Решение № 950 от 3.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 2393/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК. С решение № 2463/23.04.2024 г., постановено по гр. д. № 2890/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 13 състав, е признато за установено по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на ищцата М. П. К. – В., че ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА, не е собственик на недвижим имот, ПИ с идентификатор 68134.1932.1610 по одобрената през 2010 г. кадастрална карта с площ от 2 219 кв. м., участващ в УПИ IX, кв. 26 по действащия план за регулация и застрояване на м. „Манастирски ливади-запад“, одобрен със заповед № РД09-50-66/10.02.1999 г. на главния архитект на гр. София при граници на имота: от запад – имот с идентификатор 68134.1932.874 - двор на училище, от изток – имот с идентификатор 68134.1932.2086 - неизпълнена част от ул. „Родопски извор“, север – имот 68134.1932.1431 и от юг – имот с идентификатор 68134.1932.2120. Прекратено е като недопустимо поради липса на правен интерес производството по делото по предявения от М. П. К. – В., против ДЪРЖАВАТА, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено, че държавата не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. 26, м. „Манастирски ливади – запад“, представляващ Поземлен имот с идентификатор 68134.1932.1610 по одобрената през 2010 г. кадастрална карта, с площ 2 219 кв. м., при граници на имота: от запад – имот с идентификатор 68134.1932.874- двор на училище, от изток – имот с идентификатор 68134.1932.2086 - неизпълнена част от ул. „Родопски извор“, север – имот 68134.1932.1431 и от юг – имот с идентификатор 68134.1932.2120. СТОЛИЧНА ОБЩИНА е осъдена да заплати на М. П. К. – В., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в общ размер от 1 750 лв. – разноски по делото. Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно. Съгласно ТР № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдът задължително трябва да изследва налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, като за това е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството следва да се прекрати. С оглед на това счита, че по делото следва да се установи дали ищцата притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, дали се позовава на фактическо състояние или има възможност а придобие права, ако отрече правата на ответника. Решаващият съд не е изследвал тези въпрос, поради което счита, че производството по делото следва да се прекрати. Счита, че е необоснован изводът на решаващия съд, че ищцата живеела в процесния имот, за който тя твърди, че не се ползва и не се поддържа. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза е установено, че имотът е обраснал с растителност и няма видими белези от използването му. Постоянният и настоящ адрес на ищцата не съвпадат с процесния имот. Наследодателката на ищцата е прехвърлила в полза на ОНС „Витоша“ по силата на договор за покупко- продажба от 1989 г. празно дворно място с площ от 5 500 кв. м., както и с нотариален акт от 1996 г. са прехвърлени 2 300 кв. м. в патримониума на търговско дружество. Имот пл. № 925а от кв.3 не подлежи на реституция по ЗВСОНИ. Неправилно решаващият съд е приел, че липсва спор, че половината от имота е била отчуждена през 1949 г., както и че със заповед от 29.03.1994 г. на кмета на СО имотът е отписан от актовите книги за държавни и общински имоти. Неправилно решаващият съд е приел, че по делото не е представен акт за общинска собственост от 2005 г., тъй като съдебно- техническата експертиза в производствата пред СРС са съобразили този акт за общинска собственост. Не се спори, че от датата на издаване на този акт за общинска собственост до датата на издаване на последващия акт за общинска собственост № 3567/12.06.2020 г. са изминали повече от 15 години. Поддържа останалите заявени в писмения отговор на исковата молба доводи, които не са разгледани от решаващия съд. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата М. П. К. – В., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Правният й интерес от предявяване на иска произтича от обстоятелството, че за процесния имот са съставени акт за държавна собственост от 1970 г. и акт за частна собственост от 2020 г. По тази причина липсва възможност да упражнява правото си на собственост в пълния му обем, респ. да се разпорежда с него, поради манифестирането на конуриращи се права на ответниците на основание посочените актове. Този правен интерес е признат и в ТР № 8/2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че всяка от страните в съдебния спор следва да докаже основанията, на които претендира да е възникнало правото й на собственост върху спорния имот. Поддържа, че в производството пред СГС е доказала правото си на собственост върху процесния имот. По делото е установено, че имотът е придобит от наследодателя й, както и възстановяването му по реда на ЗВСОНИ и имотът е деактуват от актовите книги за държавна собственост със заповед № РД-57-460/29.03.1994 г. на кмета на СГО. Поддържа, че имотът е възстановен на ищеца на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, като отнет без законово основание или отчужден не по установения законов ред. В съставения акт за общинска собственост № 3567/12.06.2020 г. не е посочено като придобивни правни основания за СО правни сделки по замяна и продажба, а е посочено чл.2, ал.1, т.7 ЗОС, като по делото не е доказано коя хипотеза на посочената норма е осъществена. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че процесният ПИ е реална част от УХИ IX- за училище, не съставлява изпълнен на място училищен двор, че е отделен от двора на съществуващото училище с плътна ограда и че е обраснал в храсти и дървета, като върху него няма изпълнено никакво мероприятие от държавата и общината. Поддържа, че решаващият съд е разгледал всички възражения на ответника, които е счел за неоснователни. Неправилно жалбоподателят поддържа, че чрез продажбата пред 1989 г. на СО на 5 500 кв. м. и през 1996 г. на 2 300 кв. м. на „Волф“ нейната наследодателка се е разпоредила с целия имот, чиято обща площ е 16 000 кв. м. Поддържа, че към 1989 г. наследодателката на ищцата е можела да се разпореди единствено и само с недоържавената 1/2 ид. ч. от имота, тъй като реституционните закони са приети в последствие – 25.02.1992 г. По делото не е доказано възражението на ответника, че придобитите през 1989 г. 5 500 кв. м. са напълно или частично идентични с процесния имот. Съгласно приетите експертизи реалната част от УПИ IX - училище, попадаща в изградения на място училищен двор в зона ОУП е за Обществено обслужване, а процесната реална част от УПИ в зона по ОУП е за Средноетажно жилищно застрояване. Счита, че от събраните по делото доказателства е установено, че е собственик на процесния имот, а ответникът не е доказал правни и фактически основания и/или други противопоставими права, по силата на които да е носител на правото на собственост върху него. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Депозирана е частна жалба от ищцата срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е прекратено производството по делото по предявения иск срещу държавата, представлявана от МРРБ. Съгласно правната доктрина и съдебна практика, когато за един имот като собственици със съответните официални документи се легитимират повече от едно лице, се създават предпоставки за извънсъдебни и съдебни спорове, както и несигурност в гражданския оборот. В случая за процесния имот е съставен акт за държавна собственост, който не е отписан от актовите книги по реда на чл.78, ал.1 ЗДС. Това обуславя правния интерес за собственика от завеждане на установителен или осъдителен иск за собственост. С оглед на това счита, че собственик на имот, който е актуван неправилно или без основание като държавен, винаги има правен интерес от завеждането на установителен или осъдителен иск за собственост. Отделно от това съдът се произнася с решение при признание на иска – чл.237, ал.1 ГПК. Счита, че в случая съдът е разгледал събраните по делото доказателства, които сочат на извод, че държавата не е собственик на процесния имот, но неправилно е приложил процесуалния закон и не е решил спора със силата на пресъдено нещо. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да върне делото на СГС за произнасяне по същество по иска, предявен срещу държавата, представлявана от МРРМ. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235 ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: СГС е сезиран със субективно, кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищцата твърди, че е единствен наследник по закон на В. К. Т.. През 1949 г. по силата на ЗОГПНС от В. К. Т. е отчуждена 1/2 ид. ч. от ливада в с. Бояна, м. „Средно ливаде“, цялата с площ около 16 100 кв. м. Правото на собственост е придобито от наследодателката й чрез сделка - договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 69, том XII, дело 2445/1921 г. С влизане в сила на ЗВСОНИ, обнародван на 25.02.1992 г., тази отчуждена ид. ч. от имота се възстановява на ищцата. Със заповед № РД-57-460/29.03.1994 г. кметът на СГО е отписал АДС № 698/01.08.1949 г. за горепосочения имот. Останалата 1/2 ид. ч. не е била отчуждавана. Към момента реална част от имота с площ от 2219 км. м., попадаща в кв.26, м. „Манастирски ливади - запад“, е нанесена в кадастралната карта, одобрена през 2010 г. с идентификатор 68134.1932.16.10, с посочени граници от датата на възстановяването на имота до завеждане на делото не е провеждана процедура по отчуждаването на имота за държавни или общински нужди. Твърди, че на западната имотна граница е изградена плътна ограда към двора на училището за деца с увреден слух „Проф. Дечо Денев“, а от източната страна частично съществува прозирна (ажурна) телена ограда към неизградената част от ул. „Родопски извор“, която била поставена от ищцата. Твърди, че имотът бил обрасъл със самозалесила се храстна и дървесна растителност. От възстановяването на имота на ищцата и нейната майка до смъртта й през 2006 г. се сблъсквали с административни проблеми, създавани от държавата и СО, в резултат на които не им била предоставяна каквато и да е възможност да осъществяват правото си на собственост върху имота в пълен обем, както и да реализират инвестиционните си намерения за поземления имот. Въпреки това винаги са се грижили за имота лично или чрез упълномощени от тях трети лица, както и са заплащали дължимия данък. Съгласно действащия ПУП процесният имот попада в УПИ, отреден за училище, въпреки че никога не е бил част от изпълнения на място училищен двор, съответно не се владее от държавата чрез училището. Твърди, че процесния имот е включен в зона за жилищно строителство по приетия на 28.01.2007 г. Общ устройствен план, изменян до 2009 г. и окончателно приет от МС по реда на чл.127, ал.8 ЗУТ. За процесния имот е съставен АЧОС ат 30.10.2020 г. В АЧОС е посочено правно основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС. Твърди, че имотът не е придобит от СО чрез правна сделка, тъй като не е сключвала такава със СО за процесния имот. Също така общината може да завладява само безстопанствени имоти, при спазване реда на чл.68, ал.1 ЗС. Твърди, че СО не е владяла процесния имот, поради което не го е придобила и по давност. Твърди, че е проведено производство по обезпечаване на доказателства, в което са изслушани съдебно-технически експертизи. Установено е, че държавата е съставила два акта за държавна собственост за процесния имот – Акт за публична държавна собственост № 03388/21.05.2003 г. и акт за държавна собственост № 7078/1970 г. Отправила искане в Областната администрация на област София за деактуване на процесния имот, но липсва поризнасяне по това искане. Наличието на АДС и АЧОС затрудняват упражняването на правото й на собственост, което обуславя правният й интерес да предяви отрицателен установителен иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците СО и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че не са собственици на следния недвижимият, находящ се в гр. София, кв.26, м. „Манастирски ливади -запад“, представляващ ПИ с идентификатор 68134.1932.1610 по одобрената през 2010 г. кадастрална карта с площ от 2 219 кв. м., участващ в УПИ IX, при граници на имота: от запад – имот с идентификатор 68134.1932.874 - двор на училище, от изток – имот с идентификатор 68134.1932.2086 - неизпълнена част от ул. „Родопски извор“, север – имот 68134.1932.1431 и от юг – имот с идентификатор 68134.1932.2120. Претендира сторените по делото разноски. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА оспорва предявения иск. Излага съображения, че не е установено категорично местоположението на имота и частта, попадаща в стар имот пл. № 1, тъй като след попълване на кадастралната основа през 1985 г. за регулационния план за м. „Манастирски ливади“ от имот с пл. № 1 са обособени имоти с нови планоснимачни номера. Твърди, че срещу отчуждените имоти през 1957 г. е извършена замяна с три имота по ЗПИНМ, които с договор за продажба от 1989 г. Ц. К. е продала на СО с площ от 5 500 кв. м. Оставащите 2 300 кв. м. е продала на „Алекс Волф“ ООД. Поддържа, че тези сделки съставляват основание за отхвърляне на предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски. В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. С писмения отговор е заявено, че не оспорва предявения иск, който е допустим и основателен. Твърденията в исковата молба отговарят на действителното фактическо положение между страните. Твърди, че в нито един момент държавата не е оспорила правото на собственост на ищеца върху процесния имот и с поведението си не е дала повод за завеждане на делото. Твърди, ме процесния имот не попада в Акт за публична държавна собственост № 03388/21.05.2003 г., с който е актуван част от терен с пл. № 874, парцел IX и пететажна училищна сграда, предоставена за управление на МОН и на Специално училище за ученици с увреден слух „Проф. Д-р Дечо Денев“, гр. София. Твърди, че със заявление вх. № ОА23- 2090/21.02.2022 г. е поискано от областния управител на област София деактуване на имота от АДС № 7078/13.03.1970 г. и поправка на акт за публична държавна собственост № 03388/21.05.2003 г. Областният управител е предприел необходимите действия, като изпратил писмо изх. № ОА23- 2996/10.03.2022 г. до директора на Специално училище за ученици с увреден слух „Проф. Д-р Дечо Денев“ – гр. София, с копие до адв. И. И., като пълномощник на ищцата. С това писмо не се оспорва собствеността на ищцата, а се цели спазване на процедурата по актуване/деактуване на имоти, държавна собственост и удовлетворяване направеното от ищцата искане. Моли съда да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК при признание на иска от държавата. Счита, че разноските следва да се възложат в тежест на ищеца, на основание чл.78, ал.2 ГПК, тъй като не е дал повод за завеждане на делото. С нотариален акт № 69, т.XII/20.10.1921 г. за продажба на недвижим имот от В. Б. е продал на В. К. собствената си ливада в землището на с. Бояна, в м. „Средното ливаде“, с площ от 4 дка, а по новото измерване – 16, 1 дка, с посочени съседи. Представена е записка за вписване на нотариалния акт в нотариалните книги на гр. София. С акт № 698/01.08.1994 г. на МФ за завземане на недвижим имот за държавен на В. (В.) К. Т. от гр. •••, 1/2 ид. ч. от ливада в с. Бояна, Софийско, м. „Средно ливаде“, с посочени съседи, с площ от 16 675 кв. м. е завзет на основание ЗОЕГПНС по преписка № 6469/1948 г., одържавен с министерско постановление № 79 от 06.04.1949 г. Със заповед № РД-57-460/29.03.1994 г. на кмета на СГО е постановено да се отпише от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти на ТОА „Витоша“ акт № 698/01.08.1949 г. и да се предаде на наследниците на В. (В.) К. (И.) Т. върху следния недвижим имот: 1/2 ид. ч. от ливада в с. Бояна, м. „Средно ливаде“, цялата по акта за държавни имоти от 16 675 кв. м., по посочения нотариален акт – от 16 100 кв. м., а по скица на кадастралния план на Софгео от 24.08.1992 г. – 12 930 кв. м., ограден със син и зелен контур на същата скица, представляваща неразделна част от заповедта, от кв. 283, ж. к. „Манастирски ливади“, София. Постановено е съставянето на протокол – опис за предаването на имота на посочените в заповедта лица. В мотивите на заповедта е посочено, че е постъпило искане от Ц. К. К. и е установено, че с акт № 698/01.08.1949 г., на основание ЗОГПНС – МПС № 79/2949 г. е одържавен недвижим имот и на основание чл.1 ЗВСОНИ, ДВ бр.15/1992 г. и чл.88, ал.4 от Наредбата за държавните имоти е постановено отписването на имота от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти на ТОА „Витоша“. На гърба на горепосочения акт за завземане на имот за държавен е направено отбелязване за отписване на недвижимия имот от актовите книги за държавни и общински имоти. По делото е представено удостоверение, издадено от кметския наместник на ТОА „Витоша“ от 20.04.1994 г., съгласно което 1/2 ид. ч. от посочения недвижим имот описания е отписан от актовите книги на ТОА „Витоша“, по силата на заповед № РД-57-460/29.03.1994 г. на кмета на СГО. На 13.03.1970 г. е съставен акт за държавна собственост на недвижим имот за 5-етажна училищна сграда на ул. „Дим. Зехтинков“ № 82, застроен на 1 872 кв. м., състояща се от 86 стаи, 11 зали, с дворно място от 50 000 кв. м., в кв. 384, м. „Красно село, Боянско III част“, с посочени съседи. На гърба на акта за държавна собственост е удостоверено, че СОУ за глухи деца с вечерна гимназия по посочения акт преминава на финансиране на Министерство на науката и образованието. По делото е представен акт за публична държавна собственост № 63388/21.05.2003 г., съставен на основание чл.68, ал.1, чл.2, ал.2, т.2 ЗДС, бл.10, ал.2 ЗНП и чл.89 ЗВО, за част от терен пл. № 874, парцел IXкв.26, с площ от 23 100 кв. м. и пететажна училищна сграда със застроена площ от 1 872 кв. м., състояща се от: 86 бр. класни стаи, 11 бр. зали, санитарни възли, коридори и стълбище, монолитна стоманобетонова конструкция, построена през 1938 г. Посочено е, че имотът е бил държавен, като съсобственици в терена са адресати на заповеди № РД-57-166/27.01.1994 г.; заповед № РД-57- 148/26.01.1994 г., заповед № РД-147/26.91.1994 г. и заповед № РД-57- 146/26.01.1994 г. Имотът се намира в гр. София, район“ „Витоша“, ул. „•••“ № 82, м. „Манастирски ливади“, парцел IX, кв.26, част от УПИ пл. № 874, одобрен със заповед № РД-50-313/11.07.2000 г. на СО, попадащ в парцел, отреден за училище за деца с увреден слух. Описани са границите на имота Предоставени са права върху имота на МОН. С акт за частна общинска собственост № 3567/12.06.2020 г., съставен на основание чл.2, ал.1, т.7 и чл.59, ал.1 ЗОС за ПИ с идентификатор 68134.1932.1610, с площ от 2 219 кв. м., участващ в УПИ IX, кв. 26 по действащия план за регулация и застрояване на в. „Манастирски ливади- запад“, одобрен със заповед № РД-09-50-66/10.02.1999 г. на главния архитект на София, потвърдена с решение № /5 по протокол _ 56/06.08.2003 г. на СОС, ЧИЗРП, одобрено със заповед № РД-09-50-313/11.07.2000 г. на главния архитект на София., по предходен план – кв. 26, пл. № 1610. Посочени са границите на имота, както и предходния номер на акт общинска собственост – 1576/08.02.2005 г., вписан за част от имот пл. № 1610. Видно от представените удостоверения за наследници В. И. Т. е починала на •••••••• г. и е оставила за свой наследник по закон Ц. К. К. - дъщеря, която е починала на •••••••• г. и е оставила за свой наследник по закон М. П. К. – В. – дъщеря. Съгласно представената декларация от 04.04.1986 г. от Ц. К. К. името В. И. Т. и В. (В.) К. Т. са на едно и също лице. По делото са ангажирани материалите от поведеното от ищцата производство по реда на чл.208 ГПК – за обезпечаване на доказателства, по гр. д. № 26300/2021 г. по описа на СРС, ГО, 44 състав. В това производство е изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С. Б. К.. От експертното заключение се установява, че процесния ПИ с идентификатор 68134.1932.1610 представлява част от имота, описан в АДС № 7078/13.03.1970 г., като процесният имот е включен в описаните в акта граници и в площта на имота, предмет на акта. Той попада в границите, описани в АДС № 03388/21.05.2003 г. При направеното изследване вещото лице е установило, че площта по процесния имот е изключена от площта по акта за държавна собственост, поради което не може да се приеме идентичност на процесния имот с имота, описан в посочения АДС № 03388/21.05.2003 г. Процесният имот не е идентичен с имота, предмет на АЧОС № 1576/08.02.2005 г., а е съседен от север на описания в акта имот. Процесинят имот е идентичен с описания в АЧОС № 3567/12.06.2020 г. при направения от вещото лице оглед на място е установено, че към м.06.2021 г. имотът не е поддържан. Същият не е почистван и няма видими белези от използването му. В имота няма култивирано озеленяване, няма елементи на вертикална планировка. Съществуващата на място растителност е от самозалесили се и израсли през годините дървета и храсти. Е