РЕШЕНИЕ№

гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-16 състав, в

публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

при секретар Константина Рядкова като разгледа

търговско дело № 625 по описа за 2025

г., за да се произнесе взе предвид следното:

Мотиви

Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК вр. чл. 119, ал. 1 КМЧП.

Образувано е по иск на „Р. С.П.А.“ (R. S.P.A.) акционерно дружество, регистрирано в Италианския търговски регистър - служба регистрация на фирми (Търговска камара на Милано, Монца, Брианца, Лоди), с фискален код и регистрационен номер 01589470150, с регистриран адрес на управление: Виа Фратели Бронцети 8, Милано (МИ) САР 20123, ••••••••••представлявано от управляващия директор М.К., за признаване и допускане изпълнението на влязло в сила чуждестранно арбитражно решение от 15.07.2024 г. по арбитражно дело № 19-150, постановено от Арбитража на Асоциацията за търговия със зърно и фуражи, със седалище в Лондон, Великобритания, с което „БГ-МАРИНУС“ ЕООД, ЕИК 205574346, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ул. ••••••••, представлявано от А.А.Б., Ю.В. и В.В., е осъдено да заплати на ищеца сумата 121500.00 USD (щатски долара) в обезщетение на вредите от неизпълнение на сключен между страните договор № 2023233 от 13.07.2023 г., както и лихва върху сумата 121500.00 USD в размер на 5 % годишно, капитализирана на тримесечие, считано от 07.09.2023 г. до датата, на която присъдената сума бъде получена от „Р.“ С.П.А., както и такси, и разноски за арбитражното производство в размер на 14759.58 GВР (британски лири), както и лихва от 5 % годишно върху сумата на таксите и разноските за арбитражното производство от датата на постановяване на арбитражното решение (15.07.2024 г.) до датата на пълно плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че с влязло в сила решение на чуждестранен арбитражен съд, ответникът бил осъден да заплати съответните парични суми, като изпълнението на решението следвало да се допусне на територията на Република България. В производството пред арбитражния съд „БГ-МАРИНУС“ ЕООД активно упражнявало процесуалните си права, включително определило един от тримата арбитри, депозирало отговор, както и реплика в хода на арбитражното производство. До настоящия момент ответното дружество не погасило сумите, за които било осъдено с арбитражното решение от 15.07.2024 г., което било влязло в сила.

Твърди, че арбитражното решение било задължително за страните, като същото отговаряло на изискванията на Нюйоркската конвенция и тези на КМЧП. Спорът бил арбитрируем, тъй като бил имуществен между търговски дружества във връзка с неизпълнение на търговски договор. Също така решението не противоречало на българския обществен ред. Арбитражното производство било проведено, съгласно уговореното в договора, при приложение на английския Закон за арбитража от 1996 г. и Правилата на Арбитражния правилник на Асоциацията за търговия със зърно и фуражи.

В отговор на исковата молба, ответникът „БГ-МАРИНУС“ ЕООД, оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че липсва заверка на представеното арбитражно решение от МВнР. Не били представени доказателства за връчване на арбитражното решение на ответника и това поставяло под съмнение извод то да е влязло в сила. Не били представени доказателства Великобритания да е страна на Нюйоркската конвенция.

От друга страна, арбитражното решение било постановено при нарушения, които обуславяли прилагането на клаузата за обществен ред. Решението било подписано само от председателя на арбитражния състав, като волята на останалите членове на арбитражния орган относно съдържанието на постановения акт оставала неясна и неизвестна, което нарушавало обществения ред на Република България. Арбитражният съд необосновано приел доказателствата на ищеца и отхвърлил тези на ответника, което представлявало нарушаване на основни процесуални правила и съответно също нарушавало обществения ред. Затова не били налице предпоставките за допускане и изпълнение на арбитражното решение, предвидени в Нюйоркската конвенция за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни арбитражни решения.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа иска и оспорва направените от ответника фактически твърдения и възражения. Представеното арбитражно решение било удостоверено с апостил и затова нямало необходимост от заверка от Министерство на външните работи, според трайната съдебна практика. Твърди, че на ответника решението било надлежно връчено, за което представя доказателства, както и доказателства за факта, че Великобритания е страна по Нюйоркската конвенция. Възражението за неравно третиране на страните в процеса на доказване, ищецът счита за опит да бъде преразгледан спора по същество, което било недопустимо.

