Решение № 1093 от 19.9.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 2694/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба, подадена от "Профф Интернешънъл" ЕООД срещу НП № 03-2400192/12.07.2024 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – В., с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5 000. 00 лв., на основание чл. 81а, ал. 1 от Закон за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) за нарушение на чл. 74е, ал. 1 ЗНЗ вр. чл. 107р, ал. 7 от КТ. С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и в противоречие с точната фактическа обстановка. Изтъкват се нарушения на нормите на чл. 42 т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, досежно описанието на нарушението от фактическа страна, приема се, че описаното в АУАН и НП нарушение е несъставомерно и не представлява административно нарушение, оспорва се изводът на АНО, че санкционираното дружество е следвало да има регистрация в Агенцията по заетостта, като се излагат аргументи в подкрепа на становището, че въз. дружество не се явява предприятие, осигуряващо временна работа, липсвал съществен елемент в трудовият договор, работата да се осъществява под ръководството и контрола на ползвателя, като се твърди че хотелът, стопанисван от "И• Х•" ЕООД се явява единствено място на работа. В тази връзка се коментират изискванията на чл. 107 р, ал. 4 от КТ и се твърди че процесният трудов договор между работника и дружеството жалбоподател не е сключен при тези условия, в условията на евентуалност се излагат аргументи и за приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН и се иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание възз.дружество не се представлява, депозирани са писмени бележки от адв. Л., процесуалният представител на възз.дружество. Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрк. Х•, моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното: По силата на сключен на 22.04.2024 г. срочен трудов договор между "Профф Интернешънъл" ЕООД, като работодател и Л• А. - работник, между тях е възникнало трудово правоотношение, съгласно което последният заема длъжността "Рецепционист хотел", считано от 01.05.2024 г., с място на работа хотел "Вемара Бийч", к.к. "З•п•", общ. В•. На 15.05.2024 г. служители на Д"ИТ"-В•, сред които и св. Г., извършена проверка по работни места в хотел "Вемара Бийч", находящ се в к. к. Златни пясъци, общ. В• стопанисван от "Ивон Хотелс" ЕООД, като по време на проверката било установено лицето Л• А• да извършва работа в полза на "Ивон Хотелс" ЕООД. Съгласно декларираните данни от работника апостолова и събраните документи и сведения от "Профф-Интернешънъл" ЕООД и "Ивон Хотелс ЕООД, било прието за установено, че А• е изпратена от "Профф-Интернешънъл" ЕООД - предприятие което осигурява временна работа по смисъла на Параграф 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, с кoeто дружество е в трудови правоотношения, да извършва работа в полза на "Ивон Хотелс“ ЕООД, - предприятие ползвател по смисъла на Параграф 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, като "рецепционист хотел" в хотел "Вемара Бийч", находящ се в к. к. З• п•, общ. В•, обл. В•, под ръководството и контрола на "Ивон Хотелс“ ЕООД. При справка в публични регистър на Агенция по заетостта било установено, че предприятието "Профф-Интернешънъл" ЕООД с ЕИК 207660324 осигуряващо временна работа няма регистрация в Агенцията по заетостта за осъществяване на тази дейност. Въз основа на горните констатации свидетелката Г. съставила срещу възз. дружество акт за установяване на административно нарушение, за това, че дружеството осъществява дейност като предприятие, което осигурява временна работа, по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на КТ, като е изпратило А• да изпълнява длъжност "рецепционист хотел" в "Ивон Хотелс“ ЕООД, без регистрация за такава дейност в Агенция по заетостта, квалифицирано като нарушение на чл. 74е, ал. 1 ЗНЗ. вр. чл. 107р, ал. 7 КТ. Актът е съставен в присъствието и връчен на упълномощено от представляващият и управляващ дружеството лице, което го подписало без възражения. В законоустановения срок срещу него е постъпило писмено възражение, в което са изложени съображения идентични с тези в разглежданата жалба. АНО ги разгледал но не ги уважил. АНО на 12.07.2024 г. издал атакуваното НП, с което, при идентично описание на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено, и посочване на правната му квалификация, на дружествотоработодател е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., на основание чл. 81а, ал. 1 ЗНЗ. Приетата фактическа обстановка еднопосочно и безпротиворечиво се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на св. Г. и писмени – трудов договор, протокол за извършена проверка, пълномощно, частен договор за предоставяне на развлекателни услуги, допълнителен анекс-споразумение и др. Съдът напълно кредитира показанията на св. Г., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и искрени. Съдът напълно кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви и взаимно се допълват. От правна страна: Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните: Актът и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове. Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование, седалище и адрес на управление, ЕИК, представляващо го лице -трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Вмененото във вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава, наложените наказания са индивидуализирани, в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. На дружеството е било възведено обвинение за извършено нарушение на чл. 74е ал.1 от ЗНЗ вр. чл. 107р ал.7 от КТ. Първата норма гласи, че дейността по осигуряване на временна работа се осъществява въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта, чл. 107р ал. 7 от КТ от своя страна гласи, че предприятията, които осигуряват временна работа, осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в Закона за насърчаване на заетостта т.