ограден от север чрез масивна ограда на ПИ 68134.1932.1431 – застроен частен имот, от запад – чрез масивна ограда на училище за глухи деца, от изток и от юг имотът не е ограден. В първия кадастрален план от преди 1956 г. за имотите, които попадат в к. л. 518 не е записан разписен лист. В следващия кадастрален план от 1974 г. имотът първоначално е попадал в обхвата на ПИ 874, като в разписния лист е записано „училище за глухонеми“. След реституцията на имота през 1996 г- същият е нанесен като самостоятелен имот с пл. № 1610, а като собственик в разписния лист е записано: наследници на В. К. Т.. в действащата кадастрална карта като собственик на процесния имот с идентификатор 68134.1932.1610 е вписана СО въз основа на АЧОС, вписан в СВ, като вписването е станало на 27.11.2020 г. в кадастралната карта до вписването на СО като собственик на имота не е имало нанесен собственик, въпреки наличието на вписан такъв в разписния лист към плана. Съгласно действащият ОУП процесният имот попада в зона Жс – жилищна зона със средноетажно застрояване, с максимална плътност на застрояване – 50 %, Кинт 2.3 и кота корниз 15 м. за жилищни сгради и 20 м. за обществени сгради. Границата на зона Жс минава по границата на ПИ 1610, като отреждането за съседния от изток ПИ с идентификатор 68134.1932.874 е Оо – зона за обществено обслужващи дейности, е съобразено с трайното предназначение на имота на училището и с границата на акта за държавна собственост от 2003г. от направения от вещото лице оглед на място не са установени данни за фактическото ползване на имота от СО. Имотът не е част от изпълнен училищен двор. Изпълненият училищен двор е до масивната ограда, която е по границата между ПИ с идентификатор 68134.1932.874 и ПИ с идентификатор 68134.1932.1610. По същата граница преминава и границата между отреждането за Оо по ОУП и отреждането за Жс, в което попада процесинят имот. С оглед изложеното вещото лице приема, че процесният имот не е бил в предмет на АПДС № 03388/21.05.2003 г. В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че В. К. Т. е била вписана в разписния лист като собственик преди влизане в сила на действащата кадастрална карта. При наличие на разминаване между предназначението на един имот и границите му спрямо общия устройствен план, доколкото последният е с по – висок ранг, приет е със Закона за устройство на СО, би следвало да се променят границите на УПИ, респ. предназначението му спрямо общия устройствен план. Това към момента не е направено. Експертното заключение е оспорено от процесуалния представител на СО, поради което е допуснато изслушването на допълнителна съдебно- техническа експертиза. От експертното заключение по допуснатата допълнителна съдебно- техническа експертиза, се установява, че процесният имот с идентификатор от КККР 68134.1932.1610 е идентичен с част от имота, описан в представения по делото нотариален акт № 69, тома XII, дело 2445/1992 г. Имотът, описан в посочения нотариален акт, е бил идентифициран от Софгео като имот пл. № 1 от кадастралния план преди 1950 г., в каквато насока са и изводите на вещото лице. Процесният поземлен имот е част от УПИ IX, кв.26, м. „Манастирски ливади-запад“ по действащия към момента регулационен план. УПИ IX, кв.26, м. „Манастирски ливади-запад“ е отреден за училище. Към момента мероприятието по отношение на процесния имот не е реализирано. Училището е изградено в съседния от запад ПИ с идентификатор 68134.1932.874, като по границата между посочения ПИ и процесния е налична масивна ограда, изградена от училището по границата на имота му. В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че мероприятието по отношение на УПИ IX, е реализирано върху част от УПИ IX. По отношение на процесиня имот мероприятието – училище, не е реализирано. Изградена е масивна ограда от много години. Училището свършва до тази масивна ограда, поради което имот 1610 не е към училището. Съдът възприема експертните заключения като компетентни, задълбочено обосновани, при съобразяване на всички относоми материали за предмета на експертизата. Не са ангажирани доказателства, които да разколебават доказателствената им стойност. Със заявление от 21.02.2022 г. ищцата е отправила искане до областния управител на Област София, на основание чл.72, ал.2 ЗДС да състави акт за поправка на АПДС № 03388/21.05.2003 г., с който да поправи допуснатите в него явни фактически грешки, описани в молбата, съобразно експертното заключение, обсъдено по – горе-. Отправено е и искане на основание чл.78, ал.1 ЗДС да отпише от АДС № 7078/1970 г. реална част от УПИ IX – за училище, идентична с ПИ с идентификатор 68134.1932.1610, който е собственост на ищцата. На 26.10.2021 г. ищцата е депозирала в СО заявление, с което е отправила искане да отписване на имота от актовите книги за общинска собственост, като неправилно съставен. На 24.11.2021 г. повторно е направено такова искане до СО. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.06.1969 г. Ц. К. К. е продала на Общински народен съвет „Витоша“ празно дворно място с площ от 5 500 кв. м., съставляващо имот пл. № 925-а по плана на ж. к. „Манастирски ливади“. При продажбата Ц. К. К. се е легитимирала като собственик на имота, обект на сделката, с нотариален акт № 16-, том XXIX, дело 5478 от 1957 г. За прехвърления на СО, ОбНС „Витоша“ недвижим имот пл. № 925-а е съставен акт № 6010/03.11.1989 г. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 131, том XXIV, дело 4878/1996 г. Ц. К. К. е продала на „Алекс Волф“ ООД празно дворно място с площ от 2 300 кв.м., представляваща реална част от имот пхл. № 925, кв.3 по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади“%, целият с плок от 5 570 кв. м., която реална част на имота се намира в западната част на имота, при съседи на реалната част – от запад – ул. „Родопски извор“, от север – имот пл. № 925, от изток – Ц. К., от юг - парцел II-917 и парцел VI -925. Съседите на целия имот са: ул. „Родопски извор“, имот пл. № 925, , имот пл. № 938, имот пл. № 924, имот пл. № 923, парцел VI-925 и парцел II-925. В производството пред СГС е ангажиран заверен препис от отчуждителна преписка, съхранявана в СО, Район „Средец“, архива на отдел „УОЕСЖН“. Съгласно удостоверение от 07.04.1986 г., издадено от Кирковски РНС, по преписка № 1727/1948 г. по декларацията на В. (В.) К. Т. с решение от 10.12.1948 г. на комисията по чл.11 ЗОГПНС и Министерско постановление № 79/1949 г., на основание § 13-14 от Правилника за приложение на ЗОГПНС се освобождава 1/2 ид. ч. от ливада в с. Бояна-София, местността „Средно ливаде“, при съседи: Б. Б., М. Б., П. и А.. Останалата 1/2 ид. ч. е отчуждена със същото решение на комисията по чл.11 ЗОГПНС и Министерско постановление. В производството пред СГС е допуснато изслушването на съдебно- техническа експертиза. От заключението на вещото лице инж. Л. Т. М., което съдът възпирема изцяло като компетентно изготвено, се установява, че съгласно приложените две сателитни снимки – от м.06.2014 г. и от м.03.2021 г. се установява, че процесният имот с идентификатор 68134.1932.1610 от западната страна (от страната на училището) и от северната страна е ограден с плътна ограда. Имотът не се използва за нуждите на училището, което е оградено от всички страни. Вещото лице приема, че УПИ IX, кв.26 може да бъде разделен на два самостоятелни УПИ по имотните граници на ПИ 68134.1932.874 и ПИ 68134.1932.1610. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че процесният имот е деактуван, за да може да бъде възстановен. Обособен е като отделен имот № 1610 и не е бил предназначен за училище, защото не попада в двора на училището, което е оградено. В имота нищо не е извършвано, в момента е обрасъл, видно от представените по делото сателитни снимки от различни времеви периоди. Процесният имот е в друга зона по общия устройствен план – училището е за обществено обслужване, а процесният имот е за средно застрояване. Съгласно актуалната регулация училището и процесният имот са в един парцел, който може да бъде разделен на два отделни парцела. При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидноста на решението а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо. В предмета на делото се включва отрицателен установителен иск за установяване, че ответниците не са собственици на процесния недвижим имот. В нормата на чл.124, ал.1 ГПК е регламентирано, че всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 8 ОТ 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Тази постановка обаче е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, включително като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т. е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. Производството по делото ще подлежи на прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай, че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно от спорното, респ. позовава се на фактическо състояние или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника. В този смисъл са разясненията, дадени с решение № 9 от 10.02.2017 г. по гр. д. № 6320/2015 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 13/12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 117 от 12.05.2014 г. по гр. д. № 1012/2013 г. на ВКС, ГК, І ГО и редица други). По изложените съображения неоснователни са доводите на жалбоподателя, че производството по делото следва да се прекрати, след като решаващият съд не е установил дали ищцата притежава самостоятелни права върху спорния имот. Този въпрос касае спора по същество и следва да се обсъди във връзка с доводите относно правилността на обжалвания съдебен акт. В случая ищцата извежда правния си интерес от принадлежността на правото на собственост на процесния недвижим имот в патримониума на нейния наследодател В. К. Т., от която е бил отчужден през 1949 г. по реда на ЗОГПНС, както и възстановяване на правото на собственост по силата на закона - реда на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ. Качеството на ищцата на наследник на В. К. Т. се установява от представените по делото и обсъдено по – горе удостоверения за наследници. Също така се установи, че с акт № 698/01.08.1949 г. на основание ЗОГПНС, ПВС № 79/1949 г. е одържавена 1/2 ид. ч. от недвижим имот, собственост на наследодателката на ищцата – 1/2 ид. ч. от ливада в с. Бояна, м. „Средно ливаде“, цялата по акта за държавни имоти от 16 675 кв. м., по нотариален акт № 68, том XII/20.10.2021 г. от 16 100 кв. м., а по скица на кадастралния план на Софгео от 24.08.1992 г. – 12 950 кв. м. По силата