Решение № 5438 от 9.12.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 2116/2025 г.

Производството е образувано по жалба на Р. Г. Ш., от Б., [улица], ет.•, ап.•, депозирана чрез адв. И. Р., със съдебен адрес: Б., [улица], ет.•, офис •, против Решение с рег.№ 244р-20806 от 25.07.2025 г. на Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Благоевград, с което е отказано заличаването на лични данни, обработвани в информационните фондове за общо ползване на МВР, във вр. с:

• „извършител“ по ЗМ № 70/19.02.2022 г. по описа на 01-во РУ-Благоевград, за извършено деяние по чл.194, ал.1 от НК и - „уличен“-„задържане от полицейски орган“ с рег.№ 37/19.02.2022 г. по описа на 01-во РУ Благоевград, причина - чл.194, ал.1 от НК, и е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Сочи се в жалбата, че актът на административния орган е нищожен по доводи, че е издаден с мотиви при незачитане на силата на пресъдено нещо на съдебен акт, постановен при същите фактически обстоятелства между същите страни и спорен предмет.Иска се оспореното решение да бъде провъзгласено за нищожно, а при условията на евентуалност – отмяната му като незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон. Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител в съдебното производство – адв. И. Р., поддържа жалбата, като в писмени бележки от 20.11.2025 г. излага подробни съображения за поддържаната теза.Претендират се разноски по представен списък (л.73).

Ответникът – Директорът на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи-Благоевград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В. Я.--С., в съдебно заседание и в представени писмени бележки от 18.11.2025 г. излага съображения за неоснователност на жалбата и счита, че оспореният акт е правилен и законосъобразен.Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение (л.76).

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Р. Г. Ш. е родена на [дата] (л.53) и към 2022 г. е била на •• г. На 19.02.2022 г. Р. Ш. противозаконно присвоила дамски артикули(дрехи) от магазин „Н&М“ в Благоевград на стойност 133, 94 лв., поради което е била уличена в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК.С Постановление от 24.03.2022 г. прокурор при Районна прокуратура-Благоевград отказал образуването на наказателно производство срещу непълнолетната Ш., предвид ниската лична обществена опасност и това на извършеното деяние, което е прието за извършено поради увлечение и лекомислие, като на основание чл.199 и чл.213, ал.1, вр.с чл.24, ал.1, т.8 от НК е изпратил преписката на Местната комисия(МК) за Борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни(БППМН) за налагане на възпитателни мерки по Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни(л.47).

С Решение № 27 по възпитателно дело № 18-22/04.05.2022 г. на МК за БППМН – Благоевград, на основание чл.21, ал.1, т.1 от ЗБППМН, на непълнолетната Р. Ш. е наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.1 от ЗБППМН – „Предупреждение“ (л.49).

Р. Ш. е подала Заявление с УРИ 244005-2/31.01.2024 г. до Директора на ОД на МВР-Благоевград, с което е поискала да бъдат заличени нейни лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР, във връзка със ЗМ № 1899-70/2022 г. по описа на 01 РУ-Благоевград при ОД на МВР-Благоевград (л.27, адм.д.№ 476/24).По повод подаденото заявление е извършена проверка от административния орган, за резултатите от която е изготвена Справка рег.№ 244р-7165/13.03.2024 г. от ВПД заместник-директор на ОД на МВР-Благоевград, с която е направено предложение да бъде изготвено решение за отказ да бъдат заличени лични данни на заявителката от информационните фондове на МВР (л.40 и л.25, адм.д.№ 476/24).

