Решение № 1209 от 4.2.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1085/2024 г.

Производството е образувано по подадена жалба от Д. Т. Б. срещу Заповед № 1323/15.04.2024г. на Кмета на Община Варна /чрез зам.кмета на Община Варна, съгласно Заповед № 4435/20.12.2023г./. Жалбоподателят, в жалбата и в открито съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва Заповед № 1323/15.04.2024г. на Кмета на Община Варна /чрез зам.кмета на Община Варна, съгласно Заповед № 4435/20.12.2023г. за прокарване на временен път през неговия имот. Сочи, че при прокарването на временния път ще бъдат засегнати дърветата находящи се в имота. Иска отмяна на заповедта и присъждане на разноските по спора. Ответната страна, зам. кметът на Община Варна, съгласно Заповед № 4435/20.12.2023г., чрез процесуален изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я отхвърли и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни Г. Ц. Т. и Р. Х. Т., чрез процесуален представител в открито съдебно заседание поддържат жалбата и молят съда да я уважи. След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Д. Т. Б. е собственик на ПИ 10135.2723.51 и на ПИ 10135.2723.56, съгласно Нотариален акт за дарение № 165, том І, рег.№ 2126 дело № 134 от 2020г., Нотариален акт за покупко продажба на недвижим [имот номер], том ІІ, рег.№ 3211 дело № 240 от 2013г. и Нотариален акт за покупко продажба на недвижим [имот номер], том ІІ, рег.№ 3576 дело № 266 от 2013г. и трите на нотариус с район на действие районна на ВРС. Г. Ц. Т. и Р. Х. Т. са собственици на ПИ 10135.2723.52 съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим [имот номер], том І, рег.№ 760 дело № 19 от 2014г. на нотариус с район на действие районна на ВРС. Със Заповед № 1323/15.04.2024г. на Кмета на Община Варна, чрез зам.кмета на Община Варна, съгласно Заповед № 4435/20.12.2023г. на основание чл.190, ал.1, ал.2 вр. ал.6 от ЗУТ е разрешено на Г. Ц. Т. и Р. Х. Т. прокарването на временен път до ПИ 10135.2723.52 по КК на гр. Варна, СО „Ваялар“, като обособената пътека – част от ПИ 10135.2723.51 се разшири и премине през: обособена пътека по КК на гр. Варна, представляваща част от ПИ 10135.2723.52, собственост на Д. Т. Б., засегната част - 61 кв.м. Посочено е в т.2 от заповедта, че „На скица № 183/05.04.2024г. временният път е обозначен със зелен цвят, неразделна част от“ заповедта, както и в т.4, че „Временният път се прокарва със срок: до прилагане на уличната регулация по влязъл в сила ПУП – ПУР за имота. Собствеността върху частите от поземлените имоти, заети от временния път се запазва.“ За да издаде оспорената заповед, административния орган е констатирал следното: Производството е започнало по постъпило заявление от Г. Т. и Р. Т., рег.№АУ013028ВН от 05.02.2024г. до Кмета на Община Варна, с искане за прокарване на временен път до ПИ 10135.2723.52 по КК на гр. Варна, СО „Ваялар“. Съгласно ПУП-ПР на СО „Траката, Горна трака и Ваялар“, одобрен с Решение 551-6, Пр.№10/26-27.07.2012г. на ОС – Варна имота на заявителите има лице на новопроектирана [улица]-1281-1280, минаваща през части от ПИ 10135.2723.52, ПИ 10135.2723.51 и ПИ 10135.2723.56. По КК на гр. Варна в ПИ 10135.2723.52 и ПИ 10135.2723.53 има обособени пътеки с ширина 1.75м. в началото, които се стесняват до 1.55м, предвидени съгласно Протокол за съдебна делба на Варненски районен съд от 30.10.1990г., по гр.д. 2343/1990г., вписан в СВ – Варна с № 267, т. ІV от 21.11.1990г. и които попадат в трасето на проектираната улица по регулация. С протокол № 6/12.10.2023г., т.6-4 на Комисия за определяне на трасе за достъп до имоти, назначена със Заповед № 0415/06.02.2019г. на Кмета на Община Варна е допусната процедура за прокарване на временен път с ширина 3.50м. до ПИ 10135.2723.52 по КК на гр. Варна, СО „Ваялар“ през обособени пътеки в ПИ 10135.2723.52, ПИ 10135.2723.51 и ПИ 10135.2723.56. Засегнати части са 61 кв.м. от [ПИ] и 17 кв.