Решение № 1960 от 9.12.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 300/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл.от АПК във връзка с чл. 21 ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта/ЗНЗ/. Образувано е по жалба на А. А. А., [ЕГН], от с. Вардун, общ. Търговище, [улица], против Решение от 25.06.2024 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“-Търговище, с което е прекратена регистрацията на жалбоподателя като безработен, считано от 01.06.2024г. Жалбоподателят счита оспорения акт за непълен, неясен и незаконосъобразен, тъй като от същия не ставало ясно какви фактически обстоятелства са констатирани и по какъв начин са установени. Счита, че визираното в този акт правно основание за прекратяване на регистрацията му - чл. 20 ал.3 т.4 от ЗНЗ, не касае лицата, извършващи дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове, тъй като същите не попадали в персоналния обхват на чл. 4 КСО, а в обхвата на новата разпоредба на чл. 4а1 от КСО, в сила от 01.01.2024г. Жалбоподателят счита за неправилно определена категорията лица, към която се отнася той. Възразява срещу направената от органа констатация за извършвана трудова дейност от него, тъй като нямал сключен трудов или друг вид договор със СИДП – Шумен. Посочва, че е платил авансово позволително за добив на недървесни горски продукти, но това не означавало извършване на дейност, а и евентуалният доход от такава дейност нямало как да бъде установен по административен ред, защото платецът на дохода също нямал задължение да подава информация по реда на чл.73 ал.1 от ЗДДФЛ. Като пропуск при установяване на относимите факти в административното производство сочи липсата на посочване в оспорения административен акт на реквизитите на позволителното, което се твърди че притежава, а именно: сериен номер, входящ номер на заявлението, какво точно е платено, както и за кой период е издадено. Изложените оплаквания се отнасят до формата на акта, спазването на административнопроизводствените правила и материалния закон. По изложените доводи жалбоподателят моли за отмяна на оспореното решение. В проведените по делото две съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Към датата на второто съдебно заседание същият е изпратил молба вх. №3152/13.11.2024г., с която поддържа жалбата си като прилага и писмено становище, в което настоява за отмяна на оспореното решение. В същото са изложени доводите, съдържащи се в жалбата. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Бюро по труда“-Търговище, редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуалния му пълномощник юрисконсулт Г. В., който оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. От ответната страна е депозирано и писмено становище, в което се поддържа оспореното решение като законосъобразно и се настоява за отхвърляне на оспорването по изложени в становището доводи, въз основа на които заключава, че директорът на Дирекция „Бюро по труда“ законосъобразно е прекратил регистрацията на лицето, считано от 01.06.2024г., както предвид личното заявяване на промяната в декларираните обстоятелства от А., така и предвид наличието на основание за осигуряване за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и свързаното с това упражняване на трудова дейност. В Определение №1243/28.08.2024г./л.20/ по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Оспореният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно чл. 21 ал.2 от ЗНЗ. Жалбата срещу същия е подадена от лице – адресат на оспорения акт, неблагоприятно засегнато от последния и имащо правен интерес от обжалването му. При оспорването на акта е спазен законния 14-дневен срок, тъй като решението е връчено на жалбоподателя на 25.06.2024г., а жалбата е подадена на 26.06.2024г. Ето защо жалбата е допустима и подлежи на разглеждане. След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти: Производството пред Дирекция „Бюро по труда“-Търговище е започнало по подадено от А. А. А. заявление-декларация за регистрация/приложение №1/рег.№10042277 от 15.11.2023г. /л. 11/, с което същият е заявил желание за регистрация в дирекция „Бюро по труда“(ДБТ) като безработно лице, което не работи, търси работа и има готовност да започна работа в 14-дневен срок от уведомяването му от ДБТ. В подписаното от него заявление А. е потвърдил, че знае, че в срок 7 работни дни от настъпване на промяна, в което и да е от декларираните от него обстоятелства, трябва да уведоми ДБТ, независимо от това къде е регистриран. Със заявление-декларация за промяна в обстоятелствата /приложение №2/ от 25.06.2024 г. /л. 12/, А. е уведомил Дирекция „Бюро по труда“-Търговище, че са настъпили изменения в декларираните от него обстоятелства, изразяващите в: (маркирано е „друго“) и ръкописно е записано: „позволително за гъби месец юни 2024“, като е отбелязан ред „ЖЕЛАЯ регистрацията ми в дирекция “Бюро по труда” да бъде прекратена, считано от: “ и е добавен текста: „1.06.24“. Заявлението е подписано от подателя му като в подаденото становище по делото същият не отрича полагането на подписа. След подаване на посоченото заявление - декларация за промяна в обстоятелствата е издадено и оспореното Решение от 25.06.2024 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“-Търговище, с което предвид констатираните фактически обстоятелства и на основание чл.20, ал. 3, т. 4 от ЗНЗ е прекратена регистрацията на жалбоподателя като безработен, считано от 01.06.2024г. Като мотиви за издаване на това решение е изложено следното: упражнява регистрирана трудова дейност - има издадено „ПОЗВОЛИТЕЛНО ЗА ПОЛЗВАНЕ НА НЕДЪРВЕСНИ ГОРСКИ ПРОДУКТИ“ от Североизточно държавно предприятие - Шумен и задължително се осигурява изцяло за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху месечен осигурителен доход в размер на половината от минималната работна заплата за страната. Издаденото решение е връчено на жалбоподателя на 25.06.2024г. В изпълнение на разпределената доказателствена тежест по настоящото дело ответната страна е представила справка от електронната система на Националната агенция за приходите за Актуално състояние на данните, декларирани с Декларация обр.№1/обр.№5 по осигурител за периода 01.06.2024г.-30.06.2024г. за осигурителя Северноцентрално държавно предприятие – Габрово. В тази справка/л.42 по делото - обратна страна/е вписан като осигурен за месец юни 2024г.жалбоподателят „А. А.А. с [ЕГН]“ с отразени 20 отработени дни и осигурителен доход в размер на 466.50 лева. Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото и кредитирани от съда писмени доказателства. Предвид установената фактическа съвкупност и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ във връзка с чл. 24, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта /в сила от 16.05.2023г./ и т.19 от Приложение №2 към чл. 24, ал. 1 от този правилник, а именно: от директора на Дирекция "Бюро по труда"- Търговище. От приложената по делото Заповед №7/29.01.2024г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта се установява, че Д. Т. И., издала и подписала решението, заема длъжността директор на Дирекция "Бюро по труда" - Търговище, считано от 01.02.2024г. Ето защо не е налице отменителното основание по чл. 146 т.1 АПК. Решението е издадено в предвидената в закона писмена форма, доколкото от съдържанието на разпоредбата на чл. 21 ЗНЗ се извлича принципното изискване, заложено в чл. 59 АПК за писмена форма на акта. Актът съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59 ал.2 АПК, включително мотиви, в които се състоят и фактическите основания за разпоредителната му част. Липсата в решението на посочените в жалбата данни относно реквизитите на визираното позволително, а именно: сериен номер, входящ номер на заявлението, какво точно е платено, както и за кой период е издадено, не опорочава акта, тъй като не е задължителен елемент от формата му. Описаните фактически основания за издаване на решението са достатъчни с оглед възможността да се разбере причината за издаване на този акт, а тяхното съществуване е въпрос на доказване при преценката за правилното приложение на материалния закон. Ето защо липсва и основание за отмяна по смисъла на чл. 146 т.2 АПК. В рамките на протеклото административно производство съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Подаденото от жалбоподателя заявление – декларация за промяна в обстоятелствата има ролята на документ, иницииращ това производство. Изложените в решението мотиви се базират както на изявлението в това заявление, така и на служебно направената справка в електронната система на НАП, представена в рамките на съдебното производство по искане на съда. Решението е надлежно връчено на жалбоподателя. При това положение не са налице действия или бездействия на органа, довели до нарушаване или ограничаване правата на адресата на акта в рамките на производството. Относно отменителните основания по чл. 146 т.4 и т.5 АПК настоящият състав прецени следното: Изложеното в оспореното решение правно основание по чл. 20.