РЕШЕНИЕ

№ 243

гр. Бургас, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антоанета Др. Андонова Парашкевова при участието на секретаря Михаела К. Петрова като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Търговско дело № 20212100900189 по описа за 2021 година Ищецът „Корабостроителница Бургас“ЕООД, ЕИК 202749915 чрез пълномощника адв.Христо Христов-Раев с адрес на кантората гр.Варна, ул.”Цар Симеон I” №36 Д е предявил при условията на обективно съединение искове за осъждане на ответника "Систар Улусларарасъ Наклият Тиджарет Лимитед Ширкети"/изписвано на латиница SEASTAR ULUSLARARASI NAKLIYAT TICARET LIMITED SIRKETI/ със седалище гр.Одрин, Република Турция, идентификационен номер на дружеството: 0757068704100001, представлявано от И. С. Д. чрез пълномощника Георги Добромиров Василев да му заплати следните суми: 18277, 20 евро, представляваща сбор от кейова такса и услуги за периода от 01.10.2020 год. до 31.01.2021 год. съгласно изпълнителна ремонтна ведомост, за които са издадени 4 броя проформа-фактури с № 42, 43, 44 и 45; 657, 38 евро, сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва върху дължимите по всяка една фактура суми от датата на падежа до датата на завеждане на делото в съда-26.04.2021 год., както и лихви върху главницатна от датата на завеждане на делото в съда до окончателното й изплащане.Твърди, че ответникът не е изпълнил поето договорно задължение да заплати възнаграждение за възложен на ищеца и качествено изпълнен от последния ремонт на моторен влекач.Сочи, че в негова полза срещу ответника е било допуснато обезпечение на бъдещ морски иск чрез налагане на обезпечителна мярка арест на ремонтирания кораб, който се намира в Пристанище Бургас.Посочва, че бъдещият иск е бил предявен и уважен изцяло.Заявява, че и до момента на завеждане на настоящото дело корабът се намира на територията на „Корабостроителница Бургас“ЕООД, за което ответникът дължи заплащане на кейови такси, както и суми за предоставени му услуги за месеците октомври 2020 год. –януари 2021 год. включително. Претендира разноски.Представя доказателства.

Предявените искове са с правни основания в чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД, чл. 286 от ТЗ във вр. с чл.1, ал.1 б.”m”, предл.3 и “n”, предл.1 от Муеждурнародна конвенция за арест на кораби и чл.309а от ТЗ.

Ответникът "Систар Улусларарасъ Наклият Тиджарет Лимитед Ширкети"/изписвано на латиница SEASTAR ULUSLARARASI NAKLIYAT TICARET LIMITED SIRKETI/ със седалище гр.Одрин, Република Турция, идентификационен номер на дружеството: 0757068704100001, представлявано от И. С. Д. не е депозирал писмен отговор в законния срок.

Не са депозирани от страните допълнителна искова молба и допълнителен отговор.

Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор между страните по делото, а това е видно и от становището на ответното дружество, изразено в молба вх. № 9154 от 23.11.2021 год.-листи от 127 до 132 вкл. от досието на делото, че "Систар Улусларарасъ Наклият Тиджарет Лимитед Ширкети"/е собственик на моторен влекач „Амбрус“, който към момента на предявяване на настоящите обективно съединени искове се намира на кея в пристанище със специално предназначение „Бургаски корабостроителници“.Безспорно е също така, а това е видно и от приложената в заверено копие и неоспорена заповед № Б-3А-6/02.09.2020 год. на капитана на пристанището, че влекачът е арестуван в изпълнение на обезпечителна заповед № 2 от 31.08.2020 год., издадена от настоящия съд въз основа на определение № 836 от 31.08.2020 год. постановено по ч.т.д. № 346/2020 год. Заповедта за арест е влязла в сила, както е отбелязано в самата нея на датата на постановяването, а именно 02.09.2020 год. и няма данни да е отменена до момента.При справка в сайта на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, във водения от нея регистър на пристанищата се констатира, че пристанището, където се намира арестувания кораб „Амбрус“, е вписано в регистъра на пристанищата със следните предлагани пристанищни услуги: извършване на дейности, технологично свързани с производствения процес на корабостроителното и кораборемонтното предприятие, морско-технически услуги по чл. 116, ал. 2, т. 1 от ЗМПВВППРБ: швартоване; снабдяване на корабите с комуникации и електрическа енергия; корабно бункероване (смазочни материали и вода), приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност (съгласно Анекси I, IV и V от МАРПОЛ 73/78).Видно от заповедта, а това се установява и от служебна справка в сайта на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ във водения от нея регистър на пристанищните оператори, като пристанищен оператор в района на Дирекция „Морска администрация“-Бургас на пристанището със специално предназначение „Бургаски корабостроителници“ е вписано търговското дружество със същото наименование „Бургаски корабостроителници“ ЕООД, както и предоставяните от него пристанищни услуги, а именно по чл. 116, ал. 2, т. 1от ЗМПВВППРБ - морско-технически услуги, швартоване; снабдяване на корабите с комуникации и електрическа енергия; корабно бункероване с вода.

При справка в електронния търговски регистър се установи, че вписания пристанищен оператор на пристанището със специално предназначение, на чийто кей се намира арестувания влекач „Амбрус“, „Бургаски корабостроителници“ ЕООД е с ЕИК 121045494, като в предмета му на дейност вписан в електронния търговски регистър, са включени и производство и ремонт на кораби.За сравнение - в предмета на дейност на ищеца подобно вписване няма, той не е вписан като пристанищен оператор в публичния регистър, нито като собственик на пристанище в регистъра на пристанищата воден от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

Ищецът твърди, че на 05.09.2018 год. между него като изпълнител и ответника като възложител е подписан стандартен договор за ремонт на моторен влекач „Амбрус“, но в хода на производството по делото този договор не е представен, въпреки указанията в тази насока в протоколно определение от 07.02.2022 год./протокол № 37 от 08.02.2022 год.-лист 138 до 141 вкл. от делото/. Сочи, че ремонтът е изпълнен качествено и в срок, но ответникът не е заплатил дължимото по договора.Посочва, че за вземанията си е завел, след като е поискал и в негова полза е било допуснато обезпечение по реда на чл.390 от ГПК чрез налагане на обезпечителна мярка „арест на моторен влекач“, иск, по който е било образувано т.д.№ 376 по описа за 2020 год. на настоящия съд, приключило с влязло в сила осъдително решение № 36 от 18.02.2021 год. Заявява, че в периода на висящност на производството по т.д.№ 376 по описа за 2020 год. влекачът е на територията му и ответникът като негов корабопритежател дължи заплащане на кейови такси и суми за предоставени услуги на корабостроителницата.Позовава се на четири издадени проформа-фактури, които представя, и твърди, че обективират вземанията му, предмет на производството по настоящото дело.

От съдържанието на проформа-фактурите е видно, че те в тях са включени кейова такса и услуги за м.октомври, ноември, декември 2020 год. и януари 2021 год. съгласно изпълнителна ремонтна ведомост, изчислен е ДДС във всяка проформа-фактура върху стойността й, посочена е дата на данъчно събитие-последния ден на месеците за които са издадени, а като условия за плащане е записан-банков превод.Проформа-фактурите са подписани само от прокуриста на ищеца, не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установи дали са отразени в счетоводните регистри на двете страни, както и дали е ползван данъчен кредит по тях.Нещо повече, в съдебно заседание/протокол № 37 от 08.02.2022 год. на листи от 138 до 141 вкл./пълномощникът на ищеца е посочил, че в проформа фактурите основно са включени суми за кейови такси и ел. енергия, която се подава, тъй като влекачът не може да работи без електрическа енергия, като не е представено извлечение от изпълнителната ремонтна ведомост, към която препращат проформа фактурите за извършените услуги.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Не се установява на ищеца да се дължат кейови такси, нито да е извършил услуги по изпълнителна ремонтна ведомост, както е посочено в четирите проформа фактури, единствено представени по делото за установяване на вземанията му и едностранно подписани от прокуриста му, неподкрепени от други доказателства.

По отношение на кейовите такси:

В чл. 103в, ал. 1 от ЗМПВМППРБ, законодателят е регламентирал събирането на такси за корабите, с изключение на военните, които посещават пристанищата за обществен транспорт с национално значение.Уредени са за заплащане пристанищни такси преди отплаването на кораба от пристанището, които включват: 1. канални такси; 2. тонажни корабни такси; 3. линейни кейови такси; 4. светлинни такси; 5. такси за приемане и обработване на отпадъци-резултат от корабоплавателна дейност.Съгласно чл.109а, ал.1 от ЗМПВМППРБ, таксите по чл.103в, ал.1 се събират и за корабите, които имат престой или оперират в пристанищата по чл. 107-109, с изключение на военните кораби, а съгласно ал.2 на същия текст таксите по ал. 1 се определят по размер и се събират от собственика на територията и пристанищната инфраструктура на пристанището. По силата на ал.3 на чл.109а когато за достъп по море до пристанище по чл. 107 – 109 се използва инфраструктура за достъп до пристанище по чл. 106а, /морските пристанища Бургас и Варна/ пристанищните такси за ползване на пристанищната инфраструктура се определят по размер и се събират от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура".Следователно линейните кейови такси се събират по принцип от собствениците на територията и пристанищната инфраструктура на пристанището по чл.107-109, освен ако не е налице изключението по ал.3 на чл.109а от закона.Горната уредба е действаща съгласно бр.104 на ДВ от 2020 год. от 08.12.2020 год. Идентична по смисъл е уредбата на дължимостта на линейни кейови такси и преди изменението през 2020 год.: така съгласно изр.2 на ал.5 на чл.103в от ЗМПВМППРБ преди изменението линейните кейови такси се определят по размер, обявяват се публично и се събират от собствениците на пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и от собствениците на пристанищата по чл. 107 - 109.Видно е от заповедта за арест, че пристанището, в което се намира моторния влекач „Амбрус“ е пристанище със специално предназначение-такова по чл.109 от ЗМПВМППРБ.

Не се представят доказателства ищецът да е собственик на пристанището със специално предназначение „Бургаски корабостроителници“, на територията му и на пристанищната му инфроструктура, нито да е негов оператор, за да му се дължат линейни кейови такси въз основа на посочените по-горе законови текстове.Такива данни няма и в официалните регистри, посочени по- горе, водени от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

Не е представен договорът за ремонт, на който ищецът се позовава в исковата молба, за да се установи дали съгласно него ответникът като възложител на ремонта на влекача „Амбрус“ е поел задължение да заплаща на ищеца линейни кейови такси.Следователно не са събрани доказателства за дължимост на кейови такси и на договорно основание на ищеца.

По отношение на услугите съгласно изпълнителна ремонтна ведомост:

И в четирите проформа фактури в частта описание на стоките/услугите, фигурира записване, освен на кейова такса и услуги, съгласно Изпълнителна ремонтна ведомост за съответния месец.Не са описани отделните услуги, като не е представена и изпълнителната ремонтна ведомост, към която проформа фактурите препращат.При това положение не се установява какви точно услуги се претендират за заплащане, с оглед на обстоятелството, че ремонтната ведомост на кораб обичайно съдържа данни за частта/частите, които ще се ремонтират, кратко описание на неизправността/неизправностите, както и описание на работата за отстраняване на неизправността/неизправностите, включително остойностяване на всеки вид ремонтна дейност.Твърденията в исковата молба за извършване на описаните в проформа фактурите услуги, като такива съгласно изпълнителна ремонтна ведомост, т.е. услуги по ремонт на кораб, не се подкрепят и от обясненията, дадени от пълномощника на ищеца в съдебно заседание на седми февруари 2022 год. Пълномощникът е заявил, че ответникът дължи на ищеца суми за кейови такси и ел.енергия, която се подава, като тези вземания обективират представените проформа фактури.Съгласно разпоредбата на чл.116 от ЗМПВМППРБ услугата по снабдяване на кораб с електрическа енергия е самостоятелен вид пристанищна услуга, необвързана с ремонт, и се извършва само от пристанищен оператор, какъвто ищецът не е, както се установи по- горе.Следователно, единствено изпълнителната ремонтна ведомост и договора за ремонт биха могли да установят правоотношения между ищеца и ответника по повод снабдяване с електрическа енергия на моторния влекач „Амбрус“ при това само във връзка с извършен му ремонт.

Не се представя договора за ремонт, не се представя изпълнителната ремонтна ведомост.Проформа –фактурите не са подписани от ответника, не се установи и да са включени в счетоводните регистри на двете страни, нито да е ползван данъчен кредит по тях.В търговската практика освен това проформа- фактурата, която по същество не е счетоводен документ, се използва за предложение/оферта/ за водене на преговори и сключване на договор.Няма данни за приемане на извършените от ищеца услуги по изпълнителната ремонтна ведомост от ответника.

С оглед на горното съдът намира, че исковите претенции за главница в общ размер от 18277, 20 евро са недоказани, поради което са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Поради неоснователност на претенцията за главница неоснователни се явяват и претенциите за акцесорни вземания за обезщетение за забава.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ответника.В настоящия случай съдът не следва да се произнася с акт по чл.81 от ГПК.Независимо, че в писмената си молба, входирана под № 9154 на 23.11.2021 год. по делото и по-точно стр.5 от нея/лист 131 от делото/ответникът е поискал да му бъдат присъдени разноски по списък по чл.80 от ГПК, той не е представил такъв, не е представил и доказателства за действително направени разноски.В производството по делото ответникът е приложил само адвокатски пълномощни, в които не е инкорпориран договор за правна защита и съдействие, нито е договаряно възнаграждение за адвокат, няма доказателства и за реално заплатено такова.

По изложените съображения и на основание чл. чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД, чл. 286 от ТЗ във вр. с чл.1, ал.1 б.”m”, предл.3 и “n”, предл.1 от Муеждурнародна конвенция за арест на кораби и чл.309а от ТЗ съдът