м. от [ПИ]. След предварителното обявяване е постъпило възражение от Д. Т. Б., в което е посочено, че в определеното трасе има трайни насаждения и дълготрайни декоративни дървета. С протокол № 3/22.03.2023г., т.3-6 на Комисия, назначена със Заповед № 0059/12.01.2024г. на Кмета на Община Варна частично е уважено постъпилото възражение. Намалена е ширината на временния път без да се засяга ПИ 10135.2723.56. При това трасе ширината в началото е 3.60м., след което се стеснява до 3-3.20м. Посочено е, че относно наличието на подобренията и насажденията, при влязла в сила заповед ще бъде определена оценка за обезщетение, която подлежи на отделно обжалване. Административният орган е установил изложените в оспорената заповед факти от приложените по административната преписка доказателства, поради което съдът възприема фактическата обстановка, както е установена в заповедта, като допълнително установява следните факти, относими към спора, от заключението по СТЕ, което кредитира като обективно и компетентно дадено: при извършения оглед на място е констатирано, като е представен и снимков материал на изглед изток на запад: съществуваща пътека и входна врата на пътеката на ПИ 10135.2723.52; ограда на ПИ 10135.2723.51; шахта в югоизточния ъгъл на ПИ 10135.2723.51; декоративна растителност, слива и борче в ПИ 10135.2723.51, попадащи в трасето на временния път. Вещото лице е посочило, че предвиденото трасе на временния път засяга декоративни дървета туя – 45 броя; по 1 бр. слива, борче, круша, смокиня, декоративен храст и чемшир. Констатирано е, че с временния път не се засягат постройки в [ПИ], но че в трасето на временния път попадат водопроводна шахта, водопровод, ограда по цялата дължина на трасето от метални тръби и оградна мрежа и масивна част в най- югоизточния ъгъл. Вещото лице е предложило варианти на по – пряк и икономичен достъп до път. При така установените факти съдът, предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 вр. чл.146, т.4 АПК, прави следните правни изводи: В административната преписка е приложено доказателство за дата на обявяване на оспорения акт на жалбоподателите. Като съобрази, че съгласно данните посочени в известието за доставяне (стр.9 от административната преписка), е посочена дата на връчването на заповедта 29.04.2024г., в заповедта е посочен срок на обжалване – 14-дневен от датата на получаването й, както и, че жалбата е подадена на 10.05.2024г. (съгласно данните в придружителното писмо и жалбата) от лице с активна процесуална легитимация – адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес, насочена е срещу подлежащ на оспорване акт съгл. изричната разпоредба на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и в предвидената от закона форма, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява - основателна. Предмет на проверка в настоящото производство е Заповед № 1323/15.04.2024г. на Кмета на Община Варна, чрез зам.кмета на Община Варна, съгласно Заповед № 4435/20.12.2023г. Оспореният индивидуален административен акт е валиден и годен за съдебна проверка – издаден от компетентен орган в изискуемата за валидността му писмена форма, а в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Заповедта се явява материалнонезаконосъобразна на следните основания: 1.Издадена е при наличието на неяснота и противоречие на съдържанието. Първо, в обстоятелствената част на заповедта е посочено, че временният път е предвиден до ПИ 10135.2723.52 по КК на гр.Варна, собственост на Г. Т. и Р. Т., СО „Ваялар“ през обособени пътеки в [ПИ], ПИ 10135.2723.51 и [ПИ], при засегнати части от ПИ 10135.2723.51- 61 кв.м. и от [ПИ] – 17 кв.м., второ, в диспозитива на заповедта е посочено, че следва обособена пътека – част от ПИ 10135.2723.51 да се разшири и премине през: обособена пътека по КК на гр. Варна, представляваща част от [ПИ], собственост на Д. Т. Б., засегната част 61 кв.м. (т.е. временният път да премине през ПИ 10135.2723.52, до който всъщност следва да бъде прокаран). Освен това в диспозитива на заповедта като собственик на [ПИ] е посочен Д. Т. Б., а не собствениците по документите за собственост - Г. Т. и Р. Т.. Констатираното противоречие е в данните на имота, който е засегнат от предвижданията на заповедта – видно от скицата към ПУП-ПУР на СО „Траката, Горва трака и Валяр“ неразделна част от заповедта засегнатият от временният път имот е ПИ 10135.2723.56 (временният път преминава само през този имот), но в диспозитива на заповедта като засегнат е посочен [ПИ], т.е. в диспозитива на заповедта е вписан като засегнат имота, до който се осигурява достъп, а не имотът, през който се осигурява достъпа. Налага се извод за наличие на противоречие в данните за засегнатия имот по скицата към ПУП-ПУР неразделна част от заповедта и по заповедта, поради което последната предвид неяснотата на изявлението обективирано в нея се явява незаконосъобразна. 2.Издадена е в противоречие с императивната разпоредбата на чл.190, ал.3, изр. второ от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗУТ „Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.“ Анализът на цитираната разпоредба налага извод, че изискването временните пътища да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания не е императивно, предвид ползваното словосъчетание „трябва по възможност“, т.е. ще следват новите улици по ПУП, но само ако има такава възможност, т.е. не преминават през сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета. В конкретния случай трасето на предвидения път преминава, както през дървета (туята е род иглолистни дървета от семейство Кипарисови- https: //bg.wikipedia.org/wiki/% D0%A2%D1%83%D1% 8F), така и в него е включена подпорна стена и ограда. Съгласно Приложение № 2, т.10 от Наредбата на ОбС Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна, туята е иглолистно дърво, умерено растящо ( [интернет адрес] ). Засягането на дълготрайна растителност, чрез включването й в трасето на временния път е достатъчно основание за обосноваване на извод за незаконосъобразност на заповедта (в този смисъл решение 3013/22.03.2023г. постановено от състав на Върховния административен съд на Република България – Второ отделение по адм.д. 10750/2022г., докладчик съдията Я. К.). 3.Издадена е без съобразяване на относимите разпоредби на ЗП. Видно от заповедта, същата е издадена на основание чл.190, ал.1, ал.2 вр. ал.6 от ЗУТ, съгласно които: „Когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти.“ „При нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план.“ „Временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината.“ Съгласно чл.190, ал.4 от ЗУТ „Собствеността върху частите от поземлени имоти, заети за временни пътища, се запазва. Временни пътища се използват до откриване на новите улици съгласно подробния устройствен план.“ Временният път е път и за него са относими в частта на изграждане, проектиране, експлоатация, собственост правилата както на ЗУТ, така и на Закона за пътищата (ЗП). Този извод следва и по арг. от разпоредбите на ЗП, доколкото в този закон не се съдържа разпоредба, която да изключва временните пътища от неговия обхват. Предвид това при постановяването на настоящия съдебен акт, съдът съобрази и разпоредбите на Закона за пътищата като относими към конкретния спор и поставящи допълнително въпроси – първо: кой е собственикът на временния път и второ: на кого е задълженото да прокара временния път. Съгласно ЗП собственик на временния път е собственикът на имота, в който ще се прокара временния път. Съгласно чл.19, ал.1, т.3 от ЗП частните пътища се управляват от техните собственици. Съгласно ал.2 и ал.3 от чл.19 от ЗП „Управлението на пътищата включва: 1. оперативно планиране на изграждането - проектиране и строителство, и поддържането на пътищата; 2. осигуряване на проекти и строителство на пътища, включително възлагане на обществени поръчки и на концесии за тези дейности; 3. организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата; 4. организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя; 5. осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата; 6. упражняване на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване; 7. осигуряване на информация и на прогнози за пътния трафик; 8. други дейности, определени с този закон и с правилника за прилагането му, които не са свързани с ползване и разпореждане.“, като „Общините и собствениците на частни пътища съгласуват с Агенция "Пътна инфраструктура" проектите за изграждане и свързване на тези пътища с републикански пътища.“ Разпоредбата на чл. 32 от ЗП предвижда, че „Изграждането, ремонтът и поддържането на частните пътища се осъществяват от техните собственици.