Решение № 2504 от 18.3.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1307/2024 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба и уточнения от П. Г. П., [ЕГН], Затвор Бургас, ЗО Дебелт, IV гр. против ГД Охрана. Претендира се обезщетение в размер на 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие поставянето му в неблагоприятни условия по време на 25 конвоя извършени от сочения ответник. Исковият период е определен от 11.06.2019 г. до 24.01.2024 г. Ищецът твърди, че вредите са настъпили при конвои извършени от ответника до съдилища в градовете Сливен, Стара Загора, Пловдив и София и обратно общо 25 пъти на следните дати: 11.06.2019 г., 20.08.2019 г., 31.10.2019 г., 25.11.2019 г., 26.11.2019 г., 13.01.2020 г., 14.01.2020 г., 04.11.2020 г., 05.11.2020 г., 01.12.2020 г. и 02.12.2020 г. Твърденията са, че вредите са причинени от начина на конвоиране и от състоянието на конвойните превозни средства, с които пътувал от Бургас до Сливен, София, Пловдив и Стара Загора. Твърди, че не е пътувал в правилната посока, нямал предпазен колан, нямало дръжки, вътре било студено, пейките за сядане били студени и малки, автомобилът с който се извършвал конвоят бил много неудобен за пътуване. От Пловдив до София пътувал с конвой наречен „ковчезите“, в който „като затворят вратата я натискат в теб и е много тясно пространството в което се намираш“, по време на пътуването валял дъжд и вътре имало теч на вода от тавана на МПС върху ищеца. Сочи по дати различните конвои и маршрути. Твърди, че при всеки от извършените конвои е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в това, че е „поставен да бъде конвоиран в неблагоприятни условия, които уронват човешкото достойнство и пораждат чувство на страх и незащитеност от пътно транспортно произшествие“. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, поддържа иска по основание и размер. Ангажира доказателства.

В писмени бележки обобщава фактите по делото и своите твърдения, които намира за доказани.

В писмен отговор ответникът оспорва изцяло по основание и размер предявения иск. Намира, че ищецът не е доказал нито един елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Твърди, че не са налице доказателства, които да установяват незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи на държавата или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, с което да се ангажира отговорност.

В отговора на исковата молба се сочи, че П. П. е конвоиран с различни специални автомобили на ГД Охрана, като всички те имат поставени отпред или от страна на седалките метални дръжки, с които по време на движение, конвоираните лица се държат.

На следващо място се описва редът и нормативната уредба за конвоиране на задържани лица и лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Описва се и оборудването на специализираните конвойни автомобили. Сочи се, че специализираните автомобили, с които е конвоиран П. П. са регистрирани по надлежен ред, съгласно Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Обезопасителни колани в обособените места за конвоиране в специализираните автомобили не се поставят поради мерки за сигурност и ограничаване до минимум риска от самонараняване и нараняване на други лица в обособените за конвой места.

Твърди се, че са спазени всички разпоредби за конвоирането, посочени в Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД Охрана (Правила), утвърдени със заповед ЛС-04-1228/14.07.2017 г. на министъра на правосъдието и „Инструкция № И-1 от 30 септември 2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от ГД Охрана.

Иска се отхвърляне на предявения иск.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира исковата претенция за неоснователна. Счита, че следва да бъде отхвърлена.

Факти По делото не се спори, че ищецът П. П. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в ЗО Дебелт. Не се спори, че на посочените от П. дати същият е бил конвоиран по сочените от него дестинации.

В писмения отговор ответникът сочи конкретни административни актове, въз основа на които са извършени конвоите на П. П.. Същият не оспорва твърденията, че въз основа на тези заповеди са извършени конвоите, както следва:

1. Със заповед № 3-431/10.06.2019 г. на директора на РД Охрана Бургас, лицето е конвоирано на 11.06.2019 г. от ареста гр. Сливен до Затвор Бургас с разпореждане на ОП Сливен със специализиран автомобил „Ситроен Джъмпер“ с ДК № [рег. номер].

2. Със заповед № 3-640/19.08.2019 г. на директора на РД Охрана Бургас, лицето е конвоирано на 20.08.2019 г. от ареста гр. Сливен до Затвор Бургас със специализиран автомобил „Ситроен Джъмпер“ с ДК № [рег. номер].

3. Със заповед № 3-931/22.11.2019 г. на директора на РД Охрана Бургас, лицето е конвоирано на 22.11.2019 г. от Затвор Бургас до арест гр. Сливен за дело на 26.11.2019 г. със специализиран автомобил „Ситроен Джъмпер“ с ДК № [рег. номер].

4. Със заповед № 3-28/10.01.2020 г. на директора на РД Охрана Бургас, лицето е конвоирано на 13.01.2020 г. от Затвор Бургас до арест гр. Сливен за дело на 14.01.2020 г. със специализиран автомобил „Ситроен Джъмпер“ с ДК № 7808 ХА.

5. Със Заповед № 3-804/04.11.2020 г. на директора на РД Охрана Бургас, лицето е конвоирано от Затвор Стара Загора до Затвор Бургас на 05.11.2020 г. със специализиран автомобил „Ситроен Джъмпер“ с ДК № [рег. номер].

6. Със Заповед № 3-872/30.11.2020 г. на директора на РД Охрана Бургас, лицето е конвоирано на 01.12.2020 г. от Затвор Бургас до Затвор Стара Загора за дело на ВКС със специализиран автомобил „Ситроен Джъмпер“ с ДК № ••••.

7. Със заповед № 3-1216/13.09.2023 г. на директора на РД Охрана Бургас, лицето е конвоирано на 14.09.2023 г. от Затвор Бургас до арест гр. Сливен за дело на Адм. съд – Сливен на 18.09.2023 г. със специализиран автомобил „Ситроен Джъмпер“ с ДК № [рег. номер].

8. Със заповед № 3-102/22.01.2024 г. на директора на РД Охрана Бургас, лицето е конвоирано на 23.01.2024 г. от Затвор Бургас до арест гр. Сливен за дело на Адм. съд – Сливен на 24.01.2024 г. със специализиран автомобил „Ситроен Джъмпер“ с ДК № [рег. номер].

9. Със заповед № 3-995/30.10.2020 г. на директора на РД Охрана София, лицето е конвоирано на 02.11.2020 г. от Затвор Пловдив до Затвор София за дело № 764/20 г. по описа на ВКС на 04.11.2020 г. със специализиран автомобил „Рено-Мастер“ с peг.№ [рег. номер].

10. Със заповед № 3-1007/03.11.2020 г. на директора на РД Охрана София, лицето е конвоирано на 04.11.2020 г. от Затвор София до Затвор Пловдив със специализиран автомобил „Ивеко-Дейли“ с peг.№ [рег. номер].

11. Със заповед № 3-1009/30.11.2020 г. на директора на РД Охрана София“, лицето е конвоирано на 02.12.2020 г. от Затвор Пловдив до Затвор София за дело № 764/20 г. по описа на ВКС на 02.12.2020 г. със специализиран автомобил „Ивеко-Дейли“ с peг.№ [рег. номер].

12. Със заповед № 3-1122/03.12.2020 г. на директора на РД Охрана София, лицето е конвоирано на 04.12.2020 г. от Затвор София до Затвор Пловдив със специализиран автомобил „Фиат-Ду като“ с peг.№ [рег. номер].

13. Със заповед № 3-1044/30.10.2020 г. на началника на ОЗ Охрана Стара Загора, лицето е конвоирано на 02.11.2020 г. от Затвор Стара Загора до Затвор Пловдив със специализиран автомобил Пежо Боксер с ДК № [рег. номер].

14. Със заповед № 3-1154/30.11.2020 г. на началника на ОЗ Охрана Стара Загора, лицето е конвоирано на 01.12.2020 г. от Затвор Стара Загора до Затвор Пловдив със специализиран автомобил Пежо Боксер с ДК № [рег. номер].

15. Със заповед № 3-1168/03.12.2020 г. на началника на ОЗ Охрана Стара Загора, лицето е конвоирано на 04.12.2020 г. от Затвор Пловдив до Затвор Стара Загора със специализиран автомобил Пежо Боксер с ДК № [рег. номер].

16. Със заповед № 3-1186/09.12.2020 г. на началника на ОЗ Охрана Стара Загора, лицето е конвоирано на 10.12.2020 г. от Затвор Стара Загора до Затвор Пловдив със специализиран автомобил Пежо Боксер с ДК № [рег. номер].

17. Със заповед № 3-557/14.08.2019 г. на началника на ОЗ Охрана Сливен, лицето е конвоирано на 15.08.2019 г. от Затвор Бургас за ОС ИН Сливен по ДП 126/19 г. със специализиран автомобил Фиат „Дукато“ с рег.№ [рег. номер].

18. Със заповед № 3-735/30.10.2019 г. на началника на ОЗ Охрана Сливен, лицето е конвоирано на 31.10.2019 г. от ОС ИН Сливен до ОС Сливен за дело НОХД - 517/19 г. със специализиран автомобил Ситроен „Берлинго“ с рег.№ [рег. номер].

19. Със заповед № 3-737/31.10.2019 г. на началника на ОЗ Охрана Сливен, лицето е конвоирано на 31.10.2019 г. от ОС ИН Сливен до Затвор Бургас – връща се със специализиран автомобил Ситроен „Берлинго“ с рег.№ [рег. номер].

20. Със заповед № 3-809/25.11.2019 г. на началника на ОЗ Охрана Сливен, лицето е конвоирано на 26.11.2019 г. от ОС ИН Сливен до ОС Сливен за дело НОХД - 517/19 г. със специализиран автомобил Фиат „Дукато“ с per. № [рег. номер].

21. Със заповед № 3-810/26.11.2019 г. на началника на ОЗ Охрана Сливен, лицето е конвоирано на 26.11.2019 г. от ОС ИН Сливен до Затвор Бургас – връща се със специализиран автомобил Тойота „Хайес“ с рег.№ [рег. номер].

22. Със заповед № 3-27/13.01.2020 г. на началника на ОЗ Охрана Сливен, лицето е конвоирано на 14.01.2020 г. от ОС ИН Сливен до ОС Сливен за дело НОХД - 517/19 г. със специализиран автомобил Тойота „Хайес“ с рег.№ [рег. номер].

23. Със заповед № 3-29/14.01.2020 г. на началника на ОЗ Охрана Сливен, лицето е конвоирано на 15.01.2020 г, от ОС ИН Сливен до Затвор Бургас — връща се със специализиран автомобил Тойота „Хайес“ с рег.№ [рег. номер].

24. Със заповед № 3-771/15.09.2023 г. на началника на ОЗ Охрана Сливен, лицето е конвоирано на 18.09.2023 г. от ОС ИН Сливен до АС Сливен за дело АД - 240/23 г. със специализиран автомобил Ситроен „Берлинго“ с рег.№ [рег. номер].

25. Със заповед № 3-778/18.09.2023 г. на началника на ОЗ Охрана Сливен, лицето е конвоирано на 19.09.2023 г. от ОС ИН Сливен до АС Сливен за дело АД - 243/23 г. със специализиран автомобил Тойота „Хайес“ с рег.№ [рег. номер].

26. Със заповед № 3-783/20.09.2023 г. на началника на ОЗ Охрана Сливен, лицето е конвоирано на 20.09.2023 г. от ОС ИН Сливен до Затвор Бургас – връща се със специализиран автомобил Фолксваген „Транспортер“ с рег.№ [рег. номер].

27. Със заповед № 3-81/23.01.2024 г. на началника на ОЗ Охрана Сливен, лицето е конвоирано на 24.01.2024 г. от Затвор Бургас за ОС ИН Сливен по АД - 443/23 г. със специализиран автомобил Фолксваген „Транспортер“ с рег.№ [рег. номер].

28. Със заповед № 3-83/23.01.2024 г. на началника на ОЗ Охрана Сливен, лицето е конвоирано на 24.01.2024 г. от ОС ИН до АС – Сливен за дело АД - 443/23 г. със специализиран автомобил Ситроен „Берлинго“ е рег.№ [рег. номер].

По искане на ищеца по делото са представени регистрационните талони (л.100-110) на следните специализирани автомобили, с които са извършвани конвоите:

Ситроен Джъмпер с рег.№ [рег. номер] Ситроен „Берлинго с рег.№ [рег. номер] Тойота Хайес с рег.№ [рег. номер] Ситроен Берлинго с рег.№ [рег. номер] Пежо Боксер с рег.№ [рег. номер] Рено-Мастер с peг.№ [рег. номер] Фиат Дукато е рег.№ [рег. номер] Фиат Дукато с рег.№ [рег. номер] Ивеко-Дейли с peг.№ [рег. номер] Фолксваген Транспоргер с рег.№ [рег. номер] По искане на ищеца са изискани доказателства от трето неучастващо в делото лице – ТИАТ АД, Шумен, относно извършени технически прегледи и одобрение от комисията на дружеството, въз основа на които са издадени талоните за регистрация на конвойните автомобили. Копие от талоните е изпратено на дружеството.

В отговор (л.198) дружеството сочи, че за оценка на съответствието на ППС в България отговарят технически служби, определени от Министерство на транспорта. На територията на страната работят 6 технически служби, една от които е ТИАТ АД, Шумен. След извършена справка в архива на дружеството е установено, че документи свързани с процесните автомобили не са налични. Не са издавани и протоколи за оценка. Описва се редът за регистрация на нови конвойни автомобили, както и този за пререгистрация – изменения в конструкцията на регистрирани ППС.

По делото, в качеството на свидетел, е разпитан С. П. С., който изтърпява наказание лишаване от свобода в ЗО Дебелт. С ищеца са настанени в различни групи.

Свидетелят заявява, че не е пътувал заедно с ищеца в посочените конвои. Познава конвойните коли, тъй като е пътувал в големите с малките килийки един път само, които лишените от свобода наричали „ковчези”. Тези конвойни автомобили описва като малка килийка, 40х40 горе-долу. Раменете опират в прозореца и вратата, седалката е малка и неудобна. Отляво до прозореца има около 15-сантиметрова желязна изпъкналост, в която конвоираните се удрят. На гърба също има изпъкналост, около 7-8 сантиметра. Няма къде да се хванат, а се пътува с белезници и на краката. Не може да се обърнеш, да се опреш на вратата, нито да се изправиш, абсолютно неудобно и унизително.

На следващо място свидетелят описва стандартните конвои. Сочи, че същите не са за осем души, както им казвали, тъй като няма как да се съберат един до друг четирима едри мъже. Ако са по-дребни може и да се съберат. При тези конвойни автомобили също не могат да се хванат никъде. Ако се набие спирачка, падаш или напред, или назад. Пейките са железни и хлъзгави, излъскани от много сядане, изтъркани, боята вече я няма. Често парно не се пуска. Вентилация няма.

Правни изводи Съгласно чл.391, ал.2 от Закона за съдебната власт, ГД Охрана е юридическо лице към министъра на правосъдието.

Според чл.391, ал.3, т.6 от ЗСВ, ГД Охрана конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт и на територията на страната, когато това е предвидено в закон.

В конкретния случай се твърдят неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на ответника ГД Охрана при МП, свързани с поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието във връзка с начина на конвоиране и от състоянието на конвойните превозни средства от ЗО Дебелт до различни съдилища и обратно общо 25 пъти, на дати: 11.06.2019 г., 20.08.2019 г., 31.10.2019 г., 25.11.2019 г., 26.11.2019 г., 13.01.2020 г., 14.01.2020 г., 04.11.2020 г., 05.11.2020 г., 01.12.2020 г. и 02.12.2020 г. Искът е процесуално допустим.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Според алинея втора на същата правна норма исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл.7, ал.1 – искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК предвижда, че незаконосъобраността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

За да бъде основателен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да се установи кумулативното наличие на три предпоставки: незаконосъобразен акт, действие/бездействие на административния орган; наличие на вреди; причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилите вреди.

Съгласно чл.391, ал.8 от ЗСВ, организацията и редът за осъществяване на конвойната дейност се определят с инструкция на министъра на правосъдието.

Инструкция № И-1 от 30.09.2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана“ е публично достъпна на интернет страницата на МП (https: //mjs.bg/home/index/122efbb3-d5ac-40eb-b29b-cbbfadf7073b?top=1).

Според чл.1, ал.2 от Инструкцията, конвойната дейност е дейност по охрана и изолация на лице или лица с мярка за неотклонение задържане под стража или изтърпяващо, съответно изтърпяващи наказание в местата за лишаване от свобода, извършвана от конвоен наряд на място или при движение по определен маршрут.

Съгласно чл.6, ал.1, конвоираните лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко отнасяне или нечовешко третиране. Алинея втора указва, че за изтезание, жестоко отнасяне или нечовешко третиране се смятат: 1. всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните и приложени в съответствие с изискванията на ЗМВР и в тази инструкция случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2. поставяне в неблагоприятни условия при движение или престой в помещения, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване и други извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. накърняване на достойнство на конвоирани лица и създаване на враждебна, обидна и застрашителна среда, както и недопускане на каквито и да са прояви на дискриминация.

Според ал.3 от същата разпоредба, за изтезания, жестоко отнасяне или нечовешко третиране се смятат действията или бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудени или подпомагани от длъжностно лице, чрез явно или мълчаливо съгласие, пряко или умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на това.

