Решение № 168 от 2.12.2024 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 367/2024 г.

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е по въззивна жалба от подс. А. Ю./A. Y./, сирийски гражданин, чрез служебно назначения му защитник - адвокат В. Д. от АК- Ямбол против Присъда №165/25.09.2024г., постановена по НОХД № 578/2024г. по описа на РС - Елхово, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 03.09.2024 година в района на гранична пирамида № 234, находяща се в землището на село Голям Дервент, обл. Ямболска, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.279, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е осъден на ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева. С атакуваната присъда на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ спрямо подсъдимия за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. С оспорваната присъда на основание чл.189, ал.2 от НПК е постановено направените в хода на досъдебното производство разноски за преводач да останат за сметка на органа, който ги е направил - РД „ГП" Елхово. Първоинстанционната присъда се атакува с твърдения за необоснованост и незаконосъобразност, както и такива за явна несправедливост на отмерените наказания. Твърди се, че необосновано ЕРС е отказал приложението на чл.9, ал.2 от НК по отношение на деянието, осъществено от сирийския гражданин в търсене на закрила от войната в държавата му по произход както и необоснованото и неправилно приложение на разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК. Настоява се за изменение на атакуваната присъда от въззивната инстанция с отмяна на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ с приложение на разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК както и за прилагане на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. В съдебно заседание въззивникът не се явява. Защитата му се осъществява от адвокат М.М. от АК – Ямбол, редовно преупълномощен от служебния защитник на подсъдимия. Жалбата се поддържа изцяло. Защитата пледира за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, а алтернативно – за отмяна на кумулативно предвиденото наказание „глоба“. Представителят на ЯОП намира въззивната жалба за неоснователна. Пледира атакуваната присъда да бъде потвърдена изцяло от ОС-Ямбол като обоснована, законосъобразна и справедлива. Ямболският окръжен съд констатира следното: Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество – същата се преценява като неоснователна, по следните съображения: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА Проверяващата инстанция приема за установена фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния съд, както следва: Подсъдимият А. Ю./A. Y./ е роден на •••••••••• г. в гр. •••••• •••••••• •••••• ••••••••• и е гражданин на тази страна, неженен и неосъждан, без документи за самоличност. Подс. Ю. живеел в •••••, но преди няколко години я напуснал поради несигурността там и се установил на територията на Република Турция. Подсъдимият целял да премине от Р. Турция в Р. България, след което да отиде в страна от Европа, където да живее и работи. Предвид липсата на надлежно разрешение за преминаване през границата на Република България, подсъдимият взел решение да премине турско - българската граница по незаконен начин - без съответно разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места. Подсъдимият се свързал с каналджия – лице, неустановено по делото, което срещу 5000.00 евро се съгласило да му помогне да достигне от Република Турция до гр. София, Република България. На 31.08.2024 г. подсъдимият, заедно с група лица, всички имащи намерение да влязат в Република България не по установения за това ред, били превозени от гр. Истанбул в близост до турско-българската граница. След няколко дни движение пеш в гориста местност групата, водена от каналджия, достигнала до възпрепятстващото съоръжение на турско-българската границата. На 03.09.2024г. около 00.20 часа, подсъдимият и спътниците му преодолели съоръжението, изградено на границата между Р. Турция и Р. България, в района на 234 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Голям Дервент, обл.Ямбол, където водачът на групата им показал отвор в оградата и по този начин влезли през границата на страната от Република Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на властта. Подсъдимият и всичките му спътници са заловени непосредствено след преминаване на възпрепятстващото съоръжение от полицейски служители, охраняващи държавната ни граница, сред които и свид. Д.Д. - служител в ГПУ Елхово. Служителите на реда констатирали на 03.09.2024г. около и след 00.20 часа направен прорез в оградата между 234 и 235 гранични пирамиди и предприели действия по издирване на нарушителите с помощта на служебно куче, което тръгнало по диря и след около 20-30 метра достигнали подсъдимия и останалите лица. Полицейските служители установили общо 12 човека, сред които бил и подсъдимият А. Ю./A. Y./. Установените лица не носели документи за самоличност нито притежавали документи, даващи им право да влязат в страната ни. Всички били задържани и отведени в ГПУ Елхово за изясняване на самоличността им. При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият А. Ю./A. Y./няма документи за самоличност, но се заявява като гражданин на ••••••• ••••••• •••••••••• с посочените от него имена и дата на раждане. От приложената по делото справка за съдимост се установява, че А. Ю./A. Y./не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: След анализ на приобщените и проверени доказателства, въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е приел за установена описаната фактическа обстановка, при обоснован и правилен анализ на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетеля Д.