Решение № 839 от 5.2.2019 г. на Софийски градски съд по дело № 15223/2018 г.

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба от В.И. Ц.– ипотекарен длъжник и присъединен взискател по изп.д. №20157850400058 срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 17.09.2018 г. Жалбоподателят твърди, че с постановлението за възлагане имотът не е възложен на наддавача, предложил най-висока цена. За купувач на имота първоначално е обявен жалбоподателят, който – като взискател – изплаща цената по реда на чл.495 ГПК – след извършване на разпределение и влизането му в сила. Постановеното от частния съдебен изпълнител разпределение е обжалвано, с Решение от 12.12.2017 г. СГС го е отменил частично, срещу решението е постъпила жалба и с решение от 20.08.2018 г. САС е оставил жалбата срещу него без уважение, с което разпределението е влязло в сила. Жалбоподателят твърди, че не е уведомен за влизане в сила на разпределението, поради което за него срокът за плащане на определените с разпределението суми не е започнал да тече. Поради това оспорва извода на съдебния изпълнител в обжалвания акт, че срокът е пропуснат и за купувач е обявен наддавача, предложил следващата най-висока цена. Ответникът по жалбата – взискател в изпълнителното производство я оспорва, твърди, че правилно имотът е възложен на следващия наддавач. В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че актът е правилен, защото няма задължение, нито правомощия, да връчва на страните актове на съда, а действието на последните произтича от влизането им в сила. Въззивният съд намира следното: Процесното изпълнително производство е образувано по молба на З.П.Ц.АД за събиране на вземания срещу Г.Б.ООД и И.Ц.Ц.. Изпълнението е насочено срещу имот, собственост на жалбоподателя В.И.Ц., в качеството му на ипотекарен длъжник. Впоследствие ипотекарният длъжник е конституиран като присъединен взискател за свои вземания срещу длъжниците. За имота на ипотекарния длъжник и присъединен взискател е проведена публична продан и за купувач с предложена най-висока цена е обявен жалбоподателят В.И.Ц.. Доколкото същият е и присъединен взискател, е извършено разпределение по реда на чл.495 ГПК, с което е определена сумата, която купувачът следва да внесе – 57325, 97 лв. Разпределението е обжалвано от взискателя Ц. и с решение №8384/12.12.2017 г. н СГС по гр.д. №14928/2017 г. разпределението е отменено, като съдът е извършил ново разпределение и е определил, че цената, която взискателят Ц. следва да внесе, е 36638, 72 лв. Срещу решението е постъпила жалба от първоначалния взискател З.П.Ц.АД. С решение от 20.08.2018 г. по ч.гр.д. №3559/2018 г. САС е оставил жалбата на З.П.Ц.АД без уважение, с което разпределението, извършено от СГС по №14928/2017 г. е влязло в сила. Със съобщение от 11.09.2018 г., връчено на 12.09.2018 г., съдебният изпълнител е поканил наддавача, предложил следващата най-висока цена, да внесе сумата, предложена като цена – 51780 лв. След постъпване на сумата, дължима след приспадане на задатъка, съдебния изпълнител е издал обжалваното постановление, с което е възложил имота на Б.Г., като купувач, предложил и внесъл следващата най-висока цена. Обжалваното постановление е неправилно. Съгласно чл.495 ГПК взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, а ако не внесе тази сума, съдебният изпълнител обявява за купувач наддавача, направил следващото по ред наддавателно предложение. Спорен по делото е въпросът от кога започва да тече двуседмичния срок за внасяне на сумата за купувача-взискател, в случаите когато разпределението влиза в сила от постановяване на необжалваем съдебен акт, който не се съобщава на страните от съда чрез връчване на препис (аргумент от 7, ал.2 ГПК – съдът връчва на страните преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване). По делото няма спор, че на жалбоподателя не е връчен препис от решението на САС, с постановяване на което влиза в сила разпределението. Съдът намира, че в случая следва да се приложат правилата, действащи при други сходни процесуални институти, предвиждащи течение на срок от постановяване на съдебен акт, който не се връчва. Първата аналогия е със срока за изменение на решението в частта за разноските, когато катът е необжалваем. Чл.248, ал.1 ГПК предвижда възможност за страните да поискат решението да се допълни или да измени в частта за разноските – искането може да се отправи в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му. С ТР №06/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че „ съдебният акт, който не подлежи на обжалване, не се съобщава на страните, поради което те сами следва да се погрижат, за да узнаят съдържанието му. Това е мотивирало и законодателя да определи различен начален момент за срока, в който страните могат да поискат изменение на съдебния акт в частта за разноските в зависимост от това дали той подлежи на обжалване или е необжалваем.“ Различен е и срокът, в който правото по чл.248 ГПК може да се упражни – в срока за обжалване, когато актът се съобщава (едноседмичен или двуседмичен) и в едномесечен срок, когато актът не се съобщава. Не е такъв случая със срока за внасяне на сумата, определена с разпределението – той е същия, както срока за внасяне на предложената цена, когато купувачът е трето лице, а не взискател – чл.492, ал.3 ГПК – двуседмичен. Ето защо първата аналогия не е подходяща – тук очевидно законодателят не е предвидил по-дълъг срок, изхождайки от вмененото на страната задължение сама да следи за постановяване на необжалваем акт. Втората аналогия е със срока за обжалване на актовете, постановени в производството по чл.310 и сл ГПК – Бързо производство. Съгласно чл.315, ал.2 ГПК в последното по делото заседание съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му. В този случай началото на течението на срока също не е свързано с връчване на акта. С ТР №12/11.03.2013 г. на ОСГК на ВКС се приема, че срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Ако обаче решението е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 ГПК, срокът започва да тече от връчването на преписи от решението. Това води до извода, че когато не е спазен инструктивния срок, предвиден в закона, за постановяване на конкретния акт, на страната не може да се вмени задължението сама да следи за обявяване на акта, съответно – течението на сроковете да започва от този момент. Подобен е подходът е възприет от ВКС с т.1 от ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС – относно началния момент за срока за предявяване на бъдещия иск – ВКС приема, че срокът тече от постановяване на акта, ако е спазен законовият срок по чл.395, ал.2 ГПК и от връчване на определението за допускане на обезпечението, ако не е спазен срокът за постановяване на акта. Съдът приема, че относно началния момент за срока по чл.495 ГПК следва по аналогия да се приеме разрешението, дадено с ТР №12/11.03.2013 г. на ОСГК на ВКС и ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС – ако е спазен инструктивния законоустановен срок за постановяване на акта, който е необжалваем и с който влиза в сила разпределението – от момента на обявяването му, а ако срокът не е спазен – от връчване на същия. При липса на връчване или данни купувачът да е узнал, следва да се приеме, че срокът не е започнал да тече. При служебна проверка на сайта на САС по номера на делото ч.гр.д. №3559/2018 г. на САС се установява, че делото е образувано на 16.07.2018 г. Срокът за постановяване на съдебен акт по него е едномесечен (чл.437, ал.4 ГПК) и е изтекъл на 16.08.2018 г. Съдебното решение е постановено след този срок – на 22.08.2018 г. Ето защо следва да се приеме, доколкото съдът не е спазил установения в закона инструктивен срок за обявяване на решението, срокът за страната да изпълни задължението по чл.495 ГПК не може да се счита започнал да тече от постановяване на акта, с който влиза в сила разпределението, а същия следва да й бъде връчен или да й се съобщи, че има влязло в сила разпределение. По делото не се установява съдебният изпълнител да е съобщил на жалбоподателя за разпределението и сумата, определена с него, която следва да внесе за имота. Поради това следва да се приеме, че срокът по чл.459 ГПК за жалбоподателя, обявен за купувач, за внасяне на дължимата цена за имота, не е започнал да тече. Това води до незаконосъобразност на извършените от съдебния изпълнител действия по отправяне на покана към купувача, предложил следваща най-висока цена, съответно – издаване на обжалваното постановление за възлагане. По тези мотиви съдът приема жалбата за основателна. Обжалваното постановление за възлагане следва да се отмени.