Решение № 202 от 13.11.2023 г. на Окръжен съд - Габрово по дело № 347/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на А. Ж. К. от с. Б., община А., чрез пълномощника му адвокат З. С. - ВАК против Решение №290/09.06.2023г., по гр. д. № 1377/2022г. на Габровски РС, с което са отхвърлени изцяло предявените искове с основание чл. 441 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалноправните норми. За да отхвърли предявените от жалбоподателя искове, първоинстанционният съд е направил извод, на първо място че не е налице процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а освен това за ищеца не е настъпила вреда, тъй като платеното е в изпълнение на съществуващо ликвидно и изискуемо вземане на взискателя. Според жалбоподателя от момента, в който изпълнителното дело е прекратено, независимо въз основа на коя от хипотезите на чл. 433, ал.1 от ГПК, всяко действие на съдебния изпълнител с цел реализиране на принудително изпълнение се явява процесуално незаконосъобразно. Материалната законосъобразност на изпълнението и съществуването на изпълняемото вземане са извън предмета на производството по предявения иск. По отношение на искането за репарпране на вреда в размер на 697.00 лева, представляващи сторените съдебно-деловодни разноски в производството по чл. 435 от ГПК за обжалване на действията на ЧСИ, РС – Габрово също бил извел неправилен и необоснован извод, че същите следва да бъдат понесени от взискателя, по чието възлагане действа ЧСИ. Отказът да се прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, е произнесен по искане обективирано в молба от длъжника - ищец (настоящ въззивник) като при произнасянето си ЧСИ е действал при самостоятелна преценка на действията си по изпълнителното дело, без да се е допитвал до взискателя и да е искал неговото становище или указания преди произнасянето си. Нещо повече - ЧСИ е можел да уважи молбата за прекратяване на изпълнителното дело, което негово действие също би могло да бъде обект на обжалване от страна на взискателя, в сулчай, че последният го счита за неправилно, С оглед на изложеното се прави искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени Решение № 290/09.06.2023г. по гр. д. № 1377/ 2022г. на ГРС, като вместо това уважи изцяло предявените от А. Ж. К. осъдителни искове срещу частен съдебен изпълнител, с per. №735 на КЧСИ И.И.И.. Претендира се за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в първоинсганционното и настоящото производство. В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника ЧСИ И.И. с per. № 735 на КЧСИ чрез пълномощника му адв. А. И., в който се оспорва въззивната жалба и се прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно. В законния срок е постъпил отговор и от третото лице помагач на ответника ЗК” Лев инс” АД, чието становище също е за неоснователност на въззивната жалба. Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А. Ж. К., ЕГН •••••••••• срещу ЧСИ И.И., рег. № 735, с район на действие ОС Габрово, с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл. 441 ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане, съответно на сумата 5 944, 74 лв. - обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ по изпълнително дело № 20157350400098, изразяващи се в налагане на запор и разпределение на суми след перемиране на изпълнителното производство, ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане и сумата 697.00 лв. – извършени разноски във връзка с оспорване на незаконосъобразен отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, съединени с иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 737.21 лева – общ размер на обезщетение за забава върху претендираните вреди за периода от 13.08.2019 г. до предявяване на исковата молба. Исковете са оспорени от ответника и конституираното по делото трето лице ЗК” Лев инс” АД - застраховател на професионалната отговорност на съдебния изпълнител, като според становището им дори проведеното принудително изпълнение да е незаконосъобразно, чрез заплащане на процесините суми на взискателя, в правната сфера на ищеца не са настъпили вреди ако субективното материално право на вземане на този взискател не е погасено, поради което тези плащания не са недължими и не съставляват претърпени вреди. По отношение на претенцията за разноски по в. гр. д. № 93/2022г. по описа на ГОС, ответникът по жалбата и третото лице помагач считат, че правилно първоинстанционния съд я е приел за неоснователна. Взискателят е бил конституиран като страна по делото и е изразил становище за неоснователност на жалбата. Т. е. същият е участвал по делото, твърдял е, че перемпция не е настъпила, били извършвани множество изпълнителни действия, всяко плащане било периодично погасяване на дълга и прекъсвало срока по чл. 433, а л. 1, т. 8 от ГПК. Ищецът няма правен интерес да претендира разноски от ЧСИ, извършени в производството по обжалване на негови действия по изпълнителното дело. Същите следва да се претендират от насрещната страна, а именно - взискателя, който е натоварил съдебния изпълнител с принудително събиране на вземането му. По делото е приет за съвместно разглеждане и обратен иск на подпомаганата срещу подпомагащата страна за сумата, до която бъдат уважени предявените искове срещу ЧСИ И.