Решение № 1078 от 15.8.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 3363/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба на Н. Д. В., гражданин на Р Гърция (чрез редовно упълномощени адв. Ч. и адв. С., и двамата от САК) против Решение 262788 от 24.08.2022 г. по гр.д. 16473/2019 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), с което са отхвърлени предявените от ищеца Н. Д. В. срещу „Банка ДСК“ ЕАД /сега АД/ с ЕИК: 121830616 обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради неизпълнение на договорно задължение, в размер на 274 690 евро, представляващи собствените му средства по банкова сметка, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 евро за понесени болки и страдания, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на исковата молба до окончателното им плащане, както и предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от противоправни действия на длъжностни лица при ответника в размер на 274 690 евро, представляващи собствените му средства по банковата сметка, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 евро за понесени болки и страдания, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на исковата молба до окончателното им плащане. В резултат на това, ищцовата страна е осъдена да заплати разноски в размер на 756 лв., а решението е било постановено при участието на третото лице-помагач /ТЛП/ на страната на ответника – Ч. П. № ••• по регистъра на КЧСИ и с район на действие – СГС.

Процесуалните представители на въззивника сочат, че заключенията на градския съд били неправилни и незаконосъобразни, като се иска от САС решението да се отмени (ведно със законните последици от това за присъждане на разноски), а исковите претенции да бъдат уважени по съображенията, подробно развити в обстоятелствената част на жалбата.

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от ответника в първата инстанция „Банка ДСК” АД (чрез юрк. Д.) с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. Намира, че решението на Софийски градски съд било правилно и трябвало да се потвърди. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Третото лице-помагач не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Пред настоящата инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства.

От материалите по делото САС установи следното:

Производството е образувано по молба на Н. Д. В., в която той излага, че на 04.10.2013 г. сключил с ответника „Банка ДСК“ договор за откриване на спестовна сметка „ДСК Мотив“ и предоставил за копиране личната си карта и съхранение на копието. През юли 2015 г. по сметката постъпили 300 000 евро. На 20.06.2016г. ищецът сключил с банката договор за срочен влог в размер на 300 300 евро. Влогът е подновяван ежегодно с нов 12 месечен срок и към последното подновяване на 21.06.2018 г. наличността по сметката била 274 435, 13 евро. На 21.06.2019г. ищецът установил, че по сметката му няма наличност, тъй като цялата сума била преведа на ЧСИ М. П. с рег.№••• за погасяване на задължение в размер на 250 000 евро-главница. Сочи, че през м. октомври 2018г. лице представило се за ищеца е регистрирало ЕТ „Д. В.-2018“ и в периода 08.10— 17.10.2018г. издало пет броя записи на заповед в полза на лицето Е. Т. за сумите от по 50 000 евро. Ищецът поддържа, че за периода 21.06.2018г, —21.06.2019 г. не е посещавал България, не е подавал документи за регистрация на ЕТ, не е получавал покана за доброволно изпълнение от ЧСИ по повод образуваните от него дела. Счита, че вина за създалата се ситуация имат служители на банката, тъй като от нейна страна не е упражнен контрол за съхранение на личните му данни, които той никъде другаде в България не ги е предоставял, разкрита била информация от нейни служители за наличността по сметката му, за обстоятелството, че няма дистанционен достъп до информацията за нея, че не живее в България и че посещава банката един път годишно. Твърди, че банката не е обърнала внимание на явните несъответствия в длъжника по запорното съобщение и титуляра на сметката, изразяващи се в неяснота по отношение дали Д. е бащиното или фамилното име на длъжника по запорното съобщение и по отношение на адреса на титуляри. При направено извънсъдебно искане до банката за възстановяване на парите получил отказ.

От така получилата се ситуация, освен имуществени вреди, претърпял и неимуществени такива – силен стрес, безсъние, психомоторна тревожност, анорексия, имал и суицидни мисли. Поради изложеното, претендира да се осъди ответната кредитна институция да му изплати обезщетение поради неизпълнение на договорно задължение в размер на 274 690 евро - собствените му средства по банковата сметка и при условията на евентуалност претендира същата сума на деликтно основание /чл. 49 ЗЗД/. Претендира от ответника заплащане на обезщетение в размер на 30 000 евро за понесени болки и страдания поради неправомерното му поведение от неизпълнение на договора или в условията на евентуалност – пак на деликтно основание. Иска и присъждане на законна лихва върху горните суми от 17.12.2019 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД /сега АД/ оспорва исковете по основание и размер. Твърди липсата на елементите от деликтния състав. Сочи, че ищецът е предоставил и на банката наредител личните си данни при първоначалното постъпване на сумата от 300 000 евро в платежната система на ответника. В запорното съобщение от ЧСИ е посочено като длъжник лицето Д. В. в лично качество както и като ЕТ „Д. В. - 2018“. За наложения запор ответникът се е опитал на 14.02.2019г. да уведоми клиента на посочения от него телефонен номер, но никой не вдигнал. При изпълнение на запора банката се подчинила на заповедта на съдебния изпълнител и това не можело да се подведе под хипотезата на неразрешена платежна операция. Претендира разноски. Третото лице-помагач на страната на ответника Ч. П. с peг. № ••• не изразява становище по исковете.

След събиране на множество писмени и гласни доказателста, както и изслушване на съдебно-графологични експертизи (СГФЕ), Софийски градски съд е постановил решение за отхвърляне на всички искове – главно предявени и в условията на евентуалност, което се оспорва пред настоящата инстанция.

Според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.

Апелативният съд намира, че съобразно изложеното във въззивната жалба и отговора към същата не е налице спор по фактите, а само по правото, вкл. и по интерпретацията и тълкуването на вече събраните от първостепенния съд доказателства. Поради това, фактическата обстановка ще бъде изложена накратко:

Не е спорно това, че между страните по делото е сключен договор за влог на 04.10.2013 г. и анекси към него, с който банката е поела задължение да открие спестовна сметка на титуляря, което е изпълнено с откриване на сметка с IBAN •••••••••• в ответната банка. Не е спорно, че към този договор са подписани анекси, че същият е сключен при общи условия, представени с исковата молба, както и че ищецът е ползвал откритата банкова сметка, като е внасял и теглил суми от нея. От съдържанието на договора се установява, че при сключването му ищецът се е легитимирал с л.к. №428734, издадена на ••• г. В същия се съдържа изявление за съгласие от страна на ищеца за обработка на личните му данни и предоставянето им на трети лица. Не е спорно и от доказателствата се установява, че в банката е получено запорно съобщение с изх.№ 7871/08.02.2019г. от Ч. П. с рег.№ •••, по изпълнителни дела №20198510400296 №20198510400297, №20198510400298, №20198510400299 и № 220198510400300, с което е наложен запор на Д. В., роден на ••••••••••г. с лична карта № ••••••••, издадена на ••• г. от Полицейско управление Родос, област Додеканези, и на ЕТ “Д. В.-2018“, като взискател е посочен Е. Т. М.. Посочено е, че задължението за което е наложен запор, е в общ размер от 547 007, 23лева и произтича от записи на заповед, въз основа на които са образувани частни граждански дела по описа на СРС, по които са издадени изпълнителни листове в заповедно производство по чл.417 ГПК.

По делото са приложени посочените заповедни производства, заедно с намиращите се в тях записи на заповед в оригинал, от които се установява следното:

-Ч.гр.дело№ 741252/2018г. по описа на СРС, 32-ри състав е образувано въз основа на заявление по чл.417 ГПК на Е. М. Т. от 22.11.2018г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, издаден на 10.10.2018г. от Д. В., роден на ••••••••••г., действащ като ЕТ Д. В.- 2018, ЕИК 205326183, с който се задължил безусловно, неотменимо и без протест, да заплати на падеж 10.11.2018г. сумата от 50 000 евро на Е. М. Т.. По делото е издадена заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за посочената сума, ведно със законната лихва от 22.11.2018г. до изплащане на вземането.

-Ч.гр.дело№ 78755/2018г. по описа на СРС, 74-ти състав, е образувано въз основа на заявление по чл.417 ГПК на Е. М. Т. от 14.12.2018 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, издаден на 15.10.2018г. от Д. В., роден на ••••••••••г., действащ като ЕТ Д. В.- 2018, ЕИК 205326183, с който се задължил безусловно, неотменимо и без протест, да заплати на падеж 15.11.2018г. сумата от 50 000 евро на Е. М. Т.. По делото е издадена заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за посочената сума, ведно със законната лихва от датата на заявлението до изплащане на вземането;

• Ч.гр.дело№ 74153/2018г. по описа на СРС, 81-ви състав, е образувано въз основа на заявление по чл.417 ГПК на Е. М. Т. от 22.11.2018г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, издаден на 08.10.2018 г. от Д. В., роден на ••••••••••г., действащ като ЕТ Д. В.- 2018, ЕИК 205326183, с който се задължил безусловно, неотменимо и без протест, да заплати на падеж 08.11.2018г. сумата от 50 000 евро на Е. М. Т.. По делото е издадена заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за посочената сума, ведно със законната лихва от датата на заявлението до изплащане на вземането.

• Ч.гр.дело№ 492/2019г. по описа на СРС, 81-ви състав, е образувано въз основа на заявление по чл.417 ГПК на Е. М. Т. от 07.01.2019г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, издаден на 17.10.2018г. от Д. В., роден на ••••••••••г., действащ като ЕТ Д. В.-2018, ЕИК 205326183, с който се задължил безусловно, неотменимо и без протест, да заплати на падеж 17.11.2018г. сумата от 50 000 евро на Е. М. Т.. По делото е издадена заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за посочената сума, ведно със законната лихва от датата на заявлението до изплащане на вземането.

• Ч.гр.дело№ 491/2019г. по описа на СРС, 35-ти състав, е образувано въз основа на заявление по чл.417 ГПК на Е. М. Т. от 07.01.2019 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, издаден на 12.10.2018г. от Д. В., роден на ••••••••••г., действащ като ЕТ Д. В.-2018, ЕИК 205326183, с който се задължил безусловно, неотменимо и без протест, да заплати на падеж 12.11.2018г. сумата от 50 000 евро на Е. М. Т.. По делото е издадена заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за посочената сума, ведно със законната лихва от датата на заявлението до изплащане на вземането.

Не е спорно между страните, че въз основа на издадените по посочените дела изпълнителни листове са образувани пет изпълнителни дела по описа на ЧСИ П. срещу Д. В., роден на ••••••••••г., действащ като ЕТ Д. В.-2018, ЕИК 205326183, притежаващ лична карта № ••••••••, издадена на ••• г. от Полицейско управление Родос, област Додеканези, посочени по-горе. Представени са с исковата молба покани за доброволно изпълнение по същите дела, връчени на Д. В., като управител на ЕТ Д. В.-2018.

В производството пред СГС е приета съдебно-графологична експертиза, която съдът кредитира като обективна и обоснована, в която е направено заключение от вещото лице В., че поканите за доброволно изпълнение не са подписани от ищеца за получател, както и в запис на заповед от 10.10.2018г. ръкописният текст не е изпълнен от ищеца, както и подписът за издател на записа на заповед не е положен от него. Съдът е констатирал /и САС се присъединява към това становище/, че в приетите експертизи не се съдържа заключение за автентичността на останалите записи на заповед, послужили като основание за образуване на изпълнителните дела, по които е наложен запор на сметката на ищеца, но съдът приема за безспорно между страните, че всички записи на заповед, послужили като основание за издаване на изпълнителни листове по горепосочените граждански дела, не са подписани от ищеца. От доказателствата по делото се установява, че са налице противоправни действия, извършени от трето лице, изразяващи се в ползване на лични данни на ищеца като дата на раждане и номер на лична карта за регистрация на едноличен търговец, след което са издадени процесиите 5 броя записи на заповед, с които е поето задължение за плащане на сума в размер на 50 000 евро на падежи един месец след датите на издаване на документа. Въз основа на посочените записи на заповед кредитора Е. М. Т. е подал заявления по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които са образувани изпълнителните дела, по които е наложен запор върху сметката на ищеца, открита в банката-ответник, след което поради наличие на суми по сметката на ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД, същите са преведени към банкова сметка на ЧСИ П.. Установява се, че по образуваните изпълнителни дела са изпратени покани за доброволно изпълнение, които са получени от Д. В. като едноличен търговец, но от заключението на вещото лице се установява, че тези покани не са подписани от ищеца.

По отношение на главно предявения иск за неизпълнение на договорно задължение и имуществена отговорност на банката на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав на САС намира, че правилно този иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. В жалбата се счита, че „Банка ДСК“ АД не е осигурила поверителността на предоставените й лични данни от В. и не е изпълнила точно задълженията си по сключения между страните по делото договор за банков влог. Съдът обаче не установява неизпълнение на конкретно договорно задължение по сключената абсолютна търговска сделка, като не се доказва и обстоятелството, че са налице пропуски при ответната кредитна институция относно поверителността и боравенето с предоставените й лични данни. В тази връзка, банката е въвела процедури са боравене и защита на личните данни на клиентите си и не е доказано по делото неправомерно изтичане на информация от „Банка ДСК“ АД към трети лица на лични данни на въззивника В.. Не може да бъде прието като такова доказателство и това, че имало издадено от КЗЛД наказателно постановление от 28.08.2019 г., с което на банката била наложена имуществена санкция от 1 000 000 лв. за тежки нарушения на защитата на личните данни, тъй като няма данни, че въззиваемото лице е санкционирано от КЗЛД във връзка и с неправилно или противозаконно боравене с личните данни на В. като клиент на въззиваемото лице.

Ето защо, се сбъдва вътрешнопроцесуалното условие да бъде разгледан евентуално предявения иск по чл. 49 ЗЗД, като настоящият състав на апелативния съд намира, че и този иск се явява недоказан по следните съображения:

Отговорността по чл.49 ЗЗД на възложителя на работа е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Тази отговорност произтича не от вината на лицето, което е възложило работата, а от вината на лицето – изпълнител на възложената работа, вкл. и по силата на чл. 30 ЗПУПС. Възложителят на работа може да се освободи от отговорността, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа. В този смисъл е ППВС № 7/1958 г., както и по-новата практика на ВКС – напр. Решение 369/02.11.2011 г. по гр.д. № 904/2010 г. на ВКС, трето г.о.

В конкретния случай, банката се явява трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. от ГПК, доколкото е бил приложен изпълнителен способ „запор върху вземания“ от страна на съдебния изпълнител. Следователно, след като е получила от третото лице-помагач ЧСИ П. процесното запорно съобщение, за въззиваемата страна са възникнали задълженията, посочени в чл. 508 ГПК, а именно - в едноседмичен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител:

1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати;

2. има ли претенции от други лица върху същото вземане;

3. наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции;

4. превежда ли суми по банкова сметка на длъжника, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата.

Поканата за даване на тези обяснения се съдържа в самото съобщение за налагане на запора. А ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител.

Нещо повече, неизпълнението на задълженията на третото лице по чл. 508 ГПК и невнасянето по сметката на съдебния изпълнител на вземанията, които то /третото лице/ следва да престира на длъжника по изпълнителното дело, може да доведе до носене на имуществена отговорност спрямо кредиторите на длъжника по изпълнителното производство /вж. Решение № 169/27.02.2018 г. по т.д. № 879/2016 г. на ВКС, второ т.о. и Решение № 65/12.07.2022 г. по гр.д. № 3512/2021 г. на ВКС, второ г.о./.

Действително, от данните по делото са налични редица доказателства, че въззивникът В. е станал жертва на измама чрез въвеждане в оборота на ценни книги, на които е придаден вид, че са подписани от него и които са послужили като основание за снабдяване с изпълнителни основания за образуване на изпълнителни дела по реда на чл. 417 ГПК. Безспорно е доказано още, че във връчените му от съдебния изпълнител покани за доброволно изпълнение, с които се връчват и преписите от заповедите за незабавно изпълнение, също са налице подписи, на които е придаден вид, че изхождат от въззивника, докато всъщност той не ги е подписвал. Не обаче банката следва да носи имуществената отговорност за претърпените от ищеца вреди от така описаните действия. Тезата, развита и във въззивната жалба, че измамата станала възможна поради неправомерно боравене с лични данни от страна на „Банка ДСК“ АД е голословна и не намира опора в доказателствата по делото. Това е така, защото личните данни на ищеца не са предоставяни само и единствено на кредитната институция. Така например, те са били достъпни и на друга банка – „Юробанк България“ АД, от където В. е направил първоначалното захранване с новооткритата си сметка в „Банка ДСК“ АД след сключване на процесния договор за банков влог /вж. твърденията на стр. втора от исковата молба/. Възможни са, теоретично, и други начини за снабдяване с личните данни на някое лице, поради което не може да се направи правен извод, че със сигурност измамата е била станала възможна заради изтичане на данни и неправомерно боравене с тях от страна на ответника и натоварени от него служители.

На следващо място, не може да се сподели и тезата, развита във въззивната жалба, че не била положена в пълен обем грижа от страна на банката при идентификацията на въззивника Н. В. и при изпълнението на запорно съобщение с вх. № 19140/12.02.2019 г. на ЧСИ П., послужило като основание за превеждане на средствата от депозита на въззивника към сметката на частния съдебен изпълнител. Вярно е, че лицето е посочено в запорното съобщение с две имена – Д. В., а не с всичките му три имена. За кредитната институция обаче не съществува задължение да идентифицира чуждестранни граждани /върху вземанията на които е наложен запор по реда на чл. 507 и сл. от ГПК/ чрез трите им имена, още повече, че в самото запорно съобщение от ЧСИ П. са посочени само тези две имена на лицето като длъжник. В запорното съобщение /вж. на л. 59 от том първи на делото/ обаче са посочени достатъчно други индивидуализиращи данни, които изключват евентуално съмнение, че става въпрос за някое друго лице. Това е така, защото В. е посочен в съобщението от ЧСИ с данните от гръцката си лична карта /номер, кога е издадена и от кой/, както и чрез постоянния си адрес на о. Родос, Гърция, които той е предоставил и на „Банка ДСК“ АД, ставайки клиент на банката. Тези данни присъстват и в сключения между страните договор за банков влог и анексите към същия. Ето защо, не се касае за допусната небрежност от страна на служител при въззиваемото дружество или повърхностнта идентификация на клиента, върху вземанията на който е наложен запор от ЧСИ П.. Поради това, не би могло да се твърди за наличие на противоправно поведение от страна на натоварени от банката лица, за които следва да се носи отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД.

Вярно е, че от доказателствата по делото може да се констатира неизпълнение от страна на въззиваемия на чл. 14, ал. 2 от приложимите Правила за влоговете и сметките на физически лица, така както се твърди на стр. осма от въззивната жалба. Този извод следва от това, че въпросната разпоредбау сочи на задължение за „Банка ДСК“ АД да уведоми писмено титуляря за извършената платежна операция от неговия влог поради принудително изпълнение върху същия. Изпълнението на това задължение може да стане писмено на посочения адрес за кореспонденция, по телефон или чрез SMS. Твърденията на ответника, че са се опитали да се свържат по телефона с Н. В. и да го уведомят за закритата сметка поради изпълнения запор, но никой не отговарял на позвъняванията, са благоприятстващи позицията на ответника и не се доказват по някой от способите, предвидени за това в процесуалния закон, освен чрез гласни доказателства на служители при банката, които имат интерес да твърдят това, поради служебната си зависимост от своя работодател. Но дори и да се приеме, че е налице неизпълнение на чл. 14, ал. 2 от приложимите Правила за влоговете и сметките на физически лица, то това, само по себе си, не е основание банката да носи имуществената отговорност за изпълнения запор съобразно нарежданията на съдебния изпълнител. Липсва причинно-следствена връзка между неизпълнението на това правило /и задължение/ от страна на банката и настъпилите за ищеца вреди, за да отговаря ответника за тях. Пътят на защита за Н. В. е по реда на неоснователното обогатяване /чл. 55 – 59 ЗЗД/ спрямо мнимия кредитор по изпълнителните дела при ЧСИ П., за което са налице данни кой е той, а евентуално и против съдебния изпълнител по реда на чл. 74 ЗЧСИ, ако се докаже процесуална незаконосъобразност при действията му. Не следва обаче „Банка ДСК“ АД да носи отговорност за имуществените и неимуществените вреди, настъпили в правната сфера на въззивника, поради това, че тя е изпълнила законосъобразно нарежданията на съдебния изпълнител, обективирани в полученото запорно съобщение /така чл. 508 ГПК/.

По изложените съображения и макар и по мотиви, различни от тези, приети от първостепенния съд, САС в настоящия си състав намери въззивната жалба за неоснователна. Атакуваното решение на СГС ще следва да се потвърди, като в полза на кредитната институция се присъди поисканото със списъка по чл. 80 ГПК юрисконсултско възнаграждение от 540 лв. за втората инстанция /така чл. 78, ал. 8 ГПК/.

Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав