Решение № 1606 от 13.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 879/2021 г.

Производството е по реда на гл. 13 ГПК „Основно производство“, образувано въз основа на искова молба с вх. на СГС № 305129/21.12.2020 г. на „АВТОТРЕЙД СА“ ЕООД срещу „Уникредит Булбанк“ АД с предмет претенция с правна квалификация чл.49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. С искова молба ищецът е предявил при условията на евентуалност на осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗПУПС срещу „БАНКА ДСК“ АД, предмет на търговско дело №2519/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав, и осъдителен иск срещу банка „УниКредит Булбанк“ АД с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Производството по търговско дело № 879/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав е образувано след отделяне на иска, предявен от „Автотрейд СА“ ЕООД срещу „УниКредит Булбанк“ АД с определение № 262725/17.05.2021 г. по т. дело № 2519/2020 г. по описа на СГС, ТО, 18 състав предвид липсата на предпоставките за съвместно разглеждане на предявените искове. В цитираното определение съдът е изложил мотиви, че предявения по настоящото дело иск се основава на деликт от страна на ответната банка; че когато правоотношението, макар и между двама търговци не се твърди да се основава на сделка, т.е. не е по чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК, а произтича от деликт, то не е налице търговски спор по смисъла на закона; че искът по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е с гражданскоправен предмет и подлежи на разглеждане по общия исков процес, поради което производството не попада в нито една от хипотезите на чл. 365, т. 1 до т. 5 ГПК и същото не може да се квалифицира като производство по търговски спор. Тъй като предявените искове срещу двете банки подлежат на разглеждане по две различни производства – по реда на търговските спорове срещу „Банка ДСК“ ЕАД и по общия ред- срещу ответника „УниКредит Булбанк“ АД, съдът е отделил производството в частта по предявения иск срещу ответника „УниКредит Булбанк“ АД, който е предмет на настоящото търговско дело. С определение №54 от 21.05.2021 год., постановено по т.дело №879/2021 год. по описа на СГС, ТО, VI -18 състав, съдът на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спрял производството по делото до решаването на спора по т. дело №2519/2020 год. по описа на Софийски градски съд с влязло в сила решение. С определение № 4501/20.11.2024 г. като е констатирал, че спора по т. дело № 2519/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав е приключил с влязло в сила решение, на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по настоящото търговско дело е възобновено. В исковата молба с вх. № 305129/21.12.2020 г., с която е сезиран СГС, ищецът „Автотрейд СА“ ЕООД твърди, че на 02.09.2013 г. сключил договор за разплащателна сметка с „Банка ДСК“ ЕАД. Ищецът твърди, че на •••• г. чрез използване на електронно интернет банкиране ДСК-Директ „Автротрейд СА“ ЕООД е наредил извършването на платежна операция от разплащателната сметка чрез създаване на преводно нареждане за сумата от 56 605, 15 лв. с получател „САКСА“ ООД по сметка на получателя IBAN ••••, като в основанието на нареждането са посочени фактури № 209156/19.10.2018 г. за 5000 лв., № 209196/22.10.2018 г. за 12873.71 лв. и № 209177/20.10.2018 г. за 38 731.44 лв., издадени за доставени от „САКСА“ ООД горива. Сочи, че сумата от 56 605.15 лв. не е постъпила по посочената в преводното нареждане банкова сметка на „САКСА“ ООД. Ищецът твърди, че на 09.11.2018 г. чрез използване на електронно интернет банкиране ДСК-Директ е наредил на Банка ДСК извършването на превод за сумата от 74 936, 96 лв. В генерираното платежно нареждане получател на превода е „Литекс“ АД, с банкова сметка IBAN •••• и основание за операцията - фактури № 0020095396/26.10.2018 г. за 34140, 00 лв. и № 1100004913 /26.10.2018 г. за 40796, 96 лв., представляващи цена на закупени горива от „Автотрейд СА“ ЕООД, но сумата от 74 936.96 лв. също не е постъпила по посочената в преводното нареждане банкова сметка на „Литекс“ АД. На 14.11.2018 г. ищецът е установил, че сумите по платежните нареждания не са постъпили по банковите сметки на получателите и е подал жалба до Банка ДСК - Бизнес център Варна на същия ден. На 07.12.2018 г. Банка ДСК - Централно управление е изпратило отговор по жалбата, в който се сочело че банката е изпратила съобщение до „УниКредит Булбанк“ с искане за връщане на наредените преводи, но тя не можела да осъществи контакт с получателя на средствата. Твърди се, че на 25.03.2019 г. ищецът е изпратил до Банка ДСК - Централно управление възражение с искане за възстановяване на сумите по двете платежни нареждания в 3-дневен срок. Получен бил отговор, в който банката потвърждава вече заявеното становище от 07.12.2018 г. До датата на подаване на исковата молба Банка ДСК не е възстановила сумите. Ищецът твърди, че противоправното поведение на ответника „УниКредит Булбанк“ АД се изразява в бездействие, тъй като съгласно чл. 90, ал.5 ЗПУПС доставчикът на платежни услуги на получателя съдейства на доставчика на платежни услуги на платеца, включително като му предоставя цялата необходима информация за възстановяване на средствата. Твърди, че бездействието на ответника „Уникредит Булбанк“ АД да предостави цялата необходима информация за възстановяване на средствата, е в пряка причинна връзка с настъпилите за него вреди, както и с невъзможността на ищеца да възстанови средствата или да ангажира отговорността на бенефициента по съдебен ред. С оглед на горното ищецът „Автотрейд СА“ ЕООД е поискал да бъде осъдена „УниКредит Булбанк“ АД да му заплати обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на стойността на двата превода или общо сумата от 131 542, 11 лв., вследствие на противоправно поведение на лице или лица, на които ответникът е възложил работа. Твърди, че противоправното поведение на ответника се изразява в бездействие на ответника да бъде предоставена цялата необходима информация за получателят на процесните платежни операции от •••• г. и от 09.11.2018 г., което е в пряка причинна връзка с настъпилите за него вреди. Ответникът „УниКредит Булбанк“ АД оспорва иска по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 24.02.2021г. Твърди, че е получил запитване от страна на Банка ДСК, като доставчик на платежни услуги на ищеца, което станало на 14.11.2018 г. посредством SWIFT съобщения, с които бил уведомен, че по отношение на двата процесни превода е получено искане от наредителя- ищеца, за възстановяване на сумата поради грешен IBAN на получателя. С тези съобщения била отправена молба до ответника да уведоми клиента, титуляр на сметката, по която са получени преводите, с молба за възстановяване на сумата по всеки от преводите. Към датата на получаване на посочените две съобщения -14.11.2018 г. сумите по двата процесни превода вече са били изтеглени от титуляра на сметката, по която са постъпили и към тази дата по сметката не е имало наличност, с която да може да се удовлетвори искането на доставчика на платежни услуги на ищеца, за възстановяване на сумите. Поради това, ответникът е предприел единствените възможни действия по изпълнение на отправената към него молба, като е направил опит да се осъществи контакт с титуляра на сметката, по която са постъпили сумите по двата процесни превода. За тези обстоятелства бил уведомен доставчика на платежни услуги на ищеца със съобщение от 22.11.2018 г. Ответникът е оказал цялото съдействие, което било поискано от него и което е могъл да окаже. На 14.11.2018 г. ответникът е предприел действия, в резултат на които сметката, по която са получени двата процесни превода, е била блокирана. Поради това ответникът счита, че съдействие по смисъла на чл. 90, ал. 5 ЗПУПС се дължи само ако е било поискано и доколкото е било поискано. До ответника не е било отправено искане за предоставяне на информация за титуляра на сметката, по която са постъпили процесните преводи, за да може да се приеме, че същият не е оказал съдействие, което му е поискано. Оспорва поведението на ответника да е виновно, както и за ищеца да са настъпили вреди. Твърди, че поведението на банката не се намира в пряка причинна връзка с вредоносен за ищеца резултат. По изложените съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна: С оглед заявените в исковата молба обстоятелства и петитум, предявения иск е с правна квалифакиция чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за причинени имуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили следните предпоставки: 1/ деяние /действие или бездействие/; 2/ противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; 3/ вреди /неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения – претърпяна загуба и пропусната полза/; 4/ причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди /вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията и обстоятелствата в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента/; 5/ вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6/ виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа. Установяването на елементите от обективна страна на горепосочения фактически състав е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване - арг. от чл. 154, ал.1 ГПК. Настоящият състав намира, че по делото не е проведено успешно доказване, поради следните съображения: По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно – счетоводна експертиза, от което се установяват следните правнорелевантни обстоятелства: че по сметка с IBAN: BG71 UNCR •••• с титуляр GE. K., гражданин на Латвия, роден на •••• г., в периода от ••••г., вкл. до 22.01.2021г. са получени два входящи превода и са изпратени пет изходящи превода, както следва: Входящи преводи /чрез РИНГС/: на •••• г.: заверка с 56 605, 15 лв. и на 09.11.2018 г.: заверка със 74 936, 96 лв. Изходящи преводи: - на •••• г.: задължаване с 27 614, 85 лв.; - на •••• г.: задължаване с 28 398, 25 лв.; - на 09.11.2018 г.: задължаване със 17 626, 50 лв.; - на 09.11.2018 г.: задължаване с 28 398, 25 лв.; - на 09.11.2018 г.: задължаване с 28 398, 25 лв. От изходящите преводи се установява, че получателя G.K. е прехвърлил получените чрез двата превода суми по собствени сметки в Австрия. Към 14.11.2018г. няма наличност по посочената сметка. Преводите са изпълнени чрез РИНГС, поради което са незабавни, извършвани чрез брутен сетълмент и са по- скъпи. Извършените преводи от процесната сметка са под 30 000 лева, поради което за банката не възниква задължение да проверява основанието за извършения превод. Изпратени са SWIFT съобщения между двете банки, както следва: съобщение с реф. №XRN1411180000331 и съобщение с реф. № XRN1411180000331, подадени от Банката на ищеца /„ДСК Банк” ЕАД/ до Банката на получателя /„Уникредит Булбанк” АД/, които са изпратени на 14.11.2018г. в 15.54ч. и 15.56ч., с искане да бъде уведомен клиентът за възстановяване на сумата с постъпило искане от наредителя за възстановяване на сумата поради грешен IBAN на получателя; както и съобщение с реф. №20181122000000MV, подадено от Банката на получателя /„Уникредит Булбанк” АД/ до Банката на ищеца /„ДСК Банк” ЕАД/, което е изпратено на 22.11.2018г. в 14.45ч. с уведомяване, че няма достатъчна наличност по сметките на бенефициера и че не може да върне посочените суми, като е направен опит за свързване с клиента по телефона, но същият не отговаря. Изпратено е писмо на посочения адрес с молба за връщане на сумите. При евентуален отговор и развитие, банката ще бъде информирана. Съобщенията, изпратени между банките, са представени по делото /л.62-67 от кориците на делото/. Вещото лице установява, че са наложени блокировки на сметката с IBAN: BG71 UNCR ••••, като първоначално в 12.28ч. на 14.11.2018г. е направена параметризация за спиране на входящи валутни преводи към G.K., и последващо в 15.17ч. на 14.11.2018г. сметките на G.K. са въведени в списъка с ограничителен характер и са им наложени блокировки, които касаят както входящите, така и изходящите преводи. На 16.11.2018 г. е изпратено уведомление от „УникредитБулбанк“ АД, получено от МВР – ГД БОП на 21.11.2018 г. с предмет: съмнение за измама- G. K., роден на ••••г., Латвия, в което се съобщава за получените две съобщения от Банка ДСК АД, които касаят извършените два превода по сметка •••• с титуляр G. K.. В уведомлението е посочено, че съобщенията са относно искане за връщане на превод по молба на наредителя поради посочен грешен IBAN на получател; че сметките са блокирани на 14.11.2018г. и е изискано писмено съгласие от титуляра за връщане на средствата, но до момента не е осъществена връзка с лицето. В уведомлението са посочени също така адрес, телефон, лична карта и имейл на получателя. По делото е представено съдебно удостоверение, издадено от СГС ТО по търговско дело № 2519/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав, от което се установява, че във връзка с постановено определение за разкриване на банкова тайна са постъпили молба вх. № 321750 от 28.05.2021 г. ведно с приложения, които са докладвани в открито съдебно заседание на 22.06.2021 г. В документите се съдържа пълна информация за титуляра на банковата сметка при ответника, както и за движението по сметката. С исковата молба по търговско дело № 2519/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав, ищецът е претендирал възстановяване на суми от страна на ответната банка „Банка ДСК“ АД, които, според твърденията му, е наредил за плащане в полза на други лица, а не на лицето, в чиято сметка са постъпили, като е твърдял, че платежните операции, осъществени от доставчика на платежни услуги на ••••г. и на 09.11.2018г. са неразрешени по смисъла на чл.70 ЗПУПС. С окончателно решение № 139 от 27.08.2024 г., постановено по т. дело № 2767/2022 г. по описа на ВКС, II т.о. е отхвърлен предявения от ищеца „Автотрейд СА“ ЕООД срещу „Банка ДСК“АД иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. чл.79 ал.1 ЗПУПС за заплащане на сумата 131 542, 11 лв., представляваща сбор от неточно изпълнени и неразрешени платежни операции по платежни нареждания от ••••г. /в размер на 56 605, 18 лв./ и от 09.11.2018г. /в размер на 74 936, 96 лв./, като неоснователен. Установено е, че „Банка ДСК“АД е получила нареждания за превод на суми от сметката на ищеца, които е изпълнила точно, съгласно чл.90 ал.1 ЗПУПС и не носи отговорност за това, че сумите по двете платежни операции са постъпили по сметка на трето лице, вместо по сметките на контрагенти на ищеца, доколкото в нарежданията, получени от банката, надлежно оформени и подписани със съответния инструмент за подписване, е била посочена сметка с валиден международен номер /уникален идентификатор - IBAN/ - чл.90 ал.2 ЗПУПС и чл.103 ал.1 от Общите условия. Не е установено двете платежни операции да са неразрешени по смисъла на чл.70 ал.1 изр.2 ЗПУПС, тъй като до банката са достигнали и регистрирани като изявления на законния представител на дружеството за плащане, подписаните от него с предоставения му инструмент за достъп платежни нареждания, в които е посочен номер на сметка в „УниКредит Булбанк“АД. При тази съвкупна преценка на събраните по делото и анализирани от съда доказателства се установява, че ответната банка „УниКредит Булбанк“АД е действала правомерно, тъй като след получаване на 14.11.2018 г. на двете SWIFT съобщения за възстановяване на сумата поради грешен IBAN на получателя от страна на „Банка ДСК“ АД, като доставчик на платежни услуги на ищеца, ответната банка е оказала поисканото от банката на платеца съдействие като се е опитала да осъществи контакт с титуляра на сметката, по която са постъпили сумите и е извършила действия, в резултат на които сметката, по която са получени двата процесни превода, е била блокирана. Ответникът е уведомил МВР за изпратените две съобщения от Банка ДСК с оглед данните за съмнение от измама. За тези обстоятелства ответникът е уведомил незабавно доставчика на платежни услуги на ищеца с нарочно SWIFT съобщение чрез системата, по която банките си разменят електронна кореспонденция. Противоправността като обективен елемент от фактическия състав, обуславяща отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето правно естество несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото. Разпоредбата на чл. 90, ал. 5 ЗПУПС, на която се позовава ищеца, установява задължение на доставчика на платежни услуги в случай на изпълнена платежна операция при неточно посочен от ползвателя на платежната услуга уникален идентификатор /IBAN/, както и при пълно неизпълнение на платежната операция, поради невалидност на идентификатора, да положи усилия в рамките на дължимата грижа за възстановяването на сумата по платежната операция, а в случай, че това е невъзможно – да му предостави цялата налична информация за възстановяването на средствата по общия ред. В случая не са налице неразрешени платежни операции, което е установено от окончателното решение по