Решение № 240 от 3.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 555/2025 г.

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане за възобновяване на осъдения П. Д. П. с ЕГН ••••••••••, подадено чрез Софийски районен съд от адв. С. М.. Искането има следното основно съдържание: При постановяване на присъдата и решениято са допуснати нарушения по чл.348, ал.1, т. 1-3 от НПК, изразяващи се в нарушение на закона, допускане на съществени нарушения на процесуалните правила и налагане на наказание, което е явно несправедливо. Твърди се, че първоинстанционният и въззивният съд неправилно са приели, че действията на П. Д. П. реализират състава на престъплението по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Изключителната дързост като елемент от обективната страна на състава на престъплението по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, която съдът е приел, без да излага никакви мотиви, се изразява в нанасяне на удар по лицето на св. Л. Г.. Така приетото от СРС е изцяло в противоречие с трайно установената съдебна практика. Защитникът сочи, че действията, за които е осъден П., по своето естество могат да се приемат за непристойни, но при тях липсва нарушаването на обществения ред. Твърди се в искането, че прието от СРС и СГС за установено о като факти, не може да се определи като действие, което нарушава изключително грубо обществения ред. Осъденият П. изцяло е изразявал негативното си отношение към възникналия спор на бензиностанцията, обстоятелствата, че е бил физически наранен от служителите на СОТ до степен да се наложи преглед от екип на Спешна помощ. От показанията на свидетелите е видно, че при пристигане на полицейските служители осъденият е седял на земята с поставени белезници от служителите на СОТ. Същият е бил с нанесени телесни увреждания, които се установяват от наличната медицинска документация, които най-вероятно са нанесени от служителите на СОТ и свидетелят, работещ на бензиностанцията. Точно в този момент има вероятност П. да е изпаднал в силен афект, породен от използваната срещу него физическа сила от лица, които не са полицаи и които не са се представили еднозначно, че са служители на СОТ. Това обстоятелство от една страна не е изследвано от съдилищата, въпреки направените искания от защитата в тази насока, а от друга е доказателство, че приетите за извършени последващи действия от страна на П. не са с цел нарушение на обществения ред, а са били изцяло реакция на нанесения му побой. Липсват каквито и да е доказателства, че след изправянето си от земята П. ясно е съзнавал и е имал обективна възможност да различи служителите от СОТ от полицейските служители. Действията му не са целели нарушение на обществения ред, а са демонстрирали несъгласие с факта, че лица, които нямат полицейски функции му нанасят побой до степен да бъде повикан автомобил на Спешна помощ. Защитникът счита, че дори да се приеме наличието на хулиганската проява на молителя, то тя не се отличава с изключителна дързост по смисъла на ал. 2 на чл. 325 НК, тъй като установените по делото фактически положения не сочат непристойната проява на осъдения П. в много груба форма която да е засегнала интересите на обществото и/или личността на пострадалия, упорито да не се е прекратявала, да е изразявала грубо нахалство и/или тежко оскърбление и сериозно да е скандализирала обществото - все белези, които съдебната практика е утвърдила като характерни за това квалифициращо обстоятелство. В случая водещият личен мотив на П. П., породен от възникналия спор и нанесения му побой, краткото времетраене на инцидента и относителната липса на публичност, доколкото в този момент в бензиностанцията не е имало хора, било е късно през нощта, са обстоятелства, които са били подценени при анализа на фактите и са довели до неправилна правна квалификация на деянието. Още повече, че видно от съдържанието на обвинителния акт като непристойно /хулиганско/ е било квалифицирано единствено и само заради произнасянето на обидни дими и нанасянето на удар, за който е твърде спорно дали е извършен умишлено, но това поведение не е получило силен отзвук в бензиностанцията и е било възприето от малък брой присъстващи. Поради това, защитникът счита, че инкриминираната дейност следва да бъде преквалифицирана по основния престъпен състав на хулиганството, а именно - по чл. 325, ал. 1 НК. Освен това се твърди и се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалния закон. Защитникът намира, че първоинстанционният съд е постановил присъдата си без да установи напълно обективната истина, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 13 от НПК. В мотивите си СРС надълго и широко е обсъждал какво е било поведението на подс. П. преди пристигането на служителите на МВР. В хода на съдебното следствие обаче въобще не са изследвани характера и вида на причинените телесни увреждания на подсъдимия. По делото е представено и прието като писмено доказателство съдебно медицинско удостоверение, от което е видно, че по лицето на осъдения са установени множество увреждания В хода на съдебното следствие съдът въобще не е изяснил нито вида и характера на уврежданията, нито евентуалния механизъм на причиняване. Това обстоятелство би оказало влияние при определяне субективната страна на деянието. При изготвяне на мотивите СРС не се е обосновал защо дава вяра на показанията на двамата служители на СОТ - св. Г. и св. С.. Има голяма вероятност същите двама да са нанесли побой над подсъдимия преди идването на полицейските служители. Тези обстоятелства не са изследвани, а е трябвало, доколкото има налични доказателства - СМУ и факта на пристигането на Бърза помощ, от които може да се направи заключение, че подсъдимият е имал сериозни наранявания по себе си. В мотивите не е обсъдено и в хода на съдебното следствие не са изчистени и противоречията свързани с това към кого са били отправяни обидни думи и към кого е била насочена агресията на подсъдимия. В искането се отправя молба за отмяна на присъдата и решението и за оправдаването на подсъдимия в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда, алтернативно на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на присъдата и решението и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за отмяна на присъдата и решението и преквалификация на деянието като такова по чл.325, ал.1 от НК и прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК. В съдебно заседание пред САС страните излагат доводи със следното кратко съдържание: Адв. С. М. защитник на осъдения П. поддържа искането си. Оспорва правната квалификация на деянието и моли наказателното дело да бъде възобновено. Осъденият П. поддържа казаното от защитника си. Твърди, че не е имал за цел да наруши общественият ред. Моли да бъде възобновено делото и да отпадне присъдата му. Прокурорът поддържа, че молбата за възобновяване на производството следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. В последната си дума осъденият моли да бъде възобновено наказателното дело. Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е постъпило в Софийски районен съд на 17. 02. 2025 година. Осъденият П. е получил съобщение за решението на въззивния съд с което е потвърдена първоинстанционната присъда на 02.12.2024 година. Следователно срокът по чл. 421, ал. 3 НПК не е изтекъл към датата на подаването на молбата и П., чрез упълномощения от него защитник има право да атакува по реда на възобновяването влязлата в сила присъда на PC- София. В искането са посочени релевантни основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Компетентен да разгледа това искане е Софийски апелативен съд, тъй като влезлият в сила съдебен акт по чл. 419 от НПК е постановен от районен съд намиращ се в апелативния район на САС. От делото е видно, че с присъда от 21.03.2024 год. на Софийски районен съд, НО, 8-ми състав, постановена по НОХД № 16646 по описа за 2022 г. П. Д. П. е бил признат за виновен в това, че: На 18.12.2021 год., около 01: 55ч., в гр. София, бул. „Европа“, пред бензиностанция „Петрол“, находяща се срещу магазин „Метро“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- отправил неприлични жестове и изрази към служителите на МВР - Л. В. Г., командир на отделение към 09 РУ-СДВР и Л. К. Р. - стажант към СДВР, като им показал среден пръст, казал им „Ще ви ••••••••“ и „•••••••• ми“, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост - нанесъл удар с лявата си ръка, свита в юмрук, в дясната буза на лицето на полицай Л. В. Г., поради което и на основание чл. 325, ал. 2 вр. ал.1 НК, вр. чл.54 НК е бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца. Съдът на основание чл. 66 ал.1 НК отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 години. Така постановената присъда е проверена по жалба на подсъдимия от СГС, който с решение от 29.11.2024 год. на СГС по ВНОХД № 4896/2024 год. я потвърдил, като присъдата е влязла в сила на същата дата, като присъдата на СРС и и решението на СГС не са били проверявани по касационен ред. По същество искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, като също така се явява й частично основателно и причините за това са следните: Твърденията в искането за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. Присъдата на СРС и решението на СГС не страдат от процесуалните пороци, изтъкнати в искането за възобновяване. Двата акта са мотивирани в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК и затова твърдението за липса на мотиви е несъстоятелно. Съдилищата са обсъдили наличните гласни доказателства и са обосновали на кои са дали вяра и на кои не. Неоснователни са доводите в искането за възобновяване за това, че не били обсъдени наведените пред първата инстанция и пред въззивния съд доводи за установяване на авторството и начина на причиняване на телесните увреждания на осъдения. Това обстоятелство не представлява предмет на доказване по делото и не е от съществено значение. Съдилищата са отразили в мотивите си, че е представено и прието медицинско удостоверение за тези увреждане и са отразили факта, че е извикана кола на Спешна медицинска помощ. Тези факти са достатъчни, за да се направи извод, че буйстването на осъдения е принудило служителите на СОТ и МВР да употребят сила и помощни средства за усмиряването му, включително и чрез повалянето на осъдения на земята, което обяснява