Решение № 14652 от 26.7.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 10209/2023 г.

производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните. С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТС“ АД на потребителите в гр. София (представени по делото на лист 37) най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответниците да са направили предложения за промени в общите условия, поради което и същите ги обвързват. Според клаузите на тези Общи условия (идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия) се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация - чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен период, след изтичане на периода, за който се отнасят - чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. (приложими през процесния период). Предвид цитираните по-горе разпоредби и на основание представените доказателства, съдът намира, че ответниците са собственици на процесния имот при твърдяните в исковата молба квоти на съсобственост и като такива се явяват страна по облигационното правоотношение с „ТС“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР (чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката). От представените по делото доказателства се установи, че сградата, в която се намира имотът на ответниците е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ (чл. 139 - 148, Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, действала до 24.03.2020 год., § 1, т. 3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването, в сила от 12.03.2020 год.). Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. С оглед гореизложеното и предвид представените писмени доказателства от третото лице – помагач (индивидуална справки за отопление и топла вода за периода от 01.05.2019год. – 31.12.2019 г. и формуляр за отчет, се налага извод, че ищецът е доставил количеството топлинна енергия до процесния имот, за процесния период, както и че същата е била редовно отчетена. По делото липсва оспорване от страна на ответника за начина на начисляване на топлинната енергия, обема и размера на същата. Липсва оспорване от страна на ответника и за наличието на задължения към ищеца. Не се твърди, а и не се доказа по делото ответника да е погасил задълженията си в изискуемия за това срок. Установи се по делото, че чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 18.12.2019год., ответника се е разпоредил с процесния топлоснабден имот. С оглед предходното съдът намира, че исковата претенция за сумата от 73, 78 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 год. до 31.12.2019 год., следва да бъде уважена, както и за сумата от 17, 75лв., мораторна лихва за периода 15.09.2020год. до 13.02.2023год., изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК и съгласно представените доказателства. По разноските: При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане за присъждане на разноски с исковата молба, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по производството. Ищецът е доказал разноски в общ размер от 200 лева, от които 100 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП., които следва да бъдат възложени на ответника. По изложените съображения, съдът