И., рег. № 735. Основанието за предявяване на обратен иск е сключена задължителна застраховка „Професионална отговорност”. В депозирания в срок отговор, ответникът по обратният иск заявява, че счита иска за неоснователен, тъй като ЧСИ И.И. е причинил вреди на ищеца при груба небрежност и е налице изключен риск по смисъла на Раздел IV, т. 6.9 от Общите условия по застраховка „Професионална отговорност“. Също така ЧСИ не бил спазил задължението си по т. 24.1 и т. 24.5 от приложимите Общи условия, което пораждало право на застрахователя да откаже изплащането на обезщетение за вреди, на основание т. 24. Застрахованият имал право да получи застрахователно обезщетение ако е удовлетворил увреденото лице, съгласно т. 29 от Общите условия. В първоинстанционното производство е безспорно между страните, че изп. дело № 20157350400098 по описа на ЧСИ № 735 И.И. е образувано по молба на „Елит Кар” ООД, ЕИК 103558125, вх. № 1135/09.02.2015 г., в която е налице възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, въз основа на изпълнителен лист от 20.01.2015 г., издаден по гр.д. № 13861/2012 г. на РС - Варна, с който ищецът и трето за спора лице са осъдени да заплатят солидарно на взискателя сумата 4382.38 лева – главница, сумата 1501.03 лева – лихва за забава за периода 06.06.2009 г. – 01.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2012 г. до окончателното й погасяване, както и сумата 2163.34 лева – разноски. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, изх. № 2176/10.02.2015г. Съдебният изпълнител извършил проучване на имуществото на длъжника и със съобщение, изх. № 2270/10.02.2015 г. наложил запор върху банкови сметки на ищеца, разкрити в „Райфайзенбанк България” ЕАД. С постановление, изх. № 2782/18.02.2015 г. съдебният изпълнител наложил възбрана върху недвижим имот, собственост на ищеца. Със съобщение, изх. № 2833/19.02.2015 г. съдебният изпълнител наложил запор върху моторно превозно средство, собственост на ищеца, съответно такъв бил наложен и със съобщение, изх. № 15261/28.10.2016 г. Със запорно съобщение изх. № 12293/30.07.2019 г. съдебният изпълнител наложил запор върху банковите сметки на ищеца разкрити в „Експресбанк” АД (понастоящем „Банка ДСК” АД). В запорното съобщение до третото задължено лице е посочено, че общият размер на задължението възлиза на сумата 13 425.61 лева. С преводно нареждане от 13.08.2019 г. по сметка на ЧСИ № 735 И.И., третото задължено лице „Експресбанк” АД, е наредило превод на суми в размер на 5 314.37 лева, съответно с преводно нареждане от 19.06.2020 г. е наредило превод на сума в размер на 630.37 лева, или общо 5 944.74 лева. Посочените суми са разпределени както следва: в полза на взискателя – 4 542.77 лева, на неговия пълномощник - 4000 лева и на ЧСИ И.И. – 1000.07 лева. С молба вх. № 6563/22.11.2021 г. ищецът е поискал от ЧСИ И.И. да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1. т. 8 ГПК, като съдебният изпълнител е постановил отказ. Срещу отказа за прекратяване на изпълнителното производство е депозирана жалба по чл. 435 ГПК, като с влязло в сила решение на Окръжен съд – Габрово по в. гр. дело № 93/2022 г. отказът на ЧСИ да прекрати производството бил отменен. Във връзка с обжалване на отказа на ЧСИ да прекрати производството ищецът извършил разноски размер на общо 697.00 лева, включващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева, 25.00 лв. заплатена държавна такса за жалбата и 72.00 лв. с ДДС - такси и разноски, събрани по т. 5 и т. 8 (заб.) ТТРЗЧСИ. Посочените обстоятелства се установяват и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. При така установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че в производството по делото не е доказано осъществено от ЧСИ И.И. процесуално незаконосъобразно изпълнение, което да е осъществено в рамките на изп. дело № 20157350400098 във формите, твърдени от ищеца, поради което само на това основание, предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Съдът се е позовал на Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, съгласно което, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Предприемането на изпълнителни действия по перемираното производство обаче само по себе си не е процесуално незаконосъобразно и не може да е източник на неблагоприятни последици за длъжника. Настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не води до извод за отпадане на условията за допустимост на изпълнителното производство, нито че са настъпили обстоятелства, водещи до погасяване на надлежно установено материално право, или до погасяване на правото за принудително изпълнение. Ако след перемиране на делото по силата на закона, извърши принудителни действия за удовлетворяване вземането на кредитора, съдебният изпълнител носи единствено дисциплинарна отговорност. Действията му обаче не са източник на отговорност за вреди по чл. 441 ГПК, тъй като той е овластен от взискателя да осъществи изпълнението и е длъжен да процедира докато изпълняемото право е налице, а то е обективирано в издадения изпълнителен лист. Първоинстанционният съд е приел още, че не е налице и претърпяна от ищеца имуществена вреда, която да е в пряка причинна връзка с действията на ЧСИ. Обективно имуществото на длъжника не е намаляло – то е обременено с вземането на взискателя, облечено в изпълнителния лист. Съответно чрез принудителното, макар и при настъпила перемпция, събиране на тези суми, се е стигнало до погасяването на негово валидно възникнало, изискуемо и ликвидно парично задължение, удостоверено с представения изпълнителен лист, което подлежи на принудително изпълнение, макар и не в рамките на същото, а в друго изпълнително производство, за образуването на каквото не е имало процесуална пречка (решение по гр.д. № 1667/2017 г. на ІV г.о. и цитираното в него решение по т.д. № 404/2015 г. на ІІ т.о.) Освен това, при добросъвестно поведение от страна на ищеца, той е следвало да изпълни това свое задължение доброволно – без да се стига до образуването на процесното изпълнително производство срещу него. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 697.00 лева, представляваща разноски по обжалването на отказа на ответника да прекрати изп. дело № 20157350400098 поради перемпция, съдът е приел, че взискателят, който е натоварил съдебния изпълнител с принудително събиране на вземането, а не самият ЧСИ, е отговорен за претендираните от ищеца разноски в производство по чл. 435 от ГПК. С оглед на това и в тази част искът по чл. 441 от ГПК е приет за неоснователен. Поради отхвърлянето на главните искове, акцесорните искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също са отхвърлени. Поради несбъдване на процесуалното условие – основателност на предявените срещу съдебния изпълнител искове, не е разгледан предявения обратен иск от ЧСИ И.И. срещу помагача ЗК” Лев инс” АД. Като разгледа изложените във въззивната жалба оплаквания настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно в частта, в която е отхвърлена претенцията на ищеца А. Ж. К. против ответника ЧСИ И.И. за заплащане на сумата от 4 542.77 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение - събрана след перемиране на изпълнителното производство чрез налагане на запор на банковите сметки на ищеца в „Експресбанк” АД (понастоящем „Банка ДСК” АД). От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че производството по изп. дело № 20157350400098 е перемирано на 28.10.2018 г., две години след извършването на последното изпълнително действие по делото - налагане на запор върху МПС, собственост на длъжника със съобщение, изх. № 15261/28.10.2016 г. С това изпълнително действие за последен път е прекъсната погасителната давност за вземането на взискателя и е започнала да тече нова давност. С налагането на запор върху сметките на длъжника в „Експресбанк” АД със запорно съобщение изх. № 12293/30.07.2019 г. съдебният изпълнител е извършил процесуално незаконосъобразни изпълнителни действия, които обаче не са довели до настъпване на имуществени вреди за длъжника в претендирания с исковата молба размер. Действително с преводни нареждания от 13.08.2019 г. и от 19.06.2020 г. по сметка на ЧСИ № 735 И.И., третото задължено лице „Експресбанк” АД, е наредило преводи на суми в общ размер от 5 944.74 лева, които са разпределени, както следва: в полза на взискателя – 4542.77 лева, на неговия пълномощник – 400.00 лева и на ЧСИ И.И. – 1000.07 лева. Към датата на налагането на процесуално незаконосъобразния запор обаче, в полза на взискателя по делото е съществувало вземане, обективирано в изпълнителен лист от 20.01.2015 г., издаден по гр.