Решение № 277 от 20.4.2023 г. на Районен съд - Пещера по дело № 964/2022 г.

Районен съд - Пещера20.04.2023 г.докладчик Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова

Диспозитив

УНИЩОЖАВА на основание чл. 56 от ЗН в полза на „Ш.Б“ ЕАД с ЕИК 831915840, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."•" №48, • офиси, ет.8, постановения с определение № 208 от 29.04.2022 г. по ч.гр.д. № 567/2022 г. на РС Пещера, вписано в особената книга на съда под № 9, отказ на А. Ю. А. с ЕГН: ••••••••••, град Пещера, ул. „•“ № 13, от наследството на майка му А.И А.а, ЕГН: ••••••••••, починала на 23.04.2022 г. ОСЪЖДА А. Ю. А. с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: град Пещера, ул. „•“ № 13, за заплати на "Ш.Б" ЕАД с ЕИК 831915840, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."•" №48, • офиси, ет.8, сторените разноски по делото в размер на 2242, 08 лв. Решението м о ж е да бъде обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - Пазарджик. Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________

Мотиви

РЕШЕНИЕ

№ 277

гр. Пещера, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Павлова- Стоименова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20225240100964 по описа за 2022 година Постъпила е искова молба от „Ш.Б“ ЕАД с ЕИК 831915840, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."•" №48, • офиси, ет.8, представлявано от Изпълнителен директор Камелия Славейкова, действащо чрез АД „Добрилов, Николов, П. и СИЕ“, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „•" № 20-22, ет. 1, офис 1, телефон за контакт: 0892 456 700, против А. Ю. А. с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: град Пещера, ул. „•“ № 13, с основание чл. 56 от ЗН.

Твърди ищецът, че от удостоверение с изх. № 558 от 29.04.2022 г., издадено по частно

гражданско дело № 567 по описа за 2022 г. на Районен съд - Пещера било видно, че на 29.04.2022 г. под № 9 в особената книга на съда е вписан, извършения от ответника отказ от наследството, останало му след смъртта на майката му. Считат настоящата искова претенция за допустима, поради подаването й в предвидения по чл. 56, ал. 2 от ЗН преклузивен едногодишен срок от узнаването на отказа.

Твърди, че със Заповед № 219 от 23.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 712 по описа за 2022 год. Районен съд- град Пещера, е разпоредено длъжникът А. Ю. А. с ЕГН: •••••••••• да заплати на кредитора „Ш. Б.“ ЕАД с ЕИК 831915840 следните суми: 40 000 лева /четиридесет хиляди/, главница по Запис на заповед, ведно със законна лихва за периода от датата на депозиране на заявлението в съда /22.06.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението; 800 лева /осемстотин/ - държавна такса; 2520 лева / две хиляди петстотин и двадесет/ - адвокатско възнаграждение.

Неизплатеното задължение, произтичало от редовен от външната страна документ по чл. 417, т. 10 от ГПК, представляващ Запис на заповед, издаден от длъжника в полза на кредитора на 17.10.2019 г. в град София за сумата от 40 000 лева, с падеж - на предявяване, осъществено на 03.06.2022 г. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист № 178 от 23.06.2022 г. За принудително събиране на сумите, предмет на издадените Заповед № 219 от 23.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от № 178 от 23.06.2022 г., по молба на „Ш.Б" ЕАД с вх. № 17137 от 06.07.2022 г. било образувано изпълнително дело № 556 по описа за 2022 г. на ЧСИ Д. С., с район на действие Окръжен съд – Пазарджик. С Покана за доброволно изпълнение, връчена на 26.07.2022 г. ответникът бил поканен да изпълни задълженията си към взискателя в двуседмичен срок от получаването й. До настоящия момент погасяване на гореописаните задължения в полза на ищеца не е извършено.

По образуваното изпълнително дело с постановление с изх. № 16072 от 21.07.2022 г. съдебният изпълнителен е наложил на 21.07.2022 г. възбрана на идеални части от следните недвижими имоти, придобити от ответника по наследство след смъртта на неговата майка А.И А.а, а именно както следва: 1/144 идеални части от УПИ IV-571 в квартал 30 по плана на с. Лозен, общ. Септември, обл. Пазарджик, ; 1/144 идеални части от УПИ V-571 в квартал 30 по плана на с. Лозен; 1/144 идеални части от УПИ III-307, в квартал 13 по плана на с. Лозен; 1/144 идеални части от УПИ XV-307 в квартал 13 по плана на с. Лозен, ; 1/144 идеални части от УПИ V-307 в квартал 13 по плана на с. Лозен, ; 378 кв.м.ид. от съсобствен УПИ III -307, 570 в квартал 13 по плана на с. Лозен.

На 26.07.2022 г. за заплащане на паричното задължение, предмет на изпълнително дело № 556 по описа за 2022 г. на ЧСИ Д. С. съдебният изпълнителен е наложил възбрана и на идеални части от недвижими имоти, придобити от ответника по наследство от покойната му майка, а именно както следва: 1/6 идеални части от самостоятелен обект на правото на собственост с идентификатор № 56277.501.267.1.2 представляващи 21 кв.м. административен адрес: гр. Пещера, п.к. 4550, ул. „• I" № 13, ет. 2, ап. 2, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, и 1/6 идеални части от самостоятелен обект на правото на собственост с идентификатор № 56277.501.267.1.3, представляващи 3.67 кв.м. административен адрес гр. Пещера, п.к. 4550, ул. „• I" № 13, ет. 0, обект 2, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност.

След налагане на възбраните е установено че с Определение на РС Пещера № 208 от 29.04.2022 г., постановено по частно

гражданско дело № 567 /2022 г. на Районен съд - Пещера в особената книга на съда е вписан извършения от ответника отказ от наследството, останало след смъртта на А.И А.а, ЕГН: ••••••••••, починала на 23.04.2022 г. По образуваното изпълнително дело съдебният изпълнител не открил имущество, с които вземането на ищеца може да бъде удовлетворено.

Установява се и че ответникът е едноличен собственик на търговско дружество "Р.Т" ЕООД с ЕИК: 202881621, но с Решение № 29 от 09.05.2022 г., постановено по т.д. № 30 по описа за 2022 на Окръжен съд- Пазарджик дружеството е обявено в несъстоятелност с начална дата на несъстоятелността от 31.12.2021г. Ето защо не могат да се удовлетворят от притежаваните дружествени дялове.

От Писмо с вх. № 18199 от 14.07.2022 г., депозирано от ТД на НАП - Пловдив се установява, че А. А. няма декларирани движими вещи. От приложената към писмото Справка - Данни за осигуряване по ЕГН за период от 01.01.2022 г. до 31.07.2022 г. се констатира, че ответникът считано от април месец 2022 г. няма трудови договори, а от май месец 2022 г. е прекратено и осигуряването за работещи без трудов договор. От Справка за здравноосигурителен статус на ответника е видно, че към настоящия момент той е и с прекъснати здравноосигурителни права.

Установява се, че ответникът има и публични задължения в общ размер на 4588.15 лв. /четири хиляди петстотин осемдесет и осем лева и петнадесет стотинки/. От справка № 940648/27.07.2022 г., издадена от Служба по вписвания се установява, че срещу ответника има образувани и други изпълнителни дела /ИД № 514/ 2022 г. и ИД № 484/2022 г. и двете по описа на Д. С./, по които също има наложени възбрани за удовлетворяване на вземанията на кредитор на ответника в лицето на „Ю. Б." АД.

Поради изложеното считат, че притежава качество на кредитор на отказалия се от наследството на майка си ответник с установено със Заповед № 219 от 23.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист вземане. Предвид липсата на налично имущество в патримониума на ответника счита че към настоящия момент е в невъзможност да удовлетвори своето вземане. Твърди че били налице всички изискуеми по чл. 56 от ЗН предпоставки за унижощаване в негова полза извършения от ответника отказ от наследство, останало му след смъртта на покойната му майка.

Формулира петитум да се унищожи в полза на „Ш.Б“ ЕАД с ЕИК 831915840, извършения от А. Ю. А. с ЕГН: •••••••••• отказ от наследство, останало му след смъртта на покойната му майка А.И А.а с ЕГН: ••••••••••, починала на 23.04.2022 г., който отказ е вписан на 29.04.2022 г. на основание Определение № 208 от 29.04.2022 г., постановено по частно

гражданско дело № 567 по описа за 2022 г. на Районен съд - Пещера в книгата за откази от наследство, водена при Районен съд - Пещера с пореден номер 9.

Прави доказателствени искания и претендира разноски. В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Твърди единствено, че чл. 56, ал. 1 от ЗН изисквал ищецът да бъде кредитор на ответника към датата на отказа от наследство, а това не било така. Безспорен бил фактът, че ответника А. Ю. А. се е отказал от наследство на неговата майка А.И А.а. Ищецът бил станал кредитор на ответника след датата 23.06.2022 год., когато по силата на Заповед № 219 от 23.06.2022 год., за изпълнение на парично задължение, постановена по ч. гр. дело № 712 от 2022 год., по описа на Районен съд гр. Пещера, въз основа на която е издаден изпълнителен лист № 178 от 23.06.2022 год., вземането е установено, по основание и размер, със съдебен акт, и е станало ликвидно и изискуемо. Тоест, ответника е направил отказ от наследство, почти два месеца преди ищеца да му стане кредитор. С оглед на изложеното счита, че не е изпълнен фактическия състав на чл.56, ал.1 от ЗН. Поради което, отказът от наследство на А. Ю. А. не следва да бъде унищожен, по отношение на „Ш.Б" ЕАД и моли да се отхвърли иска.