ал.3 т.4 от ЗНЗ се състои в следното: регистрацията като безработен се прекратява, когато търсещите работа лица започнат работа и са осигурени или подлежат на осигуряване по реда на чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване с изключение на лицата по чл. 4, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване или въз основа на заетост са подчинени на законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Състоящото се в мотивите на решението фактическо основание попада във втората хипотеза на цитираната норма: подлежат на осигуряване по реда на чл. 4 от КСО с изключение на лицата по чл. 4, ал. 10 от КСО. В случая, въпреки подаденото заявление – декларация за промяна в обстоятелствата и за прекратяване на регистрацията, регистрацията на жалбоподателя не е прекратена на основание чл. 20 ал.3 т.2 от ЗНЗ – по желание на регистрирания. Ето защо на установяване подлежат именно хипотезите по визираното от органа правно основание по чл. 20.ал.3 т.4 от ЗНЗ. Описаната в мотивите трудова дейност на жалбоподателя се състои в ползване на недървесни горски продукти въз основа на издадено му позволително. В редица решения на ВАС изрично е прието, че като целесъобразна човешка дейност, свързана със създаване на материални ценности, събирането на недървесни горски продукти представлява труд/в т.см. са Решение № 988 от 3.02.2022 г. на ВАС по адм.д. № 5738/2021 г., I о., Решение № 2093 от 17.02.2021г. на ВАС по адм. д. № 9921/2020г., I о./. Съгласно чл. 117 ал.1 Закона за горите/ЗГ/, ползването на недървесни горски продукти е добивът на смола, борина, сено, кори, лико, семена, гъби, лечебни и ароматни растения или части от тях, лишеи и мъхове, горски плодове, зеленина, коледни елхи, листников фураж, улов на животни, които не са дивеч, както и разпореждането с тях. Според чл. 120 ал.6 ЗГ, позволително за ползване на недървесни горски продукти от горските територии – държавна и общинска собственост, се издава от държавното предприятие по чл. 163 за всеки месец в месеца преди извършването на дейността, като в стойността му се включва: 1. цената за ползване на недървесни горски продукти от горските територии държавна и общинска собственост; 2. осигурителни вноски съгласно чл. 4а1 от Кодекса за социално осигуряване; 3. здравноосигурителни вноски съгласно чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване; 4. алтернативен данък по реда на глава седма "а" от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Съгласно действащата от 01.01.2024г. редакция на чл. 120 ал.7 ЗГ, държавното предприятие по чл. 163, което издава позволително за конкретен месец: 1. удържа, декларира и внася задължителните осигурителни вноски по ал. 6, т. 2 и 3, както и алтернативния данък по ал. 6, т. 4; 2. превежда цената за ползване на недървесни горски продукти от горските територии – общинска собственост, на съответната община за територията, на която е издадено позволителното. Представеното по делото доказателство – справка от НАП, категорично установява осигурителния доход на жалбоподателя във връзка с посочената дейност за ползване на недървесни горски продукти. Отразеният в тази справка код 41 срещу имената на жалбоподателя означава, че в Декларация обр.№1 този код се отнася именно за лицата по чл. 4а1 от КСО, съгласно указанията за попълване на тази декларация по Наредба № Н-13 от 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Следователно справката установява качеството на жалбоподателя на осигурено лице по чл. 4а1 от КСО, за което при издаване на съответното позволително от страна на СЦДП са удържани, декларирани и внесени задължителните осигурителни вноски по чл. 120 ал. 6, т. 2 и 3 ЗГ, а именно: осигурителните вноски съгласно чл. 4а1 от КСО. Както се посочи, нормата на чл. 20.ал.3 т.4 от ЗНЗ визира във втората хипотеза лицата, които подлежат на осигуряване по реда на чл. 4 от КСО с изключение на лицата по чл. 4, ал. 10 от КСО. Жалбоподателят категорично не попада в изключението по чл. 4 ал.10 КСО, отнасящо се до лицата по чл. 114а ал.1 КТ, сключили трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа за един ден. Същият обаче попада в обхвата на чл. 4 ал.11 ЗНЗ, отнасящ се за самоосигуряващите се лица, лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение, лицата по ал. 7 и 9 и лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация. Той е самоосигуряващо се лице, тъй като съгласно чл. 4а1 ал.1 КСО лицата, които извършват дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове, задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху месечен осигурителен доход в размер на половината от минималната работна заплата за страната. Именно в този размер – 466.50 лева (1/2 от МРЗ за страната за 2024г.в размер на 933лв.)е осигурителния доход на жалбоподателя, отразен в представената от ответника справка от НАП. Разпоредбата на чл. 4а1 ал.2 КСО регламентира, че лицата по ал. 1 внасят авансово и еднократно осигурителни вноски за съответния месец чрез държавното предприятие по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите, в размерите, определени за фонд "Пенсии", както следва – 19, 8 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., и 14, 8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г. Този начин на авансово и еднократно плащане на осигурителни вноски се признава за реализиран по отношение на жалбоподателя в подадената от последния жалба по настоящото дело. При така коментираната относима нормативна уредба съдът намира за доказани посочените в оспорения акт фактически и правни основания: жалбоподателят е самоосигуряващо се лице изцяло за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху месечен осигурителен доход в размер на половината от минималната работна заплата за страната с оглед на издаденото му позволително за ползване на недървесни горски продукти, като същият е внесъл осигурителната си вноска за м.юни 2024г. Посочената като правно основание в решението норма на чл. 20.ал.3 т.4 от ЗНЗ изисква като хипотеза наличието именно на данни за качеството на осигурено лице на регистрирания като безработен, за да се предизвика настъпването на свързаните с нея правни последици – издаване на решение за прекратяване на тази регистрация. Ето защо издаването на оспорения акт е в съответствие с материалния закон. Оспореният акт е съобразен и с целта на закона. Преследваната от Закона за насърчаване на заетостта цел е да се насърчава и запазва заетостта без да се допускат пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на някой от посочените в чл. 2 ЗНЗ признаци. При положение, че е получил позволително за ползване на недървесни горски продукти, освен, че се явява осигурен съгласно горепосочените основания, жалбоподателят вече реализира дейност, от която ще получи доходи: тези от продажбата на събраните недървесни горски продукти. Ето защо паралелното съществуване на регистрацията му като безработен с упражняването на дейност по ползване на недървесни горски продукти и реализиране на доход от същата, поставя оспорващия в превилегировано положение спрямо останалите регистрирани безработни лица, което би било в противоречие с целта на закона. Именно прекратяването на регистрацията на А. с процесното решение не допуска това превилегировано положение и по този начин съответства на законовата цел. С оглед на гореизложените съображения, съдът намира оспорения акт за законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По претенцията за разноски – Съгласно препращащата към АПК норма на чл. 21 ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта, и липсата на специални правила в ЗНЗ за отговорността за разноски, последната следва да се реализира по общите правила на АПК. Съгласно чл. 143 ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. От ответната страна е направена претенция за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Съобразно нормата на чл. 24 от НЗПП, към която препраща чл. 143 ал.3 АПК във вр.с чл. 37 от ЗПП, и определянето на делото като такова с нематериален интерес, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минималния законов размер от 100 лева. При определяне на този минимален размер съдът отчете фактическата и правна сложност на казуса и съобрази положения от упълномощения юрисконсулт труд по делото, както и предмета на това дело: оспорване на акт за прекратяване на регистрация като безработно лице от жалбоподател, който до 01.06.2024г. действително е попадал в тази категория лица. Ето защо оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 100 лева, представляващи присъдено юрисконсултско възнаграждение, на учреждението, към което принадлежи ответния административен орган, а именно Агенция по заетостта със седалище в гр. София, която е юридическото лице съгласно чл. 2 ал.2 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта /в сила от 16.05.2023г./, а дирекциите са териториални поделения на същата и на издръжка от нейния бюджет. Това тълкуване е в съответствие и с дефиницията по §1 т.6 от ДР на АПК. По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.посл от АПК, във връзка с чл.21, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта и чл. 143 ал.3 АПК, съдът