Решение № 490 от 19.8.2021 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1759/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл. 70 от Закона за промишления дизайн. Образувано е по жалба на •••• – гр. София, представлявано от Управителя К.Т.У., против Наказателно постановление № 6/10.02.2021 г. на Председателя на Патентно ведомство на Република България, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 65, ал. 1 от ЗПД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева и на основание чл. 65, ал. 4 от ЗПД е отнета в полза на държавата 1 брой интериорна врата •••, модел А.0. Претендира се отмяна на наказателното постановление като неправилно по съображения, че при сравнителен анализ между дизайна на процесната врата и регистрирания с рег. № 8626-011 промишлен дизайн са налице множество разлики в техническите спецификации. Жалбоподателят се позовава на преждеползване по смисъла на чл. 23 от ЗПД предвид обстоятелството, че защитеният от „••••“ ООД дизайн не е нов по смисъла на чл. 12 от ЗПД, тъй като модел ••• от каталозите на производителя „••••“ датира от 2014/2015 г. и се предлага на пазара от дружеството-жалбоподател от 25.03.2015 г., т. е. преди регистрирания на 24.01.2018 г. промишлен дизайн на „••••“ ООД. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски. В съпроводителни писма въззиваемата страна, чрез юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. На осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от двама адвокати, които поддържат жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з. Пострадалият „••••“ ООД не изразява становище и не изпраща представител в с. з. След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното: С атакуваното наказателно постановление •••• – гр. София е санкционирано на основание чл. 65, ал. 1 от ЗПД за нарушение, извършено при следните обстоятелства: в хода на извършена на 24.09.2020 г. проверка в търговски обект – мебелна къща „••••“, находящ се в гр. Бургас, ул. „••• I“ № ••, стопанисван от дружеството, е открит продукт – 1 бр. интериорна врата •••, модел А.0, изложен като мостра за поръчки за продажба по заявка на клиентите, с обявена цена 476 лева. Предлаганата за продажба врата представлява крило на врата с каси и ключалки, като централно на рамката, оформяща вратата, един под друг са разположени два правоъгълни елемента, с различен размер и големина, като горният правоъгълник е начително по- голям от долния, а двата правоъгълни елемента са разделени от хоризонтално разположен, плътен елемент с правоъгълна форма. Предлаганата врата е с цвят „•••“. В Патентно ведомство на Република България по национален ред е регистриран промишлен дизайн с рег. № 8626, представляващ множествена заявка от 14 дизайна. Същият е заявен с дата 23.06.2017 г., регистриран е на 24.01.2018 г. и е със срок на закрила до 23.06.2027 г. за продукти „врати“ с притежател „••••“ ООД. Регистрираният дизайн с рег. № 8626-011 представлява крило на врата с каса и ключалка, като централно на рамката, оформяща вратата, един под друг са разположени два правоъгълни елемента, с различен размер и големина, като горният правоъгълник е начително по- голям от долния, а двата правоъгълни елемента са разделени от хоризонтално разположен, плътен елемент с правоъгълна форма. При сравнителния анализ между дизайна на намерения продукт – 1 бр. интериорна врата •••, модел А.0 и промишления дизайн с рег. № 8626-011 е установено, че са налице различия в цветовете, но АНО е приел, че тези различия не са съществени, като двата дизайна създават еднакво цялостно възприятие у информирания потребител. АНО е приел, че дружеството-жалбоподател използва в търговската дейност по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ЗПД, като предлага на пазара продукт, изработен чрез копирането на дизайн с рег. № 8626-011, попадащ в обхвата на закрила по смисъла на чл. 18 от ЗПД, без съгласието на неговия притежател „••••“ ООД. Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 37/24.09.2020 г., като административно-наказващият орган е възприел изцяло отразените в АУАН фактическа обстановка и нарушена разпоредба на закона. Във връзка с оспорванията по жалбата е изготвено и изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, според което посочените от жалбоподателя различия в двете врати са в несъществени елементи, неопределящи общата визия на дизайните, тъй като в голямата си част тези разлики ще се възприемат от информирания потребител като характеристики на конкретната разновидност на крайния продукт според специфики на техническите му параметри, а не определящи неговия външен вид. Вещото лице е заключило, че сравняваните дизайни са идентични по смисъла на Закона за промишления дизайн и не се различават по съществени белези, характеристики и елементи на дизайна, които да доведат до създаване на различно цялостно впечатление от информирания потребител. Жалбоподателят е ангажирал писмени доказателства, сред които каталозите на производителя на процесната врата за 2015 г. и 2016/2017 г., писмо от производителя „••••“ до Патентното ведомство, договор за продажба № 1600001155/16.05.2017 г., Фактура № RO 15624380/19.08.2016 г., от които се установява, че процесната врата се произвежда и предлага от производителя от 2015 г., била е обявена от него за поръчки на българския пазар, считано от 24.04.2015 г. и се дистрибутира от дружеството- жалбоподател. Видно от представената от АНО справка в портала за електронни услуги на Патентното ведомство на Република България, промишленият дизайн с рег. № 8626 на врата с притежател „••••“ ООД е с регистрация, считано от 24.01.2018 г., а датата на заявката й във ведомството е 23.06.2017 г. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 10.03.2021 г. Жалбата е депозирана на 17.03.2021 г. При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Админстративно-наказателното производство е проведено законосъобразно. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. АУАН е съставен от длъжностно лице, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 762/21.09.2020 г. на Председателя на ПВ на осн. чл. 66 от ЗПД, а НП е издадено от компетентен орган – Председателя на Патентно ведомство на Република България на основание регламентираната от чл. 69, ал. 1 от ЗПД компетентност. Административно- наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок. В НП нарушението е индивидуализирано по начина, изискуем съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съдът обаче намира атакуваното наказателно постановление за неправилно. Визираната в постановлението административно-наказателна разпоредба на чл. 65, ал. 1 от ЗПД санкционира с имуществена санкция в размер от 1 000 до 3 000 лева юридическо лице, което произвежда, предлага, излага на пазара, внася, изнася или съхранява с такива цели продукти, изработени чрез копиране или използване на дизайн, включен в обхвата на закрила по чл. 18, без съгласието на неговия притежател. Обхватът на правната закрила, съгласно чл. 18 от ЗПД, се определя от изображението, съответно на изображенията на регистрирания дизайн и се разпростира върху всеки дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно възприятие. Според дефинициите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПД, правото върху регистриран дизайн включва правото на притежателя му да използва дизайна, да се разпорежда с него, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила, а използване на дизайн включва производството, предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия продукт за тези цели. Независимо, че в случая е прието от АНО и от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че разликите между предлаганата от жалбоподателя врата и вратата с промишлен дизайн с притежател „••••“ ООД са несъществени, поради което е направен извод за идентичност на двата продукта по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗПД, у наказаното юридическо лице на основание разпоредбата на чл. 23 от ЗПД и във връзка с доказателствата по делото, към момента на извършване на проверката е било налице право на преждеползване на процесния продукт поради факт на добросъвестно използване на посочения дизайн на територията на Република България преди датата на заявката на регистрация за дизайн № 011 с рег. № 8626. •••• – гр. София е продавало вратата с идентичен дизайн, произведена от полска фирма и предлагана на българския пазар преди 23.06.2017 г., т. е. наказаното дружество добросъвестно е използвало на територията на Република България дизайна още преди датата на подаване за заявката за регистрация от третото лице „••••“ ООД, поради което липсва реализиран състав на административно нарушение по чл. 65, ал. 1, във връзка с чл. 18 от ЗПД. Съгласно чл. 23 от ЗПД, лице, което до датата на подаване на заявка за регистрация на дизайн добросъвестно е използвало на територията на РБ дизайна или е извършило необходимата подготовка за това, има право да го ползва в същия обем и след тази дата. В обобщение, ползването на дизайна за вратата от •••• – гр. София след датата на заявката на „••••“ ООД за закрила в Патентното ведомство е на законно основание, поради което не е налице извършено нарушение от страна на жалбоподателя и неправилно е ангажирана отговорността му по чл. 65, ал. 1 от ЗПД. Неправилното реализиране на административно-наказателна отговорност обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление. На отмяна подлежи и постановеното с обжалваното НП на основание чл. 65, ал. 4 от ЗПД отнемане в полза на държавата на 1 брой интериорна врата •••, модел А.0. При този изход на делото, на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съобразно договор за правна защита и съдействие, договореното и платено възнаграждение е 360 лева. Съдът намира за неоснователно направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който се претендира от въззивника. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, при възражение за прекомерност на хонорара, съдът може да намали същия съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата. Ал. 2 на последната разпоредба препраща към Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според чл. 18, ал. 2 от която, ако административното наказание е под формата на имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията. Съответно според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела при интерес от 1 000 до 5 000 лева възнаграждението е 300 лева плюс 7 % за горницата над 1 000 лева. В случая минималният размер на възнаграждението възлиза на 370 лева, под който размер е платеният адвокатски хонорар. Жалбоподателят неправилно е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева по сметката на Районен съд – Бургас, каквато е недължима в настоящото производство, поради което същата ще бъде възстановена в случай, че депозира молба за връщането й. При този изход на производството, на въззиваемата страна следва да бъдат възложени сторените в производството разноски за СТЕ в размер на 556, 60 лева, които следва да възстанови по сметката на Районен съд – Бургас. Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът