Решение № 554 от 19.12.2024 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 691/2024 г.

Производството е по реда чл.258 и сл.от ГПК. Със съдебно решение №434/11.04.2024г., постановено по гр.д. №6676/2024г. по описа на РС-Плевен състав на същия съд е оставил без разглеждане искова молба, депозирана от К. П. П., ЕГН ••••••••••, от гр. Плевен, ул. •••, чрез пълномощника й адвокат М. К. от АК-Плевен срещу Етажна собственост на ТЦ Макси, представлявано от Председателя на УС - М.Л.С., с адрес за призоваване гр. Плевен, улица •••, с правно основание чл. 43 ал.1 от ЗУЕС, като недопустима. Срещу така постаноеното съдебно решение е депозирана частна жалба (наименована въззивна жалба) от К. П. П. чрез процесуалния й представител адв. К.. В жалбата се твърди, че първоинстанционното съдебно решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Прави се искане съдът да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане, в алтернативност се прави искане съдът да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи исковата претенция. Моли за присъждане на разноски. В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание въззивният жалбоподател се явява лично и с упълномощения си защитник адв. К., която поддържа въззивната жалба. В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата страна се представлява от адв. Ц.. Излагат се съображения, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което молят съда да го потвърди и да остави подадената въззивна жалба без уважение. Във въззивното производство не са събрани нови доказателства. Плевенски окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт. По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е допустима и редовна. Разгледана по същото същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 43 ал.1 от ЗУЕС, с който се иска съдът да отмени взетите от Управителния съвет от 02.10.2023г. на Етажната собственост на ТЦ „Макси“, находящ се в гр.Плевен, улица „Цар Борис III” № 12А, обективирани в Протокол № 20 решения като нищожни – взети при липса на законна представителна власт, или като неправилни и незаконосъобразни и да присъди направените по делото разноски. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че срокът за обжалване е преклудиран, което е основание образуваното исково производство да бъде прекратено. Съдът е приел, че исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима. Така постановеното от първоинстанционния съд е неправилно, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 130 от ГПК когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба с определение. Срещу така постановеното връщане ищецът може да подаде частна жалба пред по-горестоящия съд, в случая ОС- Плевен. Връщането на исковата молба следва да се извърши от страна на съда при проверката за нейната допустимост и редовност с определение, което се обжалва по реда на чл.274 от ГПК. Именно поради факта, че първоинстанционния съд се е произнесъл с крайния си съдебен акт по допустимостта на иска, то и настоящото производство е било погрешно администрирано в служба „Регистратура“ на ОС-Плевен. Погрешно е образувано и въззивно гражданско дело, вместо въззивно частно гражданско дело по чл.274 във вр. с чл.130 от ГПК, по реда, по който се обжалва връщането на исковата молба, какъвто е и настоящият случай. С оглед гореизложеното, съдът е разгледал подадената частна жалба срещу постановеното съдебно решение в открито съдебно заседание с призоваване на страните, като е счел, че жалбата е депозирана в срок, предвид грешно дадените указания от страна на първата инстанция. Отделно от това, настоящият съдебен състав намира, че изложените в настоящата частна жалба аргументи за неправилност на постановения съдебен акт са правилни. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 и 2 от ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразен акт на управителния съвет (управителя), като молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 14-дневен срок от получаването му по реда на чл. 16, ал. 7. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.5 от ЗУЕС решението на първоинстанционния съд е окончателно. Поради това настоящия въззивен съдебен състав не следва да се произнася по съществото на спора, а единствено по правилността и законосъобразността на оставянето без разглеждане на настоящата искова молба. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.7 от ЗУЕС председателят на управителния съвет (управителят) в 7-дневен срок от провеждането на събранието поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите. Видно от приложеното по делото копие от Протокол №20 от проведено заседание на Управителния съвет на ЕС на ТЦ „Макси“ гр. Плевен решенията, които се обжалват с настоящата искова молба са взети съответно на 02.10.2023г., когато е съставен и Протоколът. От приложено копие на искане от К. П. – ищец в настоящото производство, до Управителния съвет на ЕС на ТЦ „Макси“ гр. Плевен от 16.11.2024г. ищецът е поискал да му бъде предоставено заверено копие от решение, по силата на което е забранен достъпа до тоалетните на етажите на сградата. На дата 22.11.2024г. ищецът е получил копие от Протокол №20 от проведено заседание на Управителния съвет на ЕС на ТЦ „Макси“ гр. Плевен, с което са взети решенията, които се обжалват в настоящото производство от страна на ищеца. Видно от печата за постъпване на исковата молба в служба „Регистратура“ на Районен съд Плевен, същата е депозирана в съда на дата 28.11.2023г., тоест шест дни след получаване на заверен препис от Протокола от проведеното заседание на УС, чиито решения са предмет на оспорване. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че е спазен преклузивният срок, визиран в разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗУЕС, регламентиращ, че исковата молба се подава в 14-дневен срок от датата, на която собственикът е получил акта на Управителния съвет, който оспорва. Сред кориците на делото не са налице данни, че ищецът е получил препис от взетите решения в по-ранен момент, като представеното по делото писмено доказателство за получаването не е оспорено от страните. Поради изложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че искът е допустим. Разпореждането следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на така предявения иск по същество. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.