“ Нормата на чл.36 от ЗП регламентира, че „Проектирането, строителството, ремонтът и поддържането на пътищата се извършват при спазване на техническите норми и правила, определени с наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството.“, а разпоредбата на чл.51 от ЗП регламентира, че „Частните пътища се финансират със средства на техните собственици.“ Анализът на цитираните разпоредби на ЗУТ и ЗП налага следните изводи: Първо- уредбата на временните пътища в ЗУТ следва да се прилага само по изключение в ограничен брой хипотези и само до прилагането на одобрен ПУП-ПРЗ или ПУР към имотите, през които и в полза, на които се прокарват временните пътища, което обаче следва да става в много кратки срокове след прокарването на временните пътища. А в конкретния случай не е посочен срок за прокарването на път през трасето на временния път, т.е. действието на заповедта не е ограничено във времето, което е във вреда както на собствениците на имота, през който се прокарва временния път, така и на собствениците на имота, в чиято полза се прокарва (напр. но не изчерпателно: първите остават собственици на имота и са длъжни да плащат данъци и такси по ЗМДТ, без да могат да се ползват от собствеността си в цялост, а вторите са длъжни ежегодно да заплащат такси за правото на ползването на временния път, отделно и пътен данък за станалата част от общинската пътна мрежа); Второ- уредбата на прокарването на временните пътища в ЗУТ е непълна – изчерпва се с посочването, че „Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.“ Оскъдната уредба на временния път в ЗУТ предполага, че при издаване на заповед за прокарването на такъв, административният орган ще съобрази и всички действащи разпоредби на законите и подзаконовите актове, като напр. но не изчерпателно Закона за пътищата, Наредбата ОбС Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна (съгласно чл.3 от която, зелената система на общината включва озеленените площи и декоративната дървесна и храстова растителност на терени, които не са общинска собственост, а чл.24, ал.1 от същата наредба предвижда при разрешаване на временни и на преместваеми обекти по чл. 55, чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ в не застроени имоти, които не са определени по устройствен план за зелени площи, но в които има дървесна растителност, обектите да се разполагат, така че да се осигури определената с ПУП за имота минимална озеленена площ при максимално опазване на растителността), други… Тази непълнота на уредбата е следствие от спецификата на правният институт „прокарване на временен път“. Законът предвижда ограничено във времето съществуване на временният път, а не същият да замести пътят, които трябва да бъда реализиран по ПУП-ПУР. От фактите по делото, и по-конкретно от съдържанието на оспорения акт се констатира, че заповедта е издадена безсрочна. Това предполага, че ПУП -ПУР по отношение на новата улица няма да бъде приложен. Констатира се също, че при проектирането му издателят на заповедта не е съобразил изискванията на Наредбата ОбС Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна. Съдът намира и, че уредбата на временните пътища по ЗУТ във връзка с регламентацията по Закона за пътищата не е съобразена с изискванията към държавите подписали ЕКПЧ и Протокол 1 към нея (между които е и Р България). Противоречието с Протокол 1 към ЕКПЧ представлява въвеждането в националното законодателство на задължения и тежести на собствениците на имоти, през които се прокарват временни пътища, без да е регламентирано в закона изискване, с което да бъде задължен административния орган, издаващ заповедта за прокарване на временен път, да посочи в детайли – кой е задължен да прокара временния път, как следва да бъде изграден временния път (с какви материали), кой е задължен да възстанови унищожените подобрения в имота, през който се прокарва временния път, при условие, че в закона е предвидено само да бъде заплатена под формата на обезщетение тяхната стойност (при съобразяване на обстоятелството, че не следва в тежест на собственика на имота, през който преминава временния път да се възлагат несъразмерни тежести. Достатъчно е, че не може да се ползва от собствеността си и, че е длъжен да търпи други