т. дело № 2767/2022 г. на върховната инстанция. Следователно не е налице нито една от двете хипотези на чл. 90, ал. 2 и ал. 3 ЗПУПС. При това положение съобщенията, изпратени до ответната банка не са породили задължения за ответника за възстановяване на сумите по извършените платежни операции. Ответникът като доставчик на платежни услуги на получателя е предоставил съдействието, което е било дължимо в рамките на поисканото от доставчика на платежни услуги на платеца – БАНКА ДСК АД. По делото не се установява до ответника да е било отправяно искане за предоставяне на информация за титуляра на сметката, по която са постъпили процесните преводи. Такова искане не е отправяно нито от страна на БАНКА ДСК АД, нито от страна на ищеца. Основателно ответника се позовава на разпоредбата на чл.90, ал.6 ЗПУПС, съгласно която, в случай че възстановяване на сумата по ал. 4 не е възможно, доставчикът на платежни услуги на платеца, при писмено искане от страна на платеца, му предоставя цялата налична при него информация, която е необходима за възстановяване на средствата по общия ред. В процесния случай ищецът нито твърди, нито са налице данни, той да е поискал писмено на основание чл. 90, ал. 6 ЗПУПС от „Банка ДСК“ АД информация за получателя на плащанията, което изключва твърдяното от ищеца противоправно бездействие на „УниКредите Булбанк“ АД да предостави сочената информация за титуляра на сметката. В обобщение, с действията си ответната банка не е нарушила разпоредбата на чл. 90, ал. 5 ЗПУПС – веднага след постъпването на двете SWIFT съобщения ответникът е предприел съответните адекватни на законоустановените и вменени му по силата на нормативните разпоредби като задължения действия. Ето защо, липсва основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. По делото не е установен по несъмнен начин един от правопораждащите юридически факти – твърдяното противоправно деяние, поради което съдът не следва да изследва дали са доказани и останалите материални предпоставки, обуславящи възникването на твърдяното извъндоговорно притезателно право. За пълнота обаче следва да се изясни, че не бяха изяснени в процеса на доказване и останалите две обективни материални предпоставки - вредоносен резултат и причинна връзка между поведението и вредата. От представеното по делото съдебно удостоверение се установява, че най – късно на 22.06.2021 г. ищецът е узнал за титуляра на сметката, открита при ответника- G. K.. Същевременно липсват данни и твърдения ищецът да е предявил правата си по общия ред и да е потърсил възстановяване на недължимо платените суми от него. Предявяване на иск и осъждането на това лице да върне недължимо полученото е правно възможно и е било изцяло зависимо от инициативата на ищцовата страна по делото, което изключва извод поведението на ответника закономерно и необходимо да води до твърдения от ищеца резултат – невъзможност ищецът да си възстанови средствата. Спорното материално право се индивидуализира от ищеца с основанието на иска и вида на търсената защита. Последваща промяна на първоначално въведения спорен предмет е допустима при стриктно спазване на императивните правила на чл. 214 ГПК. Независимо от формата, в която е предприето, изменението на иска не може да води до цялостна промяна на предмета на делото, заявен с първоначалната искова молба, т. е. до едновременно изменение на основанието и на петитума на иска. В тази хипотеза се стига до предявяване на нов по съществото си иск в хода на висящия процес, разглеждането на който обуславя недопустимост на съдебното решение /вж Решение № 244 от 11.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 1655/2024 г., I т. о./. С оглед на горното по въведените от ищеца с допълнителна искова молба и молба от 13.05.2025 г. нови твърдения за противоправно поведение на ответника, настоящата инстанция не дължи произнасяне. С тях ищецът цели последващо обективно съединяване на искове и по недопустим начин и в разрез с императива на чл. 214 ГПК въвежда нов спорен предмет на делото. По всички гореизложени съображения предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в общ размер на 5600, 00 лв. за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице. Воден от гореизложеното, Софийският градски съд