Прочитът на Инструкцията показва, че липсва изискване конвойните автомобили да са оборудвани с обезопасителни/предпазни колани. Такива изисквания не са налични и в приложимото законодателство, включително европейското. Съгласно разпоредбата на чл.2, т.1, б. а) от Директива на Съвета от 16.12.1991 г. относно задължителното използване на предпазни колани и на ограничаващи устройства за деца в превозните средства (91/671/ЕИО) „Държавите членки изискват пътниците в превозните средства от категориите М1, N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват системи за обезопасяване, с които превозните средства са оборудвани“. Тази разпоредба е транспонирана в българското законодателство с чл.137а, ал.1 от Закона за движението по пътищата, съгласно който водачите и пътниците в моторни превозни средства от съответните категории, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Наред с това обаче, чл.2 от Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите-членки на ЕС или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, изключва приложението на наредбата за ППС, проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение „задържане под стража“ или на лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“. Следователно задължението за снабдяване на специалните автомобили с предпазни колани, както твърди ищецът, не е въздигнато като законово задължение, защото специалните автомобили се подчиняват на друг режим.

По отношение твърденията за движение на конвоираните лица в неправилната посока на движение следва да се посочи, че е общоизвестен факт наличието на седалки за сядане в обществения транспорт както в посока обратна на движението, така и странично на движението, поради което придвижването на лишените от свобода в посока различна от тази на движението не може да доведе до нечовешко и унизително отношение. Що се касае до твърденията за неудобство при пътуването – твърди седалки, липса на достатъчна осветеност и проветривост, следва да се посочи и, че в случая, при оборудване на специалните автомобили е даден приоритет на сигурността, с оглед спецификите на извършваната с него дейност, отколкото на комфорта.

Следва да се посочи, че за процесните автомобили са представени регистрационни талони (л.100-110), видно от които всички, без изключение, са регистрирани като специални.

В случая не се доказа незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностни лица, което да има за последица вредоносен резултат, директно отрицателно въздействие върху правната сфера на ищеца.

Въпреки, че липсата дори на един елемент от трите кумулативно изисквани от закона за ангажиране на отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск, съдът намира за необходимо да изложи мотиви и за останалите две предпоставки.

Относно наличието на вреди Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В тежест на ищеца е да докаже настъпването на реални вреди. За да бъде ангажирана отговорността на ответника не е достатъчно лицето произволно да посочи сума, с която оценява настъпилите за него вреди, а да докаже по несъмнен начин, че в действителност е претърпял вреди и техния размер. В случая П. не доказа настъпването на неимуществени вреди, поради което не е налице и вторият елемент от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Въпреки указанията на съда, относно разпределението на доказателствената тежест, дадени с определение № 8839/08.11.2024 г. и същите в съдебно заседание, проведено на 21.01.2025 г. в съдебно заседание, че следва да докаже фактите, на които основава своите искания, ищецът изрично заяви, че няма да сочи други доказателства, освен ангажираните гласни от свидетеля С. С.. В показанията си, свидетелят С. посочи, че не е пътувал заедно с ищеца, но познава конвойните автомобили. Този свидетел не даде никакви сведения относно състоянието на ищеца, вследствие на сочените конвои. Свидетелят описа личните си преживявания в конвойните автомобили. Ищецът не ангажира въпроси относно неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял.

Причинно – следствена връзка Причинната връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие на административен орган и настъпилата вреда предполага, че вредата трябва да е пряка и непосредствена последица, закономерност и следствие от тях. Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата, без намесата на други фактори на въздействие, т.е. увреденият не би претърпял вредите, ако не беше незаконосъобразният акт, действие или бездействие на държавния/ общинския орган или на длъжностното лице. На обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди – тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. От това следва, че преценката за наличието на причинна връзка между твърдяната вреда и незаконосъобразна дейност следва да преценява с оглед на правилата на нормалната житейска логика.

Доказателствената тежест за установяване на елементите на фактическия състав на иска за обезщетение е възложена на ищеца. Той е този, които следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на всички от посочените елементи. В случая, в тежест на ищцеца е да докаже причинно-следствената връзка. Както съдът вече посочи, не се установи незаконосъобразен акт, действие/бездействие от страна на ответника, а вредите, посочени от ищеца в исковата молба остават недоказани по основание и размер.

Следователно и третият елемент, необходим за прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, не е налице.

При липсата на който и да е от посочените елементи, на практика хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не може да бъде приложена и не е възможно да бъде ангажирана отговорността на ответника. В този смисъл претендираното от ищеца обезщетение не следва да бъде присъдено. Лихва не се претендира. Исковата претенция е неоснователна и недоказана, и като такива следва да бъде отхвърлена изцяло.

Ответникът не претендира разноски.

Предвид изложеното, Административен съд – Бургас, втори състав