Решение № 549 от 26.5.2021 г. на Апелативен съд - София по дело № 1414/2021 г.

Производството е по реда на чл.463, ал.2 вр. с чл.274 ГПК. Образувано е по постъпила жалба от Г. Д. М. /уточнена с молба от особения представител, наименована жалба вх.№900178/12.03.2021 година/ срещу решение №2701, постановено по в.гр.д.284/2019 година по описа на Окръжен съд Благоевград, с което е оставена без уважение жалбата на Г. Д. М. срещу разпределение на суми от 23.03.2018 година, по изп.д.234/2015 година по описа на ЧСИ Ш. Д. с район на действие – ОС Благоевград. Жалбоподателят твърди в жалбата си, че решението е неправилно, тъй като неправилно са разпределени сумите в полза на „ОББ“ АД като такива с право на предпочтително удовлетворение. Депозирането на възражение е основание за спиране на изпълнителното производство при документ по реда на чл.417, т.9 ГПК. В жалбата са наведени доводи, че е изплатена сумата от длъжника към кредитора. ЧСИ си е разплатил такси без да са налице основанията за това. Удържани са суми, като не е съобразена нормата на чл.444 ГПК, оспорва се продажбата на апартамента на цена, която е доста под данъчната оценка. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и присъди направените съдебно-деловодни разноски. Ответниците по жалбата „ОББ“ АД и Г. Ц. не са депозирали отговор. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството по в.гр.д.284/2019 г. по описа на Окръжен съд Благоевград е образувано по жалба на Г. Д. М. с вх.3395/13.09.2018 година. Съдът е приел, че същата представлява жалба срещу разпределение на суми от 23.03.2018 година, по изп.д.234/2015 година по описа на ЧСИ Ш. Д. с район на действие – ОС Благоевград и е изложил съображения за законосъобразността на изготвеното разпределение. Производството по изп.д. 234/2015 година по описа на ЧСИ Ш. Д. с район на действие – ОС Благоевград е образувано по молба на взискателя „ОББ“ АД за изпълнение, съгласно изп.лист, издаден по ч.гр.д.933/2013 година по описа на РС Разлог и продължаване на изп.д.1163/2013 година по описа на ЧСИ Г.Ц.. С разпореждане от 30.03.2017 година е присъединен взискателя Г.Ц.- ЧСИ с район на действие ОС Благоевград с вземане по изп.лист от 09.01.2017 година, издаден по гр.д.1065/2015 година. По делото са извършвани изпълнителни действия, наложен запор върху трудовото възнаграждение. На 23.03.2018 година е изготвена сметка за разпределение на сумата от 2892, 27 лева, подлежаща на разпределение, която е постъпила от принудителното действие „запор върху трудовото възнаграждение на длъжника“. Разпределението е предявено на 23.03.2018 година, видно от протокола за предявяване на л.537 от изпълнителното дело. Жалбоподателя Г.М. е депозирал жалба вх. №11672/28.03.2018 година пред ЧСИ, която с разпореждане от 28.03.2018 година е оставена без движение със задължение за жалбоподателя да внесе дължима държавна такса. Идентична жалба на депозираната пред ЧСИ е депозирана и в Окръжен съд Благоевград, по която е било образувано в.гр.д.299/2018 година на ОС Благоевград, производството по която е било прекратено и жалбата е била изпратена на ЧСИ за админситриране на същата. Тази жалба е с вх. №1139/28.03.2018 година на ОС Благоевград, получила номер на ЧСИ Ш.Д., вх. №13417/13.04.2018 година, която с разпореждане от 13.04.2017 година е оставена без движение със задължение за жалбоподателя да внесе дължима държавна такса. С разпореждане от 24.04.2018 година жалба вх. №11672/28.03.2018 година е върната, като на длъжника е указано, че същата подлежи на обжалване с частна жалба, съгласно чл.262, ал.3 ГПК. Срещу това разпореждане е депозирана частна жалба 15537/03.05.2018 година, производството по която е оставено без движение с указания да се внесе такса в размер на 25 лева по сметка на ОС Благоевград, както и такси за съдебния изпълнител. Частна жалба 15537/03.05.2018 е върната с разпореждане от 03.07.2018 година на ЧСИ Ш.Д.. С разпореждане от 15.05.2018 година жалба вх. №1139/28.03.2018 година на ОС Благоевград, получила номер на ЧСИ вх. №13417/13.04.2018 година е върната, като на длъжника е указано, че същата подлежи на обжалване с частна жалба, съгласно чл.262, ал.3 ГПК. Срещу това разпореждане е депозирана частна жалба 18835/30.05.2018 година, която е върната с разпореждане от 03.07.2018 година. Депозирана е частна жалба 23540/10.07.2018 година, която отново е оставена без движение. Частна жалба, депозирана пред ОС Благоевград на 10.07.2018 година е изпратена на ЧСИ Ш.Д. за администриране, която е оставена без движение. Депозирана е и частна жалба 28146/22.08.2018 година от Г.М. с искане да се отмени отказа да бъде разгледана жалбата срещу разпределението. Трите жалби са върнати с разпореждане от 12.09.2018 година. Постъпила е частна жалба 30287/13.09.2018 година срещу отказа да бъде разгледана жалбата му срещу разпределението от 23.03.2018 година. Идентична жалба с вх.3395/13.09.2018 година на ОС Благоевград е изпратена от ОС Благоевград на ЧСИ Ш.Д., като същата е получила вх.32195/04.10.2018 година по описа на ЧСИ Ш.Д.. С разпореждане от 28.02.2019 година е върната частна жалба 30287/13.09.2018 година срещу отказа да бъде разгледана жалбата на Г.М. срещу разпределението от 23.03.2018 година. Жалбата с вх.3395/13.09.2018 година на ОС Благоевград, изпратена от ОС Благоевград на ЧСИ Ш.Д., като същата е получила вх.32195/04.10.2018 година по описа на ЧСИ Ш.Д. е с внесена такса и разменени книжа и по нея и по нея е образувано в.гр.д. 284/2019 г. по описа на Окръжен съд Благоевград. С уточняваща молба от 02.01.2020 година жалбоподателят Г.М. е посочил, че обжалва извършеното в срок разпределение с дата 23.03.2018 година и моли съда да го отмени защото са неправомерно удържани суми над гарантирания несеквестируем минимум. Видно от съдържанието на протокола с дата 23.03.2018 година, който има качеството официален свидетелствуващ документ е, че жалбоподателя е присъствувал, поради което срокът за обжалване е започнал да тече, считано от 23.03.2018 година и към датата 13.09.2018 година е изтекъл. Администрирането на жалбата се извършва по правилата на чл.436 ГПК, като съгласно разпоредбата на чл.436, ал.4 ГПК по отношение на жалбите се прилагат съответно разпоредбите на чл.260, 261 и 262 ГПК. Видно от разпоредбата на чл. 436, ал. 4 от ГПК при администриране на подадените чрез съдебния изпълнител до съда жалби против действия на съдебен изпълнител, последният прилага съответно разпоредбите на чл. 260, 261 и чл. 262 от ГПК, т. е. вкл. при постъпване на жалба, която страда от нередовности по см. на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същият е компетентен да укаже на страната да отстрани в дадения срок тези нередовности и при неизпълнение в така указания срок да върне жалбата на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК. От своя страна разпореждането, постановено от съдебния изпълнител, за връщане на подадената жалба против действие на съдебен изпълнител, подлежи на обжалване пред съответния ОС, при което и обжалване се проверява правилността на действието на съдебния изпълнител по връщане на жалбата. Съдът е обвързан от отправеното от страната искане и с оглед направеното от страната уточнение, че с жалбата от 13.09.2018 година се обжалва извършеното разпределение с дата 23.03.2018 година и отправеното до съда искане за отмяна на извършеното разпределение, съдът намира, че жалбата е недопустима, като подадена след преклузивния срок, визиран в разпоредбата на чл.436, ал.1 ГПК, поради което производството по същата следва да бъде прекратено, а постановеното решение на съда обезсилено. Водим от горното, Софийският апелативен съд