В допълнителния отговор ответникът възпроизвежда вече направените оспорвания.

Счита, че представените с допълнителната искова молба документи са преклудирани.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения договор № 2023233/13.07.2023 г. „БГ-МАРИНУС“ ЕООД се задължило да продаде на „Р. С.П.А.“ 6000 тона украинска царевица насипно, реколта 2022 г. – 2023 г. и украинска пшеница насипно, реколта 2022 г. – 2023 г., която да достави на купувача между 25.07 – 25.08.2023 г.. В сключения договор страните се съгласили всеки спор, произтичащ от него да се урежда чрез арбитраж в съответствие с арбитражен правилник № 125 на Асоциацията за търговия със зърно и фуражи, който правилник се считал част от сключения между страните договор. Арбитражът се провеждал в Лондон, Англия и приложимо към спора било английското право.

Видно от съдържанието на Арбитражен правилник № 125, издаден от ГАФТА – Асоциация за търговия със зърно и фуражи, в т. 9.1 е предвидено, че всички решения са издават писмено и се подписват от едноличен арбитър или в случая на решение, постановено от тричленен арбитражен съд – от председателя му.

Представеното арбитражно решение № 19-150 от 15.07.2024 г. е постановено от трима арбитри – П. Д., У. Х.-Д. и К.С. К., който в качеството си на председател на състава единствен е подписал същото. Арбитражното решение е представено в нотариално удостоверен препис, с апостил № APO-C4B1-BNRH-KUXG-2XHZ от 06.02.2025 г..

Решението е връчено по електронен път на „БГ-МАРИНУС“ ЕООД чрез представляващото го адвокатско дружество „Интерлегал“ на 15.07.2024 г., в съответствие с разпоредбата на т. 21.1 от Арбитражен правилник № 125, която предвижда съобщенията да се връчват по електронен път и датата на получаването им да е таза на тяхното изпращане. Доказателства ответното дружество да е упражнило правото да обжалва решението не са ангажирани, а този факт стои в доказателствена тежест на страната, която твърди да е предприела обжалване, с цел пораждане на суспензивен ефект спрямо стабилизирането на решението.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените съдът счита да са неотносими.

По отношение на предявения иск с правна квалификация чл. 51, ал. 4 ЗАрб.

Предмет на производството е иск за признаване и допускане изпълнението на територията на Република България на чуждестранно арбитражно решение, постановено на 15.07.2024 г. в Лондон от арбитражен съд, действащ в състав от трима арбитри, с което ответното дружество е осъдено да заплати обезщетение за неизпълнението на сключен търговски договор, със съответните мораторни лихви и разноски.

Съгласно чл. 51, ал. 4 ЗАрб (новото заглавие на ЗМТА) по отношение признаването и допускането на изпълнение на чуждестранно арбитражно решение приложими са сключените от Република България международни договори – в случая двустранен договор между страната по произход на арбитражното решение – Обединено кралство Великобритания и Република България не е сключен, поради което приложима е Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, сключена на 10 юни 1958 г. в Ню Йорк, обн. ДВ, бр. 2 от 08.01.1965 г. (Конвенцията), тъй като и двете държави са страни по нея. А съгласно чл. 5, ал. 4 КРБ международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Държавите, страни по Конвенцията са публично известни, съответно нарочни доказателства за установяването на този факт не са необходими (независимо от това такива ищецът е ангажирал), като България я е ратифицирала на 10.10.1961 г., в сила от 08.02.1962 г., а Великобритания се е присъединила на 24.09.1975 г., съответно Конвенцията е влязла в сила за нея на 23.12.1975 г.. Това категорично сочи, че резервата на българската държава, на която ответното „БГ-МАРИНУС“ ЕООД се позовава, е неприложима, тъй като тя обхваща само случаи на постановени от арбитраж на недоговаряща по Конвенцията държава, а Великобритания не е такава.

В допълнение следва да се посочи, че от една страна за факта кои държави са страни по международен договор не е необходимо представянето на нарочни доказателства от страните, а от друга страна, преклузията за представяне на доказателства и доказателствени искания настъпва след обявяването на изготвения от съда доклад на предявения иск за окончателен такъв, в който доклад на страните е указана носената доказателствена тежест и съответно за кои релевантни и спорни факти не сочат доказателства. Представянето на документи с допълнителната искова молба в отговор на направените от ответника възражения е изцяло своевременно и за никаква преклузия на доказателства не може да става въпрос.

