Решение № 1813 от 29.9.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 8141/2016 г.

производство и разпространение на телевизионна и друга аудио-визуална продукция, включително документални филми за нуждите не М.НА О., въоръжените сили и обществеността, както и осигуряване дейността на Военния телевизионен канал, преминават от Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“ към Информационния център. Липсват твърдения в исковата молба, съответно и по делото не се установява, между ищеца - Л.К. и Информационния център на М.НА О., след обособяването му като самостоятелен правен субект към 01.02.2014 г., да е сключван договор/договри по смисъла на чл. 63, ал. 1 ЗАПСП, с който да са уреждат авторските права по повод режисираните от ищеца през 2013 г. документални филми. От друга страна, доколкото във връзка разглеждането на предявените срещу главния ответник искове, се установи, че такъв договор ищецът не е сключил и с Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“, явяващ се праводател на Информационен център, следва, че юридическите последици на на липсващ договорен източник няма как да създадат задължение към ищеца за авторско възнаграждение по чл. 63, ал. 2 ЗАПСП по силата на изричното законово приемство, предвидено в чл. 5б, ал. 5 от Постановление № 54 на МС от 01.04.2010 г., чиито адресат да се яви евентуалния ответник в лицето на новосформирания правен субект - Информационен център на М.НА О.. Ето защо при така изложените съображения за липса на възникнало парично вземане от фактически състав на договорната отговорност по съглашения уредени в чл. 63, ал. 2 ЗАПСП, предявените от ищеца осъдителни искове чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 63, ал. 2 ЗАПСП трябва да се отхвърлят. Разглеждането на предявените главни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 63, ал. 2 ЗАПСП и формираното от съда заключение за тяхната неоснователност, сбъдват вътрешно-процесуалната предпоставка за разглеждане на предявените при условията на евентуално съединяване осъдителни искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди /по 2 100 лв. за всеки филм/, претърпени от ищеца в резултат от нарушаване на авторското му право върху режисираните от него документални филми. По исковете за имуществени вреди с правно основание чл. 94, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2, т. 4, предл. второ от ЗАПСП. Авторското право е сложно право, в съдържанието на което се включват множество отделни неимуществени и имуществени правомощия. Основно място сред последните заема изключителното право на автора да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица. Основните проявни форми на това правомощие в случаите, при които обект на авторското право е аудио-визуално произведение, е правото на излъчване на произведението по безжичен път и предаването и препредаването му по кабел. Всяко използване или разрешаване на трето лице да използва произведението, извършено от лице различно от автора, без за това да са му отстъпени съответните права, води до нарушаване на авторското право. В този контекст защитата на авторското право възприета в чл. 94 ЗАПСП урежда т. нар. иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно нему право може да се защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са произлезли вреди. Основателността на иска предполага нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП права, каквото е налице във всички случаи, при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласие на правопритежателя и без законът да допуска използването независимо от волята на последния. Предмет на иска по чл. 94, ал.1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението. Съдържанието на обезщетението е определено в чл. 94, ал. 2 ЗАПСП, според който обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението. Видът на вредите е от значение за размера на дължимото обезщетение с оглед правилото на чл. 94, ал. 4 във вр. с ал. 3 ЗАПСП, че съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, като взема предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и реализираните от нарушителя приходи. Във връзка с разглеждането на главните искове по делото беше категорично установено, че ищецът Л.К. е носител на авторски права като режисьор на всеки един от процесните дванадесет на брой документални филма. От наличния по делото доказателствен материал, в т.ч. справки от архива на Информационния център на М.НА О., от Сдружение за колективно управление на авторски права “ФИЛМАУТОР” и от БНТ, извлечения от вестници с публикувани телевизионни програми, както и от свидетелските показания се установява, че за периода, в който се твърди да са извършени нарушенията на авторските права върху дванадесетте режисирани от ищеца документални филма, същите са излъчвани многократно по Военния телевизионан канал и по програмите на БНТ 1 и БНТ Свят. Установява се също така, че през периода, когато производството и разпространението на телевизионна продукция за нуждите на М.НА О. и въоръжените сили и осигуряването на дейността на Военния телевизионен канал са се осъщесвявали от Изпълнителна агенция “В.К.и военно почивно дело”, а именно до 01.02.2014 г., са реализирани излъчвания на всеки от процесните филми с изключение на един - “Кабул – 100 години българска мисия ”, по отношение на който са налице данни за едно единствено случило се излъ ч ване след тази дата. Констатира се, че по повод излъчванията на четири от процесните филми – „Втора мисия“, „Черно море 2013“, „Флотско лято – Бриз 2013“ и „Тракийски страж“, са налице данни това да е ставало изключително до посочената дата. Останалите седем филма се установява да са били излъчвани както преди така и след преминаване на дейността на агенцията във връзка с производството и разпространението им към Информационния център на МО след обособяването на същия като самостоятелно юридическо лице към министъра на отбраната. Последната група филми, тези за чиито излъчвания са налице данни и през двата относими периода, се установяват, че същите са станли обект на 108 самостоятелни използвания през първия период /до 31.01.2014 г., вкл./ и още 27 използвания през втория период /след 01.02.2014 г./. От свидетелските показания, които се подкрепят от приетото като писмено доказателство по делото Споразумение между М.НА О. и Българската национална телевизия, се установява, че филмите са предоставяни за излъчване на БНТ именно от служители на Изпълнителна агенция „В.К.и военно почивно дело“, работещи в Дирекция „Информационен център на МО“, а след обособяване на центъра като самостоятелно юридическо лице към министъра на отбраната по чл. 60 от Закона за администрацията – от негови служители. При разглеждане на главните искове се установи, че между ищеца, в качеството му на автор на документалните филми, и главния ответник – Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“, в качеството му на продуцент, не е сключен договор по чл. 63 ЗАПСП за уреждане на авторските права, с който на продуцента да са предоставени изключителни права да използва процесните документални филми, в т.ч. да ги излъчва по безжичен път и да ги предава и препредава по кабел, нито да отстъпва използването им на трети лица-вторични ползватели. Доколкото по делото се установява, че авторските права върху процесните филми не са били уредени, то установените по делото действия на Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“, изразяващи се в излъчването на единадесет от общо дванадестте прецесни филма по Военния телевизионен канал, както и предоставянето им за излъчване на Българската национална телевизия, са извършени в нарушение на авторските права на ищеца. Що се отнася до филма “Кабул – 100 години българска мисия ”, за него липсват данни да е бил излъчван през периода, когато дейността във връзка с производството и разпространението на телевизионна продукция е осъществявана от Изпълнителна агенция “В.К.и военно почивно дело”, с оглед на което искът за обезщетение срещу главния ответник ИА „ВКВПД“ по отношение на този филм следва да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан. На основание чл. 95б от ЗАПСП юридическите лица носят гражданска отговорност за нарушения на авторски права, извършени виновно от техни служители или от лица, наети от тях, като при установяване факта на нарушението вината се предполага до доказване на противното. Доколкото по делото се установи факта на нарушението на авторските права притежавани от режисьора- К. по засягащо единадесет от процесните филми и презумпцията за вина не се оборва от страна на ответника, то в тежест на Изпълнителна агенция “В.К.и военно почивно дело” възниква задължение за обезщетяване на вредите, причинени на ищеца в резултат на извършените нарушения, всяко от които представлява самостоятелен източник, респективно основание за носене на деликтна отговорност. По отношение размера на претендираните вземания за обезщетенията, то същия подлежи на определяне съобразно критериите въведени от законодателя в чл. 94, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗАПСП – при отчитане на всички обстоятелства по делото, свързани с нарушенията, пропуснатите ползи, реализираните от нарушителя приходи, както и въздигнатото като особена цел от закона възпиращо и предупредително въздействие на този вид обезщетение по отношение на нарушителя и на останалите членове на обществото. Както беше посочено, в случаите, при които по делото няма достатъчно данни за размера на вредите, претърпени от автора в резултат на нарушението, при определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства свързани с нарушението, като един от елементите, с които този размер би могъл да бъде обвързан е авторското възнаграждение, дължимо в случай, че нарушителят беше уредил правата си с автора по надлежен начин, сключвайки авторски договор, по силата на който да му бъде предоставено правото за съответния вид използване на произведението. По този начин преценката на съда се основава на един обективен критерий, без обаче да се изчерпва с него. Така посоченото значение на авторското възнаграждение за размера на обезщетението е обусловено от подчертаната обезпечителна функция на последното. Макар и в случая възнаграждението по чл. 63, ал. 2 ЗАПСП да не би могло да бъде безусловно възприемано като пропусната в резултат на нарушението полза, бъде ли то пренебрегнато при определяне размера на обезщетението, съдът би бил изправен пред опасността да присъди обезщетение под неговия размер. Този резултат се явява напълно несъвместим с обезпечителната функция на това обезщетение, доколкото неправомерното използване на чужди авторски произведения би се явило от позицията на правонарушителя икономически по-изгодно от правомерното им използване въз основа на сключен с автора договор за отстъпване на изключително право на използване по първичен начин на основание чл. 63 от ЗАПСП и в този контекст поощряването на подобни практики задължително следва да се избягва при съдебната дискреция. От обсъдения по делото доказателствен материал, в т.ч. плана на М.НА О. за производство на документални филми от Дирекция „Информационен център на МО“ през 2013 г., вътрешните правила за уреждане на авторските права за филми с предварителен бюджет в Дирекция „Информационен център на МО“, както и конкретни договори, сключени през 2013 г. между страните по делото, се установява, че трайно наложилата се между тях практика при уреждане на авторските права по отношение на филми от съответния вид, а именно военни документални филми, чието създаване е организирано от съответните структури на М.НА О., е за финансирането им да се предвижда максимален бюджет в размер на 2000 лева, от който между 600 и 700 лева да се предназначават за възнаграждение за уреждане на авторските права на режисьора. Именно този размер се възприема от сезирания съд като минимална граница при установяване на справедливия размер на обезщетението. Тук е мястото да се подчертае това, че макар съобразно заключението на съдебно-оценителната експертиза да се определя средния размер на дължимото на режисьора възнаграждение за уреждане на авторските права върху произведени в страната документални филми на сумата от 2 640 лева за всеки филм, доколкото така формираното пазарно възнаграждение се основава изключително на тарифата на БНТ, която не прави разграничение с оглед вида и целите на документалния филм, съдът намира този размер за неотносим към процесния вид аудио-визуални произведения и счита, че не следва да го прилага при преценка размера на спорното вземане за обезщетение, което се търси от ищеца К.. С оглед изложеното и предвид изричното законово изискване обезщетението да бъде определено така, че да въздейства възпиращо и предупредително не само по отношение на нарушителя, но и по отношение на останалите членове на обществото, то по убеждение на решаващия орган обезщетението следва да надвишава съответния установен в практиката размер на авторското възнаграждение по чл. 63, ал. 2 ЗАПСП. В този ред на разсъждения съдът, намира за справедливо при прилагане критериите на чл. 94, ал. 3 вр. ал. 1 ЗАПСП да е обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 850 лева за неправомерното използване на всеки от режисирани от ищеца – К. документални филми. Отчитайки това, че нарушенията на режисьорските права на ищеца върху филмите „Втора мисия“, „Черно море 2013“, „Флотско лято – Бриз 2013“ и „Тракийски страж“ са извършени изключително в периода, когато дейността по производство и разпространение на телевизионна продукция за целите на МО и въоръжените сили е осъществявана от Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“, този ответник следва да бъде осъден да заплати пълния размер на определеното при условията на чл. 94, ал. 3 ЗАПСП обезщетение за имуществени вреди понесени от ползването на упоменатите четири на брой филма, а именно по 850 лева за всеки от тези четири филма. В останалата си част за разликата над така възприетата сума от 850 лв. до пълния предявен размер от 2 100 лева, всеки от тези четири иска следва да бъде отхвърлен, при аргумент – недоказаност в неговия размер. Дължимото от Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“ за авторските права върху филмите под заглавия - „ Афганистан – новият диалог“, „Ерата на Миг 21“, „Щит 13“; „Небе на честта“, „Шабла – солта на твоя труд“; „Сухопътни войски – страници от всекидневието“ и „Мирен страж“, по отношение на които се установява да са извършвани нарушения и след като дейността по производство и разпространение на телевизионната продукция за целите на МО и въоръжените сили е преминала към Информационния център на МО, следва да бъде определено съответно на относителната тежест на нарушенията, извършени през първия относим период, когато отговорността по деликтната отговорност се е носила от ИА „ВКВПД“. Предвид това, че по делото се установяват 108 на брой отделни излъчвания осъществени в периода до 01.02.2014 г., респективно 27 излъчвания след цитирания период, то Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“ следва да бъде осъдена да заплати 80 % от определеният като справедлив при условията на чл. 94, ал. 3 ЗАПСП общ размер на обезщетението за всеки режисиран от ищеца и упоменат по-горе филм, а именно по 680 лева за всеки от тези седем филма. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2 100 лева, всеки от тези седем иска следва да бъде отхвърлен, като недоказан в своя размер по отношение на главния ответник. С оглед възприетата неоснователност на исковете за обезщетение срещу главния ответник - Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“, изцяло по отношение на филма „Кабул“ и в съответната част по отношение на останалите единадесет филма, съдът дължи произнасяне по съединените с тях искове с идентичен предмет срещу евентуалния ответник - Информационен център на М.НА О.. Установява се, че след като на 01.02.2014 г. дейността във връзка с производството и разпространението на телевизионна продукция за нуждите на МО и въоръжените сили, както и осигуряването на дейността на Военния телевизионен канал са преминали към Информационния център на МО с обособяването му като самостоятелно юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията към министъра на отбраната, са осъществени излъчвания на осем от процесните дванадесет филма. Вече бе отбелязано, че за излъчванията на филма „Кабул – 10 години българска мисия“ са налице данни единствено след посочената дата. Успоредно с това излъчването на останалите седем филма, които се установява да са използвани в този период, се установява да е започнало още докато производството и разпространението на документални филми е осъществявано от Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“. За филмите „Втора мисия“, „Черно море 2013“, „Флотско лято – Бриз 2013“ и „Тракийски страж“ не са налице данни да са излъчвани след 01.02.2014 г. По делото беше установено, че между ищеца и Информационния център не е сключван договор по чл. 63 ЗАПСП за уреждане на авторските права, с който на този ответник да са предоставени изключителни права да използва режисираните от ищеца документални филми. Такива правомощия за него не са възникнали и по силата на приемството в съответните права на Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“, доколкото се установява, че и последната не е сключила авторски договор с ищеца. Съобразявайки това, че авторските права върху режисираните от ищеца-К. филми не са били уредени с продуцента, то констатираните по делото действия на Информационния център, изразяващи се в излъчването на осем от общо дванадесетте процесни филма по Военния телевизионен канал, както и предоставянето им за излъчване на БНТ, са били предприети изцяло в разрез и при незачитане авторските права, с които разполага ищеца. Що се касае до филмите „Втора мисия“, „Черно море 2013“, „Флотско лято – Бриз 2013“ и „Тракийски страж“, за тях липсват данни да са били обект на ползване след датата - 01.02.2014 г., с оглед на което исковете за обезщетение срещу евентуалния ответник по отношение на тези филми следва да бъдат отхвърлени изцяло, поради недоказаност в тяхното основание, а именно липса на нарушение, което да е предпоставка за ангажиране деликтната отговорност на ответния Информационен център при МО. На следващо място сезирания съд отчитайки обстоятелството, че нарушенията на режисьорските права на ищеца върху филма под заглавие „Кабул- - 10 години българска мисия“ са сторени изключително в периода, когато дейността по производство и разпространение на телевизионна продукция за целите на МО и въоръжените сили е нормативно поверена на нарочно създадения Информационния център при МО, този ответник следва да понесе деликтната отговорност за така извършеното изключително от него нарушение по отношение на цитираното произведение, като понесе заплащането на пълния размер на определеното при условията на чл. 94, ал. 3 ЗАПСП обезщетение за имуществени вреди в размер на 850 лева, за чиито начин на формиране съдът изложи вече подробни мотиви. В останалата част над тази сума до пълния предявен размер от 2 100 лева този иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан в своя размер. Дължимото от Информационния център обезщетение за авторските права върху филмите „Афганистан – новият диалог“, „Ерата на Миг 21“, „Щит 13“; „Небе на честта“, „Шабла – солта на твоя труд“; „Сухопътни войски – страници от всекидневието“ и „Мирен страж“, по отношение на които се установява да са извършвани нарушения и в периода, когато дейността по производство и разпространение на телевизионна продукция за целите на МО и въоръжените сили е осъществявана все още от Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“, следва да бъде определено съответно на относителната тежест на нарушенията, извършени след 01.02.2014 г., когато този ответник е започнал да реализира деликтите. Така Центърът следва да бъде осъден да заплати 20 % от определения /850 лв./ при условията на чл. 94, ал. 3 ЗАПСП общ размер на обезщетението или по 170 лева за неправомерната интервенция допусната спрямо всеки един от седемте назовани по-горе филма. За разликата над възприетата за дължима сума от 170 лв. до пълния предявен размер за всеки от евентуалните седем осъдителни искове от 2100 лева, следва да се постанови отхвърляне, поради недоказаност. По исковете за неимуществени вреди с правно основание чл. 94, ал. 1. вр. с чл. 18, ал. 2, т. 4 от ЗАПСП. Ищецът-К. е предявил отделно претенцията си за обезщетяване на понесените от него неимуществените вреди, които сочи да са се реализирали в резултат на установените по делото нарушения на авторските му права върху всеки един от режисираните от него документални филми. При обсъждане на исковете за обезщетяване на имуществените вреди, бяха установени нарушенията върху авторските права на ищеца, извършени от главния и евентуалния ответник, както и параметрите на тяхната отговорност досежно всяко едно от отделните аудио-визуални произведения предмет на интелектуална закрила. От претендираните от ищеца неимуществени вреди съдът намира, че са успешно доказани единствено тези, предизвикани от пренебрежителното отношение проявено към него от лицата представляващи ответниците, изразяващо се в отказа им да уредят по надлежния начин процесните авторските права, с което се е стигнало до засягане на репутацията в професионалните среди с която се ползва, както и накърняване на личните му чест и достойнство. Същевременно съдът, намира за недоказани посочените от ищеца претърпени болки и страдания, изразяващи се в нарушаване на здравословното му състояние /повишено кръвно, виене на свят, шум в ушите и пр./, защото установяването на вреди от подобно естество изисква представянето на информация с медицински характер, която да дава сведения за здравословното състояние на ищеца, както преди периодите на сочените нарушения на съществуващите негови авторски права, така и по време и след извършването на тези нарушения, защото само така може да се прецени, дали именно реализираните нарушения са създали емоционален дискомфорт на ищеца, които пък е рефлектирал върху физическото му здраве. Няма представени и медицински документи за предписано лечение, както и хоспитализация, което изолира показанията на св. А. сочещи на влошено здравословно състояние. Не следва да се пренебрегва и това, че тази свидетелка живее на семейни начала с ищеца и е възможно в показанията си да е проявила заинтересованост в негова полза. Във връзка с размерът на следващото се обезщетение по повод на понесените от Л. К. неимуществени вреди при условията на чл. 94, ал. 3 ЗАПСП съдът намира за справедливо да присъди обезщетение в общ размер от 50 лева, за неимуществените вреди претърпени от ищеца във връзка със засягане на правата му по всеки от процесните филми, разпределени между ответниците по начина, по който между тях беше разпределена отговорността за имуществените вреди, а именно съобразно относителния интензитет на излъчванията, които кореспондира и на тежестта на самото нарушение, а оттам и в смущаването на неимуществените права на ищеца. Така за всеки от филмите „Втора мисия“, „Черно море 2013“, „Флотско лято – Бриз 2013“ и „Тракийски страж“ Изпълнителна агенция дължи обезщетение в размер на 50 лева, като в останалата им част до пълния предявен размер от 300 лева, всеки от тези четири иска следва да бъде отхвърлен. По отношение на филмите „Афганистан – новият диалог“, „Ерата на Миг 21“, „Щит 13“; „Небе на честта“, „Шабла – солта на твоя труд“; „Сухопътни войски – страници от всекидневието“ и „Мирен страж“, Изпълнителната агенция следва да бъде осъдена да заплати обезщетение в размер на от по 40 лева, а евентуалният ответник ИЦ при М.НА О. на от по 10 лева, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 100 лева, всеки от исковете следва да бъде отхвърлен. Обезщетението за неимуществени вреди търпени от реализираното нарушение по отношение правата по филма под заглавие „Кабул – 10 години българска мисия“ се дължи изключително от Информационния център при МО, който следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лева, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 300 лв. иска следва да бъде отхвърлен. По разноските: При настоящия изход на поставения за разглеждане спор, отговорност за понасяне на разноски се поражда в полза на всяка една от страните/ищецът, главния и евентуалния ответници/, съответно една от тези страни е отправила към решаващия орган своевременно искане за присъждането на такива с очаквания краен съдебен акт по делото. Разпределението на отговорността за разноски следва да се осъществи при съобразяване с правилото за съразмерното им присъждане преценявано с оглед уважената част от исковете, когато се говори за разноските на ищеца, респективно с оглед отхвърлената част от исковете, когато се разглеждат разноските вложени от ответниците. Съдът констатира, че разноските, които ищеца – К. е доказал да е направил по повод предприетата от него съдебна защита възлизат на общата сума от 2 206, 00 лв. /1 056 лева – заплатена държавна такса, 550 лева – възнаграждения за вещи лица и 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение/, като съразмерно с уважената част от исковете в полза на тази страна следва да се присъди сумата от 902, 45 лева, от които 721, 96 лева следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“ и 180, 49 лева в тежест на евентуалния ответник - Информационния център на М.НА О.. По отношение разноските полагащи се в полза на ответниците за поискано от тях заплащане на възнаграждения за представлявалите ги юрисконсулти в процеса, то за определянето размера на същите следва да се отчете правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, в действаща към приключване на устните състезания редакция, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Така съдът възприема, че юрисконсултското възнаграждение полагащо се за представителството на главния ответник - Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“ възлиза в размер на 300, 00 лв, от които съобразно с отхвърлената част от предявените срещу него искове му се следват 122, 72 лв. Евентуалният ответник - Информационен център на МО доказва извършени разноски в общ размер на 500 лева, формиран от юрисконсултско възнаграждение отново в размер на 300 лева, определен също при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и разход за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева. Така съразмерно на отхвърлената част от предявените искове в полза на тази страна следва присъждане на сумата от 204, 54 лева. Понасянето на разноските полагащи се на ответниците трябва да се възложи на ищеца. Така мотивиран съдът