Решение № 2042 от 24.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 806/2023 г.

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК. Образувано е по жалби от „С.Г.“ ЕООД – ипотекарен длъжник по изп.д. №20138380405380 и от „АТВ 2010“ ЕООД и „К.А.“ ЕООД – длъжник и ипотекарен длъжник по изп.д. №20138380405380 срещу постановление за възлагане на недвижимо имущество от 14.11.2022 г. по изп.д. №20138380405380, с което е възложен върху „О.Б.Б.“ АД поземлен имот с идентификатор № 68134.4089.553, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-15/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с адрес на поземления имот: гр.София, район Младост, квартал „Младост 4”, ул. „••••, с площ от 23 916 кв.м., заедно с всички съществуващи подобрения и приращения към и под урегулирания поземлен имот, с изключение на всички сгради построени в урегулирания поземлен имот. Жалбоподателят „С.Г.“ ЕООД излага оплаквания, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно и недвижимият имот не е възложен по най-високата предложена цена. Поддържа, че в обжалваното постановление за възлагане от 14.11.2022 г. е посочено, че публичната продан за имота е протекла от 12.09.2016 г. до 12.10.2016 г., макар тази публичната продан да е приключила окончателно със съдебно решение № 2690 от 07.10.2022 г. по гр.д. №20221100504408 на СГС, с което издаденото по нея Постановление за възлагане от 13.08.2021 г. да е отменено. С отмененото Постановление за възлагане недвижимият имот е бил възложен върху Л.И. АД, като частен правоприемник на „О.Б.Б.” АД по силата на Договор за цесия от 19.02.2018 г., конституиран като взискател по изпълнителното дело. Счита, че след отмяна на постановлението за възлагане съгласно императивната разпоредба на чл.497 ГПК следва да се извърши нова публична продан. В случая нова публична продан, съгласно чл.497 ГПК, не е обявена и не е разгласена, не е проведено ново наддаване, тъй като не е даван нов срок за постъпване на нови наддавателни предложения, не са спазени предвидените в чл.487 и сл. ГПК процедури. С обжалваното постановление имотът е възложен на наддавач, участвал в предходна публична продан, която е приключила с отмяна на издаденото по нея постановление за възлагане, като жалбоподателят поддържа, че в случая следва да се извърши ново обявяване, без да е необходимо да има искане от взискателите за извършването й. На следващо място счита, че съдебният изпълнител не е съобразил, че за да продължи процедурата по извършената публична продан, купувачът следва да има качеството взискател, в който случай не дължи задатък, или качеството на обикновен наддавач, платил задатък. О.Б.Б. АД, на която е възложен имота, няма нито едно от тези две качества, което води до ненадлежно извършване на наддаването и невъзлагане на имуществото по най-високата предложена цена. Това е така, поради разпореждане от 20.02.2018 г. на ЧСИ, с което на основание направено изрично искане и представен договор за цесия, „Л.И.“ АД е конституирано като взискател в изпълнителното производство в правата на „О.Б.Б.“ АД. С това „О.Б.Б.“ АД е загубила качеството си на взискател и ипотекарен кредитор в производството. Счита, че след като вземането на „О.Б.Б.“ АД е прехвърлено, купувачът не притежава изпълнително право, явява се привиден и незаконен кредитор и затова обжалваното постановление се явява незаконосъобразно, до степен на нищожно. С отпадане на качеството на взискател по изпълнителното дело, това лице губи и качеството си и на взискател, обявен за купувач на проведената публична продан от 12.09.2016 г. до 12.10.2016 г. Моли обжалваното постановление да бъде отменено. Жалбоподателите „АТВ 2010“ ЕООД и „К.А.“ ЕООД излагат оплаквания, че обжалваното постановление за възлагане е незаконосъобразно, тъй като наддаването при публичната продан не е извършена надлежно и имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Посочват, че публичната продан за имота е протекла от 12.09.2016 г. до 12.10.2016 г., по нея е издадено Постановление за възлагане от 13.08.2021 г., което е отменено с окончателно съдебно решене № 2690 от 07.10.2022 г. по ч.гр.д №4408 по описа на СГС. С отмененото Постановление за възлагане недвижимият имот е бил възложен върху Л.И. АД, като частен правоприемник на „О.Б.Б.” АД по силата на Договор за цесия от 19.02.2018 г., конституиран като взискател по изпълнителното дело. Без да се проведе нова публична продан съгласно чл.497 ГПК, с обжалваното постановление имотът е възложен на първоначалния взискател „О.Б.Б.” АД. Считат, че след като не е проведена нова публична продан, лицето, на което е възложен имота, не е подал наддавателно предложение и не е обявен за купувач по надлежния, предвиден в закона ред. На следващо място сочат, че за да продължи процедурата по извършената публична продан, купувачът може да има само качеството на взискател, в който случай не дължи задатък, или качеството на обикновен наддавач, платил задатьк, а „О.Б.Б.“ АД няма нито едно от тези две качества - с разпореждане на ЧСИ от 20.02.2018 г. предвид направеното изрично искане и представен договор за цесия, „Л.И.“ АД е конституиран като взискател в изпълнителното производство и „О.Б.Б.“ АД е загубила качеството си на страна - не притежава изпълняемо право и не би могла да се приеме като купувач в проданта, проведена в периода от 12.09.2016 г. до 12.10.2016 г. като взискател, който не дължи задатък. Моли обжалваното постановление да бъде отменено. Ответникът по жалбите – взискател в изпълнителното производство „Л.И.“ АД ги оспорва. Сочи, че изпълнителното дело е образувано по молба на ОББ на основание изпълнителни листа, издадени по ч.гр.д. № 27595/2013 г. по описа на СРС и ч.гр.д. № 68694/2014 г. по описа на СРС срещу длъжници - „АТВ 2010“ ЕООД и „А.Г.“ ООД. Процесният имот е изнесен на публична продан, извършена от 12.09.2016 г. до 12.10.2016 г. В рамките на проданта е постъпило само едно наддавателно предложение – на взискателя ОББ, за сумата от 5 867 550 лв. С оглед качеството си на взискател и в съответствие с разпоредбата на чл.489, ал.1, изр.2 ГПК, ОББ не е дължало и не е внасяло задатьк за участие в наддаването. С Протокол от 13.10.2016 г. взискателят ОББ е обявен за купувач на имота, като на 14.10.2016 г. е изготвено разпределение на основание чл.460, вр. чл.495 ГПК. Разпределението е обжалвано по съдебен ред, като жалбите срещу същото са отхвърлени с Решение №260031 от 05.01.2021 г. по в.гр.д. №13906/2016 г. на Софийски градски съд, потвърдено с окончателно Решение №782 от 05.07.2021 г. по в.ч.гр.д. №943/2021 г. на Апелативен съд - София. 6. На 19.02.2018 г. На 20.02.2018 г. Л.И. АД е конституирано като взискател на основание сключен с ОББ Договор за цесия, с който вземанията, заедно с обезпеченията върху същите, са прехвърлени на Л.И. АД. След влизането в сила на разпределението на продажната цена по публичната продан имотът е възложен в полза на Л.И. с Постановление за възлагане от 13.08.2021 г. Постановлението е обжалвано и отменено от съда с мотив, че правото на наддавача да бъде обявен за купувач и да му бъде възложен имота, не може да бъде предмет на договор и да се прехвърля по усмотрение на участниците в публичната продан, поради което процеснията имот не е възложен на лицето, обявено за купувач, а именно - на взискателя „ОББ“ АД, а на цесионера „Л.И.“ АД, което опорочава процедурата. На 26.10.2022 г. Л.И. е подало молба имотът да бъде възложен в полза на ОББ като наддавач, обявен за купувач съгласно протокола от 13.10.2016 г. На 14.11.2022 г. е издадено обжалваното в настоящото производство постановление за възлагане, с което имотът е възложен на ОББ. Счита за неоснователно възражението в жалбата, че следва да се приложи разпоредбата на чл.497 ГПК и да се проведе нова продан, тъй като логиката на разпоредбата, тълкувана систематично с правилото на чл.435, ал.3 ГПК, е същата да се прилага при допуснато нарушение при провеждането на публичната продан, което не може да се санира, какъвто не е настоящият случай. Позовава се на съдебна практика в подобен смисъл, обективирана в Решение № 8061 от 07.11.2016 г. по в. гр. д. № 1405/2016 г. на Софийски градски съд, Решение № 93 от 26.03.2015 г. по в. г р. д. № 80/2015 г. на Окръжен съд – Кюстендил, Решение №93 от 26.03.2015 г. по в.гр.д. № 80/2015 г. на Окръжен съд – Кюстендил, Решение №1632 от 20.10.2015 г. по в.гр.д. № 2664/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив. Поддържа, че са неоснователни и възраженията, че към момента на издаване на процесното постановление за възлагане ОББ няма качеството нито на взискател (който не дължи задатък), нито на обикновен наддавач в проданта (ОББ не е внесло задатък), доколкото вземането на ОББ, ведно с ипотечното право, е прехвърлено с Договора за цесия от 19.02.20 18 г. н а Л.И.. Счита, че е релевантно качеството на ОББ като взискател, към момента на публичната продан, респ. към момента на подаване на наддавателното предложение. Доколкото в случая разпределението е влязло в сила и стабилизирано и останалите действия и актове на ЧСИ по извършването на публичната продан не са изгубили действие, обезсилени или отменени, следва да се приеме, че задължението за плащането на цената по проданта е погасено от купувача ОББ чрез прихващане със собственото му вземане спрямо длъжника. Последващи разпореждания на ОББ, извършени след разпределението, не могат да доведат до отпадане на действието на извършеното прихващане. Ето защо счита, че Постановлението за възлагане следва да бъде оставено в сила. Ответникът по жалбите – купувач на публична продан „О.Б.Б.” АД ги оспорва. Сочи, че процесното изпълнително дело е образувано на 15.07.2013 г. на основание изпълнителни листа, издадени по ч.гр.д.№ 27595/2013 г., 124 с-в на СРС и ч.гр.д. №68694/2014 г. по описа на СРС, 79 състав. На 24.07.2013 г. изпълнението е насочено срещу процесния имот с вписване на възбрана. В периода 12.09.2016 г. - 12.10.2016 г. е проведена публична продан на недвижимия имот, като на 12.10.2016 г. „ОББ“ АД като взискател е подал единственото наддавателно предложение за придобиване на имота на цена в размер на 5 867 550 лв. С протокол от 13.10.2016 г. „ОББ“ АД е обявена за купувач при предложената цена 5 867 550 лв. и с оглед обстоятелството, че е взискател, поискал за част от вземането му да бъде извършено прихващане по реда на чл. 461 ГПК, на 14.10.2016 г. е изготвено разпределение. Срещу разпределението са подадени жалби, по които е образувано съдебно производство в СГС, приключило с влязло в сила на 05.07.2021 г. решение, с което жалбите са отхвърлени. Междувременно докато е висящо делото по обжалване на разпределението, взискателят „О.Б.Б.“ АД е прехвърлил вземанията си с договор за цесия от 19.02.2018 г. и е поискал по делото да бъде конституирано дружеството „Л.И.“ АД като цесионер. С разпореждане на съдебния изпълнител от 20.02.20218 г. дружеството „Л.И.“ АД е конституирано като взискател по делото на мястото на „О.Б.Б.“ АД. На 13.08.2021 г., след влизане в сила на разпределението от 14.10.2016 г., е изготвено Постановление за възлагане, с което имотът е възложен на „Л.И.“ АД в качеството му на цесионер по сключения Договор за цесия от 19.02.2018 г. и в качеството му на конституиран като взискател по делото на мястото на „ОББ“ АД. Срещу изготвеното Постановление за възлагане от 13.08.2021 г. са подадени жалби, по които с решение от 07.10.2022 г. по в.гр.д. № 4408/2022 г. Софийски градски съд е отменено постановлението за възлагане от 13.08.2021 г. Съдът е приел, че процесуалните права, в това число правото на наддавача да бъде обявен за купувач и да му бъде възложен имота, не могат да бъдат предмет на договори и да се прехвърлят по усмотрение на участниците в публичната продан, поради което имотът не е възложен на лицето, обявено за купувач, а именно - не е възложен на взискателя „ОББ“ АД, а на цесионера „Л.И.“ АД, което опорочава процедурата, тъй като цесионерът не е участвал в наддаването, не е внасял задатък и не е предложил най-високата цена. Жалбоподателят посочва, че на 14.11.2022 г., съдебният изпълнител е издал процесното постановление за възлагане, зачитайки задължителната сила на необжалваемото решение по в.гр.д. №4408/2022 г. по описа на СГС. Жалбоподателят счита жалбите за недопустими, тъй като нарушенията, които се сочат в тях, не попадат в предела на основанието „ненадлежно извършване на наддаването“. По същество счита жалбите за неоснователни – счита, че съдът е указал на съдебния изпълнител, че имотът следва да бъде възложен на „ОББ“ АД като взискател, обявен за купувач, а не на цесионера „Л.И.“ АД като приобретател на вземането, единственото, което съдебният изпълнител е могъл да стори, е да издаде Постановление за възлагане на името на взискателя, обявен надлежно за купувач - на „ОББ“ АД. Посочва, че разпоредбата на чл.497 ГПК урежда общия случай, когато постановлението за възлагане се отменя поради нарушения при извършване на самата продан, а настоящият случай не е такъв, тъй като съдът не е констатирал нарушения при провеждане на проданта в периода 12.09.2016 г. - 12.10.2016 г., а грешка в лицето, посочено като купувач в отмененото Постановление за възлагане от 13.08.2021 г. Счита, че съдът е посочил, че по постановлението за възлагане като купувач е следвало да бъде посочен взискателят „ОББ“ АД, тази констатация на съда има характер на задължително указание за съдебния изпълнител да продължи изпълнението от това действие, което е било опорочено, в случая - от издаването на постановление за възлагане. Сочи още така, че доколкото се касае за придобиване на имот на публична продан от страна на взискател, извършено е разпределение и същото е влязло в сила, при отмяна на постановлението за възлагане поради погрешно посочване на цесионера, вместо цедента като взискател, обявен за купувач, въпросът дали да бъде провеждана нова публична продан с оглед правилото на чл. 497 ГПК въобще не стои, а следва съдебният изпълнител да издаде ново постановление за възлагане в полза на надлежния купувач. Счита, че въпросът дали към момента на издаване на постановлението за възлагане купувачът по него притежава изпълняемо право не стои, тъй като дали купувачът е взискател се преценява към момента, в който взискателят като купувач упражнява правото си да участва в проданта. Моли жалбите да бъдат оставени без разглеждане или отхвърлени като неоснователни. В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че при отмяна на предходно издаденото Постановление за възлагане от 13.08.2021 г. съставът на СГС е приел, че процесуалните права на наддавача по публичната продан, в това число правото му да бъде обявен за купувач и да му бъде възложен имотът, не могат да бъдат предмет на договор и да се прехвърлят по усмотрение на участниците в публичната продан, и следователно в случая имотът не е възложен на наддавача, обявен за купувач по проданта. Посочва, че съдът е установил, че при провеждане на проданта не са допуснати нарушения и е приел, че имотът следва да бъде възложен върху ОББ, който има качеството на обявен за купувач. Счита, че последващите разпореждания с вземанията, респ. конституирането на „Л.И.“ АД като взискател по делото, нито заличават, нито преуреждат правните последици на настъпилите до момента факти и влезлите в сила актове на ЧСИ, съответно не обуславят извод за нарушение при провеждането на проданта. Въззивният съд намира следното: Процесното изпълнително производство е образувано по молба на „О.Б.Б.” АД за събиране на вземания срещу „АТВ 2010“ ЕООД и „А.Г.“ ООД на основание изпълнителни листа, издадени по ч.гр.д.№ 27595/2013 г., 124 с-в на СРС и ч.гр.д. №68694/2014 г. по описа на СРС, 79 състав. Изпълнението е насочено срещу имот, собственост на „К.А.“ ЕООД, в качеството му на ипотекарен длъжник, който имот към настоящия момент е собственост на „С.Г.“ ЕООД. За имота на ипотекарния длъжник е проведена публична продан в периода 12.09.2016 г. до 12.10.2016 г. при начална цена в размер на 5 867 550 лв. В посочения срок е постъпило едно наддавателно предложение – от взискателя „О.Б.Б.” АД, с предложена цена от 5 867 550 лв. С протокол от 13.10.2016 г. „О.Б.Б.” АД е обявено за купувач на имота при предложената цена. С оглед обстоятелството, че обявеният за купувач е взискател и е поискал прихващане на дължимата цена с част от вземането си, по реда на чл. 461 ГПК на 14.10.2016 г. е изготвено разпределение. Срещу извършеното разпределение са постъпили жалби, по които е постановено влязло в сила на 05.07.2021 г. решение №260031/05.01.2021 г. по ч.гр.д. №13906/2016 г. по описа на СГС, потвърдено с решение №782 от 05.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 943/2021 г. от САС. Междувременно, докато е висящо делото по обжалване на разпределението, на 20.02.2018 г. с разпореждане на съдебния изпълнител от 20.02.20218 г. дружеството „Л.И.“ АД е конституирано като взискател по делото на мястото на „О.Б.Б.“ АД, като цесионер, на основание Договор за цесия от 19.02.2018 г. На 13.08.2021 г. е издадено Постановление за възлагане, с което имотът е възложен на „Л.И.“ АД в качеството му на цесионер по сключения Договор за цесия от 19.02.2018 г. и конституиран като взискател по делото на мястото на „ОББ“ АД. Срещу изготвеното Постановление за възлагане от 13.08.2021 г. са подадени жалби, по които е образувано ч.гр.д. №4408/2022 г. по описа на СГС. С постановеното по делото решение №2690 от 07.10.2022 г. съдът приема, че встъпването в чуждите права на обявен купувач, чрез сключване на договор за цесия, представлява нарушение на закона. В решението се сочи още, че процесуалните права, в това число правото на наддавача да бъде обявен за купувач и да му бъде възложен имота, не могат да бъдат предмет на договори и да се прехвърлят, че посоченото нарушение (така извършената цесия) е достатъчно основание за незаконосъобразност на обжалваното действие и като такова обосновава неговата отмяна. Съдът приема, че поради цесията имотът не е възложен на лицето, обявено за купувач, а именно – не е възложен на взискателя „ОББ“АД, а на цесионера “Л.И.“АД, което опорочава процедурата. По тези мотиви обжалваното постановление за възлагане е отменено. На 14.11.2022 г. е издадено обжалваното в настоящото производство постановление за възлагане, с което процесният имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 68134.4089.553, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-15/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с адрес на поземления имот: гр.София, район Младост, квартал „Младост 4”, ул. „••••, с площ от 23 916 кв.м., заедно с всички съществуващи подобрения и приращения към и под урегулирания поземлен имот, с изключение на всички сгради построени в урегулирания поземлен имот, е възложен върху „О.Б.Б.“ АД. Съгласно чл.435, ал.3 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва само при твърдение за: 1). ненадлежно извършване на наддаването и 2). поради невъзлагане на имуществото по най-високата предложена цена. В т. 8 на ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено тълкуване на действията, влизащи в обема на понятието „извършване на наддаването“. В мотивите към цитираната точка е посочено, че обявяването на купувач следва наддаването и подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най- високата предложена цена. В жалбите се поддържат две нарушения – 1. нарушение на чл.479 ГПК и възлагане на имота след отмяна на предходно постановление за възлагане, без провеждане на нова продан и 2. нарушение на чл.489, ал.1 ГПК и възлагане на имота на лице, което няма процесуално качество на взискател, а като участник в наддаването не е внесъл задатък. Тези две нарушения представляват оплаквания срещу действия, които подлежат на проверка в рамките на обжалването на постановлението за възлагане – свързани с нарушения при извършване на наддаването и възлагане на имота. Ето защо жалбите са допустими. Разгледани по същество, жалбите са основателни на първото наведено оплакване - нарушение на чл.497 ГПК и възлагане на имота без провеждане на нова публична продан, след отмяна на постановлението за възлагане, с което е приключила първата публична продан. Съгласно цитираната разпоредба, ако постановлението за възлагането бъде отменено или ако продажбата бъде обявена за недействителна по чл.496, ал.3, новата продан се извършва след ново обявяване. Спорният между страните въпрос е дали нормата е императивна и изрична и изисква винаги при отмяна на постановлението за възлагане да бъде проведена нова продан или разпоредбата следва да се тълкува корективно, в зависимост от извършеното нарушение и в случай, че няма нарушение при извършване на наддаването и при съставяне на протокола за обявяване на купувач, то нова продан не следва да се провежда, а да се извърши отново само опороченото действие, в случая – съставяне на ново постановление за възлагане. По въпроса има постановена практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, а именно: решение № 90 от 08.05.2013 г. по гр. д. № 644/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, с докладчик председателят Борислав Белазелков, касационното обжалване по което е допуснато по въпроса: „длъжен ли е съдебният изпълнител, след отменяването на постановление за възлагане да извърши нова продан“, за който процесуалноправен въпрос е прието, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В цитираното решение ВКС приема по поставения процесуалноправен въпрос, че „съдебният изпълнител е длъжен да осъществи поискания от взискателя изпълнителен способ, като извърши последователно всички съдържащи се в него изпълнителни действия. Когато взискателят поиска осребряването на определен секвестируем имот, съдебният изпълнител е длъжен да наложи възбрана, да го опише, оцени и извърши публичната продан до постановление за възлагане. Ако публичната продан бъде обявена за нестанала, съдебният изпълнител не може да извърши нова продан без искане на взискателя (чл. 494 ГПК, чл. 382 ГПК отм.). Когато публичната продан е станала, но постановлението за възлагане е отменено по жалба срещу това действие, съдебният изпълнител е длъжен да извърши повторно проданта, независимо от това дали в диспозитива на решението на съда е постановено изрично повторното извършване на отмененото действие“. Ето защо следва да се приеме, че разпоредбата на чл.497 ГПК е изрична и ясна и не позволява корективно тълкуване. Аргумент в този смисъл е и изменението на текста на чл.493, т.2 ГПК с ДВ, бр. 100 от 2010 г., според което след плащане на цената от наддавач, обявен за купувач, внесеният задатък се връща на наддавачите, които не са били обявени за купувачи, т.е. задатъкът не се задържа до издаване, съответно – влизане в сила на постановлението за възлагане, като това законодателно решение има връзка именно с чл.497 ГПК, който предвижда провеждане на нова продан във всички случаи на отмяна на възлагателното постановление, независимо от основанията за това – така „Българско гражданско процесуално право“, Живко Сталев, Десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК, изд. София, 2020 г., стр.1303. Разбирането, че издаването на ново постановление за възлагане на имота на друг участник във вече отменената публична продан, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, е застъпено и в други решения на ВКС, напр. Решение № 76 от 16.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 495/2020 г., III г. о., ГК, докладчик председателят М.И., постановено по жалба срещу решение по дисциплинарно дело срещу ЧСИ. В цитираното решение ВКС приема, че отмяната на постановлението за възлагане на недвижимия имот от съда налага провеждането на нова публична продан съгласно чл.497 ГПК. „Вместо това, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, е изготвено ново постановление за възлагане на имота на втория участник – наддавач във вече отменената публична продан. … Основателни са доводите на жалбоподателя МП за голямата тежест на двете нарушения, при допуснато грубо несъобразяване с процесуалните правила за извършване на публична продан на недвижим имот, вкл. след съдебно решение за отмяна на постановлението за възлагане.“. Настоящият състав приема, че посочената практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, както и становището на доктрината по прилагане на чл.497 ГПК, следва да се споделят и съобразят. Неоснователни са доводите на ответниците по жалбата „Л.И.“ АД и „О.Б.Б.“ АД, както и поддържаното в мотивите на ЧСИ, че с решението по делото, с което е отменено първото постановление за възлагане, съдът е приел, че имотът следва да бъде възложен върху ОББ, който има качеството на обявен за купувач и е дал указания в този смисъл. Изрични указания за издаване на ново постановление за възлагане няма в диспозитива на решението, нито в мотивите е указано на съдебния изпълнител да издаде ново постановление. В мотивите съдът приема, че „посоченото нарушение (така извършената цесия) е достатъчно основание за незаконосъобразност на обжалваното действие и като такова обосновава неговата отмяна. Това е така, тъй като поради тази цесия следва да се приеме, че процесният имот не е възложен на лицето, обявено за купувач, а именно – не е възложен на взискателя “ОББ“АД, а на цесионера “Л.И.“АД, което опорочава процедурата. Също така, цесионерът не е участвал в наддаването, нито е внасял задатък и не е предложил най-високата цена за възлагане на имота.“ В мотивите съдът приема, че е опорочена процедурата чрез извършване на цесия в периода на провеждане на публична продан, която цесия е зачетена от съдебния изпълнител: „… уговорки на страните, които противоречат на процесуалния закон, чиито норми са от публичен порядък, не произвеждат действие и не следва да бъдат съобразявани.“ А както бе посочено по-горе, в решение № 90 от 08.05.2013 г. по гр. д. № 644/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС в отговор за въпрос за развитие на правото съставът на ВКС приема, че когато публичната продан е станала, но постановлението за възлагане е отменено по жалба срещу това действие, съдебният изпълнител е длъжен да извърши повторно проданта, независимо от това дали в диспозитива на решението на съда е постановено изрично повторното извършване на отмененото действие. Т.е. независимо дали са дадени указания и в какъв смисъл, процесуално задължение на съдебния изпълнител е да извърши повторно проданта. Несъобразяване на императивната разпоредба на чл.497 ГП представлява нарушение при извършване на наддаването и възлагане на имота, което води до незаконосъобразност на постановлението за възлагане. По тези мотиви съдът приема жалбите за основателни. Обжалваното постановление за възлагане следва да се отмени. По изложените съображения, съдът