Решение № 260004 от 14.8.2020 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 388/2020 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК. С решение № 42 от 5.03.2020г по гр. дело № 447/2019 г по описа на РС – Никопол състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявените от „Д•••••“ ООД гр.София, с ЕИК ••• против ЕТ „•••“•••, с ЕИК ••• искове за заплащане на сумата 442.00лв., представляваща дължимо арендно плащане за стопанската 2016/2017г. и сумата 821.00лв., представляваща дължимо арендно плащане за стопанската 2017/2018г., по договор за аренда на земеделска земя от 13.06.2012г., вписан в СВ при НРС с вх.рег.№ 2963/14.06.2102г., както и сумата от 37лв. представляващо мораторна лихва, или общо сумата от 1300лв., дължими от 30.11.2018г. до датата на завеждане на делото – 23.08.2109г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ. ПРЕКРАТИЛ е също така производството по делото, в ЧАСТТА, относно предявеният от „Д•••••“ ООД гр.София, с ЕИК ••• против ЕТ „•••“•••, с ЕИК ••• иск с правно основание чл.28, ал.2 от ЗАЗ, за разваляне на договор за аренда на земеделска земя от 13.06.2012г., вписан в СВ при НРС с вх.рег.№ 2963/14.06.2102г., поради НЕДОПУСТИМОСТ на иск за съдебно разваляне на договор за аренда в земеделието, сключен за срок до 10 години вкл. ОТХВЪРЛИЛ е предявените от „Д•••••“ ООД гр.София, с ЕИК ••• против ЕТ „•••“•••, с ЕИК •••, иск с правно основание чл.16, ал.5 от ЗАЗ за изменение на договор за аренда на земеделска земя от 13.06.2012г., вписан в СВ при НРС с вх.рег.№ 2963/14.06.2102г., в частта относно размера на уговореното арендно плащане, като същото да бъде увеличено от 15.00лв. на 41.00лв., на дка. предоставена площ, считано от стопанската 2016/2017г., като НЕОСНОВАТЕЛНО.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските. Въззивна жалба срещу решението в частта относно отхвърлянето на предявения иск за заплащане на арендната вноска по чл. 8 от ЗАЗ и иска по чл. 16 ал.1 от ЗАЗ е постъпила от Д••••• ООД като се правят оплаквания, че решението е незаконосъобразно, допуснати са процесуални нарушения при постановяване на доклада по делото, по отношение на участието на страната в производството, съдът не е дал указания за уточняване на процесуалната легитимация на страните. Възразява се, че липсата на процесуална легитимация за ищеца означава недопустимост на предявения иск. Претендира се отмяна на постановеното решение в атакуваната му част и постановяване на друго, с което да се уважи иска. Частна жалба срещу решението в прекратителните му части е постъпила отново от Д••••• ООД, в която се излагат аналогични съображения за незаконосъобразност на съдебния акт. Въззиваемата страна оспорва жалбите като неоснователни. Твърди се, че другата страна не е имала възражения срещу доклада по делото, съдът е обсъдил всички правни въпроси и е постановил законосъобразно решение и по същество, и в прекратителните части. Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното: СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят процесуалната легитимация на ищеца пред първата инстанция, кое е легитимираното лице да претендира заплащане на арендните вноски, дължими ли са и в какъв размер, по какъв ред се прекратява процесния договор за аренда, налице ли са условия за изменение на размера на арендното плащане ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА Въззивният съд приема, че с въззивната жалба се обжалва решението в отхвърлителните му части по отношение на исковете по чл. 8 и чл. 16 ал.1 от ЗАЗ. В жалбата е записано, че се атакува решението в частта „..за неоснователност на иска по чл. 8 от ЗАЗ и сл.“. Съдът приема, че това „.. и сл.“ означава, че са атакува решението и по отношение на отхвърлянето и на двата иска. ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е ДОПУСТИМА, НО НЕОСНОВАТЕЛНА Районен съд – Никопол е приел в решението си, че на 13.06.2012г. между М. К. Г. в качеството и на арендодател и ЕТ“•••“••• в качеството на арендатор е сключен договор за отдаване под аренда за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2012г. до 30.09.2022г., на процесните ДЕВЕТ имота, всички находящи се в землището на с.М. с номера, както следва: № 105012, № 109019, № 022020, № 022025, №061035, № 080014, № 096005, № 096014, и № 296022. Арендното плащане е уговорено в размер на 15лв. за дка или общо за цялата площ на имотите 947.79лв. С Нотариален акт № 148 от 03.02.2015г., на нотариус Д.Д. с рег. № ••• на НК, вписан в служба по вписванията при НРС с вх.рег. № 536 от 03.02.2015г. Акт № 102, т.1 дело 89, ищцовот дружество – „Д•••••“ ООД е придобило въз основа на дарствена сделка собствеността върху 1/12 ид.ч. от всеки от процесните 9 имота. С Нотариален акт № 33 от 16.02.2015г., на нотариус Д.Д. с рег. № ••• на НК, вписан в служба по вписванията при НРС с вх.рег. № 841 от 17.02.2015г. Акт № 173, т.1 дело 152, ищцовот дружество – „Д•••••“ ООД е придобило въз основа на договор за продажба, собствеността върху 1/12 ид.ч. от горепосочените 9 недвижими имота. С Нотариален акт № 64 от 20.02.2015г., на нотариус Д.Д. с рег. № ••• на НК, вписан в служба по вписванията при НРС с вх.рег. № 897 от 20.02.2015г. Акт № 197, т.1 дело 172, ищцовот дружество – „Д••••“ ООД е придобило въз основа на договор за покупко – продажба, собствеността върху 2/36 ид.ч. от гореописаните 9 процесни имота. С Нотариален акт № 149 от 03.02.2015г., на нотариус Д.Д. с рег. № ••• на НК, вписан в служба по вписванията при НРС с вх.рег. № 537 от 03.02.2015г. Акт № 103, т.1 дело 90, ищцовот дружество – „Д•••••“ ООД е придобило, като купувач, 1/12 ид.ч. от същите 9 недвижими имота. С Нотариален акт № 156 от 02.04.2015г., на нотариус Д.Д. с рег. № ••• на НК, вписан в служба по вписванията при НРС с вх.рег. № 1776 от 02.04.2015г. Акт № 48, т.3 дело 389, ищцовот дружество – „Д•••••“ ООД е придобило въз основа на договор за покупко – продажба собствеността върху 1/36 ид.ч. от всеки от процесните 9 имота. Не е било спорно по делото, че арендодателят по договора за аренда и продавачите и дарителя по описаните н.а. са съсобственици на процесните девет позелени имота и това се установява от представитените по делото доказателства – удостоверение за наследници и Решение на ОС“З“ гр.Никопол за възстановяване правото на собственост. Не е било спорно, че с писмено Заявление от арендодател М.Г. /л.43 по делото/, до ответника, същата е заявила желание, от дължимата и се рента за стопанската 2016/2017г. по процесният договор за аренда, да бъде заплатена припадащата се ид.ч., като съсобственик на недвижимите имоти на ищцовото дружество. Въпреки, че не е ясно кога това заявление е достигнало до ответника – арендатор, същият, безспорно е заплатил на 19.01.2015г., според РС, с преводно нареждане, сумата от 315.89лв., с посочено основание за плащане, рента за стопанската 2016/2017г., съгласно договор за имоти с.М./л.44 по делото/.Не се е спорило също, че за стопанската 2017/2018г., ответникът е заплатил изцяло на арендодателя – съсобственик М.Г. сумата от 947.79лв. с разходен касов ордер, издаден на 02.11.2018г., дължимият наем за стопанската 2017/2018г. по процесният аренден договор./л.45 по делото/. По делото е допусната и изслушана и ССчЕ, изготвена от ВЛ Т.И., от заключението по която се установява, според РС, че средното рентно плащане за ниви в землището на с.М. за стопанската 2016/2017г. е в размер на 36.00лв., за 2017/2018г. е в размер на 39.00лв.