д. № 13861/2012 г. на РС - Варна, което не е погасено по давност и подлежи на принудително изпълнение макар и в рамките не на вече прекратеното, а на друго изпълнително дело. Неоснователни са твърденията на ищеца, че с настъпването на перемпцията, довело до обезсилване на извършените изпълнителни действия, е заличен ефекта на прекъсване на давността. Предвид това изпълнителното действие, извършено на 30.07.2019г. е довело до погасяване на валидно възникнало, изискуемо и ликвидно парично задължение на длъжника. В тази хипотеза съобразно трайната съдебна практика, установена с множество решения на ВКС, имуществена вреда в размер на 4 542.77 лева /сумата разпределена в полза на взискателя/ не е настъпила за длъжника, тъй като се е стигнало до погасяването на негово задължение, което при това е лихвоносно /Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IVг.о.; Р 83/11.04.2018г. по гр. д. № 1667/2017г. на ІV г.о.; Определение № 302/15.04.2022г. по гр. д. № 4684/2021г. на ІІІ г.о.; Решение № 48/14.07.2016г. по т.д. № 404/2015 г. на ІІ т.о./ Въззивният съд обаче не споделя извода на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове по чл. 441 от ГПК досежно обезщетението за имуществени вреди в резултат на извършеното разпределение на 400.00 лева в полза на пълномощника на взискателя и на 1000, 07 лева в полза на ЧСИ И.И., както и досежно обезщетението в размер на 697.00 лева, представляващи разноски по обжалването на отказа на ответника да прекрати изп. дело № 20157350400098 поради перемпция В тази част решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 т.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане след започване на изпълнителното производство. В настоящия случай прекратяването на производството по изпълнителното дело е настъпило на осн. чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК и разноските е следвало да останат в тежест на направилия ги взискател. Като ги е разпределил в тежест на длъжника и ги е изплатил съобразно това разпределение, съдебният изпълнител му е причинил вреда в размер на 1400.07 лева, с която сума незаконосъобразно е намалено имуществото на длъжника. Неправилен е и извода на първоинстанционния съд, че направените разходи в производството по чл. 435 от ГПК не представляват вреда за ищеца, тъй като отговорността за тях е на взискателя, а не на съдебния изпълнител. В производството по реда на чл. 435 ГПК предмет на съдебен контрол за процесуална законосъобразност са действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е именно общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител. По изложените съображения обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени исковете на А. Ж. К. срещу ЧСИ И.И. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в резултат на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение за сумата от 1 400.07 лева – разноски по изпълнението в перемираното производство, вкл. адвокатско възнаграждение и за 697.00 лева обезщетение за разноски в производството по чл. 435 от ГПК, като предявените искове следва да бъдат уважени до този размер. В останалата част досежно претендираното обезщетение в размер на 4542.77 лева за имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно наложен запор, която сума след извършено разпределение е изплатена на взискателя и е намалила задължението на длъжника спрямо него искът правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Като резултат от частичното уважаване на главните искове следва да бъде отменено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне изцяло на акцесорните искове за заплащане на мораторна лихва и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 413.33 лева, представляваща общ размер на законна лихва върху обезщетението от 1300.07 лева за периода 13.08.2019г. до 01.08.2022г. /вкл. / и върху обезщетението от 100.00 лева за периода 19.06.2020г. до 01.08.2022г. /вкл. /, изчислена с он-лайн калкулатор. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските като с оглед изхода на спора ответникът по предявените искове по чл. 441 от ГПК ЧСИ И.И. следва да заплати на ищеца направените в първата инстанции разноски 458.23 лева, както и 229.12 лева разноски във въззивната инстанция. Съобразно отхвърлената част на исковете ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за първата инстанция в размер на 420.90 лева, както и 561.21 лева разноски за въззивното производство. По обратния иск с основание 435 във вр.с чл. 429 ал.3 и 5 от КЗ: Частичното уважаване на предявените искове от А. Ж. К. против ЧСИ И.И. за сумата 2 097.07 лева главница / 1400.07 лева разноски по изпълнението в перемираното производство плюс 697.00 лева разноски в производството по чл. 435 от ГПК/, както и за сумата от 413.33 лева законна лихва има за последица необходимостта от произнасяне по обратния иск предявен на осн. чл. 219 ал.3 от ГПК, тъй като последният е предявен при условията на евентуалност и се счита отново висящ с отмяната на първоинстанционното решение. Отговорността на ответника по обратния иск се основава на сключената застраховка „ Професионална отговорност” и специални условия „Отговорност на частните съдебни изпълнители” по Застрахователна полица с № 000-8-054/1312181002707 от 05.12.2018г. с период на застрахователно покритие 01.01.2019г. – 31.12.2019г. Застрахователна полица № 000-8- 054/13122010010046 от 03.12.2019г. с период на застрахователно покритие 01.01.2020г. – 31.12.2020г. и Застрахователна полица с № 000-8- 054/1312210000058 от 07.12.2020г. с период на застрахователно покритие 01.01.2021г. – 31.12.2021г. Съгласно приложените в първоинстанционното производство застрахователни полици между ищеца по обратния иск ЧСИ И.И. и ЗК ”Лев инс” АД е сключен договор при специални условия за застраховка „Професионална отговорност на частните съдебни изпълнители”, чиито предмет е застраховане на отговорността на ЧСИ и помощник съдебните изпълнители за имуществени вреди причинени на страните в изпълнителното производство и на всички трети лица, в следствие на виновно неизпълнение на задълженията през срока на действие на застраховката. Налице е валидно застрахователно правоотношение между страните. В приложимите към договора общи условия, които застрахованият във всяка от полиците е декларирал, че е получил и се е запознал с тях, е предвидено, че застрахователят не дължи обезщетение за вреди причинени при груба небрежност от страна на застрахования. Също така съобразно чл. 25 от ОУ застрахователят може да откаже да изплати обезщетение в случай на неизпълнение от страна на застрахования на задълженията му по чл. 24 от ОУ и в частност по т. 24.1 и 24.5, а именно да спазва всички законови и други изисквания на българското законодателство, както и етичните норми и правила, регламентиращи упражняването на професионалната му дейност и да не предприема действия в разрез с тях; да вземе необходимите мерки за предотвратяване на застрахователно събитие, а в случаите когато то е настъпило и е възможно да – да предприеме мерки за ограничаване и намаляване на вредите. Именно на тези клаузи от ОУ се позовава ответникът, като счита, че нарушаването им от страна на ищеца е основание за отхвърляне на предявения обратен иск. Съдът намира възраженията на ответника по обратния иск за неоснователни. Видно от чл. 3 на приложените по делото Специални условия по договорите за „Професионална отговорност на частните съдебни изпълнители”, застрахователят не дължи обезщетение единствено и само в случаите, когато се касае за вреди настъпили в следствие на изчерпателно изброени причини, сред които не са проявата на груба небрежност или неспазването на задълженията на застрахования по т. 24.1 и 24.5 от Приложимите ОУ към застраховка „Професионална отговорност”. В чл. 8 от Специалните условия е изрично предвидено, че при противоречие между клаузи в Общите и Специални условия се прилагат Специалните условия. С оглед на това съдът намира, че застрахователят дължи заплащане на застрахователно обезщетение по предявения иск. По делото е приложено Уведомление от ЧСИ И.И. с вх. № 11667/17.11.2022г. на ЗК „Лев ИНС” АД, с което на основание сключения договор за застраховка „Професионална отговорност на частните съдебни изпълнители” в предвидения седмодневен срок от узнаването, а именно от получаването на 04.11.2022г. на съобщение по чл. 131 от ГПК, застрахователят е уведомен за депозираната искова молба по чл. 441 от ГПК. От датата на получаването на това уведомление – 17.11.2022г., съобразно чл. 429 ал.3 от КЗ застрахователят следва да отговаря за лихвата за забава дължима от застрахования ЧСИ. С оглед на горното предявеният обратен иск следва да бъде уважен като ответникът ЗК ”Лев инс” АД бъде осъден да заплати на ЧСИ И.И. застрахователно обезщетение в общ размер на 2 097.07 лева на осн. чл. 441 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2022г. Застрахователят не дължи обезщетение за сумата 413.33 лева законна лихва за периода от 13.08.2019г. до 01.08.2022г., която ЧСИ следва да заплати на ищеца по главния иск, тъй като е уведомен за неговото предявяване на 17.11.2022г. По разноските: От страна на ищеца по обратния иск са направени разноски за държавна такса в размер на 335.16 лева, поради което с оглед уважения размер на иска ответникът следва да бъде осъден да му заплати 111.38 лева, както и сумата и 687.35 лева разноски по главния иск, на осн. чл. 429 ал.5 от КЗ. От страна на ответника по обратния иск по делото не са представени доказателства за направени разноски и не е поискано присъждането на такива. Водим от горното, съдът