Решение № 1717 от 3.8.2023 г. на Районен съд - Бургас по дело № 831/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на П. И. К., ЕГН ••••••••••, от гр...... чрез пълномощника адвокат Б. З., против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение-Бургас“ АД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление в гр......, представлявано от Б..Г..М.., за присъждане на следните суми: 4 550 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в оставане без работа за периода от месец юли 2022 г. до месец януари 2023 г., както и 10 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние, влошаване на кръвно захарен диабет, изпитване на постоянен страх и тревожност, че състоянието може да се влоши, да се увредят редица вътрешни органи и включително и страх да не почине от смъртоносната болест Ковид 19 и стрес от оставане без работа, като резултат на неизпълнение на служители на ответника на задължението им по чл. 5 и чл. 6 от Наредба № 21 от 18 юли 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, в сила от 01.01.2006 г., издадена от министъра на здравеопазването, установения случай на зараза с Ковид 19 да бъде регистриран, да се установят и регистрират контактните лица и да се изпълни и последващото задължение в срок от 24 часа да се уведоми РЗИ - Бургас, на чиято територия е открит случаят, ведно със законна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и разноски. В исковата молба са изложени твърдения, че в началото на месец юли 2022 г. ищецът се е почувствал зле и след няколко дни липса на подобрение на 10.07.2022 г. се обадил на ЦСМП – гр. Бургас. В дома му, находящ се в гр......, пристигнал екип на ЦСМП. Д-р Р..М..извършила преглед на ищеца и му направила бърз антигенен тест за Ковид 19. Тестът бил положителен, поради което ищецът бил транспортиран до УМБАЛ Бургас АД. Пристигайки с линейката пред лечебното заведение, д-р М..му направила втори бърз антигенен тест, който също бил положителен. В спешното отделение на УМБАЛ Бургас на ищеца били извършени преглед, клинични и лабораторни изследвания на бял дроб и кръв, като д-р И..достигнал до медицинския извод, че пациентът не се нуждае от хоспитализация и бил освободен за домашно лечение. Твърди се, че ищецът не получил от лекаря от спешното отделение д-р И..нито рецепта, нито указания какво домашно лечение да проведе. Сочи се, че въпреки надлежно установения положителен резултат за Ковид 19 ищецът не бил уведомен, че следва да бъде поставен под карантина заедно с контактните му лица, но през цялото време се държали с него като човек в изолация. Въпреки че не получил обаждане от РЗИ-Бургас ищецът, както и съпругата му, която е основното му контактно лице, си останали вкъщи под карантина и напълно ограничили контактите си с други лица. Твърди се, че състоянието на ищеца се влошило, като получил постоянно гадене, повръщане по 10-12 пъти на денонощие, чувство на немощ и умора, остра болка в очите и ушите, като състоянието било най-ярко изразено първите 10 дни, а общият оздравителен периода продължил 20 дни. Сочи се, че ищецът е официално диагностициран в експертно решение на ТЕЛК с кръвно-захарен диабет, като през първите 10 дни след положителния тест стойностите на кръвната захар, която той си измервал вкъщи с глюкомер, не падали под 27. На 14.07.2022 г. ищецът изпратил неговата майка до личния му лекар д-р Т..С..в гр. ...., от която разбрали, че той не е регистриран в системата за карантиниране. Личния лекар отказал да извърши преглед, а след като нямал данни от УМБАЛ Бургас за състоянието на ищеца не можел да предпише и лечение. Ищецът се обадил в УМБАЛ Бургас АД и РЗИ Бургас, за да получи обяснение, но такова не получил. Твърди се още, че когато ищецът е уведомил работодателя си „Балкан Холидейз Сървисис“ ЕООД с ЕИК...., където работил по трудов договор, че е болен от Ковид 19 и затова не идва на работа, но официално не е поставен под карантина, управителят на дружеството се усъмнил в думите му, поради което едностранно прекратил трудовото правоотношение и ищецът внезапно останал без работа. Това предизвикало у него силен стрес за това как ще посреща ежедневните разходи на семейството си за издръжка и задоволяване на базовите потребности, затворил се в себе си и отказал да контактува с роднини и приятели за около един месец. Посочва се, че ищецът е подал жалба до прокуратурата и била извършена прокурорска проверка по случая. Впоследствие ищецът разбрал от постановлението на РП Бургас, че в РЗИ Бургас положителният резултат за Ковид 19 от 10.07.2022 г. не е въведен в системата. Едва на 18.07.2022 г. резултатът бил въведен, като в графа „забележка“ била отразена реалната дата на теста и били въведени данни за актуалната дата на карантината. Поддържа се, че след като специалисти от спешното отделение при УМБАЛ Бургас АД са установили по надлежния медицински ред наличие на зараза с Ковид 19 у ищеца, е следвало незабавно да регистрират случая на зараза, да издирят и определят контактните лица на заразения и ги регистрират в Книга за регистриране на контактните на заразно болни лица. Сочи се, че вследствие на неправомерните и несвоевременни действия на служителите на ответника ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в оставане без работа за периода от юли 2022 г. до месец януари 2023 г., както и неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние поради липса на назначено лечение, влошаване на болестта му кръвно-захарен диабет, изпитване на постоянен страх и тревожност, че състоянието може да се влоши, да се увредят редица вътрешни органи и включително и страх да не почине от смъртоносната болест Ковид 19, както и стрес от оставането му без работа. В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „УМБАЛ Бургас“АД, чрез пълномощника адвокат Д., който оспорва предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Поддържа се, че ЦСМП – гр. Бургас с код по БУЛСТАТ....., със седалище и адрес на управление в гр...... е отделно лечебно заведение, създадено с акт на министъра на здравеопазването по реда на чл. 5, ал. 1 и чл. 35, ал. 2 ЗЛЗ и няма никаква правна или организационна връзка с „УМБАЛ Бургас“ АД – болнично ЛЗ, създадено по реда на чл.37, ал.1 от ЗЛЗ. Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че било задължение на специалистите на спешно отделение при УМБАЛ Бургас АД да регистрират установения от лекар на ЦСМП Бургас случай на зараза с Ковид 19, тъй като наличието на зараза с Ковид 19 е установено от медицински специалист от ЦСМП Бургас. Твърди се, че в случая не се касае за лекарска грешка, която да води до негативни последици за ищеца. Сочи се, че е спазена процедурата по Наредба № 21 от 18 юли 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, като на ищеца е оказана своевременна медицинска помощ, а резултатите от заболяването са отразени в Националната информационна система за борба с Ковид 19. Твърди се още, че дори да е налице закъснение във визуализиране на установения резултат, то това е в резултат на техническите възможности на електронната система като софтуер и хардуер, а не в резултат на бездействие от страна на служителите на ЦСМП Бургас. Посочва се, че дори и да е налице такова закъснение, то същото не е пречка за издаване на болничен лист, тъй като съгласно действащите към онзи момент правила и практика издаването на болничен лист може да стане и след изтичане на карантинния период от личния лекар. Ответникът оспорва твърдението, че към 10.07.2022 г. ищецът е освидетелстван с ТЕЛК и му е определен процент трайно намалена работоспособност. Оспорва твърдението, че към 10.07.2022 г. ищецът е бил в трудови правоотношения с „Балкан Холидейз Сървисис“ ЕООД, както и твърдението, че е бил освободен от работа в резултат на нерегистрирането на заболяването му до 14.07.2022 г. в Националната информационна система за борба с Ковид 19. Оспорва твърдението, че личният лекар на ищеца е отказал издаването на болничен лист за карантинния период на заболяването от Ковид 19 поради обстоятелството, че положителния резултат на теста му не бил регистриран, както и твърдението, че д-р Т..С..е личен лекар на ищеца. Оспорва твърдението, че в периода на проведеното домашно лечение от 10.07.2022 г. до 24.07.2022 г. стойностите на кръвната захар не са падали под 27 единици, като причината за това била липсата на регистрация на заболяването. Претендират се разноски. В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат З., който моли за уважаване на предявените искове и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат Д., който моли за отхвърляне на предявените искове. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 45 във вр. с чл. 49 от ЗЗД. За уважаването им е необходимо да се установи, че ищецът е понесъл имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от противоправно деяние (действие или бездействие) на лице, на което ответникът е възложил определена работата, осъществено при или по повод на възложената работа. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на противното. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, изискани и постъпили от УМБАЛ – Бургас, РЗИ – Бургас и Районна прокуратура – Бургас, се установява, че на 10.07.2022 г., след обаждане на ЕЕН 112, ищецът П. И. К. е бил посетен в дома си в гр......, от екип на ЦСМП – гр. Бургас, като бил прегледан от д-р Р..М.., която му направил бърз антигенен тест за Ковид 19 – положителен. Ищецът бил транспортиран до УМБАЛ – Бургас, като на паркинга пред лечебното заведение му бил направен втори бърз антигенен тест за Ковид 19 – също положителен. Доктор М..издала фиш за спешна медицинска помощ на ищеца, в който е поставена работна диагноза COVID-19, с посочен положителен резултат. В Спешното отделение на УМБАЛ – Бургас ищецът бил приведен в изолатора на шоковата зала, направени са му кръвни изследвания и рентгенография на бял дроб. След запознаване с резултатите от изследванията д-р С..И..насочил ищеца към личния му лекар за домашно лечение, тъй като състоянието му не налагало хоспитализация. Нито един от двата положителни резултата за Ковид 19 не е отразен в Националната здравна информационна система в деня на извършването му – 10.07.2022 г. На 18.07.2022 г., по повод извършена проверка от РЗИ – Бургас, положителният резултат на ищеца е въведен с дата 15.07.2022 г., а в графа „Забележка“ е отразена реалната дата на теста и са въведени данни за актуалната карантина на ищеца – от 10.07.2022 г. до 19.07.2022 г. Отразен е и още един резултат за Ковид 19 от 13.07.2022 г. – отрицателен, въведен от лаборатория „Синево“. На 18.07.2022 г. служител на РЗИ – Бургас е позвънил на телефонния номер на ищеца –....., но последният не е отговорил на обаждането, а е върнал съобщение чрез приложението „Вайбър“, че не може да говори. Служителят на РЗИ му е отговорил чрез текстово съобщение, че го търси, за да уточнят адреса на карантината предвид положителния му тест за Ковид 19 от 10.07.2023 г. Ищецът му е отговорил с текстово съобщение, че работодателят му се казва Н..П..и е посочил телефонния й номер. Кореспонденцията между служителя на РЗИ и ищеца е продължила под формата на гласови съобщения чрез приложението „Вайбър“. В постъпилата от Районна прокуратура – Бургас преписка №.... г. по описа на ОД МВР – Бургас се съдържа сведение от ищеца К., което следва да бъде ценено като писмено доказателство в частите му, представляващи признание за неизгодни за ищеца факти, за които не се съдържат твърдения в исковата молба или противоречат на изложени в исковата молба твърдения. Така в дадените сведения ищецът е заявил, че не се е свързвал с личния си лекар, както и че няколко дни след 10.07.2022 г. неговата майка случайно е ходила при личния му лекар в гр....и така установил, че не е регистриран. От представените експертни решения №...от 19.11.2019 г. и №...от 08.11.2022 г. на ТЕЛК се установява, че ищецът страда от инсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения, като му е определена 60 % намалена трудова неработоспособност, с противопоказания за тежък физически и нощен труд. От служебно изготвената справка за наличието на трудови договори е видно, че за периода от 15.06.2022 г. до 18.07.2022 г. ищецът е работил като портиер за „Балкан Холидейз Сървисис“ – клон.... Ищецът е работил и като чистач/хигиенист за „Галакси инвестмънт груп“ ООД по трудов договор, сключен на 01.08.2022 г. със срок до 01.10.2022 г., но прекратен на 24.08.2022 г. По делото са събрани и гласни доказателства чрез показанията на свидетелката А..Н..К....– съпруга на ищеца. Свидетелката сочи, че всяка година ищецът лежи в болница заради заболяването си – диабет. От пролетта на 2022 г. ищецът страдал и от подуване на стомаха, заради което не следвало да консумира определени храни. Разказва, че в началото на месец юли 2022 г. ищецът започнал да се оплаква от задух, главоболие и гадене, но не била сигурна дали това се дължи на стомашните му проблеми. Близо седмица ищецът се колебаел дали да потърси лекарска помощ. Свидетелката отбелязва, че през тази една седмица нивата на кръвна захар на ищеца били завишени. Свидетелката се обадила на „Бърза помощ“ и съпругът й бил откаран с линейка в болницата, но тя не го е придружила. Според свидетелката ищецът се възстановил една седмица след прегледа му в болницата. Свидетелката знае, че майката на ищеца не е успяла да се снабди с болничен лист от личния му лекар, но не знае защо. Посочва, че ищецът постоянно е говорил със службите за издаване на болничен лист, но не знае дали той е говорил с личния си лекар. Свидетелката споделя, че съпругът й е бил уволнен, но не знае точната причина за това. Заявява, че ищецът не е бил щастлив, че работодателят му го е уволнил, тъй като конкуренцията за работа била голяма, като той през м. септември – м. октомври успял да си намери работа почасово в магазин „Зара“. При така установената фактическа обстановка и въз основа на изложените в исковата молба твърдения съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът намира, че предявените искове не са доказани на основанието, на което са предявени. Не се доказва при условията на пълно и главно доказване наличието на виновно противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил определена работата, осъществено при или по повод на възложената работа. Не е спорно, че на основание чл. 61, ал. 1, предложение последно от Закона за здравето подлежат на задължителна изолация лица, болни от и заразоносители на COVID- 19. Съгласно чл. 61, ал. 4 ЗЗ задължителната изолация на лице по ал. 1 се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция. Правилото на чл. 61, ал. 10 ЗЗ предвижда, че за издаденото предписание по ал. 4 на лице по ал. 1 се съобщава по реда на чл. 18а, ал. 1, 2, 3, ал. 4, т. 1 и ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс или по един от следните начини чрез: 1. устно уведомяване на посочен от лицето мобилен или стационарен телефонен номер, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице, като писменото удостоверяване се прилага към преписката; 2. изпращане на електронно или кратко текстово съобщение на посочен от лицето електронен адрес или мобилен телефонен номер. Съгласно чл. 61, ал. 12 и ал. 13 ЗЗ предписанието по ал. 10, т. 1 се смята за връчено от датата на устното уведомяване, а по ал. 10, т. 2 - когато в срок до 24 часа от изпращането лицето потвърди за получаването на съобщението чрез изпращане на обратно електронно или кратко текстово съобщение на посочен от съответната регионална здравна инспекция електронен адрес или мобилен телефонен номер, а когато в този срок лицето не изпрати потвърждение за получаването на съобщението по ал. 10, т. 2, съобщаването се извършва по реда на чл. 18а, ал. 1, 2, 3, ал. 4, т. 1 и ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс или чрез устно уведомяване по реда на ал. 10, т. 1. Заболяването COVID-19 е включено под т. 66 в Списъка на заразните и паразитните болести, които подлежат на задължителна регистрация, съобщаване и отчет съгласно Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредба № 21 от 18 юли 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести (Наредбата), издадена на основание чл. 60, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 2 и ал. 5 от Закона за здравето. Съгласно чл. 4 от Наредбата регистрация на заразните болести по приложение № 1 се извършва от лечебните заведения, от здравните кабинети в училищата, детските заведения, специализираните институции за предоставяне на социални услуги и от регионалните здравни инспекции (РЗИ). Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредбата предвижда, че общопрактикуващите лекари, медицинските специалисти от лечебните заведения, здравните кабинети в училищата, детските заведения, специализираните институции за предоставяне на социални услуги и РЗИ регистрират диагностицираните и съобщени заразни болести в Книга за регистриране на заразните болести по образец съгласно приложение № 4. На основание чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата регистрираните заразни болести по чл. 4 се съобщават от медицинските специалисти, които са ги открили, в срок от 24 часа на РЗИ, на чиято територията е открит случаят, както и на общопрактикуващия лекар на заболялото лице - когато заболяването е открито от друг медицински специалист. На основание чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести е издадена от Министъра на здравеопазването Заповед № РД-01- 724 от 22.12.2020 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на COVID-19 (Заповедта). Съгласно т. 6 от Заповедта провеждането на бързи антигенни тестове се извършва от самостоятелни медико-диагностични лаборатории, медицински центрове, диагностично- консултативни центрове, лечебни заведения за болнична помощ, центрове за спешна медицинска помощ, комплексни онкологични центрове и РЗИ, съгласно Критерии за прилагане на бързи антигенни тестове за SARS-CoV-2, посочени в Приложение № 2. Разпоредбата на т. 9, б. „в“ от Заповедта предвижда, че Министерство на здравеопазването поддържа въведената в експлоатация Национална информационна система за борба с COVID-19, която осигурява централизирано управление и съхранение на информация за всички потвърдени случаи на COVID-19 и карантинирани лица и предоставя информационна платформа на всички компетентни институции, като включва определени модули, сред които и регистър на лицата, поставени под карантина и на потвърдените случаи на COVID-19, поставени в изолация в лечебно заведение, изпълняващо болнична помощ или в домашни условия. Съгласно правилото на т. 14 от Заповедта в модула на Националната информационна система по т. 9, буква „в” ежедневно постъпва информация по автоматизиран път с данни за лицата, които влизат на територията на Република България и подлежат на поставяне под карантина и задължително се въвеждат данни, както следва: а) от Регионалните здравни инспекции: аа) в регистъра по т. 9, буква „в“ за всички карантинирани или поставени на домашна изолация лица, съгласно предписанията, издадени от директора на съответната РЗИ или от оправомощен от него заместник-директор; г) лечебните заведения и РЗИ по т. 6 и лабораториите по т. 7, които провеждат диагностика за COVID-19, въвеждат получените резултати по един от следните начини: га) чрез импортиране в регистъра по т. 9, буква „в“ на xml файл по образец, съгласно Приложение № 4; гб) чрез импортиране в регистъра по т. 9, буква „в“ на електронна таблица във формат •.xls по образец, съгласно Приложение № 5; гв) чрез ръчно въвеждане на информацията в Националната информационна система за борба с COVID-19. На основание т. 15 от Заповедта за всяко лице под карантина или потвърден случай на COVID-19 в регистъра по т. 9, буква „в“, се въвеждат собствено, бащино и фамилно име, пол, гражданство, възраст, единен граждански номер (личен номер на чужденец или номер на документ за самоличност), телефон за връзка, място за поставяне под карантина или изолация, начална дата на периода на карантина или на домашна изолация). Съгласно т. 17 от Заповедта информационната система по т. 9 изпраща на общопрактикуващите лекари автоматично генерирано съобщение по електронна поща относно карантинираните лица и потвърдените случаи на COVID-19 от пациентската им листа с цел провеждане на активно наблюдение и издаване на болничен лист при необходимост. При действието на посочената нормативна уредба не се установява по делото за служител на ответника да е възникнало задължение да регистрира положителния резултат на ищеца за наличие на зараза от COVID-19 в модула на Националната информационна система по т. 9, буква „в” от Заповедта. По делото не се установява, а и не се твърди, че при приема на ищеца в „УМБАЛ Бургас“ АД му е извършен тест за COVID-19. Безспорно е по делото, че двата положителни теста на ищеца за COVID-19 са извършени от д-р Р..М..– служител на ЦСМП – гр. Бургас. ЦСМП – гр. Бургас, с БУЛСТАТ..., със седалище и адрес на управление в гр....., е отделно лечебно заведение, създадено с акт на Министъра на здравеопазването по реда на чл. 5, ал. 1 и чл. 35, ал. 2 ЗЛЗ, и няма правна или организационна връзка с „УМБАЛ Бургас“ АД – болнично ЛЗ, създадено по реда на чл. 37, ал. 1 от ЗЛЗ. Задължението по т. 14, б. „г“ вр. т. 6 от Заповедта да се въведат в модула на Националната информационна система по т. 9, буква „в” от Заповедта (регистъра на лицата, поставени под карантина и на потвърдените случаи на COVID-19, поставени в изолация в лечебно заведение, изпълняващо болнична помощ или в домашни условия) получените положителни резултати от проведените от д-р.Р..М..два бързи антигенни теста, както и данните на ищеца по т. 18 от Заповедта, е следвало да бъде изпълнено от служител на ЦСМП – гр. Бургас. В тази насока са и данните по делото, налични в постъпилата от РЗИ – БУРГАС документация, за издадено от РЗИ – Бургас предписание до ЦСМП – гр. Бургас за своевременно регистриране на всички лица, изследвани за COVID-19 в Националната информационна система за лица под карантина. Следователно по делото не се установява наличието на твърдяното от ищеца противоправно бездействие на служител на ответното лечебно заведение „УМБАЛ Бургас“ АД, което само по себе си е достатъчно за отхвърляне на предявените искове. Не са налице и останалите елементи от фактическия състав по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Не се доказва при условията на пълно и главно доказване наличието на имуществени или неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от твърдяното в исковата молба поведение на служители на ответното дружество. Не са събрани доказателства за причината, поради която трудовото правоотношение на ищеца като портиер за „Балкан Холидейз Сървисис“ – клон....е било прекратено на 18.07.2022 г. Не е представена по делото заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, от която да е видно основанието за това, а и съпругата на ищеца в показанията си заявява, че не знае каква е точната причина за уволнението му. На 18.07.2022 г. ищецът е бил регистриран в Националната информационна система, в която са били въведени данни за актуалната му карантина – от 10.07.2022 г. до 19.07.2022 г., като на същата дата е получил телефонно обаждане и впоследствие текстово съобщение за поставянето му под карантина от служител на РЗИ, на когото ищецът е предоставил данни за работодателя си. Следва да се отбележи, че в Националната информационна система за ищеца е отразен и още един резултат за Ковид 19 от 13.07.2022 г. – отрицателен, въведен от лаборатория „Синево“. Твърденията на ищеца, че е останал без работа за периода от месец юли 2022 г. до месец януари 2023 г., се опровергават от изготвената служебна справка, от която се установява, че на 01.08.2022 г. ищецът е започнал работа като чистач/хигиенист за „Галакси инвестмънт груп“ ООД по трудов договор, сключен на 01.08.2022 г. със срок до 01.10.2022 г., но прекратен на 24.08.2022 г., както и от показанията на съпругата на ищеца, която заявява, че той си е намерил работа в магазин през м. септември или м. октомври 2022 г. Твърдените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние, влошаване на кръвно захарен диабет, изпитване на постоянен страх и тревожност, че състоянието може да се влоши, да се увредят редица вътрешни органи и включително и страх да не почине от смъртоносната болест Ковид 19, по същество не са обусловени от изпълнението или неизпълнението на задължението за регистрацията му в Националната информационна система и поставянето му под карантина. Освен това твърдените от ищеца неимуществени вреди не са доказани въпреки допускането на гласни доказателства за установяването им. По делото се установява също, че ищецът не е потърсил личния си лекар по телефона, нито е изпратил друг човек лично да отиде при личния му лекар в гр. Сливен (майка му случайно е ходила), за да се консултира за здравословното му състояние, като по този начин ищецът не е положил дължимата грижа за собственото си здраве. Въз основа на изложеното съдът намира, че предявените обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 45 във вр. с чл. 49 от ЗЗД са неоснователни, поради което следва да бъдат изцяло отхвърлени. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно направеното искане за присъждането им и представените доказателства за извършването им, а именно за сумата от 2060 лева, представляваща заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид броя и цената на обективно съединените искове и установения за това минимум по чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 3 НМРАВ, който възлиза на 2055 лева. Така мотивиран, съдът