Заключението не е оспорено от страните. Според РС спорен е единствено въпросът: дължи ли ответникът като арендатор арендни плащания за стопанските 2016/2017г. и за 2017/2018г. на лице, съсобственик на имотите предмет на договора, но различно от съсобственика страна по договора – арендодателя и евентуално в какъв размер?. Отговорът на този въпрос е от значение за основателността на исковата претенция и няма отношения към нейната допустимост. Според РС съгласно действащата редакция на чл. 3 ЗАЗ към момента на сключване на процесния договор за аренда, той е можел да бъде сключен от съсобственик, независимо от размера на правата му в съсобствеността /арг. от чл.3, ал.1 ЗАЗ/. Изменението на този текст след това и въвеждането на изискване за сключване на договор за аренда от съсобственик с права над 50% в съсобствеността няма обратно действие и не се отразява върху действителността на процесния договор. В чл. 3, ал.4 ЗАЗ изрично и в старата и в новата му редакция е предвидено, че когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Този текст на закона, според РС, предполага извода, че ако съсобственик получава доходи от общия имот, като го ползва не лично, а отдавайки възмездно ползването другиму, всеки друг съсобственик може да иска от него получаване на припадащата му се част от тези доходи. Получилия доходите от арендния договор във всички случаи дължи да възмезди останалите съсобственици за полагащата им се /съобразно квотите в съсобствеността/ част от реализираните доходи. В този смисъл е и Решение № 181 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Следователно материално правно легитимиран да претендира арендно плащане от ответника е съсобственикът страна по договора, а не ищецът. Последният следва по реда на чл. 30, ал.3 ЗС да претендира припадащата му се част от арендното плащане, но от правоимащия да го получи съсобственик. В случая не е налице правоприемство по договора за аренда на страна на арендодателя. Арендаторът не е задължен да съобразява промяната в съсобствениците на арендуваните имоти, които не са страна по договора за аренда и с които не се намира в облигационни отношения. При това положение ищецът не може да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил. Факт е, според РС, че в случая е престирано на арендодателя по договора за аренда, и за двете процесни стопански години, и по делото не се твърди, от страна на арендодателя, да се оспорва погасителния ефект на това плащане. По изложените съображения, предявеният иск от ищеца против ответника за заплащане на сумата от 442.00лв., представляваща дължима рента за стопанската 2016/2017г. и сумата 821.00лв., представляваща дължима рента за стопанската 2017/2018г., както и сумата от общо 37лв. представляващо мораторна лихва, или общо сумата от 1300лв., дължими от 30.11.2018г. до датата на завеждане на делото, се явяват неоснователен и като такъва следва да бъдат отхвърлен според РС. Ищецът е заявил, че като съсобственик на процесните имотите, желае да бъде развален договора за аренда, т.к. ответника не е изпълнил задължението си да му заплати арендните вноски за стопанската 2017/2-18г., в размер на 821.00лв., чийто падеж е настъпли на 30.10.2018г. Съдът е приел, че формулираният по този начин петитум на предявения иск е в противоречие както с общата, така и със специалната нормативна уредба относно развалянето на договорите, в частност с договорите за аренда. Съображенията за този извод на съда са следните: Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за арендата в земеделието е предвидено, че при неизпълнение договорът за аренда се прекратява по общия ред (т. е. по реда на ЗЗД), доколкото в този закон (ЗАЗ) не е предвидено друго. В чл. 28, ал. 2 ЗАЗ е предвидено обаче изрично развалянето да се извърши по съдебен ред, само на договори за аренда, сключени за срок по-дълъг от 10 години или пожизнено./ Предвид горното, според РС, се налага изводът, че процесният аренден договор е извън приложното поле на специалната разпоредба на чл. 28, ал. 2 ЗАЗ, тъй като срокът за действието му е фиксиран на 10 стопански години и следователно не подлежи на разваляне по съдебен ред, и е извън приложното поле и на общата разпоредба предвидена в чл. 87, ал.3 от ЗЗД. Доколкото в случая се касае за договор за аренда на земеделски земи, сключен за срок не по-дълъг от 10 години, за развалянето му съдебният ред е изключен по аргумент за противното от чл. 28, ал. 2 ЗАЗ и в този е достатъчно писмено уведомление от заинтересованата страна (твърдяща неизпълнение на договора, поради причина за която е отговорна другата страна), което с оглед на правната сигурност следва да бъде вписано в съответната Служба по вписванията и същото уведомление да достигне до другата страна по договора (в случая – арендаторът). Предявеният иск би бил допустим, според РС, (т. е. подлежащ на разглеждане по съдебен ред) само в случай, че сключеният договор за аренда е за срок по-дълъг от 10 години или пожизнено, като в случая нито една от посочените две хипотези не е налице предвид наличните данни по делото. Дори и да подлежеше на разваляне по съдебен ред, безспорно се установява, според РС, че ищецът не е страна по договора и не му се дължи изпълнение по същият. От изложеното следва, според РС, че искът за съдебно разваляне на аренден договор, сключен за срок до 10 години вкл., е недопустим, поради което и производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено. Според РС не са налице и предпоставките за уважаване на иска по чл.16, ал.1 от ЗАЗ, т.к., не е се установило по делото, че страните по делото са във валидно облигационно правоотношение въз основа на процесният договор за аренда, чието изменение се иска, поради което и не може да е налице и липсата на съгласие между страните по аренден договор при отправено от едната от тях предложение към другата за промяна на цената по договора. По делото липсват доказателства, а и не са налице наведени твърдения за настъпило правоприемство по смисъла на чл.17, ал.3 от ЗАЗ. РЕШЕНИЕТО на Районен съд - Никопол е частично незаконосъобразно РС е изложил мотиви за изводите си, които не се споделят изцяло от въззивния съд. ОС – Плевен е постановил определение № 574 от 11.06.2020г, в което е изразил становище относно недостатъци на постановения по делото доклад, дал е указания на страните, но и е установил, че с жалбите не се сочат никакви доказателства. Такива доказателства не са посочени и с подадената молба от 20.07.2020г освен поставянето на въпроса за допълнителна експертиза, което искане не се подържа в заседанието от 23 юли 2020г. Предвид гореизложеното и към момента на произнасяне на настоящия съд не следва да се приема, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, които да обуславят порок на постановеното решение. Не са основателни и твърденията за нарушения с оглед участието на жалбоподателя в производството. Съгласно актуалните разпоредби на чл. 142 ал.2 от ГПК съдът следва да отложи делото при едновременна невъзможност за явяване както на страната, така и на пълномощника й поради препятствие, което не може да се отстрани. По делото не са налице такива случаи. Съдът е дал указания на ищцовата страна пред първата инстанция с оглед уточняване на твърденията в ИМ, преценил е, че е направено такова уточнение и е разгледал делото. В молбата от 20.07.2020г на л. 31 от въззивното дело не се излагат твърдения, различни от тези пред първата инстанция като на тези твърдения РС е отговорил. РС може да прекрати частично или изцяло производството и с решението по делото, което той е сторил в настоящия случай като в прекратителната част решението е с характер на определение. Изводите на РС в този смисъл са правилни и съвпадат с константната съдебна практика. В тази му част решението следва да се потвърди като се приеме частната жалба за неоснователна. Законосъобразно е решението и по отношение на отхвърлянето на предявения иск п очл. 8 от ЗАЗ по съображения, които са изложени от РС и не следва да се повтарят. Съгласно чл. 16 ал.1 от ЗАЗ ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора. Изменението не може да засяга уговорения срок. Увеличаването или намаляването на добивите от обекта на договора вследствие стопанисването му не е основание за изменение на арендното плащане. Водим от горното, съдът