай, че е налице неправилна квалификация на иска, тя води до нарушение на съдопроизводствените правила само ако с доклада на първоинстанционния съд на страните не са били дадени точни указания относно подлежащите на доказване факти, какъвто не е настоящият случай. Всички подлежащи на доказване факти са правилно и ясно определени и указани на страните в производството. Възражението в този смисъл се явява е неоснователно. На следващо място следва да се отбележи, че възражението на ответника и настоящ жалбоподател за неточно изпълнение включително твърдението му, че ищцовото дружество е имало задължение за оразмеряване и пакетиране на продуктите, е заявено едва в първото по делото заседание, респ. същото е преклудирано и не следва да бъде разглеждано от настоящата инстанция. Неотносимо се явява възражението на жалбоподателя, че неправилно първоинстанционният съд не бил възприел, че дружеството има частично плащания от ДФ „Земеделие“ и не било установено за кои училища било платено и за кои не, доколкото плащанията по процесния договор не са обвързани с плащания от страна на ДФ „Земеделие“ към ответното дружество. Неотносими са и твърденията, наведени в настоящата въззивна жалба, предмет на разглеждане, относно друг договор между същите страни, а именно от 02.11.2018 г., касаещ друг период на доставки и други взаимоотношения между страните. Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба оплаквания. С оглед възприетото от въззивния съд, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. По разноските: За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна, но доказателства за извършени такива не са представени. Така мотивиран, Софийски градски съд