Решение № 365 от 3.2.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 736/2024 г.

Производството е по реда на чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ. Жалбоподателят Община Горна Оряховица оспорва като незаконосъобразно решение за определяне на финансова корекция с административен номер N-159/26.08.2024г. на Ръководителя на Управляващият орган на Програмата „Околна среда“ 2021 – 2027 г., с което на основание чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ във връзка с т.11, буква „б“ от Приложение №1, към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансовите корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /Наредбата за лаконичност/, за твърдяно нарушение на чл.49, ал.1 във връзка с чл.2, ал.2 и чл.2, ал.1, т.1 и 2 от ЗОП, е определена финансова корекция в размер от 5% от стойността на допустимите разходи, финансирани по ПОС 2021 – 2027г. по договор №57/21.09.20223 година с изпълнителя „Еко Логистика А“ ЕООД на стойност от 51 500 лева без начислено ДДС. Процесното решение се оспорва като издадено в противоречие със закона и преследваната от него цел, както и при съществено нарушение на административно производствените правила- основания за отмяна по чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК. Основните оплаквания на жалбоподателя, които се развиват пред съда, и които са идентични с изразените такива пред ответника, са, че изобщо липсва нарушение на националната правна норма на чл.49, ал.1, и чл.2, ал.1, т.1 и 2 и ал.2 от ЗОП, като всъщност не е налице и нередност по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент №1303/2013 г. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, Ръководителят на Управляващият орган на Програма „Околна среда“ 2021 -2027, чрез представителя си отрича основателността на жалбата в представеното по делото писмено становище с характер на защита. Претендира разноски, като прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, в случай, че същите представляват адвокатско възнаграждение и в случай, че тази страна спечели правния спор. Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна. Процесният акт, под формата на електронно генериран документ, е публикуван в ИСУН на 26.08.2024 година, като е прегледан на същата дата година, от която дата тече преклузивния срок за оспорването му. Този срок е спазен, доколкото жалбата е подадена на 09.09.2024година, а жалбоподателят има качеството на засегнато от решението лице, което обуславя и активната му легитимация да го оспори. По същество жалбата е основателна. Видно от представената преписка, в резултат на административен договор, сключен с управляващия орган, община Горна Оряховица, като бенефициер е получател на безвъзмездни средства по Програма „Околна среда“ 2021 – 2027 г., съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за проект ИСУН № BG16FFPR002-5.001-0014 „За по-чист въздух в община Горна Оряховица, чрез подмяна на отоплителните уреди на твърдо гориво с екологични алтернативи“. За осъществяването на този проект общината в качеството си на възлагащ орган е провела открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изготвяне на проучване на нагласите на населението на територията на община Горна Оряховица, отопляващи се на твърдо гориво и актуализация на документи, разработените в рамките на проект, финансиран по ОПОС 2014 – 2020 г., за целите на кандидатстване и изпълнение на проект „Подобряване качеството на атмосферния въздух в община Горна Оряховица“, финансиран по процедура „За по-чист въздух!“ по приоритет 5 „Въздух“ по програмата „Околна среда 2021-2027 г.” В резултат на провеждането на процедурата е подписан договор № 57 от 21.09.2023 г. с изпълнителя „ЕКО ЛОГИСТИК А“ ЕООД на стойност 51 500 лв. без ДДС. С писмо изх. №08-00-966 от 29.07.2024 година, публикувано в ИСУН 2020, ръководителят на УО на ПОС е уведомил кмета на Община Горна Оряховица, че е установено нарушение на чл. 49, ал. 1 от ЗОП във вр. чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП, изразяващо се в заложени в техническата спецификация изисквания, касаещи съдържанието на техническото предложение, които не осигуряват равен достъп на участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция. В срока по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ от Община Горна Оряховица е постъпило възражение, в което систематично са отразени аргументите на бенефициера за липса на нарушение на правилата за определяне на изпълнител, извършено с действие или бездействие, липса на твърдяното неспазване на принципите, посочени общо в чл.2 от ЗОП и липса на настъпила или потенциална вреда за бюджета на Съюза, чрез начисляване на неправомерен разход. Въз основа на горното е издадено процесното понастоящем решение от ръководителя на Управляващия орган на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г., с което на Община Горна Оряховица е наложена финансова корекция по пропорционалния метод, и на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ и т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /Наредбата/ е определена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027 г. разходи, представляващи средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове по сключения договор № 57 от 21.09.2023 г. с изпълнителя „ЕКО ЛОГИСТИК А“ ЕООД на стойност 51 500 лв. без ДДС. Възражението на Община Горна Оряховица е обсъдено и не е прието за основателно. Според административния орган възложителят при провеждане на обществената поръчка е допуснал нарушение на чл. 49, ал. 1 от ЗОП във вр. чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП, изразяващо се в заложени в техническата спецификация изисквания, касаещи съдържанието на техническото предложение, които не осигуряват равен достъп на участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция. Всъщност ответникът е приел, че съгласно Раздел VI Съдържание на техническото предложение от Техническата спецификация (част от документацията по поръчката), възложителят е посочил следните изисквания относно съдържанието на техническото предложение, което трябва да представят участниците в поръчката: Предложение на организацията за изпълнение на поръчката, като това предложението следва да съдържа, планираната организация на работа на екипа; разпределението на задачите и отговорностите на отделните експерти, съгласно планираните дейности. Предвидено е, че за всяка дейност, трябва да е дефиниран необходимият човешки ресурс за изпълнението. За всяка една от предложените дейности следва да е декомпозирана на отделни последователни задачи, като за всяка задача се посочва отговорен експерт и срок за изпълнението на задачата. Следва да се дефинират предпоставките и необходимите ресурси за качественото и навременно изпълнение на отделните задачи, така че да доведат до постигането на очакваните резултати от дейността. Освен това е посочено изискване за план-график за изпълнение на поръчката, като предложеният от участника план-график трябва да съдържа подробно и реалистично отразяване на планираната последователност, продължителност и взаимосвързаност на всички дейности и задачи, включени в предмета на поръчката. В тази връзка ответникът е констатирал, че не било уточнено за всяка от дейностите, посочени в техническите спецификации, какви на брой и по вид следва да са отделните задачи, за да се дефинират и предпоставките и необходимите ресурси за качественото и навременно им изпълнение. Също така не била дадена дефиниция за понятията „качествено и навременно изпълнение“, като всеки участник без наличие на обективни критерии можел свободно да ги интерпретира за изготвянето на своето предложение. По този начин – според РУО - се създавали предпоставки за субективна преценка от страна на комисията за разглеждане и оценка на офертите дали дадено техническо предложение отговаря на изискванията на възложителя. По отношение на план-графика ответникът е приел, че не било уточнено какво следва да се разбира под понятията „подробно и реалистично“, респективно какво следва да съдържа още освен заложените минимални изисквания план – графика, за да се приеме за подробен и за реалистичен едновременно. Също така, без ясна дефиниция на отделните задачи в Техническата спецификация с отделни срокове за изпълнение, които да се изискват от възложителя, нямало как обективно да се прецени, дали планираната последователност, продължителност и взаимообвързаност на всички дейности е реалистично отразена. От правна страна посоченото, както се отбеляза, е квалифицирано като нарушение на националното правило на чл.49, ал.1 от ЗОП и принципите на чл.2 от ЗОП, извършено чрез действие на бенефициера, като противоправното поведение, цит: „има или би имало за последица нанасянето на вреда на средствата от ЕСИФ“. Прието е, че е изпълнен фактическият състав на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ, доколкото е налице нередност по смисъла на чл.2, точка 31 от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика /Регламента за лаконичност/. В тази връзка е посочено, че е трайна съдебната практика, че е налице нередност и тогава, когато не е налице възможност за нанасяне на вреда на общия бюджет на Съюза, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. В решението е посочено и, че органът в съответствие с чл.3, ал.1 и чл.5 от Наредбата е отчел характера и тежестта на нарушението, а и то е от такова естество, че не е възможно да бъде реално установено финансовото отражение върху предоставената БФП, което давало основание да се приложи пропорционалния метод при определянето на корекцията. В крайна сметка, предвид необходимостта на администрацията да действа в условията на обвързана администрация, просто е приложена разпоредбата на т.11, буква „б“, от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата, чрез установяване на единна ставка на корекцията, представляваща 5% върху допустимите разходи. Добавено е, че стойността на тази корекция ще се съобрази чрез прилагане на предписаната от чл.5, ал.3 от Наредбата формула. В хода на съдебното производство са представени на технически носител и приети доказателствата, съдържащи се в преписката по провеждането на обществената поръчка и издаване на оспореното решение, както и писмени доказателства, които според съда следва да установят начина на прилагането на изискванията и принципите на европейското законодателство в областта на определянето на ФК върху допустими разходи, с които са финансирани бенефициерите от Европейските фондове. Какви са изводите на съда? След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия съгласно Заповед № РД-573/07.08.2023 г. на министъра на околната среда и водите. Оспореният акт е издаден и в изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, вкл. с подробно излагане на приетите от административния орган фактически и правни основания. Както съдът констатира, ответникът, лаконично и преповтаряйки едни и същи аргументи, е обсъдил възраженията на бенефициера и ги е отхвърлил. Спазени са регламентираните в ЗУСЕФСУ специални правила за провеждане на процедура по определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция ръководителят на УО е длъжен да осигури възможност на бенефициента да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. На бенефициента е осигурен 14-дневен срок за възражение след получаване на писмото на националния орган с данни за констатираните нарушения и предлаганите финансови корекции, като такова е подадено. Предвид водената чрез ИСУН 2020 кореспонденция между ответника и бенефициера, настоящата инстанция в крайна сметка приема, че е спазено и императивното процесуално по характера си изискване на чл.69, параграф 8 от Регламент /ЕС/ 2021/1060 на Европейския Парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година /Регламента/. Настоящият състав на съда обаче счита, че е нарушен материалния закон, като извън неправилното тълкуване на националния закон, не са съобразени основни принципи и норми на правото на ЕС, приложими в случаи като процесния. Предвид програмният период, през който се изпълнява административен договор №Д-34-49/07.05.2024 година и предвиденото в него финансиране от Програма „Околна среда“, както и предвид чл.117, параграф 1 от Регламента, приложими са неговите разпоредби. Според разпоредбата на чл.2, т.31 от Регламента „нередност" означава всяко нарушение на приложимото право, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в този бюджет; “, като дефиницията е идентична с дефиницията, която е дадена в отменения Регламент (ЕС) № 1303/2013 на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета/предвид разпоредбата на чл.2, т.36 от този отменен Регламент/. Що се отнася обаче до правомощията на държавите- членки да налагат финансови корекции, то пряко приложимата разпоредба на чл.103, параграф 1 от Регламента предвижда следното: „Държавите членки защитават бюджета на Съюза и прилагат финансови корекции чрез отмяна изцяло или частично на подкрепата от фондовете за дадена операция или програма, когато бъде установено, че декларираните пред Комисията разходи са нередовни.“. Разпоредбата очевидно има предвид данните, които са посочени в разпоредбите на чл.42 от Регламента и в чл.79, параграф 1/вж и т.65 и т.76 от Преамбюла/. Тази разпоредба замества изискването на чл.143, параграф 2 от отменения Регламент 1303/2013, в който не се изисква съответните разходи, които са засегнати от нередности, да са декларирани пред Комисията. Както съдът вече констатира, дефиницията за нередност в Регламента е идентична с тази, която е дадена в разпоредбата на чл.2, т. 36 от отменения Регламент 1303/2013, при което понятието има съдържанието и състава, многократно изясняван в решенията на СЕС /вж. например решение по дело С-743/18, т.51 и т.52, решение по дело С-545/21/. Понятието предполага наличието на три елемента, а именно нарушение на приложимото право на Съюза, съответно приложимото национално право, действие или бездействие на стопански субект, от които произтича това нарушение, и действителна или потенциална вреда, причинена на бюджета на Съюза. В случая е спорно наличието на приложимото национално право, както и наличието на потенциална вреда, причинена на Бюджета на Съюза чрез съответната програма. Съдът, обратно на релевираното от ответника, намира, че не е налице твърдяното нарушение на чл.49, ал.1 от ЗОП. Неправилно е становището на адм. орган, че са зададени субективни и неясни указания относно минимално изискуемото съдържание на техническите предложения на участниците. В документацията за участие се съдържа образец на техническо предложение, в което се съдържа изключително подробно описание на дейностите и задачите по всяка от дейностите, в т.ч и на план-графика. Доколкото са дадени образци на тези документи, то отговорност на потенциалните участници е да ги попълнят пълно, точно и с необходимото внимание, като всички те са поставени пред равни условия. На следващо място, дори в техническото предложение да се съдържат неясни изисквания, то това не е нарушение на чл. 49, ал. 1 от ЗОП. Посочената разпоредба гласи, че техническите спецификации трябва да осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция. В § 2, т. 54, б. „б“ от ДР на ЗОП е дадено легално определение на понятието "технически спецификации", при обществените поръчки за доставки или услуги, както е в конкретния случай: спецификация във вид на документ, в който се определят изискваните характеристики на продукта или услугата, като равнище на качество, ниво на изпълнение спрямо изискванията за опазване на околната среда и климата, проектиране, което да отговаря на всички изисквания (включително достъп за хора с увреждания) и оценяване на съответствието, работни характеристики, приложение на продукта, безопасност или размери, включително съотносими към продукта изисквания по отношение на наименованието, под което се продава, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране, инструкции за употреба, производствени процеси и методи на всеки етап от жизнения цикъл на доставката или услугата и процедури за оценяване на съответствието. Самите технически спецификации се определят по силата на чл. 48, ал. 1 от ЗОП, където е предвидено, че това се извършва от възложителя, съобразно изискванията на приложимите нормативни актове в съответната област, като се прилагат посочените в закона начини. Както се посочи по-горе нарушението се изразява в наличие на неясни и неточни указания, които да създават предпоставки за проява на субективизъм от страна на помощния орган и това да доведе до невъзможност да се извърши преценка доколко обективни биха били действията на този орган при извършване на проверка за съответствие на техническите предложения на участниците с изискванията на възложителя. Нормата на чл. 49, ал. 1 от ЗОП изисква от своя страна, за да е съставомерно нарушението по нея, поставяне на характеристики, които да са прекалено специфични и да възпрепятстват по този начин равния достъп на участниците или тези характеристики да водят до необосновано ограничаване на конкуренцията. В конкретния случай поставените от възложителя условия не сочат на нарушение на чл. 49, ал. 1 от ЗОП, тъй като в техническата спецификация няма посочване на конкретни параметри или източници за предмета на поръчката, което би довело до облагодетелстване или ограничаване на участие на определени лица. Още повече, че изискванията на възложителя към техническото предложение на потенциалните участници не може да се квалифицира като "техническа спецификация" с оглед и даденото легално определение за това в § 2, т. 54 от ДР на ЗОП – в този смисъл напр. Решение № 16000 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12044/2020 г., VII о., Решение № 4104 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9851/2019 г., VII о., Решение № 1555 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9687/2021 г., VII о., Решение № 614 от 19.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6983/2022 г., VII о. и др. Нарушенията на чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП са изведени като такива от административния орган, въз основа на извода му за нарушение на чл. 49, ал. 1 от ЗОП. В настоящият случай се установи, че липсва твърдяното нарушение на чл. 49, ал. 1 ЗОП, поради което следва да се приеме, че липсва и нарушение на чл. 2, ал.1, т. 1 и 2 и ал. 2 от ЗОП. С оглед позоваването от страна на ответника на приложимост на единна ставка на финансова корекция за нередност, уредена в подза-конов нормативен акт /Наредбата/, настоящата инстанция намира за уместно да се позове на решение по дело С-175/23 СЕС, въпреки, че същото в диспозитива тълкува разпоредбата на чл.143, параграф 2 от отменения Регламент 1303/2013. Както настоящата инстанция посочи, дори и условно да се приеме, че първите предпоставки са налице, то това не означава, че е налице не-редност. Третата предпоставка, според даденото преюдициално заклю-чение в посоченото решение изисква да е налице само нарушение, което „има или би имало за последица“ нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, като само то може и следва да бъде квалифицирано като „нередност“ и следователно разпоредбата не допуска да се счита, че всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, приложимо за подкрепяните от структурните фондове на Съюза операции, автоматично уврежда или би могло потенциално да увреди бюджета на Съюза, независимо какви са последиците от това нарушение за този бюджет. За да се осигури от настоящият съд ефективно прилагане на така разтълкуваната дефиниция, следва да се провери дали разглежданата в настоящото производство национална правна уредба действително може да се тълкува в смисъл, че само нарушенията на правото на Съюза или на националното право, които засягат или обективно могат да на-несат вреди на бюджета на Съюза, могат да се квалифицират като „не-редности“ по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013, респ. по смисъла на член 2, точка 31 от Регламента – т.38, изречение първо от мотивите на решението на СЕС. Съответна на това тълкуване на нормата на регламента са разпоредбите на чл.71, ал.1 и ал.3, доколкото предполагат, че следва чрез финансовите корекция да се репарира противоправен резултат, но по начин, който би довел до съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Най – сетне, макар и стеснено, разпоредбата на чл.70, ал.1 т.9 от ЗУСЕФСУ преповтаря състава на европейската норма и може и следва да се прилага от националния съд. Макар и стеснено, разпоредбата на чл.70, ал.1 т.9 от ЗУ-СЕФСУ преповтаря състава на европейската норма и може и следва да се прилага от националния съд. От друга страна следва да се констатира, че нормата на чл.2, па-раграф 31 от Регламента не дава правомощие на държавите членки да определят нарушенията на националното, а и на европейското законо-дателство, като автоматично проявление на проявена нередност, в какъв-то смисъл е и даденото от Съда. Настоящият съд няма как да приложи релевантната редакция на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредбата, нито следва да съобразява по-сочените в Приложение 1 видове нередности и казуистичното им описание, което се съдържа в тях. Нормата на чл.2, ал.1 от Наредбата е материално правна и импе-ративно посочва описания на нарушения на ЗОП, съставляващи във всич-ки случаи нередности, които са класифицирани по различен признак. В случая неприложимо е правилото на чл.5, ал.1 от Наредбата, доколкото в нея е поставено изискване, което касае нарушението, а не характера и естеството на нередността, в какъвто смисъл е изискването на разтълкуваната от СЕС норма на Общностното право. Тъй като става въпрос за национален нормативен акт, съдът изиска документите, доказващи спазването на процедурата, описана в разпо-редбите на чл.26-28 от ЗНА, доколкото от мотивите, посочени в чл.28, ал.2 от ЗНА може да се установи съобразените факти и обстоятелства, вклю-чително и наличието на установена причинно - следствена връзка между определено нарушение и настъпила конкретна вреда или на опасност-та от настъпване на възможна вреда, и с оглед на които издателят на нор-мативният акт е формулирал казуистично видовете нередности в зави-симост от допускането на определени нарушения на ЗОП. Видно от т.н. доклад на заместник председателя по ЕФ, който касае проекта на постановление №57 от 28 март 2017 година, с което е приета Наредбата, този нормативен акт чрез приемането си, цит: “идентифицира нередностите, съставляващи нарушения на прило-жимото право, извършени чрез действия или бездействия от бенефици-ента, които имат или биха имали за последица нанасянето на вреда на средствата от ЕСИФ, и които представляват основания за извършване на финансови корекции…“. Освен това е посочено, че той цели да създаде /?/ регламентация на основанията, при които ще бъде извършвана пъл-ната или частична отмяна на финансовата подкрепа на средствата от ЕС, както и да определи приложимите процентни показатели за това, ко-гато е приложим пропорционалния метод. Извън този доклад, приет спо-ред съдържанието му на основание чл.31, ал.2 от УПМСНА, в приложени-те доказателства се съдържа и финансова обосновка и формуляр за частична предварителна оценка на въздействието на този акт. В послед-ният документ е изрично отбелязано, че: 1. при вариант за действие без намеса съществува риск от определяне на процентни показатели без правно основание, а при вариант приемане на нормативния акт ще се стигне до определяна на единни минимални и максимални процентни показатели. Съответно, при приемането на Постановление №202 от 15.08.2019 година за изменение на Наредбата е налице единствено одобрена фи-нансова обосновка, както и частична предварителна оценка за въздейст-вието на проекта, като липсва доклад. Видно от приложеното становище на администрацията на МС, тъй като не били идентифицирани пробле-ми при прилагането на Наредбата, то следва да се изложи информация за решение С /2019/ 3452 от 14.05.2019 г. на ЕК, където се съдържат нови насоки за определяне на финансови корекции при установяване на на-рушения. Отбелязано е, че е необходимо да се ревизира информацията и се посочат две директиви, които действат в областта на обществените поръчки и дали е извършено оценка на въздействие на ниво ЕС, като съ-щите констатации изводи са направени и в частичната предварителна оценка на въздействие. При приемането на Постановление №35 от 4 март 2020 година за изменение и допълнение на въпросната Наредба е съставен доклад от заместник министър председателя, в който единствено са изложени мо-тиви за необходимостта на приемането на отделно Приложение1а. В крайна сметка нито в един от посочените документи, които съдържат мо-тиви и аргументи за приемането на изменението на Наредба-та, не са изложени мотиви, от които да се установява, че при казуистично-то фор-мулиране на съставите на нередности, посочени в съответните приложе-ния на Наредбата, е съобразено предварително във всички случаи нали-чието на причинна връзка между нарушението на норма или институт на ЗОП и настъпването на вреда за бюджета на Съюза /съответната опера-тивна програма, по която се финансира бенефициера/, респ. наличие-то на реална опасност от настъпването на такава вреда. При приемането на Постановление №248 от 5.07.2024 г. за изменение и допълнение на Наредбата за посочване на нердности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с Постановление №57 на МС от 2017 г. е изпратен до МС доклад от министъра на финансите, според който приемането на европейската правна рамка по отношение на управлението на фондовете при споделено управление, базирана на Регламента, е породила необходимостта да се промени ЗУСЕФСУ, като законът е максимално хармонизиран с тази рамка. Извършеният анализ на практиката на съдилищата във връзка с актове за определяне на финансови корекции бил посочил слабости и пропуски във връзка с актовете по определяне на финансови корекции в нормативната база, затрудняващи прилагането на корективни мерки. Целта е да се приведе наредбата в съответствие със законодателството, приложимо за програмния период. За пореден път са цитирани Насоките на Комисията и по - специално т.1.5 от тях, касаещи неспазване на правила за обществени поръчки при измама или престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза или всяко друго престъпление, определено в членове 3 – 5 от Директива (ЕС) 2017/1371. Според този доклад Приложение 1 възпроизвеждал Насоките на ЕС за определяне на ФК, които следва да бъдат извършвани от финансираните от Съюза разходи в рамките на споделеното управление в случай на неспазване на правилата за възлагане на обществените поръчки. Предвид липсата на изменение на същите, то промените в приложението били свързани с прецизиране на съставите на нарушенията, като се указвало, че същите касаят и процедурата за избор на изпълнител с публична покана. Останалите мотиви на този доклад /който не е доклада, предвиден в чл.28 от ЗНА/ са изрелевантни за спорния въпрос касателно наличието на мотивиране и на аргументация за наличие на вреди или потенциална опасност от настъпването им в следствие на казуистично изброените групи нарушения на ЗОП в Приложение №1 към чл.2 от въпросната Наредба. В останалата си част преписката по издаването на това Постановление съдържа становище и съгласувателни писма от различни министерства, изготвени на основание на УПМСНА. На практика липсва мотивиране, което да очертава взет предвид механизъм, при който нарушенията, съответно групите от нарушения, посоченои в Приложение №1 към чл.2 от Наредбата, неминуемо водят до пораждането на потенциална, но възможна вреда за бюджета на Съюза, съответно на съответната оперативна програма. Посоченото налага излагането на релевантни мотиви в самия индивидуален административен акт, след като той се позовава бланкетно на неприложима от гледна точка на Общностното право национална подзаконова нормативна уредба, за да установи наличие на резултат, който да покрива състава на чл.2, параграф 31 от Регламента. В решението е отбелязано единствено, че УО н ПОС бил анализирал и финансовият ефект на констатираното нарушение, отчитайки факта, че чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ приема като основание за определяне на корекцията наличието на нередност на приложимото национално законодателство, което би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ. На практика не става ясно какъв механизъм се проявява при твърдяното нарушение на чл.49, ал.1 от ЗОП при липса в техническото предложение на бенефициера на уточнение на дейностите, посочени в техническите спецификации и на броя и вида на отделните задачи и при липса на уточнение на понятията „подробно и реалистично“, и как този механизъм потенциално застрашава средствата за финансиране от ЕФСУ от една страна, и единствено той пречи на определени или определяеми потенциални кандидати да участват в поръчката, препятствайки достъпа им, от друга. Налице е обща фразеология, която повтаря закона, без да изяснява обстоятелствата, които при проявлението си сочат на проявлението на действителна потенциална опасност от засягане на ресурсите на ЕФСУ. Посочено е общо и клиширано, че наличието на неясни и неточни указания, създава предпоставки за субективизъм от страна на комисията и води до невъзможност да се прецени доколко обективни биха били действията на помощния орган, а това водело до липса на онформираност и яснота от заинтересованите лица за това по какъв начин да подготвят офертите си, за да бъдат допуснати до оценка, което необосновано възпрепятства участието им в обществената поръчка. Както съдът констатира посочената фразеология е обща и неясна, и – както многократно се посочи с – не установява наличен и конкретен механизъм на проявление, който да създава обективно потенциална опасност от неправомерно разходване на средствата за финансиране от ЕФСУ. Всъщност в решението са описани единствено потенциални и хипотетична възможности. От друга страна липсват и доказателства, че именно посоченото от органа като нарушение е било единственото, решително и основно препятствие, което е довело до ограничаване на броя на подадените предложения, нито се твърди наличието на такива доказателства. В т.30 от решението на СЕС е посочено, че държавите членки могат също така да определят скала на единните ставки на финансовите ко-рекции на основание чл.143 от Регламента във връзка със съображение 120 от него, за да се осигурят правна сигурност при спазване на принци-па на пропорционалност, като в т.31 е аргументирано, че за да се конк-ретизират критериите, приложими към финансовите корекции, извърше-ни въз основа на дадена скала на единните ставки на корекция, държа-вите членки могат да вземат предвид документ като Насоките на комиси-ята от 2019 г. /приети с окончателно решение С