Не прави доказателствени искания и претендира разноски. Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл.56 от ЗН.

От събраните по делото доказателства се установява, че по ч.гр.д.

№712/2022г. на РС Пещера са издадени Заповед № 219 от 23.06.2022 год., за изпълнение на парично задължение, и изпълнителен лист № 178 от 23.06.2022 год., за следните суми: 40 000 лева /четиридесет хиляди/, главница по Запис на заповед, ведно със законна лихва за периода от датата на депозиране на заявлението в съда /22.06.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението; 800 лева /осемстотин/ - държавна такса; 2520 лева / две хиляди петстотин и двадесет/ - адвокатско възнаграждение. Заповед за незабавно изпълнение от дата 23.06.2022г. са връчени на ответника на 26.07.2022г. от ЧСИ Д. С.. Установява се по делото и че е направен от ответника отказ от наследство от наследство, останало му след смъртта на покойната му майка А.И А.а с ЕГН: ••••••••••, починала на 23.04.2022 г., който отказ е вписан на 29.04.2022 г. на основание Определение № 208 от 29.04.2022 г., постановено по частно

гражданско дело № 567 по описа за 2022 г. на Районен съд - Пещера в книгата за откази от наследство, водена при Районен съд - Пещера с пореден номер 9.

Приети са по делото писмени доказателства, установяващи образувани изпълнителни производства срещу ответника А. Ю. А.. Настоящия състав е разпределил доказателствената тежест с определението си за насрочване на делото, като в първото по делото открито заседание е изменил същото и е указал на ответника, че носи тежестта да докаже, че разполага с имуществено, с което да удовлетвори ищеца. В тежест на ищеца е да установи че е кредитор на ответника. В случая не е необходимо доказване на знание у ответника, тъй като настоящия иск се явява специален по отношение на иска по чл. 135 от ЗЗД.

В настоящия случай ответникът не е въвел твърдение, че притежава друго имущество достатъчно да удовлетвори ищеца, нито е оспорил твърдението на ищеца, че не притежава друго имущество, нито е въвел някакви твърдения, че притежава имущество (недвижимо или движимо) достатъчно за удовлетворение вземането на ищеца. Следва да се посочи, че при предявен иск с правно основание чл. 56 ЗН в тежест на ответника е да установи наличието на достатъчно имущество за удовлетворяване на кредитора, ако твърди наличие на такова. Ищецът не би могъл да знае със сигурност какъв е активът на имуществото на неговия длъжник, за да може по категоричен начин да докаже пред съда, че е недостатъчен. Затова, от страна на същия е достатъчно да се твърди отрицателният факт – невъзможност за удовлетворяване от имуществото на длъжника. Ответникът би могъл да възрази, че притежава достатъчно имущество за удовлетворяване на кредитора и, ако въведе такива твърдения, негова е тежестта да ги установи пред съда. Дори при уважен иск по чл. 56 ЗН, в рамките на самия изпълнителен процес длъжникът би могъл да направи избор кое от имуществата си да предложи за удовлетворяване на кредитора (т. е., при наличие на достатъчно друго имущество, изпълнението може да се насочи върху него, а не, непременно, върху наследственото имущество по унищожения спрямо кредитора отказ от наследство) – в този смисъл е и практиката Определение № 402 от 27.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1693/2020 г., I г. о., ГК, решение № 1281 от 21.01.2009 г. по гр. д. № 5578/2007 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 489 от 22.04.2008 г. по гр. д. № 2220/2007 г. на ВКС, V г. о.

Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът нямал качество на кредитор. Съдебната практика приема, че не е нужно това да е станало преди отказа, достатъчно е да се легитимира като такъв, като кредитор на ответника / виж решение № 1281 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5578/2007 г., II г. о., ГК/. В настоящия казус ищецът се легитимира като кредитор с издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от дата 23.06.2022г., връчени на ответника на 26.07.2022г. от ЧСИ Д. С., като няма данни заповедта да е оспорена, поради което същата е влязла в сила. Предвид на което изводът е че ищецът е кредитор на ответника.

Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен, като се отмени отказът от наследство, направен от ответника и по този начин се даде възможност на кредитора да събере вземането си от наследственото имущество на ответника. Не следва да се забравя, че това решение има действие само между страните по делото и че ако длъжникът има друго имущество, достатъчно за удовлетворяване на кредитора му, той може да го предложи за изпълнение на паричното си задължение.

Предвид изхода на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените разноски. По делото не е направено възражение по отношение размера на адвокатското възнаграждение, представен е списък на разноските, като след като съобрази наличните по делото писмени доказателства за направени разходи, намира че претенцията за разноски е основателна до размер от 2 242, 08 лв.

Мотивиран от горното съдът

Цитирани разпоредби

8