Решение № 11048 от 10.12.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1164/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.12, ал.3 от Закона за независимите оценители (ЗНО). Образувано е по жалба на Д. Д. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], к-с „С.“, [адрес] против решение към протокол № 37/28.05.2025 г. на Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх.№ 9535/14.10.2024 г. срещу решение по т.1, подточки 1.1.26 по Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители в България и е оставено в сила решение по т.1, подточки 1.1.26 по Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители в България. В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят сочи, че е изпълнил стриктно задълженията си, вменени му от нормите на ЗНО, като е представил в срок ГО, генериран в системата на КНОБ на посочения от офиса линк. Заплатил е и дължащите се вноски за членски внос, поради което намира, че не са налице посочените основания за заличаването му от регистъра. Моли да се отмени оспореното от него решение като незаконосъобразно. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата си. Оспорва твърденията на органа и отново сочи, че е подал отчета си своевременно - на 25.01.2024г. на спуснат от тях /КНОБ/ електронен адрес, посочен като линк най-долу, на който са му казали да подаде отчета. Представя извадка от имейла, както и извадка на самия отчет с датата, на която е попълнен, а именно 24.01.2024г. Представя извадка от компютъра си, като сочи, че същата показва кога е създаден файла. Представя и втора проверка, отпечатан лист – проверка кога е създаден файла, като заявява, че доказва, че датата на създаване на файла не е манипулирана. Представя преводно нареждане за платения членски внос към Камарата в същия ден - 25.01.2024 г. и твърди, че двете действия са взаимосвързани - създаване на отчет, подаването му и плащането на членски внос, както е било в годините назад. Сочи, че така създалата се ситуация и бездействието на Камарата от осем месеца, е довело до силен стрес и тежки последици за него - белодробна емболия, като прилага епикриза от болничния си престой. Иска от съда да отмени процесното решение, защото същото е незаконосъобразно. Представя писмени бележки, в които доразвива доводите си, сочейки и допуснати процесуални нарушения. Акцентира на факта, че своевременно е изпратил отчета си по електронен път, на официално посочения от камарата интернет адрес. Не претендира разноски. Ответникът - Контролният съвет на Камарата на независимите оценители, чрез адв. Х. в депозирана по делото молба оспорва жалбата и излага съображения за неоснователността й. Относно сочения от жалбоподателя линк в изпратена по делото молба заявява, че не може да бъде установен като активен и не може да бъде потвърден. Твърди от името на доверителя си, че подаване на отчет от страна на жалбоподателя не е било извършено, не е попълнена електронната форма и не е генериран входящ номер. Не изпраща изисканата от съда Инструкция за подаване на ГО по чл.10, ал.2 от ЗНО, касаеща процесния период, въпреки изричното указване за това с Разпореждане на съда № 10312/21.11.2025 год., като само описва процеса на подаване на ГО в писмо вх. № 14018/26.11.2025 год., изпратено в изпълнение на разпореждането. В съдебно заседание, редовно призован, ответникът не изпраща представител. Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна: С Решение по т.1, подточки 1.1.26 по Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители в България, на основание чл.11, ал.1, т.3 във вр. с чл.10, ал.2 от ЗНО, е заличен от регистъра на независимите оценители жалбоподателят Д. Д. Д., за когото е посочено, че не е подал в срок до 30.06.2024 г. отчет за дейността си като независим оценител за 2023 г. Повече от три месеца по-късно, до жалбоподателя Д. Д. Д. е изпратено уведомление изх. № 10213/08.10.2024 г. за постановеното решение, получено на 10.10.2024 год. Решението е обжалвано по административен ред с жалба вх. № 9535/14.10.2024 г., в която Д. е посочил, че всяка година когато е плащал годишния внос към КНОБ е подавал и ГО. Процесната година не била различна, с тази разлика, че предходните година ГО е подаван писмено чрез куриер, а процесната година решил да се възползвам от нововъведеното електронно подаване на годишния отчет на посочения от офиса на КНОБ линк на 09.01.2024 г. - https: //annualreport-ciab.com/. На 25.01.2024 г. Д. е платил членския внос, съответно е подал и ГО. Попълнил е справка относно задължителните часове за квалификация (приложена към жалбата, подадена по административен ред, с извлечение от компютъра, кога е създаден приложения в сайта файл, както и написал и подписал данните на ръка с дата). Отчета попълнил онлайн на самия линк. Отворил линка, попълнил данните и след подаване на отчета се изписал надпис - Благодаря Ви! Не е имало индикация, че може да има проблем с входирането на отчета, или да има информация, че трябва да получи входящ номер. На 29.04.2024 г. били платени и вноските за сертификатите. Д. приложил банковите извлечения на извършените плащания за членски внос и сертификати. С решение към протокол № 37/28.05.2025 г. на Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България е отхвърлена като неоснователна жалба с вх.№ 9535/14.10.2024 г. срещу решение по т.1, подточки 1.1.26 по Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители в България и е оставено в сила решение по т.1, подточки 1.1.26 по Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители в България. Решението на Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България е взето от общо петима членове на КС, като до жалбоподателя Д. Д. Д. е изпратено уведомление изх. № 10593/13.06.2025 г. за постановеното решение, без данни за датата на връчването му. С жалбата, адресирана до Административен съд – Бургас, подадена на 20.06.2025 г. /7 дни след издаване на акта/, решението е оспорено по съдебен ред. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен акт и е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Съгласно чл.168 от АПК във връзка с чл.142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му. В случая, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган – Контролният съвет на КНОБ, в кръга на предоставените му от закона правомощия - чл.12, ал.1 и ал.2, както и чл.31, ал.1, т.2 от ЗНО. Същото, обаче, е немотивирано и е прието при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Органът не е изпълнил задължението си, съобразно изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като не е изложил фактически основания /мотиви/ за приетото решение. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗНО, независимият оценител представя ежегодно до 30 юни в Камарата на независимите оценители годишен отчет за извършената дейност за изтеклата година по ред, определен от управителния съвет. Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.3 от ЗНО независимият оценител се заличава от регистъра при неизпълнение на задължението по чл.10, ал.2 от с.з. Според текста на разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗНО - решението на управителния съвет на Камарата на независимите оценители за отказ за вписване в регистъра и издаване на сертификат, както и заличаването от регистъра, се мотивира. Същото може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му пред контролния съвет на Камарата на независимите оценители по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Контролният съвет разглежда жалбата по същество и се произнася с решение в 14-дневен срок от постъпването й, гласи разпоредбата на ал.2. В процесния случай оспореният акт, подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл.12, ал.3 от ЗНО, е постановен извън установения 14-дневен срок и по-конкретно - 7 месеца и 14 дни от постъпване на жалбата, която е подадена на 14.10.2024 год., а решението е постановено на 28.05.2025 г. Освен, че е постановено много след установения в закона срок, същото не се съдържа и никакви мотиви по отношение на наведените в жалбата на Д. доводи и представените от него писмени доказателства, като е посочено само, че се отхвърля като неоснователна жалба вх.№ 9535/14.10.2024 г. Необсъждането на възраженията на жалбоподателя и на представените от него писмени доказателства е довело до неяснота относно обстоятелството какво е приел органа и защо е достигнал до извод, че жалбоподателят не е подал годишния си отчет, въпреки заявеното от Д., че на 25.01.2024 г. същият е платил членския си внос и е подал ГО, отваряйки линка https: //annualreport-ciab.com/ и попълвайки данните. Административният орган е следвало да изложи мотиви, които задължително да са съобразени с естеството на административния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на органа, така че да дадат реалната възможност на лицето, чиито права са засегнати от акта да се запознае с основанията за издаване на административния акт, а на компетентния съд да се даде възможност по този начин да упражни своя контрол. Мотивите на административния акт трябва да разкриват основните фактически и правни обстоятелства, на които се основава решението на административния орган и които са необходими за разбирането на причините, довели до приемането на това решение. Мотивите трябва да бъдат логични, да не съдържат вътрешни противоречия, които да затрудняват правилното разбиране на причините, които стоят в основата за издаване на административния акт. В настоящата хипотеза, при липса на изложени мотиви, съдът е поставен в невъзможност да прецени законосъобразността на така издадения акт. Както бе посочено изискването за обоснованост на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и законоустановените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, поради които административният орган е издал съответния акт, което е основна предпоставка за организирането на защитата на страните срещу този акт. От друга страна, наличието на съответни мотиви прави възможен съдебния контрол върху законосъобразността на тези актове. Допуснатите от административния орган пропуски не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза. В рамките на съдебната проверка по чл.168 от АПК в компетентността на съда е само да провери законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му, но не и да допълва /чрез експертиза или др./, а още повече да създава мотиви, съответно да извежда, поправя или замества мотивите на административния орган в постановения административен акт. Мотивирането на административните актове се дължи във всички случаи и неизлагането на мотиви води до отмяната им само на това основание. На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че в хода на административното производство е допуснато и друго съществено процесуално нарушение - оспорения акт е издаден без жалбоподателят Д. Д. Д. да бъде уведомен за започване на административното производството, с което същият е лишен от правото да даде обяснения и да направи възражения, както и да представи доказателства. Така допуснатото нарушение съдът приема за съществено, тъй като в случая е довело до издаване на оспорения акт в нарушение на чл.35 от АПК, без органът да е изяснил релевантните факти и обстоятелства от значение за случая и без да събере служебно необходимите доказателства, съгласно чл.36 от АПК и да прецени наличието или липсата на основания за издаване на акта на база фактите, установени в хода на административното производство. В тази връзка не е спазено и изискването на чл.35 АПК, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Контролният съвет е следвало да извърши проверка и да установи в пълнота обстоятелствата, посочени в жалбата, още повече, че към нея са били приложени писмени доказателства и са били заявени твърдение за изпълнение на задължението по чл.10, ал.2 от ЗНО да се представя ежегодно до 30 юни в Камарата на независимите оценители годишен отчет за извършената дейност за изтеклата година. Не без значение е и обстоятелството, че съгласно чл.10, ал.2 от ЗНО визираното задължение следва да се изпълни по ред, определен от управителния съвет, докато нито в решението на управителния съвет, нито в това на контролния съвет е посочено какъв е този ред, къде е регламентиран и в каква форма следва да бъде отчета, за да се прецени дали са нарушени въведените изисквания. Не е изпратена и изисканата от съда Инструкция за подаване на ГО по чл.10, ал.2 от ЗНО, касаеща процесния период, въпреки изричното указване за това с Разпореждане на съда № 10312/21.11.2025 год. По изложените съображения, решение към протокол № 37/28.05.2025 г. на Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 9535/14.10.2024 г. срещу решение по т.1, подточки 1.1.26 по Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители в България и е оставено в сила решение по т.1, подточки 1.1.26 по Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители в България, следва да бъде отменено. След отмяната на акта, следва да се върне делото, като преписка на административния орган за ново мотивирано произнасяне по жалбата на Д. Д. Д. срещу решение по т.1, подточки 1.1.26 по Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители в България. Жалбоподателят не претендира разноски, поради което такива не му се дължат. Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.173, ал. 2 от АПК, съдът