Решение № 495 от 11.4.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 2913/2023 г.

Производството е образувано е по жалба на А. И. Т. против НП № BG2023/2000-76/НП от 14.06.2023г. на Директора на ТД Митница- гр.Варна, с което на А. И. Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5839, 20 лева, на основание чл.233 ал.3 вр.ал.1 и чл.6 от ЗМ, както и отнемане в полза на Държавата на предмета на нарушението - 260 кутии цигари марка „Dunhill fine cut master blend" - 5200 къса и 212 кутии цигари марка „Sobranie London" - по 20 къса всяка (4240 къса). В жалбата си въззивника моли съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно издадено, като посочва, че същото е формално описано без да е посочено къде и кога лицето е следвало да декларира пренасянето от него количество цигари и какви са били митническите формалности по повод на това деклариране. Посочва се, че на място на лицата не са били поставени на разположение нито конкретен служител, нито необходимите документи, които е следвало да се попълнят във връзка с исканото деклариране, което прави претендираното нарушение безвиновно извършено. Поради това се счита, че на Летище Варна няма създадена организация и условия за деклариране на стоки с търговски характер за заминаващите пътници, преди предаване на багажа, като дори работните места на митническите служители са разположени в района на салона за пристигащи пътници и достъпът към тях е след преминаване на лентите за получаване на багаж. Наред с това и във връзка с квалификацията „търговски характер“ се посочва, че митническите служители нямат ясен критерий за разграничение, в това число количествен, който да доказва предназначението на стоките като такива за продажба. По изложените съображения се моли за отмяна на издаденото НП и присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание въззивника редовно призован, се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде отменено наказателното постановление. Допълва, че законови разпоредби в националното зконодателство, които да налагат ограничения на количеството на акцизни стоки при износ за трета страна каквато се явява Великобритания не са налице, като в случая меродавни могат да са единствено допустимите количества при внос, които не са изследвани от наказващия орган. Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли НП да бъде изцяло потвърдено, като счита нарушението за безспорно доказано. Действително законодателството не познавало лимити при износ, но във всички случаи цигари над 400 кутии или един пълен куфар няма как да бъдат възприети като такива за лична употреба. Пледира за потвърждаване на издаденото НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 29.03.2023г., около 18: 30 часа, на Летище Варна - Терминал „Заминаващи", служителите на МП Летище Варна към ТД Митница Варна св. Ф. И. А. на длъжност старши инспектор в ТД на АМ, Александър Христов Георгиев на длъжност испсктор в ТД на АМ, Е. Б. С. старши инспектор в ТД на АМ са извършили проверка на пътници, пътуващи със самолет с полет W64503 от Варна, България за Летище Лутън, Великобритания. Жалбоподателят А. И. Т. е чекирал своя багаж, след което е преминал през „зелен коридор" - нищо за деклариране и не е декларирал пред митническите служители, че пренася тютюневи изделия. При проверка с рентгенова система на Служба „Сигурност" - Рентгенов контрол на Летище Варна е селектиран багажът на А. И. Т., поради съмнение за наличие на голямо количество тютюневи изделия. Куфарът на пътника А. И. Т., ЕГН •••••••••• е отворен и проверен в негово присъствие. В багажа е установено голямо количество цигари с български акцизен бандерол в търговски количества. При изброяване е установено наличие на цигари както следва: • 260 кутии - по 20 къса, общо 5200 къса цигари „Dunhill fine cut master blend", • 212 кутии - по 20 къса, общо 4240 къса цигари "Sobranie London" облепени с български валиден акцизен бандерол, съгласно Заповед № ЗМФ-26/10.01.2019 г. на министъра на финансите за утвърждаване на нов образец на бандерол за тютюневи изделия, предназначени за реализация на вътрешния пазар. От А. И. Т., ЕГН •••••••••• е снето писмено обяснение, в което той е посочил, че ги е закупил от магазин „Метро“. За извършените действия и направените констатации е съставен Протокол за извършена митническа проверка № 23BG002003M010700/ 29.03.2023г. по описа на ТД Митница Варна. Установеното количество цигари е задържано на основание чл.229, ал.1 от Закона за митниците с разписка за задържане № 23003295/ 29.03.2023г. Цигарите са предадени за съхранение в склад на ТД Митница Варна с Приемо- предавателен протокол peг. № 32-121763/ 29.03.2023 год. и заприходени по складова разписка № 54/11.04.2023 год. Било прието, че съгласно разпоредбата на чл. 1, т.21, б."б" от от Делегирания Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на МКС, „стоки с нетърговски характер", са стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници, когато: имат случаен характер и се състоят от стоки изключително за лично ползване от пътниците или техните семейства или стоки, предназначени за подаръци; естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска цел. Проверяващите органи на база установеното количество и доколкото в куфара не се съдържали други вещи преценили, че пренасяните от А. И. Т. тютюневи изделия явно не са „стоки с нетърговски характер“, като с оглед вида на стоките, а именно тютюневи изделия преценили, че същите се пренасят с търговска цел. На основание чл.141, пap. 1, б. „а" от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на МКС, приели още, че А. И. Т., чрез конклудентните си действия, изразяващи се в преминаване през зелен коридор „нищо за деклариране", не е изпълнил умишлено задължението си за деклариране пред митническите органи на стоки, пренасяни в личния си багаж за трета страна. С оглед на горното, св. Ф. И. А. на длъжност старши инспектор в ТД на АМ е съставила акт за установяване на административно нарушение на чл.233, ал.3, вр. ал. 1 от Закона за митниците в присъствие на нарушителя. Актът е връчен на лицето на същата дата. В законоустановения срок не постъпило възражение по съставения акт, като с оглед така установената фактическа обстановка административнонаказващият орган приел фактическите и правни констатации в акта и издал процесното НП. За целите на административнонаказателното производство и определяне на глобата по АНП № BG2023/2000-76, както и на основание §1, т.34 от Допълнителната разпоредба на ЗМ, продажна цена на тютюневите изделия, предмет на нарушение е цената, регистрирана в Регистър на цените на тютюневите изделия на Агенция „Митници" към датата на нарушението - 29.03.2023г., като тя възлиза на: • 260 кутии - 5200 къса цигари „Dunhill fine cut master blend" c единична продажна цена 6, 50 лв., общо - 1690, 00лв.; • 212 кутии - по 20 къса, общо 4240 къса цигари "Sobranie London" с единична продажна цена 5, 80лв., общо - 1229, 60лв.; Общата продажна цена възлиза на 2919, 60 лв. (две хиляди деветстотин и деветнадесет лева и 60 ст.). Била направена и преценка за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, вр. §1, т.4 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН. Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от писмените материали, съдържащи се в АНП, както и от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, а именно показанията на актосъставителката и на св.Б. Р. – Началник на Митницата на Летище Варна, който е осъществил контакт с жалбоподателя и обсни в съдебно заседание механизма на осъществената на същия проверка. При така възприетото от фактическа страна, настоящият състав направи следните правни изводи: Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който същото е било издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, не констатира недостатъци, както и допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия орган. Както санкционният акт - НП, така и предпоставилия го АУАН са издадени от компетентни органи, спазени са формата и редът при постановяването им, като същите имат изискуемите реквизити на минимално изискуемо съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42, съответно на чл. 57 ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно -пълно, конкретно и ясно, а с оглед изложените факти, безспорно позволява индивидуализацията му, досежно конкретната изпълнителна форма, авторството на същото - в лицето на жалбоподателя, както и по общите за всяко деяние обективни, индивидуализиращи признаци - дата, време и място на извършване на нарушението. След като това е така, настоящият съдебен състав намира, че липсват предпоставки за отмяна на издаденото НП на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите подлежащи на доказване. В конкретния случай не е налице спор по фактите, установени в производството, като основният спорен момент в производството касае тяхната правна квалификация. Посочената правна квалификация от АНО – чл. 233, ал. 3 ЗМ. кореспондира изцяло с изложените фактически твърдения в констативно съобразителната част на НП, при наличие на пълно фактическо и правно единство с АУАН и съотв. съдържимите в него обстоятелства и факти, очертаващи фактическата рамка на повдигнатото административнонаказателно обвинение. Видно от обстоятелствената част на НП, а също и от АУАН налице е достатъчно пълно и изчерпателно описание на фактите и обстоятелствата, пряко относими към съставомерните признаци на твърдяното деяние, неговата изпълнителна форма и механизъм -начина и средствата за извършването му и предмета на същото, както и за личността на извършителя. Следва да се отбележи, в случая, изложените в тези актове фактически твърдения съвпадат напълно и изцяло, досежно основните съществени факти, в т.ч. и намирането на укрити цигари в багажа на пътника, за които всъщност липсва каквото и да е разминаване или несъответствие, поради което явно съществува идентичност в повдигнатото административно-наказателно "обвинение" с фактическата рамка, очертана в АУАН. Дадената от наказващия орган правна квалификация по чл. 233, ал.3 вр.ал.1 ЗМ съответстваща на фактите съдържими се в обстоятелствената му част, които и АНО е приел за установени, подвеждайки ги под действието на цитираната правна норма, като настоящият съдебен състав направи идентичен правен извод при анализа на съвкупния доказателствен материал, събран по делото – в това число и събраните гласни доказателства От кредитираните с доверие и безпротиворечиви показания на свидетелите А. и Р. - митнически служител осъществила митническия контрол на пътника, обсъдени в съвкупност и с писмените доказателства, по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на Летище Варна на 29.03.2023г. на терминал „Заминаващи" жалбоподателят е носил в багажа си, т.е. фактически е пренесъл през държавната граница единствено акцизни стоки – такива за които се дължи акциз, а именно - 472 бр. кутии цигари. Същите, не е обявил и декларирал в момента на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно обратното, доказано категорично от свидетелските показания и писмените източници е, че тези тютюневи изделия - цигарите са били укрити - в куфара на лицето, като реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в резултат на действията на контролните органи. Последното фактическо обстоятелство, с правно значение на косвен -доказателствен факт, се явява категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата територия на страната. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от страна на пътникът на носените цигари, който също е пряко и несъмнено доказан от гласните доказателства, субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни органи, доколкото е последица от отсъствието на знание у тях за тези стоки, извеждани от митническата територията на Р България. Разпитания по делото свидетел, осъществил митническия контрол -първоначален, свидетелства за бездействието на жалбоподателят във връзка с декларирането и дадения от него отрицателен отговор пред тях -че не носи изобщо стоки подлежащи на деклариране, докато след сканиране на багажа му на рентген, митническите служители са формирали непосредствени възприятия за разкриването на цигарите и намирането им укрити в багажа на жалбоподателя. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко доказан е фактът на реалното им наличие в държане и фактическата власт на жалбоподателят при преминаването на държавната граница, с което реализирано и тяхното пренасяне през същата, но без знанието и разрешението на митническите органи. Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от състава митническото нарушение - " митническа контрабанда", очертан в разпоредбата на чл. 233, ал.1 ЗМ. -основен състав, за което релевантен е факта на укриването или непредставянето на вярна информация на митниците за движението на стоките, преминаващи-влизащи/внос, респ. излизащи/износ от митническата територия на Р България. Поради това, съдът приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателят, по своите обективни признаци, покрива изцяло състава на нарушение по чл. 233, ал.3, вр.ал.1 ЗМ (т. нар. митническа контрабанда). При преминаването на митнически контрол, за деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 62от Регламент/ЕИО 2913/92 /относно създаване МК на Общността/, директно действие след присъединяването на България към ЕО. Аналогична е и разпоредбата от действащия понастоящем Регламент /ЕС/№952/13г от 09.10.13г (за създаване на нов МК на Съюза-ЕС, съобразен в националното законодателство с изменението на ЗМ - ДВ бр.58/16г), а именно чл. 158 и сл. от Регламента. Според текста на посочените разпоредби всяка стока предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е била и жалбоподателят, възникнало за него в момента на излизането му от страната и започването на формалностите по митнически контрол, но същото той не е изпълнил, както безспорно се установи от свидетелските показания. От др. страна и самият факт на укриването на стоките в багажа е категорична индиция за незнанието от страна митническите органи, както вече се посочи, т.к. тази информация е била укрита от тях. Ето защо, след като жалбоподателят не е изпълнил задължението си, във връзка с преминаването през митнически контрол и не е декларирал носените от него акцизни стоки- тютюневи изделия, безспорно с това си бездействие той е извършил от обективна и субективна страна квалифицираният състав на административно нарушение по чл. 233, ал.3 от ЗМ, с изпълнително деяния -опит да пренесе, дефинирано в основната хипотеза на ал.1, чийто предмет са стоки, за които се дължи акциз - цигари. Следва да се отбележи, с оглед конкретното количество тютюневи изделия - общо 472 бр. кутии цигари, изнасяни от страната надлежното за тях деклариране е било писменото, но такова дължимо деклариране -по съответната форма и ред, както и пред надлежния орган - митнически, не се доказа да е било направено, като той дори не е обявил устно тези факти - за носени стоки, още по-малко от конкретния вид, като носените от него цигари, всъщност са били укрити, както се установи безспорно по делото. От тук и липсата-изначална на всякакво намерение те да бъдат оповестени пред митническите органи, което всъщност обосновава и неговия умисъл да не декларира цитираните акцизни стоки. Съдът намира, че не следва да сподели доводите на представителя на жалбоподателя, че същият не е имал възможност да декларира стоките, тъй като не получил бланка да стори това и не е бил нарочно поканен от митнически служител, доколкото задължението за деклариране е поставено в тежест на жалбоподателя, чието задължение е да се уведоми къде, пред кого и в каква форма следва да декларира пренасяните от него в посочения обем акцизни стоки. Доказан в случая, противно на твърденията на защитата на жалбоподателя е и квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и естеството на пренесените стоки - цигари, които по родов признак, имат особеното качество на тютюнево изделие, по смисъла на легалната дефиниция на ЗТТИ/пар.1, т.4, б."а" и "б"ДР ЗТТИ/, а като такива представляват и акцизна стока, т.е. за която се дължи акциз, на основание чл. 4, т.1, вр. чл. 2, т.2 и чл. 11, ал.1, т.1ЗАДС. Съобразно видът им и тяхното бройно количество - 472 бр. кутии цигари, установено по делото като предмет на процесното нарушение, същите надвишават многократно представите за такива предназначени за лична употреба или ползване, като въпреки, че действително не е изследван лимитът за внос на третата държава към която е било насочено пътуването посоченото обстоятелство не опорочава изводите на наказващия орган, че очевидно в случая количеството е било пренасяно с търговска цел, още повече, че в процесния куфар не е имало никакви други вещи лични или други на жалбоподателя. В контекста на изложените правни аргументи, съдебния състав приема, че деянието извършено от жалбоподателя съдържа всички признаци и съставомерни елементи от ФС, предвиден в цитираната правна разпоредба от ЗМ-чл. 233, ал.1, както и квалифициращите - съгласно ал.3 на чл. 233 ЗМ. Ето защо, напълно правилно и обосновано АНО е приел за осъществено процесното нарушение в стадия на опита - опит за митническа контрабанда. съотв. и деянието би останало недовършено - по независещи от дееца причини. В това се изразява отличителният обективен критерий на опита, за разлика от довършеното деяние. НП е правилно и обосновано и в санкционната си част, като наложеното наказание правилно е определено от АНО, както по отношение на вида му -глоба, така и базата за неговото пресмятане, според осъществения административнонаказателен състав - чл._ 233, ал.3 ЗМ, във вр.ал.1 ЗМ. Съгласно нормата, санкцията-глобата е дефинирана като пропорционална -процентна част, в границите от 200% от продажната цена на стоките предмет на нарушението, конкретно за процесното количество възлизаща в размер 2919, 60 лв, за общо 472 бр.кутии цигари. Предвид така доказаната обща продажна цена на процесното количество цигари, предмет на конкретното нарушение, на тази база АНО е индивидуализирал и наложил на жалбоподателката наказание - глоба, в размер 2919, 60 лв, представляваща 200% от продажната цена, т.е. в размер на установения минимум предвиден в закона - чл. 233, ал.3 ЗМ. От тук и при явно съобразяване разпоредбата на чл._ 27_ ЗАНН за преценка всички релевантни за отговорността обстоятелства- смекчаващи и отегчаващи такива. Поради това, така проведената индивидуализация, както относно вида, така и досежно размера на наложената парична санкция, съдът счита за правилна и законосъобразна, според критериите на закона - чл. 27 ЗАНН, като очевидно съобразено е обстоятелствата че нарушението е първо по ред за лицето -нарушител, доколкото АНО не ангажира доказателства за предходно наказване с влезли в сила НП. Ето защо, наказанието глоба в размер 5839, 20 лв., се намери за законосъобразно определено, правилно отмерено и справедливо - съответно на тежестта на извършеното. И предвид обективния факт на съответствието му с минималния предвиден размер, в случая не съществува правна възможност за намаляването на тази санкция, под установения в закона минимум. Процесното административно нарушение, вменено на жалбоподателя, за което той е санкциониран с налагане на административно наказание с обжалваното НП, прецененно по обективните си признаци и съобразно установените обстоятелства, не разкрива характеристиката на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН. НП е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките предмет на нарушението - 472 кутии цигари, конкретно визирани в НП. Това разпореждане е изцяло в съответствие с императивната норма на ал.6 от чл. 233 ЗМ и следва по пряк аргумент от същата. Последната е цитирана цифрово, като правно основание за отнемането, съгласно действащата редакция на ЗМ към датата на нарушението/ДВ бр.60/15г/ и предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано императивно е приложението на тази репресивна мярка, както правилно е подходил и АНО, позовавайки се на същата за да отнеме процесните цигари, предмет на нарушението. Поради това НП следва да бъде потвърдено и в тази част. С оглед изхода на делото и предвид направено искане за присъждане на разноски и като съобрази, че делото не се отличава с особено съществена стойност, съдът намери, че следва да присъди разноски за юрисконсулт в минималния предвиден размер от 80 лева. Воден от горното, съдът