РЕШЕНИЕ

№ 202

гр. К., 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320101872 по описа за 2023 година Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка чл. 415 от ГПК, във връзка чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът - „Й.Б.“ ЕАД твърди, че за предпочетен номер +••••••, на 14.01.2020г. между И. Х. Н. и „Т.Б.“ ЕАД, понастоящем „Й.Б.“ ЕАД било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +•••••• за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Тотал+“ с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 29.99 лв., както и месечен абонамент след изтичане срока на договора в размер на 33.99 лв. Н. не изпълнявал задълженията си по споразумението в общ размер 265.31 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.02.2021г. - 04.04.2021г. Вследствие на неизпълнението и съгласно раздел III, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор начислявал неустойка в размер на 103.38 лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и била начислена във фактура № 7321056665/05.06.2021г.

Твърди, че за предпочетен номер +••••••, на 03.09.2020г. между И. Х. Н. и „Т.Б.“ ЕАД, понастоящем „Й.Б.“ ЕАД, бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +•••••• за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Интернет+ 16.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 16.99 лв. Н. не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер 33.98 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.02.2021г.

• 04.04.2021г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, мобилният оператор начислявал неустойка в размер на 42.48 лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и била начислена във фактура № 7321056665/05.06.2021г.

Твърди, че на 03.09.2020г. и по повод посочения договор с предпочетен номер +••••••, мобилният оператор предоставил на И. Х. Н. устройство марка HUAWEI Telenor 4G MiFi на преференциална цена, посочена в т. 7 от договора. В същата точка била посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на направената отстъпка. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги Н. дължал сума в размер на 73.46 лв., начислена във фактура № 7321056665/05.06.2021г., представляваща съразмерна част от направената отстъпка, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора. Посочените задължения, били индивидуализирани в следните фактури:

1. Фактура №7317001532/05.03.2021г. за отчетен период 05.02.2021г. - 04.03.2021г.. срок за плащане - 20.03.2021г. издадена за сумата от 395.38 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, а именно - 378.39 лв., представляваща абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +•••••• и 16.99 лв., представляваща абонаментна такса за предпочетен номер +••••••. Фактурата претендират в размер на 252.31 лв., поради извършено частично плащане в размер на 143.07лв., което погасявало задължението за такса и услуги за предпочетен номер +•••••• до размер на 235.32 лв.;

2. Фактура №7318388782/05.04.2021г. за отчетен период 05.03.2021г. - 04.04.2021г., срок за плащане - 20.04.2021г., издадена за сумата от 46.98 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, а именно - 29.99 лв., представляваща абонаментна такса за предпочетен номер +•••••• и 16.99 лв., представляваща абонаментна такса за предпочетен номер +•••••• и 3. Фактура №7321056665/05.06.2021г. за отчетен период 05.05.2021г. - 04.06.2021г., срок за плащане - 20.06.2021г., издадена за сумата от 219.32 лв.. представляваща неплатени, а именно - 103.38 лв. неустойка за предпочетен номер +••••••; 42.48 лв. неустойка за предпочетен номер +•••••• и 73.46 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер +••••••.

Твърди, че на 25.05.2023г. дружеството подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - К. срещу И. Х. Н., в което се претендират - главница в размер на 518.61 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д. № 983/2023г. по описа на Районен съд – К. и издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Й.Б.“ ЕАД е налице правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу ответника.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което, да постановите съдебно решение, с което да признае за установено, че „Й.Б.” ЕАД, ЕИК •••••• има следните вземания срещу И. Х. Н., а именно - суми в общ размер на 518.61 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги и неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +••••••; неплатени месечни абонаменти, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +••••••, ведно със законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендира за направените по делото разноски, както и тези сторени по заповедното производство. В случай, че бъдат присъдени суми в полза на ищеца, къщите могат да бъдат изплатени на „Й.Б.“ ЕАД по следната банкова сметка: IBAN: •••••, BIC: ••••• при „С.Е.“ АД.

Ответникът – И. Х. Н., представляван в производството от назначения по реда на чл. 47 от ГПК – особен представител в лицето на адвокат Е. К., оспорва по същество исковата молба по следните съображения:

Намира претенцията от фактическа и правна страна, като неподкрепена от важни за установяване на обективната истина доказателства и счита за недоказани и неподкрепени с доказателства изнесените в нея твърдения. От представените фактури не се установявало по безспорен начин дължимостта на посочените в тях суми, тъй като фактурата представлява едностранно издаден от дружеството документ, не е подписана от ответника и не удостоверява по категоричен начин предоставянето на процесиите мобилни услуги в полза на клиента на конкретно соченото в исковата молба договорно основание. Съгласно разпоредбата на чл. 180 от ГПК, фактури, като частен документ, съставляват доказателство единствено за това, че лицето, което ги е издало е направило посоченото в тях изявление, но това изявление не обвързва съда да приеме за установен твърдения факт, поради което и при липсата да други доказателства, съдът не следва да ги взема предвид и да не цени представените фактури. Сама по себе си фактурата не е достатъчна, за да се обоснове наличието на вземане, произтичащо от приложените към исковата молба договори за предоставяне на мобилни услуги за двата предпочетени номера и допълнително споразумение към единия договор за мобилни услуги, предвид липсата на привръзка между двете, т.е. от приложените фактури не ставало ясно въз основа на какъв (кой) договор е издадена същата. В една от представените фактури липсва посочен мобилен номер на длъжника, а в трите фактури липсва номер на договор за предоставяне на мобилни услуги, посочен е единствено клиентски номер, който обаче номер не е цитиран никъде в представените договори и допълнително споразумение за предоставяне на мобилни услуги. Налице е категорична невъзможност да се установи, че процесиите вземания се дължат именно на основание представените с исковата молба договори и допълнително споразумение сключени между ответника и „Й.Б.” ЕАД. Посочва, че фактурата е свидетелстващ документ, защото удостоверява материализираното в нея изявление, но сама по себе си тя не е основание за плащане на цената на една стока/услуга. Цената се дължи не защото е издадена фактура, а защото е извършена услугата и именно затова купувачът дължи плащането й само при извършена услуга. Фактурата би могла да служи като доказателство за сключен договор, само ако същата съдържа подписите на надлежни представители на страните, което в настоящия случай не е така. При това, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало между него и ответника-длъжник облигационно правоотношение по договори за мобилни услуги, доставка на услугите и неизпълнение от страна на ответника. Счита обаче, че в настоящия случай ищецът не ангажира доказателства, от които да се установява по безспорен начин наличието на дължимо от ответника вземане спрямо ищеца на основание именно сключените договори за мобилни услуги и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с единия предпочетен номер, цитирани и представени по исковата молба. Освен това в исковата молба се сочи, че ответника е заплатил част от сумата по фактурата, като липсват доказателства каква точно сума е заплатил ответника и по какъв начин.

По отношение на Договорите и споразумението за мобилни услуги твърди, че също няма доказателства, които по безспорен начин да установят кога е било последното плащане. Липсата на доказателства за съществуване на вземането и на основанията за неговата дължимост води до неоснователност на исковата претенция. В случая, след като тези обстоятелства не са доказани, ищецът не може да се легитимира като кредитор на ответника и да претендира изпълнение на несъществуващо задължение. В случая не се доказва по безспорен начин, че именно процесното вземане попада в предмета на двата договора и допълнителното споразумение към единия договор, тъй като това не се установява от приложенията към исковата молба.

Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и необоснован.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Посочените в исковата молба договори между страните и издадените въз основа на тях фактури, ищецът е представил към депозираното от него заявление по чл. 410 от ГПК, а към исковата си молба за образуване на настоящото производство е депозирал повторно само издадените фактури, а именно:

• Фактура №7317001532 от 05.03.2021г. за отчетен период 05.02.2021г. - 04.03.2021г.. срок за плащане на задълженията по отчетния период - 20.03.2021г. на стойност от 395.38 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, а именно - 378.39 лв., представляваща абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +•••••• и 16.99 лв., представляваща абонаментна такса за предпочетен номер +••••••.

Не се оспорва, че фактурата се претендира в размер на 252.31 лв., поради извършено частично плащане в размер на 143.07лв., което погасявало задължението за такса и услуги за предпочетен номер +•••••• до размер на 235.32 лв.;

• Фактура №7318388782 от 05.04.2021г. за отчетен период 05.03.2021г. - 04.04.2021г., срок за плащане на задълженията по отчетния период - 20.04.2021г., на стойност от 46.98 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, а именно - 29.99 лв., представляваща абонаментна такса за предпочетен номер +•••••• и 16.99 лв., представляваща абонаментна такса за предпочетен номер +•••••• и - Фактура №7321056665 от 05.06.2021г. за отчетен период 05.05.2021г. - 04.06.2021г., срок за плащане на задълженията по отчетния период - 20.06.2021г., на стойност от 219.32 лв.. представляваща неплатени, а именно - 103.38 лв. неустойка за предпочетен номер +••••••; 42.48 лв. неустойка за предпочетен номер +•••••• и 73.46 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер +••••••.

Общото задължение възлиза в размер на 518.61 лева. Договорите са подписани от ответника и установяват вида на предоставените му услуги и размера на поетите от него задължения за заплащане на мобилни услуги и и лизингови вноски за мобилни устройства, също подробно посочени от ищеца. Представените писмени доказателства не са оспорени от ответната страна.

Въз основа на депозирано от ищеца заявление по реда на чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 983/2023г. по описа на КрлРС и срещу ответника е издадена Заповед № 563/01.06.2023 за изпълнение на парично задължение за сумата от 518.61 лв., включваща месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги, незаплатени лизингови вноски и начислени неустойки по посочените в исковата молба договори. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е предявен в срока по чл. 415 от ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Видно от представените и неоспорени по делото писмени доказателства, между страните са възникнали твърдените в исковата молба облигационни отношения. Установяват се и какви са правата и задълженията на страните по тях, съответно какви са дължимите от ответника месечни суми за ползваните услуги. В претендираните за заплащане фактури подробно са посочени потребените услуги от ответника, периода за който се отнасят, тяхното количество и стойност. Няма основание да се приеме, че отразените във фактурите услуги не са предоставени на ответника, а именно, че не му е осигурено ползването на посочените мобилни номера, че с тях не са провеждани отчетените от системата на мобилния оператор разговори и електронни съобщения. С оглед естеството на предоставените по процесните договори услуги, следва в случая да намери приложение разпоредбата на чл. 182 от ГПК и да се приеме, че ищцовото дружество с представените по делото фактури доказва количеството и стойността на потребените от ответника услуги. Без данни за нередовно водено счетоводство от дружеството или конкретно и основателно (доказано) оспорване на определена таксувана услуга, съдът няма основание да не зачете доказателствената стойност на представените по делото фактури и приложения към тях, каквито възражения са направени от процесуалния представител на ответника.

Също така следва да се отбележи, че към настоящия момент не съществува друг начин за установяване реалното ползване на предоставените на ответника мобилни услуги освен представените по делото писмени доказателства – сключените между страните договори и процесните фактури. Съгласно чл. 251б от ЗЕС, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност. Поради това след този срок не би могла да бъде получена информация за потребените от абоната услуги по процесните договори извън тази, която е счетоводно отразена. Също така съгласно чл. 260, ал. 2 от ЗЕС, предприятията, предлагащи услуги за гласови съобщения, предоставят безвъзмездно на абонатите си детайлизирана сметка за ползваните услуги заедно с данъчна фактура, както и предоставят безвъзмездно достъп до информация в електронен вид относно месечните сметки за ползваните услуги.

Детайлизираната сметка се предоставя в едномесечен срок, считано от датата на нейното издаване. Поради това, след като са издадени фактурите, по които се претендира заплащане на потребени услуги, и абонатът не е възразил веднага срещу тяхното ползване, качество и пр., не би могъл да направи това в настоящото производство, след изтичане на срока за съхраняване на необходимата информация, въз основа на която да се провери достоверността на посоченото в счетоводните документи.

Като изправна страна по процесните договори, ищцовото дружество е прекратило същите и е начислило на ответника освен дължимите суми за потребени мобилни услуги и договорни неустойки. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочното прекратяване на услугите по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи. Във всички договори между страните, с удебелен шрифт изрично е уговорено, задължението на абоната за заплащане на неустойката при прекратяване на договора, която е ограничена до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както и неустойка в размер на разликата от стандартната цена и тази на която е предоставено мобилно устройство или оборудване на абоната.

Начислената неустойка по процесните договори е компенсаторна договорна неустойка. Прекратяването на договор за мобилни услуги, за което прекратяване длъжникът отговаря, обуславя зачетен от правния ред интерес за кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр. Второ от ЗЗД. Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради виновното поведение, на която договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена, като неравноправна. Самият факт на съразмеряване на дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се доказват и не може да се разглежда като израз на несъответствие с присъщите й функции. Същият извод важи и по отношение на предвидената неустойка в случай на предоставено към абонаментния план устройство за ползване на услуги, чийто размер се формира от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от потребителя цена в брой или обща лизингова цена. Тази неустойка отговаря на изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, за което съдът извършва служебна проверка, независимо от направите по делото възражения в тази насока.

Неоснователни са възраженията на ответната страна за липсата на доказателства за прекратяване на процесните договори. В случая прекратяването им не е обусловено от достигане на формално изявление (писмено) до ответника, а се извършва с прекратяване ползването на мобилни услуги (достъпа до мобилната мрежа). В конкретния случай прекратяването е и в интерес на ответника, защото при липсата на такова, към настоящия момент същият вместо задължен за три месечни такси за двата номера, щеше да има изискуеми задължения за повече месеци (до изтичане срока на договорите) или задължение за по-голяма сума от претендираната от ищцовото дружество като неустойки.

По изложените съображения предявените установителни искове следва да бъдат изцяло уважени като основателни и доказани.

По отношение на разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за настоящото производство, които са направени, съгласно представения списък на разноски по чл.80 от ГПК (л.57 от делото) в общ размер на 625.00 лева, от която сума – 25.00 лв. - държавна такса, 200.00 лв. - депозит за особен представител на ответника и 400.00 лв. - адвокатско възнаграждение.

С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. С оглед изхода на процеса и изцяло уважаване на предявените искове, следва да бъдат присъдени изцяло и направените по ч.гр.д. № 983/2023г. по описа на КрлРС разноски, които са в размер от 505.00 лева, от които държавна такса в размер на 25.00 лева и 480.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът