Решение № 13729 от 19.12.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2560/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на КЕВР – гр.София против Решение № 1094/03.09.2024г. по АНД № 20243110202376/2024г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № НП-21/17.04.2023г. на Председателя на КЕВР, с което на „Електроразпределение Север“ АД, за нарушение на чл.88, ал.5 от Наредба № 6/24.02.2014г. /отм./, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, на основание чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ. Касаторът счита решението за неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Сочи, че въззивният съд не е изложил мотиви относно действащата към момента на издаване на АУАН и НП нормативна уредба на чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ. Пояснява, че са налице предпоставките на чл.3, ал.2 от ЗАНН, като сочи, че когато се касае за акт, установяващ административно нарушение и санкциониращ го с административно наказание, приложимото материално право е това към момента на извършване на нарушението, а по-новият закон е приложим, само ако е по-благоприятен за дееца. Сочи, че това правило е било съобразено от административно наказващият орган. Навежда доводи, че уведомяването на „Изида“ ООД от страна на „ЕРП Север“ АД за констатираните непълноти с „около два месеца след изтичане на нормативно установените срокове“, неправилно е прието от въззивния съд като нарушение с по-ниска степен на обществена опасност. Отправя искане за отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на издаденото НП. В условията на евентуалност иска решението да се отмени и делото да се върне на Районен съд - Варна за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова. В съдебно заседание касаторът, чрез гл. юрисконсулт Д., поддържа изложеното в касационната жалба. Ответната страна, чрез процесуалния си представител – адв.Т. оспорва касационната жалба и моли решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за оставане в сила на атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт. Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на „Електроразпределение Север“ АД против НП № НП-21/17.04.2024г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на „ЕРП Север“ АД, за нарушение на чл.88, ал.5 от Наредба №6 от 24.02.2014 г./отм. ДВ БР 28 от 2024 г./, на основание чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ, ДВ бр. 86 от 2023 г., е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева. От фактическа страна Районен съд - Варна е приел, че „Електроразпределение Север" АД, ЕИК 104518621, е с издадена лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия", представлявано от А. К., Х. Х. и П. В., в качеството им на членове на управителния съвет на дружеството. На 08.11.2022г. дружеството „Изида“ ООД е подало Искане № 2202008749 за проучване на условията и начина на присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ с мощност 30 kW. С писмо изх. № 6319096 от 20.01.2023г. „Електроразпределение Север“ АД, на основание чл. 88, ал.5 от Наредба № 6 (отм.), е изискало от „Изида“ ООД допълнителна информация във връзка с подаденото искане – да се предостави схема на разположение на стрингове на централата в имота, съобразно представената скица и застрояването в нея. Във връзка с издадена заповед за проверка, служители на КЕВР извършили проверка на „Електроразпределение Север“ АД, в хода на която установили, че „Електроразпределение Север" АД не е уведомило в срок до 15.11.2022г. „Изида“ ООД, че представените документи към искане № 2202008749/08.11.2022г. за проучване на условията за присъединяване на ФВЦ към електроразпределителната мрежа са непълни или не отговарят на изискванията. Било преценено, че след като в срок до 15.11.2022г. наказаното дружество не е уведомило „Изида“ ООД, че подадените от тях документи са непълни или не отговарят на дължимите изисквания, на 16.11.2022г. то е извършило нарушение на разпоредбата на чл. чл. 88, ал.5 от Наредба № 6 (отм.), поради което следвало да бъде санкционирано на основание чл. 60а, ал.1 ЗЕВИ, ред. ДВ бр.86/2023г., който се явявал по-благоприятен закон от чл. 206, ал.1 ЗЕ. Бил съставен Акт № Е-КРС-10 от 23.01.2024 г. за установяване на административно нарушение, в обстоятелствената част на който намерили отражение обстоятелствата, установени при проверката. Актът бил надлежно връчен на упълномощено лице и бил подписан без възражения. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, административно наказващият орган е издал НП № НП-21/17.04.2024 г., възприемайки изцяло установената фактическа обстановка, и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл. 88, ал.5 от Наредба №6 от 24.02.2014 г./отм. ДВ БР 28 от 2024 г./. На основание чл.60а, ал. 1 от ЗЕВИ, на „Електроразпределение Север“ АД, била наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът намерил, че в случая административнонаказващият орган не е следвало да прави преценка за редовността на направеното искане, доколкото с оглед систематичното тълкуване на чл.88 от Наредба №6 от 24.02.2014 г., се касае за нередовно такова, което не е било придружено от схема на разположение на стрингове на централата в имота, съобразно представената скица и застрояването в нея. Възражението на дружеството, че в НП не е била посочена дата на извършване на нарушението, е прието за неоснователно, предвид, че ясно АНО е посочил, че на следващия ден, а именно -16.11.2022 г., е вече в нарушение на чл. 88, ал.5 от Наредба №6 от 24.02.2014 г. Пояснил е, че именно това е датата на извършеното нарушение. Предвид, че „ЕРП Север“ АД е приело за разглеждане подаденото искане, преценило е същото за нередовно, но не се е съобразило с предписания в чл.88 от Наредба №6 от 24.02.2014 г. 7-дневен срок, съдът е приел, че е налице нарушение от материалноправна страна. Въззивният съд е приел за основателно възражението за неправилно приложение на санкционната разпоредба на чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ/ ДВ бр. 86/2023 г., в сила от 12.10.2023 г./, предвид обстоятелството, че нарушението е било извършено на 16.11.2022 г. За да отмени НП, въззивният съд е достигнал до извод, че към датата на извършване на нарушението приложимата редакция на чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ не предвижда наказание за допуснато нарушение именно на процесната разпоредба на чл.88, ал.5 от Наредба №6 от 24.02.2014 г. В допълнение, съдът е изложил мотиви, че дори и да не беше допуснато нарушение на материалния закон, обстоятелството, че дружеството е изпълнило задължението си да уведоми заявителя за констатираните непълноти на искането в срок около два месеца след изтичане на нормативноустановените срокове, сочи на по-ниска степен на обществена опасност. Настоящият състав на съда намира касационната жалба за основателна, а решението на ВРС - за неправилно поради нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗЕ, на енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ /ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023г./ на оператор на електропреносна или електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, който наруши разпоредба на чл. 26 и/или срок по процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвиден в този закон или в наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 1 000 000 лв. Според чл.88, ал.5 от визираната Наредба №6 от 24.02.2014 г./ отм. ДВ. бр.28 от 2 Април 2024г./, когато представените информация и документи са непълни или не отговарят на изискванията на наредбата, операторът на разпределителната мрежа в 7-дневен срок от постъпване на искането писмено уведомява лицето, подало искането. С идентично съдържание е разпоредбата на чл.51, ал.5 от Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи/ДВ, бр. 28 от 2.04.2024 г., в сила от 2.04.2024 г., изм. и доп., бр. 84 от 4.10.2024 г./. Акт № Е-КРС-10 за установяване на административно нарушение е издаден от главен експерт в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ при КЕВР на 23.01.2024 г., а НП №НП-21 е издадено от Председателя на КЕВР на 17.04.2024 г. Т.е., разпоредбата на чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ /ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023г./ е била действаща към момента на издаване на АУАН и НП. Въззивният съд е отменил процесното НП с довода, че действалата към датата на извършване на нарушението редакция на чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ, не предвижда наказание за допуснато нарушение на чл.88, ал.5 от Наредба №6 от 24.02.2014 г. Съдът неправилно е счел за приложима единствено действалата към датата на нарушението редакция на чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ, и неоснователно е пренебрегнал редакцията на чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ /ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023г./, явяваща се безспорно по – благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, приет до влизане в сила на наказателното постановление, и предвиждащ по – нисък размер на минималната санкция. Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.) е приета именно на основание чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката с решение по протокол № 30 от 24.02.3014 г. на ДКЕВР и това изрично е отбелязано в § 4 от Преходните и заключителни разпоредби. Предвид съдържащата се в нормата на чл. 60а, ал. 1 ЗЕВИ (в новата си редакция, в сила от 13.10.2023 г.) препратка към наредбата, правилно АНО е приел, че цитираната разпоредба се явява по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, с оглед размера на минималната санкция. Макар и да е приел, че е налице безспорна установеност на нарушението, районният съд, който е инстанцията по същество, не е изложил подробни мотиви за това. Необсъждането на спора по същество и липсата на правни изводи относно съставомерността на нарушението препятства дължимия касационен контрол по чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, като произнасянето на касационния съд за първи път по съществото на спора би лишило страните от гарантираната им от процесуалния закон възможност да получат съдебна защита на две инстанции. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да изпълни задължението си да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност релевантните доказателства, установяваните с тях факти и относимостта им към съставомерността на вмененото нарушение, действащата към датата на издаване на АУАН и НП разпоредба на чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ, да извърши дължимия правен анализ и да мотивира произнасянето си по същество, като обсъди доводите и възраженията на страните. За пълнота на изложението следва да се посочи, че районният съд, макар и в условията на евентуалност, неправилно е приел, че е налице чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение разкрива обичайната за този вид нарушения обществена опасност, като дружеството напълно необосновано е удължило с около два месеца предвидения в закона срок да уведоми заявителя за констатираните непълноти на искането. Охраняваните и нарушени обществени отношения са от особена важност и са свързани с предоставянето на услуга в обществен интерес, свързана с транспортирането, доставката или снабдяването с енергия, която не може да бъде отказвана или забавена по причини, непосочени в закона. Не би могла да бъде такава причина наличието на голям брой подадени заявления за присъединяване, респективно – евентуална натовареност на „Електроразпределение Север“ ЕАД. Предвид връщането на делото за ново разглеждане от ВРС, по отношение направеното искане за разноски е приложим чл. 226, ал. 3 от АПК, съгласно който при новото разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция, съобразно изхода на спора. Воден от горното, и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,