Решение № 326 от 28.4.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1999/2025 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С протоколно определение 20.02.2025 год., по НОХД № 7543/2022 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 20 състав, е определено общо наказание на осъдения К. В. Ц. на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК измежду наложените му по последното дело, по НОХД №1595/2021 год. по описа на РС – Бургас и по НОХД № 2088/2023 год. по описа на РС – Бургас, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване и глоба от 300 лева, както и ЛПУМПС за срок от 10 месеца. С определението, на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от определеното общо наказание, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, съдът е приспаднал изтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“ по НОХД №2088/2023 год. по описа на РС – Бургас, както и времето през което осъдения е бил задържан по стража за 24 часа по ЗМВР, за срок от 72 часа по чл. 64, ал. 2 от НПК и с мярка за неотклонение "Задържане под стража", ако по някое от делата включени в групата е имал постановено задържане. От присъединеното наказание ЛПУМПС, Софийският районен съд е приспаднал времето, през което осъденият е бил лишен от това право по административен ред, в случай че до момента е бил лишен фактически, а ако не е бил лишен от същото, срокът за това наказание - да започне да тече от момента на фактическото предаване на СУМПС от Ц. в съответното поделение на МВР. Срещу посочения съдебен акт е депозирана частна жалба от адв. М. П. – защитник на осъдения К. В. Ц., с която се възразява срещу пропуска на Софийския районен съд да приспадне от определеното общо наказание на последния, изтърпяното наказание „Пробация“ по НОХД № 1595/2021 год. по описа на РС – Бургас. Предлага се определението на СРС да бъде изменено, като се постанови приспадане на изтърпяното наказание. С подадената частна жалба не се прави искане за събиране на доказателства от въззивния съд. В разпоредително заседание от 24.03.2025 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с депозираната жалба и с приложените материали по делото, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото се налага събиране на доказателства, поради което бяха изискани и приобщени допълнителни такива, а именно справка за съдимост на осъдения; справка от ГД „ИН“ за изтърпените наказания „Лишаване от свобода“ от Ц.; справка от ПС – Перник за начало и край на изтърпяното наказание „Пробация“ от Ц. по НОХД №1595/2021 год. по описа на РС – Бургас; справка от НСлС за времето, през което Ц. е изтърпявал „Лишаване от свобода“ и „Задържане под стража“ и справка от ОДМВР - Перник дали е приведено в изпълнение наказанието ЛПУМПС по отношение на Ц. по НОХД №7543/2022 год. по описа па Софийски районен съд. С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК, въззивният съд прецени, че присъствието на осъденото лице в съдебното заседание е задължително. В хода на съдебните прения пред въззивния съд, защитата поддържа подадената частна жалба и наведените в нея съображения. Пледира за изменение на първостепенното определение и приспадане на изтърпяното наказание „Пробация“ от наложеното общо наказание на осъдения Ц.. Представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено определението на Софийски районен съд, като правилно и законосъобразно. Осъденият, в правото си на лична защита, заявява, че няма какво да добави, а в правото си на последна дума желае да се приспадне изтърпяното наказание от него. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, оспореният съдебен акт, изложеното в частната жалба на адв. П., както и доводите, направени в съдебното заседание и след като извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Частната жалба е подаден в срока по чл. 319 от НПК от активно легитимирано лице, с изявен правен интерес от обжалването, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. За да постанови обжалваното определение, СРС служебно е преценил наличието на предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК след одобряване на Споразумение за решаването на делото в съдебната фаза на производството по НОХД №7543/2022 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 20 състав. Първостепенният съд се е произнесъл без да изясни фактическата обстановка в пълнота, не е събрал необходимите доказателства във връзка с производството и релевантните обстоятелства, произнесъл се е алтернативно, както и не е мотивирал изцяло постановеният съдебен акт. Пред настоящата съдебна инстанция бе проведено въззивно съдебно следствие, респективно бяха представени и събрани нови доказателства, посочените по – горе писмени доказателства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, както и приобщените в хода на въззивното следствие, като намери същите да достатъчни за да позволят направата на следните изводи: От приложената по делото доказателствена съвкупност, в т.ч. приобщените от Софийски градски съд, се установиха безспорно съдебните актове, постановени спрямо Ц. и наложените с тях наказания, които подлежат на групиране. Правилно Софийският районен съд е установил, че са налице предпоставките за определяне на общо наказание по НОХД № 7543/2022 год. по описа на Софийски районен съд, по НОХД №1595/2021 год. по описа на РС – Бургас и по НОХД № 2088/2023 год. по описа на РС – Бургас: По НОХД № 1595/2021 год. по описа на РС – Бургас, с Присъда влязла в сила на 13.02.2024 год., Ц. е признат за виновен за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, извършено в периода м. 01. 2019 год. – м. 05. 2020 год., като му е било наложеното наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от 8 месеца и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца. По НОХД № 2088/2023 год. по описа на РС – Бургас, с Присъда влязла в сила на 22.07.2024 год., Ц. е признат за виновен за престъпление по чл. 309, ал.1 от НК, извършено в периода 23.05.2021 год. – 04.03.2021 год., като му е било наложено наказание за срок от 4 месеца „Лишаване от свобода“, при първоначален общ режим на изтърпяване. Със същата присъда е приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказанието по НОХД №5589/2017 год. по описа на Софийски районен съд в размер на 1 година „Лишаване от свобода“ при първоначален общ режим на изтърпяване. По НОХД № 7543/2022 год. по описа на Софийски районен съд е било одобрено споразумение за решаване на делото в съдебната фаза на производството с определение от 20.02.2025 год., влязло в сила на същата дата и Ц. е признат за виновен за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание 10 месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален общ режим на изтърпяване, от което е било приспаднато и зачетено задържането за срок до 24 часа на 13.08.2019 год., както и глоба в размер на 300 лева. Наложените на осъдения наказания по НОХД №1595/2021 год. по описа на РС – Бургас и по НОХД № 2088/2023 год. по описа на РС – Бургас, са били групирани с определение, постановено по НЧД № 3217/2024 г. по описа на РС – Бургас с Определение № 2092/30.08.2024 год., влязло в сила на 17.09.2024 г., с което на Ц. е наложено едно общо, най-тежко наказание измежду определените му за съвкупността от престъпления, а именно наказание „Лишаване от свобода“, за срок от 4 месеца, като е определен на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, първоначален „общ“ режим на изтърпяване. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е било приведено в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от една година, наложено на К. В. Ц. по НОХД 5589/2017г. по описа на Районен съд – София при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. От определеното общо наказание е било приспаднато: на основание чл. 25, ал. 2 от НК времето, през което осъденият е изтърпял наказание „Лишаване от свобода“ по някоя присъдите, включени в съвкупността; на основание чл. 25, ал. 3 от НК времето, през което е търпял наказание „Пробация“, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода; на основание чл. 59, ал. 1 от НК времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, или спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или „Домашен арест“ за деянията по изброените присъди. Новото групиране на наказанията на осъденото лице, извършено с обжалваното определение на СРС, се е наложило поради влизане в сила на съдебния акт по НОХД № 7543/2022 год. по описа на Софийски районен съд. Гореизложеното кореспондира със събраните по делото доказателства. Първият съд правилно е преценил, че предвид факта на влизане в сила на съдебния акт по НОХД № 7543/2022 г. по описа на СРС е необходимо да се извърши ново групиране на наказанията, наложени на осъдения Ц. по влезлите в сила съдебни актове, посочени по-горе - НОХД №1595/2021 год. по описа на РС – Бургас и по НОХД № 2088/2023 год. по описа на РС – Бургас. Действително, Ц. има и други осъждания, видно от справката му съдимост от 03.04.2025 год., а именно визираните в пункт 1, 2 и 3 от НК, но същите са в отношение на рецидив спрямо групираните от Софийски районен