на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ се възстановява собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г.; попр., бр. 91 от 1948 г.), които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл.61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Наличието на предпоставките на посочената норма е признато от жалбоподателя с постановената заповед № РД-57-460/29.03.1994 г. на клета на СГО, обсъдена по – горе, с която е постановено да се отпише от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти на ТОА „Витоша“ акт № 698/01.08.1949 г. и да се предаде на наследниците на В. (В.) К. (И.) Т.. Част от одържавения имот, за който е съставен АДС № 03388/13.03.1970 г., попада в изпълнен училищен двор, но върху останалата част, представляваща процесния недвижим имот с идентификатор 68134.1932.1610. С оглед на това се налага изводът, че за процесиня недвижим имот са налице предпоставките на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ. Този извод съответства и на задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от 17.05.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г., ОСГК на ВС, т.1, съгласно които възстановява се правото на собственост върху имотите по чл.1 и чл.2 ЗВСВОНИ и при промяна на предназначението им. Не се възстановява правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. По делото е установено, че незастроената част от одържавения от наследодателката на ищцата недвижим имот, може и е обособена като самостоятелен обект на собственост, съгласно заключението на вещото лице инж. Л. Т. М., обсъдено по – горе. Границата между процесния имот, попадащ в зона за средно високо застрояване на жилищни нужди, и ПИ 68134.1932.874, на който се намира училището в зона за „Обществено обслужване“, съставлява плътна ограда на училището и прилежащия към него двор. Процесният имот е и с отделен идентификатор. Жалбоподателят от своя страна се легитимира като собственик на процесния недвижим имот с акт за частна общинска собственост № 3567/12.06.2020 г. Налице е пълна идентичност между процесния имот и този, предмет на посочения АЧОС, съгласно експертното заключение на вещото лице инж. С. Б. К., обсъдено по – горе, което не е оспорено от страните. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС, когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота (било констативни или такива за правна сделка), то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Тези разяснения следва да намерят съответно приложение и в случаите, когато страните се легитимират и като собственици на недвижими имоти и с други титули за собственост. Жалбоподателят поддържа, че ищцата се е разпоредила с терените, които евентуално са й възстановени, като е прехвърлила на ОбНС „Витоша“ с договор от 1989 г. празно дворно място от 5 500 кв. м., а през 1996 г. е прехвърлила 2 300 кв. м. В допълнителното експертно заключение на вещото лице инж. С. Б. К. е формиран извод, че описания в акт за държавна собственост № 1610/03.11.1989 г. недвижим имот пл. № 925-а не е идентичен с процесния, а се намира в източна посока от него през ул. „Родопски извор“. Вещото лице е обосновало извод, че имот 925-а в никоя своя част не е идентичен с процесния по делото имот. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 131, том XXIV, дело 4878/1996 г. Ц. К. К. е прехвърлила на „Алеко Волф“ ООД празно дворно място с площ от 2 300 кв. м., представляващо реална част от имот пл. № 925-а, от кв.3 по плана на г. София, м. „Манастирски ливади“. Този имот също не съвпада с процесния, предвид изводите на вещото лице инж. С. Б. К. в посоченото експертно заключение. По изложените съображения въззивинят съд счита, че горепосочените разпоредителни сделки нямат за предмет процесния недвижим имот, поради което доводите на жалбоподателя, че с тях наследодателката на ищцата се е разпоредила с него, се явяват неоснователни. Във въззивната жалба СО се позовава на акт за държавна собственост № 1576/08.02.2005 г., вписан в книгите за вписване, за който в последствие е съставен акт за частна общинска собственост № 3567/12.06.2020 г., като между двата акта са изтекли повече от 15 години. В заключението на вещото лице инж. С. Б. К. е обсъден представения в производството по обезпечаване на доказателства АЧОС І 1576/08.02.2005 г. С него е актуван имот с площ от 128 кв. м., представляващ част от ПИ 1610, която част е включена в УПИ XIVот кв.26. същевременно с представения по делото АЧОС № 3567/12.06.2020 г. е актуван имот с площ от 2 219 кв. м., представляващ част от ПИ с идентификатор 68134.1932.1610, който имот е включен в УПИ IX - за училище от кв. 26. Вещото лице е установило, че позоваването в т.8 на АЧОС № 1576/08.02.2005 г. не отговоря на неговото съдържание, тъй като двата имота не са идентични, а съседни един на друг. По изложените съображения въззивният съд счита, че липсва идентичност между имотите, обект на горепосочените АЧОС, а се касае за съседни имоти с различна площ. Същевременно АЧОС № 1576/08.02.2005 г. е послужил като основание за издаване на АЧОС № 3567/12.06.2020 г., който се отнася за различен имот. Позоваването на период от 15 години между съставянето на двата акта за частна общинска собственост не може да промени извода за различни имоти, обект на тези актове, нито да легитимира жалбоподателя като собственик на процесния имот по силата на давностно владение, тъй като такова основание за придобИ.