Решение № 280 от 11.8.2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 368/2022 г.

Предявен е иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ за установяване поредността на удовлетворяване при извършване разпределението на осребреното имущество на длъжника „С.“ АД - в несъстоятелност. Предявен е иск от Н., гр.С. против „С.“ АД - в несъстоятелност, представлявано от управителя на дружеството С.И.Ж. и В. П. М. - временен синдик на „С.“ АД /н. В исковата молба се посочва, че на основание чл.3, ал.1, т.10 от Закона за Н. (ЗНАП), Н. представлява държавата в производството по несъстоятелност, в случаите, в които е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 15 от ЗНАП изпълнителният директор представлява държавата в производството по несъстоятелност, когато държавата е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. Със Заповед № ЗЦУ - ОПР - 7/14.01.2020г. на изпълнителния директор на Н., г-жа В.П. - директор на дирекция „Държавни вземания” в Централно управление на Н. на Н., е оправомощена да представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор, включително и да предявява установителни искове с правно основание чл. 694 от ТЗ. При нейно отсъствие със Заповед № ЗЦУ- ОПР-9/ЗО.01.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, оправомощен да изпълнява задълженията на директор на дирекция „Държавни вземания“ е г-н С.Х. - заместник директор на дирекция „Държавни вземания“. Посочва се, че в законоустановения срок на основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ във връзка с чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ и чл.124, ал.1, във връзка с чл.365, т.4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се предявява настоящия иск за установяване на поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 638 938, 10 лв., дължими въз основа на приложените към молбата за предявяване Справки-декларации с вх. №№ 24002322460/14.08.2020г., 24002333720/14.09.2020г., 24002355065/13.11.2020г., 24002367985/14.12.2020г., 24002379857/14.01.2021г., 24002391365/15.02.2021г., 24002403190/15.03.2021г., 24002414862/14.04.2021г., 24002426496/14.05.2021г., 24002438351/14.06.2021г., 24002449885/14.07.2021г. и 24002461584/16.08.2021г.; Декларации по чл.55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО с вх. № 2400И0446187, подадена за 3-то тримесечие на 2020 г., вх. № 2400И0454995, подадена за 4-то тримесечие на 2020 г., вх. № 2400И0488667, подадена за 1-во тримесечие на 2021г. и вх. № 2400И0509440, подадена за 2- ро тримесечие на 2021г., и Декларации образец 6 вх. №№ 240022008418313 за м. 08.2020 г., 240022009280708 за м.09.2020г., 240022010141882 за м.10.2020г., 240022011008928 за м.11.2020г., 240022100861228 за м. 12.2020г., 240022102609180 за м.01.2021г., 240022102812353 за м. 02.2021г., 240022103973606 за м.03.2021г., 240022104953540 за м. 04.2021г., 240022106726272 за м.05.2021г., 240022107260588 за м. 06.2021г. и 240022107607822 за м.07.2021г., като обезпечени със запори, наложени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от публичния изпълнител при ТД на НАП, офис С.З. с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С210024-022-0076422/18.10.2021 г. и с Постановление изх. № С210024-022-0039464/07.06.2021г., вписани в ЦРОЗ под № 2022020400986 и № 2022020401039. Посочва се, че с Решение № 139 от 07.12.2021г. по т.д. № 1255 по описа за 2021г. на Старозагорски окръжен съд, на основание чл. 632, ап. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „С.“ АД с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление с. К., местност „Я.“ ••• и е открито производство по несъстоятелност срещу търговеца. Със същото решение, вписано в ТРРЮЛНЦ под № 20211207150936 по партидата на длъжника, производството по делото е спряно. Сочи се, че с Решение № 23 от 31.01.2022 г., постановено по посоченото търговско дело, производството по несъстоятелност е възобновено на основание чл.632, ал. 2 от ТЗ. Решението е вписано в ТРРЮЛНЦ на 31.01.2022 г. В исковата молба се посочва, че с молба изх. № М-24-15-360/20#18 от 24.02.2022 г. Н. е предявила публични вземания за данъци, осигурителни вноски и глоби в общ размер на 2 576 342, 74 лв., дължими въз основа на изброените в молбата за предявяване и приложени към нея изпълнителни основания, от които 2 352 428, 70 лв. са обезпечени по смисъла на чл. 722, ал 1, т. 1 от ТЗ. Обезпечените публични вземания са дължими въз основа на посочените в молбата за предявяване от т. 1.1 до т. 1.62 включително, от т. 1.64 до т. 1.80 включително, от т. 1.83 до т. 1.151 включително, от т.2.1 до т. 2.94 включително и от т. 3.1 до 3.5 изпълнителни основания, като размерите по отделните изпълнителни основания са конкретизирани в приложената към молбата за предявяване справка за обезпечените публични вземания. Посочените публични вземания са обезпечени с наложени от публичния изпълнител запори, вписани в Централния регистър на особените залози под № 2021020401801, № 2018072400370, № 2022020400986 и № 2022020401039 въз основа на издадени по реда на ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП П., офис С.З., Постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С200024-022-0054147/17.08.2020г., № С180024-022-0029518/11.05.2018г., № С210024-022-0076422/18.10.2021г. и № С210024-022-0039464/07.06.2021г. Посочва се, че в ТРРЮЛНЦ под 20220505100827 е обявено допълнение към списък на приетите вземания по чл. 686, ал. 1 във връзка с чл. 685, ал. 1 от ТЗ, в което са включени предявените от Н. с молба изх. № М-24-15- 360/20#18/24.02.2022г. публични вземания в общ размер на 2 576 342, 74 лв., представляващи задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и глоби. Като обезпечени и с предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.1 от ТЗ синдикът е приел публични вземания в размер на 1 713 490, 60 лв., дължими въз основа на посочените в молбата за предявяване в т. 1.1 до т.1.51 включително, от т. 1.64 до т. 1.76 включително, от т. 1.83 до т. 1.139 включително, от т. 2.1 до т. 2.82 включително и от т. 3.1 до 3.5 включително изпълнителни основания, вместо претендираните като обезпечени 2 352 428, 70 лв. Сочи се, че за публичните вземания в общ размер на 638 938, 10 лв., дължими въз основа на изброените в точки от 1.52 до 1.62 включително, от 1.77 до 1.80 включително, от 1.140 до 1.151 включително и от 2.83 до 2.94 включително в молбата за предявяване изпълнителни основания, синдикът не е приел претендираното обезпечение, а именно наложените с Постановления с изх. № С210024-022-0076422/18.10.2021г. и с Постановление изх. № С210024-022-0039464/07.06.2021г. запори, поради което вземанията в размер на 638 938, 10 лв. са приети с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 и 9 от ТЗ. Посочва се, че в срока по чл.690 от ТЗ Н. е депозирала възражение с изх. № М-24-15-360/20#21 от 11.05.2022г. срещу предвидената поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 и т.9 от ТЗ за обезпечените с Постановления с изх. № С210024-022-0076422/18.10.2021г. и изх. № С210024-022-0039464/07.06.2021г. обезпечителни мерки - запори, вписани в ЦРОЗ под № 2022020400986 и № 2022020401039, публични вземания в общ размер на 638 938, 10 лв. Сочи се, че с Определение № 502 от 25.07.2022 г., постановено по т. д. № 1255/2021 г. по описа на Окръжен съд С.З., подаденото възражение от Н. е оставено без уважение относно претендираната поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Определението е обявено по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под №20220725154040. Заявява се, че предвид изложеното, за Н. възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл.694, ал.2 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване на процесиите публични вземания по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „С.“ АД /н./, които са били предмет на разглеждане в производството по чл.690 от ТЗ, доколкото списъкът на приетите вземания не е изменен по отношение на поредността на вземанията. Сочи се, че възможността да бъде оспорено/установено по съдебен ред само съществуването на обезпечението/привилегията на вземане на кредитор е изрично посочена в разпоредбите на чл. 726, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Сочи се също, че съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ), има право на предпочтително удовлетворяване при разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото имущество, като е достатъчно в производството по несъстоятелност кредиторът да представи на основание чл. 685, ал. 2 от ТЗ писмени доказателства за привилегиите и обезпеченията на своите вземания - в конкретния случай вписан по реда на 303 запор. Посочва се, че доколкото с молбата за предявяване на Н. са предявени публични вземания за републикански данъци и за задължителни осигурителни вноски, дължими въз основа на изброените и приложени към молбата за предявяване изпълнителни основания и са представени доказателства както за наложен по реда на ДОПК запор, така и за вписването на наложения запор в Централния регистър на особените залози, съдът по несъстоятелността е следвало да предвиди поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за предявените от Национална агенция за приходите публични вземания за републикански данъци и за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 638 938, 10 лв. В исковата молба ищецът посочва, че в мотивната част на Определение № 502 от 25.07.2022 г., постановено по т. д. № 1255 по описа за 2021 г. на Окръжен съд С.З., съдът приема аргументите на синдика, че публичните вземания не следва да бъдат приети като обезпечени по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като наложените с Постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С210024-022-0076422/18.10.2021г. и изх. № С210024- 022-0039464/07.06.2021г. запори били вписани в Централния регистър на особените залози след датата на откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника, поради което били непротивопоставими на обезпечените кредитори на несъстоятелността. Според съда по несъстоятелността привилегията, на която се позовава кредиторът Национална агенция за приходите, била възникнала чрез вписване на запора в ЦРОЗ след датата на откриване на производството по несъстоятелност и че това вписване не можело да се противопостави на обезпечените кредитори, поради което не следвало да се ползва с поредност на удовлетворяване чл. 722, ап.1, т. 1 от ТЗ. Счита, че това обстоятелство не е основание Н. да не се ползва от привилегията, дадена от цитираната разпоредба, тъй като действително чл. 638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ въвежда забрана на налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност, а чл. 646, ал. 1, т. 2 от ТЗ предвижда нищожност на учредените след датата на откриване на производството по несъстоятелност обезпечения - залог и ипотека. В конкретния случай обаче, се касае не за действия на длъжника по учредяване на обезпечение, а за наложени по административен ред принудителни обезпечителни мерки, а именно обезпечителни мерки, наложени по реда на ДОПК. Видно от приложените към молбата Постановления с изх. № С210024-022- 0076422/18.10.2021 г. и изх. № С210024-022-0039464/07.06.2021 г., обезпечителните мерки са наложени на 18.10.2021 г. и на 07.06.2021 г. - преди датата на Решение № 139 от 07.12.2021 г., постановено по т. д. №1255 по описа за 2021 г. на Окръжен съд С.З.. Посочва се, че както в разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ, така и в останалите разпоредби на ТЗ, не е регламентирана пречка за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриването на производството по несъстоятелност. Отбелязва, че вписването на запорите, наложени с цитираните по- горе постановления за налагане на обезпечителни мерки, не е елемент от фактическия състав на налагането на обезпечителната мярка. Предвид изложеното, с оглед липсата на нормативно установена пречка за вписването на наложените с Постановления с изх. № С210024-022- 0076422/18.10.2021г. и изх. № С210024-022-0039464/07.06.2021г. запори от длъжностното лице в Централния регистър на особените залози след датата на откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника, доколкото същите са наложени преди тази дата, счита, че за посочените публични вземания следва да бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.1 от ТЗ. Моли съда на основание чл. 694 от ТЗ да постанови решение, с което да бъде установена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на приети в производството по несъстоятелност на „С.” АД публични вземания за републикански данъци и за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 638 938, 10 лв., дължими въз основа на Справки-декларации с вх. №№24002322460/14.08.2020г., 24002333720/14.09.2020г., 24002355065/13.11.2020г., 24002367985/14.12.2020г., 24002379857/14.01.2021г., 24002391365/15.02.2021г., 24002403190/15.03.2021г., 24002414862/14.04.2021г., 24002426496/14.05.2021г., 24002438351/14.06.2021г., 24002449885/14.07.2021г. и 24002461584/16.08.2021г.; Декларации по чл.55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО с вх. № 2400И0446187, подадена за 3-то тримесечие на 2020 г., вх. № 2400И0454995, подадена за 4-то тримесечие на 2020 г., вх. № 2400И0488667, подадена за 1-во тримесечие на 2021 г. и вх. № 2400И0509440, подадена за 2-ро тримесечие на 2021 г., и Декларации образец 6 вх. №№ 240022008418313 за м.08.2020г., 240022009280708 за м.09.2020г., 240022010141882 за м.10.2020г., 240022011008928 за м.11.2020г., 240022100861228 за м.12.2020г., 240022102609180 за м.01.2021г., 240022102812353 за м.02.2021г., 240022103973606 за м.03.2021г., 240022104953540 за м.04.2021г., 240022106726272 за м.05.2021г., 240022107260588 за м.06.2021г. и 240022107607822 за м.07.2021г., като обезпечени с вписани в ЦРОЗ под №№ 2022020400986 и 2022020401039 запори, наложени с Постановления за налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК с изх. №С210024-022-0076422/18.10.2021г. и изх. №С210024- 022-0039464/07.06.2021г. Претендира всички направени по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно разпоредбата на чл.25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правна помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Временният синдик на „С.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК ••• - адв. В. П. М., е представил отговор на искова молба, в който посочва, че искът е подаден от кредитор с правен интерес от предявяване на такъв иск и искът е допустим. Заявява, че по същество искът се явява неоснователен. Сочи, че спорният момент по делото е дали част от предявените вземания на НАП в срока но чл. 685, ал.1 от ТЗ следва да бъдат включени в списъка на приети вземания е поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ или както са приети в изготвеното от синдика допълнение към списъка с приети вземания по чл.686, ал.1 от ТЗ - с поредност по чл.722, ал.1, т.6, т.7 и т.9 от ТЗ. Сочи, че посоченото допълнение към списъка по чл. 686, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.03.2022г. с вписване № 20220324134139, е изготвено във връзка с указания на съда по несъстоятелността съгласно Определение № 265/26.04.2022г. по т.д. 1255/21 г. по описа на ОС-С.З.. Допълнението е неразделна част от списъка. Счита за несъстоятелни аргументите на ищеца за това, че запорите, които синдикът не е приел за годни привилегии по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, били принудителни обезпечителни мерки, наложени по административен ред, поради което забраната в чл.638, ал.4 от ТЗ не касаела процесния случай и нямало изрично посочена в закона пречка за вписване на такива запори след откриване на производството по несъстоятелност. Сочи, че съгласно Определение №265098/02.11.2021г. по т.д. №463/2020г., по описа на СГС, ТО, VI-21-ви състав, „разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се тълкува корективно и във връзка с разпоредбите на чл.638, ал.4 ТЗ и чл.724 ТЗ, което тълкуване води до единствения извод, че вписването на запор по реда на Закона за особените залози не учредява никаква привилегия на кредитора в производството по несъстоятелност. Вписването по реда на ЗОЗ на запор върху вземания и вещи представлява обезпечителна мярка с единствена последица забрана на длъжника да се разпорежда със запорираното имущество. Съгласно чл.638, ал.4 ТЗ, наложените в индивидуалното принудително изпълнение обезпечителни мерки са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността, като след откриване на производството по несъстоятелност е недопустимо налагането на запор и възбрана върху имущество, включено в масата, като разпоредбата не въвежда изключение по отношение на запори, вписани по реда на ЗОЗ. “ На следващо място посочва, че правилно съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на НАП относно процесните вземания и тяхната поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ, като в постановеното определение по реда на чл. 690 от ТЗ (Определение № 502/25.07.2022г., по т.д. № 1255/2021 г., по описа на ОС- С.З.) е приел, че „тази привилегия, на която се позовава кредиторът НАП е възникнала чрез вписване в ЦРОЗ след датата на откриване на производството по несъстоятелност и това вписване не може да се противопостави на обезпечените кредитори и не може да бъде вписано с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ. Ако се приеме, че този кредитор следва да бъде вписан с тази привилегия, то би се създала ситуация, в която всеки един кредитор чрез едностранно действие по вписване в ЦРОЗ може да създава привилегия спрямо другите кредитори след датата на откриване на производство по несъстоятелност.“. Потвърждава аргументите си да не зачете запорите (наложени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210024-022- 0076422/18Л 0.2021 г. и с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210024-022-0039464/07.06.2021 г.), които са вписани в ЦРОЗ на 04.02.2022г. (с вписване № 2022020400986 и вписване №2022020401039), т.е. след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника - 07.12.2021г., което решение е обявено в ТРРЮЛНЦ на 07.12.2021г., като обезпечителни мерки, създаващи годна привилегия по смисъла на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, са формирани по аналогия на разпоредбата на чл. 646, ал.1, т.2 от ТЗ. Сочи, че в разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ законодателят е приравнил като основания за създаване на привилегия обезпеченията (залог и ипотека) и обезпечителните мерки (запор и възбрана, вписани в ЦРОЗ), без да отчита различната им правна природа и цели. Посочва, че същевременно в чл. 646, ал. 1, т.2 от ТЗ е предвидено, че са нищожни обезпеченията (залог, ипотека), учредени след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Законодателната логика на тази разпоредба е базирана на това, че такова по-късно учредено обезпечение създава неоснователна привилегия на обезпечения с него кредитор спрямо останалите кредитори е приети вземания. Синдикът сочи, че по същата логика запор, който не е бил вписан своевременно (след налагането му) в ЦРОЗ, а впоследствие след датата на решението за откриване в производството по несъстоятелност, ако бъде зачетен като годна обезпечителна мярка по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, ще създаде неоснователна привилегия за кредитора, гарантиран с по-късно вписания в ЦРОЗ запор. Така всеки един кредитор чрез едностранно действие (вписването в ЦРОЗ) може да си създава привилегирована позиция спрямо другите кредитори с приети вземания, което противоречи на правната логика, справедливостта и представлява форма на заобикаляне на закона. Сочи също така, че в изготвеното от него Допълнение към списъка по чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ са включени вземания на НАП, по-голямата част от които са възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност. Заявява, че претендираната от кредитора НАП привилегия е „възникнала“ чрез вписване на запора в ЦРОЗ след датата на откриване на производството по несъстоятелност, т.е. за вземане, възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност, се претендира привилегия, възникнала след датата на откриване на производството по несъстоятелност. Включването на подобна привилегия противоречи на смисъла на закона. Ако бъде продължена логиката на подобно „учредяване“ на привилегии постфактум, след откриване на производството по несъстоятелност, то това би означавало във всяка фаза и до самия край на производството по несъстоятелност да „възникват“ привилегировани вземания, чрез вписване на запори в ЦРОЗ, което противоречи както на императивната уредба за предявяване и приемане на вземания на кредиторите, така и на установения в чл.722, ал.1 от ТЗ ред за привилегиите. Заявява, че по този въпрос (Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, преди датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, но вписан в съответния регистър по реда на 303 след тази дата да се удовлетвори привилегировано по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ?), ВКС се е произнесъл с Определение № 238 от 10.05.2021 г. по т.д. № 1597 по описа за 2020 г., ТК, II отделение, като прилага копие на определението. Сочи, че в цитирания акт на ВКС е прието, че „запорът, вписан в ЦРОЗ, след откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, не може да създаде ред за удовлетворение съгласно чл. 722, ал. 1, т.1 от ТЗ на публични вземания.“ Предвид даденото решение по този въпрос от ВКС, счита, че синдикът правилно е преценил, че част от предявените вземания на НАП следва да бъдат включени в списъка с приети вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6, т.7 и т.9 от ТЗ. Правилно се явява и определението на съда по несъстоятелността, с което възражението на НАП по чл.690 от ТЗ е оставено без уважение и съставеното от синдика допълнение към списъка е одобрено без изменения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният от НАП иск по чл. 694 от ТЗ. Съдът, след като обсъди доводите и становищата на страните, приема за установено следното: С решение № 139 от 07.12.2021г. по т.д. № 1255 по описа за 2021г. на Старозагорски окръжен съд на основание чл. 632, ап. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „С.“ АД с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление с. К., местност „Я.“ ••• и е открито производство по несъстоятелност срещу търговеца. Със същото решение, вписано в ТРРЮЛНЦ под №20211207150936 по партидата на длъжника, производството по делото е спряно. С решение №23 от 31.01.2022 г., постановено по посоченото търговско дело, производството по несъстоятелност е възобновено на основание чл.632, ал. 2 от ТЗ, като решението е вписано в ТРРЮЛНЦ на 31.01.2022 г. Не се оспорва обстоятелството, че процесните публични вземания, предмет на настоящото производство, са били предявени в производството по несъстоятелност на „С.“ АД - в несъстоятелност по реда на чл.686, ал.1, във вр. с чл.685, ал.1 ТЗ. За публични вземания в общ размер на 638 938, 10 лв., дължими въз основа на изброените в точки от 1.52 до 1.62 включително, от 1.77 до 1.80 включително, от 1.140 до 1.151 включително и от 2.83 до 2.94 включително в молбата за предявяване изпълнителни основания, синдикът не е приел претендираното обезпечение, а именно наложените с Постановления с изх. № С210024-022-0076422/18.10.2021г. и с Постановление изх. № С210024-022-0039464/07.06.2021г. запори, поради което вземанията в размер на 638938, 10 лв. са приети с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т.6 и 9 от ТЗ. В срока по чл.690 от ТЗ Н. е депозирала възражение с изх. № М-24-15- 360/20#21 от 11.05.2022г. срещу предвидената поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 и т.9 от ТЗ за обезпечените с Постановления с изх. № С210024-022-0076422/18.10.2021г. и изх. № С210024-022- 0039464/07.06.2021г. обезпечителни мерки - запори, вписани в ЦРОЗ под № 2022020400986 и №2022020401039, публични вземания в общ размер на 638 938, 10 лв. С Определение № 502 от 25.07.2022 г., постановено по т. д. №1255/2021 г. по описа на Окръжен съд С.З., подаденото възражение от Н. е оставено без уважение относно претендираната поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Определението е обявено по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под №20220725154040. Видно от данните по делото, настоящият иск е предявен в законоустановения 14-дневен срок от датата на обявяване в ТР на определението на съда по чл.692, ал.4 ТЗ и е процесуално допустим. Разгледан по същество, съдът намира иска за неоснователен. Съдът счита, че синдикът правилно не е зачел запорите, наложени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210024-022- 0076422/18.10.2021 г. и с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №С210024-022-0039464/07.06.2021 г., вписани в ЦРОЗ на 04.02.2022г. (с вписване №2022020400986 и вписване №2022020401039), тъй като това е станало след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника - 07.12.2021г. Решение №139 от 07.12.2021 г., постановено по т.д.№1255/21г., с което е открито производство по несъстоятелност и дружеството е обявено в несъстоятелност е обявено в ТРРЮЛНЦ на 07.12.2021г. Вписванията за вземанията на НАП в ЦРОЗ, предмет на настоящото производство, е станало на 04.02.2022г., т.е. след датата на откриване на производство по несъстоятелност- 07.12.2021 г. За подобна на настоящата хипотеза, относно вземания, възникнали преди откриване на производство по несъстоятелност, но с наложени обезпечителни мерки след датата на откриване на производство по несъстоятелност, е налице произнасяне на ВКС с определение № 238/10.05.2021г. по т.д. № 1597/2020г. ТК, второ отделение. С посоченото определение ВКС е приема, че запорът, вписан в ЦРОЗ след откриване на производство по несъстоятелност на длъжника не може да създаде ред за удовлетворяване, съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публичните вземания. Настоящият състав на съда споделя доводите на синдика, че тази привилегия, на която се позовава кредиторът НАП е възникнала чрез вписване на запора в ЦРОЗ след датата на откриване на производство по несъстоятелност и че това вписване не може да се противопостави на обезпечените кредитори и не може да бъде вписано с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ, в какъвто смисъл е предявената от кредитора претенция. Съдът счита, че създаването на такава привилегия противоречи на смисъла на ТЗ, тъй като подобно „учредяване“ на привилегии след откриване на производството по несъстоятелност би опорочило логиката на предвидената законова възможност за предявяване и приемане на вземания на кредиторите, както и установения в чл.722, ал.1 от ТЗ ред за привилегиите. С оглед на изложените съображения, съдът счита предявеният от Н., гр.С. против „С.“ АД - в несъстоятелност, представлявано от управителя на дружеството С.И.Ж. и против В. П. М. - временен синдик на „С.“ АД /н./ иск за неоснователен, поради което следва да го отхвърли като такъв. Водим от горните мотиви, съдът