Решение № 267 от 8.12.2025 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 164/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. Т. И., с ЕГН •••••••••• и Т. А. И., с ЕГН ••••••••••, и двамата с адрес: гр.К., ул. „•••••••••”№ •, чрез процесуалния представител адв. П. В. със съдебен адрес: гр. К., ул. „•••••••••••“ № • насочена против Решение № 231/05.02.2025 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 775/2024 г. по описа на същия съд. С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е осъдил Т. А. И., ЕГН •••••••••• и Г. Т. И., ЕГН ••••••••••, двамата с адрес: гр. К., ул. “••••••••“ № • да предадат на А. И. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. К., ул.“•••••“ № • по иск с правно основание чл. 76 ЗС, фактическата власт върху мазе № 1 /представляващо зимнично помещение № 1-едно, съгласно нотариален акт за собственост на апартамент, построен по договор за групов строеж по чл.192 от ЗТСУ, № 29, том I, рег.№ 0992, дело № 88/1992 г. на нотариус при КРС/ и мазе № 3 /представляващо мазе № 3 /три/ със застроена площ от 26, 07 кв.м /двадесет и шест и 0, 07 кв. метра/, със западно изложение, находящо се в триетажната масивна жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж върху общински урегулиран поземлен имот, представляващ парцел III /трети/ имот планоснимачен номер 5581 /пет хиляди петстотин осемдесет и едно/ в квартал № 6 /шести/ по плана на гр. К., кв. „••••••“, целият с площ от 440 кв.м, при съседи на мазето: двор, мазе № 2, мазе № 4 и съседи на поземления имот: ул. „••••••••“, улица, УПИ IV-5582, УПИ II-5580, съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот № 110, том I, рег.№ 0992, дело № 96/2008 г. на нотариус Е. П., рег. № •/, съставляващи прилежаща част от имот, находящ се в жилищна сграда, с адрес в град К. на ул. „••••••“ № •, отнета чрез насилие на 25.03.2024 г. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК, Т. А. И. и Г. Т. И. да заплатят на А. И. К. сумата от 800, 00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Осъдил е на основание чл.78, ал.6 ГПК Т. А. И. и Г. Т. И. да заплатят по сметка на Районен съд – Кюстендил сумата от 50 лева, представляваща държавна такса по делото, както и още 5, 00 лева - държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист за принудителното й събиране поради липса на доброволно изпълнение. Въззивниците обжалват изцяло решението на районния съд като недопустимо, неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Приемат предявения иск за недопустим с оглед разпоредбата на чл.359 ГПК. По основателността на иска считат, че в исковата молба не били индивидуализирани процесните мазета, с граници, площ и номера. Твърди се, че с оглед дадените свидетелски показания по делото, въззиваемата страна не разполагала с достъп до мазетата и не ги била владяла. Считат, че не били налични предпоставките за предявяване на иска по чл. 76 ЗС. Посочва се, че от представените доказателства по делото, С. И. била придобила чрез покупко – продажба магазин с обща площ от 88, 36 кв.м., ведно с процесните зимнични помещения със същата площ. Излага се становище по отношение на владението на процесния имот, като се подчертава, че не била упражнявана фактическа власт върху същия от въззиваемата страна. Описват се доказателства по делото, събрани чрез свидетелски показания и писмени такива, от които било видно, че и двете страни по делото са извършвали действия, с които са ограничавали достъпа на другата страна до процесните имоти. Излага се становище по отношение на втория елемент на владението в насока, че въззиваемаата страна не държала вещта като своя, т.е. процесните мазета. Сочи се още, че не били доказани признаците на владение от въззиваемата страна, а именно – същото да било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. Сочи се съдебна практика в същата насока. Твърди се, че въззиваемата страна е придобила друг имот, а не процесните, като за това били представени доказателства по делото. Иска обезсилване на решението като недопустимо. В условията на евентуалност се иска отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещнaтa странa – ищца в първоинстанционното производство – А. И. К., в който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, а обжалваното решение се приема за правилно. Твърди се, че осъществяваното от нея владение през изминалия период е било явно и необезпокоявано. Описват се действия на въззивниците, с които същите ограничавали нейното право на владение - зазидвали входа на едно от процесните мазета с тухли и разтвор, както и действия, с които са чупили катинари и са слагали нови, с цел да осуетят достъпа на въззиваемата страна. Сходни действия се описват и по отношение на другото мазе. Твърди се, че въззивниците са придобили единствено партер – бръснаро – фризьорски салон със санитарен възел, но без гараж или мазе. Навеждат се доводи, че при покупко – продажбата на бръснаро – фризьорския салон е допусната техническа грешка в изписването на имота и прилежащото мазе, като се счита, че такова реално не е прехвърлено. Сочат се аргументи в насока, че нотариалните актове, притежаващи се от въззивните страни са неистински. Сочи се, че е била направена обстоятелствена проверка по случая от „Икономическа полиция“, като при разпит на нотариус Б. А., същият бил признал, че е допусната грешка при съставянето на нотариалния акт за покупко – продажба на бръснаро – фризьорския салон. Излага се становище в насока, че въззиваемата страна била владяла повече от 50 години процесните имоти – непрекъснато, спокойно и необезпокоявано. Заявено е искане подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното решение да бъде потвърдено. ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното: РС-Кюстендил е бил сезиран с искова молба, подадена от А. И. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. К., ул.“•••••“ № • против С. Г. И.а, ЕГН ••••••••••, Т. А. И. и Г. Т. И., тримата с адрес: гр. К., ул.“•••••••“ •, с която се иска възстановяване на отнето владение на мазета и гараж в жилищна сграда, находяща се в гр. К., ул.“•••••“ № • на основание чл.75-76 от Закона за собствеността. С Определение № 862/25.06.2024 г. първоинстанционният съд е прекратил производството в частта относно предявения иск за възстановяване на отнето владение върху мазе № 2 и гараж № 1, представляващи прилежащи части, съгласно схема № 15-126509-13.02.2019 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.502.309.1.8, изд. от СГКК - гр. Кюстендил, както и по отношение на сочената като ответник С.Г. И., ЕГН ••••••••••, при което предмет на спора пред РС – Кюстендил е възстановяване на отнето владение по отношение на мазе №1 /представляващо зимнично помещение №1-едно, съгласно нотариален акт за собственост на апартамент, построен по договор за групов строеж по чл.192 от ЗТСУ, № 29, том I, рег.№ 0992, дело № 88/1992 г. на нотариус при КРС/ и мазе № 3 /представляващо мазе № 3 /три/ със застроена площ от 26, 07 кв.м /двадесет и шест и 0, 07 кв. метра/, със западно изложение, находящо се в триетажната масивна жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж върху общински урегулиран поземлен имот, представляващ парцел III /трети/ имот планоснимачен номер 5581 /пет хиляди петстотин осемдесет и едно/ в квартал № 6 /шести/ по плана на гр. К., кв. „••••••“, целият с площ от 440 кв.м, при съседи на мазето: двор, мазе № 2, мазе № 4 и съседи на поземления имот: ул. „•••••“, улица, УПИ IV-5582, УПИ II-5580, съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот № 110, том I, рег.№ 0992, дело № 96/2008 г. на нотариус Е. П., рег. №•/, съставляващи прилежаща част от имот, находящ се в жилищна сграда, с адрес: гр. К., ул. „••••••••“ № • В срока по чл.131 ГПК за отговор на исковата молба, ответниците не са подали такъв. Първоинстанционният съд е разгледал делото и е постановил обжалваното решение, в което е приел, че макар да му е служебно известно, че между същите страни се води установителен иск за собственост на процесните имоти, наред с други такива - гр.д. № 2276/2024 г. по описа на КнРС, доколкото въпросното дело е образувано на 18.09.2024 г., тоест след завеждане на иска за защита на владението, то производството не е недопустимо, тъй като не била налице хипотезата, визирана в чл.359 от ГПК, според която лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или скрит начин. Прецененият да е допустим иск, районният съд е приел за основателен и е уважил същия. След извършена служебна справка се установи, че с искова молба с вх. № 10658/18.09.2024 г. по описа на КнРС А. И. К. и В. А. Г., двете от гр.К. са предявили срещу С. Г. И.а, Т. А. И. и Г. Т. И. иск по чл.108 от ЗС. Установи се също така, че производството по същото, в частта относно предявената от А. И. К. претенция срещу тримата ответници, касае ревандикиране на мазе № 1 с площ от 24.00 кв.м., представляващо прилежаща част към Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.502.309.1.9 по кадастралната карта и регистри на гр.Кюстендил, който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 41112.502.309 с административен адрес на имота: гр. К., ул. ••••• № •, при граници и съседи: мазе 2, стълбите, слизащи за мазетата надолу, площадно пространство до кооперацията и ревандикиране на мазе № 3 с площ от 26, 07 кв.метра, западно изложение, при съседи на мазето: двор, мазе 2 и мазе 4, представляващо прилежаща част към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.502.309.1.8 по кадастралната карта и регистри на гр.Кюстендил, който самостоятелен обект в сграда се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 41112.502.309, съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот № 110, том I, рег. № 0992, дело № 96/2008 г. на нотариус Е. П., рег. №•/, съставляващи прилежаща част от имот, находящ се в жилищна сграда, с адрес: град К. на ул. „••••••“ №.. Претендира се установяване принадлежността на правото на собственост на ищцата върху тези обекти и осъждане на ответниците да й предадат владението върху същите. Производството по делото към настоящия момент е висящо пред РС-Кюстендил. Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му. При така извършената проверка, съдът намира, че решението е валидно, но е недопустимо и подлежи на обезсилване, а исковото производство следва да се прекрати, поради следното: Според разпоредбата на чл.359 от ГПК, лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или скрит начин. В настоящия случай ищцата А. И. К. на 27.03.2024 г. е потърсила посесорна защита, предявявайки иск по чл.76 от ЗС за защита на владението й върху описаните в исковата молба недвижими имоти. В хода на първоинстанционното производство по този иск, с искова молба с вх. № 10658/18.09.2024 г. К. е потърсила и петиторна защита срещу същите ответници и по отношение на същите имоти, предявявайки ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, с искане за установяване на собственическите й права върху имотите – мазе № 1 и мазе № 3, принадлежност към самостоятелен жилищен имот на основание реализирано право на строеж и осъждане на ответниците да й предадат владението върху тези имоти. Неправилно в обжалваното решение районният съд е посочил, че предявеният иск има положителен установителен, а не осъдителен характер, доколкото при извършената служебна справка се установи, че образуваното въз основа на искова молба с вх. №10658/18.09.2024 г. производство е по предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС. При тези данни настоящият състав намира, че искът по чл.76 от ЗС е недопустим. Предприетата от ищцата защита на правото на собственост чрез предявяване на иск по чл.108 от ЗС обхваща и защита на правомощието владение като част от съдържанието на правото на собственост. Уважаването на иска по чл.108 от ЗС ще има за последица и предаване на вещта във владение на ищцата, с което целта на иска по чл.76 от ЗС ще бъде постигната. Затова, при наличието на висящо производство по чл.108 от ЗС искът по чл.76 от ЗС предявен от същия ищец срещу същия ответник и за същия имот, се явява лишен от правен интерес. Тази хипотеза е уредена изрично с разпоредбата на чл.359 от ГПК, предвиждаща, че лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот при условие, че делото за собствеността /извън предвиденото в нормата изключение, когато владелческият иск е основан на нови факти – отнемане на владението след предявяване на иска за собственост по насилствен или скрит начин, което изключение в случая не е налице/ е висящо. Разпоредбата изключва възможността да се търси паралелна защита чрез иск по чл.76 от ЗС и иск по чл.108 от ЗС не само в случаите, в които искът за собственост е предявен преди иска за защита на владение, а и в случаите, в които петиторната защита е потърсена в хода на висящото производство по чл.76 от ЗС. В този смисъл е постановеното решение № 38 от 05.06.2020г. на ВКС по гр.д.№2660/2019г. I г.о., ГК. За наличието на правен интерес от предявения иск съдът следи служебно в хода на цялото производство и настъпването на обстоятелство, което води до отпадане на правния интерес следва да бъде взето предвид и при висящ процес. Разбирането, че петиторната защита поглъща посесорната е системно застъпвано в съдебната практика на ВКС – решение № 392 от 22.10.2010 г. по гр.д. № 6/2020 г. II г.о., решение № 733 от 04.11.2010 г. по гр.д. № 1536/2009 г. I г.о., решение № 124 от 06.01.2017 г. по гр.д. № 2188/2016 г. II г.о., определение № 119 от 11.07.2017 г. по ч.гр.д. № 2233/2017 г. II г.о. Липсва правен интерес от паралелна защита, тъй като с ревандикационния иск ще се защити и владението върху имота – ищецът ще получи фактическата власт върху същия. Затова исковете по чл.75 и чл.76 от ЗС са недопустими винаги, когато ищецът предявява и иск по чл.108 от ЗС за същата вещ. Исковете по чл.75 и чл.76 от ЗС не биха били недопустими, когато ищецът наред с тях е предявил и положителен установителен иск за собственост или отрицателен установителен иск за собственост срещу същия ответник за същия имот, какъвто настоящият случай не е. В решение № 733 от 04.11.2010 г. по гр.д. № 1536/2009 г. I г.о. на ВКС изрично се изключва възможността за паралелно търсене на собственическа и владелческа защита, като в случай, че ако нарушеното владение се търси и с иск за собственост, то в тези хипотези искът по чл.76 от ЗС е недопустим. Предмет на владелческия иск е да се възстанови отнетото владение върху имота, като фактическо състояние. Изтъква се, че по тези спорове, съдът е ограничен да установи само факти - факта на владение, факта на нарушение и кой владее имота към момента на разглеждане на спора. Представените документи за установяване правото на собственост се вземат предвид само доколкото установяват факта на владение, като фактическо състояние – чл.357, ал.2 от ГПК. Предмет на петиторните искове е винаги вещно право. Правото на собственост и ограничените вещни права включват в съдържанието си правото да се владее вещта, респективно ограниченото вещно право. С петиторните искове след съдебно пълно доказване на правото на собственост се дава защита на правото на владение като част от съдържанието на правото на собственост. Забраната на чл.359 от ГПК е обусловена от това, че по предявения иск за собственост, ищецът ще търси защита на правото на владение като част от съдържанието на правото на собственост и ако искът бъде уважен, ищецът ще получи фактическата власт върху имота. Ако петиторният иск бъде отхвърлен, то ищецът няма право на владение върху имота. В този случай логично е на този ищец да се отрече възможността да води иск за защита на владението като фактическо състояние, с единственото допустимо, според нормата изключение, а именно - когато владелческият иск е основан на нови факти - отнемане на владението по насилствен или скрит начин след предявяване на иска за собственост. По изложените съображения следва да се приеме, че ищцата предявявайки и иска по чл.108 от ЗС сама е обусловила недопустимостта на претенцията си по чл.76 от ЗС. Постановеното решение от КнРС по този иск следва да бъде обезсилено, а исковото производство – прекратено. Относно разноските: За въззивното производство на въззивниците се следват разноски, доколкото са възразили срещу допустимостта на иска и са претендирали разноски, а и такива се следват в хипотезата на прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на иска, на основание чл.78 ал.4 от ГПК. Ето защо съдът ще присъди разноски на въззивниците за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева за производството пред КнРС и на 800 лева за въззивното производство. Воден от горното, съдът