е правото на собственост не е заявено по делото и съответно не е част от спорния предмет, както и доказателства в тази насока не са събирани. Предвид изложеното обоснован е изводът на решаващия съд, че ответникът СО не е доказала по делото, че е собственик на процесния недвижим имот. Позоваването на чл.2, ал.1, т.7 и чл.59, ал.1 ЗС като правно основание за придобИ.е на правото на собственост, при липса на доказателства за наличието на предпоставките за това, не може да обоснове извод за принадлежност на правото на собственост в полза на ответника за процесния недвижим имот. Възраженията на ответника, заявени с писмения отговор на исковата молба относно попълване и поправка на кадастралния план, както и значението им за спора, не са подкрепени с ангажирани по делото доказателства, поради което следва да се приемат за неоснователни и недоказани. По изложените съображения въззивният съд счита, че ищцата е доказала принадлежността на правото на собственост върху процесиня имот, а ответникът не е доказал, че е носител на правото на собственост върху същия, което обуславя основателност на предявения спрямо СО отрицателен установителен иск. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди. По депозираната частна жалба: В предмета на делото е включена частна жалба срещу решението в частта, с която е прекратено производството по делото спрямо държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, имащо характера на определение в тази му част. Ищцата е насочила отрицателния установителен иск срещу СО и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Същата обосновава правния си интерес с обстоятелството, че за процесиня имот е съставен акт за публична държавна собственост № 03388/21.05.2003 г. С решението в обжалваната от ищцата част решаващият съд е приел, че доколкото ответникът държавата, не е оспорил исковата претенция и не твърди да е собственик на процесния имот, поради което за ищцата няма правен интерес да предяви и поддържа иска срещу този ответник. Действително с писмения отговор на исковата молба ответникът признава иска, насочен спрямо него, като твърди, че в нито един момент не е оспорвала правото на собственост на ищцата върху процесния имот, включително преди завеждане на делото. От заключението на вещото лице инж. С. Б. К. се установи, че процесният имот с идентификатор 68134.1932.1610 е част от имота, описан в АДС № 7078/13.03.1970 г., като процесинят имот е включен в описаните в акта граници и в полщата на имота, предмет на акта. В АДС № 03388/21.05.2003 г. в акта е описан част от имота с описаните граници, като при направеното от вещото лице изследване е установено, че площта на процесния имот е изключена от площта на акта. Ищцата е депозирала заявление до областния управител на Област София на 21.02.2022 г., позовавайки се на изготвеното експертно заключение в производството по обезпечаване на доказателства, е отправила искане за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в съставения акт за публична държавна собственост № 03388/21.05.2033 г. при отразяване границите на имота. Макар посоченият акт да се отнася за реална част от имота, вместо на запад границата да е имот пл. № 1610, собственост на ищцата, е посочена ул. „Родопски извор“, а на юг – вместо имот пл. № 1574 е посочен парцел VIII-МНО. Както към завеждане на делото, така и към момента на приключване на устните състезания пред първата и въззивната съдебни инстанции липсват ангажирани доказателства за произнасяне на областния управител на Област София по това искане на ищцата, респ. не е ангажиран акт, съставен по реда на чл.72 ЗДС за поправка на горепосочения акт за държавна собственост. Макар площта на описания в акта имот да е точно посочена, неправилното описание на границите на същия и включването на процесния имот в границите на имота, за който е съставен акта, предизвика неяснота относно обема на правата на държавата, която не е преодоляна по реда на чл.72 ЗДС. Същевременно наличието на титул за собственост в полза на ищеца и ответника поражда съществуването на спор за принадлежността на правото на собственост, което от своя страна обосновава компетентността на съдилищата за признаят или отрекат съществуването му със силата на пресъдено нещо (решение № 188 от 04.03.2009 г. по гр. д. № 1021/2008 г. на ВКС, ГК, III ГО и др.). По изложените съображения въззивинят съд счита, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, независимо от признанието на иска от посочения ответник с депозирания по делото писмен отговор на исковата молба. Това признание евентуално ще има значение за съществото на спора по разглежданата искова претенция, но не и за нейната допустимост. С оглед на това решението в обжалваната от ищцата част, имащо характера на определение, следва да се отмени, като делото следва да се върне на СГС за разглеждане на иска, насочен срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. По разноските по производството: Тъй като процесуалният представител на жалбоподателката – ищца е заявил, че не претендира разноски за настоящата съдебна инстанция, такива не следва да й се присъждат. Воден от гореизложеното, съдът