Решение № 144 от 23.3.2022 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 53/2022 г.

Производството по делото е образувано с жалба на „Н.“ ЕООД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. П., ул., , Р. О.“ №, , представлявано от управителя си Н. Т. С, чрез адвокат Г.Д. гр. София, против Наказателно постановление № К-0052849/28.10.2021г. на Е. М. Г. - Директор на Регионална дирекция гр. София към Главна дирекция, , Контрол на пазара, , при Комисията за защита на потребителите, с което за допуснато нарушение по чл.72 от Закона за защита на потребителите, на основание чл.212 ЗЗП е наложена, , имуществена санкция, , в размер на 5000 /хиляда/ лева. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, и следва бъде отменено, тъй като е издадено при съществени процесуални нарушения на материалния закон, недоказаност на нарушението. Освен това описаното в него нарушение не отговаря на обективната истина. Алтернативно се подържа становище за приложение на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят не изпращат представител, не взема становище по същество на делото. Административнонаказващият орган чрез адв. Чорбаджийски намира, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Районна прокуратура – Благоевград не изпращат представител и не изразяват становище по същество. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното: Във връзка с постъпилата с постъпила в Комисия за защита на потребителите /КЗП/ жалба от г-жа И. Д. П. с вх.№ С-03-2020 от 01.04.2021г и изпратена писмена покана на 19.04.2021г., лично в офиса на КЗП, находящ се в гр. Б., ул., , Т. А., , №, ет. се яви управителя на, , Н., , ЕООД. При извършената проверка на 19.04.2021г., е установено, че на 18.01.2021г жалбоподателката е закупила от производителя, , , Н., , ЕООД, , детско легло с форма на, , Къщичка, , , за което е издадена фактура№2339. При извършената проверка е установено, че производителя, , Н., , ЕООД управлява и стопанисва интернет сайт: nisatoys.eu, на който се рекламират произвежданите и предлагани за продажба детски легла и дървени играчки. При извършената проверка на 19.04.2021г. е установено, че, , Н., , ЕООД, , произвежда и предлага за продажба четири типа детски легла: детско креватче, детско легло с форма на, , Къщичка, , легло къщичка двуетажно, , Монтесори, , двуетажно легло спалня, единично легло, , Монтесори, , . Търговецът, , Н., , ЕООД е декларирал писмено пред КЗП, че е производител на предлаганото за продажба детско легло с форма на, , Къщичка, , без да е извършил дейности по оценяване и удостоверяване на съответствието им нормативно установените изисквания за безопасност, с което е нарушил чл.72 от Закона за Защита на потребителите. Нарушението е констатирано с протокол №К-2710025 от 19.04.2021г. и е съставен акт№К-0052849 от 16.07.2021г. за нарушение по чл. 72 от Закона за защита на потребителите. Въз основа на така съставеният АУАН и на останалите материали по административната преписка е издадено и обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление №К-0052849/28.10.2021г. с което за допуснато нарушение по чл.72 от Закона за защита на потребителите на основание чл.212 от ЗЗП е наложена, , имуществена санкция, , в размер на 5000 /хиляда/ лева. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 28.10.2021г. Изложената фактическа обстановка се установява от разпитаните по делото свидетели Р. и Д., както и от събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетелите, тъй като са логични, последователни, пресъздават пряко възприети от приложените по делото писмени доказателства. Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства. Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно дата, мястото и обстоятелствата около инкриминираното нарушение. При така установената фактическа обстановка, съдът установи от правна страна следното. Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона срок, поради което е допустима, разгледана по същество основателна, по следните съображения: За да е налице нарушение по чл. 72 от ЗЗП производителят (този по смисъла на чл. 69, ал. 2 от ЗЗП ) следва да предлага стоки на потребителите, без за същите да са извършвани на дейности по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност, тоест самото нарушение се състои от два отделни акта – един положителен (предлагане на стока на потребителя) и един отрицателен – неизвършване на действия по оценка съответствието на стоките с нормативно установените изисквания за безопасност. В този аспект и предвид правилата за разпределяне на доказателствената тежест, положителният факт на предлагането следва да се докаже от наказващия орган и това е сторено с представената по делото митническа декларация, а отрицателният факт не подлежи на доказване. В тежест на производителя е да докаже, че е извършил предписаните от закона действия по преценка съответствието на предлаганите стоки с нормативно установените изисквания за безопасност. Изложеното не означава, че в НП е достатъчно единствено да се посочи, че не са извършени действия по установяване съответствието на стоките с нормативно установените изисквания за безопасност. В АУАН и НП следва да бъдат посочени кои са тези изисквания за безопасност, тъй като нормата на чл. 72 по своя характер е бланкетна правна норма и за точното изписване на правната квалификация трябва да бъде посочена и нормата към която тя препраща. Последното е следствие от изискването на процесуалния закон, а именно ЗАНН и по конкретно нормите на чл. 42, т. 4 и т. 5, както и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6. Нормата на чл. 71 от ЗЗП, от своя страна, в своите три алинеи регламентира различни хипотези, а именно за стоки, за които са налице нормативно установени изисквания за безопасност в собствен смисъл (ал.1), стоки, за които са нали стандарти по ал. 2, и стоки, за които такива нормативно установени изисквания в собствен смисъл и стандартите визирани в ал. 2 липсват – хипотезата на ал. 3 на чл. 71 от ЗЗП. В НП не става ясно коя от хипотезите на чл. 71 от ЗЗП е имал предвид административно- наказващия орган, а изписването единствено нормата на чл. 71 от ЗЗП не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 42, т. 4 и т. 5, както и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административно-наказващия орган резултат. Изискването за излагане на мотиви е свързано, както с гарантиране правото на защита на нарушителя, така и с осигуряване възможност за ефективен съдебен контрол. Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт, тъй като по своята същност административно-наказателния процес, като производство имащо за последица евентуалното налагане на държавна принуда, е строго формално и за законосъобразното му провеждане следва да са спазени и съответните процесуални норми, осигуряващи яснота в какво точно се изразява вмененото на лицето нарушение – с фактическото му описание и съответстващата му точна правна квалификация. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Впрочем, в този смисъл следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите. С оглед правилното определяне на наказанието и възможността за упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на констатираното нарушение, административнонаказващият орган следва освен да опише подробно и да събере пълни данни за обстоятелствата, при които е извършено нарушението, да посочи и съответната нему административнонаказателна разпоредба, нещо което в конкретния случай не е сторено, поради което процесното НП се явява незаконосъобразно само на това основание. Това е така, защото описанието на нарушението, доказателствата, които го потвърждават, и законовите разпоредби, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. Предвид изхода на делото и с оглед приетото от съда, че в случая с атакуваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя, и като взе предвид, че в хода на съдебното производство, са сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 630 лв., предвид настъпилите законодателни промени, които към датата на произнасяне на настоящия състав са влезли в сила /ДВ бр. брой: 94, от дата 29.11.2019 г./ намира, че издателят на незаконосъобразния акт, в случая КЗП следва да бъде осъдена да плати сторените по делото разноски. Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Благоевградският районен съд