съд и не са относими към формираната съвкупност от осъждания, подлежащи на определяне на общо наказание. При извършеното групиране на наказанията, което в принципен план е правилно, въззивният съд констатира недостатъчните усилия, които е положил Софийският районен съд за събирането и проверката на доказателствата, а и от там за непълното му произнасяне. Видно от събраните по делото писмени доказателствени средства - справка за съдимост и бюлетини за съдимост на осъдения Ц., престъпленията по НОХД № 7543/2022 год. по описа на Софийски районен съд, по НОХД №1595/2021 год. по описа на РС – Бургас и по НОХД № 2088/2023 год. по описа на РС – Бургас (както бе посочено и по – горе), са извършени в условията на реална, разнородна съвкупност, по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Съдебните актове по тези дела са постановени от РС – Бургас и Софийски районен съд след извършване на престъпленията по същите. Не могат да бъдат споделени липсата на изводи и мотиви, както и липсата на приложението на чл. 25, ал. 3 от НК, относно приложеното от първоинстанционния съд приспадане касателно наказанието „Лишаване от свобода“, така и относно ЛПУМПС и търпени мярка за неотклонение и задържане под стража. За да бъде прецизен, Софийският районен съд е следвало да изиска необходимите за тези обстоятелства доказателства и да се произнесе в пълнота и мотивирано. Отделно от това дали едно наказание е било приведено по реда на чл.68, ал. 1 от НК преди това, Софийският районен съд е следвало отново да извърши дължимата по закона преценка, тъй като е извършил ново групиране. На първо място, от изисканата от ГД „ИН“ информация, респективно получената по делото справка (л. 23 от делото), се установява, че осъденият Ц. е постъпил в затвора в гр. Бобов дол на 14.08.2024 год. и към настоящият момент същият се намира в затвора в гр. София. От 14.08.2024 год. Ц. търпи наказания „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година по НОХД №5589/2017 год. по описа на Софийски районен съд, след което е посочено, че ще бъде приведено в изпълнение определеното общо наказание по НОХД №1595/2021 год. по описа на РС – Бургас и по НОХД № 2088/2023 год. по описа на РС – Бургас в размер на 4 месеца, на основание чл.25, ал.1 вр. ал.1 от НК със зачетено изтърпяно наказание „Пробация“ – 2 месеца и 17 дни. В справката е отбелязано, че осъденият следва да изтърпи и наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца по НОХД №7543/2022 год. по описа на Софийски районен съд със зачетено задържане на 13.08.2019 год. От получената справка от РС „ИН“ – Перник (л. 24 от делото), се установява, че наказанието „Пробация“, наложено на Ц. по НОХД №1595/2021 год. по описа на РС – Бургас е било приведено в изпълнение на 11.03.2024 год., но същото е било спряно на 14.08.2024 год. поради задържането на последния в затвор, където се намира и към момента. Съгласно постъпилата по делото информация от ОДМВР – Перник от 14.04.2025 год., е видно че наложеното наказание ЛПУМПС за срок от 10 месеца на Ц. по НОХД № 7543/2022 год. по описа на Софийски районен съд е приведено в изпълнение, като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е било иззето на 30.09.2024 год., а наказанието реално ще бъде изтърпяно на 30.07.2025 год. Предвид всичко изложено по-горе, следва да се приеме, че изводът на СРС за наличието на предпоставките, визирани в чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, за групиране на наказанията, наложени на осъдения Ц. по НОХД № 7543/2022 год. по описа на Софийски районен съд, по НОХД №1595/2021 год. по описа на РС – Бургас и по НОХД № 2088/2023 год. по описа на РС – Бургас, е правилен, но постановеният съдебен акт следва да се измени досежно допуснатата празнота по приложението на чл.25, ал. 3 от НК. Следва да се прецизира и извършеното приспадане на наказанието ЛПУМПС, присъединеното наказание глоба (досежно основанието), приспадането на задържането по делата от съвкупността и приложението на чл. 68, ал.1 от НК. Като е допуснал тези пропуски, първият съд е приложил неправилно закона, поради което и постановеният първоинстанционен съдебен акт следва да бъде изменен, на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НК. От друга страна, въззивната инстанция не би влошила положението на осъдения, доколкото същият към момента търпи наказанието по НОХД №5589/2017 год. по описа на Софийски районен съд. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения Ц., както бе посочено, правилно е определено общо наказание по НОХД № 7543/2022 год. по описа на Софийски районен съд, по НОХД №1595/2021 год. по описа на РС – Бургас и по НОХД № 2088/2023 год. по описа на РС – Бургас – най – тежкото измежду наложените му, а именно наказание 10 (десет) месеца „Лишаване от свобода“, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл. 23, ал. 2 от НК, следва да се присъедини към определеното общо наказание в размер на 10 месеца „Лишаване от свобода“, наказанието „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ в размер от 10 месеца, наложено по НОХД № 7543/2022 год. по описа на Софийски районен съд. От същото следва да се приспадне изтърпяното наказание ЛПУМПС, считано от 30.09.2024 год. На основание чл. 23, ал. 3 от НК към определеното общо наказание в размер на 10 месеца „Лишаване от свобода“, следва да бъде присъединено наказанието глоба в размер на 300 лева, наложено по НОХД № 7543/2022 год. по описа на Софийски районен съд. На основание чл. 25, ал. 3 от НПК, от определеното общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца, следва да се приспадне частично изтърпяното наказание „Пробация“, наложено му по НОХД № 1595/2021 год. по описа на РС – Бургас от 11.03.2024 год. до 14.08.2024 год., като два дни пробация се зачитат за един ден „Лишаване от свобода“. На основание чл. 59, ал. 2 от НПК, от определеното общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца следва да се приспадне времето, през което осъденият е бил задържан под стража за срок от 24 месеца по ЗМВР, а именно на 13.08.2024 год. по НОХД № 7543/2022 год. по описа на Софийски районен съд. На основание чл.68, ал.1 от НК, следва да се приведе в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година, наложено му по НОХД №5589/2017 год. по описа на Софийски районен съд, тъй като престъпленията по трите дела, включени в съвкупността са извършени в определения от съда изпитателен срок от 4 години, а именно същият е започнал да тече с влизането в сила на постановената присъда – от 05.06.2019 год. Наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година, наложено му по НОХД №5589/2017 год. по описа на Софийски районен съд, следва да бъде изтърпяно отделно от определеното общо наказание и при първоначален общ режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, с начало на наказанието - 14.08.2024 год. Определението на СРС, в частта, в която е извършено приспадане на времето, през което „евентуално“ Ц. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или „Домашен арест“ и касателно приложението на чл.59, ал.1 от НПК, следва да бъде отменено, доколкото такива обстоятелства по делото не се установиха, а и с оглед на това че диспозитива на един съдебен акт не може да съдържа колебливи, алтернативни или неясни изрази. Същият следва да е ясен, да почива на събраните по делото доказателства и да не противоречи на установената по делото фактическа обстановка. В тази връзка, от материалите по делото не се установи и Ц. да е бил лишен по административен ред от правото да управлява моторно превозно средство, да е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ или „Задържане под стража“ по някое от делата в съвкупността. До този извод Софийският районен съд е имал възможност да достигне, ако бе предприел действия по събиране на доказателства във връзка с определянето на общото наказание. Горното представлява процесуално нарушение, но доколкото настоящата инстанция попълни празнината в мотивите на първостепенния съд и отстрани допуснатото процесуално нарушение, не е налице основание за връщане на делото на Софийски районен съд, за разглеждането му от друг съдебен състав. Предвид липсата на съответен протест, настоящата инстанция намира, че не следва да обсъжда възможността за увеличаване на така определеното на осъдения едно общо наказание, тъй като евентуалното приложение на института по чл. 24 от НК би утежнило положението на осъдения, в нарушение на императивната законова разпоредба на чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК. Имайки предвид горното, след извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи неговото изменяне или отмяна - неправилно приложение на материалния закон, наличие на съществени нарушения на процесуалните правила или явна несправедливост на определеното общо наказание при условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, поради което и с оглед изложените съображения, постанови своето решение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 2 и т. 3, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 и чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, НО, IV въззивен състав