С оглед на изложеното в настоящото производство намират приложение разпоредбите на Конвенцията, като на основание чл. ІІІ от нея (всяка договаряща държава ще признава силата на арбитражното решение и ще допуска неговото изпълнение съобразно с процесуалните правила, които се прилагат в територията, където се иска признаването и изпълнението), при условията, предвидени в Конвенцията и чл. 51, ал. 4 ЗАрб, се прилагат съответно процесуалните норми на чл. 118 – чл. 122 КМЧП, отнасящи се пряко до процедурата по признаване и допускане на изпълнението на решения и други актове на чуждестранните съдилища и други държавни органи.

В чл. 118, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 КМЧП е предвиден реда, по който се извършва признаването и допускането на изпълнението на едно чуждестранно съдебно решение на територията на Република България, като съгласно препращащата норма на чл. 51, ал. 4 ЗАрб този ред е приложим и за признаване и допускане на изпълнението на решенията на чуждестранните арбитражни съдилища тогава, когато друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, какъвто характер има Конвенцията и в която липсват каквито и да е процесуални правила, регламентиращи реда, по който да се отправи и разгледа такова искане, които да изключват приложението на посочените национални норми на КМЧП.

Съгласно чл. 118, ал. 1 КМЧП признаването на чуждестранното съдебно, съответно арбитражно решение се извършва от органа, пред който то е представено, като за това не е необходимо да бъде образувано нарочно исково производство, освен в случаите, уредени в чл. 118, ал. 2 КМЧП, а именно при спор относно условията за признаване на чуждестранното решение, който се разрешава чрез предявяване на установителен иск пред Софийския градски съд. Допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно, респ. арбитражно решение на територията на Република България винаги е предпоставено от провеждането на специално исково производство пред Софийски градски съд, съгласно чл. 119, ал. 1 КМЧП.

При тълкуване във връзката им една с друга на разпоредбите на чл. 118, ал. 1 КМЧП и на чл. 119, ал. 1 КМЧП, се налага изводът, че в производството по предявен иск за допускане на изпълнение на чуждестранното решение, съдът е длъжен да се произнесе освен по самото допускане до изпълнение на това решение, така и по неговото признаване, тъй като то е представено пред съда, разглеждащ иска, и признаването на акта на съда на друга държава, респ. арбитраж, е предпоставка за допускането му до изпълнение на територията на Република България.

Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да докаже фактите, от които черпи права, респ. на които са основани защитните й възражения. В настоящото производство ответникът е навел възражения за наличието на отрицателни предпоставки, обуславящи отказ да бъде допуснато изпълнение на арбитражното решение, поради което принципно негова би била тежестта да ги докаже, в този смисъл - решение № 162а от 25.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 993/2009 г., II т. о., ТК, и решение № 97 от 11.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1649/2016 г., I т. о., ТК, като се съобразява забраната за релевиране на възражения за допуснати нарушения по чл. 117, т. 2 КМЧП, които възражения ответникът е могъл да изтъкне пред чуждия съд. В случая обаче възражението за нарушение на обществения ред се основава на факти, които не предполагат доказване – приложимост на Конвенцията в процесния случай и подписване на арбитражното решение само от председателя на арбитражния съд.

Следва да се има предвид, че в настоящото производство е недопустимо преразглеждането на разрешения с арбитражното решение материалноправен спор, затова възраженията на ответника относно произнасянето на арбитражния съд по възраженията му по същество на спора и по доказателствените му искания, са ирелевантни и не могат да бъдат обсъждани от настоящия състав. Това означава и че извършената от арбитражния съд преценка по същество на възраженията на страните и произнасянето по доказателствените искания принципно не може да обуславя нарушение на обществения ред, ако на това нарушение страната е могла да се позове в рамките на арбитражното производство.

В трайната съдебна практика се приема, че под норми от обществен ред се имат предвид такива свръхимперативни норми, които осигуряват проявлението на основните принципи на правопорядъка в нашата държава, посредством които се охраняват основни ценности. Т.е. норми, провеждащи принципи и ценности от материалноправно, така и от процесуално естество, които са основата на правовата и цивилизована държава. Ако се окаже, че съдържанието на чуждестранното арбитражно решение, така и начинът на постановяването му са несъвместими с обществения ред, последицата е една - отказ да се признае и допусне изпълнение на решението. Тъй като понятието "обществен ред" включва преди всичко тези императивни норми, които изразяват и обезпечават основите на правопорядъка у нас, част от обществения ред са и основните правила на възприетите у нас морални правила и принципи, формиращи категорията "добри нрави".

