Решение № 7036 от 25.6.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 14/2025 г.

Административен съд - Варна25.06.2025 г.докладчик Станислава Стоева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Х. Х., [ЕГН] срещу отказ, обективиран в Писмо № РИ-23-9400-13/10/09.12.2024 г. на Областния управител на област с административен център Варна. ОСЪЖДА Н. Х. Х., [ЕГН], гр. Варна да заплати на Областна администрация Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 44 ал. 3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Н. Х. Х., [ЕГН], гр. Варна, [жк], [улица], чрез адв. Д. С. от ••• срещу отказ, обективиран в Писмо № РИ-23-9400-13/10/09.12.2024 г. на Областния управител на област с административен център Варна, с което на жалбоподателя е отказано извършване на процедура по закупуване на поземлен имот /ПИ/ •••••••• по Кадастралната карта /КК/ на гр. Варна, поради липса на правни основания. В жалбата се релевират съображения за допуснати процесуални нарушения, както и такива на материалния закон. Твърди, че отказът не е издаден в предвидената в АПК форма, тъй като в него не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се оспори. Сочи, че актът е постановен при нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК, тъй като не му е предоставена възможност да изрази становище по издаденото Удостоверение изх. № ЕО-АС-001289АС_001АС от 26.11.2024 г. на Главния архитект на район Аспарухово, с което е отменено Удостоверение с изх. № АУ082949АС_001АС от 23.08.2024 г. за законност на сградата с [идентификатор], собственост на жалбоподателя. Твърди, че е нарушен и чл. 35 от АПК, тъй като обжалвания отказ е издаден от областния управител без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Твърди, че жилищната част от сграда с [идентификатор] е законна, построена с издадено разрешение за строеж. Сочи, че към момента на подаване на искането за издаване на удостоверението за търпимост, дарителката на жалбоподателя не е знаела, че жилищна сграда с [идентификатор] е част от сграда с [идентификатор] /жилищна сграда и гараж/. Според жалбоподателя в нарушение на чл. 84, ал. 4 от ППЗДС областния управител не е изискал допълнителни документи, нито от главния архитект, нито от жалбоподателя. С оглед изложеното моли съда да отмени оспорения административен акт, като му присъди сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Д. С. и адв. В. П. от •••, които поддържат жалбата и с писмени бележки изразяват становище по съществото на спора. Представен е списък на разноските, с доказателство за платено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Ответникът – Областен управител на област с административен център Варна, в съпроводителното писмо до съда оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че отказът е постановен от компетентен орган, при напълно изяснена обстановка и правилно приложение на материалния закон – не е налице законно построена сграда, която да дава право на собственика й да закупи земята по реда на чл. 84 ал. 1 от ППЗДС. В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от гл. юриск. С. В., който оспорва жалбата и по съществото на спора изразява становище за законосъобразност на отказа. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна: Административното производство е образувано във връзка с депозирано от Н. Х. Х. заявление № РИ-23-9400-13/28.07.2023 година. Със същото е поискано от Областния управител на област с административен център Варна да започне процедура за продажба на поземлен [имот номер], който е държавна собственост. Към заявлението са приложни Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том III, рег. № 12727, дело № 457/2022 г., скица на сграда № 15-801257/18.07.2022 г., Удостоверение за търпимост рег. № АУ104890ВН_001ВН/04.11.2022 година /л. 46-51 от преписката/. С писмо № РИ-23-9400-13/1/24.08.2023 г. заявлението на жалбоподателя е изпратено по компетентност на Кмета на Община Варна, ведно с Акт за частна общинска собственост № 2240/17.12.2001 година /л. 33-35 от преписката/. С писмо рег. № АУ081643ВН_001ВН от 01.09.2023 г. /л. 31-32 от преписката/ Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ е уведомила Х., че АЧОС № 2240/17.12.2001 г. е отменен от областния управител на Варна и общината не може да извърши разпоредителна сделка с имот, който не е нейна собственост. На 25.01.2024 г. от Х. е депозирано ново искане с вх. № РИ-23-9400-13

3

/л. 39-40 от преписката/, с което е поискано от Областния управител да предприеме необходимите действия за записване на имота като държавен в книгите на Областна управа Варна. С писмо № РИ-23-9400-13/4/31.01.2024 г. Областният управител е поискал от кмета на Община Варна да му предостави заверено за вярност копие на Удостоверение за търпимост с рег. № АУ104890ВН от 04.11.2022 г., издадено от Главния архитект на Община Варна /л. 37 от преписката/. На 12.02.2024 г. от жалбоподателя е депозирано ново искане вх. № РИ-23-940-13/5/12.02.2024 г., с което сочи, че построената в имота сграда е законна, въпреки издаденото удостоверение за търпимост. Излага съображения, че са налице строителни книжа и отново е поискал да бъде извършена продажба на [ПИ] по КК на гр. Варна. Към искането са приложени НА от 1951 г., молба до Началника на Кадастрално отделение при Градски народен съвет от 1951 г., писмо № 1351/25.09.1951 г., обяснителна записка от 17.09.1951 г., договор за покупко-продажба от 05.11.1964 г. /л. 22-30 от преписката/. С писмо № РИ-23-9400-13/6/26.02.2024 г. /л. 21 от преписката/ Областният управител на област с административен център Варна е изискал от жалбоподателя да представи допълнителни доказателства. С искане вх. № РИ-23-9400-13/7/26.09.2024 г. от Н. Х. са предоставени изисканите писмени доказателства /л. 12-20 от преписката/. С писмо № РИ-23-9400-13/8/09.10.2024 г. /л. 4 от преписката/ Областният управител на област с административен център Варна е поискал от Главният архитект на Район „Аспарухово“ да извърши проверка и изрази становище във връзка с Удостоверение за търпимост № АУ082949АС_001АС/23.08.2024 г., за законно изградена сграда с [идентификатор]. От Община Варна, район „Аспарухово“ е представено Удостоверение рег. № ЕО-АС-001289АС_001АС/26.11.2024 г. /л. 3 от преписката/, в което е посочено, че при наличие на удостоверение за търпимост, всички предходни документи свързани със законността на част от сградата губят своето действие. На 09.12.2024 г. Областният управител на област с административен център Варна е издал оспореното в настоящото производство писмо № РИ-23-9400-13/10/09.12.2024 г., с което административният орган е приел, че двете сгради с [идентификатор] и 10135.5505.61.2 са търпими, съгласно Удостоверение за търпимост № АУ104890ВН_001ВН, съответно липсват правните основания за провеждане на процедура по продажба на [ПИ]. По искане на жалбоподателя е допуснато изготвянето на две съдебно – технически експертизи. От заключението на вещото лице инж. А. П. се установява, че към 1952 г. за [ПИ] е действащ Регулационен план, одобрен със заповед № 806/1944 година. След регулационния план от 1944 г. е разработен регулационен план, одобрен със Заповед № 2851/1958 г., след това Регулационен план, одобрен със Заповед № 115/1978 г. и ПУП-ПРЗ за УПИ ХХII-62, кв. 89, за 28-ми м.р., одобрен със Заповед № Г-170/19.06.2014 г. на зам. кмета на Община Варна, отнасящ се за съседен на процесния имот. Вещото лице дава заключение, че по РП от 1944 г., действащ и към 1952 г., процесният имот представлява парцел III-834 в кв. 125 с площ 295 кв.м., отреден за жилищно строителство. Към настоящия момент е действащ РП от 1978г. за р-н „Аспарухово“, където процесния имот е с пл. № 1296 и попада в парцел, отреден за детска площадка. При изменението на плана с ПУП-ПРЗ от 2014 г., процесният имот е с пл. № 61 и попада в УПИ XXIII, кв. 89, отреден за детска площадка. Според експертизата строежът е разрешен като временен строеж, тъй като в градоустройствения план от 1978 г. имотът е част от парцел, отреден с РП за обществено ползване, където са допустими само временни строежи. Съгласно чл. 148 от ППЗТСУ и чл. 49 от ЗУТ само временни строежи са допустими в имоти, отредени за мероприятия на държавата и общините. Вещото лице дава заключение, че построената през 1952 г. сграда и навес са изградени в парцел III-834 в кв. 125 и по конфигурация и местоположение в парцела не са идентични с временната сграда, одобрена с плана за изграждане. Проектираната временна сграда не е идентична и със съществуващата жилищна сграда с [идентификатор] към настоящия момент, поради различна конфигурация и местоположение в имота. Според експертизата разделянето на сградата в КК на гр. Варна на сграда с два идентификатора ••••• и ••••••••отговаря по конфигурация и площ на изграденото в момента на място. В съдебно заседание вещото лице прави уточнение, че изводът за това, че не е налице идентичност между сградата и навеса и одобрената за изграждане сграда е направено въз основа на нарисуваната върху молбата сграда – Приложение № 5 към СТЕ и л. 26 от административната преписка, която е нещо като „виза“. Допълнително уточнява, че не може с категоричност да заяви идентична ли е сградата, находяща се в момента в имота с тази, която е разрешена да се построи през 1952г., предвид разликата в границите на имота по различните планове. От заключението на вещото лице инж. Ц. Н. по втората съдебно-техническа експертиза, се установява, че западната граница на имота, към [улица]не е търпяла промени, че е налице частична идентичност на сградата, не и на навеса, отразени в плана от 1958г. и сградите в [ПИ] по КК, както и че за имота не е налице подробен устройствен план, освен Регулационния план от 1975г., съгласно който имотът попада в отреждане за детска площадка. Към заключението са приложени комбинирани скици, отразяващи констатациите на вещото лице според всички действащи за имота планове от 1950г. до настоящия момент. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

–

Оспореният акт е издаден от Областен управител на област Варна, който съгласно чл. 44 ал. 3 от ЗДС е компетентният орган, в чийто правомощия е да издава актове с вида и характер на оспорвания. Оспореният отказ е мотивиран и формално отговаря на изискванията на чл. 59 ал. 1 от АПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че актът е издаден в противоречие с приложимия материален закон.

–

Съгласно чл. 44 ал. 3 от ЗДС продажбата на земя или съответни идеални части от земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг по ред, определен с Правилника за прилагане на закона за държавната собственост /ППЗДС/, като продажната цена се определя по реда на последния. Без значение е дали лицето е придобило правото на строеж върху земята и само е построило сградата или лицето е придобило собствеността върху сградата на първично /оригинерно/ или вторично /деривативно/ правно основание.

–

Разпоредбите на чл. 84 и чл. 85 от ППЗДС, регламентират необходимостта от подаването на молба до областния управител, необходимостта от прилагане към молбата на посочените в чл. 84 ал. 3 от ППЗДС документи, въз основа на които областният управител издава заповед, в която определя купувача, имота, който се прехвърля, цената и дължимите данъци, такси и режийни разноски.

–

По делото бе установено, че по молба на Х. С. А. от 03.09.1951г. му е разрешено в собствения му парцел III-834, кв. 125, да построи къща до 55 кв.м. като временен строеж. Върху молбата е посочено местоположението на строежа – на западната граница на имота, граничеща с улицата. Видно от приложения нотариален акт /л. 24-25 от адм. преписка/ Х. А. е закупил 295 кв.м. от парцел III, кв. 125, целият с площ от 1350 кв.м. от приложените към двете заключения на вещите лица извадки от действащите планове, се установява, че парцел III е отреден по РП от 1944г. за площад. Съгласно чл. 45 от Закона за планово изграждане на населените места - в имотите, отредени за мероприятия по улично-регулационния план се допуска извършването на временни строежи и ремонти. Съгласно § 191 от ППЗПИНМ, за строителство на временни постройки не се изисква разрешение за строеж, а само документ за собствеността на имота и скица-копие от дворищнорегулационния план за собствеността на парцела. В този смисъл съдът намира, че сградата, отразена в [имот номер] по РП от 1958г. като полумасивно жилище е законна, предвид възможността, която законът, действащ по това време, дава за това да се строят временни жилищни сгради.

–

Спорният въпрос е дали сградата, построена през 1952г. е същата, находяща се в момента в имот, съставляващ ПИ с [идентификатор]. 5505.61 по КК на гр. Варна. В представения в хода на административното производство [нотариален акт] том CXV дело 26205/20.12.2022г. на СВ, с който жалбоподателят Х. се легитимира като собственик на законно построената сграда в имота, същата е индивидуализирана с площ от 127 кв.м. и РЗП 141 кв.м, което е видно и от приложената към акт скица № 15-801257-18.07.2022г. Този нотариален акт е приложен към заявлението, с което Х. е инициирал покупката на земята - № РИ-23-9400-13/28.07.2023г. Впоследствие е извършено разделяне на сградата в кадастралната карта, като постройката, така както е описана в нотариалния акт и отразена в КК, е разделена на две части, като едната – с площ 53 кв.м. е отделена като жилищна с [идентификатор] и втората – като гараж с площ 74 кв.м. с [идентификатор].

–

От приетата по делото втора СТЕ, както и обясненията на вещото лице Н. в съдебно заседание се установява, че няма идентичност между полумасивната сграда, построена и заснета в РП от 1958г. в [имот номер] и тази, заснета в КК в [ПИ], което е онагледено на комбинирана скица 8 към експертизата. Сградата, построена през 1952г. е отразена в тези си размери във всички планове – кадастрални и регулационни до 1984г. В комбинирана скица 10, където са нанесени всички планове, сравнена с комбинирана скица 5, където са КП от 2000г. и действащата КК е видно, че сградата от 1952г. вече към 2000г. не е в същите размери и конфигурация, както тази, заснета в регулационния план от 1958г.

–

Предвид това, съдът намира, че приложените по делото Удостоверение за търпимост рег. № АУ104890ВН_001ВН - за търпимост на жилищна сграда и гараж с обща площ 127 кв.м. и РЗП 141 кв.м. в ПИ с [идентификатор], както и Удостоверение за факти и обстоятелства рег. № АУ082949АС_001АС – за законност на сграда с [идентификатор] с площ 53 кв.м., както и последващото писмо от Главния архитект на район „Аспарухово“ рег. № РИ-23-9400-13/9/26.11.2024г. относно удостоверяваните в тях факти относно законността на сградата, не касаят сградата, построена през 1952г., тъй като тази сграда не съществува във вида, в който е построена.

–

Следва да се отбележи, че ако сградата съществуваше, дори и ремонтирана, но в същия обем и размери, това, че е разрешена като временен строеж не я прави незаконна и би дала възможност на собственика й да се възползва от правата по чл. 44 ал. 3 от ЗДС и чл. 84 ал. 1 от ППЗДС. Фактът, че тази сграда не съществува и на нейно място е изграден друг строеж, не дава право на собственика на сградата да се възползва от привилегията да закупи без търг земята, върху която е построена сградата. Поради това съдът намира, че отказът на Областният управител да откаже провеждането на процедурата по закупуване на ПИ с [идентификатор] е законосъобразен и жалбата срещу него като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Цитирани разпоредби

16