Решение № 1312 от 2.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1381/2023 г.

Производството е образувано по искова молба на „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК: •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. •••••••, Милениум център, чрез юрк. М. Я., с която са предявени осъдителни искове срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. •••••••, с която са предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 324 636, 56 лева, представляваща половината от изплатените от ищеца суми в общ размер на 649 273, 12 лева /за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - 480 000 лв., ведно с лихви – 132 424, 05 лв. и съдебни разноски – 36 849, 07 лв./, по претенцията на Й. С.а П.а - съпруга, Д.В. П.а -дъщеря, В.В. П. - син, С.В. П. - син - наследници на В.С. П., починал в резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило на 21.11.2015 година, около 17, 40 часа по второкласен път № 82, с посока от София към Самоков, в района на 2.1 км, преди Самоков, при условията на съпричиняване от водачите П. И. П., управляващ л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № •••••••, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищеца„ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, и водача В. Д. С., управляващ товарен автомобил с кран „Уран“, с рег. № ••••••• застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД. Претендира се и законната лихва в размер на 28 720, 40 лв. върху главницата, считано от 14.10.2022 година /датата след изтичане на 30- дневния срок за доброволно плащане/ до 25.07.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Ищецът твърди, че на 21.11.2015 година, около 17, 40 часа по второкласен път № 2-82, с посока от гр. София към гр. Самоков, в района на 2.1 км., преди гр. Самоков, застрахованият при него водач П. П., управлявайки лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № •••••••, на около 2, 100 км преди указателна табела, указваща началото на гр. Самоков, блъснал движещия се пред него в същата пътна лента товарен автомобил с кран „Урал 4320“, с рег. № •••••••, управляван от застрахования при ответника водач В. С.. Вследствие на произшествието настъпила смъртта на возещия се на предната лява седалка в лекия автомобил пътник - В.С.. По случая било образувано НОХД № 275/2017 г. по описа на ОС - София, което приключило с влязла в сила присъда за застрахования при ищеца водач на л.а. П. П.. Излага, че с присъдата водачът на л.а. е признат за виновен при изключително смекчаващи отговорността му обстоятелства. В мотивите си наказателния съд приел, че е налице съпричиняване на престъпния резултат от страна на водача на товарния автомобил. В тази връзка поддържа, че в нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал.3 ЗДвП товарният автомобил се е движил в тъмната част на денонощието, без работещи аварийни светлини и техническа неизправност в задните габаритни светлини и пътепоказатели, което било в причинна връзка с настъпването на произшествието, при което е причинена смъртта на В. П.. В допълнение сочи, че движението по обществен път с технически неизправен товарен автомобил съставлява самостоятелно основание за принос на застрахования при ответника водач към настъпилата смърт. Твърди, че поведението на водача на товарния автомобил представлява 50% от общия обем фактори, довели до настъпване на произшествието и вредоносния резултат. Твърди, че бил осъден и заплатил на наследниците на починалото лице сума в общ размер 649 273, 12 лева. Сочи, че от тази сума на 26.07.2018 година платил главница в общ размер на 440 000 лева и лихви в общ размер 119 687, 80 лева, като на всеки от четиримата наследници на починалото лице (Й. С.а П.а, Д.В. П.а, В.В. П. и С.В. П.) заплатил по 139 921, 95 лв., от които 110 000 лв. – главница и 29 921.95 лв. - законна лихва за периода от 21.11.2015 г. до 26.07.2018 година (съгласно уточнителна молба с вх. № 44105/16.04.2024 година). Излага, че от посочените суми, по банкова сметка на Д.В. П.а, в качеството й на упълномощено с изрично нотариално заверено пълномощно лице, са преведени и дължимите в полза на братята й В. П. и С. П. суми. Ищецът поддържа, че на 09.01.2019 година заплатил допълнително в полза на съпругата Й. П.а сумата от 52 736, 25 лева, от които главница в размер на 40 000 лева и законна лихва в размер на 12 736, 25 лева за периода 21.11.2015 г. - 09.01.2019 година. Сочи, че на 11.05.2020 година заплатил сумата 14 909, 07 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, а на 10.06.2020 година платил сума в размер на 19 200 лева в полза на бюджета на съда. Излага, че към датата на ПТП ответникът е застраховател на гражданската отговорност на съделинквента /водач на товарния автомобил/ по полица № BG/22/1150022008000, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за половината от всички платени суми на наследниците на починалото лице, включващи обезщетение за неимуществени вреди, лихви и разноски в гражданското съдебно производство, по което ответникът бил трето лице-помагач на страната на настоящия ответник. Сочи, че ответникът, въпреки че бил поканен, не е погасил задължението си, поради което претендира осъждането му, ведно със законната лихва. Представя писмени доказателства. Претендира разноските по настоящото дело. Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност, която по аргумент на чл. 197 КЗ /отм./, сочи че е петгодишна, считано от датата на плащането. Поддържа, че претенцията по чл. 86 ЗЗД за законна лихва върху платените от ищеца лихви върху главницата е недопустим и представлява анатоцизъм. Оспорва да е налице съпричиняване на произшествието. Сочи, че произшествието е било технически предвидимо за застрахования при ищеца водач. При своевременна реакция последният имал възможност да спре или намали скоростта в рамките на осветеното пространство и опасната зона за спиране, без автомобила да загуби устойчивост. Водачът на т.а. имал и възможност да коригира траекторията на движение на превозното средство, така че да избегне удара между двете превозни средства. Поддържа, че единствен делинквент е водачът на лекия автомобил, застрахован при ищеца. Оспорва твърдението, че сборът на всичко платено от ищцовото дружество - главници, лихви и разноски, възлиза на сумата от 649 273, 12 лева. Оспорва да дължи възстановяване на половината от заплатеното от ищеца като обезщетение на наследниците на пострадалия при инцидента, включително да дължи заплащане на суми, представляващи платени лихви и разноски в съдебното производство по т.д. №162/2017 г. на Софийски окръжен съд. Сочи, че съгласно чл. 268, т. 10 КЗ /отм./ сумите за лихви и съдебни разноски са изключени от покритието на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато застрахованият не е привлечен в процеса. По аргумент на чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./, доколкото не били присъдени лихви в тежест на застрахованото при него лице - водача на товарния автомобил, оспорва да дължи законна лихва върху размера на присъденото в тежест на ищеца обезщетение. В допълнение излага, че не бил уведомен по реда и в срока на чл.224, ал.1 КЗ /отм./ за настъпване на процесното ПТП, респ. не дължи възстановяване на суми, платени като лихва за периода от 21.11.2015 г. до 26.07.2018 година. Оспорва изцяло акцесорния иск за присъждане на лихва от 14.10.2022 година. По реда на чл.372 ГПК е депозирана допълнителна искова молба от ищеца, с която поддържа исковата молба и представените с нея доказателства и доказателствени искания. Оспорва вземането му да е погасено по давност. Излага, че искът му е регресен и се ползва с петгодишна давност, считано от датата на плащанията, която не била изтекла. Сочи още, че в периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. давностните срокове са спрели да текат съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и § 13 ПЗР към ЗИМ на ЗЗ, обн. ДВ. бр.44/2020 г. В срока по чл.373 ГПК ответникът депозира отговор на допълнителната искова молба, в която поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Съдът е приел за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване фактите за наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между водача на л.а. „Опел Астра“ и ищеца към момента на настъпване на ПТП, а именно 21.11.2015 г., както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между водача на товарен автомобил „Урал 4320“ и ответника към момента на настъпване на ПТП. От приетите и неоспорени от страните писмени доказателства - констативен протокол от ПТП (л.162-166), присъда по НОХД № 275/2017 г. по описа на ОС – София (л.153-161), писмо изх. № 53-00-641/21.05.2024 г. от АПИ (л.220-221), както и от заключението на допуснатата и изслушана САТЕ по делото (л.225-248), се установява, че процесното ПТП е настъпило на 21.11.2015 г., около 17, 40 часа по второкласен републикански път № II-82, с посока от гр. София към гр. Самоков, в района на 2.1 км., преди гр. Самоков, застрахованият при ищеца водач П. П., управлявайки лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № •••••••, блъснал движещия се пред него в същата пътна лента товарен автомобил с кран „Урал 4320“, с рег. № ••••••• управляван от застрахования при ответника водач В. С.. Установява се още, че в автомобила, на предната дясна седалка до водача, пътувал В.С. П., чиято смърт настъпила в резултат на процесното ПТП. Безспорно по делото е, че във връзка с описаното произшествие е било образувано НОХД № 275/2017 г. по описа на ОС - София, което приключило с влязла в сила присъда за застрахования при ищеца водач на л.а. П. П.. Съгласно представената присъда по НОХД № 275/2017 г. по описа на ОС - София водачът на лекия автомобил П. П. е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Като не е реагирал своевременно и адекватно на възникналата в зоната му за видимост опасност – движещ се пред него товарен автомобил и по непредпазливост е причинил смъртта на В.С. П.. На основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1. т. 1, вр. чл. 58а, ал. 4 НК, при наличието на изключителни и многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, му е наложено наказания лишаване от свобода от една година (под най-ниския предвиден в закона предел от 2 години), като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложени за срок от три години. В мотивите си наказателния съд приел, че е налице съпричиняване на престъпния резултат от страна на водача на товарния автомобил, който се е движел с ниска скорост, без включени аварийни светлини съгласно нормата на чл. 22, ал. 3 ЗДвП. Сочи се, че е установена техническа неизправност по осветителната уредба - задните габаритни светлини и пътепоказателите са били неизправни, поради което е прието, че водачът на товарния автомобил не е могъл да изпълни предписанията на чл. чл. 22, ал. 3 ЗДвП, като извършеното нарушение е в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие - в значителна степен е допринесъл за възникването на ПТП. Видно от представеното по делото определение от 02.04.2020 г. по т.д. № 956/2019 г. на ВКС, I т.о. (л.23-24), до касационно обжалване не е допуснато решение от 18.12.2018 г. по гр.д. № 4483/2018 г. по описа на Апелативен съд – София (л.19-22), с което частично е потвърдено решение от 06.06.2018 г. по т.д. № 162/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – ЗК „Л.И.“ АД. Съгласно влязлото в сила решение на САС, ищецът в настоящото производство е осъден да заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 480 000 лв., ведно със законните лихви от 12.11.2015 г. до окончателното изплащане, на наследниците на починалото в процесното ПТП лице, както следва: 150 000 лева по претенцията на Й. С.а П.а – съпруга, и по 110 000 лева по претенциите на всяко от лицата - Д.В. П.а - дъщеря, В.В. П. - син, С.В. П. – син. „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати и съдебни разноски в общ размер на 36 849, 07 лв., от които 19 200 лева за държавна такса за първоинстанционното производство, 15 926, 40 лева – адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 1722, 67 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. От представените по делото преводни нареждания (л.26-32), както и от писмо изх. № 4400/112/20.05.2024 г. от „Юробанк България“ АД (л.249) се установява, че на 26.07.2018 г., с посочено основание - т.д. № 162/2017 г. на СОС, 5 с-в, ищцовото застрахователно дружество е заплатило на всеки от четиримата наследници на починалото лице по 139 921, 95 лева, като сумите са получени на същата дата от Д. П.а (три превода от по 139 921, 95 лева – един, получен в лично качество, и по един за В. П. и С. П. съгласно представено заверено копие от пълномощно – л. 25) и от Й. П.а – един превод от 139 921, 95 лева; на 09.01.2019 година платил сума в размер на 52 736, 25 лева в полза на Й. П.а, постъпила на същата дата по сметка на лицето, с основание – вгд 4483/18 САС, щета 4307295150025; на 11.05.2020 година платил сумата 14 909, 07 лева в полза на адвокатско дружество „Ч.“, с основание - вгд 4483/2018 САС, 12 състав, ТД 162, а на 10.06.2020 година платил сума в размер на 19 200 лева за държавна такса в полза на СОС, по т.д. 162/2017 година. Съгласно представена по делото молба от адв. С. Ч. (л.255), сумата от 14 909, 07 лева е получена по сметка на АД Ч., П. и И.“ на 12.05.2020 г., във връзка с което е приложен платежен документ и извлечение от банкова сметка. С писмо изх. № О-92-12188/14.09.2022 г. (л.38) „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е поканило ЗК „Л.И.“ АД да му заплати в срока по чл. 412, ал. 3 КЗ сумата от 324 636, 56 лева, представляваща половината от изплатените суми от стойността на щетата в общ размер на 649 273, 12 лева. Това писмо е получено от ответното дружество на 16.09.2022 г., видно от приложена товарителница 9102158710/15.09.2022 година (л.39). В отговор, с писмо изх. № 239/09.01.2023 г., ЗК „Л.И.“ АД е уведомило „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, че липсва основание за изплащане на претендираното застрахователно обезщетение, тъй като съгласно приложените по преписката документи процесното ПТП не е причинено вследствие на виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото от ЗК „Л.И.“ АД МПС. По делото е изслушана и приета безспорно от страните съдебно- счетоводна експертиза (л.141-143), според която съгласно приложените платежни документи към исковата молба, от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД на наследниците на починалия В. П. са преведени следните суми: на 26.07.2018 г. - по 139 921, 95 лева в полза на всяко от лицата Д. П.а, В. П., С. П. и Й. П.а и на 09.01.2019 г. сумата от 52 736, 25 лева в полза на Й. П.а. Съгласно експертното заключение, на 11.05.2020 г. ищецът е наредил на Адвокатско дружество „Ч., П., И.а“ сумата от 14 909, 07 лева, а в полза на ОС – София са преведени 19 200 лева на 10.06.2020 година. Вещото лице изчислява, че общия размер на платената от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД сума възлиза на 646 533, 12 лева. Съгласно неоспорената от страните и приета по делото съдебна автотехническа експертиза, процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило на второкласен път от републиканската пътна мрежа № 82, на около два километра и 100 метра преди гр. Самоков, в посока на движение София - Самоков. Сочи, че доколкото не е налична информация за пътни знаци, въвеждащи ограничения за скоростта на МПС, различни от нормативно установените в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за лекия автомобил „Опел Астра“, който представлява МПС от категория В, максимално разрешената скорост в конкретния пътен участък е 90 км/ч, а за товарения автомобил „Урал 4320“ (МПС от категория С), максимално допустимата скорост в същия участък е 80 км/ч. Вещото лице прави извод на база свидетелските показания на водача на лекия автомобил, че скоростта на движение на л.а. „Опел Астра“ преди настъпване на процесното ПТП е от 75 км/ч, а на база анализа на получените деформации от процесния удар, определя скоростта на движение на товарния автомобил „Урал 4320“ на 20 км/ч. В експертното заключение е дадено определение на понятието „опасната зона за спиране“, като е посочено, че това е пътят, който превозното средство изминава от момента, в който неговият водач възприеме възникването на препятствие пред себе си, до окончателното спиране на автомобила. Вещото лице изчислява, че опасната зона на спиране на лекия автомобил при движение с определената скорост от 75 км/ч и в конкретната пътна обстановка е приблизително 62 метра, а тази на товарния автомобил, при скорост на движение от 20 км/ч и в конкретната пътна обстановка, е приблизително 15 метра. В отговор на въпроса относно техническото състояние на товарния автомобил към момента на настъпване на процесното ПТП вещото лице пояснява, че информацията е от приетия като доказателство по делото протокола за оглед на местопроизшествието, в който се съдържа описание и данни за товарния автомобил непосредствено след настъпване на произшествието. Сочи, че стъклата на телата на задните габарити, стопове и мигачи при огледа на процесното ПТП са били счупени и са липсвали, а по вътрешната част на дъното се е виждала натрупана прах. Вещото лице дава заключение, че осветлението и сигнализацията в задната част на товарния автомобил „Урал 4320“ не са били технически изправни към момента на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие. При отчитане на зоната на видимост пред автомобила вещото лице излага, че челната част на лекия автомобил се е намирала на разстояние не по- голямо от 60 метра от мястото на удара към момента, в който неговият водач е имал реална възможност да забележи наличието на автомобил в лентата си за движение. Съгласно експертното заключение участъкът от пътя, на който е настъпило процесното произшествие, е прав и равнинен, като пътното платно е съставено от две ленти на движение - по една за всяка посока, с ширина от по 3, 75 метра, разделени помежду си от бяла прекъсната маркировъчна линия. Сочи, че водачът е управлявал лекия автомобил с включени къси светлини и ако фаровете са регулирани съгласно европейските норми, при ясно време и нормална видимост видимостта пред автомобила е в обхват 50 до 60 метра напред и на около 3, 5 - 4 метра в дясно от десния габарит на автомобила. Вещото лице посочва, че на база мотивите към представената по делото присъда по НОХД 25/2017 г. на СОС, водачът на лекия автомобил е имал възможност да забележи два цилиндрични детайла от оборудването на крана с диаметър около 20 см, боядисани с червена и жълта светлоотразителна боя, в момента, в който товарният автомобил е попаднал в зоната на осветеност от късите светлини на лекия автомобил, т.е. на разстояние не повече от 60 метра. Според вещото лице, от разстояние от около 55 метра пред автомобила водачът на лекия автомобил е могъл да възприеме техническите характеристики на движещото се пред него превозно средство и вида на превозвания товар. Излага, че след отчитане на времето за умствена обработка, технически е възможно водачът на лекия автомобил да възприеме липсата на осветителни тела в задната част на каросерията на лекия автомобил - габарити, стопове, мигачи. Изчислява, че сумарната стойност на времето за умствена обработка на ситуацията от водача е 1 секунда, а времето за реакция на шофьора възлиза на 0, 2 секунди. След анализ на дължината на опасната зона при определената скорост на движение на лекия автомобил, като се отчита движението на товарния автомобил и сумарното време за реакция от шофьора, вещото лице достига до извода, че ако в момента, в който товарният автомобил е попаднал в зоната на осветеност от късите светлини пред фронталната част на лекия автомобил, водачът на лекия автомобил е привел колата в режим на аварийно спиране, процесното ПТП не би настъпило. Според САТЕ от събрания по делото доказателствен материал не може да се направи извод дали водачът на лекия автомобил е предприел маневри за отклоняване/промяна на посоката на движение на лекия автомобил в опит да предотврати настъпването на процесното ПТП. В ОСЗ, праведно на 27.06.2024 г., вещото лице заявява, че ако са работели габаритите на товарния автомобил и са били видими за другите участници в движението, то той е щял да се вижда от разстояние не по-малко от 300 м. Вещото лице обобщава, че непосредствените причини от техническа гледна точка, довели до настъпването на процесното ПТП, са: липсата на своевременна реакция за намаляване на скоростта и спиране от страна на водача на лек автомобил „Опел Астра, “ с peг. № •••••••, при управлението му в конкретната пътна ситуация, както и действията на водача на товарен автомобил „Урал 4320“, с peг. № •••••••, който е управлявал превозното средство в конкретната пътна ситуация с ниска скорост на движение - 20 км/ч, в тъмната част на денонощието, без включени аварийни светлини. От показанията на разпитания по делото свидетел П. И. П., водач на лек автомобил л.а. „Опел Астра“, с peг. № •••••••, които съдът кредитира като логични и непротиворечиви на събрания доказателствен материал по делото, се установява, че на 21.11.2015 г., след 17-18 часа, на свечеряване, шофирал по прав участък от пътя от гр. София за гр. Самоков по обичайния маршрут, по който се прибирал почти всеки ден след работа, като се движел със скорост около 70-80 км/ч. Заявява, че няма ясен спомен, но смята, че било леко започнало да вали. Сочи, че до него на предната седалка се возел починалият В.С., който му бил колега и роднина. Свидетелят излага, че настъпил удар, след който изпаднал в безсъзнание. П. П. дава показания, че автомобилът му бил с включени къси светлините. Счита, че камионът пред него е бил без светлини, тъй като не го е видял. Излага, че проблемът бил и в това, че го осветявали и отпред и отзад, за което намира, че също му е попречило да види товарния автомобил. Уточнява, че едва след като излязъл от комата, му казали в какво се е ударил, тъй като изобщо не бил разбрал какво се е случило в ПТП, нито знаел, че колегата му е починал. Съгласно показанията на разпитания по делото свидетел В. Д. С., управлявал товарния автомобил „Урал 4320“, с peг. № •••••••, през есента на 2015 г. се прибирал от гората, с натоварен камион с дървен материал, шофирайки по главния път от гр. София за гр. Самоков. Сочи, че не помни точния час, но било привечер и се смрачавало. Заявява, че карал камиона плътно вдясно в осевата линия, за да не пречи на движението, ако някой се опита да го изпревари, тъй като карал доста бавно, с около 30 км/ч. Излага, че чул удар, не чул натискане на спирачки, но в камиона било шумно. Сочи, че не могъл да види нищо през огледалото, но спрял и установил, че е станал инцидент – лек автомобил се бил врязал в камиона. Уточнява, че въобще не бил забелязал колата зад камиона и че водачът не се е опитвал да го изпревари. Според показанията на В. С. светлините на товарния автомобил, който управлявал, включително отзад, били напълно изправни и работели. Заявява, че по цял ден работел с камиона и виждал светещите задни светлини. Сочи, че карал камиона на габарити, когато е в гората, a за да е възможно да работи кранът, с който товарел, той трябвало да е включен на габарити. Поддържа, че не можел да изключи светлините, те светели отзад, независимо дали е с включени габарити или светлини. Уточнява, че преди процесното ПТП не са били счупени задните светлини, а при самия удар се е счупил единият габарит от лявата страна, а за другия няма спомен. Заявява, че не бил включил аварийните светлини, защото имал габарити, а аварийните светлини използвал в случай на спиране. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 213 КЗ (отм.), която е в сила към момента на процесното ПТП от 21.11.2015 г. и поради това приложима по настоящия спор (арг. от §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ на 01.01.2016 г., се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ), със заплащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Посоченото правило се прилага и в случите, при които застрахователното събитие е било съпричинено от няколко лица, чиято гражданска отговорност е застрахована при различни застрахователи. В този смисъл е решение № 83 от 22.08.2014 г. на ВКС, I Т. О., съгласно което платилият застраховател по „Гражданска отговорност“ има вземане срещу солидарните със застрахованото лице делинквенти с оглед суброгирането му в правата на застрахования по реда на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) до размера на техния принос. Следователно, ищецът е предявил иск, с който цели да реализира регресните си права в качеството си на заплатил обезщетение застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на независимия съпричинител на застрахователното събитие. За възникване на процесното регресно вземане, е необходимо да се установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между водача на лекия автомобил „Опел Астра“ и ищеца към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие; 2.) наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между водача на товарния автомобил „Урал 4320“ и ответника към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие; 3.) противоправно поведение на водача на товарния автомобил и съпричиняване на вредата; 4.) застрахователят да е встъпил в правата на застрахования срещу съпричинителя на вредата /водач на товарния автомобил/ и неговия застраховател; 5.) размера на заплатеното, както и отговорност на ответника за вредите - по основание и размер; 6.) по отношение на иска по чл.86 ЗЗД - наличие на главен дълг, изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между водача на л.а. „Опел Астра“ и ищеца към момента на настъпване на ПТП, а именно 21.11.2015 г., както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между водача на товарен автомобил „Урал 4320“ и ответника към момента на настъпване на ПТП са приети за безспорно установени по делото. На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Безспорно е по делото, а и от влязлата в сила присъда на наказателния съд се установява, че водачът на лекия автомобил „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ••••••• – П. И. П., при управление на МПС, виновно, като е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, е причинил процесното ПТП. Като не е реагирал своевременно и адекватно на възникналата в зоната му за видимост опасност – движещ се пред него товарен автомобил, е причинил смъртта на В.С. П.. Спорът по делото е относно поведението на водача на товарния автомобил, застрахован при ответното дружество и дали същото е в причинна връзка с настъпилото събитие, съответно в какъв размер е неговият принос. Доколкото гражданският съд не може да се позовава единствено на мотивите на присъдата за факти, които са извън посочените в чл. 300 ГПК, за да обоснове извод за наличие на съпричиняване от друго лице, това следва да бъде установено конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на гражданския процес (Решение № 67 от 15.05.2014 г. по т. д. № 1873/2013 г., Т. К., І т. о. на ВКС). Поради това, независимо, че в мотивите на постановената срещу П. П. присъда е прието наличие на съпричиняване на престъпния резултат от страна на водача на товарния автомобил, посоченото обстоятелство следва да бъде доказано в настоящия процес от страна на ищеца. За да се прецени наличие съизвършителство, следва да се установи дали застрахованият при ответника водач е предприел конкретни действия или бездействия, с които е способствал за появата на вредоносния резултат. Следва да се посочи, че на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съдът намира, че от приетите и обсъдени доказателства се установи, че за произшествието е допринесъл и водачът на товарния автомобил „Урал 4320“. Механизмът на произшествието бе установен от приетата в настоящото производство съдебна автотехническа експертиза, съгласно която поведението и на двамата водачи е станало причина за настъпилото пътно-транспортно произшествие. От една страна, инцидентът се е осъществил поради липсата на своевременна реакция на водача на лекия автомобил, като според експертното заключение същият е имал достатъчно време да види движещия се пред него товарен автомобил и да приведе колата в режим на аварийно спиране, за да предотврати произшествието. От друга страна, водачът на товарния автомобил „Урал 4320“, с peг. № •••••••, е управлявал превозното средство с ниска скорост на движение – (20 км/ч - съгласно експертизата и около 30 км/ч съгласно свидетелските показанията на самия водач), в тъмната част на денонощието, без включени аварийни светлини. С поведението си В. Д. С. е нарушил разпоредбата чл. 22, ал. 3 ЗДвП, предвиждаща, че на водача на моторно превозно средство е забранено да се движи с ниска скорост без включени аварийни светлини. От САТЕ се установи, че включването на аварийните светлини на камиона е било обективно невъзможно, тъй като е съществувала техническа неизправност. Свидетелят В. С. също заявява, че е шофирал без включено аварийно осветление, каквото задължение е имал предвид ниската си скорост на движение. С неоспорената от страните по делото САТЕ е установено още и че осветлението и сигнализацията в задната част на товарния автомобил „Урал 4320“ не са били технически изправни към момента на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, т.е. обективно е било невъзможно да бъдат включени. Съдът не кредитира показанията на свидетеля В. С. в частта, в която сочи, че автомобилът е бил с включени задни светлини по време на ПТП, тъй като противоречат на установеното в наказателното производство, на приетата като безспорна по делото САТЕ, както и на показанията на свидетеля П. П., водач на л. а. „Опел“. В случая от водача на т.а. е нарушена и разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДвП, която задължава при движение през нощта и при намалена видимост, моторните превозни средства да бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер. Следователно, поради нарушаване на посочената разпоредба, възможността за водача на лекия автомобил да възприеме наличие на МПС, движещо се пред него, е била силно ограничена, доколкото видимостта му е била намалена (ПТП е станало в тъмната част на денонощието). Следва да се отбележи, че според вещото лице, ако са работели габаритите на товарния автомобил и са били видими за другите участници в движението, то той е щял да се вижда от разстояние не по-малко от 300 м. С оглед на изложените обстоятелства, съдът намира, че противоправното поведение на водача на тежкотоварния автомобил е довело до съпричиняване на процесното ПТП, респ. настъпилата вреда, макар и в не толкова съществена степен. От изложено следва изводът, че приносът за настъпване на процесното произшествие на водача на л.а. „Опел“, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ищеца, е значително по-голям от този на водача, застрахован при ответника. Поведението на водача на л. а. е бил решаващ за удара и е бил предотвратим при предприемане на съответните действия по своевременно аварийно спиране. Доколкото товарният автомобил не е бил включил аварийните светлини при наличие на законоустановена забрана МПС да се движи с ниска скорост без такива (чл. 22, ал. 3 ЗДвП), както и поради липсата на светлини в задната част на камиона, в разрез с установеното правило на чл. 70, ал. 1 ЗДвП, водачът на товарния автомобил е ограничил възможността на движещия се зад него водач на лек автомобил да го възприеме от по-голямо разстояние и да предприеме намаляване на скоростта и аварийно спиране, с което да не настъпят вреди в резултат на ПТП или те да са с по-ограничен интензитет. Съдът приема, че вредоносният резултат е съпричинен на 70% от поведението на водача на лекия автомобил и 30% от действията на водача на товарния автомобил. Правото на застрахователя по имуществената застраховка да встъпи в правата на застрахованото от него увредено лице срещу прекия причинител или срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ възниква по силата на закона - чл. 213 от КЗ (отм.), при осъществяване на определен юридически факт - изплащане на застрахователно обезщетение за вредите по застраховка „Гражданска отговорност“. Доказа се по делото, че в изпълнение на влязло в сила решение от 18.12.2018 г. по гр.д. № 4483/2018 г. по описа на Апелативен съд – София ищецът е заплатил на наследниците на починалото в процесното ПТП лице следните суми в общ размер на 612 424, 05 лева, от които: за главници 150 000 лева по претенцията на Й. С.а П.а – съпруга, и по 110 000 лева по претенциите на всяко от лицата - Д.В. П.а - дъщеря, В.В. П. - син, С.В. П. – син, както и законните лихви върху тези суми в размер на 132 424, 05 лева. Заплатил е още 19 200 лева за държавна такса по сметка на СОС и 14 909, 07 лева – за адвокатско възнаграждение. Общият размер на заплатеното от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД сума възлиза на 646 533, 12 лева. Решението от 06.06.2018 г. по т.д. № 162/2017 г. на СОС и влязлото в сила решението от 18.12.2018 г. по гр.д. № 4483/2018 г. по описа на Апелативен съд – София са постановени при участието на трето лице помагач на страната на ответника – ЗК „Л.И.“ АД. Поради това, на основание чл.223, ал. 2 ГПК ответникът е обвързан от установеното в мотивите на съдебното решение и то е задължително за него. Следователно в настоящото производство следва да се приемат за доказани обстоятелствата, които са установени в процеса, проведен с участието на двете страни, относно настъпилите вреди и тяхната причинна връзка с вредоносното събитие, размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на наследниците на починалото лице. Съдът не е разгледал направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на товарния автомобил като неотносимо към правния спор, поради което е допустимо това обстоятелство да бъде разгледано по настоящото дело. В случая ищецът е заплатил пълния размер на дължимото в полза на пострадалите лица обезщетение за настъпилите вследствие на процесното пътно-транспортно произшествие неимуществени вреди, в резултат на което на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) ответното застрахователно дружество следва да му възстанови 30% от заплатеното застрахователно обезщетение в полза на наследниците на починалото лице и лихва за забава върху него. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност. За претендираното регресно обезщетение по реда на чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ важи общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от изплащането на застрахователното обезщетение на правоимащото лице. В този смисъл т. 14 ППВС № 7/77 от 04.10.1978 г., Решение № 127 от 18.10.2019 г. по т. д. № 2835/2018 г., Т. К., І т. о. на ВКС и други. В случая обезщетението е изплатено на два пъти - на 26.07.2018 г. и на 09.01.2019 г., а исковата молба е подадена на 25.07.2023 г., поради което не е изтекъл предвидения в закона петгодишен срок. Съдът намира за основателна претенцията за възстановяване на съответната част от направените от ищеца разноски в исковото производство, в което е осъден от пострадалите лица да заплати застрахователното обезщетение. По реда на чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случая разноските са направени в исковото производство от увредените лица, в което застрахователят е бил осъден да заплати дължимото обезщетение. В производството като трето лице – помагач е бил конституиран и ответникът, поради което той също е имал възможността да повлияе на крайния изход на делото и поради това също следва да понесе отговорност за тях в съответния размер. Общият размер на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 646 533, 12 лв., като 30% от тези суми, а именно 193 959, 94 лв. – следва да му бъде възстановена от ответното застрахователно дружество. Поради гореизложените обстоятелства, искът по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) следва да бъде уважен за сумата от 193 959, 94 лв. и отхвърлен над тази сума до пълния претендиран размер от 324 636, 56 лева. По иска по чл. 86 ЗЗД: Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 3 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента е длъжен в 30-дневен срок от представянето на доказателства от застрахователя по имуществено застраховане, встъпил в правата на увреденото лице след плащане на обезщетение на застрахования и предявил претенцията си, да определи размера и да изплати обезщетението или мотивирано да откаже плащане (решение № 165/24.10.2013 г., гр. д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ Т. О.) Безспорно установено по делото е, че ответникът е получил регресната покана на 16.09.2022 г., поради което 30-дневният срок по чл. 213а, ал. 3 КЗ (отм.) е изтекъл на 16.10.2022 година, следователно същият дължи заплащане на лихва за забава за периода от 17.10.2022 г. до 25.07.2023 година (датата на исковата молба), която изчислена по реда на чл. 162 ГПК, съобразно размера на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта, върху сумата от 193 959, 94 лв. възлиза на 16 998, 54 лева, като предявеният иск по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважен частично за тази сума и отхвърлен за разликата до 28 720, 40 лв. Следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва върху главницата от 193 959, 94 лева от датата на исковата молба до окончателното изплащане. По разноските: Ищецът представя списък на претендираните разноски в общ размер на 15 304, 28 лева, от които 12 985, 46 лева – държавна такса (л.9), 1148, 82 лева – допълнително платена държавна такса (л.83), депозити за експертизи - 500 лв. - за САТЕ и 300 лева - за ССчЕ (л. 84), 50 лева - депозит за призоваване на свидетел (л.97), 20 лв. за съдебни удостоверения (л.85, л.214), 300 лева - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът иска присъждане на разноски съгласно представен в срок списък, в общ размер на 950 лева, от които: 500 лева - депозит за САТЕ (л.78), 50 лева - депозит за призоваване на свидетел (л.77) и 400 лева - юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца по съразмерност направените по делото разноски общо в размер на 8802, 57 лева.