С Решение № 224р-7166/13.03.2024 г. на ВПД Директор на ОД на МВР-Благоевград, на основание Заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, във вр. с чл.28, чл.29, ал.1 от ЗМВР, чл.56, ал.6 от ЗЗЛД, във вр. с чл.54, ал.3, т.1 и т.2 от ЗЗЛД, във вр. с чл.53, ал.3 от ЗЗЛД, във вр. с чл.26, ал.2 от ЗМВР, във вр. с чл.3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. е отказано заличаване на личните данни на Р. Г. Ш., обработени в информационните фондове за общо ползване на МВР, във връзка с: „извършител“ по ЗМ № 70/19.02.2022 г. по описа на 01 РУ Благоевград – ОД на МВР-Благоевград, за деяние по чл.194, ал.1 от НК; и „уличен“ – „задържане от полицейски орган“ с рег.№ 37/19.02.2022 г. по описа на 01 РУ Благоевград – ОД на МВР-Благоевград, причина – чл.194, ал.1 от НК (л.22, адм.д.№ 476/24).Изложени са мотиви, че за извършеното от Ш. деяние по чл.194, ал.1 от НК, вр.с чл.63, ал.1, т.3 от НК не е изтекла погасителна давност по чл.80, ал.1, т.4 от НК -7 години и 6 месеца(изтичаща на 19.08.2029 г.), необходима, за да се приеме, че е налице основанието по чл.3, т.5, б.“а“ от Инструкция № 8121з-748/2014 г. По жалба на Р. Ш. срещу Решение № 224р-7166/13.03.2024 г. Административен съд-Благоевград е постановил Решение № 2099/27.06.2024 г. по адм.д.№ 476/24, с което жалбата е била отхвърлена.Съдът споделил тезата на административния орган и също приел, че след като не е изтекла погасителната за извършеното деяние давност, не е налице и основание за поисканото заличаване на лични данни.Оспореното решение е потвърдено като правилно и законосъобразно.

По жалба на Р. Ш. ВАС е извършил касационна проверка на първоинстанционния акт, постановявайки Решение № 515/20.01.2025 г. по адм.д.№ 8234/24.Касационната инстанция посочила, че предвид определението по чл.49а, т.2 от ЗБППМН в случая наложената възпитателна мярка е алтернатива на предвиденото в закона наказание за деяние, прието от компетентния орган като противообществена проява – т.е. което е общественоопасно и противоправно (арг. чл.49а, т.1 от ЗБППМН), но е извършено поради лекомислие и увлечение от непълнолетно лице, при това мярката е наложена от специализиран орган – МКБППМН, което навежда на извод, че в случая се касае до особено по своя вид и характер наказание.Поради това изложените в обжалваното решение съображения относно давностните срокове, касаещи извършеното от Ш. деяние, изчислявани от първоинстанционния съд в хипотезата на налагане на предвиденото наказание в случая, са неприложими.В случая, сочи ВАС, е наложена възпитателна мярка, която е алтернативна на наказанието, предвидено в НК за съответно престъпление, съгласно нормативно уредената от законодателя паралелна система за санкциониране на непълнолетни извършители, при което предвидените в Глава девета НК разпоредби не намират приложение.При това лицата, на които е наложена алтернативна на наказанието, предвидено в НК, възпитателна мярка, не могат да бъдат третирани по-тежко от лицата, за които е налице хипотезата на чл.3, т.1 и т.7 от Инструкцията, предвид законодателно уреденото облекчено третиране на непълнолетните лица при налагане на наказания.В решението си ВАС указва, че в случая, предвид предмета на спора, преценката следва да бъде извършена единствено за наличие или липсата на предпоставките по чл.56, ал.6, във вр. с чл.54, ал.3 от Закона за защита на личните данни с оглед необходимостта от съхранението им за целите, за които те са били обработвани, а именно за предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване, при съобразяване на установените по делото факти, а именно приключване на производството срещу Р. Ш. с отказ да бъде образувано досъдебно такова с налагане на мярка, алтернативна на предвиденото в НК наказание.Делото е върнато на Административен съд-Благоевград за ново разглеждане (л.37, адм.д.№ 8234/24).

В изпълнение на указанията на касационната инстанция жалбата на Р. Ш. срещу Решение № 224р-7166/13.03.2024 г. е подложена на ново разглеждане от друг състав на Административен съд-Благоевград, за което е било образувано адм.д.№ 83/25.По него е постановено Решение № 1694/02.04.2025 г., с което Решение № 224р-7166/13.03.2024 г. е отменено.Съдът е посочил, че разпоредбите от националното законодателство, уреждащи запазването на данните, се съдържат в разпоредбите на чл.54, ал.3, вр.с чл.56, ал.6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и сред основанията, които могат да обосноват запазване на данните, са интересите на националната сигурност, предотвратяването или разкриването на престъпления или предотвратяването на нарушения на обществения ред и сигурност.Съдът е изложил мотиви, че предвид липсата на доказателства за образувани и висящи предварителни проверки или наказателни производства, във връзка с чието протичане да са необходими личните й данни (чл.54, ал.3, т.1 и т.2 ЗЗЛД), предвид липсата на регистрирани други нейни противообществени прояви след 2022 г. до момента, липсва и основание да се смята, че представлява риск за обществената сигурност.Посочено е, че извършеното от жалбоподателката през 2022 г. престъпление е маловажен случай по смисъла на чл.194, ал.3 от НК, а не „тежко“ престъпление, и следователно запазване на личните й данни в информационните масиви на МВР не може да бъде обосновано с поддържане на обществения ред и сигурност (чл.54, ал.3, т.3 от ЗЗЛД).Посочено е, че по-нататъшното обработване от органите на МВР на личните й данни по ЗМ № 70/2022 г., не е оправдано и за защита на националната сигурност, която в никакъв случай не е била застрашена от маловажното деяние, извършено от Ш..Отсъствава необходимост от запазване на личните й данни и за защита на основни права и свободи на други лица.Съдът е отменил Решение № 224р-7166/13.03.2024 г. и върнал преписката на органа за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на решението по тълкуването на закона(л.15, адм.д.№ 83/25).

На 25.07.2025 г. Директорът на ОД на МВР-Благоевград издал ново решение - Решение с рег.№ 244р-20806 от 25.07.2025 г., с което по Заявление с УРИ 244005-2/31.01.2024 г. на оспорващата е отказал да заличи обработваните в информационните фондове на общо ползване на МВР лични данни: „извършител“ по ЗМ № 70/19.02.2022 г. по описа на 01-во РУ-Благоевград, за извършено деяние по чл.194, ал.1 от НК и „уличен“-„задържане от полицейски орган“ с рег.№ 37/19.02.2022 г. по описа на 01-во РУ-Благоевград, причина - чл.194, ал.1 от НК(л.7 по делото).Административният орган преповторил мотивите си от отмененото Решение № 224р-7166/13.03.2024 г. – давностният срок по чл.80, ал.1, т.4 от НК за извършеното от Ш. деяние по чл.194, ал.1 от НК от 7 години и 6 месеца не бил изтекъл, съобразно изискването на чл.3, т.5, б.“а“ от Инструкция № 8121з-748/2014 г.(л.11 по делото).Решението е връчено лично на оспорващата на 15.09.2025 г., видно от собственоръчно изписания текст на л.12.На 29.09.2025 г. е депозирана жалба чрез органа до Административен съд-Благоевград, въз основа на която е образувано настоящото дело.

Със Заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г. Министърът на вътрешните работи е предоставил правомощията си по чл.53-чл.56 ЗЗЛД на други длъжностни лица в структурите на МВР, сред които и директорите на областните дирекции на МВР(л.63).

Съдът е изискал за послужване адм.д.№ 476/24 и адм.д.№ 83/25 – двете по описа на Административен съд-Благоевград, както и адм.д.№ 8234/24 по описа на ВАС.

Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на свидетелските показания в кредитираната част и въз основа на приетата административна преписка, като и въз основа на изисканите за послужване дела.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е постъпила в срока по чл.149, ал.1 АПК от заинтересовано от оспорването й по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК лице, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Министърът на вътрешните работи е администратор на събираните за целите на разкриването и разследването на престъпления лични данни по аргумент на чл.29, ал.1 от ЗМВР.Със Заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г. министърът е предоставил тази си компетентност на други длъжностни лица от структурата на МВР, включително на директорите на областните дирекции на МВР (т.1.6), и издалият оспореното решение Директор на ОДМВР – Благоевград е оправомощен да се произнесе по заявлението на жалбоподателката.Предвид изложеното оспореното решение е издадено от компетентен орган.

При извършването на съдебна проверка, съобразно предмета по чл.168 от АПК, съдът счита, че оспореното решение е нищожно.

Установява се от доказателствата по делото, че Директорът на ОДМВР-Благоевград веднъж се е произнесъл по заявлението на Р. Ш. с Решение № 224р-7166/13.03.2024 г. с мотив, че след като не е изтекла погасителната давност за извършеното от оспорващата престъпление, то не било налице и основанието по чл.3, т.5, б.“а“ от Инструкция № 8121з-748/2014 г. за заличаване на процесните лични данни.Тези мотиви обаче са отречени с влязъл в сила акт - Решение № 515/20.01.2025 г., постановено от ВАС по адм.д.№ 8234/24.След като преписката е върната на органа за ново произнасяне, Директорът на ОД на МВР-Благоевград е издал нов акт - Решение с рег.№ 244р-20806 от 25.07.2025 г., с което отказал да заличи процесните данни на оспорващата отново и изцяло с отречените с решение на ВАС мотиви(вж.л.11 по делото).

При тези данни настоящият състав приема, че Решение с рег.№ 244р-20806 от 25.07.2025 г. на Директора на ОД на МВР-Благоевград е нищожно на основание чл.177, ал.2 от АПК.Според цитираната разпоредба актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.

В случая оспорената заповед е издадена на същото правно основание и изцяло въз основа на фактическите обстоятелства, посочени в предходното решение, която е отменена от съда поради обстоятелството, че давностният срок, като предпоставка, е неотносим към преценката на това следва, или не, да се заличат процесните лични данни, а такива се явяват единствено и само тези по чл.56, ал.6, вр.с чл.54, ал.3 от ЗЗлД.При неустановяване на каквито и да било нови обстоятелства след влизане в сила на отменителното решение на ВАС и това на Административен съд-Благоевград при повторното гледане на делото и позовавайки се на същата предпоставка (неизтекъл давностен срок), послужило като основание за издаване на отменената заповед, органът повторно е отказал заличаване на лични данни.

Действията на административния орган сочат на категорично несъобразяване с пределите на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение.Като страна по делото той е задължен да зачита всички елементи на съдебно установеното, включително преценката относно наличието на фактите, очертани от хипотезата на приложимата правна норма.В решението си ВАС изрично и ясно посочва, че в случая предвид предмета на спора преценката следва да бъде извършена единствено за наличие или липсата на предпоставките по чл.56, ал.6, във вр. с чл.54, ал.3 от ЗЗЛД, с оглед необходимостта от съхранението им за целите, за които те са били обработвани, а именно за предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване, при съобразяване на установените факти, а именно приключване на производството срещу Р. Ш. с отказ да бъде образувано досъдебно такова с налагане на мярка, алтернативна на предвиденото в НК наказание.Затова и съдът при повторното разглеждане на спора по адм.д.№ 83/25 не се занимава с давностния срок, касаещ извършеното от Ш. деяние, а обсъжда единствено и само указаните от касационната инстанция предпоставки по чл.56, ал.6, във вр. с чл.54, ал.3 от ЗЗЛД.За това и твърдението на ответника, изложено в писмените му бележки, че решението на ВАС не само че „не съдържа указания“, но и „дори си е позволил да надхвърли рамките на спора…“, обявявайки че „данните по ЗМ № 70/22 са с отпаднала необходимост от съхранение, поради приложена мярка по чл.13, ал.1, т.1 от ЗБППНМН“ са напълно необосновани.Това обяснява защо орган, издавайки процесното решение, не се е съобразил със силата на пресъдено нещо, така както го задължава разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, завоалирайки това „през призмата на европейското законодателство“(вж. писмената защита на стр.3).На ответника следва да ясно, че силата на пресъдено нещо на решението на съда действа между страните по делото и е задължителна за съда, който го е постановил, за всички съдилища, учреждения и общини в Република България – чл.297 от ГПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.144 от АПК.Това означава, че за Директора на ОД на МВР зачитането на силата на пресъдено нещо на съдебния акт се състои в задължението му да възприеме като свое скрепеното със силата на пресъдено нещо съдебно установяване, досежно релевантните за заличаването на данните предпоставки и да изхожда от него при повторното произнасяне по заявлението на Р. Ш..Друг би бил въпросът, ако бяха настъпили някакви нови обстоятелства в казуса, но ответникът не се позовава на промени, а напротив - издава оспореното решение въз основа на същата справка, посочена като основание и в предходното отменено по съдебен ред решение.Действията на органа сочат на превратно упражнена власт при очевидно заобикаляне на закона и в противоречие със съдебното решение, което прави повторно издадения от него акт нищожен по силата на чл.177, ал.2 АПК.

Доводите в писмената защита на ответника, направени „през призмата на европейското законодателство“, са неотносими към предмета на спора.

С оглед изхода на спора, при липса на основателност на възражението за прекомерност и в съответствие с разпоредбата на чл.143 от АПК на ОД на МВР-Благоевград ще следва да се възложат сторените от оспорващата разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и разписка за платено адвокатско възнаграждение (л.73 и л.74), в размер на 1 210 лв.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.1-во, във вр. с чл.177, ал.2, вр.с чл.143, ал.1 от АПК, Административен съд-Благоевград