Решение № 309 от 25.3.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 709/2023 г.

Предявени са искове от М. К. П. срещу З. Н. П. за проглА.ване нищожността на саморъчно завещание от 09.02.2021 г., чрез което К. Н. П., починал на 02.05.2022 г., приживе се е разпоредил в полза на ответницата с 1/2 ид. ч. от апартамент № 137, представляващ самостоятелен обект в сграда ид. 10135.2556.6.2.23, разположен в сграда ид. 10135.2556.6.2 с предназначение: жилищна сграда многофамилна, съгласно КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР от 03.08.2020 г., с административен адрес на самостоятелния обект: гр. Варна, район Приморски, ••••••••, състоящ се от: антре, дневна, кухня, спалня, баня-тоалет, тераса със застроена площ 65.41 кв. м, брой нива на обекта 1, предназначение на самостоятелния обект жилище - апартамент, при граници по документ за собственост: ап. 135, ап. 138, ап. 140А, ап.133, при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж: 10135.2556.6.2.24, 10135.2556.6.2.22; под обекта: 10135.2556.6.2.19; над обекта: 10135.2556.6.2.27, заедно с избено помещение № 137, с площ 2.78 кв. м, при граници по документ за собственост: изба 136, избен коридор, изба на С. и И.И., както и 0.5647 % ид. ч. от общите части на сграда ид. 10135.2556.6.2 и от правото на строеж върху ПИ ид. 10135.2556.6, основан на твърдение, че не е написано и подписано от завещателя, по чл. 42 б. "б", вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, евентуално за унищожаване на същото завещание, основан на твърдение, че не е бил способен да завещава, по чл. 43, ал. 1, б. "а" ЗН, евентуално поради грешка, по чл. 43, ал. 1, б. "б" пр. 1 ЗН; евентуално поради насилие, по чл. 43, ал. 1, б. "б" пр. 2 ЗН. Ответницата оспорва исковете. По същество страните поддържат становищата. Претендират разноски и възразяват за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното: Исковете са допустими и надлежно предявени. От представения заверен препис (л. 46) се установява, че е съставено саморъчно завещание от 09.02.2021 г. от К. Н. П., с което той е заявил, че в пълно съзнание на акта т.е. разбирайки акта, се е разпоредил за след смъртта си в полза на ответницата с описания в исковата молба имот. Завещанието е обявено на 12.05.2022 г. (л. 48, гръб). В заключението си (л. 151) вещото лице К. М. приема, че завещанието е написано и подписано от завещателя. И в допълнителното заключение (л. 188), дадено въз основа на друг сравнителен материал, изводът е същият. Заключенията са обективно и компетентно дадени и не са оспорени. Съдът приема, че завещанието е написано и подписано от завещателя. В показанията си свидетелят К. Н., полицейски инспектор, сочи, че завещателят живеел като скитник, употребявал алкохол, но оставал адекватен: разговарял нормално, разпознавал лицата и разбирал, че е в РПУ. Свидетелката Д.Х. сочи, че е виждала завещателя пиян, но не е разговаряла с него (л. 168). Свидетелката В. Ц. излага, че завещателят не бил податлив на внушения, но много разочарован от ищеца, включително заради скандал, при който ищецът го заплашвал с нож в присъствието на свидетелката. Сочи, че никога не го е виждала в безпомощно състояние. Свидетелката Е.Х., майка на завещателя, сочи, че пиел и че прекалявал, но си оставал в съзнание (л. 169). Свидетелката Т. Т., майка на ищеца, бивша съпруга на завещателя, сочи че последният бил постоянно пиян, но разпознавал хората. Излага, че след 2015 г. вече не можел без алкохол и бързо се опивал. От заключението на в. л. д-р Д. (л. 210) е видно, че завещателят е починал от остра интоксикация с метилов алкохол, както и че приживе системно е употребявал етилов алкохол. В заключението си д-р В. (л. 218) приема, че злоупотребата е достигала до синдром на алкохолна зависимост. Въпреки това, не би могло да се приеме, че чрез зависимостта си от алкохола, завещателят е бил принуден да извърши разпореждането. В прокурорските преписки се намират доказателства за упражнявано от завещателя насилие, но не и за заплашване (насилие по терминологията на ЗН), упражнявано спрямо него или за изпадането му в състояние на зависимост или на неспособност да разбира действията си или на грешка. Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Цената на исковете е 25358.30 лв. Минималното възнаграждение е около 2680 лв. Възнаграждение в размер 3000 лв. не е прекомерно. Ищецът следва да заплати на ответницата сумата 3370 лв. разноски по списък. Воден от горното, съдът