Решение № 202 от 11.10.2024 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 535/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С Присъда № 105 от 04.07.2024 г. постановена по НОХД № 1189/2023 г. на Районен съд гр. Сливен подсъдимия Г. Д. Г., ЕГН •••••••••• е бил признат за виновен в това, че в периода от месец септември 2022г. до месец май 2023г., след като е бил осъден с Решение № 714/23.09.2022г. по гр.дело № 3380/2012г. на Районен съд Сливен, влязло в сила на 23.09.2022г. да издържа свой низходящ – Д. Г. Г., роден на 08.01.2020г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни, а именно 9 месечни вноски в размер на общо дължима сума 3600 лева, поради което и на основание чл. 183, ал.1 от НК, във вр. чл.78а ал.1 от НК е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. В срока по чл. 319 от НПК срещу така постановената присъда е постъпил протест на Районна прокуратура-Сливен от 16.07.2024г. и жалба адв. П. Н. Т. от АК-Сливен от 17.07.2024г., в качеството му на защитник на Г. Д. Г. В протеста на представителя на Районна прокуратура-Сливен, по повод на който е образувано настоящото въззивно производство се твърди, че присъдата в частта относно наложеното наказание се явява неправилна и незаконосъобразна. Прокурорът е посочил, че от събраните по делото доказателства се установява, че разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК не е прилагана спрямо подсъдимия Г. преди настоящото наказателно производство. На следващо място е установено, че подсъдимият е изпълнил задължението си по обвинението за периода, за който е предаден на съд и в материалите по делото липсват доказателства за настъпили други вредни последици за детето. При тези установени факти според представителя на обвинението би следвало на подсъдимия да не бъде налагано наказание. В този смисъл незаконосъобразно е приложена нормата на чл.78а от НК и на подсъдимия е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. В допълнителния протест прокурора е обосновал липсата на други вредни последици, които са дали основание според изложеното в мотивите на съда да приложи разпоредбата на чл.78а от НК и наложи административно наказание на подсъдимия. В допълнителния протест е посочено, че смисълът вложен в израза „настъпили други вредни последици за пострадалия“, е винаги конкретен и следва да се отнася до периода за неплащане на издръжка, за който на подсъдимия е повдигнато обвинение и предаден на съд, като в същия период за пострадалия трябва да са настъпили действителни /реални/ вредни последици от неплащането на издръжката. Приетото в мотивите на съда като вредни последици неплащането на вноските за издръжката след инкриминирания период не представлява други вредни последици за пострадалия. Във въззивната жалба на защитника адв. П. Н. Т. се изразява становище за материална незаконосъобразност на обжалваната присъда и се иска неината отмяна и прилагане разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК спрямо подсъдимия. По постъпилата жалба не е изразено становище от страна на пострадалата. В разпоредително заседание по реда на чл. 327 от НПК, проведено на 18.09.2024 г., въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства. В открито съдебно заседание, проведено на 07.10.2024 г., представителят на държавното обвинение поддържа протеста, като счита, че виновността на подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, е безспорно доказана от събрания пред първата инстанция доказателствен материал. Обръща внимание, че действително преди приключване на делото пред първата инстанция подсъдимият е изпълнил задълженията си. Посочва, че това обстоятелство може да бъде съобразено от съда предвид хипотезата на чл. 183, ал. 3 от НК. Подсъдимият Г. Д. Г., редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред въззивния съд. За него се явява редовно упълномощения му защитник адв. П. Т. от АК-Сливен. Адв. Т. посочва, че поддържа изцяло подадената въззивната жалба. Поддържа обаче, че в настоящия случай макар и със закъснение подсъдимият е заплатил сумите за инкриминирания период. Твърди, че привилегията по ал. 3 не е била прилагана спрямо него. Иска посочената разпоредба да бъде приложена. Окръжен съд - Сливен, след като обсъди доводите в протеста и жалбата, както и тези, изложени от представителя на държавното обвинение и от защитника на подсъдимия в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 313 и чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, но са налице основания за изменението й в частта относно наложеното наказание. Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени подробно и задълбочено в мотивите на присъдата. Въз основа на този доказателствен материал първостепенният съд напълно обосновано е приел, че подсъдимия Г. Д. Г. е извършил престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, за което й е повдигнато обвинение. Фактическата обстановка по делото е следната: Подсъдимият Г. Д. Г. е роден на ••• в гр.Я., с постоянен адрес: ••• българин, български гражданин, основно образование, не работи, неосъждан, с ЕГН: ••••••••••. Подсъдимият е бил в брак от 18.07.2019г. с лицето Ц. К. К. като с Решение № 714/23.09.2022г. по гр. д. № 3380/2022 г. на РС – гр. Сливен същият е прекратен. С посоченото решение, упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака дете – Д. Д.. е предоставено на майката Ц. К. К. От своя страна бащата – подсъдимия Г. е осъден да заплаща издръжка – в размера на 400 лева месечно за детето. След влизане на съдебния акт в сила подсъдимият Г. Г. изпратил само веднъж по банков път сумата от 250 лева на 26.09.2022г. Други суми не бил плащал. С оглед на това свидетелката Ц. К. депозирала молба в Районна прокуратура - Сливен. Била извършена проверка по случая, а след това е било образувано и досъдебно наказателно производство от Районна прокуратура - Сливен и внесен за разглеждане в Районен съд Сливен обвинителен акт срещу подсъдимия за деяние по чл.183 ал.1 от НК. В хода на воденото срещу него съдебно наказателно производство - НОХД № 1189/2023г. по описа на Районен съд-Сливен на 27.05.2024г. подсъдимият Г. е изплатил дължимите за периода от месец септември 2022г. до месец май 2023г. вноски на своя низходящ като превел сумата от 3600 лева (9 вноски по 400 лева) по банкова сметка на майката на малолетното им дете. Липсват данни спрямо подсъдимия да е прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК. Така възприетата фактическа обстановка се установява от всички доказателства по делото – гласни: показанията на свидетелка Ц. К. К. и писмени по досъдебно производство № 185/19.06.2023 г. на РУ на МВР- Сливен – приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и приетите пред районния съд – платежни документи за внасяне на дължимата издръжка за периода на обвинението м.септември 2022 г-м. май 2023г.по сметка на постр. К. девет месечни вноски в общ размер на 3600 лева. Първоинстанционният съд е подложил приетите пред него доказателства на анализ в съвкупност и поотделно, като е изложил доводи относно това кои доказателствени източници кредитира, за да обоснове правните си изводи. В тази връзка Районният съд е достигнал до извод, че инкриминираното в обвинителния акт деяние е осъществено от подсъдимия, както от обективна, така и от субективна страна. По тези съображения подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като при определяне на наказанието съдът не е възприел възраженията му, че е заплатил дължимите суми. В тази връзка решаващият състав е отбелязал, че от месец юни 2023г. до настоящия момент (постановяването на присъдата) подсъдимия не е платил нито една месечна вноска от дължимата издръжка по влязлото в сила на 23.09.2022г. Решение № 714/23.09.2022г. по гражданско дело № 3380/2022г. на Сливенския районен съд и по този начин не е изпълнена една от кумулативно дадените условия за приложение на поощрителната разпоредба на чл.183 ал.3 от НК, а именно за пострадалия да не са настъпили други вредни последици. Настоящият състав на въззивния съд намира изложените от първата инстанция правни изводи, касаещи вината на подсъдимия и квалификацията на деянието, за правилни, доколкото са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона. С оглед наведените в протеста и въззивната жалба доводи следва да се отбележи следното: Наведеното пред настоящата инстанция възражение на прокуратурата и подсъдимия е свързано с твърдението, че е заплатил всички дължими суми за издръжка за инкриминирания период по отношение и на детето си и че неплащането на вноските за издръжка за период след инкриминирания не може да бъде прието като вредни последици за пострадалия. В тази връзка се иска приложение на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК. Посоченото възражение въззивният съд намира за основателно. Съгласно текста на чл. 183, ал. 3 от НК деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, като разпоредбата не се прилага повторно. Видно от представеното по делото платежно нареждане подсъдимия Г. е заплатил изцяло сумите, дължими за издръжка на сина си Д. Г. Г. за процесния период, като по това обстоятелство липсва спор. Действително същите са заплатени не ежемесечно, както са били дължими, а наведнъж в хода на съдебното производство. Цитираната разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НК обаче предвижда като условие за прилагане на посочената привилегия заплащането на сумите до постановяване на първоинстанционната присъда. В този смисъл въззивната инстанция намира за неправилни и незаконосъобразни изводите на Районния съд в частта, в която този съд е индивидуализирал вида и размера на наложеното на подсъдимия Г. наказание за извършеното от него престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, защото този съд не е взел в предвид, че е налице и другото условие за приложение на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК – за детето не са настъпили други вредни последици. Под други вредни последици законодателят има в предвид причинени на пострадалия вреди, които на са съставомерни, т. е. за тях не е предвидена наказателна санкция, но същите представляват пряка и непосредствена последица от деянието за което подсъдимия е предаден на съд. В процесния случай вредите, които Районния съд е приел за други вредни последици за пострадалия и съответно като пречка за прилагането на чл.180 ал.3 от НК са без пряка връзка с процесното обвинение срещу подсъдимия, тъй като са извън времевия период за който му е повдигнато обвинение и е предаден на съд. Предвид изложеното, за настоящия състав са налице основанията за приложение на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК – налице е валидно плащане на задължението за издръжка, преди постановяване на присъдата на Районен съд Сливен, като от деянието не са настъпили вредни последици за пострадалото дете, поради което и подсъдимият Г. не следва да бъде наказван. По тези съображения въззивният съд счита, че в настоящия случай са налице предпоставките са приложение на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК. Посоченият извод не се опровергава от предвиденото ограничение на чл. 183, ал. 3, изр. 2-ро от НК. Същото предвижда така уредената привилегия да не се прилага повторно. В този смисъл липсата на посоченото обстоятелство се установява от приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия, от която е видно, че спрямо същия не е прилагана разпоредбата на ал. 3 от цитирания текст. По гореизложените съображения въззивният съд не намира основания за приемане на някакви по-различни изводи от фактическа страна спрямо посочените от първата инстанция. От обективна страна – в периода от месец септември 2022г. до месец май 2023г., след като е бил осъден с Решение №714/23.09.2022г. по гражданско дело №3380/2022г. на Сливенския районен съд, влязло в сила на 23.09.2022г., да издържа своя низходящ Д. Г. Д., роден на 08.01.2020г., подсъдимия съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно 9 (девет) месечни вноски, възлизащи на сумата в размер на 3600 лева. От субективна страна – Г. е действал при условията на пряк умисъл, доколкото е знаел, че е осъден да заплаща издръжка на малолетния си син, но въпреки това не е изпълнявал задължението си ежемесечно в период по-дълъг от два месеца. В тази връзка същия е осъзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици – да не заплаща регулярно издръжка на децата си. От правна страна по отношение на наложеното от първата инстанция наказание обаче, по съображенията подробно разяснени по-горе, въззивният съд счита, че в настоящия случай са налице основанията за приложения на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК. Посоченият извод следва от обстоятелството, че Г. е изпълнил изцяло задълженията си за издръжка за инкриминирания период спрямо сина си до постановяване на обжалваната присъда и липсват доказателства за последния да са настъпили други вредни последици от забавеното изпълнение, като разпоредбата не е била прилагана до момента спрямо подсъдимия. В тази връзка последният не следва да бъде наказван. По тези съображения обжалваната присъда следва да бъде изменена единствено в частта относно наложените наказания като подсъдимия не следва да бъде наказван за престъплението, за което е признат за виновен. Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 3 вр. чл. 337, ал. 1 от НПК‚ Окръжен съд – Сливен.