Д., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в хода на първоинстанционното съдебно следствие на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Всички доказателствата, правилно кредитирани от ЕРС, са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което не се налага тяхното подробно повторно коментиране. От доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин се установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението. ОТ ПРАВНА СТРАНА: При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимият А. Ю./A. Y./ е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК, като на 03.09.2024 година, в района на гранична пирамида № 234, находяща се в землището на с. Голям Дервент, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Правилно ЕРС е приел, че от обективна страна подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като с деянието си е осъществил първата форма, визирана в чл. 279, ал. 1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропускателен контрол е извършил фактически действия по преминаване през държавната граница - „влязъл” в страната. Безспорно, подсъдимият не е имал изискуемата, предвид неговото гражданство и от държавата, от която идва /Р. Турция/, виза за влизане в РБ, като без знанието и разрешението на българските гранични власти е преминал през държавната ни граница. Деянието е довършено, тъй като подс. А. Ю. е задържан на територията на страната ни, след линията на държавната граница с Турция. При тези факти законосъобразно решаващият съд е преценил, че подсъдимият нелегално - без разрешение на граничните власти е „влязъл” в страната ни, след като е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата. Проверяващата инстанция счита за правилен извода на районния съд, че от субективна страна процесното престъпление е извършено с пряк умисъл, при логично съзнаване на общественоопасния му характер и последици, както и тяхното целене. Подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България /или в друга държава от ЕС/, както и с това, че има установен пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната граница и именно затова е преминал тайно, без знанието на властите през държавната ни граница, с намерение да реализира крайната си цел - да достигне до територията на Република България, откъдето да се придвижи до страна от Европа. Предвид изложеното ЯОС счита, че правилно ЕРС е признал подсъдимия А. Ю./A. Y./ за виновен по предявеното му обвинение в престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК. ПО НАКАЗАНИЕТО: Въззивният съд споделя напълно съжденията на ЕРС досежно това, че не са налице основания за прилагането на ал. 5 на чл. 279 от НК, съгласно който „не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията”. Решаващият съд правилно е преценил, че по отношение на подс. А. Ю./A. Y./ няма доказателства да се приеме, че е влязъл в Република България за да търси закрила поради застрашаване на живота или свободата му по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не може да се приеме, че всяко преминаване на границата на страната на чужд гражданин без разрешение на държавните власти е поради осъществена спрямо него незаконна репресия. Тук следва да се отбележи, че за да се приложи разпоредбата на чл. 279, ал. 5 от НК е необходимо да се установи по делото, че влизането в страната е свързано единствено с желанието, лицето да се ползва от правото на убежище по смисъла на чл. 27, ал. 2 от КРБ. В случая не се установи такова желание. Напротив, ЕРС правилно е изтъкнал, че въз основа на доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че подсъдимият А. Ю./A. Y./ е влязъл нелегално на територията на страната ни от Р. Турция, след като е напуснал доброволно родината си - ••••••• ••••••• •••••••••, като намерението му е било да премине през Р. България, от където да се придвижи до друга страна от Европа. По делото не са налице каквито и да е данни, които да сочат, че подсъдимият е бил преследван в родината си по петте признака по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, като в обясненията му, дадени в хода на ДП като обвиняемо лице, същият не е съобщил факти, които биха могли да представляват тежки и лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Ето защо ЯОС счита, че РС – Елхово правилно не е приложил ал. 5 на чл. 279 от НК. Правилно и обосновано районният съд е определил вида и размера на наказанията - ПЕТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 500 лева. Наказанията, в конкретните им параметри, са необходими и достатъчни за постигане на целите за специалната и генерална превенция на наказателната репресия, визирани от законодателя в чл. 36 НК. ЯОС счита, че правилно и обосновано ЕРС е преценил, че наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, следва да се възприемат като многобройни и изключителни, така че довеждат до извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Законосъобразно при определяне на вида и размера на наказанието, решаващият съд е взел предвид обществената опасност на процесното деяние, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната, както и невисоката степен на лична опасност на подсъдимия, който е неосъждан и е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, правейки самопризнания по предявеното му обвинение. Освен това правилно ЕРС е съобразил също подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши вмененото му престъпление, възрастта на последния, както и механизма на извършването деяние. В този смисъл, правилно и законосъобразно, ЕРС е наложил на подс. А. Ю./A. Y./ наказание при условията на чл.55 от НК, под предвиденият в закона минимум, а именно ПЕТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 500 лева. Обосновано, като е преценил, че са налице всички материалноправни предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“, решаващият съд е отложил наказанието за изтърпяване с минималния изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Правилно първоинстанционният съд е счел, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 55, ал. 3 от НК, тъй като това би довело до необосновано толериране на престъпно поведение. Законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 2 от НК, съдът е постановил направените по делото разноски за преводач в хода на ДП да останат за сметка на органа, който ги е направил – подсъдимият е лице, което не владее български език. Ето защо проверяващата инстанция счита, че атакуваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, поради което следва да се потвърди. Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболския окръжен съд