Решение № 289 от 26.2.2025 г. на Административен съд - Шумен по дело № 41/2025 г.

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на касационна жалба от Директор на РИОСВ- Шумен, [улица] ет.3, депозирана чрез пълномощник юрисконсулт Н.Г., срещу Решение № 1/03.01.2025г., постановено по АНД № 1695/2024г. по описа на Районен съд Шумен. В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и неправилното му приложение. Сочи се, че санкционираното дружество е осъществило нарушение на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и същото е правилно [жк], като датата на извършване е определена, съобразно събраните доказателства относно откритото на 19.04.2024г. сметище. Въз основа на тези съображения, касаторът отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за потвърждаване на наказателното постановление. За РИОСВ се явява гл.юрисконсулт Г., редовно упълномощена, която поддържа жалбата. За ответната страна, редовно призована, не се явява процесуален представител. С отговор от 28.01.2025г., ответника А. М., чрез адв.Г. изразява становище за неоснователност на касационното оспорване и излага подробни мотиви. Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и отправя искане съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения: С процесното решение съдът е отменил Наказателно постановление № 47/05.09.2024г. на Директор на Регионална инспекция по околна среда и води- [населено място], с което на А. Д. М.- Кмет на [населено място] е наложено административно наказание "глоба" в размер [рег. номер]., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.151 ал.1 т.4 от Закона за управление на отпадъците за нарушение на чл.112 ал.1 т.5 от ЗУО, в редакцията действаща към момента на нарушението. За да постанови съдебния си акт, съдът е установил следната фактическа обстановка: Във връзка с издадена Заповед № РД-174/06.03.2024г. на Министъра на околната среда и водите, от служители на РИОСВ- свидетелите по делото З.В. и П. П., на 19.04.2024г. била извършена проверка относно изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и създаването на незаконни сметища в речните легла и водосборни дерета. При обход и оглед на речните легла и дерета преминаващи през [населено място] било установено в дере замърсяване с пластмасови опаковки, строителни отпадъци и смесени битови отпадъци на площ около 50-100 м2. Направените констатации били отразени в Констативен протокол № 3В-30 от 19.04.2024г., с който било дадено предписание да се извърши почистване на констатираното замърсяване, като бъде уведомена РИОСВ относно изпълнението. Във връзка с тези констатации, на 21.06.2024г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 3В-13 от 21.06.2024г. по отношение на ответника по касация- Кмет на [населено място], за това, че на 19.04.2024г. в дере в [населено място] с GPS координати N43°9' 49. 557 и Е26°58'19.408 в качеството си на оправомощено от Кмета на община Шумен длъжностно лице е извършил административно нарушение чрез бездействие, изразяващо се в това, че не е осъществил контрол по управление на отпадъците, съгласно чл.112 ал.1 т.5 от ЗУО и в частност е допуснал изоставянето и нерегламентираното изхвърляне на битови отпадъци на неразрешено място на територията на [населено място], вследствие на което е образувано нерегламентирано сметище. Актът бил предявен и подписан без възражения, като такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено оспореното НП № 47/05.09.2024г. на Директор на Регионална инспекция по околна среда и води- [населено място], с което на нарушителя- Кмет на [населено място] било наложено административно наказание "глоба" в размер [рег. номер]., на чл.151 ал.1 т.4 за нарушение на чл.112 ал.1 т.5 от Закона за управление на отпадъците. Съдът установил от събраните доказателства, че от служители на РИОС била извършена извънредна проверка в землището на [населено място] по подаден сигнал за пожар в незаконно сметище, която предхождала настоящата, видно от КП № 3В-20 от 01.04.2024г., и при която било констатирано наличие на пластмасови отпадъци, гуми, едрогабаритни отпадъци на площ около 500м по склона на дерето в [населено място], като били дадени предписания да се извърши почистване на констатираните отпадъци описани в протокола и писмено да се уведоми РИОСВ със срок 16.04.2024г. При така установената фактическа обстановка съдът приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. От събраните множество писмени и гласни доказателства, които са преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, въззивният съд е достигнал и до извод относно липса на нарушение, осъществено от ответника по касация. В тази връзка, районният съд е обсъдил задълбочено направените от жалбоподателя възражения и ги е приел като основателни, предвид представените по делото доказателства- Уведомително писмо от кмета на [населено място] до РИОСВ, изх. № 15/12.04.2024г. по отношение на факта, че на 11.04.2024г. служители на ОП Чистота са извършили събиране и извозване на отпадъците с приложен и снимков материал, както и Заповед № РД-25-1029 от 10.04.2024г., с която Кметът на кметство [населено място] бил оправомощен съобразно чл.15 ал.2 от ЗООС за изпълнение на функциите по чл.15 ал.1 от закона, както и да контролира дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци, изоставяне на битови отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне и др. Съгласно нормата на чл.19 ал.3 т.15 от ЗУО, Кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. Разпоредбата на чл.112 ал.1 от ЗУО вменява на Кметовете или оправомощени от тях длъжностни лица контролни функции по управление на отпадъците, включително във връзка с изоставянето на отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне, като в чл.112 ал.1 т.5 от ЗУО е предвидено, че се отнася само на битови отпадъци, установени на процесното сметище. След преценка на доказателствата по делото и относимите правни разпоредби, въззивният съд стигнал до извода, че на датата на нарушението- 19.04.2024г., когато жалбоподателят е бил натоварен с функциите по чл.112 ал.1 от ЗУО от Кмета на община Шумен, не се установява процесното сметище да е било образувано, понеже са налице данни, че сметището е съществувало от години. Съответно, нарушението вменено на жалбоподателя не е извършено от него като длъжностно лице, понеже няма категорични доказателства, че жалбоподателят е допуснал изоставянето и нерегламентираното изхвърляне на битови отпадъци на неразрешено място на територията на [населено място], вследствие на което е образувано нерегламентираното сметище. Касационната инстанция напълно споделя установената от районния съд фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи дали е налице съставомерно деяние, наказуемо по ЗУО и дали е извършено от посоченото като нарушител лице, които не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В обобщение на изложеното, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- [населено място] за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. По делото липсва претенция за присъждане на сторени съдебни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне за тях. Водим от горното, Шуменският административен съд