наличието на тези увреждания. Ето защо може да се направи извод, че разглежданите актове за мотивирани и не е нарушено правото на защита на осъдения. Не са налице основания да се приеме твърдението, че е допуснато нарушение на материалния закон относно твърдението, че поведението на осъдения не било съставомерно, както и че не представлява престъпление от общ характер. Видно от приетата фактическа обстановка П. е бил силно повлиян вследствие консумация на алкохол и поведението му е било скандално и непристойно, като същевременно е представлявало и грубо нарушаване на обществения ред. Обстоятелството, че събитията са се случили нощно време и на бензиностанцията не е имало много хора не променя факта, че осъденият упорито и безпричинно е проявил агресия спрямо свидетеля С., показвал е неприлични жестове, ритал по витрините бензиностанция и накрая предизвикал побой с посочения свидетел. Само появата на служителите от охранителна фирма и поставянето на белезници на П. е преустановило физическите нападки на осъдения, който през цялото време е отправял цинични и неприлични изрази и закани към околните. След появата на служители та полицията той отново отправил неприлични изрази и жестове, този път, към служителите на МВР и ударил по бузата полицай Г.. Затова обосновано е направен правен извод, че поведението на осъдения е непристойно, и че грубо е нарушил обществения ред. Псувните и циничните изрази съпровождащи действията на П. са демонстрирали явно неуважение към обществото и по този начин с поведението си несъмнено той е осъществил основния състав на престъплението хулиганство по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК. Поради тези причини искането в частта касаеща твърдението, че осъденият не е извършил престъпление е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Основателно е искането относно правилната квалификация на деянието по отношение на наличието на квалифициращия признак изключителна дързост. Съгласно Постановление № 2/74 г. на Пленума на ВС: „Изключителна дързост е налице, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени или лични интереси“. Тази дефиниция е утвърдена в съдебната практика. С оглед на задължителните указания, дадени в Постановление № 2/74 г. на Пленума на ВС, съставите на СРС и СГС по настоящето дело не са изложили факти, различни от тези, които изпълват основния състав на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, които да сочат на квалифициращо обстоятелство „изключителна дързост“. От съдържанието на Решение № 169 от 04.04.2011 год. по НД № 1145/2011 г., НК, ІІІ НО на ВКС е видно, че „Грубото нахалство и тежкото оскърбление, посочени в раздел ІІ, точка 2 на посоченото ППВС, като критерии за наличие на квалифициращия белег на престъплението, трябва да се извличат от характеристиката на самите действия на дееца, а не от обекта, към който са насочени те.“ В случаят действията на осъдения са били преустановени преди пристигането на служителите на МВР. Те са го освободили от поставените билизници и тогава са станали обект на циничните обиди, като на един от тях е бил нанесен удар по лицето, след което действията на осъдения са били преустановени. От изложеното се изяснява, че като първата и въззивната са квалифицирали деянието като престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК, те са приложили неправилно материалния закон. Всъщност деянието съставлява престъпление, но по основния състав по чл. 325, ал. 1 от НК, но не й по квалифицирания състав на чл. 325, ал. 2 от НК. Така допуснатото нарушение е отстранимо в производството пред настоящата инстанция, предвид правомощието й по чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК да измени решението и присъдата като преквалифицира деянието за което е осъден П. от деяние квалифицирано като престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК, в такова по чл. 325, ал. 1 от НК. Наказанията предвидени в закона за престъплението по чл.325 ал. 1 НК е лишаване от свобода до две години лишаване от свобода или пробация и обществено порицание. Тъй като П. не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност преди извършване на деянието, като и въз основа на това, че от престъплението не са възникнали имуществени вреди, не са налице пречки за приложението на чл. 78а, ал. 7 НК, с оглед задължителните указания в ТР № 2/2007 г. на ОСНК на ВКС и ТР № 1/2017 г. на ОСНК на ВКС. Поради изложеното настоящата съдебна инстанция е задължена да освободи осъдения П. от наказателна отговорност като му наложи административно наказание глоба. Като отчете обществената опасност на деянието и дееца и съпостави смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства апелативният съд намери, че е налице лек превес на смекчаващите над отегчаващите, поради което определи на П. П. наказание „глоба“ под средния предвиден в закона размер от 3000 лева, а именно в размер на 2500 лева. С оглед на тази корекция искането на защитата касаещо наличието на явна несправедливост на наказанието е безпредметно поради което не следва да бъде разгледано. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК, Софийски апелативен съд, трети наказателен състав