Не се установяват данни за противоречие на арбитражното решение с българския обществен ред, разбиран в посочения смисъл. Процесуалните норми, осигуряващи право на защита на страните в процеса са част от обществения ред. В случая обаче разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КМЧП ограничава ответника в позоваването на нарушения по чл. 117, т. 2, КМЧП, които е могъл да изтъкне пред чуждия съд. А препятстване на доказването и липсата на разглеждане на възраженията на „БГ-МАРИНУС“ ЕООД, са нарушения на правото му на защита, които е било възможно да се релевират при обжалване на арбитражното решение, т.е. в рамките на самота арбитражна процедура.

Основателността на иска по чл. 119, ал. 1 КМЧП предпоставя да се установи, на първо място, че е налице чуждестранно арбитражно решение, постановено в производство, в което страни са били страните по настоящото дело, както и че това решение се ползва с изпълнителна сила.

От представените по делото доказателства е видно, че 15.07.2024 г., от арбитражен съд, действащ в състав от трима арбитри е постановено арбитражно решение, което по отношение на Република България има характер на чуждестранно, като изрично е удостоверено, че същото е влязло в сила и е задължително за страните. Представеното удостоверение, че чуждестранното решение е влязло в сила, издадено от арбитражната институция, изключва необходимостта в производството по чл. 119 КМЧП българският съд да следи и да събира доказателства за връчването на това решение на ответника. Издаденото от чуждестранния съд удостоверение е единственото доказателство необходимо и достатъчно за признаване, съответно допускане на изпълнение на чуждестранното решение, съответно липсата на това удостоверение представлява формална пречка пред признаването. Дължимата от съда служебна проверка на удостоверението се свежда до редовността на представения документ от външна страна. Ответникът не може да противопоставя възражения по същество на извършената от чуждестранния съд преценка относно обстоятелството дали разгледаният спор е приключил с влязло в сила решение. Единствено допустими в производството по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение са възражения на ответника относно автентичността и реквизитите на представеното удостоверение, тоест нарушения, които биха довели до липса на доказателствена сила на представения документ. Опровергаване на доказателствената сила на удостоверението е допустимо и чрез представяне на доказателства, че е образувано производство по обжалване на решението, но такива, както беше отбелязано, ответникът не е ангажирал – в този смисъл решение № 60044 от 16.09.2021 г. по т. д. № 2775/2019 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.

С постановеното арбитражно решение ответното дружество „БГ-МАРИНУС“ ЕООД, е осъдено да заплати на ищеца „Р. С.П.А.“ обезщетение за неизпълнение на търговски договор с ведно със сложна лихва от 5 % на година с капитализация на тримесечие, считано от 07.09.2023 г., заедно с разноски в размер на 14759, 58 британски лири. След като в решението, чието допускане до изпълнение се иска в настоящия процес, е налице диспозитив, с който едно лице е осъдено да заплати на друго определена парична сума, то е ясно, че този акт на чуждестранния арбитраж се ползва с изпълнителна сила, поради което и може да бъде предмет на предявения иск по чл. 119, ал. 1 КМЧП. Ищцовото дружество е правният субект, който се ползва от изпълнителната сила на арбитражното решение, тъй като то е лицето, в полза на което са присъдени паричните суми.

Постановеното арбитражно решение като акт е подписано само от председателя на арбитражния състав и това не обуславя никакъв негов порок, тъй като същото е резултат от проведена арбитражна процедура по предвидените в Арбитражен правилник № 125, издаден от ГАФТА – Асоциация за търговия със зърно и фуражи, правила. А тези правила изрично изискват арбитражното решение, постановено от тричленен арбитражен съд като писмен акт да бъде подписано само от председателя на състава. Процесното решение е подписано именно само от последния. Неподписването му от другите членове на арбитражния състав не е необходимо и тук приложимите процесуални правила са тези, установени в арбитражния правилник, съдържанието на който страните постигнали съгласие да бъде част от сключения договор. Затова доводи за порочност на решението, включително нищожност, извличани от нарушаване на правилата, касаещи съдебни решения, постановявани по реда на българския ГПК или по българския ЗАрб, са по дефиниция неоснователни. И по никакъв начин не нарушават обществения ред.

На следващо място, съгласно чл. ІV от Конвенцията, като предпоставка за допускане изпълнението на арбитражното решение, ищецът в производството дължи да представи и оригинала на съглашението, посочено в член II (арбитражното споразумение или клауза), или надлежно заверен препис на същото, като съгласно чл. V, буква а) от Конвенцията, признаването и изпълнението на арбитражното решение могат да бъдат отказани по молба на страната, срещу която то се предявява, ако тя докаже пред компетентния орган на държавата, където се иска признаването и изпълнението, че страните по съглашението, посочено в член II, са били по силата на приложимия спрямо тях закон недееспособни или че съглашението е недействително по силата на закона, на който страните са го подчинили (в договора от 13.07.2023 г. страните изрично избрали приложимо материално право да е английското), но такива възражения не са релевирани. От друга страна, съгласно чл. 117, т. 1 КМЧП настоящият състав дължи да установи, че чуждестранният арбитражен съд е бил компетентен според разпоредбите на българското право, което означава да е разгледал спор, който е обхванат от арбитражно споразумение, което обвързва страните. Това означава, че не е налице и предвиденото в чл. V, б. В на Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения основание за отказ да бъде допуснато изпълнение на арбитражното решение, изразено в хипотезата на постановяването му по спор, непосочен в арбитражното съглашение или неспадащ към споровете, предвидени от арбитражната уговорка в договора. Арбитражно споразумение е налице, разгледаният спор е обхванат от уговорената арбитражна клауза и спорът не е изключен от предметния обхват на арбитрируемите спорове, съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК, тъй като никоя от страните не е потребител, не касае вещни права/владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение.

Следователно всички предпоставки за признаване и допускане изпълнението на постановеното чуждестранно арбитражно решение, са налице и предявеният от „Р. С.П.А.“ иск се налага да бъде уважен.

При този изход на спора право на присъждане на сторените за производството разноски се поражда за ищеца, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на което дружество следва да се присъди сумата 11448, 39 лева, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, срещу който възражения ответникът не е релевирал.

При тези мотиви, Софийският градски съд,

РЕШИ

ПРИЗНАВА И ДОПУСКА изпълнението на чуждестранно арбитражно решение от 15.07.2024 г., постановено по арбитражно дело № 19-150 от Арбитража на Асоциацията за търговия със зърно и фуражи, със седалище в Лондон, Великобритания, с което „БГ- МАРИНУС“ ЕООД, ЕИК 205574346, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ул. ••••••••, представлявано от А.А.Б., Ю.В. и В.В., е осъдено да заплати на „Р. С.П.А.“ (R. S.P.A.) акционерно дружество регистрирано в Италианския търговски регистър - служба регистрация на фирми (Търговска камара на Милано, Монца, Брианца, Лоди), с фискален код и регистрационен номер 01589470150, с регистриран адрес на управление: Виа Фратели Бронцети 8, Милано (МИ) САР 20123, ••••••••••представлявано от управляващия директор М.К., сумата 121500.00 USD (щатски долара) в обезщетение на вредите от неизпълнение на договор № 2023233 от 13.07.2023 г., сключен между страните, както и лихва върху сумата 121500.00 USD в размер на 5 % годишно, капитализирана на тримесечие, считано от 07.09.2023 г. до датата, на която присъдената сума бъде получена от „Р.“ С.П.А., както и такси и разноски за арбитражното производство в размер на 14759.58 GВР (британски лири), както и лихва от 5 % годишно върху сумата на таксите и разноските за арбитражното производство от датата на постановяване на арбитражното решение (15.07.2024 г.) до датата на пълно плащане.

ОСЪЖДА „БГ-МАРИНУС“ ЕООД, ЕИК 205574346, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ул. ••••••••, представлявано от А.А.Б., Ю.В. и В.В., да заплати н а „Р. С.П.А.“ (R. S.P.A.) акционерно дружество регистрирано в Италианския търговски регистър - служба регистрация на фирми (Търговска камара на Милано, Монца, Брианца, Лоди), с фискален код и регистрационен номер 01589470150, с регистриран адрес на управление: Виа Фратели Бронцети 8, Милано (МИ) САР 20123, ••••••••••представлявано от управляващия директор М.К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 11448, 39 лева (единадесет хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и тридесет и девет стотинки) – разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски градски съд: _______________________