лица да преминават през имота му.). Въпросът за прокарването на временните пътища следва да бъде разгледан в светлината на Протокол 1 към ЕКПЧ, доколкото чрез прокарването на временен път в частен имот се засягат притежанията (каквито безспорно са земята, през която се прокарва временния път, подобренията – оградата, насажденията, подпорната стена) на лицето собственик на имота, през който се прокарва временния път. В този аспект следва да бъде посочено, че „Всяка намеса на публичен орган в мирното ползване на „притежания“ може да бъде оправдана, само ако служи на легитимен обществен (или общ) интерес (Bln Nagy v. Hungary GC, § 113; (Leki v. Slovenia GC, § 105)“- т.128 от Ръководство по член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека. Защита на собствеността. Актуализирано на 31 август 2021 г. - https: //[интернет адрес].pdf. „Съдът (ЕСПЧ) констатира, че следните цели попадат в понятието за обществен интерес по смисъла на тази разпоредба: премахване на социалната несправедливост в жилищния сектор (James and Others v. the United Kingdom, § 45; Grozdani and GrkoviGrozdani v. Croatia, §§ 102-103 и 113); борба с последиците от кризата с чуждестранна валута, особено в контекста на предотвратяване на масовата бездомност (Bla Nmeth v. Hungary, §§ 42-45); национализация на конкретни индустрии (Lithgow and Others v. the United Kingdom, §§ 9 и 109); приемане на планове за териториално развитие и градско благоустройство (Sporrong and Lnnroth v. Sweden, § 69)…“- т.129 от Ръководството. За да бъде съвместима с общото правило, изложено в първото изречение от първия параграф на чл. 1 от Протокол № 1, намесата в правото на мирно ползване на „притежания“ (каквото е несъмнено прокарването на временен път през част от имота), следва да отговаря на три условия: да е предвидена в закона, да е в обществен интерес и да постига „справедлив баланс“ между общия интерес на общността и изискването да се защитят основните права на конкретно лице (Beyeler v. Italy GC, § 107; Alii and Others v. Bosnia and Herzegovina, Croatia, Serbia, Slovenia and the Former Yugoslav Republic of Macedonia GC, § 108). - т.140 от Ръководството От фактите по спора следва, че временният път се прокарва не в полза на обществения интерес, а в полза на само един конкретно посочен друг имот, а именно имот [ПИ]. Това поставя под въпрос възможността за ограничаването на собствеността на жалбоподателя в аспекта на устройството на територията, доколкото не е налице едно от трите предвидени в кумулативност условия за намесата на административния орган в правото на мирно ползване на „притежанията“, а именно намесата да е в обществен интерес. С оглед горното съдът намира, че Заповед № 1323/15.04.2024г. на Кмета на Община Варна, чрез зам.кмета на Община Варна, съгласно Заповед № 4435/20.12.2023г., следва да бъде отменена, като материалнонезаконосъобразна. Преписката следва да бъде върната на зам. кмета на Община Варна за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на решението, както и на императивната разпоредба на чл.190, ал.3, изр.второ от ЗУТ, като трасето на временния път не следва да преминава през заварени сгради, постройки, дървета. Съдът намира за основателно предвид представените доказателства за собственост ( Нотариален акт за дарение № 165, том І, рег.№ 2126 дело № 134 от 2020г. на нотариус с район на действие районна на ВРС; Нотариален акт за покупко продажба на недвижим [имот номер], том ІІ, рег.№ 3211 дело № 240 от 2013г. и Нотариален акт за покупко продажба на недвижим [имот номер], том ІІ, рег.№ 3576 дело № 266 от 2013г.) искането на процесуалния представител на жалбоподателя за заличаването на Х. Т. Б. – П. като заинтересована страна по делото. При този изход на делото претенциите за разноските на жалбоподателите са основателни. Разходите, направени от жалбоподателите в общ размер на 2050 лв., от които внесен депозит за вещо лице в размер на 800лв. и възнаграждение за адвокат – 1250лв., поради което съдът следва да им присъди сума в този размер. При този изход на спора неоснователна са претенциите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника. Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 173, ал. 2 от АПК съдът