Решение № 75 от 8.3.2024 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1656/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена „К.“ EООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, бул. „В.“ №, представлявано от Д. Т. В. против Наказателно постановление № 660888-F670620/09.09.2022 г, издадено от заместник- директор в ТД на НАП София, с което на дружеството-жалбоподател на основА.е чл.182, ал.2 ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в размер на 2700, 73 лева за нарушение на чл.124, ал.2 от същия закон. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Сочи, се че с описаното в НП деяние е осъществен състава на две нарушения, което задължавало наказващия орган да наложи две отделни наказА.я. С налагането на една имуществена санкция дружеството било поставено в невъзможност да разбере кое от двете нарушение му е вменено и санкционирано с НП. Навежда се неяснота, касаеща датата, мястото и действителния нарушител на извършеното нарушение. Поддържа се, че дружеството не извършило описаното нарушение, доколкото същото не съставя отчетните регистри, СД по ЗДДС и не подава същите по електронен път, като същите били подадени от счетоводителката на дружеството. Акцентира се, че издадената фактура № 0000001197/11.05.2022 г. отразена в дневника за продажби за месец 05.2022 г. е анулирана фактура, поради което от дружеството били предприети всички необходими действия за коригиране и отстраняване на допуснатата грешка, включително и подаване на искане за извършване на корекция в данъчен период м.05.2022 г. и правилно отразяване на фактурата. Не било налице и основА.е за налагане на предвидената с чл.182, ал.2 ЗДДС имуществена санкция, доколкото в случая неотразяването на данъчния документ не е довело до определяне на данъка в по-малък размер, като в АУАН и НП не бил отразен какъв е установеният по-малък размер на невнесения данък за м.05.2022 г. Твърди се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН. По изложените съображения се прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление и присъждане на направените по делото разноски. В съдебното заседА.е, дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Т., която поддържа депозираната жалба. Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрисконсулт Младенова, която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Намира за установено извършването на санкционираното нарушение, като подчертава, че в АУАН и НП е посочено ясно дължимият ДДС по процесната фактура, което е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Позовава се на разпоредбата на чл.126, ал.2 ЗДДС, съгласно която при наличието на несъответствия корекциите се извършват в периода, в който грешката е установена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на стрА.те и събрА.те по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: С резолюция П-2200122118182-0РП-001/05.07.2022 г. на свидетелката М. Ц. – инспектор по приходите в ТД на НАП София, офис Благоевград е разпоредено извършване на проверка на „К.“ЕООД. При извършената проверка, Ц. установила, че дружеството е осъществило облагаеми доставки на стоки (е-течности за електронни цигари) на 11.05.2022 г., с което е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 ЗДДС. За тази доставка от страна на „К.” ЕООД е издаден данъчен документ по смисъла на чл.112 ЗДДС – фактура № 0000001197/11.05.2022 г. с ДО 54014, 58 лв. и ДДС 10802, 92 лв. с получател „А.” ЕООД с ЕИК. „К.”ЕООД е подало в установения с чл.125, ал.5 ЗДДС срок справка- декларация с ВХ.№ 01003194973/14.06.2022 г. за данъчен период м.05.2022 г. с деклариран резултат ДДС за възстановяване в размер на 724, 87 лв., посочен в кл.60 от СД. Заедно със справката -декларация са подадени и отчетните регистри по чл.124 ЗДДС. За приемането на справката –декларация и отчетните регистри е съставен протокол с вх. № 0100-3194973/14.06.2022 г. Ц. констатирала, че „К. ” ЕООД не е отразило в дневника за продажби за данъчен период за месец май 2022 г. издадените от него данъчни документи – фактура за продажба № 0000001197/11.05.2022 г. на е-течност за електронни цигари с получател „А.” ЕООД с ДО 54014, 58 лв. и ДДС 10802, 92 лв. Установено е, че неотразяването на издадената от „К.” ЕООД фактура в дневника за продажби за данъчен период м.05.2022 г. е довело до определяне на данъка в по-малък размер за този период. Фактурата била отразена в дневник за продажби и СД през данъчен период м.06.2022 г. Свидетелката Ц. приела, че по този начин „К.” ЕООД е извършило нарушение на чл.124, ал.2, вр. чл.86, ал.2 и ал.3 ЗДДС и е изпълнен състава на чл.182, ал.2 ЗДДС. Резултатите от извършената проверка са отразени в Протокол № П- 22000122118482-141-001/10.08.2022 г. На 07.07.2022 г. дружеството подало до наказващия орган декларация, в която било посочено, че поради настъпило объркване фактура 1197/11.05.2022 г. е коректно осчетоводена при „А.” ЕООД, но не е включена при „К.” ЕООД. Направено е искане за извършване на корекция и отстраняване на допуснатата грешка. При така направените изводи, на 09.08.2022 г. свидетелката Ц., в присъствието на свидетелката Б. и представител на дружеството, съставила срещу последното АУАН № 670620. Актът бил връчен на надлежно упълномощен представител на дружеството срещу подпис, който не обективирал в него възражения. Такива не са депозирА. и в установения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок. Въз основа на АУАН № F670620/09.08.2022 г. при идентичност на описаното нарушение и правна му квалификация заместник – директор в ТД на НАП София издал обжалваното НП, което е връчено на представител на дружеството на 15.10.2022 г. Изложената фактическа обстановка се установява от събрА.те по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показА.ята на разпитА.те от съда свидетели Ц. и Б. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: АУАН № F670620/09.08.2022 г., Договор от 21.07.2014 г., Заповед № ЗЦУ[1]1149/25.08.2020 г., Писмо с изх. № 53-06- 1381/7/14.11.2022 г., Протокол за извършена насрещна проверка № П-22000122118482- 141/001/10.08.2022 г., Резолюция за извършване на проверка от 05.07.2022 г., Пълномощно, Декларация от 017.07.2022 г., Отчет по сметка от 01.06.2022 г., Отчет по сметка от 12.05.2022 г., Отчет по сметка от 29.04.2022 г., Отчет по сметка от 24.05.2022 г., Покана с изх. № 53-06-1285/25.07.2022 г., Възражение с вх. № 53-06-1381/18.08.2022 г., пощенски плик с пощенско клеймо. При установяване на фактическата обстановка по делото, съдът се довери на показА.ята на двете свидетелки, като отчете тяхната последователност и непротиворечивост и подкрепата им от приетите по делото писмени доказателства. Служителките на НАП са незаинтересовА. от изхода на делото, като възпроизвеждат своите преки възприятия за обстоятелства, относими към предмета на доказване. Писмените доказателства, доколкото са относими към предмета на делото и изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред. Обстоятелствата по извършената проверка и направените при нея констатации, касаещи неотразяването на фактура 1197/11.05.2022 г. в регистър „Дневник за продажбите" за м.май 2022 г. и отразяването на тази фактура в последващия данъчен период – м.06.2022 г. се изясняват чрез показА.ята на свидетеля Ц., съставения АУАН, Протокол за извършена проверка, фактура №1197/11.05.2022 г. и дневник продажби на дружеството за м. 05 и м. 06.2022 г. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основА.ята, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни оргА. - АУАН е съставен от инспектор по приходите, съгл. чл.193, ал.2 ЗДДС вр. чл. 7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и т.2.1. от приложената заповед № ЗЦУ- 1149/25.08.2020 г., атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основА.е чл.193, ал. 2 ЗДДС от ръководителя на НАП с т.1.1 на същата заповед. По отношение на допуснато процесуално нарушение, касаещо мястото на извършване на нарушението, съдът споделя задължителните разяснения на АдмС- Благоевград, съдържащи с в Решение №1862/226.10.2023 г. по к.а.н.д. № 445/2023 г. по описа на съда. Съставът на РС – Благоевград намира обаче, че в административнонаказателното производство по издаване на НП е допуснато друго процесуално нарушение, огрА.чаващо съществено правото на защита на санкционираното дружество. В случая актосъставителят и наказващият орган са посочили само, че дружеството- жалбоподател не е включило в дневника за продажби за данъчен период месец май 2020 г., издадената от него фактура № 0000001197 от 11.05.2022 г. Предвид характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие - неизпълнение на регламентираното в закона задължение в рамките на определения за това срок, същото следва да се счита за извършено в деня, следващ изтичането на съответния срок. От избрА.я от актосъставителя и наказващия орган начин на формулиране на словесното описА.е на нарушението не става ясно кога е било довършено санкционираното нарушение– т. е. до кога е следвало субектът да изпълни задължението си, респективно от кога бездействието му се превръща в нарушение. Съгласно чл. 87, ал. 2 ЗДДС всеки данъчен период е едномесечен и съвпада с календарния месец, като на основА.е посочената за нарушена разпоредба на чл.124, ал. 2 ЗДДС – регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Ето защо издадената през месец май фактура – данъчен документ по чл. 112, ал. 1, т. 1 ЗДДС е следвало да се отрази в дневника за м. май до края на този месец. Предвид горното, като дата на извършване на нарушението би следвало да се счита 01.06.2022 г. – т. е. първият ден след изтичане на крайния срок, но това не е отразено в АУАН и НП. Не е отразен и срокът до когато съответната фактура е следвало да бъде отразена в дневника за продажби, а именно – 31.05.2022г., в който случай би могло да се изведе датата на нарушението. Нещо повече в съставения АУАН и издадено въз основа на него НП е отразено, че със СД по ЗДДС вх. № 01003194973/14.06.2022 г. за данъчен период м. 05.2020г дружеството е декларирало резултат - ДДС за възстановяване в размер на 724, 87 лв., като по този начин е увеличена неяснотата за това коя дата приема за дата на извършване на нарушението, а именно дали приема, че това е датата на подаване на посочената СД по ЗДДС. Съставянето на акт за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство, от което зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административно наказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизирА.ят административно наказващ орган със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение, и в наказателното постановление, административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от спазване на императивните разпоредби, уреждащи съдържА.ето им – съответно чл.42 и чл.57 ЗАНН. С така избрА.я начин на формулиране на вмененото на дружеството- жалбоподател нарушение не става ясно кога е извършено същото, като датата на извършване на нарушението не е посочена нито в АУАН, нито в НП. В този смисъл Решение № 904 от 29.04.2022 г. на АдмС - Благоевград по к.н.а.х.д. № 151/2022 г., Решение № 894 от 29.04.2022 г. на АдмС - Благоевград по к.н.а.х.д. № 149/2022 г. и др. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори в НП вмененото на жалбоподателя нарушение да беше описано съобразно изисквА.ята на чл.57 ЗАНН, констатираното от съда съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН не може да бъде сА.рано, тъй като е недопустимо датата на извършване на нарушението да се посочи за първи път от административнонаказващия орган. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед извършване на дължимата се от съда преценка за спазване сроковете по чл. 34 ЗАНН и за приложимия материален и процесуален закон на основА.е чл. 3 ЗАНН. С оглед изложените съображения, съдът приема, че административнонаказателното производство по налагане на административното наказА.е е опорочено, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, съществено засегнали правото на защита на санкционираното дружество и поставили го в невъзможност да разбере, за какво конкретно нарушение е привлечено към административнонаказателна отговорност. КонстатирА.те съществените нарушения на процесуалните правила, засягащи с висок интензитет правото на защита на дружеството-жалбоподател обуславят извод за отмяна на атакуваното НП. При този изход на делото право на разноски възниква за дружеството – жалбоподател, което е представило доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. за производството по а.н.д.1755/2022 г. на РС - Благоевград, в размер на 500 лв. за производство по к.а.н.д 445/2023 г. на АдмС – Благоевград и в размер на 500 лв. в производство по а.н.д 1656/2023 г. на РС – Благоевград, които суми следва да бъдат присъдени в тежест на наказващия орган. Така мотивиран и на основА.е чл. 63, ал. 3, т.2 ЗАНН Районен съд- Благоевград, НО, 7-ми състав