е. нормата изцяло преповтаря текста на чл. 74е ал.1 от ЗНЗ и препраща към процедурата уредена отново в ЗНЗ. На базата на приложените към административно наказателната преписка доказателства и от тези събрани в хода на съдебното следствие, състава на съда приема че наказаното дружество е извършило от нарушение на чл. 74 ал.1 от ЗНЗ, тъй като, е осъществило осигуряване на временна работа на лицето А• в друго предприятие и по този начин се явява предприятие осигуряващо времена работа по смисъла на § 1 т.39 от ДР на ЗНЗ вр. § 1 т.17 от ДР на КТ - всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта. Основно задължение на изпращащото предприятие е при осигуряване на временна работа да има и съответната регистрация за това която да е извършена от Агенцията по заетостта. Самата регистрация е уредена в разпоредбите на Глава осма „а“ от ЗНЗ и посочва начина и условията за извършване на тази регистрация. Без наличието на такава извършена регистрация изпращащото дружество няма право да извършва дейност по осигуряване на временна работа. Дружеството нарушител не представя доказателства, че е имал съответната регистрация, при осъществяване на своите функции във връзка с осигуряване на временна заетост на лицето Стоянова, което води до извод че е налице и извършено от него нарушение на посоченият по-горе законов текст. От доказателствата по делото се установява, че въз.дружество дружеството е сключило със А• трудов договор, съгласно който последната е трябвало да полага труд в обект, стопанисван от „Ивон Хотелс”ЕООД, явяващо се предприятие ползвател под негово ръководство и контрол. Доказателствата за наличието на именно такъв договор, който е уреден в нормата на чл. 107р от КТ, е сключения договор и длъжностна характеристика. По наведените възражения съдът следва да посочи, че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, изрично е посочено дата и място на нарушението, а именно: нарушението е извършено на 03.05.2024 г., към който момент Апостолова е започнала да изпълнява трудовите функции като "рецепционист хотел", същата е изпратена за изпълнение на временна работа от "Профф-интернешънъл" ЕООД в обект – хотел "Вемара бийч", находящ се в к. к. З• п•, обл. В•, стопанисван от "Ивон хотелс" ЕООД- предприятие ползвател, към който момент санкционираното дружество няма регистрация в Агенция по заетостта за осъществяване на тази дейност. В АУАН и в НП е посочена като дата на нарушението момента към който Апостолова е започнала да изпълнява трудовите си функции като „рецепционист хотел“. АНО е посочил, че лицето, установено при проверката в проверения обект да полага труд е изпратено за изпълнение на временна работа, както и под чие ръководство и контрол ще бъде осъществявана трудовата дейност. Посочени са и обстоятелствата, при които е извършено вмененото нарушение и доказателствата, които го установяват. Нарушението, видно от АУАН и НП, е описано със съставомерните му признаци. Посочени са конкретните факти и обстоятелства, при които е осъществено, както и мястото, където е извършено и датата, на която е извършено. Описанието на нарушението безспорно и дава възможност на нарушителя да разбере в какво се изразява извършеното от него нарушение, поради което и съдът ен приема наведените възражения от въз.дружество Съгласно разпоредбата на чл. 74е, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта, дейността по осигуряване на временна работа се осъществява въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта. Видно от извършената справка в публичния регистър на Агенцията по заетостта е, че въз.дружество няма издадено удостоверение за регистрация да осъществява такава дейност. За установеното и доказано нарушение на разпоредбата на чл. 74е от ЗНЗ, съгласно нормата на чл. 81а, ал.1 от ЗНЗ се предвижда имуществена санкция, в размер 5000 лв., при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв., и от 10 000 до 20 000 лв. за всяко следващо нарушение. В случая се засягат правата на работника като такъв, и поради това са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и договарящите страни следва да се съобразяват с трудовото законодателство. В случая се касае за наемане и предоставяне на работници, а съгласно чл. 1 от КТ с него именно се уреждат трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях, като отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. За да се избегне несигурност при полагането на труд и липса на прозрачност при предоставяне на работници, наети от едно предприятие, на друго, законодателят е въвел изискванията на Раздел VIII "в", озаглавен: Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.). Основното с въвеждането на тези разпоредби е защита на работника. В раздел V., глава V от КТ са предвидени особени правила за сключване на вид срочен трудов договор, при който трудовото правоотношение възниква между работник и предприятие, осигуряващо временна работа, а условията на труд, ръководството и контролът върху трудовата дейност се осъществяват от "предприятие ползвател". За да се приеме, че един трудов договор е сключен по реда на чл. 107р от КТ следва да е уговорено, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в друго предприятие, а срокът на действие на договора да е определен съгласно чл. 107р, ал. 4 КТ до завършване на определена работа или за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Именно необходимостта от осигуряването на временна заетост от предприятия, които следва да отговарят на определени в чл. 74е, ал. 2 ЗНЗ изисквания за управленска и финансова стабилност, налага въведения регистрационен режим за тази дейност в АЗ. Случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като така установеното нарушение не разкрива по - ниска степен на обществена опасност от тази на нарушенията от същия вид. При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление и в този смисъл всички доводи на жалбоподателя съдът намира за неоснователни. При този изход на спора и съобразно с чл. 63д, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът отхвърля претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, като уважава искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, на основание чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът уважава претенцията на въззиваемата страна в размер над минималния, а именно възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер от 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът,